CC BY
23UDC 372.881.1
DOI: 10.34671/SCH.HBR.2019.0303.0011
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В НАЧАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
© 2019
Власева Теодора, асистент
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4027, България, Пловдив, бул."България", №236, e-mail: teovlaseva@gmail.com)
Анотация. Изследването има за цел да проследи динамиката в трансформацията на началното обучение по бъл-гарски език и литература под влияние на информационните и комуникационните технологии, да се очертаят про-блемите и предизвикателствата пред развитието му в новата дигитална епоха и възможните пътища за по-тясното му интегриране с новите технологии. Предмет на изследване са предпоставките, проблемите и перспективите за дигитална трансформация на началното обучение по български език в електронно обучение, базирано на ИКТ. Всеки от трите аспекта на изследване определя задачите, свързани със: 1) Разкриване на предпоставките за интегриране на новите ИКТ чрез ретроспективен анализ на прилагането им, в частност в началното обучение по български език, и тематичен анализ на учебните програми; 2) Анализиране на силните и слабите страни във функциониране на ИКТ в контекст на началното обучение; 3) Определяне на пречките пред интеграцията на ИКТ и извеждане на приоритети и перспективи пред цифровата трансформация на модела на обучение.
Ключови думи: цифровизация, начално обучение по български език, информационни и комуникационни технологии, електронно обучение
IMPLEMENTATION OF INFORMATION AND COMMUNICATION TECHNOLOGIES IN PRIMARY TRAINING IN BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE
© 2019
Vlaseva Teodora, assistant
Paisii Hilendarski University of Plovdiv (4027, Bulgaria, Plovdiv, Bulgaria Blvd., №236,, e-mail: teovlaseva@gmail.com)
Abstract. The aim of the study is to trace the dynamics in the transformation of the initial education in Bulgarian language and literature under the influence of information and communication technologies, to outline the problems and challenges of its development in the new digital age and possible ways for its closer integration with the new technologies. The subject of the study are the prerequisites, problems and perspectives for digital transformation of Bulgarian-language elementary education into ICT-based e-learning. Each of the three aspects of the study defines the tasks related to: 1) Discovering the prerequisites for integrating the new ICTs through retrospective analysis of their implementation, in particular in the initial Bulgarian language training, and thematic analysis of the curricula; 2) Analyzing the strengths and weaknesses in the functioning of ICT in the context of initial training; 3) Identify obstacles to ICT integration and identify priorities and perspectives for the digital transformation of the learning model.
Keywords: digitalization, elementary education in Bulgarian language, information and communication technologies, e-learning
ПРИМЕНЕНИЕ ИНФОРМАЦИОННО-КОММУНИКАЦИОННЫХ ТЕХНОЛОГИЙ В ПЕРВИЧНОМ ОБУЧЕНИИ НА БОЛГАРСКОМ ЯЗЫКЕ И ЛИТЕРАТУРЕ
© 2019
Власева Теодора, ассистент
Пловдивскийуниверситет „Паисий Хилендарский " (4027, Болгария, Пловдив, бул."Болгария", №236, e-mail: teovlaseva@gmail.com)
Аннотация. Целью исследования является проследить динамику трансформации начального образования на болгарском языке и литературе под влиянием информационных и коммуникационных технологий, наметить проблемы и проблемы его развития в новый цифровой век и возможные пути его более тесной интеграции с новыми технологиями. Предметом исследования являются предпосылки, проблемы и перспективы цифровой трансформации начального образования на болгарском языке в электронном обучении на основе ИКТ. Каждый из трех аспектов исследования определяет задачи, связанные с: 1) выявлением предпосылок для интеграции новых ИКТ путем ретроспективного анализа их внедрения, в частности в начальном обучении болгарскому языку и тематическому анализу учебных программ; 2) анализ сильных и слабых сторон функционирования ИКТ в контексте начального обучения; 3) определить препятствия на пути интеграции ИКТ и определить приоритеты и перспективы цифровой трансформации модели обучения.
Ключевые слова: цифровизация, начальное образование на болгарском языке, информационно-коммуникационные технологии, электронное обучение
Трансформацията на информационного общество в общество на знанието е глобален процес, при който конкурентоспособността на икономиките, обществени-ят и личен просперитет стават функция на знанието, а самото то се превръща в социален и личностен капитал. Двигател на тази трансформация са информационните и комуникационни технологии, променящи всички сфе-ри на икономическия, обществения и личния живот. По силата на това самата трансформация се определя като дигитална, в т.ч. и трансформацията на началното образование.
В последното десетилетие на 20 век и първото на 21 век българското училище драматично преживява смя-ната на обществената система и образователните пара-дигми и трудно се адаптира към изискванията на новото време и новите поколения деца. Споделено от всички
обаче е становището, че именно дигиталните технологии могат да осъществят позитивната промяна, тъй като дигитално родените поколения говорят на техния език.
Целта на изследването е да се проследи динамиката в трансформацията на началното обучение по български език и литература под влияние на ИКТ, да се очертаят проблемите и предизвикателствата пред развитието му в новата дигитална епоха и възможните пътища за по-тяс-но интегриране на езиковото и литературното обучение и с новите комуникационни и информационни технологии [1].
Предмет на изследване са предпоставките, пробле-мите и перспективите за дигитална трансформация на началното обучение по български език в парадигмата на е-обучението. Всеки от трите аспекта на изследване оп-ределя задачите, свързани със:
1) Разкриване на предпоставките за интегриране на новите ИКТ чрез ретроспективен анализ на прилагането им, в частност в началното обучение по български език, и тематичен анализ на учебните програми;
2) Анализиране на силните и слабите страни във функциониране на ИКТ в контекст на началното обучение;
3) Определяне на пречките пред интеграцията на ИКТ и извеждане на приоритети и перспективи пред ци-фровата трансформация на модела на обучение.
