CC BY
11Koleva Ralitsa Jivkova
ARTISTIC APPROACHES IN BULGARIAN TRAINING .
philological sciences
UDC 821
DOI: 10.34671/SCH.HBR.2019.0303.0019
АРТИСТИЧНИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГЪРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА НА УЧЕНИЦИ ОТ УЯЗВИМИ ГРУПИ
© 2019
Колева Ралица Живкова, докторант, катедра педагогика Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4000, България, Пловдив, „ЦарАсен"№ 24, e-mail: ralitsa_jivkova@abv.bg)
Анотация. Обект на настоящата публикация е литературного обучение на ученици от етническите малцинства, които не владеят добре официалния език, застрашени са от отпадане, имат агресивно поведение и нямат интерес към учебния процес. Целта е да се покаже благотворното влияние на изкуството и да се наблегне на използването му в часовете по български език и литература. Представени са методи за привличане на вниманието на учениците, овладяване на темперамента и поставянето им в активна позиция в урока, с цел пораждане на интерес и любов към литературата. Идеята е да се разкрие творческият потенциал на децата от уязвими групи, като се създадат подходящи условия за възпитаване на емоционална отзивчивост, нагласа за речево общуване и самоизява. Активното възприемане на литературното произведение чрез театрални дейности, музика и изобразително изкуство са стъпка към развитие на въображението и изразяванене на емоционално - ценностно отношение. Когато ученикът съумее да интерпретира литературния текст по своя уникален начин, то може да се каже, че той вече е усвоил смисъла на про-четеното и е разбрал посланието на творбата. Този начин на организация на педагогическия процес създава допъ-лнителна мотивация за разбиране на художествената литература. Досегът с изкуството допринася изключително ползотворно за изграждане на индивидуалността, насърчава придобиването на ключови умения и компетентности. Предложеният подход е лесен за реализация и в същото време е привлекателен и атрактивен за учениците, създава добър психоклимат, който е благоприятно поле за себереализация и предпоставка за успешна и качествена работа.
Ключови думи: артистичен подход, ученици от уязвими групи, български език, литературно произведение, обучение, изкуство.
ARTISTIC APPROACHES IN BULGARIAN TRAINING AND LITERATURE OF PUPILS FROM VULNERABLE GROUPS
© 2019
Koleva Ralitsa Jivkova, PhD, Pedagogy Department Paisii Hilendarski University of Plovdiv (4000, Bulgaria, Plovdiv, Tsar Assen № 24, e-mail: ralitsajivkova@abv.bg) Abstract. The object of this publication is the literary education of ethnic minority students who do not speak official language well, are at risk of dropping out, have aggressive behavior and have no interest in the learning process. The aim is to show the beneficial influence of art and to emphasize its use in classes in Bulgarian language and literature. Methods for attracting students' attention, mastering their temperament, and putting them in an active position in the lesson are presented in order to generate interest and love for literature. The idea is to unleash the creative potential of children from vulnerable groups by creating appropriate conditions for fostering emotional responsiveness, a sense of communication and self expression. The active perception of the literary work through theatrical activities, music and fine arts are a step towards the development of the imagination and the expression of attitude of emotional values. When the student is able to interpret the literary text in their own unique way, it can be said that he has already understood the meaning of the reading and understood the message of the work. This way of organizing the pedagogical process creates additional motivation for understanding fiction. Contact with the arts contributes extremely fruitfully to the building of individuality, encourages the acquisition of key skills and competences. The proposed approach is easy to implement and at the same time attractive and appealing to students, creates a good psychoclimate, which is a favorable field for self-realization and a prerequisite for successful and quality work.
Keywords: artistic approach, students from vulnerable groups, Bulgarian language, literary work, training, art.
