CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
ЕТРУСКИТЕ ЗЪБОПРОТЕЗНИ ПРИСПОСОБЛЕНИЯ И ТЕХНИТЕ ПРЕДПОЛАГАЕМИ АНАЛОЗИ В БЪЛГАРИЯ. КРИТИЧЕН АНАЛИЗ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И АНТРОПОЛОГИЧЕН МАТЕРИАЛ
Георги Томов* Медицински Университет Пловдив * Факултет по дентална медицина, отдел по Орална патология, катедра Пародонтология и ЗОЛ
THE ETRUSCAN DENTAL PROSTHESES AND THEIR ALLEGED ANALOGUES IN BULGARIA. CRITICAL ANALYSIS OF ARCHEOLOGICAL AND ANTHROPOLOGICAL MATERIAL
Georgi Tomov* Medical University of Plovdiv *Faculty of dental medicine, Oral pathology division, Department of
Periodontology
ABSTRACT
The Medicine in ancient times is closely related to social order, religious and philosophical views, and material culture of a given society. The evolution of our understanding of health and disease, and the development of medical knowledge in relation to the changing socioeconomic conditions, often stems from interpretation of archaeological artifacts related to the medical practice. In the field of dentistry such findings are different dental appliances survived until today. Despite the rich archeological heritage in Bulgaria, the similar finds are few and their interpretation remains controversial. Invariably, however, this interpretation also includes the so-called "Etruscan prostheses," but did not analyze the commonalities and differences between artifacts found in Bulgaria and their alleged analogues in Italy.
The present article is the first attempt to critical analysis of the known dental appliances found in Bulgaria and their alleged Etruscan analogues, in the context of archaeological and anthropological evidences.
ВЪВЕДЕНИЕ
Макар че най-ранните данни за заболявания на устната кухина могат да се открият в египетските медицински папируси от 16 и 17 век пр. н. е., тези текстове се отнасят само до медицинското лечение, а не до протезирането на увредени или изгубени зъби. Независимо от находките на някои интересни амулети, които вероятно предпазват от кариес, няма препратки към зъбни протези, в който и да египетски текст, от който и да е период. Едно изчерпателно проучване на всички известни зъбни конструкции от древността показва, че изобретателите са етруските (1). Етруските зъбопротезни апарати са известни от няколко 214
древни литерaтyрни източници, създадени във време, в които тези мостове все още са били използвани. Упоменати са и в прочутия римски докyмент, известен като Законът на дванайсетте таблици: Tabula X I 8. ... neve aurum addito. at cui auro dentes iuncti escunt, ast in cum illo sepeliet uretve, se fraude esto (Да не се слага злато (при покойника). Но ако на някого зъбите са свързани със злато и той бъде погребан или изгорен със златото, това да не се счита за престъпление - превод от латински Н. Шаранков). Географското разпределение на протезите и данните, свързани с няколкото от тях, които могат да бъдат оценени, показват, че използването на такива конструкции е етрyски обичай, който yмирa с yпaдъкa на етрyския език и култура след 1 в. пр. н. е.
В България до този момент има само две съобщения адресирани към темата. Едното е публикация на Й. Йорданов и Б. Димитрова за медни пръстени върху зъбите на погребани в праисторическия некропол до с. Дуранкулак, Добричко (2) и публикацията на Д. Гергова, в която обявява откриването на тракийска златна зъбна коронка датирана към началото на III в. пр. Хр. (3). По-късно авторката, след подробен анализ в Института по експериментална морфология, патология и антропология при БАН, опровергава първоначалното си предположение (4). И в двете публикации (2, 3) се правят препратки към етруските зъбопротезни конструкции, без обаче да анализират приликите и отликите между тях.
Въпреки значителният интерес към древните зъбни конструкции, археологическите данни за повечето от известните находки остават изненадващо ограничени и противоречиви. (1-4) Освен това, повечето съвременни описания на конструкциите обикновено са толкова неясни, че водят до появата на множество грешки в литературата. (3) Тези значителни затруднения могат да се отстранят при подробни изследвания на всяка находка в конкурентни условия от интердисциплинарен екип.(4) Необходими са също внимателни изследвания на зъбите и черепния материал, открити във връзка с конструкциите, както в археологически условия, така и в съвременните музейни сбирки. Преките доказателства, както и прегледът на литературните находки осигуряват разбирания за културните условия, в които тези конструкции са били изработени и използвани.
