CC BY
12
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИНСКИ ЕКИПИ В АФГАНИСТАН-МЕДИК ПОД ПАГОН. РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУПРАВИЛАТА НА ВОЙНАТА И
МЕДИЦИНСКАТА ЕТИКА. Христина Анастасова Калиманова-Бехар Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" Пловдив
BULGARIAN MEDICAL TEAMS IN AFGHANISTAN- MEDICAL SPECIALISTS UNDER INSIGNIA. THE DIFFERENCES BETWEEN THE RULES OF WAR AND MEDICAL ETHICS. Hristina Anastasova Kalimanova-Behar Plovdiv University PaisiiHilendarski
Abstract
Bulgarian medical peacekeeping teams are part of LATO peacekeeping operations in Afghanistan. The everyday life of the teams is united in order to seek the balance between war and medicine. How the team members perceive their role on such mission, how informed are they before their deployment is an outstanding and still developing question.
Key words: Bulgarian medical teams, peacekeeping operations, everyday life, LATO
От 2002 година до сега, българските медицински екипи взимат дейно участие в мироопазващи операции на НАТО в различни точки на Афганистан. От 2004 г. те функционират като самостоятелни подразделения с първо участие в Кабул, като хирургичния екип предоставя медицинско осигуряване във френската полева болница. Другите градове, в които се позиционират на ротационен принцип български медицински екипи са Херат и Кандахар, а техният общо брой е над 95. В началото екипите са сформирани от лекари и медицински сестри, а в последните години и с участието на стоматолози, акушерки, рехабилитатори, рентгенови и клинични лаборанти (близо 1000 души). Подбора на кадри се осъществява от и на територията на Военномедицинска академия София, но поради липса на достатъчно военни медици, възрастови ограничения, законови уредби и нормативи, критерии на НАТО и др., повечето медици са доброволци от цивилния сектор и съставляват около 85% от общия брой. Въпреки по-тромавите процедури по селекцията, подбора, обучението и др. при цивилните доброволци, те остават висок процент от състава на тези екипи.
Трудно е да се каже, че ежедневието в тази гореща точка на света е еднакво за всички, но в същото време в някои аспекти то не се различава особено много нито за хората там, нито на базата на ежедневието на медика в България. Разликите идват не само от статуса и статута на отделните членове на екипите, но и от оценяването и възприемането на ситуациите от човешка и професионална гледна точка, също и от индивидуалните качества, характеристики и нагласи на членовете на екипите.
На пръв поглед ролята на медика е да спасява и съхранява човешки живот, което обаче по време на война има своите специфични правила, как точно да се случва това. Основни 180
задачи пред екипите са не само осъществяване на професионалните задължения, но и спазването на устава на Въоръжените сили на Република България, както и установените в съответните бази правила и норми на поведение.
Друг фактор за изпълнение на тези операции са местните обичаи, разбирания и религиозни особености, когато пациенти са именно афганистанци. Доколко обективно се възприема ролята на екипите ни в тези операции, до каква степен е информираността на участниците и на наблюдателите спрямо тези мисии, е спорен въпрос.
Част от проблемите, които могат да бъдат разгледани, са:
• Различните конфликтни ситуации възникващи между военните, медицинските екипи и местните, тогава когато военното дело влиза в конфликт с медицинската етика, когато имаме на лице човешки фактор и военен триаж1. В различните екипи има хора, които се налага да се сработят за кратко време, свикнали да работят в различни обстановки - цивилни и военни, което дава един различен поглед на нещата за всеки от екипа.
• Нагласата, с която се тръгва и очакванията, придобити на фона на медиите и/или други участници от предходни мисии. Често медиите създават една картина за местата, на които отиват екипите, поднася се определен тип информация, било то от медиен интерес и/или манипулация, до платени репортажи и конфиденциална информация, с цел защитата здравето и живота на екипите, може да зададе определени очаквания.