ХУДОЖЕСТВЕННЫЕ ПОДХОДЫ В ОБУЧЕНИИ БОЛГАРСКОМУ ЯЗЫКУ И ЛИТЕРАТУРЕ УЧАЩИХСЯ ИЗ УЯЗВИМОЙ ГРУППЫ
© 2019
Колева Ралица Живкова, докторант, катедра педагогика Пловдивскийуниверситет „ПаисийХилендарский " (4000, Болгария, Пловдив, „Царь Асен" № 24, e-mail: ralitsa_jivkova@abv.bg)
Аннотация. Целью данной публикации является литературное образование учащихся из числа этнических меньшинств, которые плохо говорят на официальном языке, рискуют бросить учебу, ведут себя агрессивно и не заинтересованы в процессе обучения. Цель состоит в том, чтобы показать благотворное влияние искусства и подчеркнуть его использование на уроках болгарского языка и литературы. Представлены методы привлечения внимания учащихся, овладения их темпераментом и их активной позиции на уроке, чтобы вызвать интерес и любовь к литературе. Идея состоит в том, чтобы раскрыть творческий потенциал детей из уязвимых групп путем создания соответствующих условий для развития эмоциональной отзывчивости, чувства общения и самовыражения. Активное восприятие литературного произведения посредством театральной деятельности, музыки и изобразительного искусства является шагом к развитию воображения и выражению эмоционально-ценностного отношения. Когда ученик может интерпретировать литературный текст по-своему уникальным образом, можно сказать, что он уже понял смысл чтения и понял смысл работы. Такой способ организации педагогического процесса создает дополнительную мотивацию для понимания художественной литературы. Контакт с искусством чрезвычайно плодотворно способствует формированию индивидуальности, способствует приобретению ключевых навыков и компетенций. Предлагаемый подход прост в реализации и в то же время привлекателен и привлекателен для студентов, создает хороший психоклимат, который является благоприятным полем для самореализации и предпосылкой успешной и качественной работы.
Ключевые слова: художественный подход, студенты из уязвимых групп, болгарский язык, литературное произведение, обучение, искусство.
Обучението на учениците от уязвими групи е един от актуалните проблеми на образователната ни систе-
74
Humanitarian Balkan Research. 2019. Т.3. № 3(5)
филологически науки
Колева Ралица Живкова, АРТИСТИЧНИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ...
ма. Под уязвими целеви групп се има предвид деца от етнически малцинства, маргинализирани групи, деца в неравностойно положение поради редица социално-икономически причини. Основното предизвикателство е ранното обхващане и приобщаване на тези деца, ко-ито са в риск от отпадане и преждевременно напуска-не на образователните институции, имат затруднения в обучението и специални образователни потребности. Целта е да се подкрепи достъпа им до качествено образование, да се укрепи социалното им приемане и сбли-жаване за изграждането им като пълноценни граждани. Овладяването на българския език за тези деца е основата за усвояването на знанията по учебните предмети в училище.
Часовете по литература винаги са били предизвика-телство за учениците, които не владеят българския език на ниво, достатъчно да се справят с учебните си задачи. Недостатъчното общуване на официалния език, ограни-ченият речников запас, особеностите на битовата среда са причина за слабите резултати по учебния предмет. Учениците, които умеят да четат и пишат, често не раз-бират смисъла на прочетеното. Поради езиковата барие-ра те губят интерес към учебния материал, мотивация и желание за изпълнение на поставените им задачи. В този случай важна роля играе подходът на учителя, чрез кой-то той ще съумее да провокира положително отношение към урока по литература и като цяло към българският език.
Според австрийския философ Рудолф Щайнер учи-телят трябва да се стреми към душевно разбиране на де-тето и да бъде в състояние да го изживее художествено пред него," да го изживее като артист". Той смята, че учителят трябва да има в себе си артистична кръв, за да може представеното от него да заживява пред
учениците по един достоверен начин, че изкуство-то и особено възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор. „ Педагогическото из-куство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита привет-ливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява." Отношението на учителя към детето трябва да бъде напълно истинно, като се стреми да открие индивидуалността на всяко дете, опознавайки вида на неговия темперамент [1].