ЦЕЛ
Настоящата статия е първи опит за критичен анализ на известните зъбопротезни приспособления открити на територията на България и техните етруски „аналози" в контекста на археологическите и антропологични доказателства.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
В настоящия компаративен анализ е използвана съществуващата по въпроса литература, както и данни от собствени изследвания по въпроса. Сравнени са произходът, датировката, устройството, материалът за изработване, предполагаемата технология и потенциалната функционална (лечебна, религиозна, социална) стойност на конструкциите.
РЕЗУЛТАТИ
Понастоящем са идентифицирани общо 27 антични зъбопротезни устройства с невероятно разнообразие от форми и размери, които са намерени в региона от Италия до Левантинските части на източното Средиземноморие. Всяко устройство се прикрепва към здравите зъби, служейки за стабилизиране на разклатени зъби или за задържане на един или повече изкуствени зъби. Двайсет от тези устройства са от централните части на Италия и са изработени от златни ленти. Ширините на отделните ленти в протезите варират значително. Лентите от чисто злато, от които са изработени протезите могат да се съединят лесно чрез студено занитване. Заместващият зъб е от злато (само един образец), слонова кост, животински, или човешки зъб. (Фиг. 1) Въпросната техника за изработване на конструкциите ги различава значително от телените устройства, намерени на изток. Във всички италиански случаи, оригиналните към устройството зъби, са на индивиди от женски
215
пол. Конструкциите, послужили като истински зъбни мостове задържат иикуствени зъби на места, на които естествените са били изгубени или нарочно ппемахнати. От значителен интерес е фактът, че нито един етруски зъбопротезен апарат не е бил запазен заедно с черепа, в който е бил намерен.
Находките от праисторическия некропол край с. Дуранкулак, Добричко са подробно изследвани в секция "Антропология" на Института по ескпериментална морфология и антропология при ВАН. (2) В изследваиия костен материал при 19 от погребаните индивиди са намирени с; леди от синьо-зеленикаво оцветяване ни зъбите и челюстните кости. Те принадлежат ни израснали индивиди - 17 от женски и 2 ит мъжки пол. Оцветени са челюстните кост и и зъбиге отгроиоие и83, 21:11,300,320, и26, 346), 33 (60,3,11, 426, 428ц 441, ни4, 455, 466, 502, 541, 551, 514, 826. При женските черепи най-интензивно са оцветени десните долночелюстни зъби: страничният резец, кучешкият зъб, първият и вторият предкътник, а при единият от мъжките черепи - съответните зъби вляво. Отговор на въпроса, каква е причината за товп оцветятане, дават цвмерените ггри зъбите в иробове 346, 311, 441 медни пръстени. (Фш;2)
[ Л
9 1 '
Фиг. 1. Риплина на протезато от Poggю GaШa. Приспособлението е IIредназн2чeн2 да обхваща осем зъба. (Националния археологически музей във Флоренция).
Фиг. 2. Пръстен с овоидно очертание на просвета (гроб# 346 от праисторическия некропол до ен Дуранкулак, Добричко, У-1У хил. пр. Хр.), изработен от медиа лента. (П ационаанге антропологичен музей).
В първия и третия случай те са от медна лента, а във втория - от плоска медна тел. Меднвит зъбен пръстен от гроб 346 е наработен от вента с дебелина 1,2 мм и височина 4,5 мм, на места дно 5,6 мм. Просветът му има овоидно очертание с размери - на дължина 88,3 мм и ширина 4 ,8 мм, съответно ъъншният ръб на пръстент -11,3 мм и 9,1 мм. Лентата се застъпва с ороло 1/3 от объоолката нъ пръстета. Медният зъбен пръстен от гроб 371 е от пло ска тел с дебелина 1,8 мм и височина 2,3 мм. Луменът му има триъгълна форма с височина 8,1 мм и основа 6,4 мм; външните очертания съответно 11,4 мм и 10,0 мм. Не лице е застъпване на телта. В гроб 441 са намерени 3 медни пръстена, изработени от медна лента с височина 3 мм, дебелина 1,2 - 1,6 мм и с диаметър на просвета 4,3 мм, 4,1 мм и 4,8 мм. Лентата се допира в краищата си без застъпване. Вероятно пръстените са били поставени на резците и на кучешкия зъб. За сходните оцветявания по зъбите и челюстните кости на останалите 16 черепа най-вероятна причина са също медни зъбни халки. Възможно е поради тънкостта на материала те да са корозирали и да са се разрушили напълно вследствие хилядолетния си престой в пръстта. Корозия ясно личи и върху намерените пръстени.
