CC BY
22
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XV, 2013 г. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 25-26 X 2012 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XV, ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 25-26 oktober 2012.
ПРОБЛЕМИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ, КОИТО СРЕЩАТ БЪЛГАРСКИТЕ БЕНЕФИЦИЕНТИ
Ас.Мария Горанова, катедра „Индустриален бизнес и предприемачество", УХТ-Пловдив
Настоящият доклад е изготвен на базата на участието и наблюдението ми в над 50 проекта в периода от 1999 до 2012 финансирани от Европейски програми в областта на образованието и професионалното обучение. Анализът на проблемите при управлението на европейски проекти, които срещат българските бенефициенти е направен на базата на емпирични данни събрани в ролята ми на инициатор, мениджър на проекти, оценител и консултант на проекти на външни организации. Изводите се отнасят до следните 4 европейски програми :
1999-2006 Секторна програма „Леонардо да Винчи" поддържа и осъществява политиката за професионално образование и обучение на страните членки на ЕС, като се съобразява със съдържанието и организацията на тази политика в съответната страна. Целта на програмата е посредством транснационалното сътрудничество и натрупания опит да се повишава качеството на професионалното образование и обучение, да се поощряват иновациите и да се разпространяват добрите професионални практики и системи в Европа.
1999-2006 Секторна програма "Грюндвиг" е насочена към всички възрастни, които искат да развият своите умения и квалификация.
2007-2013 „Седма рамкова програма" на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности е насочена към изграждане на интегрирано Европейско изследователско пространство за постигане на дълготраен и устойчив икономически растеж.
2007-2013 Програма „Учене през целия живот" - Европейската комисия обедини своите образователни и обучителни инициативи под една шапка, а именно програмата „Учене през целия живот". Тя се състои от четири подпрограми: „Коменски" (за начално и средно образование), „Еразъм" (за висше образование),
„Леонардо да Винчи" (за професионално образование и обучение) и „Грюндвиг" (за обучение на възрастни).
Важно е да се подчертае, че одобрението на тези проекти, избора за тяхното финансиране и впоследствие мониторинг се осъществява от съответни звена директно от Брюксел. Ресорните министерствата на Република България не участват в одобрението на тези проекти, избора за тяхното финансиране и мониторинг.
На базата на събраните емпирични данни се оформяха няколко извода относно проблемите, които срещат българските бенефициенти, при управлението на европейски
проекти. Те могат да бъдат групирани в няколко направления:
Проблеми свързани с легитимността на предложенията и съответствие:
Неспазване на срокове. В дългогодишната ми практика ( над 13 години) съм установила, че това е тенденция, която се проявява при почти всички български бенефициенти. Смята се, че крайният посочен срок е по-скоро индикативен, отколкото дефинитивен и императивен.(независимо дали става въпрос за поддаване на проектно предложение на етап кандидатстване или междинен /краен отчет).
Незадълбочено четене на поканата за предложения, насоки за кандидатстване и изисквания към приложените документи. За съжаление, българският бенефициент често пренебрегва значимостта на тези документи и тяхното спазване на 100%.
Неприлагане на пълния набор документ в изискуемата им пълнота, вид и формат.
Проблеми по отношение на съдържателната част:
Непунктуално попълване на формулярите за кандидатстване. Много често се слагат ограничения за максималния размер на текста в отговор на въпросите от формуляра на кандидатстване. Честа практика е това ограничение да не се спазва, а да се преувеличава с мотива „Нека напишем всичко, което смятаме за подходящо, а те да решат какво точно им трябва/върши работа".
От друга страна пък в секциите, където кандидатстващия няма достатъчно информация и/или не знае какво да пише, копира нерелевантно съдържание от други секции, независимо несъответствието и несвързаността на отговора.За съжаление тази практика се среща доста често дори и при попълване на отчетните форми.
Липса на достатъчно доказателства за извършени събития и дейности, както и тяхната релевантност към проекта, предварителното им включване към работната програма. ( необходимост от снимки, видео-филми, подписани списъци на участници, дневен ред на събитието с включена тема/презентация по проекта, протокола включващ докладите от академична конференция и т.н.)