В учебните програми по български език и литература за 1-4 клас намират широко приложение редица ин-терпретаторски творчески задачи: изразително четене, създаване на игрови и сценични форми на литературната творба. Според Маргарита Александрова тези творчески методически похвати представляват театрални форми на интерпретация на литературното произведение и из-искват литературният текст да бъде трансформиран с изразните средства и подходи на различни видове теа-трални изкуства. По този начин театралното изкуство присъства в методическата практика на началния етап на основната образователна система като възпитателно средство и като важен методически похват в обучение-то по литература. За децата, чийто българският език не е майчин, този метод се явява най - достъпен, добли-жава се до техният темперамент. Александрова смята, че творческата интерпретация предполага трансформи-рането на литературния текст на езика на други видове изкуства - театър, художествено слово, музика, изобра-зително изкуство. Тя анализира идеите на Н. Матеева, която счита, че ефективността на литературната кому-никация се постига до голяма степен от звучащото ху-дожествено слово и подчертава, че за да бъде активна художествената комуникация, трябва да се създадат предпоставки за активизиране на пресъздаващото въо-бражение, на съпреживяването и естетическите емоции на учениците. Прилагането на изкуството на живото художествено слово - като предмет на обучение и като методически похват при възприемане на литературната
творба - според Матеева представлява актуално методи-ческо средство, което постига синхрон между художе-ственото възприемане на учителя и това на учениците.
Христо Кючуков също е на мнение, че работата с ли-рическите произведения има голямо значение за овладя-ването на българския език и развитието на устната реч, тъй като те се научават лесно наизуст от децата, които не говорят български език. Чрез римата в тези творби уче-ниците получават готови конструкти и словосъчетания. „Самочувствието им значително се повишава, когато могат да говорят втория език, рецитирайки стихотворения" [3]. Според него мелодиката и ритмиката грабват децата и те бързо ги научават.
Като начален учител в ОУ „Пенчо Славейков", град Пловдив, квартал Столипиново, който работи с деца от уязвими групи, мога да твърдя, че учениците имат желание да се изявяват. Притеглени са от музиката, рису-ването, драматизирането, празниците. Този факт пред-полага използването на силните страни на учениците, за да могат те да бъдат въвлечени в учебните занятия, да бъдат мотивирани в изучаването на български език и литература, да погледнат на училището като привлека-телно и любимо място, където обучението е във игрова форма.
Според Галя Данчева исценировката на литературното произведение се извършва чрез игров акт, макси-мално близък до механизмите на детската игра - с ус-ловността на обстоятелствата, на ролевите позиции, и с конфликта, провокиращ игрово взаимодействие. Те действат в условията на въображаемите обстоятелства, предложени в литературната творба и конкретизирани в театралната игра. „Игрите за пресъздаване на литератур-на творба провокират преди всичко по - активно, осмис-лено, преживяно, субективно възприемане на литератур-ните произведения, а също и активизиране на уменията за действие, за идентификация, за суитивна адаптация и обосновано вариативно поведение - умения, необходи-ми за играта, за пресъздаването, както и за социалното общуване" [4, с.177]. При драматизиране на епическите произведения децата схващат променената си позиция като участници в театрално игрово взаимодействие. Когато учениците театрализират литературна творба, в игровата конфликтна ситуация действат от позицията на персонажите. Те сравнително леко влизат в ролите, схващат положението на участниците в конфликта, дей-стват от тяхно име. Влизането в ролята на героя подпо-мага разбирането на неговата гледна точка, а това е средство за алегоричното обобщение.
Данчева отделя място и на кукления театър като любимо за децата изкуство, което учи, възпитава, доставя наслада, забавлява. Децата с удоволствие гледат куклен театър, обичат и да участват в куклено - театрално представление, а така нареченият педагогически театър има за цел да възпитава и обучава децата. Оживялата кукла има възможност да внушава и да превръща трудните педагогически задачи в приятна игра. Кукленият театър подпомага работата в училище, като улеснява форми-рането на нравствени качества, предлагайки модели за жизнено поведение. Кукленото изкуство в обучението по литература може да се използва:
- Когато се усвоява ново образователно съдържание, нови знания и умения - чрез етюди, които представят непозната информация и мотивират дейността;
- Когато учениците се запознават с литературна твор-ба - чрез куклено - театрална адаптация на произведе-нието;
- Когато се възприемат спектакли.
