Novel challenges in disaste medicine education Текст научной статьи по специальности «Фундаментальная медицина»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т.ХХ1. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXXI. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.

НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА 13 ОБУЧЕНИЕТО ПО МЕДИЦИНА НА ОЕДСТВЕНИТЕОВЕПАЦИИ Ростислав Косвадинов Катедра „Епидемиология а МВБ", Факуллел пиибществено здраве, Медицински унаоеасалел - Илоорао

NOVEL CHALLENGES IN DISASTE MEDICINE EDUCATION

Rsstislav Ksstadinov Epidemiology and Disaster Medicine Department, Faculty of Public Health,

Med icalUniveasity o^ Plovdiv

Abstract:

Since 1990 an increase in disastrous events frequency and severity has been recorded. Significant changes have been recorded also in the medical community - decrease in number of medical specialist, shift to particular resident programs and increase demand for medical support from the constantly growing population. These changes result in increased demand for disaster medical support preparedness.

The aim of this study is to analyze the novel challenges in disaster medicine education in Bulgaria

By the means of descriptive and comparative methods the required basic disaster medicine knowledge and skills are analyzed. Cluster analysis is applied in order te present the challenges disaster medicine university education have to solve.

Results and discussion The changed place of Disaster Medicine into the students curriculum is associated with significant knowledge insufficiencies required for tutorial efficiency and students comprehensiveness. Some possible solutions for improved outcome are discussed.

Keywords: disaster medicine, students'curriculum, pect-graduate education,

Съодрднад: През последните десетилетия се регистрира стабилна и трайна тенденция по отношение честота и тежестта на настъпващите бедствия. Отчита се ежегодно нарастване тежестта на бедствените ситуации (БС), както и непрекъснато увеличеие на техния брой, както в световен, така и в национален мащаб. (Thomas 2013, Miles 2015) Въпросът, който се поставя в научната общност, както и в агенциите и институциите, отговорни за снижаване на риска и ликвидирае на последиците от бедствия, аварии и катастрофи, е не дали ще настъпят БС, а кога. Анализите доказват, че в голямата си част регистрираните бедствия са свързани с процеси, които характеризират развитието на нашето общество - индустриализация, урбанизация и глобализация. (Mitchell 2006) Тези процеси освен прякото им въздействие върху климатичните промени, които от своя страна обуславят голяма част от природните катаклизми, влият и върху броя на населението. Последните 50 години се характеризират с безпрецидентни темпове на нарастване на населението. (Huppert 2006) Следователно, от една страна се повишавва честота на настъпващите бедствия, а от друга се увеличава броя на населението в риск, както и 16

неговата експозиция (от урбанизацията), което е причината за наблюдаваната тенденция за ежегодно нарастване тежестта на последиците от настъпващите БС. (Donner 2008) Нарастването на честотата и тежестта на природните и антропогенни бедствия повишава изискванията към институциите, които защитават населението при БС. Системата за здравеопазване в страната е основен елемент на създадената в Р. България Единна спасителна система (ЕСС). (Kostadinov 2011) Сред четирите звена на силите за реагиране, които са гръбнака на системата са Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Въпреки нарастващите изисквания към ЦСМП, през последните десетилетия се отчита негативна тенденция в осигуряването с личен състав на службата - постоянен недостиг на медицински кадри (лекари, медицински сестри и фелдшери), както и отчетливо застаряване на работещите в тези звена. (фиг. 1)

Възрастово разпределение на лекарите в Р. България

50%

25%

20%

<30г 31-45Г 46-бОг 60>

Фигура 1 Възрастово разпределение на лекарите в Р. България

Нарастващите изисквания към системата на здравеопазване, намаляващият човешки ресурс, както и възможността всеки един регион да бъде поразен от БС, изискват всеки един медицински специалист да бъде теоретично обучен и практически подготвен за адекватна реакция при настъпване на природно или антропогенно бедствие.

Целта на проучването е да анализира новите предизвикателатва пред обучението по медицина на бедствените ситуации.