За да проследим динамиката във взаимодействието между ИКТ, дигиталните деца („X,y,Z") [3] и училище-то, съпоставяме поетапно развитието на технологиите с тенденциите в дигиталната трансформацията на учи-лищния образователен модел Разграничаването на ета-пите в дигитализацията основаваме на периодизации, широко споделяни от изследователите [2-4], както и на анализ на нормативите документи, определящи образо-вателните политики [5-8]. За отправна точка приемаме определението за електронното обучение като интерактивна технология, базирана на ИКТ и "три основни типа взаимодействия: учител - ученик, ученик - ученик, ученик - високотехнологични информационни и комуника-тивни продукти" [9]. На тази основа търсим проекциите на цифровизацията в три измерения: технологично, пе-дагогическо и иновационно.
Въвеждането на ИКТ в българското начално училище официално стартира през 1998 година с одобрена от Министерството на образованието и науката (МОН) типова учебна програма по информационни технологии „Работа с компютри и информационни технологии в I - IV клас"[10]. и обучение, базирано на софтуерната програма Comenius Logo Програмата е предназначена за подготовка в свободноизбираема форма на обучение (СИП), построена е на модулен принцип и учителят определя с кои модули да работи и как да ги адаптира съобразно възрастовата група деца, които обучава. През 2000 година в Държавните образователни изисквания се регламентира изучаването на информационни технологии в началното училище в задължителноизбираема форма (ЗИП), а през 2006 г. МОН утвърждава учебните програми по новата учебна дисциплина от 1. до 4. клас [11]. Към момента, в който компютрите навлизат в на-чалното училище и започва обучението за изграждане на компютърната култура на малкия ученик, компютърната революция вече се е случила (1980-1990) и е оставила своя отпечатък и върху българското училище - създаде-ни са първите локални мрежи и компютърни класове, а изучаването на информационни технологии е в учебния план за VIII - XII клас.[2] Родените преди 1980 г. представители на т.н. поколение X [3, 12], израснали с ау-диовизуалните технологии (телевизията, видеото и ви-деоигрите), пропускат възможността за среща с новите компютърни технологии в училище, но бързо се адапти-рат към тях извън училище. Силно повлияното от персо-налните компютри, компютърните игри и интернет поколение У е на децата, родени след 1982 г. и постъпили в началното училище през 1990 г. То ще трябва да чака 8 години за първата си училищна среща с тях, а шанс да ги изучава новите технологии в началното училище по-лучава едва поколение Z [2,4] на „дигитално родените" след 1994 г деца.
За да се оцени значението, което ИКТ имат за ди-гиталните поколения деца, тук следва да се очертае по-цялостно контекстът, в който протича училищната реформа. Това е периодът, в който информационното общество интензивно се развива, интернет революцията е в разгара си, а глобалната мрежа еволюира от Уеб 1.0 (1990-2000) в Уеб 2.0 (2000-2010) [13,14]. Първоначално изградена като информационна мрежа, която еднопос-очно предава уеб съдържание от страница към реципиент, който пасивно получава информацията през уеб браузера си, мрежата се трансформира в платформа за многопосочна комуникация и взаимодействие между 46
потребителите. Ако уеб 1.0 е мрежа само за четене - статична глобална е-книга на човечеството, то следващото поколение мрежа е социална, динамична мрежа за четене, писане, бързо обновяване на информацията и активно споделяне на мултимедийни съдържания между участници и общности за комуникация и сътрудничест-во [13, 14]. Ранната мрежа позволява на потребителите да търсят информация и да я прочетат. Социалната мрежа насърчава участието, споделянето, ученето и сътруд-ничеството и предоставя необходимите инструменти и услуги; уеб портали, форуми, блогове, календари, мей-ли, форуми, мултимесия, игри . Това е мрежата, в която живеят и се социализират „дигитално родените" деца от NET поколение Z, наричано още поколение на 5-те екрана (телевизора, стационарния компютър, лаптопа, таблета и смартфона), пред които прекарва времето си [2]. НЕТпоколението, което не може без своите диги-тални играчки, влиза в началното училище след 2002 г. и едно от нещата, които му помагат да припознае учи-лището като родно и свое, е компютърното обучение с програмата Comenius Logo [15].
Свободноизбираемата подготовка по програмата за работа с компютри и компютърни технологии, базира-на на средата ComLogo стартира през 1998. Обучението разчита на специализираната графична потребител-ска среда под Windows, създадена специално за деца. Осигурено е и първото по рода си методическо ръковод-ство за използване на ИКТ от началните учители и за изучаването им от деца „Компютърът в началното училище". Учебното помагало представлява поредица от 6 книжки и дава възможност на децата и техните учители да се запознаят с полезни програми и начини за тяхното използване в основните модули на програмата: Графика; Звук; Анимация и видео; Работа с текст; Комбиниране на информация; Програмиране; Образователни про-грами. Самата компютърната програма Comenius Logo е достатъчно мощна, за да се използва и като средство при изучаване на информатика в по-горните класове, но добрият дизайн, понятният интерфейс, еднотипният инструментариум за лесно управление на движещи се обекти и програмния език Лого, близък до естествения, я правят не само подходяща за началното училище, но и изключително атрактивна за дигиталното поколение деца на възраст от 5 до 12 години. За тях е създаден соф-туерен пакет TOOLKID с над 50 програми, разработе-ни от екип на катедра Информационни технологии при Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски". Програмите са разделени в някол-ко групи, според дейностите, които детето могат да ре-ализира с тях. Част от дейностите са по-пряко ориенти-рани към запознаване с компютъра и начините на работа с него. Умения за работа с клавиатурата и въвеждане на информация става с помощта на програмите от групата за работа с текст, а чрез групата с игри учениците овла-дяват основните движения с мишката. Останалите групи изграждат уменията за боравене с мултимедийни езици и елементи: С програмите за рисуване детето оцветява, конструира и създава собствени картинки. Като използ-ва програмите за работа със звук, то се учи как да въз-произвежда и записва глас, с помощта на програмите за анимация и видео съчетава текст, анимация, звук и изображения и създава различни мултимедийни проекти. А чрез групата с алгоритми за работа решава алгоритмич-ни задачи в игрова ситуация [15].