Данчева също така смята, че съвременният учител, който усеща значимостта на кукленото изкуство, може сам да бъде автор или да преработва литературни ма-териали, познавайки спецификата на драматургията на кукления театър.
Ивана Колева също развива идеята за активизиране на художествените възприятия в обучението по литера-
Koleva Ralitsa Jivkova philological
ARTISTIC APPROACHES IN BULGARIAN TRAINING ... sciences
тура чрез игровата трансформация на художествени тек-стове. Тя представя детската театрализирана игра като практически метод към текста, своеобразно творческо реагиране, което утвърждава правото му на различие, провокира неговата чувствителност, мисловност, ини-циативност и отговорност. „Театрализираната игра, ба-зирана на художествен текст, извежда малкия ученик от инертната и пасивна позиция на обучаван и го въвлича в динамичен творчески процес, дарявайки го с пълнота-та на съ-участието и съ-творчеството. Насочеността към общуване и изразяване, активното включване на другия при изпълнението на творческите задачи прави театра-лизираната игра средство за разбиране на другостта, тъй като в нея непрекъснато се провокира способността на аза да застава на чужда гледна точка и по такъв начин да постига разбирането" [5, с.159].
Изучаването на художествения текст чрез подходи, специфични за пресъздаващите изкуства, сред които е и театърът, разкрива възможност за издигане на детското художествено възприятие на по - високо равнище, без необходимостта от подробно осмисляне на художестве-ната условност в теоретичен план. Авторът също смята, че пътят на драматическите похвати, който тръгва от страниците на авторитетни методически съчинения, рядко достига класната стая. Игровите подходи при из-учаването на художествен текст, въпреки всеобщата подкрепа, все още остават в сферата на теоретичното обсъждане, отколкото резултатно приложение в учеб-ната практика. Според Колева театрализираните игрови подходи към изучаването на художествен текст, макар и да оформят един продуктивен модел на учебна работа, трудно биха се вместили в образователните схеми на литературното обучение, тъй като изискват организация и време, които учебните програми не предвиждат, и не на последно място, предполагат свобода и на избора на художествен текст от преподавателя и учениците.
Въпреки това за постигането на учебно-възпитател-ните цели, много преподаватели излизат извън рамката на традиционното обучение, като използват различни активни методи на преподаване в своята практика. Тук е мястото да се упомене, че в помощ на часовете по литература могат да се използват следобедните часове по занимания по интереси. Основната цел в часовете по занимания по интереси е повишаване качеството на обра-зователно-възпитателния процес чрез насърчаване раз-витието на творческите способности и умения за живот на учениците. Тези часове са предназначени да развиват въображението, креативността и практическите им умения. Те имат за цел да провокират интереса на децата в области, различни от учебното съдържание. За това се счита, че театрализираната игра е подходяща форма на педагогическо взаимодействие, особено в първи клас, където децата изживяват прехода детска градина - училище. Тя може да бъде стимул и средство за постигане на резултати в образователно - възпитателния процес, тъй като сценичният текст е с по - богата сетивност. Детето го произнася, създава го чрез собственото си тяло - глас, мимика, жестове, поза. Актуална за детето става зада-чата да се „приближи" до света, скрит зад думите, да го опознае, да го приспособи към себе си, за да му откликне с определено отношение.
Театрализираната игра, която се конструира върху авторов текст е вид четене с активно творческо внимание - потапя детето в езика. Тя е изпълнителска дей-ност, която активизира вниманието към звучащата реч. Участниците са в естествена ситуация на речево общу-ване, в която се срещат с високи образци на словесност-та. Вниманието им е насочено към езиковите средства, чрез които се конструира художественият образ. По този начин се влияе активно върху езиковото развитие на детето с цел да се преодолее сериозният проблем на ниската степен на речевата изразителност на учениците от етническите малцинства.
