Научная статья на тему 'Social engineering after pattern in the educational policy in Bulgaria /1944-1954/'

Social engineering after pattern in the educational policy in Bulgaria /1944-1954/ Текст научной статьи по специальности «История и археология»

CC BY
85
22
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
SOCIAL ENGINEERING / POLICY / EDUCATION / COMMUNIST INTELLIGENTSIA

Аннотация научной статьи по истории и археологии, автор научной работы — Marinova Mina

The educational policy of the Bulgarian Communist Party and the Communist Government in Bulgaria followed strictly the Soviet pattern and was aimed at the indoctrination of Bulgarian youth and at the preparation of loyal communist intelligentsia. This policy is seen as a social engineering in action for a profound transformation in the society and the establishment of a new regime.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Social engineering after pattern in the educational policy in Bulgaria /1944-1954/»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.

СОЦИАЛНО ИНЖЕНЕРСТВО ПО ОБРАЗЕЦ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ /1944-1954Г./ Мина Колева Маринова ПУ "Паисий Хилендарски"

SOCIAL ENGINEERING AFTER PATTERN IN THE EDUCATIONAL

POLICY IN BULGARIA /1944-1954/. Mina Marinova Plovdiv University Paisii Hilendarski

Abstract

The educational policy of the Bulgarian Communist Party and the Communist Government in Bulgaria followed strictly the Soviet pattern and was aimed at the indoctrination of Bulgarian youth and at the preparation of loyal communist intelligentsia. This policy is seen as a social engineering in action for a profound transformation in the society and the establishment of a new regime.

social engineering, policy, education, communist intelligentsia

Образователната политика в България в първото десетилетие след 9 септември 1944 г. е част от последователните и централно планирани действия за осъществяването на мащабни промени, които към средата на 50-те години на ХХ в. имат като резултат изграждането на сталиновия модел на социализъм в България.

Идеите за социално инженерство, заимствани от социологията дават отправна точка за анализ и разбиране на протичащите исторически процеси в разглеждания период. Пепка Бояджиева разглежда "утопичното социално инженерство като същностен белег" на наложения модел, а образованието като инструмент за социално инженерство, защото чрез него се провеждат "целенасочени политики за радикална промяна на начина на функциониране на обществото".[1] Образователната политика в България през разглеждания период несъмнено е част от опит за цялостно проектиране на обществото по зададен образец. Първостепенна задача е възпитанието на новите поколения в привързаност, вярност и преданост към новата власт и Съветския съюз. За реализирането й плътното се следва съветският модел за изграждане на социализма и постановките на сталиновата теория за "културната революция".

Системата на образование може да бъде разглеждана като основен инкубатор на новата социалистическа интелигенция и трудовия потенциал и като инструмент за моделиране на нова социална структура на обществото.

В периода на т. нар. Народна демокрация /1944-47/, главните образователни цели са свързани с усилията да се опазят учениците от "шовинистична и реакционна идеология" и да бъдат възпитавани "в духа на прогресивните идеи". Вероучението и историята на Бъл-гарската православна църква са премахнати от програмите, а руският език става задължи-телен за учениците от всички класове. Програмата изобилства от извънкласни мероприятия

за запознаване с комунистическата доктрина.

С утвърждаването властта на комунистическата партия и приемането на Димитровската конституция започва откритата съветизация на българското образование. През 1949 г. БКП и Правителството прокламират, че "в изпълнение на програмата на ОФ и следване на богатия опит на съветското училище", образованието трябва да се осъществява "в духа на социализма, пролетарския интернационализъм и нерушимата братска дружба със Съветския съюз". Училищните настоятелства се ликвидират, а към учебните заведения се изграждат детски, младежки и партийни организации.[2]

Скоро след завземането на властта, по признака "политическа благонадеждност" правителството на ОФ започва чистка сред преподавателския състав и студентите. Всички преподаватели и учители, заподозрени във "фашистка или реакционна дейност" са уволнени и заменени с ентусиазирани поддръжници на новия строй.[3] Размерите на чистката довежда до сериозен недостиг от преподавателски кадри, особено във висшите училища. Учители и преподаватели са връщани на работните им места след полагане на обещание да се придържат към политиката на режима и да преподават в духа на новия строй. Учителите преминават специално обучение по идеологическите дисциплини и подлежат на санкции, ако не възпитават учениците в духа на комунистическата идеология.