Сравнителният анализ на медните пръстени открити в Дуранкулак и Етруските зъбопротезни устройства е представен в таблица!.
Таблица 1 Сравнителен анализ на медните пръстени от Дуранкулак и Етруските зъбопротезни устройства
Показатели Медни пръстени от Дуранкулак Етруски зъбопротезни устройства
Брой изследвани образци 19 енеолитни погребения с общо 5 запазени пръстена от три погребения (останалите са корозирали) от един единствен некропол 27 известни устройства от различни некрополи в региони от Италия до Левантинските части на източното Средиземноморие (на територии, обитавани от етруски)
Датировка Енеолит Края на 7в. пр. н. е. до 1 в. пр. н. е
Пол и възраст Израснали индивиди: 17 от женски и 2 от мъжки пол. Във всички италиански случаи (20 броя), зъбите за които са оригиналните, са на израснали индивиди от женски пол (?)
Материал Мед Злато, слонова кост, телешки зъби
Начин на изработване Медна лента, която се застъпва с около 1/3 от обиколката на пръстена (гроб 346). Без застъпване са пръстените от гробове 371 и 447). В гробове 346 и 447 те са от медна лента, а във 371 - от плоска медна тел. Златна лента. Отделни пръстена са припоени заедно чрез студено занитване, като пасват към естествените зъби и са съобразени точно с формата, размерите и правилната им позиция. Златен нит пресича камера(и), където изкуствен зъб замества изгубения зъб.
Разпо ложение (по челюсти и зъби) При жените (десните долно-челюстни зъби: страничният резец, кучешкият зъб, първият и вторият предкътник) При единият от мъжките черепи -съответните зъби вляво. Заместване най-често на единия или двата горни централни резци (които са екстрахирани!!!)
ОБСЪЖДАНЕ
Интересен факт, както за етруските протези, така и за медните пръстени от Дуранкулак, е че те са използвани почти изключително от жени. Не е ясно как ранните археолози стигат до такива изводи или на какви данни се позовават. Наличието в същите гробове, в които е открита конструкцията, на дарове и атрибути, свързани обикновено с женски индивиди би могло да е отличителен показател. За съжаление археологическите публикации мълчат по този въпрос. Взети заедно данните сочат, че употребата на приспособленията вероятно е била продиктувана от предимно козметични съображения, за да осигури на знатните, социално ангажирани жени привлекателен външен вид с наличие на скъп метал (мед или злато), включително по време на хранене, в което са участват индивиди и от двата пола. За етруското общество е характерен необичаен висок статус за жените, които дори по време на хранене не са отделени от мъжете, което е характерно за римляните и гърците. (6) Носенето на протези само от етруски жени може да е свързано с практикуване на ритуални зъбни екстракции - противоречиво културно поведение, често пъти прилагано за отбелязване на социалния статус или прехода между социалните възрастови степени. Зъбното изтриване в
Етрурия , както и в цяла Италия от късната желязна епоха до късноантичната ера показва модел на загуба на зъбни тъкани, който започва от моларите в напреднала възраст и се простира към резците . Ето защо зъбните мостове, подменящи предни зъби отразяват загубата им, по-скоро поради социално-културни, отколкото поради нормални биологични причини. Becker MJ подозира, че зъбната екстракция на единия или двата централни резци е била практикувана от етруските, както е документирано и за други, по-ранни популации на Апенинския полуостров. (5) При погребанията от Дуранкулак обаче липсват данни за заболявания на зъбите и зъбодържащия апарат, поради което отпада възможността за подобна интерпретация. (2)
Хипотетичната хронология на конструкциите предполага постепенно развитие на технологията за обработка на металите. Ленти или листове от мед или чисто злато могат да се съединят лесно чрез студено занитване. В етруските конструкции те са „припоени" от удар с инструмент за щанцоване в местата на контакт - точно същият начин, по който са изработени и медните пръстени. Приспособлението впоследствие е било готово за прикрепване към носещите зъбите. Тези „примки" са моделирани да прилегнат към извивките на естествените зъби. Това очевидно усъвършенстване на технологията на зъбопротезните устройства обаче не се отразява на хронолигичните аспекти на древното зъболечение. Безспорно обаче е, че и двете умения - познанията върху зъбите и обработката на металите са по-силно представени при Етруските протези, което е логично по отношение на абсолютната им датировка.
