CC BY
11
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ПРОЕКТ „ОБУЧЕНИЕ ПО ЕКОПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО В ТРИ ИЗВЪНСТОЛИЧНИ УНИВЕРСИТЕТА" Ива Бичурова Университет по хранителни технологии - Пловдив
PROJECT „EDUCATION FOR ECOPRENEURSHIP IN THREE
UNIVERSITIES" Iva Bichurova, PhD University of Food Technologies - Plovdiv
Abstract
The University of Food Technologies is an associated partner for the project „Education for ecopreneurship in three universities", which main purpose is to conduct training for students in different majors during the year 2016. The main goal of the paper is to systematize the main phases of the course, to emphasize on its strategic stages and to clarify the specific terminology connected with the character of the education. Moreover, the article presents some information about the practical advantages for the participants.
Увод
В пазарната система за постигане на устойчиво развитие се изисква наличието на екологични иновации и предприемачи, които да ги реализират успешно на пазара. Само дейците и компаниите, които постигат екологичен прогрес в своя основен бизнес на масовия пазар, могат да се нарекат „екопредприемачи" [4].
Понятието екопредприемачество е сравнително по-ново в литературата като за неговото дефиниране не е възприето еднозначно тълкуване. Въпреки това, някои автори разграничават широка и тясна интерпретация [4].
В широк смисъл екопредприемачеството може да се дефинира като иновативна, пазарно ориентирана и личностно задвижвана форма на създаване на стойност чрез екологични иновации и продукти отвъд стартъп-фазата на компанията .
В тесен смисъл екопредприемачеството се характеризира чрез личната инициатива и персоналните умения на предприемача. Характерно за екопредприемачеството е стартирането на изключително иновативна компания, която предоставя екологични продукти и услуги.
Екопредприемачите показват изключително силно лично себепознание и усъвършенстване и считат професионалните си дейности за съзидателно изкуство.
Същинска част
Проектът „Обучение по екопредприемачество в три извънстолични университета" е с иновативен характер и пилотен за страната ни. УХТ-Пловдив е асоцииран партньор в обучението, заедно с Русенския университет „Ангел Кънчев" и Свищовската академия „Д.А. Ценов". Проектът се финансира от немската федерална фондация по
екология, партнира с Института за енергийни и екологични изследвания в Хайлдерберг и Института за изследване на обществата и знанията към БАН. Методиката на обучение предполага високи равнища на интерактивност (неформално обучение във формална среда), а характерът на курса е съпро-воден с високи дози на „творческо разрушаване"
- адаптирана методика по Шумпетер на Института за изследването на обществата и знанието към БАН. Моделът на обучение намира израз в т. нар. изследване в действие, адаптирано към отделните фази на неговото провеждане и изисква приключване на тематичното задание с отворен край и рефлексия на прежи-вяното в края на занятието /кратка рефлексия след всяка дейност/ и неговото „препращане" към началото на следващия урок. Конструирано по подобен начин обучението реализира „творческо разрушаване" - новаторство в обучението, неформални техники, подкрепящи свободното и конструктивно мислене, а същевременно разчитащи на интуицията и предишния опит в подобна ситуации. Моделът на обучението използва техники за обратна връзка „пощенска" кутия за анонимни бележки, мишена, опростен и еднакъв за всяко занятие въпросник със скала и т.н/. Самият Колб е видял важността от обратна връзка в процеса на учене [5]. При планирането на обучението се използва дизайнерската техника на „отзад-напред подход" /фиг.1/
По време на интерактивната фаза, обучението е подкрепено активно с хендаути
- автентич-ни учебни задания, на проектен принцип, с голяма доза на екипно и самостоятелно учене.
Обучаемите участват и в целеполагането, и във формализирането на задачите, и в оценяването. Постиженията на цели става чрез значими за тях и (избрани от тях) учебни „продукции", например „изследване", което може да прерасне в дипломен проект, развитие на зелена бизнес идея (реален старт-ъп) или портфолио (за конкурентно предимство при старт на кариерата). Моделът на обучението е консруиран изцяло върху цикъла на Дейвид Колб (фиг.2). Ученето се проявява в едно общо поле, разпънато между четири категории учене, които са циклично подредени. Конкретният опит се опира на възприятието и рефлексията. Рефлексивното наблюдение означава, че възрастният може да задава въпроси, да натрупва впечатления от наблюдението и "да ги превежда" в теория, т.е. да създава концепция [1].
