CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т.ХХ1. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXXI. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
ТЕРОРИСТИЧНАТА АТАКА В САНКТ ПЕТЕРБУРГ - ИЗВЕДЕНИТЕ
МЕДИЦИНСКИ ПОУКИ Елена Вълканова, Ростислав Костадинов, Мария Георгиева Медицински университет- Пловдив, Факултет по обществено здраве, Катедра „Епидемиология и медицина набедствените ситуации", секция „Медицина на бедствените ситуации"
SAINTPETERSBURG TENORIST ATTACK- MEDICAL LESSONS
IDENTIFIED
Elena Valktn ova, RostislaLKostadicLE,MariyT Gtorgieva Medical University of Plovdiv, Faculty of Public Health, Department of Epidemiology and Disaster Medicine
ABSTRACT
Introduction: On 3 April 2017 a terrorist attack took place on the Saint Petersburg Metro. As a result 15 people lost their life and 45 sustained different type of injuries.
The aim of this study is to identify some of the features of the attack that have direct impact on medical support.
Materials and methods: By the means of descriptive and comparative methods the terrorist attack location, improvised explosive device and types of injuries sustained were analyzed.
Results and discussion: From the medical point of view underground facilities-trains, wagons and stations are extremely difficult to be reached and there is no place for temporary medical stations establishment. Type of the IED was designed to increase the secondary injuries. The choice of metro lines used by students in the time when mainly students are travelling is another novelty with impact on medical support.
Keywords: Terrorist attack, medical support, lessons identified
Въведение
Използването на насилие или заплахата от използване на насилие или казано с други думи, използването на терористични действия за постигане на определени цели, датира от древността. Промяната в геополотическата обстановка през 70-те години на миналия век бележи началото на така наречения модерен тероризъм. Сравнението на проведените в последното десетилетие атаки и тези от края на 20-тото столетие недвусмислено доказва запазване стратегията на терористите, но промяна в тактиката. Отвличанията, вземането на заложници и убийствата на знакови фигури с цел постигане на конкретно дефинирани и обявени цели (освобождаване на затворници, изтегляне на военни контингенти, прекратяване на операции) отстъпват място на самоубийствени атентати, насочени към т.н. меки цели (обикновени граждани) без определяне на конкретна и постижима цел. Съвременните терористични атаки целят основно всяване на страх и несигурност сред населението.
Според Global Terrorism Index през 2015 година при терористични актове са загинали 29,376 души. Два пъти се е увеличил броя на страните, засегнати от тероризъм, който никога до сега не е бил толкова висок.(1) Според Европол заплахата за сигурността в Европа е нарастнала през последните години и тенденцията е да продължи да нараства. През 2015 са извършени 151 атаки, 151 души са убити и над 360 са ранени.(4)
Извършеният на 3/04/2017 атентат в Петербургското метро е пример за така описаната промяна в способа на действие на терористите. Тя има изразено въздействие върху медицинското осигуряване на пострадалите. Тъй като всеки терористичен акт се характеризира с непредвидими време и място на провеждането, както и обхват на последиците- брой, вид, структура на медицинските загуби, превантивните мероприятия се изразяват основно в повишаване на теоретичната и практическа готовност на медицинските специалисти, спасителните екипи и населението, като цяло, за реагиране при терористично нападение. За това е необходимо да бъдат установени и внедрени в практиката конкретни и разбираеми, единни, стандартни оперативни процедури. Те трябва да отразяват промяната в тактиката на терористите. За постигането на тази цел е необходимо да бъдат проучвани, както действията на извършителите, така и предприеманите от съответните агенции, медицински служби и население действия.
Цел
Целта на настоящото проучване е да се анализират медицинските аспекти на проведения успешен терористичен атентат в метрото в Санкт Петербург.
Материали и методи
Посредством възможностите на дискриптивния и сравнителен методи бяха анализирани времето, мястото и използвания способ на терористичния атентат, както и вида и структурата на пострадалите и предприетите действия по тяхното спасяване. Клъстърен анализ беше приложен за извеждане на медицинските особености.
Резултати и дискусия
Терористичният акт в метрото на Санкт Петербург е осъществен посредством взривяване на самоделна бомба, съдържаща метални шрапнели. Експлозията е станала във вагон на влака, докато той е бил в движение и е преминавал през тунел. Загинали са 15 души, 77 са ранени, от които 49 хоспитализирани, 12 в тежко състояние.(10)
Изборът на място за взрива е от особено значение. Атакувана е линия на метрото, минаваща през университет, и то в час, в който пътуват предимно студенти. Прицелването в младите хора гарантира паника сред населението и широк отзвук в целия свят.