За да стане привлекателна учителската професия и да усили позициите си в гилдията властта използва и материални стимули. През 1949 г. заплатите на учителите са повишени средно с 35%, а през 1953 г. на учителите по селата са раздадени по 2,5 декара земя за лично ползване, безплатно жилище, отопление и електричество. [4]

През 1950 г. са разкрити педагогически училища и учителски институти по съветски образец. Педагогическите училища подготвят учители за началното училище и детските градини. Учителските институти, които приемат студенти, завършили средно образование, подготвят учители за 5-7 клас. Учителите за средните училища /8-11 клас/ са обучавани в специални катедри на различните факултети в университетите. През март 1953 г. е основан Институт за усъвършенстване на учители, с цел "систематично идеологическо усъвършенстване на учители и за изучаване и прилагане на съветския опит в преподаването". През 1953 г. институтът за усъвършенстване на учители записва 2 000 учители, приемът на 7 000 е планиран за съкратен летен курс през 1954 г. [5]

Старите учебници и учебна литература постепенно са извадени от употреба и унищо-жени. Написани са нови учебници в съответствие с постулатите на марксизъм ленинизма. През 1953 г. Демир Янев, по-късно председател на Комитета по култура, заявява, че учеб-ниците "са написани въз основата на постиженията на прогресивната съветска наука" [6]. От учебните програми са премахнати предмети като старобългарски, етика, латински език, гръцки език, вероучение, история на БПЦ и др. Включени са руски език и идеологически дисциплини като основни принципи на марксизма и ленинизма, история на БКП, диалектически и исторически материализъм и история на болшевишката партия.[7]

Учениците и студентите с "фашистки и антинародни прояви" са изключвани от учеб-ните заведения. Дискриминирани се деца с "буржоазен произход". В същото време са толе-рирани и се ползват с предимство работниците и децата с работнически произход.

С Конституцията от 1947 г. чуждите и частните училища са затворени. Дипломатиче-ските мисии на чужди страни могат да откриват училища за децата, на работещите в тях само със специален закон на Народното събрание. В разглеждания период единственото такова училище е за децата на пребиваващите в страната съветски граждани. Одържавени са и училищата на етническите малцинства. Законът за вероизповеданията от 1 март 1949 г. забранява на религиозните общности и църквите да поддържат училища или колежи, с изключение на семинарите по теология за свещениците и то само със специално разрешение от Министерството на външните работи.[8] През 1950 г. Теологическият факултет на Софийския университет е отделен от университета и обособен като Висше духовно училище, финансирано от БПЦ. [9]

Съгласно Конституцията от 1947 г. училищата и другите образователни институции

се администрират от Министерството на образованието и Комитета за наука, изкуство и култура /с ранг на министерство/.

През 1950 г. е стартирана програма за преминаване към нова единна училищна система, по образец на училищната система в СССР. Всъщност, единственото нововъведение е единадесет класното единно /начално и средно/ училище. Новата програма предвижда премахването на прогимназията и гимназията в рамките на 5 години и заменянето им с единадесет степенни училища. При все това Законът за Народното образование от 1954 г. предвижда разкриването на прогимназии и гимназии съответно 5-7 и 8-11 степен, където и когато са необходими.

Характерно за образованието от този период е акцентирането върху техническите предмети, обслужващи курса към ускорена индустриализация. Полагат се усилия техническите кадри да достигнат нивото, необходимо за осъществяване на амбициозните програми за стопанско развитие.

Средно професионално образование се получава в средни професионални училища и е с продължителност от 3 до 5 години. Средните професионални училища са администри-рани от Министерството на образованието, но всяко училище ползва бюджета на министерството, в чийто ресор са специалностите, които се преподават и сферата, за която подгот-вя кадри. През 1951 г. средните професионални училища са реорганизирани в техникуми. Според изказване на Демир Янев, министър на образованието, през 1953 г. в страната има 146 техникума с 200 специалности. По време на специализираното обучение, учениците практикуват в държавни стопански предприятия.

