CC BY
31
Храна и аксиология според два текста в молдовски сборник Ms.Slav. BAR 649 от XVI век*
Марияна Цибранска-Костова
Институт за български език, БАН София, България
Пища и аксиология в двух текстах молдавского сборника Ms.Slav. BAR 649, XVI века
Марияна Цибранска-Костова
Институт болгарского языка БАН София, Болгария
Резюме
Статията разглежда два диетични календара с псевдоатрибуция на цар Соломон в молдовския Тулчански сборник, XVI век, от Библиотеката на Румън-ската академия в Букурещ. Техният оригинален текст на стара кирилица се възпроизвежда за пръв път. Авторката си поставя задачата да изведе семан-тиката на хранителните предписания като проява на аксиологични критерии на средновековния човек, повлияни от медицински, естественонаучни, предсказателни, битови познания и практики, както да проследи езико-вите особености и функцията на текстовете. Един немаловажен въпрос е как техният жанр и тематика ги вписват в състава на сборници със смесен състав от типа „монашески енциклопедии". Затова с особено внимание се
* Това изследване се осъществява по Проект ДО 02/5 от 24.07.2018 „Езикова и етнокултурна динамика на традиционните и нетрадиционни ценности в славянския свят" в рамките на Програмата ERA.Net.RUS Call 2018 (проект #472-LED-SW).
Цитирование: Цибранска-Костова М. Храна и аксиология според два текста в молдовски сборник
Ms. Slav. BAR 649 от XVI век // Slovene. 2019. Vol. 8, № 2. C. 140-162. Citation: Tsibranska-Kostova M. (2019) Food and Axiology According to Two Texts in the 16th century
Moldavian miscellany Ms.Slav. BAR 649. Slovene, Vol. 8, № 2, p. 140-162. DOI: 10.31168/2305-6754.2019.8.2.5
i v I ГссЧЗИЯ^М This is an open access article distributed under the Creative
2019 №2 1' Commons Attribution-NoDerivatives 4.0 International
разисква жанровата им специфика и отношението към типове храни като амалгама от антични медицински представи и средновековни рационални схващания, които, за разлика от други текстове, не се ръководят от норми-те на християнския култ и поста. Изразява се хипотеза за принципите на компилацията и ролята на антропонима Соломон като свързващ елемент в различни части на сборника. Обособяването на локален молдовски тип сборници със смесен състав, към който принадлежи BAR 649, позволява да се проследи как се съхраняват забележителни произведения на среднобъл-гарската книжнина, как се наследява и продължава културата на сборници-те, характерна през XIV-XV в. за Балканите.
Ключови думи
Тулчански сборник, диетични календари, аксиология на храната
Резюме
В статье рассматриваются два диетических календаря с псевдоатрибуцией царя Соломона в молдавском Тулчанском сборнике XVI века из Библиотеки Румынской Академии в Бухаресте. Тексты воспроизводятся в первый раз в оригинале на старой кириллице. Автор ставит перед собой задачу выяснить семантику диетических предписаний как проявление аксиологических критериев средневекового человека под влиянием медицинских, естественнонаучных, прогностических, повседневных знаний и практик, а также проанализировать языковые особенности и функции текстов. Важным вопросом является то, как их жанр и содержание вписываются в сборники смешанного состава типа монашеских энциклопедий. Поэтому особое внимание уделяется их жанровой специфике и отношению к пище. Здесь усматривается смешение античных медицинских представлений и средневековых рациональных концепций, которые, в отличие от других текстов, не регулируются нормами христианского культа и поста. Выражается гипотеза о принципах компиляции и роли антропонима Соломон в качестве связующего элемента в разных частях сборника. Формирование локального молдавского типа сборников смешанного состава, к которому относится BAR 649, позволяет проследить, как сохранились замечательные произведения среднеболгарской литературы, как унаследована и продолжена культура сборников, характерная для XIV-XV веков на Балканах.
Ключевые слова
Тулчанский сборник, диетические календари, аксиология пищи
Ръкопис BAR Ms. slav. 649 (нататък BAR 649) от втората четвърт на XVI в., известен като Тулчански сборник, или сборник на Манчо Джу-джов от Панагюрище1, може с пълно право да се нареди сред най-зна-
1 Наречен е Тулчански, защото е намерен от И. Богдан в българското читалище „Съгласие" в румънския град Тулча в Северна Добруджа; негов притежател през XIX век е панагюрецът Манчо Джуджов, който оценява ръкописа като истинска находка, както личи от оставените думи: „Боже, старобългарска ръкописна летопис и други разни...". Притежателят е оставил пространни записи с факти
чимите притежания в богатата ръкописна сбирка на Библиотеката на Румънската академия на науките. Дългоочакваната поява на третия том от Описа на сбирката на П. Панаитеску, допълнен и осъвременен от З. Михаил, го прави още по-интересен за широката научна аудитория, защото заслужено му отрежда доста пространно научно описание [Cat-alogul 2018: 64-68]. Ценността на ръкописа е преди всичко в поместения в него Тулчански препис от среднобългарския превод на Манасиевата хроника [Яцимирский 1905: 839-842; Велинова 2013: 18; Bogdan 1922; Лихачев et al. 1988: 90-94; Mircea 2005: 129]. Може само да се съжалява, че актуализацията на библиографията в Описа не е направена после-дователно и редица приноси към историята на самия сборник и към отделни текстове в състава му не са цитирани в справочния аппарат. Описанието обаче дава представа за един типичен молдовски сборник конволют, компилиран от разнообразни източници, сред които воде-щата роля на среднобългарската книжовна традиция трудно би могла да бъде оспорена [най-актуален коментар и типологизация на BAR 649 у Miltenova 2018: 112-114, 132]. Установено е, че той се състои от две различни части. Първата на ff. 2-47 (ff. 2-36 и ff. 37-47 са подвързани в обратен ред) на пръв поглед няма център и обема общо 17 разножан-рови текста, изписани с два различни почерка: богат апокрифен раздел, въпросо-ответни фрагменти от св. Атанасий Александрийски и особе-но интересен препис на известния антилатински полемичен текст Прение на Панагиот с Азимит, който започва със сатирично въведение за Михаил Палеолог [Mircea 2005: 186; Деминцев 2015]. Отделни текстови единици от тази първа част, като Атанасиевият фрагмент, са изписани с почерк, много напомнящ този на преписвача на Манасиевата хроника. Едно бъдещо прецизно палеографско-кодикологично изследване би могло да се произнесе по-категорично върху тази, засега само хипоте-за. Втората част на ръкопис BAR 649 (ff. 48-246) също е с разнобразен състав, но се оформя особен фокус около хронографското изложение на всемирната история не само заради присъствието на препис на Ма-насиевата хроника, но и заради молдовски летопис с хронология от 1359 до 1506 г., въведен в обращение от И. Богдан под името Летописец от Бистрица [Bogdan 1895: 34-48 издание на оригиналния текст; 49-78 превод на румънски и бележки]. Подобни летописи се съдържат и в други сборници с молдовски произход от същата епоха [Deletant 1980: 7-8; Kulhavy 2014: 36]. При това съвременните дескриптори отбелязват факта, че и двете съставни части на конволюта по водни знаци на хартията
от семейната история. И. Богдан е първият, който прави описание на ръкописа, въведен под името Codicele dela Tulcea в знаменитото му изследване от 1895 г. [Bogdan 1895: 4-11].
се датират от първите две десетилетия на XVI в., долна граница 1505 и горна 1516 г. [Лихачев et al.. 1988: 90], което би могло да означава, че в настоящия си вид компилацията е събрана на едно място съзнателно, а не случайно, за удовлетворяване на определени нужди на засега неу-становен манастирски скрипторий. Молдовската книжнина и особено тази от манастира Нямц, пример за която е и сборник BAR Ms. slav 636 в същото книгохранилище, доказва, че в продукцията от сборници през първата половина на XVI в. се включват образци от антологичен тип, от типа монашески енциклопедии, с необичайно богато съчетание на догматически, юридически, историко-хронографски, антиеретически, общоморализаторски и апокрифни съчинения. Някои от тях имат из-вестни поръчители и изпълнители [за BAR Ms. slav 636 вж. Билярски, Цибранска-Костова 2015]. Съставите на сборниците оправдават една основна идейна тенденция в княжеството през целия XVI в. — поли-тическо укрепване и утвърждаване на властта посредством борбата с всякакви еретически отклонения. Това е трайна характеристика в по-литиката на молдовските владетели [Joudiou 2002; Craciun 2003-2004], защото географско-териториалната близост на Молдова с католически страни, като Полша, Литва, Унгария, и заплахата от османската власт са обективни фактори, изострящи необходимостта от „сплотяване на пра-вославните сили" и „утвърждаване на православието като господства-ща идеология в Молдавия" [Русев, Давидов 1966: 13, 20]. Към същата комплексна цел обаче, косвено или пряко, са насочени и други текстове, в които основен предмет е всекидневният живот на християнина.