Друг е въпросът с каква цел са поставяни пръстените и протезите? Очевидна е тяхната функционална несъстоятелност. За медните пръстени от Дуранкулак Й. Йорданов допуска, че поставянето на меден пръстен върху долния кучешки зъб и съседните му резци (и при другите черепи там оцветяването е най-интензивно) е отговаряло на определени естетически изисквания. (2) Обаче веднага възниква въпросът защо именно на долния кучешки зъб, десният за жените и левият за един от мъжете? Той не се вижда така добре, както например горните централни резци и кучешки зъби, които са ангажирани при етруските протези. Възможно е следователно, изхождайки от схващанията си за здраве и болест, живот и смърт, древният човек да е поставял медния пръстен с определена магическа, профилактична или лечебна цел, докато в по-развитото в социално отношение етруско общество вероятен мотив е подчертаване на определен социален статут на жената.(6)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Сравнителният анализ на древните зъбопротезни приспособления от Дуранкулак и Етрурия ни дава възможност да направим следните изводи:
1. Първите зъбни приспособления - медни пръстени са били изобретени и прилагани първо от населението на енеолитната култура Дуранкулак. На този етап липсват доказателства за пряка връзка между двете култури.
2. Етруските протези са носени само от жени. Подобно на тях, медните пръстени от Дуранкулак са намирани предимно в женски погребения.
3. Умишленото отстраняване (екстракция) на единия или двата централни резци вероятно е предшествало изработването на зъбни мостове в Етрурия. Споменатите приспособления може да са били прилагани за заместване на умишлено отстранени зъби. Подобна практика не е установена за културата Дуранкулак.
4. Културните промени, свързани с романизацията на Етрурия, както и романизацията на женската роля, включваща разделянето по пол по време на хранене и други „публични" ситуации, вероятно е свързана с намалената употреба на зъбни конструкции. Тъй като носенето на други бижута продължава, отпадането на зъбните мостове може би се дължи 218
на загубата на един специфичен етруски обичай.
5. Етруските приспособления от златни ленти и медните пръстени от Дуранкулак се различават много от близкоизточни телени конструкции, датиращи от по-късно време. Тези телени апарати очевидно имат не само декоративно, но и функционално приложение.
КНИГОПИС
1. Becker MJ. Etruscan Gold Dental Appliances: Evidence for Cultural Processes. In: Guerci A (ed). Health and Diseases: Historical Routes, Volume 2. Genoa: Erga, 1998:8-19.
2. Yordanov Y, Dimitrova B., Medni prasteni varhu zabite na pogrebani v praistoricheskia nekropol do selo Durankulak, Dobrichko ( Abstrakt) PRAE: In honorem Henrieta Todorova, National institute of archaeology with museum (Bulgarian academy of sciences ISBN 9789-5491587-8-6) 2007, стр. 331-334
3. Gergova D., Zlatnijat zab. Spisanie 8, broj 7/ 2014 str. 72-76
4. Gergova D, Timeva N, Galabova B, Kostov D, Bonev P. Archaeometric contributions to the interpretation of Tumulus 27 of the Royal Getic necropolis at the Sboryanovo National Reserve. - report. Fourth Balkan Symposium on Archaeometry, 27-30 September, Nessebar, Bulgaria, 2014
5. Becker MJ. Tooth evulsion among the ancient Etruscans: Recycling in antiquity. Dent Anthropol Newsletter 1995;9(3):8-9.
6. Becker MJ. Reconstructing the lives of south Etruscan women from the archaeological, skeletal and literary evidence. In: Rautman AE (ed). Interpreting the Body: Insights from Anthropological and Classical Archaeology. Philadelphia: Univ Pennsylvania Press 1998:54-78.