Материали и методи: Посредством описателния и сравнителен методи се анализираха необходимите знания и умения на медицинските специалиста за адекватна и бърза реакция при настъпване на бедствие. Клъстърен анализ е приложен за да се групират предизвикателствата пред обучението на медицинските специалисти и в съответствие с тях да се предложат възможни решения.

Резултати и обсъждане:

Едно от основните предизвикателства пред обучението по медицина на бедствените ситуации (МБС) е неглижирането на предмета, както от студентите, така и от медицинската общност като цяло. Всеки един от практикуващите медицински специалиста, счита, че възможностите на ЦСМП са напълно достатъчни да се реагира, както и че ликвидирането на последиците е задача на държавните институции. Никой, обаче, не си задава въпроса -кой и как ще окаже медицинска помощ на пострадалите до пристигане на екипите на ЦСМП, както и какво трябва да се направи при невъзможност на екипите да достигнат огнището на поражение, например при снегонавяване, свлачища, земетресения, пожари, или когато поразяващият фактор изисква оказване на насочена животоспасяваща помощ в

рамките на 10-20 минути (при химическо огнище на поражение), време, в което не може да се очаква оповестяване, транспортиране и начало на действие от страна на ЦСМП. В тези случаи всеки един медицински специалист трябва да организира и започне изпълнението на задачите по медицинското осигуряване на пострадалите. Всяка минута бездействие може да се окаже фатална за живота и/или трудоспособността на пострадалите. За да може правилно да се организират дейностите по медицинското осигуряване на бедствената ситуация (МОБС), е необходимо да се знаят основните медицински аспекти на бедствията (Кс^аётоу 2011):

1. БС се характеризират с повишен риск за живота и здравето, не само на пострадалите, но и на всеки един в огнището на поражение (в това число и медицинските специалисти). Следователно, за да може да окаже ефективна помощ на пострадалите, всеки един медицински специалист трябва да може да идентифицира наличните опасности и свързаните с тях рискове, както и да знае и може да предприеме адекватни превантивни мерки;

2. БС се характеризират с почти едномоментно възникване на голям брой пострадали, които надхвърлят възможностите на наличните медицински сили и средства за оказване на изискваната от вида на получените увреждания, медицинска помощ;

3. БС, в повечето случаи предизвикват, множествени, поли и/или комбинирани травми;

4. Необходимата животоспасяваща помощ трябва да се окаже в силно лимитиран времеви интервал;

5. Медицинската помощ се оказва в или в близост до огнището на поражение, място, където липсват използваните в ежедневната практика медицинска апаратура (за диагностика и лечение), възможност за консултации и често дори и работата в екип;

6. МОБС трябва да е координирана и субординирана с действията на останалите елементи на ЕСС.

За да може да отговорят адекватно на горепосочените предизвикателства медицинските специалисти трябва да притежават минимум следните знания и умения:

• Как да оцелеят? Оцеляване е в пряка зависимост от правилната оценка на създаващата се тежка обща и медицинска ситуация.

• Оценка на ситуацията - идентифициране на наличните и потенциални опасности, рискови и поразяващи фактори, както и предприемане на съответните превантивни мерки;

• Организиране на медицинската помощ на място - зони, временен медицински пункт;

• Извършване на сортировка, стабилизация, евакуация по назначение;

• Непрекъснат обмен на информация. (Ко81аётоу 2013)

За да придобият горепосочените знания и умения, медицинските специалисти трябва да преминат обучение по медицинско разузнаване, планиране и управление на МОБС, извършване на сортировка и оказване на медицинска помощ на пострадали от облъчване с йонизираща радиация, интоксикация от високо токсични вещества, инфектиране от биологични агенти, както и с различни видове травми на глава, коремна и гръдна област, опорно-двигателен апарат, временна и дефинитивна хемостаза, борба с различните видове шокови състояния. Ефективното обучение в тези задължителни елементи на МОБС изисква обучаемите да притежават следните минимални знания по:

• Патофизиология и патоанатомия на посочените увреждания;

• Да могат да определят и отделят характерните симптоми и синдроми;

• Да са запознати с процеса на поставяне на диагноза и диференциална диагноза;

• Патогенезата на Шок/Интоксикация/Инфекциозен процес

• Основни принципи при избора на лечение и превенция на очаквани усложнения.

