CC BY
12
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
ПРОБЛЕМАТИКАТА СВЪРЗАНА С РЕАЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВЕН ОРГАН НЕИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ОТ ВЛЯЗЪЛ В СИЛА СЪДЕБЕН АКТ
Дуков С., Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски"
Резюме/Рассматриваются только случаи, в которых необходимо исполнение решения суда, которым отменено или объявлена ничтожность административного акта и даны обязательные указания административному органу для точного и правильного приложения закона.
Ключови думи: Административен орган, административен акт,административни съдилища, съдебно решение, неизпълнение, законност.
За да се разгледа правилно този въпрос трябва да се изходи от основните принципи залегнали в АПК. На първо място въвеждане на принципа за служебното начало, съгласно чл.9 АПК, бързина и процесуална икономия, чл.11 АПК, както и невъзможността акт на съда да замести административен акт.
Изхождайки от основните принципи, на които се изгражда административния процес трябва да се отбележи каква е компетентността и с какви правни възможности разполагат административните съдилища при постановяването на своя съдебен акт.
Правомощията на административните съдилища са визирани в чл. 173 АПК, в случаите когато съда решава делото по същество. Съгласно текста на закона съдът има право да отмени съответния административен акт или обявява неговата нищожност, като върне преписката за произнасяне от съответния компетентен административен орган, като даде задължителни указания за това.
Разглеждаме само случаите, в които следва да се изпълни съдебно решение, с което е отменен или обявен за нищожен административен акт и са дадени задължителни указания на административния орган за точно и правилно прилагане на закона. В АПК има изрична разпоредба при неизпълнение на задължение на длъжностно лице, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, да му бъде наложено административно наказание глоба съгласно разпоредбата на чл. 304 АПК.
Предвидената санкция в този текст е със завишен размер и явно цели да стимулира административния орган да изпълни съдебното решение съгласно дадените указания и в предвидените от законите срокове.
На пръв поглед тази разпоредба би следвало да изиграе своята роля за спазване
законността от отделните административни органи при издаване на съответните административни актове. Погледнато от друга страна имаме прикрита форма на толериране на административни органи при изпълнението на съдебни решения.
Разпоредбата на чл. 304 от АПК изключва възможността за търсене на наказателна отговорност на лице или лица изпълняващи определени властнически обществени функции при отказ да се изпълни съдебно решение или издаване на повторен административен акт в нарушение на дадените от съда указания.
Съгласно установената практика на съдилищата и ВАС тази административно наказателна отговорност се изключва, в случаите когато административния орган е предприел определени действия или е издал нов административен акт, макар и същия да не е изпълнил указанията на съда или повторно да нарушава императивни правни норми.
Колизията и преди всичко нарушаването на законните права и интереси на физическите и юридическите лица, като чрез това на практика се дава възможност на административния орган многократно да отказва изпълнение на свое законно задължение като издава отказ за издаване на съответен административен акт или отказва да вземе решение съобразено със задължителните указания на съответния административен съд както и императивни разпоредби на съответния нормативен акт.
В тази връзка макар и като частен случай се явява при наличие на законоустановени предпоставки - решение на ОСЗ по смисъла на параграф 27, ал.1, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, мотивирано искане по смисъла на чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е постановен без основание отказ на Общинския съвет.
В тези случаи, когато е налице влязъл в сила съдебен акт и дадени задължителни указания и административния орган издава на ново отказ, като по този начин повтаря с акта си констатираните от съда закононарушения е невъзможно прилагането на санкцията на чл. 304 от АПК. Получава се един затворен кръг. Административния орган макар и формално да издава нов административен акт повтарящ отменения вече такъв не търпи санкция, а се явява предпоставка за нов административен процес и постановяване на идентичен съдебен акт с първия. Тази фактическа ситуация може да се повтаря многократно нарушавайки и създавайки реална пречка за осъществяване на законни права на юридическите и физическите лица. Тези случаи обезверяват обществото и разклащат устоите на държавността и правовия ред в страната.
Налагат се няколко извода:
- разпоредбата на чл. 304 АПК дерогира приложението на чл. 296 от НК и дава възможност на съответните административни органи да извършват безнаказано системни нарушения като не изпълняват задължителния указания на влезлите в сила решения и нарушавайки императивни правни норми. Би следвало, в тези случаи да се разшири приложното поле на чл.296 НК и се приеме, че съответните длъжностни лица са извършили престъпление от общ характер.
- следва да се даде правна възможност в тези случаи на повторно издаване на незаконосъобразни административни актове, постановените решения на административните съдилища да заместят съответния административен акт.
Тези поправки в АПК, които се явяват наложителни към настоящия момент с оглед
осъществяването на генералната и индивидуалната превенция по спазване на законността и защитата правата на гражданите и юридически лица би ограничило възможностите на съответните административни органи да осъществяват корупционни схеми или да създават предпоставки за изнудване на правни субекти, и би изиграло положителна роля за утвърждаване на държавността и правовия ред в страната.
Литература: Административно процесуален кодекс на РБ - в сила към момента с измененията; Наказателен кодекс на РБ - в сила към момента; ППЗСПЗЗ, ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ
