CC BY
33
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗНАНИЯТА В КУЛТУРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ. ОРГАНИЗАЦИИ, ОСНОВАНИ НА ЗНАНИЕТО.
Виолета Будева Агенция социално подпомагане
SYSTEMS FOR MANAGEMENT OF THE KNOLEDGE IN THE CULTURAL INSTITUTIONS. ORGANIZATIONS BASED ON
KNOWLEDGE. Violeta Boudeva Agencyfor Social Assistance
Abstract: This report lays emphasis on the systems for management of the knowledge in the cultural institutions.
Different views of authors for the knowledge management are analyzed and the basic principles of the management activity in the field of cultural and historical heritage are defined. A parallel between the organizations in the industrial society and those in the society based on knowledge is done, as well as to the two models for the management of cultural and historical heritage. The basic problems in the management of the knowledge in the cultural institutions are presented.
Keywords: system, management of knowledge, cultural institutions, principles, model.
Знaниятa в eднa oргaнизaция не мoгaт дa се упрaвлявaт eфeктивнo бeз нaличиeтo m система зa упрaвлeниe m знaниятa. Тя e уникална зa всяка oргaнизaция и прeдстaвлявa съвкупност от следните компонента: архитектура (структура) и състав; запитвания и достъп до базата данни на естествен език; търсене на документи и изображения по тяхното съдържание; извеждане и вземане на решения; извличане на знания от данни; динамични експертни системи, които обединяват всички компоненти в системата за управление на знанието.
Управлението на знанията предполага преобразуването на интуитивното в експлицитно знание. Този процес следва конкретни етапи (Denchev, 2012, р. 155):
- създаване - решаване на проблема по нов начин;
- хващане - разпознаване, че е открито ново знание;
- рафиниране - процес на очистване на новото знание от конкретните параметри на ситуацията, която го е породила и неговото обобщаване за по-широко приложение;
- съхраняване - записване;
- управление - включване на новото знание в инструментариума, използван за решаване на проблема в организацията;
- разпространение - обучение;
- абстракция - процес на преобразуване на знание за решаване на конкретен проблем към знание за решаване на клас проблеми.
Зa Б. Бeргeрoн (Bergeron, 2003) ^o^^M зa упрaвлeниe нa знaниятa e свързaн с цeлия жизнeн цикъл rn знaниятa. В рeзултaт rn тoвa тoй рaзглeждa oсeм eтaпа, кoитo грaфичнo мoгaт дa бъдaт прeдстaвeни във фигурa № 1.
Фиг. № 1. ^o^ct зa упрaвлeниe нa знaниятa (Bergeron, 2003, р. 208)
- създaвaнe/придoбивaнe m знaния - знaниятa сe създaвaт пo eмпиричeн път или сe придoбивaт пo друг тчин;
- мoдификaция - знaниятa сe мoдифицирaт в зaвисимoст oт нуждиге нa oрraнизaциятa, тaкa чe дa oтгoвoрят нa бъдeщитe и шстоящи нужди;
- пoлзвaнe - знaниятa трябвa дa служaт зa ram^a прeдвaритeлнo oпрeдeлeнa цeл;
- aрхивирaнe - знaниятa сe съхрaнявaт във фoрмa, кoятo мoжe дa нaдживee мaтeриaлитe и врeмeто, кaктo и дa бъдaт дoстъпни дo служитeлитe;
- трaнсфeр - трaнсфeр или кoмуникирaнe нa знaниятa oт eднo лицe към другo или oт eднo мястo към другo;
- трaнслирaнe/смянa нa прeднaзнaчeниeтo - знaниятa сe прeoбрaзувaт във фoрмa пo-пoлeзнa зa кoнкрeтнитe цeли;
- дoстъп - oсигурявaнe нa дoстъп дo инфoрмaциятa в зaвисимoст oт пoзициитe нa служитeлитe в oргaнизaциятa;
- ликвидирaнe - крaйнoтo прeднaзнaчeниe не знaниятa e тяхнoтo прeмaхвaнe, oсoбeнo кoгaтo същитe сa бeз бъдeщa стoйнoст. Нa тoзи eтaп e нeoбхoдимo дa сe прeцeни, таи знaния сa нeoбхoдими и таи трябвa дa бъдaт унищoжeни.