Работата по проекти е основа на всички дейности и задачи, при които децата взаимодействат с компютъра по смислен и забавен начин. Те придобиват умения сами да използват различни видове информация - текст, звук, анимация, видео, и да ги комбинират, за да създават, ре-дактират и отпечатват собствени продукти - картина, текст, поздравителни картички, материали за училищ-ния вестник, анимирани приказки и малки компютър-ни игри. По думите на Ивайло Иванов, ръководител на екипа, създаването на проект в графичната среда е като Humanitarian Balkan Research. 2019. Т.3. № 3(5)
снимане на филм, в който децата изпълняват различни творчески роли и изразяват себе с различни средства, изявяват се личностно. „Първо се избират декорите -изображения върху графичния екран, които може да се нарисуват и в други графични приложения на Windows. След това се определят актьорите - кои да бъдат и как да изглеждат техните костюми - създават се костенурки (основен обект в програмата) с различни имена и образи. После се определят ролите - поведението на костенур-ките - и започват репетициите. Освен да говорят и пеят, актьорите може и да танцуват, изобщо - да се движат така, както се харесва на режисьора." [15]. А в ролята на режисьор, създател на сюжета, дизайнер на филма е самият обучаем. В този процес не само практически се изграждат основите на компютърната грамотност и приложното програмиране, но комплексно се развиват познавателни умения за организиране и използване на информация с цел създаване на творчески продукти, стимулира се развитието на творческите способности и интересите, развива се творческо и алгоритмично ми-слене у децата, формира се позитивно отношение и към компютъра (и новите технологии въобще) като многофункционален инструмент не само за игра, а за учене, решаване на проблеми, комуникация и творчество. В същото време Comenius Logo се доказва като действено средство за обучение по всички учебни предмети в на-чалното училище, тъй като предоставя среда за прилага-не на знанията от различните предметни области в нов, смислен и обогатяващ контекст. Според В. Кюркчийска голямото предимство на приложението е в това, че би-дейки съобразено с учебните програми на българското училище, то позволява на учителя да реализира тема-тични единици от съдържанието на всички учебни дис-циплини и да подпомага постигането на техните цели и задачи, постигайки едновременно с това собствените: в края на началния училищен период учениците показват добра информационна култура: познават основните начини и средства за електронна комуникация, прилагат знания и умения за работа с различни видове информация (графична, текстова, звукова, анимация и видео) и умеят да я комбинират [16]. Споделяйки мнението, че с прилаганата е-технология за работа с компютъра се „разчупва традиционного обучение" в началното училище, можем да добавим, че тази технология постига много повече и бележи пътя на дигиталната му трансформация. Иновацията демонстрира микромодел, който изпреварващо тества възможностите за промяна, които компетентностният подход въвежда след 2002 г.: поста-вяне на ученика в центъра на образователния процес, прилагане на интерактивни и творчески методи на пре-подаване и на самостоятелно учене, интерактивно уче-не и мотивирано усвояване на нови знания, използване на наученото в нови ситуации за създаване на авторско съдържание и представянето му с мултимедийни средства, междупредметна свързаност чрез е-обучението по информатика и специално внимание към формиране на базовата и дигитално-медийната грамотност на децата от НЕТпоколението. Така например задължителният модул за работа с текст естествено подпомага реализиране-то основните цели на обучението в началното училище - ограмотяване на учениците. Той осигурява възможност за упражняване на основните дейности - четене, писа-не, проверка и редактиране на текст в една по-интерес-на среда, която мотивира децата за по-продължителна и целенасочена работа. В модула са описани множество учебно-познавателни и учебно-практически дейности за изучаване на основни езикови и речеви понятия, за построяване на просто и сложно изречение с използване на препинателни знаци, за въвеждане на кратък темати-чен текст: под диктовка; чрез преписване; съчинение и комплексно въздействие върху развитието на комуника-тивно-речевите умения на децата. В другия модул - за комбиниране на видове информация, се представят и функционални текстове, които учениците могат да съз-
дават с различни комуникативни цели и мултимедиини средства: съобщение, покана, поздравителна картичка, визитка, обява, плакат, реклама надпис, комбиниран компютърен разказ с от думи и изображения, комикс, клип. За целта учениците работят в екип, активно обменят идеи, предложения и мнения, свързани с пости-гането на обща крайна цел, използват компютъра като средство за изразяване на собствени идеи, преживявания и послания, ориентирани към другите, да проявяват то-лерантност и обективност към чужди идеи, както и да защитават аргументирано собствени. Принципно подхо-дът на работа е проблемен и проектно-ориентирания, но в конкретния модул ключова роля има организирането на дискусия за изясняване на основната идея и средства-та, които ще се използват за реализирането й поставя се задачата, решава се проблемът, като в процеса на работа и в контекста на конкретната дейност се овладява ин-струментариума [10].