Вниманието ми в следващите редове ще бъде насочено към два кратки текста от BAR 649 със следните оглавления: w премудрости со-aomwna. оуказь како ^сти въ вса мца:~ w драгое прЪмжрости соломоыЪ. аще хощеши члче. зравь вити. Те са поместени на ff. 28r-28v, непосредствено преди популярен вариант на провиденциална литература без оглавление, който съдържа елементи на Гръмник и Трусник (Сеизмологион) със Зодиак. Именно той е по-обемният текст на листовете от 28v до на-чалото на следващата текстова единица на f. 31r. Няма пряка връзка с предходните текстове. Досега не е открояван в съществуващите описи на Тулчанския сборник. Тази важна корекция на досегашните описания за пръв път е предложена от авторите на електронния сайт Reper-torium of Old Bulgarian Literature and Letters [нататък Реперториум]. Тук, наред с изследваните два текста от BAR 649, се посочват още два южнославянски ръкописа, насочващи към първия от тях. Единият е небез-известният Тиквешки сборник от XV в. (понастоящем в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, НБКМ 677), голяма част от който е издадена в оригинал от Начо Начов [Начов 1892-1894]
и подложена на различни преводи и изследвания [Илиева и др. 2010]. Тиквешкият сборник съдържа само първата текстова единица на f. 1-2, но тъй като хартията на това място е повредена, Начов не успява да раз-чете цялостен текст и говори за „откъслек" от отделни срички и думи, условно наречен от него „правила за живота" [Начов 1894: 94-95]. Не е възстановено и оглавлението. В Реперториума същата текстова единица е въведена под заглавието Правила за живота през 12-те месеца. Разчетени са следните изречения за инципит и експлицит: Начало: Мца сетврТа на чта атро през все годи. мца юктоврТа и маенТа глави; Край: Мца авгаста ..щига. сатра не ^жь. топла ^стива вараи се. то и все съвлюдаи и не вои се езе нищо.. Вторият сравнителен препис в Реперториума е от Призрен-ския сборник от третата четвърт на XVI в., ръкопис Rs 36 в Белградската народна библиотека2. В него отново е налице само първият фрагмент в съвършено различна текстова среда [Штавланин-Ъор^евиЙ и др. 1986: 68-72, ff. 3v-5r]. Оглавление: А се премудрости Соломона еже како раз-вирати ^стТа.. Инципит: мсць сектевриа ^ди и пи млеко...; Експлицит: или очивольи <лть находа. От казаното дотук следва изводът, че първият текстов фрагмент от BAR 649 познава редакционни различия. Текстовете от BAR 649 досега не са публикувани в оригинал. Още през 1994 обаче А. Милтенова и А. Кирилова ги включват в новобългарски превод в ан-тологията от средновековни лековници и амулети [Милтенова, Кирилова 1994: 27-28, 129]. Използвани и коментирани са и в други изследвания [СтбЛ 1992: 22; Георгиев 2015: 136; Чолова 1988: 288].
Основните ми цели в настоящата публикация са не само едицион-ни, но и следните две:
1. Да изведа семантиката на хранителните предписания като проява на аксиологични критерии на средновековния човек, повлияни от медицински, естественонаучни, предсказателни, битови познания и практики.
2. Да проследя езиковите особености и функцията на текстовете и да отговоря на въпроса как техният жанр и тематика ги вписват в съста-ва на сборници със смесен състав от типа „монашески енциклопедии". Теоретичното разглеждане на терминологията и комплекса текстови и структурни маркери, които обуславят класификацията на сборниците със смесен състав на Балканите, излиза от рамките на настоящата ста-тия. Най-нови виждания по тези въпроси се излагат в цитираната книга на А.Милтенова [Miltenova 2018: 23, 131-146].
2 За възможността да ползвам микрофилм от интересуващите ме листове на този ръкопис, притежание на Библиотеката на Българската академия на науките, изразявам признателност на проф. А. Милтенова.
1. Текстовете в BAR 649
BAR 649, f. 28r-v. w np^M^póc™ млом^мА. оуказь како ^ти въ вcA мца:~ ce. Въкоушаи млЪко на гладмж ^тpовж и вpач^eт та w дм'и, пpAзь въ^ гомж. w. Ваp^и ca вамА и м!'ем!'а главы, поме зачнет ca въ тевЪ влога. и межиты до годимж «мвь^вЪт ca въ тевЪ. но. Ваp^и ca лоука чecмOвата. на тpeтжж годимж cипамиA вждж или гжвы ^ват ca. де. Ва?уи ca зел'1'а капу^тж. да на лЪто «мгмЪмж Азж не имаши, и тpAcкж. ге. Вино на гладмж AтpOвж въкоушаи
WW/ i 'л; / fw-- ~ ,/
да зли вЪтpи товож не овлажть за годимж. Фе. Съ «мцтомь въ^ко ваpeмle въкоушаи. и ловpо ти вжде. Съмь cвои не асажи, на зло ти вжде. ма. Ваpои
/ / \\ , / )/ ) п
ca p^bi да не злаа ^за въ тевЪ зачнет ca. и патои годимА овь^вит ca. аp. маи. Ваpои ca могы и главы да не cpчмаа Аза. за двА година OвpЪщeт ca въ тевЪ. юм!'е. Водж пш ма гламж Aтpо и вpачк>eт' та w вьceго. и вино еь водож п!'и
)/ I \ ГУ ' )/„)/)/ А, ) А,
да не дpопы wкаcашь. юумк. (sic!). Ваpои ca топлаа ^т1а и опламЪвши ^жь, да не «мгмвмжА до вждеши (вероятно от прил. огмьвьмъ и да вждеши). аггё. |^вощ!'а cйтpа не ^жь. мж що ливо w в^а ^жь и топла ^тТа ваpои ca, то в^А гавлю, члче, не вои ca никое Азы:—3.
w лp8гоe пpЪмЖpоcти мломомЪ. аще хощеши члче. з^авь вити Мца гeмаpЪ. а1. дм'ь. Вино везводмо иcпи ма мачте cpue. Мца фeвpаpA цвекла не ^жь. Мца маpта. ^ака ^жь. и п!'и. Мца а^илЪ. peпeа не ^жь. Мца ма!'а моги и главж не ^жь «мвча. Мца юм!'а ката к^а водж пи. мачтее cpu,e. Мца юл!'а къ жемЪ да ce не ^и^шеши. Мца агта зелем!'а и cлeзeма да не а кpъ п^ти. Мца c£тeвpïа. ^а млеко иcпи мачте cpue. Мца wктовpïа пpаза не не ^жь. Мца моeвpïа въ вpа да не вълазишь. Мца д^'а. вЪла зел!'а не га,ждь:~
1.1. Оглавлението. Разбира се, Премъдрост Соломонова в настоящите примери е псевдоепиграф, който цели да натовари прескрипциите с авторитета на едноименната книга от Стария Завет [Библия 1982: 755772]. В старозаветния библейски текст премъдростта е поливалентен символ на отношението междy човека и Бога; аксиологичен център, около който гравитира всичко, тя „през всичко преминава и проник-ва" (Прем 7:24). В изследваните текстове отношението към храненето е част от праведния начин на живот, от отношението към битието и не-говите блага, защото те са Божие дело. Както се казва в Премъдрост Соломонова: Дой е създал всичко за битие и всичко в света е спасител-но..." (Прем 1:14). Tекcтовете свързват представата за доброто с храна-та и така християнската парадигма, изградена основно от абстрактни
3 Месец юли не е посочен вероятно по погрешка и двойно изписване на юни. За Удо6ство рyбрикаторите за месеците тук се поместват преди предписанието. В оригинала те са в киновар на маргиналните странични полета.