Ап ¡тро^лт япа Г
Фиг.1 Дизайн чрез „отзад-напред подход"
Конкретен опит
акомодативен стил на учене
дивергентен стил на учене
екс п ер илленти р о не
Активно
Рефлексивно
наблюдение
конвергентен стил на учене
асимилативен стил на учене
Абстрактно концептуализиране
Фиг. 2 Цикъл на Дейвид Колб
Фази на провеждане на проектното обучението
1. Гореща фаза
Целта на тази фази е студентите да се запознаят и да бъдат включени в целеполагането и проектирането на курса. В тези дни се създава вътрешна кохезия в групата. При това целите са много по-непосредствени за изпълнение, посредничещи за резултатите от кохезията при реализацията [3]. Това е времето, в което следва да се усети ролята на преподавателя / ментора/ като фасилитиращ /или подкрепящ/ процеса на учене. По време на тези занятия се демонстрира и затвърждава характера на обучението, а именно - че то е центрирано около самите студенти. Тук те се запознават един с друг и с цялостния подход ученето да стане съвместно, споделено, взаимно - не само с индивидуално участие, но и в екипи.В съдържателен план идеята е да се изведе общото разбиране за понятията: устойчивост (устойчиво развитие), новаторство (иновации), предприемачество. Включването на студентите в целеполагането ни помага да разберем нагласите на групата по отношение на желания резултат. То не променя дизайна на курса като структура и макро-съдържание, но насочи към това кои компетенции студентите желаят да развиват у себе си и върху кои аспекти от работата да акцентираме.
2. Интерактивна фаза
Тази фаза се състои в шест тематични занятия и предполага най-екипната дейност. Обхваща областите на персоналността и личностните стилове на общуването /лидерството/, иновациите, решаването на проблем чрез пазарен продукт, уменията за презентиране, технологиите /приложно занятие/ и картографирането на полето на България /обработка и систематизиране на база данни/.
Второто занятие от интерактивната фаза цели изследването на характеристиките на иновацията и необходимостта новаторството да има своите носители - дейци или агенти на промяната. Екопредприемачеството следва да бъде осъзнавано като социален и икономически феномен на следствие (срещу начинание) - на резултат от пътя по посока на щадящото природата развитие - при това, като визия и желан резултат, който е застъпен в ключовите ценности на компаниите и е ориентиран потенциално към масовия пазар и широкото имплементиране на иновацията в бъдеще.
Шумпетер назовава предприемача не изобретател, а новатор. Новаторът демонстрира, че новият продукт, процес или начин на организация може да бъдат ефективни и изгодни, подобни образи разрушават старата организация. Шумпетер е назовал чрез творческото разрушение процесите на трансформация, които съпровождат радикалните иновоции [6].
В обзора на литературата термините „екопредприемачество" и „екологично предприемачество" се използват като синоними, означаващи иновативното поведение на отделните действащи лица или организации, които действат в частния бизнес сектор и които виждат аспектите на околната среда като главна цел и конкурентно предимство[2].
.......повечето определения също така разглеждат екопредприемаческитеорганизации, т.е.
организациите, които имат екопредприемаческо поведение и включват екопредприемачи и екологични иновационни мениджъри. В допълнение, повечето автори се съгласяват, че екопредприемачеството е относно реализирането на иновации [2].
В полето на екопредприемачеството Шалтегер предлага следната типологизация [4]:
> Екопредприемачи
Компании и техните лидери, които считат проблемите на околната среда за централни за своя бизнес и заемат значителен дял на масовия пазар чрез своите екологични продукти или услуги.
> Бионери
Компании и техните лидери, които се ориентират към атрактивни пазарни екониши със своите екологични иновации. Основна роля за тях играе развойната дейност и фокуса върху клиенти с предпочитания за техните решения.
> Еко изобретатели
Доставчици на екопродукти и услуги, които действат на различни екосцени като не реализират пазарни цели. Оборотът има за цел да подсигури алтернативния им начин на живот.
> Екологични мениджъри
Лидери на компании, които считат проблемите на околната среда като допълнителен аспект към бизнеса. Основните цели са намаляване на разходите и подобряване на конкурентноспособността чрез повишена екологична ефективност. Последната се използва за изграждане на екологичен публичен образ.
> Администриращи опазването на околната среда
Компании и техните лидери, за които проблемите на околната среда са с нисък приоритет. Опазването й се счита за служебно задължение. Концентрират се върху спазването само на определени екологични разпоредби и стандарти и главно се осъществява от юридическите отдели.