Разкривайки силните страни на средата за е-обуче-ниеq технологията очертава не само профила на едно ви-соко технологично, модерно и интерактивно обучение, но и капацитета му да противодейства на вредното влияние на външната среда. В 4. клас е предвидено децата да се запознаят с интернет като инструмент за учене и ко-муникация, да работят с хипертекстови документи при подготовката си по всички учебни предмети и да осъ-ществяват тематични проучвания, да търсят и използват информация и текстови ресурси от мрежата, работейки по проекти, не за забавление. В резултат от изучаване на модул „Работа с интернет" учениците трябва да знаят какво представлява и какво предлага световната компю-търна мрежа Интернет, да могат да реализират основните стъпки за свързване по Интернет чрез браузър; да боравят с Интернет адрес; да разпознават и използват хипервръзки за придвижване в Интернет и в отделен документ; да създават и попълват собствен архив от Интернет-адреси; да осъществяват успешна навигация в Интернет; да могат да разглеждат страници в Интернет и да търсят информация по ключова дума; да могат да из-работват собствени страници с проста структура, които да включват текст, картинки и хипервръзки; да могат да изпращат и получават съобщения чрез електронна поща; да знаят и да прилагат правилата за лична сигурност и безопасност при работа и при общуване с други хора в Интернет [10].
Ако съпоставим описаното съдържание на компю-търното обучение (впрочем далеч надхвърлящо придо-биването на начални знания и умения за работа с ком-пютърни системи) с препоръките от заключението в националните изследвания на онлайн поведението на българските деца, ще установим, че отговорът на тези препоръки е наличен преди проблемите да са били по-ставяни. Необходимо е било пилотният модел за въ-веждане на е-обучение и формиране на дигиталните компетентности в началното училище да бъде следван и по-широко внедрен в педагогическата действителност.
Националното представителното изследването е проведено през 2016 от българският Център за безопасен интернет в координация с фондация „Приложни изслед-вания и комуникация" като участник в проекта „Децата на ЕС онлайн" на международната мрежа за изследване поведението на децата в интернет. През 2010 г. мрежа-та провежда проучване с 25,142 деца между 9 и 17 г. в 25 европейски държави, включително България, с цел изследване на рисковете и възможностите, пред които са изправени европейските деца онлайн. Съпоставката между данните от 2010 и 2016 е направена в три доклада на националния център, два от които разглеждат риско-вете в интернет и мерките за предпазване на децата [17].
Третият доклад -„Дигитално грамотни ли са родените в дигиталната епоха деца?" [18], отговаря на въпроси-те как децата от дигиталното поведение взаимодействат с новите технологии, какви са потребностите и очаква-нията на дигиталните деца, какви са характеристиките
на поведението им в онлайн среда и какви са дефицитите в дигиталномедийната грамотност, които пречат на де-цата, говорещи „дигиталния език", да го използват грамотно и критично. Чрез анализ на онлайн поведението на българските деца се осветляват различни аспекти ня дигиталната и медийна грамотност и се очертават клю-чови области, в които децата имат нужда от подкрепа. Извеждат се и насоки за действие с цел да послужат като основа за обновяване на учебното съдържание в учи-лищното обучение и предприемат мерките за подобря-ване ефективността му.
В заключението си докладът резюмира петте основни дефицита в дигитално-медийните умения на български-те деца между 9 и 17 годишна възраст и предлага мерки за тяхното преодоляване, които адресира до училището. Сред основните дефицити се сочат: ниската мотивация за задоволяване на образователни нужди чрез интернет; недостатъчни умения за оценка на онлайн информация и за използване на технологиите за създаване и споде-ляне на съдържания, липсата на критично способност да се прави разлика между използването на чужди идеи и създаването на оригинално съдържание, пасивността и ограниченото взаимодействие, което пречи на децата да развият своите умения за онлайн комуникация и съ-трудничество и дигитално творчество, пропуснати въз-можности за онлайн сътрудничество и гражданска ак-тивност, недостатъчни умения за осигуряване на онлайн безопасност и справяне с проблемите в онлайн комуни-кацията.
С оглед на тези изводи се отправят препоръки за мерки към училището в следните направления: образо-вателните институции да въведат правила и практики, които окуражават дигиталната грамотност на децата и ги предпазват както в интернет, така и в истинския свят; дигиталномедийната грамотност да се интегрира в учеб-ните програми и съдържание още в предучилищното образование; уменията за критична оценка на информация, сътрудничество и синтез следва да станат толкова важни учебни предмети, колкото останалите; елементите на дигитално-медийна грамотност следва да се интегрират в учебното съдържание на всички предмети, за да се уве-личи честотата на тези учебни дейности и да се подобри уменията на учениците да оценяват информация критично и да комуникират и работят в екип ефективно. Не на последно място учителите трябва да бъдат обучени да работят с родителите и децата по проблеми, засягащи дигиталната грамотност и използването на дигитални-те устройства и новите технологии в класната стая по начин, който подпомага дигиталното образование на де-цата.
Поглеждайки назад, към представената вече система за е-обучение в Лого среда можем да установим, че всички условия, за които се настоява в препоръките, са били налични още в типовата програма за компютър-но обучение. Предвид факта, че през 2006-2007 г., ко-гато информационните технологии се въвеждат като задължителноизбираема форма, МОН разпространява безплатно софтуерния пакет до всяко училище, можем само да предполагаме, че учителите не са се възползва-ли подобаващо от него поради липсата на технически възможности [19]. Предпоставките за това обаче вече са налице.