категории, се обогатява с конкретния жизнен опит от ежедневието. До-колкото определени хранителни практики са полезни или вредни за здравето, двата фрагмента попадат в полето на примерите за средно-вековно лечителство. Тяхната жанрова природа обаче е по-сложна. Те неслучайно са определени най-общо като „правила за живота". От една страна, безспорно са проява на средновековна диететика и се нареждат до по-ранни образци на този тип литература. Най-ранният запазен славянски образец на тази тема е известен от Симеоновия сборник по Све-тославовия препис от 1073 г., където се разполага на f. 251r-v. Отнася се до храната и хигиената през различните месеци и се приписва на Йоан Дамаскин. Отдавна е в научно обращение в оригинал и новобългарски превод [Симеонов сборник 1993: 695; Милтенова, Кирилова 1994: 6; Павлов 2001: 130; СтбЛ 1992: 332; Чолова 1988: 288; Тържество на сло-вото 1995: 239-240; Георгиев 2015: 136]. Различни медицински жанрове са широко разпространени във византийската книжнина и имат свои изявени представители в лицето на медицинския трактат на Симеон Сет, лекар и учен от XI в., и на диетичния календар на Хиерофил Софиста, обикновено датиран от XIII в. ([Бенчева 2018: 15-22; английски превод на Хиерофиловия календар в: [Dalby 2010: 161-169]). В запад-новропейската литература наследници на гръко-римската и латино-а-рабската медицинска култура са в апогей от XIII в. насетне под общото название regimen sanitatis [Adamson 2004: 4]. Строго диетичните предписания в Тулчанския препис нито са изчерпателни, нито системни и не покриват съвременното съдържание на термина диететика — наука за правилното и целесъобразното хранене на организма, в частност при заболявания [Бенчева 2018: 3]. Те са фрагментарни и поставят акцент само върху отделни практики; повлияни са от антични и средновеков-ни медицински схващания, мирогледни религиозни и аксиологични критерии. Както ще се види, повтарят популярен модел на византийски диететикон. В основата им стои преводната матрица на византийски образец. От друга страна, на места предписанията се разпростират върху общи хигиенни и морални норми, например, забраната за полово общуване през юли във втория фрагмент. Макар много кратки, те имат претенцията да обемат хронологически период от време — една цяла година, и вътрешно да се структурират с указания за всеки отделен месец. В първия организацията на времето е по църковната година от септември до август, а във втория — по традиционен хронологически принцип от януари до декември. Календарният признак ги добли-жава до профетиконите и образците на провиденциалната книжнина, още повече че някои техни предписания са превантивни и предсказват какви нежелателни заболявания могат да произтекат при неправилна
консумация. Като тях са проява на така наречената неканонична, низо-ва християнска, народна християнска култура, в обема на която се включват и текстове с енциклопедична стойност за ежедневния живот на човека и непрекъснатата му връзка с космоса и природата. В науч-ната класификация подобни текстове спадат към популярното народно четиво (liber popularis, trivialis, vulgaris).
Най-точно фрагментите следва да се определят като диетични календари (синоними диететикони, диететолози) — самостоятелен жанр на средновековната диететика и лечителство, който наследява антич-ните представи за зависимостта между храненето, хигиенните норми на живот и астрономическото време. На този фон псевдоатрибуцията на Соломон (965-928 пр. н. е; 3 Цар 11:42), когото познаваме едновре-менно като еврейски цар и пророк, натоварва с допълнителен авторитет предписанията. Макар с първоначален библейски произход етимонът проф^тп? 'вестител на боговете, пророк' е дал начало на цял раздел в популярното народно четиво и на богата номинативна традиция, която регламентира безспорните истини, мъдрости и начала, в случая в ди-ететиката.
Заслужава да се отбележи използването на още един популярен номинативен модел в заглавието на първия текст: оуказь како ^сти въ вса mua. Лексемата оуказъ 'поука, наставление, доказателство' [СтбР 2: 1049-1050] обикновено се отнася до наративни или въпросо-ответни текстове с поучителен и разяснителен характер, например Разумника — Указ. Тук отново има за цел да изложи и докаже някаква истина, в случая свързана с храненето. Самият факт, че в оглавленията и на двата фрагмента е налице ограничаващият префикс w пръмжлро'сти commw'na, допуска предположението, че това са фрагменти от по-цялостен комплекс или дори цикъл, свързан със същата псевдоатрибуция. Във всеки случай триадата премъдрост, Соломон и правилата за храненето на чо-века се свързват в органично единство.
1.2. Аксиологичната ос на храните и напитките. Бинарността е неделима част от аксиологията, възприемането на положителното и от-рицателното. Тя създава полета отляво и отдясно на неутралната ос, в които в настоящия случай се разполагат полезните и вредните храни, напитки и хранителни практики. Този двусъставен модел е основен за езиковото съзнание, поради това е опростен и се отличава с повто-ряемост. Информацията от двата текста може да се обобщи по следния начин:
Изцяло с положителна конотация са напитките и нито една от спо-менатите не е вредна. Трите най-често срещани са вода, мляко и вино. Прави впечатление, че дори добавянето на оцет във варените ястия и
варивата се препоръчва като полезно за здравето. Трите основни напитки са универсален лек срещу определени заболявания при следната зависимост.
1 текст: МлЫко на гладнж жтровж — срещу болестта дъна. Най-веро-ятно така е назована подаграта, за която същият номинант е употре-бен още в Синайския евхологий [СтбР 1: 452]; по-малко вероятно е да става въпрос за чревно заболяване, съпроводено с метеоризъм, както сочат Милтенова и Кирилова [Милтенова, Кирилова 1994: 153]; Вода на гладнж жтровж — лек срещу всяка болест; Вино на гладнж жтровж — пред-пазва от зли ветрове за една година. Под вЫтръ тук се разбират ставни и костни заболявания на крайниците. Вино съ водой — срещу болести по белите дробове. В Призренския_ сборник има аналогично предписание: вино мешано с вомь да не дропТаса срещу да не дропы ^касашь в BAR 649, предвидено за юни. Възможното визирано заболяване е водният плеврит, което се предотвратява по описания начин. Повтарящата се формула е на гладнж жтровж „ш гладен стомах"; само на едно място в първия фрагмент е налице на гланж Атро (в гр. ^xpov, abdomen, корем). Формула-та може да се тълкува и като съкратен вариант на по-честото изписва-не, но е напълно възможно да е употребена старобългарската дума ^тро 'черен дроб', с производни ^трьнъ, ^трьнъ 'чернодробен' [Макарирска 2011: 63].
2 текст: Паралелно на горния, във втория текст се препоръчва вино везъводъно, вода и млЫко да се пият сутрин на гладно, като оформящата формула този път е въведена чрез израза на начте срце 'на празен стомах'; разночетене в Тиквешкия сборник според разчетените срички на чт« «тро, в Призренския сборник наще срце (според български диалектен материал от Бурел, Софийско, наштёсърце; наречието е с прасла-вянски произход и се извежда от формулата на тъште срьдьце — ДА) [Селимски 2016: 109-110]. Известно е, че лексемата срьдьце може да оз-начи и стомах, следователно няма съмнение, че формулите за приема-не на течности „на гладно" са еквивалентни [Макарирска 2011: 53-57]. Не е спомената нито една конкретна болест, но има съвпадение между двата текста във времето на някои прескрипции. Такава е препоръката всяка сутрин през юни да се пие вода на гладно. Общата положителна конотация произтича от пречистващия характер на течностите, особе-но на водата. Употребата на вино и мляко на гладно може да се отдаде на представата за техните предпазни и хранителни свойства, а не на полезността на практиките, които съвременните медицински теории отричат. Млякото на гладно е имало очистителен ефект, полезен при заболяването подагра, а консумацията на вино е укрепваща, имуности-мулираща и особено ефикасна срещу простудни заболявания. Затова
логично пиенето му на гладно се препоръчва през студения зимен месец януари. Употребата на мляко на гладно съвпада с медицински предста-ви във византийската литература, че то трябва да се консумира преди друга храна, за да не загние [Бенчева 2018: 79].