Много важно е учителят да се стреми да постави
увлекателни действени задачи на изпълнението, да ги сменя целесъобразно, като се стреми да отключи ин-тензивни преживявания. Създадените по този начин разнообразни впечатления обогатяват когнвитивния и социалния опит, давайки определена насоченост в раз-витието на детската личност. Децата обичат да играят, да подражават, а театрализирането ги поощрява, моти-вира и стимулира. По тази начин учениците са поставе-ни в активна емоционална позиция в урока, ангажирани в качеството си на „актьори", а участието на учителя в играта-драматизация помага на децата да се отпуснат и да разгърнат творческия си потенциал.
Смята се, че играта като метод за обучение е подходяща за всички възрасти. Тя носи опит, създава особено усещане за освободеност от вътрешни ограничения, из-виква стремеж към познание.
Играта - драматизация има и огромно значение за естетическото формиране на детската личност. В тази крехка възраст театралната дейност на децата зависи от развитието на тяхното въображение - макар, че тези игри имат изграден сюжет, в голяма степен характерът им е въображаем. И тук именно въображението подпомага децата да влязат в роля, да преживеят образа, да пресъ-здадат картини от дадено произведение.
Основните цели на играта - драматизация в урока са:
- Повишаване самочувствието и увереността в спо-собностите;
- Повишаване на общата култура ;
- Развиване на умения за работа в екип;
- Ангажираност на всички ученици;
- Повишаване мотивацията и потенциала за учене.
Интересни и важни от психолого-педагогическа
гледна точка са и изобразителните задачи върху текста. Рисуването е начин на изразяване, който особено допада на детето и в този смисъл открива перспективи за акти-визиране на творческото му мислене. В рисунката детето спонтанно изразява чувствата си и отношението си към изобразяваното. „Рисунката предхожда писането. Тя дава добра представа за начина, по който детето възпри-ема предметите и явленията, за характера на съжденията му. Образите, които се раждат благодарение на необре-мененото му от правила и норми съзнание са ярки и впе-чатляващи. Често се обръща внимание на нещата, които за възрастния имат друго значение. Рисунката учудва със своята образност, смелост, алогичност" (Маркова 2010). „Рисуването на историята", „рисуването на героя" също задържат детето при четенето. Именно думите стават опора на неговото мислене в цветове и форми, в които се проектира емоционалното му отношение, неговата глед-на точка за героите и събитията - детето рисува това, което е ангажирало мисълта и чувствата му"[5, с.173-174]. Пресъздаването на чувствата създава възможност те да се контролират, по - лесно да се осмислят и да се преодолеят. Децата често не могат да осъзнаят сами на-строенията, влеченията, чувствата си, както и да изразят словесно разбиранията си.
Смята се, че в ранна възраст рисунката замества още недостатъчното развитие на речта, служи за изразяване на чувства и мисли. Тя има значение за говорното развитие, може да служи като основа за обогатяване на речника, защото връзката между емоционално развитие и реч е много силна. Рисунките могат да разкрият думи, които имат специално послание за конкретното дете и да пре-дизвикат у него желание да ги научи, също така се явява своеобразна подкрепа в моменти, когато детето трябва да говори по дадена тема.
Изобразителната дейност може да се приложи като средство за себеизразяване при децата, които слабо вла-деят българската реч. В много случаи основните чувства се изразяват по - лесно с помощта на образи, от-колкото с думи. Детската рисунка се възприема от ре-дица изследователи като особен вид реч. Рисуването се разглажда като знакова дейност - средство за развитие на символичната функция на съзнанието. Чрез творче-Humanitarian Balkan Research. 2019. Т.3. № 3(5)
филологически науки
Колева Ралица Живкова, АРТИСТИЧНИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ...
ството детето преодолява неувереността и безпокой-ството. Положителните емоции, които са доминиращи в творческия процес, благоприятно повлияват върху до-брият психоклимат по време на урока. Рисунката дава възможност да се проявят по достъпен начин дълбоко прикритите при децата конфликти. Тя може да даде точна и ясна представа за проблемите на детето, за които не винаги може да се разкаже с думи. По този начин се получава образен картинен израз на определени чувства, което от своя страна е особено важно за самочувствието и увереността на децата от уязвими групи.
