CC BY
39
Късни отгласи от така наречения Княжески изборник в славянските литератури
Анисава Милтенова
Институт за литература, Българска академия на науките (София)
Поздние отзвуки так называемого Княжьего Изборника в славянских литературах
Анисава Милтенова
Институт литературы Болгарской академии наук (София)
Резюме
В палеославистиката е изказано мнение, че прототип на Изборника от 1076 г. представлява реконструиран състав, означен като Княжески изборник, който възхожда към времето на българския цар Петър (927-969). Статията представя обзор на съдържанието на три ръкописа, в които се намират преписи на съчинения от т. нар. Княжески изборник: № 162 от сбирката на Московската духовна академия, от XV в., руски по произход; сборник-конволют от Хилендарския манастир № 189, съставен от две части — част І от началото на XVII в., вероятно писана от молдавски книжовник и част II — 1684 г., руска по произход; № 280 (333) от сбирката на Св. Синод на Румънската православна църква, XV-XVI в., молдавски по произход. Изказват се предположения за източниците на тези ръкописи и пътя, по който са проникнали текстовете, идентични с Княжеския изборник.
Ключови думи
Изборник от 1076 г., паренетична литература, компилативни състави, въпроси и отговори, поучителни глави
Резюме
В палеославистике высказывалось мнение, что прототипом Изборника 1076 года является так называемый реконструируемый Княжий Изборник, составленный при болгарском царе Петре (927-969). Настоящая статья дает обзор содержания трех рукописей, в которых содержатся списки произведений из этого Княжьего Изборника: № 162 из собрания Московской духовной академии
This is an open access article distributed under the Creative Commons Attribution-NoDerivatives 4.0 International
2015 №1 Slovene
278 I
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
РГБ (XV в., русского происхождения); сборник-конволют из собрания Хилан-дарского монастыря № 189, состоящий из двух частей (первая — начала XVII в., по всей видимости, молдавского происхождения; вторая — 1684 г., русского происхождения); № 280 (333) из собрания Синода Румынской Православной Церкви, XV-XVI вв., молдавского происхождения. Автором делаются предположения об источниках этих рукописей и о том, каким образом тексты, идентичные тем, что содержатся в Княжьем Изборнике, попали в эти сборники.
Ключевые слова
Изборник 1076 г, паренетическая литература, сборники, вопросо-ответная литература, учительная литература
Разцветът на паренетичната книжнина по време на Първото българско царство не подлежи на съмнение. Този дял от литературата има преобладаващо преводен характер и следва византийските традиции, като към него най-общо се причисляват флорилегии, патерици, съчинения върху аскетичния живот и усъвършенстването на монасите и др. В тази тематика, концентрирана около монашеското “ангелско житие” и отправянето на молитвата, се вписват редица догматични съчинения, сбирки от проповеднически и дидактични четива и др. Молитвената природа на “божественото четене” в манастирите и извън тях е описана от редица автори [RoussE 1976; Leclercq 1982: 46-48; 112-115; Veder, Türilov 1994: XVII-XXII; Romanchuk 1997; Романчук 1999: 37-38; Прохоров 1999: 44-58].
Паренетичната книжнина включва редица сборници от извлечения (ексцерпти), които се обозначават като флорилегии. Събирайки на едно място материал от много източници, те представляват един вид “минибиблиотека” от най-важни текстове за вярата. Към преводите от готови византийски образци се отнасят напр. Пандектите на византийския монах Антиох (VII в.), преведени през Х в. в България, като първообразът е бил написан на глаголица [МилтЕновА, Павлова 2003: 61-66; Po-povski 1989]. Не по-малко важни са сборниците, които са продукт на компилаторската работа на книжовниците — подбор от готови преводи и добавяне на нови както на равнището на композицията, така и на равнището на преработката на текстовете. Сред ранните флорилегии се сочи т. нар. Минеен изборник [Буланин 1990; 1991; 2014а; 2014б; 2014в], (включен във Великите чети-минеи под датата 29 февруари), текстове от който по-нататък се откриват в други сборници. Характерно за съставите е преплитането и съчетаването на отделни извадки от изворите, като в тези структури, макар и обновени, ясно личат следи от по-ранните стадии в традицията на текста.