В началото на 2004 г. се констатира, че в сравнение с новите членки на ЕС, в който България е на път да се присъедини, страната ни драстично изостава в процеса на въвеждане на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието и компютъризацията на основните училища в страната. За преодоляване на натрупаното изоставане правителството приема стратегия за ефективно използване на съвременните ин-формационни и мрежови технологии с цел повишаване качеството на образованието, обогатяване на учебното съдържание и въвеждане на иновационни образователни технологии и методи в учебния процес [7]. Предвижда 48
се разработване на нови стандарта за обучение и замя-на на съществуващия репродуктивен модел с дейностен модел на обучение. Приоритетите и съответните мерки се дефинират в следните посоки:
• Създаване на подходяща нормативна уредба, ре-гламентираща обучението по ИКТ и обучението чрез използване на ИК (Промени в учебното съдържание и организация на обучението, въвеждане на дистанционно обучение чрез използване на информационните и кому-никационни технологии; разработване на съвременни норми за ползването на информационните и комуника-ционни технологии в учебния процес.
• Компютъризация - изграждане на компютърни кла-сове във всички училища и осигуряване на подходящ софтуер, съобразен с учебното съдържание.
• Изграждане на информационна мрежа и свързване към високоскоростен Интернет на всички училища, реализация на ефикасна информационна система за управление на процеса на взимане на решения.
• Подготовка на преподавателския състав за въвеждане и използване на ИКТ в образованието. Обучение и повишаване на квалификацията на учителите с цел въ-веждане на ИКТ във всички учебни дисциплини.
• Изграждане на локални софтуерни платформи за компютърно обучение, които включват: среда за споде-ляне на знания; управление на образователното съдър-жание, от текст до динамично мултимедийно съдържа-ние, симулация, анимация, видео и звук, тестове и ан-кети; основни средства за изработване на компютърно съдържание и потребителски програми; управление на учебните планове по предметите както и разработване на дизайна на тези планове; онлайн тестване, оценка и оценяване; административно управление.
В изпълнение на тази стратегия е направено и по-стигнато много за двегодишния период на прилагане на мерките, но най-вече по отношение изграждането на на-ционалната информационна мрежа, компютъризацията и свързаността, системата за управление, подновяването и поддръжката на амортизираната техническа база. По отношение на методическото и програмното осигуря-ване на електронното обучение работата продължава и се надгражда в актуализираната рамка на политика-та в новата стратегия за ефективно прилагане на ИКТ в образованието и науката в периода 2014-2020 г . [8 ] Приоритетите са в следните направления: развитие на облачни ИКТ структури, доизграждане на националната безжична мрежи, осигуряващи свързаността на учили-щата от цялата страна; въвеждане на модерна платформа за е-обучение и национална електронна платформа за управление на обучението и съдържанието; създава-не на стандарта за цифрово съдържание, открит и универсален достъп до образователни и научни ресурси; преминаване към електронни учебници и електронни помагала с интерактивно съдържание по всички предме-ти; обучение на учители и методическа подготовка на преподавателите за използване на ИКТ в учебния процес и научната дейност, ефективно и обосновано използване на ИКТ в образователния процес, за да се постигне изменение на формите (виртуални класни стаи и лаборатории, дистанционни форми) и методите за образование на всички негови равнища, да се въведе национална система за онлайн изпити и външно оценяване; автоматизация на оценка на качеството в образованието и научната дейност подкрепени от промени в нормативната база и внедряване на системи за управление. Очаква се реали-зацията на принципите на Стратегията да породят нов вид учебен процес - така нареченото мобилно обучение, а в бъдеще - единна образователна среда за всеобхватно обучение (u-learning) [8].
Тенденциите в цифровизацията на българското образование, очертани в стратегическата рамка на национал-ната образователна политика, сочат като приоритет ши-рокото внедряване на електронните форми на обучение във всички образователни степени съобразно с актуал-Humanitarian Balkan Research. 2019. Т.3. № 3(5)
ното равнище в развитието на технологиите за мобил-но и повсеместно обучение. В съответствие с приетата от нас изследователска рамка, през която проследяваме трансформацията на началното обучение по български език под въздействието на ИКТ, на свой ред можем да очертаем тези тенденциите чрез проявите им в трите аспекта: технологичен, собствено педагогически и инова-тивен.
Тенденцията за все по-широко технологично подпо-магане на обучението е израз на усилията на системата да се адаптира към потребностите и способностите на дигиталното поколение, което живее, общува и се учи по-мотивирано и успешно чрез технологиите. Затова и видимата страна на дигиталната трансформация в обучението по български език може да се опише като е-обу-чение чрез е-ресурси, е-приложения и е-управление на комуникацията. Хардуерната осигуреност тук няма да бъде коментирана, но я отбелязваме като важна по под-разбиране. Без компютри, таблети, смартфони, елек-тронни дъски, презентационни системи, електронни сис-теми за организиране и управление на учебния процес, компютърни мрежи и достъп до интернет е-обучението би било немислимо. А пътят вече е указан в стратегия-та: „Постепенно доближаване на ИКТ до потребителите: отначало - терминал за интерактивна работа, след това - персонален компютър в клас, а по-нататък - и в къщи, а накрая - мобилно преносимо устройство (преносим компютър, таблет, смартфон)" [8]. Другият показател, по който може да се съди за дигиталната трансформация на учебния процес може са практиките за използването на електронни ресурси, средства и дигитални образова-телни технологии.
На първо място тук трябва да отбележим навлизане-то и прилагането на мултимедийните технологии за съз-даване и обмен на електронни образователни ресурси. Най-ярък пример за този вид иновация е въвеждането на електронните учебници по всички учебни предмети с богата функционалност и множество мултимедийни ресурси. Към момента електронният учебник е основно средство за организация на е-обучение в онлайн и офлайн режим. При това независимо от това с учебници на кое издателство се работи в училище цифровото съдържа-ние от всеки електронно четим учебник може да бъде използвано като допълнителен ресурс. Мултимедийното съдържание обаче е достъпно само от избрания учебник. Трябва да отбележим и това, че мултимедийната технология, с която тези учебници са създадени и функциони-рат, на този етап не може да бъде използвана от ученика самостоятелно, освен ако учебникът не бъде закупен. Това променя характера на ресурса и той остава интерактивно средство по-скоро на теория и само за учителя, който демонстрира начини на работа с него в хода на урока от бялата дъска в класната стая.
