CC BY
13
на Т.Г. Шевченко таким образом, что по ней, например, могли учиться и дети в домашней обстановке при помощи грамотного взрослого.
«Букварь южнорусский» был издан на личные средства Шевченко тиражом в десять тысяч экземпляров. Продажная цена одного экземпляра «Букваря южнорусского» была назначена составителем в «тры копшкы». Вслед за букварем Шевченко мечтал издать и другие учебные книги для простого украинского народа, ориентируясь при этом в немалой степени на минимальную их стоимость, позволившую бы их покупать и совсем бедным людям. Т.Г. Шевченко посылает на Украину тысячи экземпляров «Букваря южнорусского». Отдельные экземпляры своего букваря Шевченко дарит петербургским знакомым, например, Н.С. Лескову.
После кончины Т.Г. Шевченко 26 февраля (10 марта по новому стилю) 1861 года его «Букварь южнорусский» решают выкупить у родных покойного студенты Харьковского университета. Все чаще тогда стараются приобрести последнюю книгу Т.Г. Шевченко и многочисленные поклонники его таланта. Постепенно именно в собраниях подобных ценителей шевченковского слова экземпляры этой книги наиболее надежно сохраняются и доходят до нас.
В. Панайотов
(Софийский университет им. св. Кл. Охридского, Болгария)
Проектная активность софийской словакистики и преподавание словацкого языка в Софийском университете
През последните години университетската специалност Словакисти-ка в Софийския университет „Св. Климет Охридски" се развива преди всичко благодарение на разработването на редица научни проекти. От 2008 г. до 2010 г. беше реализиран университетският проект Българска виртуална словакистика, в рамките на който беше създадена уеб страница на специалността на адрес www.slovakistikabg.com
Оттогава на сайта се поместват разнообразни материали, свързани с живота на специалността: текстове подпомагащи студентите в процеса на обучение, информации за различни научни и културни словакистични прояви, любопитни факти и енциклопедични сведения за словашкия език и литература, за историята и културата на Словакия, често придружавани от богат набор фотографии.
Особено ценни са четирите он-лайн речника, намиращи се на уеб страницата. Сред тях трябва да се откроят двата двуезични речника включващи базисна лексика (словашко-български и българо-словашки електронен речник), които благодарение на електронния си вид могат непрекъснато да се обновяват и допълват. Другите два речника (синони-мен речник и фразеологичен речник) са по-скоро с демонстративен характер и са насочени към студентите от по-горните курсове, където лек-сиката се изучава в синонимни редове и фразеологията е по-широко за-стъпена.
Плодотворен резултат от работата по проекта Българска виртуална словакистика беше създаването на специализиран софтуер за усвояване на нова лексика, т.нар. лексикален тренажор. Тази компютърна програма използваща интерфейса на който и да е браузър като Мозила, Интернет експлорър, Гугъл Кром и т.н., позволява ефективно и трайно усвояване на големи обеми от данни. Предназначена е основно за заучаване на нова лексика и проверка на знанията, като всяка от целите се изпълнява в съответния режим: в режим „обучение" обучаемият получава обратна връзка за верността на отговора си веднага, докато в режим „тест" това става след приключване на зададеното време.
Следващият етап в развитието на словашката филология в София е свързан с проекта Обогатяване на лексикографските ресурси на българ-ската словакистика, от който са реализирани две части. Резултат от при-ключването на първата част (Проект номер 165 НИД - СУ за 2011 г.) е Словашко-българският тематичен речник, излязъл в началото на 2012 г., а в момента предстои излизането и на Кратък словашко-български речник на икономическите термини (Проект номер 192 НИД - СУ за 2012 г.).
Тематичен речник
В издаваните у нас двуезични славянски речници досега се е прилагала единствено азбучната подредба на лексикалния материал и затова тематичният речник е първо по рода си пособие в българската слави-стична лексикография, което цели да задоволи нуждата от актуален справочник за българите, изучаващи словашки език.