Номенклатурата на храните в двата текста не е особено богата. Не се споменават цели групи продукти и култури: зърнените, видовете месо, риба и др. Не е споменат нито един плод. Преобладават зеленчуците в суров вид. В отрицателното семантично поле на вредната консумация попадат следните, подредени по азбучен ред:
Зелию (капуста) — предизвиква огница и треска през лятото, назо-вани wrN^Na Аза, трАска в BAR 649, wrNbNa^ еньза в Призренския препис, а в Тиквешкия сборник едва се разчита вариантът тресавица. Обикновено лексемата зелию обозначава изобщо някакъв зеленчук. Във втория текст я срещаме именно в това значение, защото се забранява храненето със сурови зеленчуци през август. В първия тя има за синоним капуста 'главесто зеле, зеленчук от семейство кръстоцветни', който е регист-риран още в Симеоновия сборник от 1073 г., а днес думата е запазена само в български диалекти, но не и в книжовния български език (БЕР 2: 225). Във втория текст синоним на зелето е и словосъчетанието в^ло зелию, чиято употреба се забранява през декември. Тези предписания са добре познати от византийски диетични календари не само заради трудносмилаемия характер на зеленчука, както би помислил съвремен-никът, а заради антично-средновековната представа за ролята на ху-морите, или течностите, в човешкото тяло. През есенните и зимните месеци преобладават студенината и влагата, а този зеленчук може до-пълнително да повиши лошите течности в кръвта [Георгиев 2015: 136].
Лукъ чешоватъ 'чесън' — употребата му води до поява на болестите сипаниге 'сипаница, шарка' и гжва 'гъба', както до днес в диалектите е наречена болестта проказа, лепра, съответно гъбав 'прокажен, болен от болестта гъба, проказа' (РБЕ). Възможно е в случая да се има предвид и друго кожно заболяване с обрив. Сипаницата е свързана с комплекс народни вярвания, включително кулинарния код да не се вари на огън храна и да не се коли животно [Георгиева 1993: 169]. Изследванията върху храната в Европа, Балканите и Средновековна България доказ-ват, че всички зеленчуци от семейство лукови са много разпространени, а за апотропейните и магическите функции на чесъна в европейски ма-щаб е писано много. Вярва се, че този "theriac of poor" лекува цяла палитра болести: от главобол до чума и ухапване от змия [Adamson 2004: 6]. Той е универсално противодействие на зли сили, вампири, зли очи, магии и се използва широко в ритуални практики. Носи се като амулет на шията. Затова ограничаването му в храната трябва да се схваща като
предписание против прекомерност с една особена конотация — чесъ-нът има затоплящ и изсушаващ ефект. В тълкуванията на Гален върху Хипократово учение през зимата се увеличават слузта и флегмата в тя-лото, затова трябва да се консумират затоплящи храни [СтбЛ 1992: 210]. Именно този му характер е в основата на вярването, че чесънът може да предизвика похот [Adamson 2004: 6].
Празъ — консумацията е забранена през октомври. Това е един от най-популярните представители на семейство лукови със същите свойства като чесъна.
Ръпа — води до поява на зла болест, която се проявява до петата година. Консумацията й се забранява през пролетните месеци, основно април. Срещу варуи са ръпы в BAR 649 Призренският препис предлага чйваи се w рьдокви. Лексемата ръдокъ е засвидетелствана още в глаголи-ческия лекарственик от Синайския манастир за означение на кочана, твърдата подземна част на растение [СтбР 2: 1313], което може да се асо-циира с ряпата. Ръдъкы, ръдокъва може да означи и тип маруля, салата, подобно на връдокъва [Mikl. 1977: 808], затова стои въпросът дали е на-лице първичното разночетене или негово преосмисляне. Предписание-то много напомня забраната на ряпата в диететикона от Симеоновия сборник и би следвало да приемем, че и в Тулчанския препис се означа-ва същият зеленчук.
Ръпии 'репей' или 'ряпа' — забранена храна през април във втория фрагмент от BAR 649. В превода на А. Кирилова и А. Милтенова тук отново стои ряпата, но начинът на изписване репеа не изключва възмож-ността да се възстанови името на тревисто растение, а не ряпата, за коя-то се говори в първия текст. Много стара писмена фиксация на думата р^пии засвидетелства глаголическият Псалтир на Димитър Олтарник от XI в. от манастира „Св. Екатерина на Синай" (СтбР 2: 1313). Репе-ят е кореноплодно тревисто растение и с лечебни, и с противопоказни действия върху човека заради силни алергени. Коренът му е признат лек в народната медицина. Докато в глаголическия лекарственик е из-ползван като билка и лекарство, като храна нашият текст ограничава консумацията му. Това е един от примерите за така наречените треви и корени, различни според географския регион, с които се е хранел сред-новековният човек [Аризанова 2009: 11]. Във втория текст съвсем ясно се посочва, че трябва да се избягва консумацията през август на зелени салати, зеленина, злак, зеленГа да не ^си.
Цвъкло — забраната за консумиране на свеклъ през февруари, както в Тулчанския препис, е налице в диететикона от Симеоновия сборник — агбтАои ^ фауп? [Симеонов сборник 1993: 155; 2015: 1154-1155; СтбЛ 1992: 333]. Цвеклото е разпространен продукт със свойства на билка
в народната медицина. Тук се посочва като кореноплодно растение за храна, каквото наистина е било основно кръмното цвекло.
От направения преглед става ясно, че най-често се споменават коре-ноплодните зеленчуци от семейство кръстоцветни — зеле, ряпа, цвекло, и от семейство лукови праз и чесън. Това съответства на хранителните навици на Балканите, в Югоизточна Европа и по-специално сред бъл-гарите, за които тези храни са основни. Споменаването им е доказател-ство за популярност и честа употреба до степен, че техни изображения са запазени във фрески по черкви и манастири [Павлов 2001: 25]. Ви-зантийските диететолози основават прескрипциите за въздържане от тези зеленчуци върху няколко фактора: острия вкус, който се асоциира с треска, стомашни заболявания и с представите, че в сурово състояние могат да доведат до произвеждане на лоши течности в организма, гла-воболие и други негативни ефекти; не са особено хранителни и могат да предизвикат отслабване [Хрисимов 2012: 203-204; Hrissimov 2018; Бенчева 2018: 98]. Те нямат изконно отрицателна конотация. Ограни-чаването им с медицинска и диетична цел най-вероятно е свързано с идеята за умереност при ползване на земните блага, а в същото време се спазват утвърдени предписания във византийските диетични календари и техните преводни славянски съответствия.
Месото практически отсъства от Тулчанските диететикони, с изклю-чение на едно сходно предписание и в двата текста: Вар^и са ногы и главы ла не срчнаа Аза. за двА годинЪ оврЪщет са въ тевЪ — Мца Maïa ноги И главж не гажь wb4a; разночетене в Призренския сборник мць маи. нозе и глави да не ^лешь да не срьчна енза зач'нет' се вь теве. Съвпадението между текстовете позволява да се изясни, че под забрана попада използването за храна на овнешки или агнешки главички и крачета. То се потвърждава и при сравнение с календара от Симеоновия сборник, където стои порсАте не ^ждь за гр. по§окгфаХа ^ фауп? [Симеонов сборник 1993: 135; 2015: 1154; в превода на Ц. Ралева и П. Янева в СтбЛ 1992: 332, 491 „не яж свинско"; у Чолова 1988: 288 погрешно схванато като „просо не яж"]. Византийската диететика има същото предписание да не се консумира месо от животни през пролетните месеци април и май, нито карантия [Бенчева 2018: 22]. Други изследвания доказват, че овчето месо не е било сред най-консуми-раните и овцете са използвани предимно за добиване на мляко и вълна [Павлов 2001: 8]. Интересна е прогностиката за развиване на сърдечна болест, ако това се наруши — неясно какво точно заболяване се има пред-вид, но то е назовано с общата лексема за болест във всички използва-ни източници Аза < ^sa Не може да се отмине чисто лингвистичният въпрос, че в Призренския препис думата се изписва с разложен наза-лизъм еньза, едно ярко доказателство за стара българска подложка.