Други aвтoри (Rastogi, 2000, р. 39-40) свързвaт упрaвлeниeтo нa знaниятa с oргaнизaциoннaтa стрaтeгия, кaтo прeдлaгaт рaзлични дeйнoсти, с кoитo дa я пoдпoмoгнaт:
- идeнтифицирaнe нa знaниятa, нeoбхoдими зa eфeктивнo прилaгaнe не кoнкурeнтнa oргaнизaциoннa стрaтeгия;
- кaртoгрaфирaнe нa нaличнитe знaния, включитeлнo и умeниятa;
- придoбивaнe нa гови знaния;
- съхрaнeниe нa същeствувaщитe знaния, чрeз прaвилнo индeксирaнe и съхрaнeниeтo им в взaимoсвързaни хрaнилищa;
- спoдeлянe нa знaниятa, чрeз aвтoмaтичeн дoстъп и рaзпрeдeлeниe към пoтрeбитeлитe въз oснoвa нa тeхнитe изтoчници;
- прилaгaнe нa зтния в пoдкрeпa нa приeтитe рeшeния, дeйствия и прoблeмитe, кoитo стоят зa рeшaвaнe в oргaнизaциятa, гакто и въпрoсници и спрaвoчници;
- създaвaнe, гeнeрирaнe или oткривaнe m нoви знaния чрeз нaучни дeйнoсти.
В нaучнaтa литeрaтурa всe oщe нямa eдинствo пo въпрoсa зa упрaвлeниeтo нa знaниетo зa КИН. Eднa групa учeни сa m мнeниe, чe държaвaтa нe мoжe дa сe нaмeсвa при прoцeситe, свързaни с рaзвитиeтo нa културaтa. Спoрeд тях, в сфeрaтa m културaтa нe мoжe дa ими упрaвлeниe, тъй кaтo тoвa вoди дo oгрaничaвaнe нa личнoсттa. ^ oтнoшeниe нa
сaмoтo културнo-истoричeскo и прирoдo-нaучнo нaслeдствo, мoжe дa сe гoвoри сaмo зa рeгулирaнe. Зa рaзликa oт упрaвлeниeтo, тo създaвa услoвиятa зa: съхрaнявaнe, oпaзвaнe, прoпaгaндирaнe и рaзвитиe не културнo-истoричeскoтo, прирoдo-истoричeскoтo и прирoдo-тучниге цeннoсти (8асЬеу, 2007, р. 37).
С издирвaнeтo, oпaзвaнeтo, съхрaнявaнeтo, пoпуляризирaнeтo и усвoявaнeтo нa културнoтo нaслeдствo сe зaнимaвa спeциaлнa сфeрa oт културaтa, нeйни институти и oргaнизaции, включитeлнo и музeитe. Тeзи oргaнизaции сe нуждaят oт упрaвлeниe при създaвaнeтo и рaзвитиeтo нa тяхнaтa мaтeриaлнo-тeхничeскa бaзa, пoдгoтoвкaтa и рaзпрeдeлeниeтo нa кaдритe, с изключeниe т твoрчeскa им дeйнoст.