Пламен Легкоступ разглежда възпитателните аспек-ти на екипната изобразителна дейност. Той разкрива мястото и ролята колективната изобразително дейност като продуктивно общуване, набляга на високата оценка от педагозите за развитието на социалната активност, тъй като социалното самочувствие на децата от уязвими групи е по - ниско от това на другите деца. Повечето от тях проявяват чувство на страх, безисходност, тревога, неувереност, което пък от своя страна съдейства за по - ниската социална зрялост. Неравностойното социал-но положение ги прави по - обезсърчени и невярващи в себе си. Изпитват песимизъм, отчаяние и обезкураже-ност по отношение на житейската си реализация и имат по - малък интерес към ученето.
Музиката също намира място в уроците по българ-ски език и литература. Децата с удоволствие пеят „пе-сента на гласните" и редица лирически произведения на български автори. Включват песни в драматизациите, сами рисуват маските на героите и с удоволствие играят своите представления.
Подхождайки с артистизъм към урокът по литература, по един естествен начин могат да се постигнат по-ставените цели и резултати и да изпълни основната си задача, която е да развие паметта, образното мислене, речта. Призванието на литературния е да научи човек да твори и да отстоява убежденията си.
Предложените методи и подходи помагат за форми-рането на умения, за готовност към себеизява и импровизация, към съпреживяване и речева изразителност. Те са подходящи и приложими за всички ученици, тъй като в резултат на изпълнителския акт се събужда и инте-ресът към литературата и литературното обучение.
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА:
1. Щайнер Р. Шеста лекция, учителят като артист във възпи-тателния процес, Оксфорд, 22. Август 1922 http://rudolfsteinerbg.com
2. Аликсондрова, М. Изразителното четене и изпълнение наи-зуст на литературен текст в живо художествено слово — специфич-ни театрални творчески задачи в методиката на обучение по български език и литература в 1-4 клас //Детето ,изкуствата, технологии-те (съвременни образователни тенденции), Пловдив, 2010, УИПаисий Хилендарски, с. 135-143
3. Кючуков, Х. Методика на обучението по български език в на-чалните класове в условия на билингвизъм, София, 2004, Просвета
4. Данчева, Г. Словесноизпълнителска и театрална дейност, Велико Търново, 2008, УИ „Св. Св. Кирил и Методий"
5. Колева, И. Детската театрализирана игра като възможен прочит на художествения текст //Детето, изкуствата, технологии-те (съвременни образователни тенденции), Пловдив, 2010, УИ Паисий Хилендарски, с.159
6. Легкостеп, П. Изобразително изкуство, София, 2010, УИ „Св. Климент Охридски"
7. Маркова, Д Себеизразяване на детето чрез рисуването клас // Детето ,изкуствата, технологиите (съвременни образователни тенденции), Пловдив, 2010, УИ Паисий Хилендарски, с.54
8. Бояджиева Н., Градинарова В. Приложение на арт-тера-певтичен подход във възпитателната работа при деца с комуника-тивни нарушения, Научна конференция с международно участие „Интердисциплинарни логопедични практики", 04 — 06Ноември 2016 г., НБУ, София
9. Кравцева Н. В. Использование приёмов театральной педагогики на уроках литературного чтения //Молодой ученый. — 2017. — №15.2. — С. 99-102. — URL https://moluch.ru/archive/149/41633/ (дата обращения: 13.08.2019)
10. Яковлюк С.М., Ионов-Тарасов И.В. Методы и приемы театральной педагогики в формировании коммуникативной культуры школьника // Интернет-журнал «Мир науки» 2016, Том 4, номер 2 http:// mir-nauki.com/PDF/26PDMN216.pdf
11. Смарченкова Е. Театрализация (как прием театральной педагогики) на уроках и во внеурочной деятельности, 2018, https:// infourok.ru/tema-teatralizaciya-kak-priem-teatralnoy-pedagogiki-na-
urokah-i-vo-vneurochnoy-deyatelnosti-3052572.html
12. Силина В. Использование методов театральной педагогики на уроках в школе // Современная педагогическая наука https://docplayer. ru/26533338-Ispolzovanie-metodov-teatralnoy-pedagogiki-na-urokah-v-shkole.html