Във втория диететолог през август се забранява храненето със зелена и слезена. В съществуващия новобългарски превод двете същест-вителни са преведени със „зеленина и далак" ([Милтенова, Кирилова 1994: 28; далак, слезка за стб. слезена, otcA^v — [Mikl.1977: 857, 862]). От-ново сравнението с диететикона в Симеоновия сборник, където ясно стои и гръцкото съответствие Xâ^ava, поставя въпрос кое разночетене е първично: дали да се потвърди изискването карантия да не се консу-мира през топлите месеци, т.е. да е настъпило преосмислане, или да се приеме основното предписание "Не яж сурови зеленчуци" [Симеонов сборник 1993: 161; 2015: 1154; СтбЛ 1992: 491].
Забраната за употреба на топли ястия, в смисъл готвени, премина-ли топлинна обработка, но без да се уточнява дали са варива, печено и т.н., обхваща летните месеци юли и август. Само в първия текст се спо-менава варению, най-общо варена храна, която се препоръчва през фев-руари смесена с оцет. И тази практика е добре позната на византийските диетични календари.
1.3. Независимо че основна тема на двата диететикона са храните и напитките, тъй като основният ефект е превантивен медицински, те дават сведения и за болести [Макарирска 2011: 184-249]. Някои от тях бяха вече споменати. В първия текст се изброяват следните названия: вълогъ, гжва, дъна, нежитъ, ошънага. 1Аза, срьдьчьнага. 1Аза, зълъ вЪтръ, трАска. В това отношение той многократно надраства информацията от първия старобългарски диетичен календар, обвързвайки храненето с болестите в една аксиологична верига. Например, връзката между заболявания-та вълогъ, нежитъ (в значение на болест по венците и зъбите, понякога схващана и като мигрена: [Милтенова, Кирилова 1994: 159]) и къпането позволява названията да се схващат именно като простудни, грипни или вирусни, типични за студените есенно-зимни месеци. От медицинските практики само вторият текст въвежда пускането на кръв и го препоръчва през август. В двата текста се говори за общохигиенни и морални норми, които нямат пряко отношение към болестите и храните. Тяхното при-съствие оправдава назоваването на тези текстове правила за живота, но не отнема природата им на диетични календари, защото обичайно за са-мия жанров образец е да се коментират по-широки явления от ежедне-вието. За тяхното обяснение са необходими много по-богати сведения от строго медицинските. Споменатите общи предписания са:
— Да се избягва споделянето на сънища през февруари поради зло въздействие върху човека;
— Полово въздържание през юли. Само тази препоръка е обща с диетичния календар от Симеоновия сборник, където стои гърцизмът афродиси^ 'любовни, плътски наслади' [Симеонов сборник 1993: 13].
— Да не си миеш главата и да се въздържаш от баня през октомври. Обичайното застудяване през този есенен месец е в основата на хигиенната норма.
— През ноември се препоръчва да не се влиза в битка.
1.4. Глаголи и изрази — аксиологични копули в текстовете. В би-нарността участват и именно-предикативни изрази, които разделят практиките на положителни и отрицателни. Универсални формули са довро ти вжде— зло ти вжде, които изграждат само най-обща представа за вредна или полезна практика. В много случаи вредността на храната или напитката ще се прояви след време, т.е. диететолозите имат прог-ностичен характер при неспазване на дадено предписание. С аксиоло-гична натовареност са оформящи глаголи. В първия фрагмент това са варовати, врачевати, въкоушати, съвлюсти, въздръжати са, чести са повелител-ните конструкции на глаголите ^сти и пити в положителна или отрица-телна форма. Тези езикови елементи се подлагат на редактиране според средата на преписване и определено могат да подпомогнат локализа-цията на даден препис. Така например при сравнение между BAR 649 и Призренския сборник се оформя двойката варовати са — чоувати са 'пазя се, бягам от, избягвам нещо', първият от които се среща в редица писмени текстове и е книжовен вариант срещу разговорното му и диалектно съответствие. Въпреки краткостта си тези текстове дават основа за съставяне на глосари на средновековната кулинарна терминология и лечителството.
2. Мястото на диетичните календари в BAR 649 2.1. Соломон в други текстове от BAR 649. Сборниците със смесен състав представляват мозайка от различни текстове, между които на пръв по-глед няма нищо общо. Името на Соломон се среща на още едно място в първата част на сборника, а присъства и във втората. По тази причина ми се струва, че може да определим антропонима като ключова връзка между отделни кратки текстове с определени функции, които са събра-ни на едно място. В първата част на конволюта е налице апокрифният фрагмент оуказь ^алтирю како выстъ въ мори (ff. 25r-26r), в който не само се повтаря номинативният модел с думатауказ, но главен герой отново е Соломон. Наративът разказва със средствата на алегорията как Псалти-рът бил в морето 70 години, откъдето го взел Соломон, понеже ангел му се явил и предрекъл, че ще хване 151 риби, с които ще нахрани света. В по-различна версия тази история е част от старозаветния апокриф как Давид написа Псалтира, разпространяван в редица сборници, включи-телно в Тиквешкия [СтбЛ 1982: 103, 304; Miltenova 2018: 189-202]. По-сланието на текста е ясно: както Соломон изпълва света с псалмите на
своя баща, така апостолите от Новия Завет разнасят Божията вяра из вселената.
Във втората част на BAR 649 за връзка между преписа на Манаси-евата хроника и молдовския летопис служи текстът ерлмстш цр'е. иже цртвовашА въ '|Сли, ff. 236r-237r. Той е специфично нейно обкръжение в Тулчанския препис. Функцията му е утвърждаването на божестве-ната предопределеност на властта чрез представянето на примери от еврейската история. Тъй като царете са назовани йерусалимски, а не юдейски, може да се предположи семантичен акцент върху идеята за трансформация и приемственост между старозаветните символи и но-возаветните християнски, Йерусалим / божественият Небесен Йеруса-лим, тезата Израил / Новият Израил и др. [Билярски 2005]. Истори-ческото предание, летописната хронографска история на света имат особено място в молдовските сборници от XVI в. и са пряко свързани с формирането и отстояването на идентичност в княжеството. Летописи-те в техни представители са изследвани специално от Д. Настасе, кой-то формулира тезата за приемственост и продължаване на имперската идея в княжествата отвъд Дунава (особено в Молдова) чрез съчетаване на различни исторически наративи. Въпреки че тяхната крайна цел е християнската парадигма на властта, присъствието на владетелите на Израил и Юдея има своето място, утвърждавайки месианистичната идея за богоизбрания народ [Nästase 1981: 23-30]. Молдовските летописи са компилативни, а обкръжаващата ги текстова среда е разнообразна. Не може обаче да не се открои обща типология в молдовските сборници от типа на BAR 649, BAR 636, в които старозаветната история се представя чрез различни тестове, но с еднаква цел. Така например в BAR 636 е налице подробен списък на първите йерусалимски патриарси без оригинално заглавие (f. 206v); обща тенденция за двата сборника е задължителното включване на старозаветни апокрифи, различни за всеки от сборниците и с различно предназначение към общата идейна насока. Заветът на Авраам в BAR 636 е ветхозаветен апокриф, който разказва за последните дни от живота и за кончината на патриарх Авраам с послания за правната ориентация на средновековното общество, божията справедливост и човешкото правосъдие. BAR 649 включа Сло-вото на Даниил пророк за съня на цар Навуходоносор и др. [Bogdan 1895: 8; Catalogul 2018: 64; Miltenova 2018: 113]. Тази, условно казано "старозаветна", линия в различни молдовски сборници със сходна хронология и локализация оправдава присъствието на „ветхозаветния субстрат и огромното му значение в менталната сфера и политическата идеология на Византийската империя" [Деминцев 2015: 388]. Бих добавила, че при рецепцията в славянската книжнина се запазва същият принцип.
Старозаветната история, герои, четива стават аксиологични маркери за културноисторическа памет, алегорични и символни послания.