Книгата съдържа около 10 000 речникови статии и представя стано-вището на авторите за концептуализацията и категоризацията на словаш-ката езикова картина на света. Лексикалният материал е групиран в 22 теми, които се изучават през първите две години от курса на обучение по практически словашки език в Софийския университет. Тъй като лекси-кографското помагало е съобразено с действащия учебен план, това е предпоставка за много по-ефективното му използване в процеса на обу-
чение. По мнението на авторите, включената лексика е балансирана комбинация между основни понятия от ежедневния живот, специализирана терминология и разговорни изрази, като в редица случаи са представени некодифицирани, но сравнително често използвани в съвременната сло-вашка реч лексикални неологизми.
При изготвянето на речника са използвани разнообразни източници -основните двуезични и тълковни речници, други лексикографски и ен-циклопедични издания, електронни корпуси. С това е постигната пред-ставителност на включения лексикален материал по отношение на съвременния словашки език.
Достойнство на речника е, че е снабден и с именен показалец на всички ключови български лексеми от същинската речникова част, което позволява използване на речника и в обратна посока - от български към словашки.
Икономически речник
По отношение на Кратткия словашко-български речник на икономи-ческите термини (Проект номер 192 НИД - СУ за 2012 г.) може да се отбележи, че това е първият специализиран словашко-български речник, който ще запълни една празнина в лексикографската практика и ще отговори на нуждата от подобно актуално справочно издание. Книгата съдъ-ржа около 5000 речникови статии, включващи както еднословни икономически термини, така и термини словосъчетания. Материалът за речника е ексцерпиран от разнообразни лексикографски източници - икономически и финансови терминологични речници и енциклопедии, издадени в Словакия и България след 1989 г., икономическото законодателство и преса на двете страни, корпусни и он-лайн издания. Така до голяма сте-пен е застъпена съвременната икономическа терминология в словашкия и българския език. Поради изключително широкото си разпространение в съвременния словашки език в речника са намерили място и редица уни-вербати, т. е. еднословни названия възникнали от словосъчетания. Те обикновено се смятат за част от професионалните жаргони, но тъй като между професионализмите и термините има по-скоро преход, отколкото ясна граница, присъствието им в речника е съвсем естествено.
Доминиращ принцип за организация на речника е азбучната подредба, като термините са представени в азбучен ред по първата си буква, респ. по първата буква на първия член от термина-словосъчетание. Този принцип е съчетан с понятийно-семантично групиране по признака род-вид. В речнико-вата статия, отразяваща родовия термин, се дават примери за фреквентни употреби и се посочват отпратки към съответните видови термини.
Представените накратко резултати от проектната активност на со-фийската словакистика свидетелстват за интензификацията на обучение-то по словашки език в Софийския университет благодарение на разви-тието на научните и научно-приложните изследвания на университетска-та словакистична колегия през последните години.
М. Костова-Панайотова
(Благоевградский университет)
Българската рецепция на руската поэзия
от втората половина на ХХ век:
академичны вектори и проблеми на преподаването/
Болгарская рецепция русской поэзия второй половины ХХ века:
академические векторы и проблемы преподавания
Статията разглежда някои проблеми на преподаването на руската литература, на нейната рецепция, от втората половина на XX век в българските университети. Анализирани са програми по съвременна рус-ка поезия във водещите български университетски центрове като Софий-ския университет, Благоевгардския университет, Пловдивския у др. На фона на динамичните социални промени е осмислен фактът е, че през последните 20 години програмите по руска литература на XX век в българските университети са значително коригирани. И промените са както положителни, така и отрицателни. Очевидна е основната амбиция, която се наблюдава при съпоставка - да се съхранят и допълнят жалон-ните имена, да се проследи руската литература като единен поток, да се обобщи и представи пред българските студенти най-значимото от новото руско литературно наследство.
От друга страна, очевидно е, че за новата руска поезия има много малко часове в редовните лекционни програми. Съвременният препода-вател по нова руска литература в България обаче е поставен пред няколко сериозни препъни-камъни.
На първо място - свити хорариуми успоредно с десетките имена, които руската литература от втората половина на XX век преоткри, момент, който поставя всеки преподавател пред нелеки избори;
Друг сериозен проблем е фактът, че в аудиториите в България се-дят студенти, за които в училище руският език вече не е бил сред за-дължителните и за много от тях той звучи по-непознато, отколкото анг-лийският, колкото и парадоксално да изглежда това за хората от по-
