CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том П, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. П., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
КОРПОРАТИВНАТА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЗНАНИЕТО КАТО КОНКУРЕНТНО ПРЕДИМСТВО Ива Бичурова, Георги Тосков Университет по хранителни технологии - Пловдив
Corporate social responsibility and the importance of knowledge as a
competitive advantage Iva Bichurova , Georgi Toskov, University of Food Technologies - Plovdiv
Abstract
In accordance to the global policy, the concept of the corporate social responsibility plays an important role of the sustainable development for the idea of continuously increasing knowledge of human resources, investing in human potential and strengthening its position in terms of economical knowledge. Moreover, the article affects the importance of education, organizational learning, sharing of knowledge as a means of increasing organizational efficiency.
Увод
Развитието на човешките ресурси чрез обучаващи програми и програми за подготовка и повишаване на квалификацията е елемент от вътрешната социална отговорност на бизнеса, в чието поле попадат още безопасните условия на труд, сигурността на разплащанията, поддържането на адекватно заплащане на труда, допълнително медицинско и социално осигуряване на сътрудниците.
Същинска част
Споделеното знание помага на мениджърите да съхраняват индивидуалното знание, преминаващо през компанията и да го интегрират за по-практични негови приложения. ... хората, в рамките на организацията, чрез начина на споделяне на техните мисли, вярвания, знание и опит, изграждат собствено общо разбиране. Тези практически приложения и общи разбирания са организационно знание. Множество изследвания сочат, че практикуването на споделено знание дава резултат върху доказаната организационна ефективност [4]. Соб-ствениците биха могли да спечелят повече активи в условия на знание, което се доказва посредством бизнес резултатите. [3].
Организационното обучение и споделеното знание оказват въздействие върху предпазването на знанието от амортизация и дават нова сила на организационната дееспособност и ефективност. Компаниите могат да се променят от ситуация, в която изгубеното знание причинява интелектуални щети към ситуация, в която споделеното знание предизвиква интелектуални предимства [7].
Споделеното знание се появява, когато индивидът се готви да помага като се учи от другите в развитието на нови компетенции. Да учиш означава да "смилаш", да "възприемаш" и да "прилагаш". Потокът от знание между индивидите им помага да повишат компетенцията си и заедно да генерират ново знание [4].
Непълният трансфер на знание води до неговата амортизация или организационно забравяне. Амортизацията на знанието, подобно на концепцията на паричната амортизация, 164
може да се определи като знание, губещо своята стойност. Обикновено се осъществява, когато: работниците напускат работа без трансфер на тяхното знание; съществуващото организационно знание е морално остаряло; нови креативни продукти са реализирани чрез остаряло ноу-хау или непечеливши продукта; знанието е пренесено непълно (избрано индивидуално знание е споделено и/или споделените практики са само за някои важни личности); организационного знание е трудно за достъп.
Конкурентоспособността в наши дни зависи от продуктивността, с която компаниите използват труда, капитала и природните ресурси да произведат висококачествени блага и услуги [1]. Продуктивността зависи от това да имаш работници, които са образовали, си-гурни, здрави, мотивирани в смисъла на възможността. ...За определени цели съвремен-ната конкуренция, базирана върху знанието и технологията, зависи все повече и повече от работните способности. За други цели, компаниите днес зависят от местното партньорство: те разчитат на външна доставка и сътрудничество с местни доставчици и институции по-скоро от вертикална интеграция; те работят по- тясно с потребителите и привличат местни университети и изследователски институти да ръководят изследвания. [6].
Процесът на ефективно организационно обучение, чрез начина на споделяне на информация и знание, измежду организационните членове, способни индивиди и организациите, оказват въздействие върху последиците на тяхното поведение и действия. След споделянето и обучаващия процес, място заемат индивидуалните стойности, вярвани-ята и поглъщателната способност, което ще повлияе върху интерпретацията на информаци-ята. След събиране на знанието чрез обучение и споделяне, резултатът от създаването на ново знание и употребата му ще бъде различно [6].
Споделянето на знание е дефинирано като процес на трансфер, където индивидуалните компетенции са развити чрез споделяне и учене от другите. Организационного обучение е описано като продължителен процес на пренасяне на индивидуално знание към организационната система. Организационната ефективност е определена като резултат от мениджърска ефективност и оперативна дейност. Авторът идентифицира две корелационни и пояснителни хипотези [6]:
Х1 - Споделеното знание позитивно повлиява организационного обучение.
Х2 - Споделеното знание и организационного обучение позитивно повлияват организационната ефективност.
Ролята на фирмата е да интегрира икономически ресурси, политическа поддръжка и специалното знание, което всяка заинтересована страна осигурява: капитал, финансова дисциплина и инвестиционно желание, таланта, обучението, вложените усилия и капацитета на служителите за решаване на проблеми; по-дълбокото разбиране за доставката на продукти или услуги чрез активно ангажирани потребители; поддържащата дееспособност на обвързаните бизнес партньори и икономическото указание на правителството.
Докато фирмите се състезават за потребители, те също трябва да се състезават за способни служители, надеждни партньори и т.н. От политическа перспектива, организацията се разглежда като съзвездие от центрове на сили, в които заинтересованите страни от организацията, могат чрез поддръжка да дават своята подкрепа към сделката за нарастване на успеха [5].