В училищата за трудовия резерв се обучават работници за металургията, строежа на ЖП линии и минното дело, добивната промишленост, горите, металургията, работата с текстил и строителството. Училищата на трудовия резерв обикновено са разположени в близост до фабриките, строителни обекти и т.н. и учениците са обучавани от инженерите и работниците в реална практическа среда. Обучението в тези училища е напълно безплатно, включително и доставката на храна и дрехи и осигуряването на квартири. Завършилите тези училища са задължени през следващите 4 години да работят, определена им от държавата работа.

Разкриват се различни видове селскостопански училища и курсове под съвместното управление на Министерството на образованието и Аграрното министерство. Някои от тях предлагат четиригодишно обучение и програмата включва предмети като електрификация и механизация на селското стопанство, пресушаване на блата и залесяване, култивиране на почвата, ветеринарна медицина. Други дават знания в областта на механизацията на селското стопанство и обучават трактористи и механици за машинно-тракторните станции. Обучението е безплатно, както и изхранването, облеклото и настаняването за период от 6 месеца до една година. Завършилите се задължават да работят в ТКЗС или МТС за период от 3 години. Друг вид селскостопанско училище предлага обучение, в което се подготвят бригадири и други работници за ТКЗС. Едногодишни курсове подготвят председатели на ТКЗС. Други различни селскостопански курсове се водят в ТКЗС и ДЗС из цялата страна.

През 1948 г. е приет Закон за висшето образование.[10] Той определя устройството на висшите учебни заведения, факултети, катедри и т.н. Системата на висшето образование е централизирана и подчинена на създадения малко по-рано /1947 г. / КНИК. Преобразованията предвиждат идеологизацията на обучението и привеждането му на позициите на материализма.

Чрез висшето образование се конструират новите йерархии във властта и в различ-ните социални сфери. Основен механизъм за тази едновременно подчинена (на БКП) и властова роля на висшето образование, са политиките за прием във (и изключване от) образователната система. [11]

Властта създава благоприятни условия да получат образование представителите с работническо-селски произход. Декларация от 17 септември 1944 г. предвижда премахваното на всички ограничения за получаването на образование. В Софийския университет в

началото на 1947 г. се обучават около 32 хил. души. Това е свръхнатоварване, непосилно за материално техническата база. [12]

Укрепването на позициите на работническата и селската младеж във вузовете става по няколко начина. Преди всичко е проведена енергична атака срещу студентите с буржоазен произход. Само за 1948/49 г. 3 500 студенти са лишени от право да продължат образование-то си, а броят на студентите на Софийския университет намалява с 15% за първата половина на 1949 г. Чистката поразрежда препълнените аудитории.[13]

През януари 1950 г. Политбюро приема решение за създаването на предана на пар-тията и народната власт социалистическа интелигенция. Поставена е задачата да се доведе броят на студентите от средата на работническата класа до 35-40%. За нейното изпълнение е взето специално решение на Министерския съвет от 20 февруари 1950 г. "За създаването на социалистическа интелигенция от средите на работническата класа". Независимо от чистките, данните на официалната статистика показват, че относителният дял служещи и некооперирани селяни остава висок. През 1952/53 учебна година делът на произхождащите от средите на служещите представлява 38,7%, некооперирано селячество 23%, работническа класа и кооператори 21,3 и 8,1%.[14]

Реални възможности за увеличаване дела на представителите на работническата класа в социалния състав на студентите, става и по-пътя на формирането и развитието на система от вечерно и задочно обучение, а също и организирането на подготвителни курсове /работнически факултети/ при висшите учебни заведения.

От 1 март 1950 г. започва откриването на работнически факултети в София, Пловдив, Варна. Основното им предназначение се свежда до регулиране социалния състав на студентите. След като изпълняват възлаганите им социални функции, рабфаковете преста-ват да играят значима роля и в средата на 50-те години са закрити.

БКП постоянно контролира състоянието на социалните източници за попълване на ин-телигенцията и предприема необходимите мерки за създаването, а след това за поддържане необходимите пропорции. Започва да се прави план за прием на студенти от различните социални слоеве. С Решения на Политбюро се определя броят на записаните студенти в различни специалности, както и процентните съотношения с оглед социалния и произход.

Програмите за висше образование следват образеца на СССР. В статия във в. "Работническо дело" от 20 септември 1950 г. се казва, че 150 съветски учебници са предоставени в българските висши училища. Особено се набляга на политическото възпитание.

