CC BY
58
Първите
Български вестници през Възраждането (1846-1878)
Велизар Вълчев,
София, государственный университет библиотековедения и информационных технологий
Периодичният печат в България се заражда през периода на най-голям национален и духовен подем - Българското възраждане. За разлика от Възраждането в Европа, Българското възраждане закъснява с няколко века, поради османското господство в българските земи. От 1396 г. българската държава престава да съществува и на българския народ е наложена не само една чужда власт - османската, но и една коренно различна култура - мюсюлманската. Стопанският подем в на-чалото на XVIII в. води до активизиране и на обществените процеси в българските земи в рамките на Османската империя. Така се поставя началото на един духовен подем обхващащ почти два века - Българското възраждане (1700-1878). То започва със систематично проучване на историческото минало. Първото и най-важно, за повдигане на наци-оналния дух на българите, историческо съчинение е «История Славяноболгарская» на българския монах в Атон Паисий Хилендарски.
През Българското възраждането се заражда движение за из-дирване и съхраняване на все още запазените писмени и веществени паметници от българското минало. Важна крачка за координирането на тази патриотична задача играе създаденото през 1869 г. Българско кни-жовно дружество в Браила (Румъния). Българските читалища са основ-ните средища, където се получават и четат пред всички, грамотни и не-грамотни, първите български вестници. Те са основните абонати на възрожденския периодичен печат в България. Благодарение на тяхната активност редица вестници успяват, въпреки финансовите трудности и жестоката османска цензура, да излизат за по-продължителен период.
Родоначалник на българските вестници е Иван Богоров (1818-1892). Той е роден във възрожденския център Карлово. Първият негов учител е Райно Попович. След това продължава образованието си
в Цариград. Там учи в гръцкото училище в Куручешме. Решаваща роля за неговото интелектуално израстване има обучението му в Ришельовс-кия лицей в Одеса. Там той започва и своята книжовна дейност. През 1842 г. подготвя първата фолклорна сбирка издадена от българин «Бъпгарски народни песни и пословици» кн. I. Така той се нарежда сред последователите на Васил Априлов издирващи и публикуващи българ-ското духовно наследство. Сбирката има голяма роля за популяризира-нето сред руските слависти на българския фолклор. Ив. Богоров про-явява интерес към географията и превежда «Математическа география» на В. Бардовски и «Всеобща география» през 1843 г. Той отделя голямо внимание и на книжовния български език. През 1844 г. от Букурещ раз-праща печатно обявление за «Първичка българска граматика» издадена там през предходната година. След едногодишно учителствуване в ро-дината, Богоров започва да следва химия в Лайпциг (1845-1847). Там се заражда идеята за основаване на първия български вестник. Запозна-вайки се с немските и редица европейски вестници, Иван Богоров реша-ва да постави началото за издаване на български вестник. Той избира за негово название «Български орел» - символ на свободния български дух, не сломен от петвековното османско господство. В заглавието на вестника е отбелязано и още «Известник, граждански, търговски и кни-жовен». Така се поставя акцент върху новините свързани с ежедневните проблеми на българите, на тяхната търговска активност и не на после-дно място на книжовния живот в страната. Германия е държавата, която предоставя възможността за основаване на първия български вестник. На 20 април 1846 г. в Лайпциг е отпечатан първият брой на «Български орел». В програмната му статия се отбелязва, че българите, както оста-налите европейски народи, трябва да се чувстват като народ, който има същите права. Като основни права се издигат българския език и право-славната вяра. Програмата на вестника е заимствана от най-добрите немски и европейски издания. Тя е формулирана в шест раздела: да се поместват политически, стопански, и културно-просветни новини, че-тива, книжовни известия. Подчертава се, че вестникът ще се списва на чист, народен език, както се говори във всички краища на страната. В четвъртата част на програмата се поставя задачата за информиране на търговците и занаятчиите, така че те да развиват своята дейност както другите европейски народи. Така пред най-инициативните българи се поема ангажимент за предоставяне на информация свързана с техноло-гичните постижения на европейската индустрия. Като последовател на В. Априлов Ив. Богоров се заема и с популяризирането на поселищните проучвания в България. Така например в «Български орел», през 1846/ 1847 г. се отпечатват описания на Котел, Самоков, Рилския манастир и др. Освен това се представят новини и от останалите европейски страни. В брой трети е поместен «Дворен календар на Европа». В него са вклю-чени географски сведения - територия, население, доход на глава от