Образованието е съществен елемент от устойчивия растеж - удължаването на обучението с една година допринася за нарастването на производителността и растежа с 5% в краткосрочна и с 2,5% в дългосрочна перспектива. Както по отношение на относителния дял на инвестирането в образование (което в САЩ е с около с 2 до 5% по-високо от страните-членки на ЕС), така и по отношение на редица други показатели - участие на населението в образование, отпадане от училище, относителният дял на завършилите висше образование и пр., Европа отстъпва на своите основни конкурента. От друга страна, все по-важен става въпроса за обучението през целия живот в условията на голяма динамика на производството: навлизане на все по-съвременни технологии, отпадането на редица производства и съкращаването на компаниите изискват нови знания и умения от работната
сила. [2]
„.. .трудностите да се осигури население в трудоспособна възраст с подходящи технически умения и последващото поддържане на тези компетентности на ниво да се посрещнат новите технологични промени не зависят от икономическото развитие. Други фактори в националната иновационна система на съответните страни (образователни методи, насър-чаването на иновациите и техническите кариери и пр.) могат да обяснат по-добре тази сла-бост и да привлекат вниманието на политиката [8].
Експертната оценка на специалистите от сферата на изследователските организации, университетите, посредническите структури и бизнеса, дават основание да се направят следните по-важни извода по отношение на готовността на знанията за комерсализация и използването им от потребителите на знание [2]:
• Слабото взаимодействие на университетите с бизнеса при подготовкам на специалисти се отразява неблагоприятно на качеството на образованието. Прекъсната е връзката между изследователската дейност и образователния процес, между новото знание и потребностите за неговото използване. Пълноценното функциониране на съвременните университети като елементи на националната иновационна система изисква наред с осъществяването на научни изследвания и обучение те да се заемат активно с комерсиализацията на резултатите от провежданата научна дейност.
• За повишаване ролята на бизнеса за развитие на иновационната дейност на висшите училища е необходимо да се използват различни форми като: участие на представители на бизнеса при определяне съдържанието на учебните планове и програми; обмен на университетски преподаватели и гостуващи лектори от страна на бизнеса; провеждане на съвместни изследователски проекти; организиране на стажове и финансиране на обучението на най-добрите студенти.
• Условие за изграждане и укрепване на връзката „наука - бизнес" са използваните форми за комерсиализация. Висшите училища широко използват съвременните информационни технологии и осигуряват голям обхват на разпространяване на информация за създадените от тях продукта. Най-висок относителен дял имат поддържането на интернет страница и издаване на печатни материали (съответно 76% и 72%). Но този канал остава сравнително пасивен, ако не е последван от идентифицирането на потребителите на информация и установяването на преки връзки с тях.
• Практиката на представянето на създадените продукта на технологични борси, специализирани изложения, панаири, е добре развита, като повече от половината проучени университети я използват. Тази практика все още се нуждае от анализ на ефективността и трансфера на знания и иновации.
• Основна слабост за поддържане на добрите контакта с бизнеса са недостатъчна институционализация и липсата на съответен капацитет за организиране на дейността по разпространяването и използването на знанията - незначителен е проценты на организациите, които имат специални отдели или административни отговорници за извършването на тази дейност (съответно 28% до 40% от проучените висши училища).
Заключение
Ролята и значението на КСО в израждането и поддържането на организационно знание и опит обобщават ключовата роля на концепцията за КСО като мощен конкурентен фактор. Оперирането по социално-отговорен начин и поставянето в центъра на вниманието на работниците тяхното участието в организационно позитивни социални дейности, превръща КСО във водещ инструмент за привличане, мотивиране и задържане на най-обвързаните и продуктивни работници.
Използвана литература:
[1] Йорданова-Динова,П. Е. Андреева, Развитие и конкурентноспособност на малките и средни предприятия (МСП) от ХВП след присъединяването на България в Европейския съюз, Пета научна конференция „Мениджмънт и предприемачество" при ТУ - София,
166
филиал Пловдив, 30-31 октомври, 2008, стр. 96-102.
[2] Годишен доклад за състоянието и развитието на националната политика в областта на иновациите 2006, МИЕ, С., 2006, стр.63.
[3] Dwyer, L. et al., (2003) "Destination competitiveness: a model and indicators", Current Issues in Tourism Vol.6, pp. 369-413.
[4] Grundey, D. (2008), "Managing sustainable tourism in Lithuania: dream or reality, Technological and Economic Development", Baltic Journal of Sustainability, 14 (2), pp. 118-129).
[5] Halal W. (2000), "Corporate community: a theory of the firm uniting profitability and responsibility", Strategy & Leadership, pp.10-16.
[6] Porter, M., Kramer, M. (2002), "The Competitive Advantage of Corporate Philanthropy", Harvard Business Review, December, p.22.
[6] Yang, J.T. (2007), "The impact of knowledge sharing on organizational learning and effectiveness", Journal of Knowledge Management, Vol.11 No 2, pp. 83-90.
[7]European Innovation Progress Report, Trend Chart 2006, EUR 22410, p. 12