За да се измери екопредприемачеството е създаден инструмент за самооценка или т.нар. позиционна матрица на база два индикатора - екологичен приоритет (нисък, среден, висок) и пазарен дял (алтернативна сцена, ниша, масов пазар). Инструменты е тестван върху седем компании, като са анализирани следните показатели:
• Бизнес програми и корпоративна стратегия чрез следните въпроси
■ Екологичните принципи част ли са от бизнес политиката?
■ Тези принципи отразени ли са в документите за стратегията?
S На базата на тези принципи и стратегии има ли зададени количествени цели и времеви таблици?
• Диапазон на продукти и услуги чрез оценка на екологичната им ориентация, собността да постигат целите на компанията, разликата им спрямо конкурентите на база екологично въздействие, наличие на екоотличия и награди и времево сравнение за екологичния напредък.
• Организационни и комуникационни процеси спрямо екологичните аспекти чрез следните въпроси:
S Проблемите на околната среда интегрирана част ли са от всяко управленско ниво и бизнес единица в компанията, или този вид въпроси са делегирани на отдел по околната среда, правни въпроси или връзки с обществеността?
S Компанията включва ли се в научни изследвания за околната среда, те отнасят ли се към основните бизнес дейности?
S Проблемите на околната среда и тяхната връзка с икономическите показатели адресирани ли са в основните комуникационни дейности на компанията (напр. финансови отчети, реклами)?
• Пазарен ефект на екопродуктите и услугите чрез следните въпроси:
S Притежава ли компанията значителен пазарен дял?
S Растежът на пазарния дял и продажбите по-голям ли е от средния пазарен растеж?
S Иновациите на компанията копирани ли са от нейните конкурента?
S Ценовото равнище на продуктите на компанията попада ли в средния диапазон на пазара или отразява ли нишова стратегия, като се фокусира върху ексклузивна група клиенти?
S Компанията успяла ли да е разшири пазара за екологични продукти?
S Предложеният подход за класификация и самооценка има за цел да подкрепи бионерите и екологичните мениджърите в техните опити да реализират екопредприемачеството на практика. Изследваните отделните случаи показаха, че основната концепция за екопредприемачеството и подходът на самооценяване са наистина приложими.
3. Фаза на потапяне и микродизайн на задания за учебни продукти
Фазата подчертава ролята на бизнесите като неформални обучители и създаващи нови (споделени) преживявания и поле за автентични учебни задачи от „живия живот".
4. Фаза за работа върху заданията и подготовка на учебните продукти за презентиране
Заключение
Обобщавайки идеята за провеждането на обучение, конструирано по начин, по който да се осмислят и разберат по- задълбочено третираните ключови понятия чрез споделени преживявания, предостави солидни основания за реализацията на когнитивистки конструираните цели. Учебният процес предостави среда студентите да влязат в различни колаборации и роли като им помага да опознаят сами себе си, да развият афинитет към едно или друго умение или проблематика. Учебното съдържание или «материалът» е средство за постигане на преживяване и задълбочаване на разбирането. Ролята на обучаемия е да фасилитира този процес на взаимно и споделено учене чрез преживяване, като създаде комфортна за това учебна среда, стимулира смелото участие на всички и винаги е готов да «хвърли» нова информация, която да дестабилизира позициите, да смени гледната точка, да провокира ново равнище на осмисляне и нови въпроси.
От друга страна, дискутираната тема за полето на екопредприемачеството е достатъчно
основание да се продължи поддържането на този процес чрез концептуална работа и
допълнително разработване на измервателния подход. Използвана литература:
Gyurova,V., Andralogiyata v sheste vaprosa, EKS-PRES, Sofia, 2011, str.195 Gerlach, Anne (2003) Sustainable Entrepreneurship and Innovation. Conference Proceedings of Corporate Social Responsibility and Environmental Management Conference 2003, Leeds
Klein, H., Mulvey, P., Two Investigations of the Relationships among Group Goals, Goal Commitment, Cohesion, and Performance, in Organizational Behavior and Human Decision Processes, Volume 61, Issue 1, January 1995, p.44
Schaltegger, Stefan (2002) A Framework for Ecopreneurship: Leading Bioneers and Environmental Managers to Ecopreneurship.In: The Journal of Corporate Environmental Strategy and Practice, Vol.38, pp. 45-58. Greener Management International www.trainersdepot.org
www.enco2.ru, @экономика 2.0, Блоги экономистов, Теория инноваций Шумпетера