Достъпът до отворени цифрови образователни ре-сурси се осъществява главно чрез интернет технологии от поколение уеб 1 (само за четене) и уеб 2 (за комуни-кация) мрежа. В рамките на формалното, неформалното и информалното начално образование най-често се из-ползва уеб1 технологията, която дава достъп през браузера до онлайн базирани дигитални библиотеки. Такива библиотеки могат да съдържат цифровизирани текстови документи и книги, но и мултимедийни ресурси. Най-популярната цифрова библиотека с богата колекция детски книги във всички жанрове е „Моята библиотека". Като примери за медиатеки можем да посочим ко-лекцията с видеоуроци на образователния сайт „Уча се", достъпна чрез абонамент, и най-богатата медиатека с безплатни ресурси - интернет портала ЗНАМ.БГ, създа-ден в рамките на Националната програма за въвеждане на ИКТ в образованието като „един от основните възли в „националната мрежа от знания". Не искаме да про-пуснем и популярния детски портал „Аз детето" с добре изградена колекция от тематично организирани ресурси.
Третият вид виртуални библиотеки, създавани като
уеб страници на класна или училищна библиотека, най-често съдържат сканирани книги с освободени авторски права или електронни книги, създавани от децата и разпространявани чрез сайтове за безплатно публику-ване. Предимството в този случай е, че децата влизат в ролята на създатели и комуникатори на е-съдържание и развиват своите собствени комуникативни практики в дигитална среда [20]. При този вид библиотека по-широко приложение намерят инструментите и на уеб технологията 2.0. Стига библиотеката да се базира на плат-форми като тези, които осигуряват Google (и Google Drive), Facebook, Wikipedia, Youtube. Тогава в повечето случаи е възможно да се интегрират в сайта средства и приложения (форуми, мейл агенти, календари, форми за тестове и ангети и пр. колекции с презентации), осигу-ряващи база данни и подпомагащи комуникацията и съ-трудничеството между участниците в социалната общ-ност на ползвателите.
Специално внимание заслужават приложенията, кои-то позволяват на учителя и учениците сами да създават и да споделят интерактивно съдържание. С помощта на офис пакетите на Microsoft и Google те могат да подгот-вят мултимедийни презентации с интерактивни игри, упражнения и тестове. Подходящи за целтаинструменти са и Prezi (за онлайн и офлайн презентации), Glogster за създаване на интерактивни електронни плакати), Ispring free за създаване на е-курсове и тестове онлайн и офлайн. С богата функционалност и свободно ползване е сайтът learningapps.org, който предоставя пакет от инструменти за създаване и споделяне на интерактивни упражнения и игри,
За технологично подпомагане на обучението може да се и образователен софтуер, създаван професионал-но или по проекти с различно финансиране: „Envision", Mouse Mischief; авторски софтуер, специално създаден за обучението по български език: „Дядо вади ряпа", „Житената питка" и „Хитър Петър", „Къща на игрите", част от достъпния ToolKID на COMENIUS LOGO [16] „Буквенка"; интерактивни образователни сайтове за свободно ползване като Kahoot! и „Уча български" (с образователен софтуер за интерактивно и забавно онлайн учене на български език от деца в детската градина и началното училище, за които българският не е майчин език) и др.
В световната практика широко се използват софтуер-ните системи за управление на електронно обучение, но у нас те тепърва ще навлизат като образователно средство. Подобна безплатна платформа е Kahoot, с помощта на която могат да се създават и споделят текстове (вик-торини), да се играе в реално време от класната стая и от всяка точка по света, както и от всяко устройство с уеб браузер и интернет връзка. Kahoot е пример за инструмент, осигуряващ възможност за мобилно и повсеместно електронно обучение и чудесно средство за геймифи-кация на ученето в класната стая и у дома [21].
Педагогическата рамка на цифровизацията на обу-чението следва да отчита влиянието на интернет техно-логиите като фактор за развитие на образователната парадигма на е-обучението по български език. Актуална в този контекст е ролята на опозицията виртуално - реално общуване [1] и еволюцията на традиционния тип обучение „лице в лице" към смесено обучение в електронен формат. Макар че Държавните образователни изисква-ния (стандарти) по български език; учебните програ-ми, учебниците и учебният процес да не се „основават изцяло на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ)", те осигуряват важни предпостав-ки за преход към преподаване, учене и интерактивно обучение чрез новите ИКТ. И докато въпросът за ИКТ компетентностите на учителя остава открит - предстои обсъждане на модела, по който учителите да ги придо-биват и прилагат, то въпросът за ИКТ компетентност на ученика вече е програмно решен. Съгласно държавните образователни изисквания и влезлите в сила учебни про-
грами новите ИКТ са не само средство за повишаване качеството на образователния процес, но и част от съ-държанието на обучението. Дигиталната компетентност се формира на системна основа в обучението по новия учебен предмет „Компютърно моделиране" и чрез обучението по всички останали дисциплини в качеството й на ключова компетентност. Остават в сила възможност-ите за овладяването й чрез ЗИП и СИП.