населението, столиците и владетелите на всички «царства» в Европа. Независимо от доброто начало, вестник «Български орел» прекратява сво-ето издаване едва след третия си брой на 1 януари 1847 г. Отдалеченост-та от страната и недостига на средства принуждават Иван Богоров да се премести в Цариград. Там той отново подема своята инициатива да из-дава български вестник. Така на 1 януари 1848 г. се полагат основите на най-дълго излизалият, 15 години, вестник през Възраждането - «Ца-риградски вестник». Условията за издаване на български вестник в сто-лицата на Османската империя са много сложни. Необходимо е да се издаде специално разрешение за това - султански ферман. Големият български възрожденски деец и революционер Георги Раковски (18211867) помага на Богоров да се справи с непреодолимата бюрократична бариера. По негова молба, бащата на Раковски и Христо Тъпчилещов ходатайстват пред заемащия висок пост в турската администрация Васи-лаки от Върбица да вземе ферман за вестника. Ферманът е издаден, но на името на Василаки и Богоров е принуден ежегодно да му изплаща значителна сума за правото си да издава вестника. За трудностите, които преодолява Иван Богоров пише Раковски по-късно в своя вестник «Ду-навски лебед». Вторият проблем е осигуряването на собствена печатни-ца за отпечатването на «Цариградски вестник». Доставянето на поръча-ната във Виена печатарска преса се забавя в резултат на избухналата там революция в началото на 1848 г. В края на май пресата е доставена и така се създава и печатницата със същото име «Цариградски вестник» в про-чутия български квартал в османската столица - Балкапан. Преодоля-вайки успешно първоначалните трудности по основаването на «Цариградски вестник» Иван Богоров изцяло се отдава на неговото списване и издаване. Европейският опит в издаването на информационни вестници е водещ за него. Сред основните задачи на «Цариградски вестник» той отбелязва информирането за управлението в империята, външните политически новини, които ще са без коментар, специално внимание ще се отдяла на българското просветно дело, както и на политическите и кни-жовни новини от българско.
Следващият редактор на «Цариградски вестник» е Алек-сандър Екзарх (1810-1891). Този велик български възрожденец отдава цялата си енергия на журналист за списването на най-дълго излизалия и с най-много броеве български вестник през Възраждането. За своето 14-годишно съществуване, до 1862 г., «Цариградски вестник» излиза ре-довно и при други главни редактори. До Кримската война (1853-1856) заслугата за неговото постоянно списване е упоритостта и себеотдава-нето на Александър Екзарх. Фактически до Кримската война «Цариградски вестник» е единствения печатен орган, който представя на бълга-рите както международните събития в Европа, така и вътрешните проблеми на страната. На неговите страници се отразява движението за църковна независимост, поощрява се просветното дело. Така от столи-
цата на Османската империя към всички краища на България се отправя информация за постиженията на напредналите европейски народи и се насърчава развитието на българската просвета и борба за самостоятел-на българска църква.
След Кримската война (1853-1856) в българските вестници издавани в Цариград се оформят няколко основни течения: туркофилс-ко - в. «Турция» издаван от протурски ориентираната българска буржо-азия; русофилско - в. «Цариградски вестник» и в. «Съветник» подпома-гани от руското посолство в Цариград.
Петко Р. Славейков (1827-1895) е сред най-активните издатели на възрожденски вестници. Той посвещава целия си живот на из-дирването, събирането и публикуването на исторически български драгоценности, фолклорни и етнографски материали. П.Р. Славейков сътрудничи на голяма част от повременния български печат през Възраж-дането. Самият той е издател на един от най-продължително излизали-те вестници с голям тираж - «Марица» (1866-1872 г., излизат общо 313 броя, получавани от около 3600 абонати) и на в-к «Гайда», в-к «Будил-ник», сп. «Читалище» заедно с М. Балабанов, Л. Йовчев, Т. Икономов, С.С. Бобчев и Др. Цанков. Във в-к «Гайда» има рубрика «Нрави и оби-чаи», в която П.Р. Славейков се спира на обичаите, които започват да се забравят, сред тях са «коладни», «ладанки», «влачугни», «кумичания», «джаламаре» и др. За да не се заличат от народната памет, тези традици-онни обичаи, както и да се запази фолклорното ни богатство, той изгот-вя и публикува във вестниците «Гайда» и «Македония» Програма с указания до българските читалища за събиране на фолклорен и исторически материал, описване на паметници и издирване на архивни документи. Така още преди Освобождението се появява първото ръководство за създаване на музейни сбирки при читалищата.
Българските вестници излизали през периода на Възражда-нето са част от богатото историческо и културно наследство на България. На техните страници са разкрити по автентичен начин борбите на българите през Х1Х в. за просвета, извоюване на църковна автономия и национална независимост. В Цариград излизат вестниците с просвети-телска насоченост, в предвид на това, че там е столицата на Осмаанската империя. Революционните вестници се издават зад граница - главно в Букурещ. От техните страници се зове за бунт, за революция. Дигитали-зацията на българските възрожденски вестници и тяхното публикуване на уеб-страницата на Националната библиотека дава още една възмож-ност на много по-широк кръг читатели да се запознаят с тях в автентич-ният им вид. До сега само научните изследователи и по ентусиазирани читатели имаха достъп до тях чрез микрофилми. Дигитализацията е най-добрата форма за демократичен достъп до уникална историческа информация, каквато се съдържа в българските вестници от периода на Възраждането.