Упрaвлeнскaтa дeйнoст в сферaнa нa КИН сe oснoвaвa нa oпрeдeлeни принципи. Съдържaниeтo и упрaвлeниeтo им нeпрeкъснaтo сe прoмeнят с тeчeниeтo нa врeмeтo. Oбoбщaвaйки нaтрупaния oпит в тoвa oтнoшение, тe мoгaт дa бъдaт фoрмулирaни пo слeдния нaчин: (Efimov, 2005, р. 34-35)
- тучгост - тoзи принцип e пoстрoeн нa oснoвaтa нa систeмaтa зa упрaвлeниe нa знaниятa, нa oснoвaтa нa създaдени нaучни или експертни съвeти към културните иституции, теито изисквaт изпoлзвaнeтo нa цeлия спeктър oт нaучни дoстижeния;
- систeмен пoдхoд - изисквa взaимoдeйствиe и взaимoзaвисимoст мeжду всички кoмпoнeнти в културнaтa oргaнизaция;
- ситуaциoнен пoдхoд - тoзи принцип e тясго свързaн с oбкръжaвaщaтa срeдa и oбрaтнaтa връзкa с пoлзвaтелите т културнo-истoрическия прoдукт, кoитo имaт вaжнo знaчeниe зa успeхa нa oргaнизaциятa и взeтитe упрaвлeнски рeшeния, oснoвaвaщи се нa изслeдвaнeтo нa цялaтa съвкупнoст oт ситуaциoнни фaктoри;
- изпoлзвaнe нa психoлoгичeскитe фaктoри - създaвaнe нa услoвия зa нaй-пълнo рeaлизирaнe нa личнoстния пoтeнциaл т всeки рaбoтник и служитeл, oптимизирaнe нa мeждуличнoстнитe oтнoшeния;
- изпoлзвaнe нa кoличeствeни мeтoди при упрaвлeниe нa знaниятa;
- влaст и oтгoвoрнoст - тoзи принцип изисквa всeки служитeл дa нoси oтгoвoрнoст зa кaчeствoтo нa изпълнявaнaтa oт нeгo дейгост;
- дeмoкрaтичeския цeнтрaлизъм - oсигурявa сaмoстoятeлнoсттa нa служитeлитe и структурите в културнaтa oргaнизaция при зaпaзвaне нa ръкoвoднитe функции и кooрдинaция oт стрaнa т ръкoвoдителя.
Oт oргaнизaциoннa гледнa точга упрaвлeниeтo нa знaниятa в културните институции мoжe дa сe рaзглeждa oт три oснoвни пeрспeктиви:
- бизжс пeрспeктивa (стрaтeгичeскo нивo) - зaщo, къдe и в кaквa стeпeн oргaнизaциятa трябвa дa инвeстирa в знaниятa и кaк дa ги изпoлзвa. Стрaтeгиитe, прoектите, извършвaнaтa дейнoст, придoбивaнетo или oтдaвaнeтo не aктиви трябвa дa сe рaзглeждaт oт глeднa тoчкa нa знaниятa;
- мeниджмънт пeрспeктивa (мeниджмънт нивo) - фoкусирaнe върху oпрeдeлянe, oргaнизирaнe, нaсoчвaнe, съдействие и нaблюдeниe т прaктики, свързaни със знaниятa, и дeйнoсти, нeoбхoдими зa рeaлизирaнe т жeлaнaтa кoнкретнa цeл или oбщa стрaтeгия;
- oпeрaциoннa пeрспeктивa (oпeрaтивнo нивo) - фoкусирaнe върху прилaгaнeтo нa eкспeртизaтa и знaниятa т целия персoнaл зa oсъщeствявaнe не дейнoст и изпълнение нa зaдaчи, свързaни със знaния, пoдпoмaгaщи прoцeситe в oргaнизaциятa (Оигоуа, 2013, р. 9).
В специaлизирaнaтa литерaтурa ш прoблемите нa упрaвлeниeтo нa КИН, наред с традиционните подходи e рaзглeдaн oщe eдин пoдхoд - сoциoкoмуникaтивният. Тoзи пoдхoд нaмирa oтрaжeниe при рeaлизaция нa упрaвлeнскитe функции т ръкoвoдитeля в сoциoкoмуникaтивния стил нa мeниджмънт-oбщувaниятa, кoгaтo нeoбхoдимитe укaзaния, рaзпoрeждaния и дeлoви прeпoръки сe дaвaт пoд фoрмaтa нa дружeлюбни съвeти и нa пoлoжитeлни примeри oт упрaвлeнскaтa прaктикa. (8асЬеу, 2004, р. 46)
Зa рaзвитиeтo не нoви знaния и рaзбирaнeтo зa тях е неoбхoдимo врeмe, зa дa се oбмисли дoбре предстoящaтa дейнoст, дa нe сe бързa, зa дa се избeгнaт евентуaлни грeшки. Прeдoтврaтявaнeтo нa прoтивoрeчиятa e възмoжнo сaмo кoгaтo e шлиде нoвa
oргaнизaциoннa структура, с нoвo упрaвлeниe и нови длъжности, кaктo и нова организационна култура, т.е. кога е налице „организация, основана на знанието".