• Непознаването на устава от страна на цивилните членове на екипите, които се военизират за съответната мисия, поставянето на цивилни без опит във военна среда с различни степени на опасност; това води до едно по-трудно приспособяване от мирно във военно време, често придружено с подценяване или надценяване на ситуациите.
Бързо променящите се условия, динамичната и непредсказуема среда са част от ежедневието на медиците в Афганистан. Цивилните доброволци трябва за кратки периоди от време да свикнат с отговорностите, които ги задължават пагоните, да усвоят работните стандарти на НАТО и да сформират добре сработени екипи. Подборът и подготовката преди мисия на територията на ВМА има за цел да даде основата, за това какво се очаква след придобиване на званието, отговорността при носенето на българската военна униформа и отличителните значи за медик в зона на конфликт, по време на военни действия. Друга цел е максималната информираност на медиците за евентуалните заплахи за здравето и живота по време на мисия, набор от информация относно различията между военната и цивилна медицина. В различните държави има различни утвърдени стандарти и протоколи за работа. По време на мисиите в Афганистан се спазват стандартите и протоколите, които налага Алианса. Това е допълнителен стрес за медицинските екипи, които трябва да преминат от цивилен във военен режим на живот и работа.
Едни от основните разлики , които могат да се посочат в спецификата на работата по мирно и военни време са типа пациенти, видовете травматизъм и степените при тежестта на състоянията им. По време на война значително нарастват броя на пациенти с огнестрелни наранявания и взривните травми. Чести са и множеството жертви с тежък политравматизъм (МА88САЬ), което е голямо предизвикателство пред всеки медик и неговия екип. При възникване на такива ситуации се налага военен триаж, който си има своята специфика и различия. При високо рискови ситуации грижите и ресурсите се насочват към тези, които имат по-високи шансове да оцелеят, целят се бързи действия и мероприятия при овладяване тежестта на състоянията, а не толкова на качеството на живота на пациента към момента на
1 Военен триаж - правила за сортиране степента и видове травми на пострадалите във военно време. (бел.авт.)
ситуацията. Основна цел е съхраняване на живот с пролонгирани грижи за качеството му. Човешкият фактор е много труден за пренебрегване, но войната си има своите правила.
Когато пациенти са местните, ситуацията може да се усложни допълнително. От една страна, няма как да се знае дали пациентът е пострадал местен или талибан, който все още може да е заплаха. От друга страна местните обичаи и нрави могат да възпрепятстват оказването на медицинска помощ и лечението, особено когато се касае за жени и деца.
На територията на Афганистан, българските медицинските екипи изпълняват две основни функции - активни медици, каквито са в Херат и Кабул; ментори в Кандахар. При вторите основната цел е обучение, напътствия и наблюдение на местните медици. Този маниер на работа се налага от една страна от изкисванията на НАТО за помощ в този регион, от друга за повишаване безопасността на медиците, тъй като пациентопотокът е почти изцяло от афганистански военни, техните семейства и пострадали местни. Именно за това и българските медицинските мисии на територията на Кандахар се счита за по-тежки.
Целите, върху които е желателно да попадне фокуса, са:
• По-достъпно понятие за войната въпреки нейните различни измерения;
• Изясняване разлика между различните видове мисии и операции;
• Обобщаване представата как протича един ден по време на мироопазваща мисия в Афганистан през очите на войника, медика и екипа, на контингента, на жената и мъжа и т.н.;
• Изтъкване важността на българските екипи в мироопазващи мисии в Афганистан, както и а на отделните членове на екипа;
• Обективно представяне на преживяванията на българските екипи в една мисия -психически и физически;
• Ясно представяне посланието на участието на българските екипи в тези мисии;
• Как се справят различните хора в различните и критични условия на една мисия;
• Изводи от изследването, които ще помогнат за една по-ефективна психическа и физическа подготовка на екипите и техните членове;
• Важността на връзката медик-пациент, медик-войник, войник-медик-местен; всяка една от тези връзки се гради на различни ценности, в различни ситуации.