Краткият исторически наратив в BAR 649 обхваща генеалогията на еврейските царе според книги Царства на Стария Завет от първия помазан цар Саул [1 Цар 10:1-2] до юдейския цар Седекия, ослепен и отведен в плен от Навуходоносор II при завземането на Йерусалим. Тези факти са известни от редица византийски летописи, включително от самата Хроника на Константин Манасий в нейния славянски превод [Лихачев и др. 1988: 118-119]. Сведения за 20 царе на Юдея и Израил са поместе-ни с годините на управлението им в Кратката хронография на патриарх Никифор в Симеоновия сборник [Тържество на словото 1995: 252]. В преписа от BAR 649 ерЛмстш црТе. иже цртвовашА въ '|сЛи със Соломон се свързват следните факти:
— Той е посочен за трети цар на Израил и приемник на своя баща Давид: по двде же цртвова соломо сНъ его. мм. ле.
— Второто му^споменаване ев следния откъс: по а'зазА же ^ъцри езек^а сНъ его. i<V. ле. иже съкрйши мекъ зъмТа. и чари соломоновы, при n£ же и правени. тови ве. В този откъс прави впечатление споменаването на идола на медната змия. Според библейската легенда в Чис. 21:6 Бог Йехова повелява на Мойсей да направи медна змия и да я увие като знаме, за да предпази народа на Израил при прехода от Египет към Ханаан. Редом до този символ са поставени чаровете на Соломон. Известни са леген-дарните сведения за толерантността му към идолите и старите езически богове; за уменията му да общува с животните, разбирайки езика им; за познанията му върху растителния свят „от кедъра в Ливан до исопа по стените" (3 Цар 4: 29-34, Библия 1982: 375); натрупаните богатства от различни части на света [Петрова 2016].
— Третото споменаване на Соломон е във финалния откъс: и въни-де навй^одоносорь вь гра и изнесошА скровища црва и гне и златТА съсжды Аже сътвори соломонь въ цркви гни.. Става въпрос за разрушаването на Йе-русалимския храм през лятото на 586 г. пр. н. ера от вавилонския цар Навуходоносор II и името на създателя на Първия храм е неизбежна историческа отправка.
2.2. Конотации. От позициите на казаното присъствието на два ди-етични календара в BAR 649, надписани с името на Соломон, е проява на същите конотати, с които образът е познат на народното четиво в редица апокрифни цикли и които, за разлика от Давидовия код за иде-алния владетел, се свързват с точно определени качества със зададен библейски прототип в описанието на царуването на Соломон в Трета книга Царства: безпрецедентна мъдрост, справедливост, прагматични универсални съвети за здравето и живота. Затова ще повторя работната
си хипотеза, че независимо че е конволют, е възможно в Тулчанския сборник на Манчо Джуджов съзнателно да са обединени и събрани на едно място отделни отломъци или части от два различни ръкопи-са. Докато в други молдовски ръкописи принципите на компилацията са по-ясно доловими поради концентрацията на определени текстови блокове — исторически, догматически, апокрифни, църковно-юриди-чески и др. в ядрото на сборниците, тук е по-трудно те да се установят категорично. Но в Тулчанския сборник конволют малките текстове присъстват с напомнянето, че християнската история на човечеството е амалгама от тази на владетелите, царствата, на светите мъже на Църк-вата, но и на обикновения праведник, без който не може да съществу-ват самото християнско предание и памет. Може да обобщим, че една вътрешноструктурна линия в молдовските сборници е оформянето на тяхната периферия чрез изписването на по-обемни или по-кратки раз-ножанрови текстове с фокус върху живота на отделния християнин. Културноисторическият им код съпътства основните идейни послания и книжовни акценти. В началото на BAR 636 такива текстове са: Указа-нието как подобава да живее християнинът на f. 11v, оформен в императив под наслов w аплкыхь уставь како под^ваеть жити хренин«. В него се разширява темата за десетте Божи заповеди със силен нравоучителен елемент от ветхозаветната история, както личи от следната текст проба: ^аконодавцй Mw^« рекшу 1нлт^. се да прЪ лнцемь вашнмь пжть жн^н н пжть съмрьтн. н потомь н^верн полезное. да жнвь вждешн. Включен е начин за изчисляване на Пасха в следната кратка пасхалия (ff. 16v-17r): Пасхал'|а оврЪтена на пръстенн клеопатрннЪ. вънега OсNwваNÏа полагаах^ стлъ-па ^стантша влгочьстнваго. Съмотрн Wтоврïн мцн кога е дТ, н w того дНе Wктоврïева съчьтн рпв дНн. н ту оврАщешн непогрЪшено днь стыж пасхы:~ (повече у [Билярски, Цибранска-Костова 2015]). В най-широк аспект календарният принцип е константен организатор на времето с много дълбока символика от чистата житейска прагматика до историческото и литургическото време.
В заключение бих искала да подчертая, че молдовските сборници от типа на BAR 636 и BAR 649 имат динамична история, а бележките в тях говорят за пространствено преместване в различна етническа среда. Това е свидетелство за общността и интеркултурната взаимност на балканските народи и техните съседи. Именно в рамките на обмена и съхраняването на общ модел за християнски начин на живот трябва да се оценяват диетичните предписания в BAR 649, които нямат директно отношение към религиозните хранителни норми на култа и поста. В тях полезното е биосоциална ценност, храна и здраве се свързват в рацио-нална за тогавашните разбирания зависимост. На фона на засиления
интерес към храната и храненето в последните години от най-различни аспекти — археологически, антропологически, литературен и др.4, стоят проблемите:
1. Диетичните календари да се изследват в сложната им интертек-стова зависимост с медицински, пенитенциални, апокрифни и др. обра-зци в славянската, византийската и латинската традиция за установя-ване на типологическите параметри на жанровия тип;
2. Да се търси пресечната точка между писмения текст, предхрис-тиянското и фолклорното съзнание, народната митология и медицина;
3. Както бе показано, дори отделни предписания от двата календа-ра в BAR 649 предполагат още търсения и сравнения, за да се установят първичната езикова форма и съдържание, какво се е променило и защо: смяна на превеждания образец, смяна на кулинарния код и възприема-нето, преписвачески трансформации и др. Краткостта на жанровия тип, натрупването на елементарни формули яж — не яж, пий — не пий пред-полагат подвижност, а едно добавено или пропуснато „не" може да про-мени смисъла на нормата (типичен пример е позицията на млякото в преписа от Симеоновия сборник и Тулчанските календари). Безспорно двата текста в BAR 649 са доразвили старобългарския преводен диете-тикон от Симеоновия сборник и съвпадат с него в редица норми. Тяхна особеност е приемствеността с по-стари образци, възпроизвеждането на текстови свидетелства от липсващи или слабо документирани звена във филиацията. Те са проява на синкретизма на средновековната кул-тура и превръщането на писмения текст в аксиологичен регулатор на процеси в обществото, менталността и индивидуалния човешки живот. Това обяснява активното участие на представители на клира и мона-шеството в компилирането на сборниците дори когато става въпрос за общи хранителни и хигиенни норми. Молдовските земи са своеобразна контактна зона на книжовни влияния от юг, северозапад и североиз-ток, което на практика означава, че тук се кръстосват южнославянско и руско, според някои изследователи и украинско влияние [Deletant 1980: 4]. Езикът на Тулчанския сборник е тема за отделно проучване, но е очевидно, че в него доминира среднобългарската двуюсова и двуерова пис-мена норма със смесване на носовки, характерна като цяло за Молдова, а в много текстове се откроява изконната домашна южнославянска и българска лексика (например опланевши, «^емешж, «^глъ^ошж, зоуница 'дъга', наред с възможно руско влияние в примери като зал^ еловомь 'заля с олово', рефлексът а-^ и др.)
4 Тук нямах за цел да предложа изчерпателна библиография по темата, която стремглаво нараства. Сред последните приноси ще посоча само тематичния брой № 4 от 2018 г. на сп. „Българска етнология" Храна и публичност.
Ктиторството на молдовските владетели за водещите манастири Шмц, ^тна, Бистрица и др. спомага да се съхранят забележителни произведения на среднобългарската писменост и книжнина и да се обо-соби локален тип сборници със смесен състав, продължители на култу-рата на сборниците, характерна през XIV-XV в. за Балканите.
