Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ПРИНОСЪТ НА БИЗНЕС ПЪТУВАНИЯТА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ТУРИЗЪМ
доц. д-р Снежинка Константинова Университет по хранителни технологии - Пловдив
Резюме: В настоящия научен труд е изследвана динамиката и структурата на вътрешния бизнес туризъм. Разходите за този вид туризъм са систематизирани в четири групи. На тази база е разкрита трайна тенденция на намаление на вътрешния бизнес туризъм за целия период 2008-2013 г., като през настоящата 2014 г. има оптимистични тенденции на увеличение. Промените в структурата на разходите показват, че бизнес пътуванията стават по-кратки по продължителност, като се правят икономии на разходи за храна, съпътстващи програми и др. Бизнес туризмът има важно значение не само за развитието на сектор „Туризъм", но така също и на всички други сектори от българската икономика. Очертаните тенденции убедително показват силното влияние на кризата върху икономиката на България в т.ч. и върху бизнес туризма. Прави се предложение за въвеждане на сериозни промени в нормативни документи, които биха стимулирали нарастването на бизнес пътуванията. Разходите за бизнес пътувания дават многократно по-висок ефект за развитието на националната икономика, а не само за увеличаването на приходите в туризма.
Ключови думи: туризъм, бизнес, динамика, разходи, тенденции
Въведение
Бизнес туризмът се свързва с бизнес пътувания на населението в страната. В България има модерни туристически бази и конгресни центрове, които са добра предпоставка и способстват инициирането на големи международни и национални конгреси и конференции, изложбени инициативи и фестивали във всички региони на страната. По принцип тези изяви са със съпътстваща културна програма, което благоприятства развитието на бизнес туризма в България и трайно очертава приносът му към туризма у нас. В този смисъл бизнес пътувания имат отношение към развитието на вътрешния туризъм.
Вътрешният туризъм се свързва с туристическите пътувания на населението на страната (постоянно живеещите в страната) в рамките на нейната територия, без преминаване на националната граница.
Организирането на различни по характер и фирмени прояви на българският бизнес -семинари, презентации, обучения и т.нар. „тийм билдинг" програми, също благоприятстват за развитието на бизнес туризма у нас.
В общото предлагане за България по видове туристически продукта и техния относителен дял конгресният туризъм например заема 4,10% след летния (морски), чийто относителен дял е 52,40%; зимния (ски) туризъм 16,20%; културно-историческия туризъм 11,10%; спа и балнеология 6,60% и т.н. Конгресният туризмът е следван от голф туризъм с по 0,10% и ловния туризъм с по 0,10%.
Цел
Целта на настоящия труд е да се изследват бизнес пътуванията на населението в България за професионални и служебни цели за периода 2008-2013 г., като се оцени приносът на бизнес туризма за развитието на сектор „Туризъм" и се разкрият възможности за ускоряване на темповете му на растеж.
Методи
За целта на настоящото изследване са използвани следните методи: на групирането, на средните величини, на анализа и синтеза и др. Анализирани са резултатите за периода 2008-2013 г., като целия период е разпределен в шест подпериода. Данните са представени
в Таблица 1.
Резултати и дискусия
Представената информация в Таблица 1 е продукт, както на собствени изследвания, така също и на обработката на данни от източници на НСИ [4].
Таблица 1
Разходи за бизнес пътувания в България за периода 2008-2013 г. (хил. лв.)
Групи разходи Година 2008 2009 2010 2011 2012 2013
1. Транспорт 100 112 33 334 37 412 30 911 9 917 15 796
2. Настаняване 130 643 54 083 34 656 23 252 10 209 11 083
3. Храна 134 225 59 035 35 169 18 295 8 667 10 675
4. Други 48 238 16 224 21 747 23 137 2 884 1 160
Общо 413 218 162 676 128 984 95 595 31 677 38 711
Резултатите от Таблица 1 представят изследвания период от 2008-2013 г. Данните са диференцирани в четири групи разходи - разходи за транспорт, настаняване, храна и други разходи. Резултатите показват отчетлива тенденция на рязко намаление на всички групи разходи от началото на изследвания период - 2008 г. Най-много разходи са направени през 2008 г. за храна в размер на 134 225 хил. лв. През следващата година за храна са реализирани 59 035 хил. лв. и отчетения спад е 43,98%. Тази тенденция на намаление продължава до 2013 г. като разходите спадат до 10 675 хил. лв. или разликата е 123 550 хил. лв., а спадът е 92,05%.
На второ място по значимост са разходите за настаняване. В началото на изследвания период 2008 г. те са 130 643 хил. лв., през 2009 г. 54 083 хил. лв., а през 2010 г., 2011 г. и
2012 г. са съответно 34 656 хил. лв., 23 252 хил. лв. и 10 209 хил. лв. В края на периода през
2013 г. разходите за настаняване са 11 083 хил. лв. и отчетения спад е 91,52% спрямо 2008 г. На трето място са разходите за транспорт, като в началото на периода те са 100 112 хил.
лв., а в края на периода 15 796 хил. лв. или отчетения спад е 84,42%.
Размерът на другите разходи, е както следва: за 2008 г. 48 238 хил. лв., а в края на периода 1 160 хил. лв. и отчетения спад е 97,59%. В тази група се включват разходите за посещение на изложения, панаири, борси, а така също и такси за участие в конгреси, конференции, семинари и др. Тук се отнасят и разходите при сключване на договори, споразумения, извършване на сделки, проверки на партиди и др.
Общата сума на четирите групи разходи по години показва, че през 2008 г. реализираните разходи за бизнес пътуванията са възлизали на 413 218 хил. лв., а в края на периода през
2013 г. - 38 711 хил. лв. Отчетеният спад е 97,59%.