Липса на количествени и качествени индикатори за изпълнение за задачите по проекта.
Липса на анализ на риска.
Липса на стратегии за разпространение и популяризация, както и на предвидени средства в бюджета за тях.
Липса на устойчивост на проекта след приключване на финансирането.
Планирана дейност в работната програма, но непредвиден бюджет.
Проблеми свързани с мениджмънта и финансовата част :
Отсъствие на регистрация по ДДС. Някои от програмите приемат данък добавена стойност като приемлив разход, в случаите, когато бенефициента не е регистриран по ДДС и не може да си възстанови този данък или да ползва данъчен кредит.За съжаление обаче, седма рамкова програма не приема данък добавена стойност като приемлив разход, дори и в случаите, когато бенефициента не е регистриран по ДДС и не може да си възстанови този данък или да ползва данъчен кредит. Проблем може да възникне и при университетите да не могат да ползват данъчен кредит или да си го възстановят, тъй като дейностите по проекта за който е извършен този разход и е начислено ДДС не винаги съвпадат с регистрираната търговска дейност на ВУЗа). Положението е дори парадоксално, тъй като програмата не приема ДДС дори за платени услуги за настаняване и транспорт при командировки в чужбина, където ДДС е невъзстановим.
Наличие /отсъствие на процедура за избор на доставчик . В повечето централизирани програми като ( Учене през целия живот) съществуват прагове, над които се изисква събирането на 3 оферти (до 12 500 евро) или организирането на търг ( над 12 500 евро).
Докато по седма рамкова програма няма конкретни посочени прагове и съответно трябва да се спазва националното законодателство. Спрямо него юридическите лица регистрирани с нестопанска цел не следва да спазват каквито и да е правила за доставки до 15000 лева, което създава проблеми при одитиране по седма рамкова програма.
Огромен проблем се явяват изплащането на възнагражденията на персонала и експертите работещи по проектите. Отношението към България и в частност нейните кадри ( а това са представителите на академичните общности и най-вече интелигенцията) е унизително.
мениджър Преподавател/ изследовател технически административен
България 40 26 22 15
Германия 419 310 221 203
Италия 454 298 200 174
Австрия 449 302 244 194
Белгия 460 360 240 214
Таблица 1
Таблица 1 представя Максимално допустими дневни ставки по програма "Учене през целия живот" за 2012 година. Както е видимо от таблица 1 дневните ставки на българските експерти не достигат дори и 1/10 от заплащането, което получават техните колеги за същите роли и отговорности в страни като Германия, Италия, Австрия и Белгия. Положението е още по-отчайващо дори и при опита да се направи сравнение с възнаграждението на същите експерти от ( Турция, Гърция, Сърбия и Румъния)- таблица 2 .
мениджър Преподавател/ изследовател технически административен
България 40 26 22 15
Сърбия 96 69 45 33
Турция 86 60 42 36
Гърция 279 218 142 118
Румъния 84 51 34 28
Таблица 2
Таблица 2 недвусмислено показва,че дори страни като Турция, Сърбия и Румъния плащат 3 пъти повече на своите научни работници и изследователи. В съседна Гърция, въпреки тежката криза е запазена максималната ставка от 218 евро на ден за преподаватели и изследовател.
В рамките на седма рамкова програма българските бенефициенти са в още по-неравностойна ситуация, тъй като научната експертиза на българските бенефициенти не само не се третира равностойно с тази от другите страни членки, а заплащането на българските учени се извършва на база средна работна заплата за страната. Такова
тълкование е недопустимо и уронващо авторитета на учените у нас, тъй като в България има само 502 организации участвали общо в 335 проекта по седма Рамкова програма за периода 2007-2013 година1 и съответно много малък процент от експерти притежаващи необходимата експертиза и опит да работят по тази програма.