Профилът на дигиталната грамотност в обучението по компютърно моделиране в 3-4 клас е ориентиран към овладяване на начални знания, умения и отношения за създаване на компютърни модели на познати обекти, процеси и явления и експериментиране, създаване на анимирани проекти с използване на алгоритми във ви-зуална среда за блоково програмиране и т.н. Дефинират се 4 области на компетентност - дигитални устройства, дигитална идентичност, информация и алгоритми, и 6 глобални теми. И макар че акцентът е поставен върху знанията и умения за работа с дигитални устройства и алгоритмите за блоково програмиране, т.е. върху раз-витието на технологичния компонент на дигиталната грамотност. В програмната рамка обаче са адресирани и други значими дигитално-медийни умения от евро-пейската рамка за грамотност, на които се позовава и вече цитирания доклад за дигиталномедийните практики и приоритета на българските деца, а именно: умения за обработка на информация, използване на дигитална идентичност, прилагане на правила за безопасна работа в дигитална среда, създаване на дигитално съдържание, решаване на проблеми с използване на дигитални технологии, подпомагане на аналитичното мислене и креа-тивността чрез дигиталните технологии, избор на подходящи приложения (визуална среда, графични редактори) за създаване и представяне на идеи, чувства и мисли.
И все пак това не е достатъчно: само в рамката на обучението по компютърно моделиране трудно може да се изгради дигиталномедийната грамотност и автоном-ност на ученика в образователната интернет комуника-ция. Определено може да се каже, че тя не предпоставя развитието на необходимите практики за е-комуника-ция. От друга страна се смята, че децата от поколението Алфа, родени след 2010 г. и вече постъпващи в начал-ното училище, са най-технологично ориентираните в сравнение с предходните поколения, но по-често срещат повече комуникационни затруднения и се нуждаят от повече подкрепа [12]. Затова и задачата да се формира в пълнота дигиталномедийната компетентност е повече от актуална при тези деца.
Резерв за действие в тази посока виждаме в по-тясно-то интегриране на обучението по дигитална грамотност с обучението по български език за формиране на базова-та грамотност. Въпросът е дали и доколко свързаност-та на базовата и дигиталната грамотност може да бъде осъществена в рамките на действащите програми, за да допринесе за развитие на дигиталномедийната грамот-ност.
Промените в новите програми за обучение по бъл-гарски език и литература за 1.-4. клас [22] обуславят въз-можности за развитие на дигиталномедийната грамот-ност на ученика в следните направления:
1. За първи път в програмата за начално обучение по български език се интегрират умения, определящи базо-вата грамотност в областта на четенето: умения за нами-ране на конкретна информация, за правене на изводи, за обобщение и интерпретация на съдържанието, за оценка на съдържанието, езика и структурата на текста. Това са умения от състава и на информационната грамотност на ученика [18], поради което са естествена основа за сбли-жаване на базовата с дигиталната грамотност.
2. За първи път елементи на дигиталната грамотност се включват в съдържанието на обучението по българ-ски език. Досега електронната комуникация се предста-вя като ядро от съдържанието на обучението по инфор-мационни технологии в задължителноизбирема форма 50
[11]. Според новите програми по български език за 1. и 2. клас обаче ученикът трябва да умее да разграничава начини и средства за общуване, да назовава различни видове общуване - езиково и неезиково, устно и пис-мено, електронно и неелектронно и да ги разграничава, да общува с помощта на различни средства, в т.ч. електронни, да прави разлика при четене на текст от харти-ена страница и дисплей, да използва електронни средства за комуникация при създаване на sms, електронна картичка или електронно писмо. От друга страна, стан-дартите в обучението по литература изискват ученици-те да споделят прочетеното от детски списания, детски енциклопедии, достъпна информация от интернет, да създават електронни вестници и презентации, да ползват електронни източници на информация, в т.ч. електронни речници, както и електронните учебни книги - основен електронен ресурс в обучението.
Описаните комуникационни практики с електронни средства би следвало да се формират с адекватни на тях методи на обучение, т.е. чрез ИКТ средства, каквито учениците овладяват в обучението по компютърно мо-делиране. Остава да се определят проектно-ориентирани дейности, в които съдържание и средства да се приложат.
В заключение очертаваме иновативните аспекта в прилагането на ИКТ в началното образование с акцент върху обучението по български език.
- Развитието на дигиталната компетентност е ключов фактор за успеха на образователната реформа, тъй като темпът на информатизацията зависи пряко от уменията на ученика и учителя да използват ИКТ за образовател-ни цели. Затова въвеждането на обучение по компютър-но моделиране и интегрирането на дигиталната ком-петентност като предметна и ключова компетентност в съдържанието на началното образование е фактор за иновиране на образователната среда и ускоряване на ци-фровизацията. Новите ИКТ престават да бъдат средство за подобряване на обучението, прилагано единствено по инициатива и под контрола на учителя. Изучаването им ги превръща в достъпен инструмент за самостоятелното учене на дигитално грамотния ученик, увеличава капа-цитета му за учене и разширява достъпа до възможности за учене. Това реално, не пожелателно, поставя ученика в позицията на субект и агент на собствената образователна промяна. Същото важи и за учителя.
- За да се възползва от възможностите, които пред-лагат новите технологии, ученикът трябва да се учи ги прилага за образователни цели още в ранна възраст. Ето защо дебатът за по-ранното изучаване на ИКТ още от 1. клас (не само като СИП или ЗИП) трябва да бъде подновен. От друга страна, закъснението може да бъде частично компенсирано чрез новите учебни програми по български език за ранно ориентиране на ученика в спецификата и практиките за електронно общуване. В това отношение учителите креативно използват инстру-менти на уеб 2 технологиите (е-сайт на класа, е-поща, е-вестник, е-библиотеки) за стимулиране на практики за дигитална комуникация, дигитално четене и писане в класната стая и в интернет среда.