Изискванията за прием във висшите учебни заведения се определят ежегодно с Наредба на Министерството на културата. Броят на студентите за всеки ВУЗ се определя всяка година от Държавния планов комитет и се одобрява от Министерския съвет в съответствие с Държавния стопански план.

Избрани надарени млади работници /обикновено покровителствани по политическа линия/, които успешно завършват съкратени работнически кандидатстудентски курсове са приемани без изпит. От 1949 г. започва провеждането на задочни курсове на обучение за работници и служители. Тези курсове са обикновено с продължителност 5-6 години. Съкратени курсове са въведени за работници "без откъсване от производството". След края на обучението, всички завършили са задължени да приемат предложената им от правителството работа.

С цел обучението и разпределението на планов принцип за по-ефективно задоволяване на потребностите от работна ръка през март 1952 г. е създаден Главният съвет на трудовия резерв. Първоначално учреден към Министерския съвет, а в последствие прехвърлен под ведомството на Министерството на културата, той набира, обучава и разпределя трудовия резерв.

Провежданата през първите десет години след 9 септември 1944 г. политика в сферата на образованието въплъщава характерната за тоталитарните режими тенденция към масо-визиране на образованието и изравняване образователното ниво на населението. [15] В

реч пред VI конгрес на БКП на 6 март 1954 г., Министърът на образованието Демир Янев заявява, че броят на децата, които не са записали начално училище е намалял от 34 993 през 1948/49 на 4 169 за 1952/53 г. За 1955/56 записалите се в начално училище са 1 085 000, в средно 200 000 и в университети 37 000. През февруари 1954 г., на VI Конгрес на БКП, Министър-председателят Вълко Червенков докладва, че социалният състав на студентската младеж е значително "подобрен". Повече от 21% от всички студенти са работници и синове или дъщери на работници. Тези студенти са освободени от каквито и да било такси за обучение или издръжка. Приемът във висшите учебни заведения се осъществява по политически критерии и това в значителна степен променя облика на студентската младеж.

Образователната политика в България от есента на 1944 г. до средата на 50-те години демонстрира всеобхватно и мащабно социално инженерство, характеризиращо се с едновременното прилагане на дискриминационни и преференциални механизми, изключителен приоритет на социалните пред академичните критерии, бързо и радикално налагане на съветския тоталитарен модел. [16].

През разглеждания период политиката на партията-държава в образованието поста-вя под контрол всички образователни институции и учебни заведения, следва стриктно съветския модел, с цел превъзпитаването на българската младеж и подготовката на верни на комунистическата идея кадри.

[1] Бояджиева, П. Социалното инженерство. Политики за прием във висшите училища през комунистиче-ския режим в България., С., 2010, с.33.

[2] Колев,Й.,В.Атанасова,Н.Витанова,История на педагогиката и българското образование.Шумен,2005,с.

328.

[3] Радев, П., Ал. Александрова, История на българското образование. Пловдив, 2002, 418.

[4] Delin, L. A.D. Bulgaria. New York, 1957, с.208.

[5] Delin, L. A.D. Bulgaria. New York, 1957, с. 206.

[6] Радев, П., Ал. Александрова, История на българското образование. Пловдив, 2002, с. 422.

[7] Колев, Й., В. Атанасова, Н. Витанова, История на педагогиката и българското образование. Шумен, 2005, с. 329.

[8] Пак там, с. 331.

[9] Радев, П., Ал. Александрова, История на българското образование. Пловдив, 2002, с. 419.

[10] Закон за народната просвета - ДВ, 1948, бр. 218.

[11] Бояджиева, П. Социалното инженерство. Политики за прием във висшите училища през комунистическия режим в България., С., 2010, с.34.

[12] Челая, Н.М. Интеллигенция и становление тоталитаризма в Болгариии. В:Тоталитаризм и антитоталитарные движения. Харков, 1995, с. 351.

[13] Пак там.

[14] Статистически годишник на НРБ, 1961.С, 1961, с.346.

[15] Челая, Н.М. Интеллигенция и становление тоталитаризма в Болгариии. В:Тоталитаризм и антитоталитарные движения. Харков, 1995, с. 352.

[16] Бояджиева, П. Социалното инженерство. Политики за прием във висшите училища през комунистическия режим в България., С., 2010, с.265.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.