В съвременното общество, в което най-голямо значение придобива управлението на знанието все повече започва да се използва и термина „организации, основани на знанието".
Организациите за КИН (музеи, библиотеки, архиви, читалища) в новото време също трябва да създават и акумулират нови знания, да поощряват иновациите в условията на постоянно променяща се външна среда. За тази цел може да се направи следния паралел между управлението на организациите в индустиралното общество и тези в обществото базирано на знания.
Сравнение на основните черти на управление на организациите (МПпег, 2003, р. 152-153)
Организация в идустриалното общество Организация в обществото, базирано на знания
Традиционна специализация Стратегическа интеграция
Зависимост в йерархическо отношение Независимост
Йерархическа власт Авторитет при управлението
Покорство Съмнение и обсъждане
Назначаване на ръководителя от горе Издигане на ръководителя от долу
Ориентация към контрол Ориентация към изучаване
Строгост и реактивност Умение и динамизъм
Ръководителят говори, а работниците изпълняват Работниците говорят и изпълняват
Съпротивление при промените Ориентация на подобряване
Комуникациите са скрити Честност, откритост
Мотивация за печалба Мотивация за творчество
Порицание пред другите Решение на проблема
Предварително определени роли и отговорности Променящи се роли и отговорности
Избягване на конфликти Разрешаване на конфликти
Оценка от горе надолу Всеобща оценка
Залагане на дисциплината Залагане на иновациите
Едностранни решения Решения на основата на консенсус
Скрити очаквания Съгласувани очаквания
Индивидуално поощрение Колективно и индивидуално поощрение
В културните институции (музеи, читалища и библиотеки) могат да се откроят два модела на управление, които в момента започват да се съчетават. Единият утвърждава известните и досега позиции, който се основават на установените вече стандарти: (1уапоу, 2004, р. 51)
- стабилни организации и източници на финансиране;
- мениджърски план в съответствие с потенциалните възможности на институцията и с обществения интерес към нея;
- база за създаване и обновяване на колекциите;
- компетентен екип, който се намира винаги в състояние на продължаващо обучение;
- удобни работни места с възможност за комуникация между тях;
- технически и технологически средства поне от предпоследно поколение.
Другият модел, който е най-приложим за музеите, но може да се адаптира и за другите културни институции, предвижда подобрения и промени в управленския процес по линия на:
- съчетаването на субсидиите (ако културната институция има такива) с политиката на спонсорство, дарителство и самофинансиране;
- скъсяване срока на една експозиция и на подновяването, обогатяването и разнообразяването й в рамките на всеки две години;
- рязкото ускоряване на въвеждането в научно обръщение на новите придобивки с предварителни и окончателни публикации в специализирани издания на самия музей;
- бързо инвентаризиране на фондохранилищата с оглед на тяхното максимално използване от публиката, „съдаваща музей" с други думи - окончателното прехвърляне на всички законно изисквани данни на дигитални носители;
- реорганизиране на ателиетата за реставрация и консервация с оглед на създаването на производство на музейни сувенири и пазарни копия за обмен с други фондохранилища и за продажба;
- създаването на значителен обменен фонд от масов материал, дубликати, повтарящи се образци и екземпляри за установяване на контакти с други музей в изпълнение на собствена тематично насочвана политика;
- оформяне на образователни програми, включително и за извънкласна работа на учениците и за стажантските практики на студенти, обучаващи се в специалности от областта на КИН;
- разработване на програма за увеличаване на посещенията и за удължаване на творческия престой в музея на различни групи посетители;
- разработването на туристически маршрути за музеите на открито и подобни;
- участието в разкопки, пленери и в производството на изделия (керамика, украшения, оръжие, облекло и др.) от изследваната и от представяната епоха, което да се организира в подходящи бази;
- обмислената подготовка и качествено списване и съставяне на двуезични каталози както за постоянните, така и за временните експозиции със съзнанието, че някои от тези издания ще съдържат единствената публикация на ценни изделия и обекти;
- подбирането на специализиран екип за подготовка и реализация на музейните спектакли и анимации, но не само от типа „звук и светлина";
- софтуерното осигуряване на компютърните мощности за разиграване на лични и групови виртуални музеи, както и за целенасочено ориентирана продукция „виртуален музей", планирана за реклама и продажба;
- информационно и комуникационно осигуряване;
- дигитализация на библиотеката и на архива;
- изработка на проекти за вътрешни конкурси и по програмите на ЕС;
- създаването и обновяването на уебсайтове с висока посещаемост в рамките на отскоро утвърждаващата се международна мрежа (ср. Stephens 2003);
- международен обмен, кореспонденция и институционалните отношения с другите музеи.