3.4. В допълнение на горе-посоченото финансиращите програми изискват да се водят надлежно форми за отчитане на работата по даден проект, подготвяни от работещия по проекта, описващи всяка конкретна задача, пакета от работната програма, към която принадлежи, както и общото време на изпълнение на задачата, начална и крайна дата. Тези справки трябва да бъдат верифицирани от мениджъра по проекта. Тъй като българското законодателство не изисква такъв вид отчетен документ, освен форма 76 "присъствена форма", а финансиращите програми не предлагат образец, тези отчети често за обект на спор и несъгласие между бенефициента и финансиращата програма в случай на одит.
3.5. Договорите на работещите експерти по проектите. Желателно е наетите експерти да бъдат наети на трудов договор към съответната организация бенефициент. Тяхното възнаграждение трябва да бъде равно на възнаграждението, което получават за работата си по нефинансирани от Европейски програми дейности. В допълнение се изисква анекс към трудовия договор описващ допълнителните дейности, които служителя ще поеме за работата си по съответен проект. Неприемлива е практиката особено в някой ВУЗове, където се пуска 2 трудов договор или граждански договор на служителя, конкретно за работата,която ще извършва по проекта. Ако има основание за 2ри трудов договор ,обикновено към друг работодател тогава е необходимо ставката да бъде еднаква с основния трудов договор.( по правилата на седма рамкова програма)
3.6. Друга сериозна бариера е недостатъчното владеене на компетенции и знания в областта на чуждите езици и най-вече английски език и информационни технологии (софтуерни продукти). Този факт създава бариери и допълнително утежнява управлението на европейските проекти, където кореспонденцията и комуникацията е предимно на английски език и се използват различни софтуерни програми -например за управление на дейностите и задачите.
3.7. Нередовно и непрегледно водене на отчетност. Управлението и отчитането на всеки един проект е свързано с огромна бумащина и администрация. Съществува и изискването за съхранение на цялата кореспонденция, продукция по проекта, както и финансово-разходната документация и доказателствата към нея да се съхранява в срок от 5 години след балансово плащане по проекта.
3.8. Проблемът със собственото участие - Европейските програми изискват собствено финансово участие. В разглежданите програми се определя до 25% от целия бюджет. Често това е сериозен проблем за българските бенефициенти и поставя бариера пред университетите и нестопански организации как да покажат и предоставят този 25% финансов ресурс.
Не на последно място по важност изниква въпроса и за партньорство.
4.Проблеми с партньори
4.1. Намиране и избор на подходящи партньори.
Проектните предложения изискват партньори, които трябва да докажат конкретната си експертиза и опит в една тясна област, обикновено темата на проектното предложение. Изборът на компетентни и лоялни партньори е от особено важно значение за успешното реализиране на един проект. В проектното дело отговорността спрямо крайните резултати и продукти е споделена и съществува огромен риск от провал, ако избраните партньори са неподходящи. Аз лично съветвам винаги да се работи с проверени партньори, разбира се, когато това е възможно, а именно при широка база данни от международни партньори. От 1 Данните са предоставени от Дирекция Наука, МОМН
206
практиката си съм видяла и двете страни:
4.2.Некоректни чуждестранни партньори- много често по време на проектно-предложение чуждестранни партньори се съгласяват са поемат опредени роли и задачи за да бъдат включени в консорциума. След одобрението на проекта започват да се пазарят,че бюджета им за персонал е много малък за работата, която се изисква от тях. Следва несериозно и недобросъвестно отношение към техните задачи и в резултат халтура. Не са единични случаите на чуждестранни партньори получили авансово плащане и впоследствие не предоставили никакъв резултат или продукт.
4.3.Некоректни български партньори- недобросъвестно свършена работа. Липса на иновационен характер на продуктите по проекта.
В заключение бих искала да добавя, че въпреки изброените проблеми пред българските бенефициенти до 2011 година България заемаше 5то място в ЕС по усвояване на средства по програма „ Учене през целия живот, по мярка „Трансфер на Иновации".
Към края на 2012година при седма рамкова програма ние сме на 20то място от страните участнички по следните 3 критерия:
Брой кандидата;
Получено финансиране;
Брой участници;
Рецензент: проф. Румен Стаматов