По времето на цар Петър (927-969) доминанта в литературния процес е компилирането от готови преводи. Именно в тези
Slovene 2015 №1
Anissava Miltenova
І 279
десетилетия се формират голяма част от обемните старобългарски антологии. В манастирите се съставят сборници от ексцерпти, които представляват компендиуми за усъвършенстване на монасите в аскезата и изобщо за християнския морал. Образец на тези състави е оцелял в по-късен сръбски препис — Хиленд382, датиран към XIII-XIV в., безюсов, преобладаващо едноеров рашки правопис, състоящ се от три дяла: антология от съчинения на отците на църквата и тълкувания към тях, част от Първия Симеонов сборник (Изборник от 1073 г.) и част от Златоструя. В първия дял под заглавие: Стго исидора. w отметании и везмлькии и чрьнь(ч)ст^мь житии са включени цикъл от ексцерпти с назидателен характер от съчиненията на отците на църквата, гномологий (сбирка от сентенции), исто-рико-апокалиптични текстове, съчинението на св. Методий Олимпийски за свободната воля и др. Извлеченията в първия дял на сборника са номерирани от 1 до 154 и се отличават с голямо разнообразие на имената на авторите (там, където са указани, тъй като по-голямата част са анонимни) — св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, Максим Изповедник, Ипатий Ефески, Иполит Римски, Анастасий Ерусалимски, Григорий Ниски, Паладий мних, Ефрем Сирин, Исидор Пелусиот, Теодор Студит и др. Сред тях е включена сбирка от 166 наставления, тълкувания на Свещеното писание от патристични автори и сентенции от старогръцки философи (Аристотел, Протагор, Демостен, Сократ, Диоген и др.), т. нар. Florilegium Mosquense. Този дял от сборника завършва с поучение за праведния живот на християнина според апостолските наставления, което представлява старобългарски превод на откъс от раннохристиянското съчинение Con-stitutiones Apostolorum. Текстовете вероятно са преведени от идентичен по съдържание византийски флорилегий с предполагаем константинопол-ски прототип [МилтЕНОВА, Гетов 2002: 305-320; Getov 2006]. Хилен-дарският флорилегий има две по-късни копия: Рум72 и Рум310. Съставът на трите сборника е сравнително добре проучен [Михаила 1977: 255-280; 1987: 3-20; Иванова 1979: 57-96; Thomson 1993: 40-50; Miltenova 2013] и показва как в манастирите на Света гора са се запазили ранните преводи.
Безспорен продукт на книжнината с паренетична насоченост е сборникът, достигнал до нас в най-ранно руско копие, известно като Изборник от 1076 г. (Изборник на грешния Йоан). Процесът на неговото композиране и ръкописната традиция на съставящите го части са изчерпателно проучени [Veder 2005a; Мушинская, Мишина, ГолышЕНКО 2009; Му-шинскАя 2012; БулАнин 2012 и др.], но въпреки това съдбата му продължава да предизвиква дискусии [УхАНОВА 2013]. Протосборникът, който се реконструира в резултат на текстологическото изследване, е наречен Княжески изборник — поради предположението, че е формиран с покровителството на владетеля с цел образование и възпитание на
2015 №1 Slovene
280 I
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
неговото потомство [Федер 2008]. Той обединява извлечения от вече преведени дидактични съчинения: Житие на Нифонт Константски, Стословец на Генадий Константинополски (V в. — 471 г.), Златоструй, Симеонов сборник, Скитски патерик, Житие на Теодора Александрийска, въпроси и отговори на Псевдо-Атанасий Александрийски, сентенции на Менандър, наставления на дякон Агапит за добро управление на владетеля и др. При един следващ етап съставът се обогатява с части от Египетския и Скитския патерик, Лествицата на Йоан Синайски, текстове от Йоан Златоуст, библейската книга Премъдрост на Иисус син Сирахов и др. Именно в резултат от тази „компилация от компилации“ до нас е достигнал Изборникът на грешния Йоан [Veder 2005а] . Въпреки дискусиите по какъв начин е възникнал Княжеският изборник и какъв е бил първоначалният му състав (изложени в обширната рецензия на [Буланин 2012]), времето на оформяне на архетипа, неговото съдържание и преславският произход на първообразите единодушно се приемат от повечето палеослависти днес. Продължават да се издирват ръкописи, които по някакъв начин кореспондират с този архетип, тъй като те могат да хвърлят допълнителна светлина върху него.
Известните ръкописи с южнославянски произход, запазили части от съдържанието на Княжеския изборник са ограничен брой, докато руските преписи са много по-многобройни и много по-пълни. Частични български и сръбски преписи се съдържат в следните сборници: НБКМ 1037 (идентифициран от У. Федер), НБКМ 433 (анализиран от Б. Ст. Ангелов), БРАН 13 и един изгубен ръкопис от манастира Язак, от XIV в., чиито първи редове са преписани от О. М. Бодянски [Ангелов 1979: 28]. По-представителен и твърде архаичен състав (както бе установено напоследък) е запазен в сръбския по произход сборник Воскр1151. От предварителното проучване на ръкописа стана ясно, че той заема изключително важно място в традицията на флорилегиите и пази ясни следи от преславските състави, които са продукт на епохата на цар Петър (за което стана дума по-горе) — сбирка слова от Златоструй, както и уникален комплект от три творби на Петър Черноризец в южнославянски (сръбски) преписи. В сборника са включени и произведения, преписите на които са идентични със Супрасълския сборник от X в.: “Слово на светите отци за таксиота” и “Из житието на Григорий папа Римски”, както и патеричният разказ за Павел Препрости (но в друга редакция). Десет текста са идентични с Княжеския изборник, съхранени са без редакционна намеса и вероятно са попаднали 1
1 Ръкописът е дело на сръбския книжовник Дамян. А. А. Турилов посочва, че през 1650-те години ръкописът се е намирал в Хилендарския манастир и вероятно бил сред книгите, набелязани от Арсений Суханов за изпращане в Москва. През 1655 г. сбирка от славянски ръкописи е подарена от светогорски сръбски духовници на патриарх Никон, сред които е бил и настоящият ръкопис [Турилов, Фомина 2000].