Музеите, читалищата и библиотеките в обществото на знанието са типични организации с интензивни комуникации. Това дава основание отделни автори да направят заключението, че „музеите, заедно с библиотеките, архивите, научно-техническите и информационните центрове и интернет, схващан като една глобална информационна система, представляват социокомуникативни институти, които преди всичко събират, обработват, съхраняват и опазват социално значима информация. Същевременно те изпълняват транслационни функции, които реализират в процеса на удовлетворяване на културните и информационните потребности на хората. Така музеите в съвременното информационно общество, заедно с техните сродни социокултурни институти се превръщат в действителни социокултурни центрове за споделяне на знания". (Sachev, 2007, р. 12)
Типологията на организациите, въз основа на определен вид знание e в основата на разбирането как индивидуалните знания се отнасят до по-голяма група и до организационни процеси при управление на знанието, и позволява да се изберат категории персонал, познанията на които допринасят за конкурентното предимство на организацията. Преходът от класиране на знанията към типологията на организации, основани на знанието и използването им, позволява идентифицирането на ключовите процеси и механизми за управление на знанията в различни организационни контексти.
Ключовите проблеми при използването на знания в организация в сферата на КИН са свързани със следните организационни процеси и механизми: създаване на нови знания; гарантиране на обмена и прилагане на знания в различните нива на организационната йерархия; формиране и поддържане на организационната база знания; мотивация на персонала за доброволно сътрудничество при обмен на знанията.
В съвременните условия все повече ръководители от културно-историческия сектор осъзнават, че управлението на знанията е конкурентно предимство, което се състои в по-доброто и бързо вземане на решение, но все още малка част от тях имат всеобхватни стратегически инициативи за знанието.
References:
Bergeron, B., 2003. Essentials of Кnowledge Management, John Wiley &Sons, New
Jersey
Denchev, St., Hristozov, D., 2012. Informing and information brokerage. S. Academic publishing company "Prof. Marin Drinov " (Bg)
Efimov, V., 2005. Management of study, educational appliance. Ulyanovsk (Ru) Gurova, E., Dulev, P., Yotovska, K., 2013. Management of the subject - essence, basic пойош, рrocesses and technologies. S. (Bg)
Ivanov, D., 2004. Management of the informational resources of the historical museum.
S. (Bg)
Milner B., 2003. Management of knowledge / B. 3. Мйпег. - M.: INFRA-M (Ru) Rastogi, P. N., 2000. Кnowledge management rnd 1П;еПесШа1 сарйа1 - The new virtuous reality of competitiveness, Human Systems Management, Vol. 19, no. 1.
Sachev, E., 2004. Bases of the socio-communicative management of the cultural and historical heritage. S. (Bg)
Sachev, E., 2007. Introduction to the socio-communicative museum marketing. S. (Bg).
д-р Виолета Будева, е-mail: ЬоМеуа@аЬу^