Методът на изследване, който би дал яснота по темата е дълбочинно интервю с медици, взели участие в тези мисии. Така ще се акцентира върху основните предизвикателства, пред които са изправени членовете на тези екипи. Резултатите биха дали една добра основа за подобряване информираността на доброволците, по-ясни критерии при подбора им, както и би допринесло за изчистване на трудностите, до колкото е възможно, при сформирането на екипите и тяхната подготовка. Теренното изследване по темата е в процес на провеждане. Дълбочинното интервю съдържа въпроси по три базисни блока.
• 1-ви блок: уводен, който цели да покаже условията на кризисна среда, която е нормалното всекидневие в такъв тип операции. Чрез този 1-ви блок ще се обрисува една рамка от респондентите, в която ще се посочат различните условия на живот и работа, ще даде база за съпоставяне с нашето ежедневие, което по-лесно би помогнала за очертаване границите и различията между живота на медика в мирно и военно време.
• 2-ри блок: рискове - целта е да се изтъкнат основните рискове и заплахи за медиците, да се анализира как те влияят на живота и работа по време на съответната операция;
• 3-ти блок: обичаи - поставени са въпроси, които разкриват спецификата на работа, съпоставена спрямо местните обичаи, религиозни разбирания; как те влияят на живота и работата на медиците, как реагират отделните медици, как се справят с предизвикателствата пред една не толкова позната култура.
Чрез въпросника се цели да се извлече максимално подробна информация за всички особености, пречки, предизвикателства, рискове и др. за българските медицински екипи,
които могат да повлияят на психиката, на ежедневните и професионалните дейности на медиците. Това ще позволи да се акцентира на отделни моменти, но и да се направи едно обобщение на ситуацията по тема. Понастоящем са в процес на подготовка първите пилотни интервюта с медици, участвали в мисии в Афганистан.
Вероятни рискове при провеждането на този тип изследване и именно индивидуалността на всеки респондент, начинът, по който той възприема света, начинът, по който приема предизвикателствата и се изправя пред ситуации, в които животът му може да бъде пряко застрашен. Това ще наложи едно по-внимателно сортиране и обработване на данните, за да се дадат максимално обективна оценка и изводи.
Въпреки кратките периоди, в които цивилните медици трябва да се подготвят за операциите в Афганистан, да свикнат с новите стандарти, да се стиковат като екип помежду си, както и с другите екипи в полевите болници, те са едни от високо ценените екипи от Коалиционните сили.
Не малко са отличията, които получават българските медици от коалиционните сили, заради своята усърдна работа и бърза адаптация към стресовата среда, въпреки кратките срокове, рисковете и предизвикателствата, пред които се изправят по време на операция.
Literature:
1. Bulgarian Army. Land Forces Headquarters. Handbook of the soldier of the Bulgarian Army in deployment with the International Security Assistance Forces Afghanistan - ISAF - Sofia: Land Forces HQ, 2009;
2. Stoychev, Stoycho Kolev etc. Peacekeeping mission of UN, OSSE, EU and NATO and the participation of the Republic of Bulgaria in them / Stoycho Stoychev, Ivo Veliko, Asen Zahariev - Sofia : Academy of the Ministry of Internal Affairs, 2007
3. Enev, Emil Marinov ; Marinov, Petar Gospodinow coauthors. Peacekeeping operations to support international peace and security. Sofia : Military academy Georgi Stoykov Rakovski , 2014
4. Pantev, Plamen; Attanassoff, Velko, St. Kliment Ohridsri University Press, Sofia 2010, Rehabilitation and Multi-Stakeholder Partnerships on Security in Post-Conflict Situations: The case of Afghanistan and the Consequenceses for the European Union
За контакти с автора: [email protected]