Изучаването на МБС в първи семестър на трети курс от обучението на студентите по медицина, (Kostadinov 2016) както и във втората година на обучението на медицинските сестри и акушерки не отговаря на горепосочените минимални изисквания за медицински знания и умения, което силно лимитира ефективността от преподавания материал и налага промяна в учебния план и преместване на дисциплината в по-горни курсове - 5-ти курс за студенти по медицина, втори семестър на трети курс за сестри и акушерки. Обучение във форма на свободно избираем предмет поне по Медицинско разузнаване, Медицинска сортировка, Оказване на първа медицинска помощ при БС, също трябва да бъде обсъдено като необходимост, поради променените предизвикателства пред медицинската общност. Поради бързо променящата се среда, както и възможности за оказване на медицинска помощ на пострадалите е необходимо да се потърсят начини за въвеждане на задължително (на 2 или 3 години) след-дипломно обучение по МОБС.

Изводи:

1. Регистрирана е трайна тенденция за повишаване честота и тежестта на БС.

2. Ефективността на обучението по МБС е силно ограничена, поради ранната фаза на преподаване на дисциплината.

3. Необходима е промяна в учебните планове за да се отговори на променените предизвикателства пред медицинската общност.

4. Необходимо е провеждане на задължително след-дипломно обучение по МОБС.

Библиография:

1. Thomas V et al. (2013) Climate relate disasters in Asia and the Pacific. Asian Development BANK, 2013, ISSN 1655-5252. Available at https://think-asia.org/bitstream/handle/11540/2311/climate-related-disasters-asia-and-pacific.pdf?sequence=1 Accessed 20.05.2017

2. Mails T. Weather disasters occur almost daily, becoming more frequent. Reuters 2015, Available at http://www.reuters.com/article/us-climatechange-disasters-idUSKBN0TC1EG20151123 Accessed 20.05.2017

3. Mitchell J et al. Extreme events due to human-induced climate change. Phil. Trans. R. Soc. A 2006 364 2117-2133; DOI: 10.1098/rsta.2006.1816. Published 15 August 2006

4. Hupert HE., Stefen R., Sparks J. Extreme natural hazards: population growth, globalization, and environmental change. Phil. Trans. R. Soc. A 2006 364 18751888; DOI: 10.1098/rsta.2006.1803. Published 15 August 2006

5. Donner W., Rodriguez H. Population Composition, Migration anti Inequality: The Influence of Demographic Changes on Disaster Risk and Vulnerability, Social Forces. Dec2008, Vol. 87 Issue 2, p1089-1114. 26p

6. Kostadinov, R. Major Incident Management and Support - Bulgarian Policy. // Public Health and Health Care in Greece and Bulgaria. Editors Jeliasko Hristov, John Kyriopoulos, Theodoris Konstantinidis, Elena Shipkovenska. Papazissis Publishers, 2010, pp. 691-696, ISBN 978-960-02-2441-2

7. Kostadinov, R. Medical Teams' Theoretical Preparation for Major Incident Medical Support. In: Public Health and Health Care in Greece and Bulgaria. Editors Jeliasko Hristov, John Kyriopoulos, Theodoris Konstantinidis, Elena Shipkovenska. Papazissis Publishers, 2010, pp. 223-229, ISBN 978-960-02-2441-2

8. Kostadinov R. Information Management during Disaster Medical Support Planning and Execution Phases. Chapter 11 in Disaster Management: Medical Preparedness, Response and Homeland Security. Arora, Rajesh and Arora, Preeti (Eds), CAB International, 2013, Oxfordshire, 198-217.

9. Kostadinov Rostislav. Disaster Medicine in the Medical University Program - Objective and Challenges. Merit Res. J. Med. Med. Sci. 2016 4(11): 472-475