Последните проучвания показаха, че през настоящата 2014 г. (до края на м. септември
2014 г.) общите разходи за бизнес пътуванията са 42 067 хил. лв., т.е. наблюдава се тенденция на нарастване на разходите за бизнес пътуванията в страната.
Изследването показа, че най-често туристите практикуващи конгресен туризъм са специалисти в областта на високите технологии, медицината, науката и т.н. Средната продължителност на престоя на участниците в бизнес форумите - конгресни прояви, изложения, борси и други е 3-5 дни в зависимост от привлекателността на съпътстващата програма. Независимо от формата на бизнес форума, основно значение за привличане на представители от бизнеса и делегати за участие, е разнообразието на съпътстващата културна програма на събитието. Конгресните събития се организират изключително от професионално ангажирани организатори с традиции и богат опит.
За да се изследва динамиката на структурата на разходите е съставена Таблица 2:
Таблица 2
Динамика на структурата на разходите за бизнес пътувания (%)
Групи разходи Година 2008 2009 2010 2011 2012 2013
1. Транспорт 24,23 20,49 29,01 32,34 31,31 40,80
2. Настаняване 31,63 33,25 26,87 24,32 32,23 28,62
3. Храна 32,48 36,29 27,27 19,14 27,36 27,58
4. Други 11,66 9,97 16,86 24,20 9,10 3,00
Общо 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00
Резултатите от Таблица 2 показват динамиката в структурата на разходите за бизнес пътувания за изследвания период 2008-2013 г.
Анализът на данните показва, че през 2008 г. в структурата на разходите най-голям относителен дял имат групата на разходите за храна - 32,48%, следвани от разходите за настаняване - 31,63%, разходите за транспорт - 24,23% и групата на другите разходи е с относителен дял от 11,66%.
За 2009 г. с най-висок относителен дял е групата на разходите за храна - 36,29%, разходите за настаняване с относителен дял от 33,25%, разходите за транспорт 20,49% и групата на другите разходи е 9,97%.
В следващите няколко години 2010 г., 2011 г. и 2012 г. се запазва наблюдаваната тенденция, но се отчита ръст в относителните дялове на групата за разходите за транспорт, като за 2010 г. те имат относителен дял от 29,01%, за 2011 г. 32,34%, за 2012 г. относителният им дял намалява с 1,03% спрямо 2011 г. През 2013 г. относителният им дял бързо нараства до 40,08%.
От 2010 г. се отчита и тенденция на увеличение на групата други разходи, като техния относителен дял е 16,86%, през 2011 г. те възлизат на 24,20%. За 2012 г. и 2013 г. се наблюдава рязка тенденция на намаляване до нива на относителните дялове от 9,19% за 2012 г. и 3,00% за 2013 г.
Анализът на данните дава основание да се твърди, че за изследвания период най-голям е относителния дял на разходите за транспорт и най-малък е относителния дял на групата - други разходи, което означава, че бизнесът се е „свил" и разходите за бизнес пътувания 156
сериозно са ограничени.
Бизнес туризмът стимулира развитието и на други свързани с него отрасли на икономиката, като: търговията, транспорта, съобщенията, селското стопанство, производството на различни стоки и др. Отчетеният висок икономически потенциал играе важна социална роля, оказвайки значително влияние върху заетостта на населението. В него е ангажирана значителна част работна сила на страната. Очаквам броят на заетите в туристическата индустрия на страната да нараства средно с 3% годишно и през 2020 г. да достигне около 200 000 души.
Заключение
В резултат на изследването могат да се направят следните изводи и предложения:
1. Очертана е трайна тенденция на намаление на вътрешния бизнес туризъм за целия период 2008-2013 г., като през настоящата 2014 г. има оптимистични тенденции на увеличение.
2. Промените в структурата на разходите показват, че кризата е дала силно отражение на тази структура, като са намалели разходите за храна, настаняване и други разходи, а са се увеличили тези за транспорт. Това означава, че бизнес пътуванията са станали по-кратки, а пътуващите са се стремели към икономия на разходи за храна и съпътстващи програми. Този резултат отново потвърждава извода, че бизнеса се „свил".
3. Бизнес туризмът е от огромно значение, както за развитието на сектор „Туризъм", така също и на всички други сектори на икономиката. Разкритите тенденции убедително показват силното влияние на кризата върху икономиката на България в т.ч. и върху бизнес туризма.
4. Предлагам да се въведат сериозни промени в нормативни документи, които биха стимулирали нарастването на бизнес пътуванията и особено на Наредбата за командировките в страната [2]. Разходите за бизнес пътувания дават многократно по-висок ефект за развитието на националната икономика, а не само за увеличаването на приходите в туризма.
Литература:
1. Константинова, Сн. Конгресният туризъм и развитието на големите градски хотели. - В: Научна конференция „Хранене и туризъм - 2005"; Научна конференция с международно участие „Хранителна наука, техника и технологии - 2005". // Научни трудове на УХТ -Пловдив, 2005, 3-8.
2. Наредба за командировките в страната. В сила от 01.01.1987 г. Приета с ПМС №72 от 30.12.1986 г. Обн. в ДВ, бр. 11, от 10.02.1987 г., посл. изм. ДВ, бр. 2 от 07.01.2011 г.
3. www.capital.bg
4. www.nsi.bg
5. www.pari.bg
За контакти:
Доц. д-р Снежинка Константинова, Университет по хранителни технологии - Пловдив, Стопански факултет, Катедра „Индустриален бизнес и предприемачество", Cell phone: +359 878 384372, е-mail: sks_ko@abv.bg