- Въвеждането на електронни учебници като компонент от системата на обучение по български език е безспорна иновация, която променя достъпа до е-сред-ства, ресурси и мултимедийни технологии, каквито ди-гиталните деца предпочитат да използват. Но достъпът до това висококачествено образователно съдържание функционира като закрития образователен ресурс, ад-министриран от учителя. На практика ученикът не взаимодейства с учебника като с е-книгата и не се възползва от предимствата, които тя дава при практикуване на му-лтимодални практики за четене и учене. Съответно и не развива тези си умения.
- За първи път в началното училище учениците полу-чават неограничен достъп до електронно обучение чрез новите ИКТ и в смесени, и в дистанционни форми. Чрез
свързаността с интернет и технологичната осигуреност с презентационни системи класната стая се трансформира в медиен център с достъп до отдалечени образователни ресурси и приложения. Навлизането на облачните технологии и платформите за е-обучение предпоставят поя-вата и на виртуални класни стаи, както и експерименти-ране с „обърнатата" класна стая. За съжаление учителят не е готов да използва системи за управление на знание-то и персонализирано обучение, съобразено с темпа и стила на учене на учениците. Това, разбира се, учителят не би и могъл да реши сам.
- Геймификацията е другата тенденция, която става все по-видима благодарение на растящото разнообразие на образователен софтуер и все по-широкото прилагане на мобилните технологии. Примерът с използването на Kahoot! и QR-технологията е част от многото. От друга страна, данни от научни изследвания върху геймифика-цията чрез ИКТ показват, че макар мотивацията за учене да се повишава, резултати не се променят автоматично. [21] Необходими са нови изследвания в тази посока и изпробване на нови модели за учене чрез технологиите.
Все още дигиталната трансформация на обучението по български език чрез ИКТ се случва в режим на до-гонване както спрямо развитието на самите технологии, така и спрямо целите и темпа на внедряването им, раз-писани в националната стратегия. Видимият напредък в изграждане на инфраструктурата, осигуряването на свързаност и обновяването на хардуера и софтуера в образованието е съпътстван с изоставане в другите две ключови направления в стратегията: разработката на съ-държанието и методиката на е-обучението и подготовка-та на дигитални учители.
Ясно е, че технологичното обновяване на образова-нието ще остане приоритет и в следващите етапи инфор-матизацията. Промяната зависи от условията и темпа, с който се осъществяват мерките по създаване на облачна ИКТ структура, бази с ресурси и приложения за разработка и обмен на съдържание, подготовката на учители-те за о хардуерно осигуряване на иновативните форми на мобилно и повсеместно обучение в реалната и вир-туалната класна стая в началното училище. Анализът на тези тенденции в цифровизацията на началното обучение по български език и литература е предмет на следва-що е предмет на по-нататъшно проучване.
СПИСЪК НА ЛИТАРАТУРАТА:
1. Ангелова, Т. Обучението по български език, учебникът по български език и интернет https://liternet.bg/publish/tangelova/internet. htm
2. Смрикаров, А и др. Ролята на иновационните образователни технологии и дидактически модели за адаптиране на образователна-та система към дигиталното поколение. РУ, 2017 http://www.bvu-bg.eu/
3. McCrindle, M. (2014). The ABC of XYZ: Understanding the Global Generations. Sydney : UNSW Press
4. Prensky, M. (2001). Digital Natives, Digital Immigrants. // On the Horizon. NCB University Press, Vol. 9 No. 5, October 2001
5. Закон за предучилищното и училищното образование. Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015
6. ДОИ за учебното съдържание. Наредба 2 (ДВ №48/13 юни 2000)
7. Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища (2005-2007)
8. Стратегия за ефективно прилагане на ИКТ в образованието и науката (2014-2020)
9. Милков К. Конструктивизмът като образователна идея, Педагогика, 2006, № 1, с. 32
10. Иванов И., В. Илиева. Типова учебна програма за работа с ком-пютри и информационни технологии в 1.- 4.МОН, 1998
11. Учебни програми по информационни технологии за задължи-телноизбираема форма (1-4 клас). МОН, 2006.
12. Стоянова, П. Поколението на дигиталната книга.// Медии и обществени комуникации, 2011, № 8. http://media-journal. info/?p=item&aid=135
13. Choudhury N. World Wide Web and Its Journey from Web 1.0 to Web 4.0 - IJCSIT International Journal of Computer Science and Information Technologies, 2014 Vol. 5.
14. What Is Web 2.0. O'Reilly Network.//http://www.oreillynet.com/ pub/a/oreilly /tim/news/2005/09/30/ what-is-web-20.html.
15. COMENIUS LOGO ToolKID// http://www.virtech-bg.com/ comlogo.html
16. Кюркчийска, В. Информационните технологии — самостоятелен предмет или средство за обучение в началното училище. Българско
списание за образование бр.1, с. 35.
17. Онлайн поведение на децата в България. Основни изводи от национално представително изследване https://www.safenet.bg/images/ sampledata/files/BulgarianNationaResearch2016
18. Кънчев, П. и др. Дигитално грамотни ли са родените в дигиталната епоха деца? 2016//https://www.safenet.bg/images/sampledata
19. Тодорова М, М. Николова. Информационните и комуника-ционни технологии като обект на изучаване в българското училище — учебни дисциплини, учебно съдържание, стратегии и проблеми. Педагогически Алманах, 2005 Том 13. Брой 1. http://journals.uni-vt.bg/ almanac/bul/vol13/iss1
20. Гаджева, Д. 2015. Дигиталното четене в началното училище. В Грамотността в началното училище, ВТУ, 2015, 115-119
21. Стоянова, М. Приложение на информационните технологии в обучението по математика в гимназиалната степен на средното образование. Автореферат. Благоевград, 2018
22. Учебни програми по български език и литература за 1.-4. (2012-2016)