Съкращения на използваните ръкописи
BAR Ms. Slav. 636
Mолдовски сборник, завършен на 9 ав^ст 1557 г., но времето на молдовския госнодар Александрy Лъпyшнеанy (1552-1561 и 1564-1568) и нри сyчавския митрополит Григорий II, изнисан от ръката на йеродиакон Иларион, yченик на този митрополит, но всяка вероятност в манастира Шмц. Съхранява се в Biblioteca Academiei Române (BAR) в Бyкyрещ [Catalogul 2G18: 43-47]. Ръконисът е изнолзван de visu. Ъж е обект на изследване в колективна монография под печат на Ив. Билярски и M. Цибранска-Костова.
BAR Ms. Slav. 649
Tyлчански сборник от нървата четвърт на XVI век в Biblioteca Academiei Române (BAR) в Бyкyрещ [Catalogul 2G18: 64-68]. Ръконисът е изнолзван de visu.
НБС Rs 36
Призренски сборник от третата четвърт на XVI в. в Народната библиотека на Сърбия в Белград. Според дескрипторите преписвачът на изследваните текстове е с македонско потекло [Штавланин-Ъор^евиЙ и др. 1986: 68-72]. Използван по микрофилм в Библиотеката на Българската академия на науките в София.
НБКМ 677
^квешки сборник от XV в. в Шционалната библиотека „Св. Св. Кирил и Mетодий" в София. Издаден от H. Шчов [Шчов 1892-1894].
Библиография Аризанова 2GG9
Аризанова С., Храната на средновековните български монаси (но данни на агиографската книжнина от XIII- XIV век), История, 4, 2GG9, 9-18. Бенчева 2G18
Бенчева Й., Хранене и диететика във византийско-балканския свят X-XV век, Дисертация за нрисъждане на наyчната стенен „доктор", София, СУ „Св. Климент Охридски", 2G19. БЕР 1- 8-
Български етимологиченречник, 1 - 8 -, София, 1971/ 2G17- . Библия 1982
Библия, сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия Завет, Издава Св. Синод на Българската църква, София, 1982.
Билярски 2GG5
Билярски Ив., От мифа к истории или от стени к Израилю, Зборник радова Византолошког института, XLII, 2GG5, 7-22.
Билярски, Цибранска-Костова 2G15
Билярски Ив., Цибранска-Костова M., Славянски ръконис BAR Ms. Sl. 636, XVI в., от Библиотеката на Рyмънската академия в Бyкyрещ, Археографски прилози, 37, 2G15, Ю7-155.
Slovene 20l9 №2
Велинова 2013
Велинова В., Среднобългарският превод на Хрониката на Константин Манасий и неговият литературен контекст, София, 2013. Георгиев 2015
Георгиев М., Старобългарска медицина, София, 2015.
Георгиева 1993
Георгиева И., Българска народна митология, Второ преработено издание, София, 1993.
ДА
Архив на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език на БАН. Деминцев 2015
Деминцев М., Древнерусский памфлет на Михаила VIII Палеолога в свете герменевтического анализа, Зборникрадова Византолошког института, LII, 2015, 381-391.
Илиева и др. 2010
Илиева Л., Петков П., Перчеклийски Л., Тиквешки сборник - средновековни български новели, Благоевград, 2010.
Лихачев и др. 1988
Лихачев Д., Дуйчев И., Салмина М., Среднеболгарский перевод Хроники Константина Манассии в славянских литературах, София, 1988. Макарщ'оска 2011
Макарщ'оска Л., Лексиката од областа на истори]ата на медицината, Институт за македонски 'азик „Крсте Мисирков". Посебни изданщ'а, 70. Скоп'е, 2011. Милтенова, Кирилова 1994
Милтенова А., Кирилова А., Средновековнилековници и амулети, София, 1994. Начов 1892-1894
Начов Н., Тиквешки ръкопис, Сборник за народниумотворения, наука и книжнина, София, 1892 (8), 389-418; 1893 (9), 86-160; 1894 (10), 69-193. Павлов 2001
Павлов Ив., Присъствия на храненето по българските земи през XV-XIX век, София, 2001. Петрова 2016
Петрова С., Соломон имъдростта на вековете, София, 2016.
Речник на българския език онлайн, Институт за български език <http://www.ibl.bas.bg> (посетен на 08.04.2019). Реперториум
Repertorium of Old Bulgarian Literature and Letters <http://www.repertorium.obdurodon.org> (посетен на 19.03.2019 г.).
Русев, Давидов 1966
Русев П., Давидов А., Григорий Цамблак в Румъния и в старатарумънска литература, София, 1966.
Селимски 2016
Селимски Л., Етюди по етимология и ономастика, Велико Търново, 2016. Симеонов сборник 1993-2015
Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), под общата ред. на П. Динеков, 1: Изследване и текст, София, 1991; 2: Речник-индекс, София, 1993; 3: Гръцки извори, София, 2015.
СтбЛ 1982-1992
Стара българска литература, 1: Апокрифи, състав. и ред. Д. Петканова, София, 1982; 5: Естествознание, под ред. на А. Милтенова, София, 1992. СтбР 1-2
Старобългарскиречник, под ред. на Д. Иванова-Мирчева, 1, София, 1999; 2, София, 2009. Тържество на Словото 1995
Тържество на словото. Златният век на българската книжнина, Летописи, жития, богословие, риторика, поезия, съст., ред. и ком. Кл. Иванова и С. Николова, София, 1995. Хрисимов 2012
Хрисимов Н., Храната в Първото българско царство, Стандарти на всекидневието през Средновековието и Новото време, сборник материали от Първа и Втора научни кръгли маси, ред. К. Мутафова, Н. Христова, И. Иванов, Г. Георгиева, В. Търново, 2012, 201-232. Чолова1988
Чолова Цв., Естественонаучните знания в Средновековна България, София, 1988. Штавланин-Ъор^евиЬ и др. 1986
Штавланин-Ъор^евиЬ Л., ГроздановиЬ-Па]иЬ М., ЦерниЬ Л., Опис Нирилских рукописа народне библиотеке Србще, 1 (=Народна Библиотека Србщ'е. Опис 'ужнословенских рукописа, 2), Београд, 1986. Яцимирский 1905
Яцимирский А., Славянские и русские рукописи румынских библиотек, С.-Петербург, 1905. Adamson 2004
Adamson M. W., Food in Medieval Times, London, 2004. Bogdan 1895
Bogdan I., Cronice inedite atingâtoare de istoria Romînilor, Bucure^ti, 1895. Bogdan 1922
Bogdan I., Cronica lui Constantin Manasses. Traducere mediobulgarâ, Fâcutape la 1350, Bucure^ti, 1922.
Catalogul 2018
Panaitescu Р., Mihail Z., Catalogulmanuscriselorslavo-române¡islave din Biblioteca Academiei Române, 3: Partea I-A, Bucure^ti, 2018. Crâciun 2003-2004
Crâciun М., Tolerance and Persecution. Political Authority and Religious Difference in Late Medieval Moldavia, Colloquia. Journal of Central European History, 10-11, 2003-2004, 5-58. Dalby 2010
Dalby A., Tastes of Byzantium. The Cuisine of a Legendary Empire, London, New York, 2010. Deletant 1980
Deletant D. J., Slavonic Letters in Moldavia, Walachia and Transylvania from the 10th to the 17th cc., Slavonic and East European Review, 58, 1, 1980, 1-21. Hrissimov 2018
Hrissimov N., Food of Plant Origin in the Life of Early Medieval Bulgarians (End of 7th -Beginning of 11th Century), Studia Ceranea, 7, 2017, 59-77. Joudiou 2002
Joudiou В., La réaction orthodoxe face aux étrangers dans les principautés roumaines au XVIe siècle, Migrations et diasporas méditerranéennes Xe-XVIe siècles, M. Balard et A. Ducellier, eds., Paris, 2002, 240-249. Kulhavy 2014
Kulhavy A., Mezi nepochopenim a opovrzenim. Moldavské ci'rkevnëslovanské kroniky ocima rumunské vëdy, Porta Balkanica VI, 2, 2014, 32-43.