Освен психологически, взривът във вагон на метрото е неблагоприятен и от клинична гледна точка. В условията на затворено пространство моделът на нараняванията е много по-различен. Експлозията е интензивна екзотермична реакция, предизвикана от бързото химическо превръщане на твърдо или течно вещество в газ. Освобождава се огромно количество енергия под формата на топлина и налягане, докато новоформираният газ се разширява, измествайки заобикалящия въздух и създавайки взривна вълна. Когато достигне твърд предмет, тя предизвиква рязко покачване на налягането до пикови стойности, последвани от по-продължителен период на свръхналягане, но със значително по-малка величина от пиковото. Последната част от взрива е фазата на отрицателното налягане. (6) Взривните вълни се изкривяват около обекти и стени и се отразяват от твърди повърхности. Отразените вълни могат да интерферират, което ще доведе до увеличаване на налягането над това на първоначалната взривна вълна. Като резултат, взривовете в затворено пространство, в сравнение с вривове на открито,са свързани с по-чести първични взривни наранявания (77,5% срещу 34,3%), с по-тежки наранявания и по-голяма смъртност (46% срещу 7,8%). (5, 9)
Самоделното устройство е взривено, докато влакът на метрото е бил в тунел, което затруднява достъпа до пострадалите. Особености на метрото в Санкт Петербург е, че то е едно от най-дълбоките в света и до платформата се стига само от един вход и един изход. Това забавя спасителните екипи и удължава времето за евакуация и изнасяне на пострадалите, а е известно, че интервалът до получаване на първа, първа медицинска и специализирана помощ е от първостепенно значение за намаляване смъртността и усложненията при остро възникнали поражения. Водачът на влака, който е продължил до следващата спирка, а не спрял в тунела, където достъпа до ранените би бил много по-труден е съдействал на спасителите и е започнал спасителните действия. (10)
Освен мястото на взрива, от значениение са характеристиките на взривното устройство. Според официалната информация то е съдържало добавени метални предмети като сачми и болтове, които биват изстреляни със скорост над 360м/сек. Те, заедно с проектилите от контейнера, в който се намира взривното вещество, имат много по-голям радиус на поражение, от самата експлозия. (3)
Ранени при атентата са 77 души, като 49 са се нуждаели от болнично лечение. Това са пациенти основно с изгаряния, първични взривни травми, наранявания от шрапнели и проектили, черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни травми. (7) В първите минути на атаката до пристигане на спешните екипи, помощ на пострадалите може да бъде оказана само от заобикалящите ги хора. Навременната и адекватна намеса може да е животоспасяваща. В достъпния ни материал от събитието се доказва помощта оказвана от очевидците на пострадалите - изнасяне от вагона, първа помощ, помощ на спасителите екипи в носенето на поразените.
В спасителната операция са участват 1000 души, 80 от които спасители, 300 единици техника и 41 медицински екипа и 1 хеликоптер. Първите спасители са били на място 5 мин след приемане на сигнала за случилото се.(11) Районът е отцепен, осигурени са необходимите средства за спасителни дейности и евакуация. Спасителите са снабдени с пълен набор индивидуални предпазни средства, поради риска от вторична атака.
В условията на събитие от подобен характер, паниката и ужасът сред хората са трудно предотвратими. Те пречат на спасителните мероприятия и сами по себе си могат да доведат до жертви. Запазването на хладнокръвие и насочване на тълпата от уплашени хора са особено важни. Служителката, дежурна по гара, на спирка „Сенная" е успяла да го стори, като по този начин е повлияла за по-бързото и ефективно справяне с последиците.(10)
Пострадалите са транспортирани до 5 лечебни заведения, като така се постига равномерно натоварване.(2) В Санкт Петербургския изследователски институт по спешна медицина за 20 мин са освободени 20 интензивни легла и са отворени 4 допълнителни спешни операционни.(8)
Изводи
Едномоментното генериране на толкова пострадали налага мащабна спасителна операция с ангажиране на всички сили и средства. Примерът от действията в с. Петрбург доказва, че провеждането и изисква добро планиране, подготовка и организация, които са предпоставката за адекватно и навременен медицински отговор. От значение е, както тренираността на спасителните екипи, така и на работещите в обществени обекти, където се събират много хора за преодоляване на горепосочените предизвикателства. Не на последно място е информираността на гражданите и умението да запазят спокойствие и да окажат първа помощ.
Библиография
1. 2015 Global Terrorism Index, Institute for Economics and Peace, Nov 2015
2. 43 пострадавших в результате взрыва в петербургском метрополитене доставлены в городские стационары; https://gov.spb.ru/press/governor/10963
3. Ciottone G.R. et associates, Disaster Medicine Textbook, Second edition; ISBN 987-0323-28665-7; Introduction to Explosions and Blasts, p 437-443
4. European Union Terrorism Situation and Trend Report (TE-SAT) 2016
5. Leibovici D, Gofrit ON, Stein M, et al. Blast injuries: bus versus open-air bombings—a comparative study of injuries in survivors of open-air versus confined-space explosions. J Trauma 1996; 41:1030-35.
6. Proud W.G. The Fundamentals of Blast Physics, Institute of Shock Physics & Centre for Blast Injury Studies, Imperial College London, London, SW7 2AZ
7. Russia: Death toll rises to 14 in St. Petersburg metro blast - Skvortsova; https://eblnews.com/video/russia-death-toll-rises-14-st-petersburg-metro-blast-skvortsova-72931
8. Russia: St. Petersburg doctor describes injuries sustained by metro blast victims; https://eblnews.com/video/russia-st-petersburg-doctor-describes-injuries-sustained-metro-blast-victims-73129
9. Stephen J Wolf, Vikhyat S Bebarta, Carl J Bonnett, Peter T Pons, Stephen V Cantrill, Blast Injuries. Lancet 2009; 374: 405-15
10. Георгий Полтавченко: «У города есть все средства и возможности, чтобы оказать помощь пострадавшим в результате теракта»; https://gov.spb.ru/press/governor/109703/
11. Пожарно-спасательные подразделения ликвидируют последствия ЧС в метрополитене Санкт-Петербурга; http://www.mchs.gov.ru/dop/info/smi/news/item/33146831