Mikl. 1977
Miklosich F., Lexicon Palaeoslovenico-Graeco-Latinum. Emendatum auctum, Reprint, Wien
1862-1865. Neudruck der Ausgabe. Wien, 1977.
Miltenova 2018
Miltenova A., South Slavonic Apocryphal Collections, Sofia, 2018.
Mircea 2005
Mircea I., Répertoire des manuscrits slaves en Roumanie. Auteurs byzantins et slaves, Sofia, 2005.
Nâstase 1981
Nâstase D., Unité et continuité dans le contenu de recueils manuscrits dits «miscellanées»,
Cyrillomethodianum, 5, 1981, 22-48.
Mariyana Tsibranska-Kostova
Institute for Bulgarian Language, BAS
Food and Axiology According to Two Texts in the 16th century Moldavian
miscellany Ms.Slav. BAR 649
Abstract
The article focuses on two dietary calendars with pseudo-attribution to Tsar Solomon in the 16th-century Moldavian Tulcea Miscellany from the Library of the Romanian Academy in Bucharest. Their original text in Old Cyrillic is reproduced for the first time. The author sets the task to reveal the semantics of food prescriptions as a manifestation of the axiological criteria of the medieval man, influenced by medical, naturally scientific, predictive, daily knowledge and practices, as well as to trace the language peculiarities and functionality of the texts. An important issue is how the texts' genre and themes fit into the mixed-content miscellanies of a type of monastic encyclopedias. Therefore, their genre specificity is discussed, with particular attention to the attitude towards food. This attitude appears to be an amalgam of ancient medical and medieval rational concepts, which, unlike other texts, are not guided by the norms of the Christian worship or fast. A hypothesis is made about the principles of the compilation in the miscellany and the role of the anthroponym Solomon as a linking element in different parts of it. The establishing of a local Moldavian type mixed-content miscellanies to which BAR 649 belongs, allows to clarify how remarkable works of the Middle Bulgarian literature were kept and how the culture of miscellanies, typical for the Balkans in the 14th-15th centuries, was inherited and continued.
Keywords
Tulcea miscellany, dietary calendars, food axiology
References
Adamson M. W., Food in Medieval Times, London, 2004.
Arizanova S., Khranata na srednovekovnite bulgarski monasi (po danni na agiografskata knizh-nina ot XIII- XIV vek), Istoriia, 4, 2009, 9-18.
Biliarsky Iv., Ot mifa k istorii ili ot stepi k Izrailiu, Zbornik radova Vizantoloskoginstituta, 42, 2005, 7-22.
Biliarsky Iv., Tsibranska-Kostova M., Slavianski rukopis BAR Ms. Sl. 636, XVI v., ot Bibliotekata
na Rumunskata akademiia v Bukureshch, Arheografskiprilozi, 37, 2015, 107- 155.
Bogdan I., Cronica lui Constantin Manasses. Traducere mediobulgara, Facuta pe la 1350, Bucharest, 1922.
Cholova Tsv., Estestvenonauchnite znaniia v Srednovekovna Bulgariia, Sofia, 1988.
Craciun M., Tolerance and Persecution. Political Authority and Religious Difference in Late Medieval
Moldavia, Colloquia. Journal of Central European History, 10-11, 2003-2004, 5-58.
Dalby A., Tastes of Byzantium. The Cuisine of a Legendary Empire, London, New York, 2010.
Deletant D. J., Slavonic Letters in Moldavia, Wa-lachia and Transylvania from the 10th to the 17th cc., Slavonic and East European Review, 58, 1, 1980, 1-21.
Demintsev M., Drevnerusskii pamflet na Mi-khaila VIII Paleologa v svete germenevticheskogo analiza, Zbornik radova Vizantoloskog instituta, LII, 2015, 381-391.
Georgiev M., Starobulgarska meditsina, Sofia, 2015.
Georgieva I., Bulgarska narodna mitologiia, Vto-ro preraboteno izdanie, Sofia, 1993.
Hrissimov N., Food of Plant Origin in the Life of Early Medieval Bulgarians (End of 7th-Beginning of 11th Century), Studia Ceranea, 7, 2017, 59-77.
Ilieva L., Petkov P., Perchekliiski L., Tikveshki sbornik - srednovekovni bulgarski noveli, Blagoev-grad, 2010.
Joudiou B., La réaction orthodoxe face aux étrangers dans les principautés roumaines au XVIe siècle, Migrations et diasporas méditerranéennes Xe-XVIe siècles, M. Balard et A. Ducellier, eds., Paris, 2002, 240-249.
Khrisimov N., Khranata v Piervoto bulgarsko tsar-stvo, Standarti na vsekidnevieto prez Srednovekovieto i Novoto vreme, K. Mutafova, N. Khristova, I. Ivanov, G. Georgieva, eds., Veliko Tarnovo, 2012, 201-232.
Kulhavy A., Mezi nepochopenim a opovrzenim. Moldavské cfrkevnèslovanské kroniky ocima ru-munské vedy, Porta Balkanica 6, 2, 2014, 32-43.
Likhachev D., Duichev I., Salmina M., Sredne-bolgarskii perevod Khroniki Konstantina Manassii v slavianskikh literaturakh, Sofia, 1988.
Makarijoska L., Leksikata od oblasta na istorijata na medicinata, Institut za makedonski jazik „Krste Misirkov". Posebni izdanija, 70. Skopje, 2011.
Miklosich F., Lexicon Palaeoslovenico-Graeco-Latinum. Emendatum auctum, Reprint, Wien 18621865. Neudruck der Ausgabe. Wien, 1977.
Miltenova A., Kirilova A., Srednovekovni lekov-nitsi i amuleti, Sofia, 1994.
Miltenova A., South Slavonic Apocryphal Collections, Sofia, 2018.
Mircea I., Répertoire des manuscrits slaves en Roumanie. Auteurs byzantins et slaves, Sofia, 2005.
Nästase D., Unité et continuité dans le contenu de recueils manuscrits dits «miscellanées», Cyrillo-methodianum, 5, 1981, 22-48.
Panaitescu Р., Mihail Z., Catalogul manuscriselor slavo-române ¡i slave din Biblioteca Academiei Ro-mâne, 3: Partea I-A, Bucharest, 2018.
Pavlov Iv., Prisustviia na khraneneto po bulgarski-te zemiprez XV-XIX vek, Sofia, 2001.
Petrova S., Solomon i mudrostta na vekovete, Sofia, 2016.
Rusev P., Davidov A., Grigorii Tsamblak v Rumu-niia i v starata rumienska literatura, Sofia, 1966.
Selimsky L., Etiudi po etimologiia i onomastika, Veliko Tarnovo, 2016.
Stavljanin-Dordevic Lj., Grozdanovic-Pajic M., Cernic L., Opis ärilskikh rukopisa Narodne biblioteke Srbije, 1 (=Narodna Biblioteka Srbije. Opis juzno-slovenskih rukopisa, 2), Belgrade, 1986.
Simeonov sbornik (po Svetoslavoviia prepis ot 1073 g.), P. Dinekov, ed., 1: Izsledvane i tekst, Sofia, 1991; 2: Rechnik-indeks, Sofia, 1993; 3: Grietski izvori, Sofia, 2015.
Stara bulgarska literatura, 1: Apokrifi, D. Petka-nova, ed., Sofia, 1982; 5: Estestvoznanie, A. Miltenov, ed., Sofia, 1992.
Starobulgarski rechnik, D. Ivanov-Mirchev, ed., 1, Sofia, 1999; 2, Sofia, 2009.
Tierzhestvo na slovoto. Zlatniiat vek na bielgar-skata knizhnina, Letopisi, zhitiia, bogoslovie, rito-rika, poeziia, Kl. Ivanov i S. Nikolov, eds., Sofia, 1995.
Velinova V., Srednobulgarskiiatprevod na Khro-nikata na Konstantin Manasii i negoviiat literaturen kontekst, Sofia, 2013.
Марияна Петрова Цибранска-Костова, доктор на филологическите науки професор, в Института за български език на БАН, София 1619, бул. Шипченски проход, № 52, бл. 17 България / Bulgaria
m.tsibranska@gmail.com; teibran@abv.bg
Received 24 May, 2019