Slovene 2015 №1
Anissava Miltenova
І 281
във Воскр115 чрез древен източник, близък по хронология, достигнал до Хилендарския манастир2.
Проучването на състави, които съдържат отделни текстове или по-големи ядра от Княжеския изборник, продължава и в нашата съвременност. Нови данни предложиха публикации, посветени на сборника Сар45 (статиите от архетипа са смесени с преписи на слова от Златоструй и от Скитския патерик) и някои аналогични с него сборници [Veder 2005a: 187; Мушинская, Мишина, ГолышЕНКО 2009, 1: 44-45]3. Сборниците от типа на Княжеския изборник набелязват показателно развитие в славянските литератури — части от съдържанието на архетипа става основа за нови компилативни състави, с особено интересни представители сред руските тълковни сборници.
Сборникът МДА162 е един от късните представители на т. нар. тълковни сборници с познавателна функция, проучени и от М. Рождественская [2006: 18-24]. Ръкописът е включен в дисертацията на М. Му-шинскАЯ [2012]4. Обхваща 195 хартиени листа и е изписан с характерен полуустав. Архимандрит Леонид [1887: № 19] отбелязва, че първите листове (3а-7б) са изписани от друга, по-късна ръка и са присъединени към ръкописа при подвързването по-късно. На тези листове е изписано Сказание за 12-те сънища на цар Шахиншахи: Некоего мудреца бр'^оыьска ыарицае-маго имеыемъ мамамера (!) сло(к)о о посл'Ёдыи(х) л^те(х) и дие^ъ. Нач.: И^ккии^ъ (sic!) страиа(х) др^кии^ъ гра (д) б^ имеыемъ Иршыъ, б^ к иемъ цръ. їмеие (м) ша^аиша і кид'Вкъ едииу иощъ кі. съиа. б^ печалеиъ 3^w5. В началото на сборника са поместени няколко слова на Йоан Златоуст, които се срещат в редакциите на Златоструй (напр. л. 9а: Слово ма(ы) златооустаго w блоуды^мъ сыоу Нач.: Присио бо члклюБие бжие должыы есмы пропок^дати.6; л. 52б: Слово ма(ы) Златwоустагw. w
2 Описание и идентификация на частта от ръкописа, която включва 27 Златоустови и Псевдо-Златоустови произведения вж. в: [Miltenov 2010: 387-404], представляващи независима селекция от първоначалния корпус на Златоструй; описание на частта от ръкописа, в която се съдържат идентични произведения с Княжеския изборник и със Супрасълския сборник в: [Милтенова 2012: 159-175].
3 Я. Милтенов по отношение на словата от Златоструя отбелязва, че въз основа на предварителните данни от ръкописа личи вторична преработка на състава, при която не е невъзможно да е направен “опит за контаминиране на текстови версии, т. е. създаване на една сводна редакция” [Милтенов 2014: 32, бел. 8]
4 Дисертационният труд в цялост не ми е достъпен, използвам автореферата към него.
5 Пълен обзор на ръкописната традиция и предположения за съдържанието на първоначалния превод в: [Милтенова 2013: 362-377]. Настоящият текст е близък до преписа в сборника КБ 22/1099 на руския книжовник Ефросин. Съхранени са старинни черти на първообраза, вж. отново цитираната публикация: [Милтенова 2013: 360].
6 Включено като тридесет и пето слово в кратката, двадесет и четвърто в третата и петнадесето в четвъртата редакция на Златоструя [Thomson 1982: 33 (S35); Гранстрем, Творогов, Валевичюс 1998: 116, № 343]; препис в Воскр115 вж.: [Miltenov 2010: 396-397 (15)].
2015 №1 Slovene
282 I
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
пока^ыиге. и w дкдЪ цри. и даыила пррка. Нач.: Видасте вратие. въ еді(н) ча(с) вореыие и пwв^дХ.7; л. 56а: nwo^yeMe iw(n) златаоустаго. и w вогаты^ъ. Нач.: Иоудиты ма ^дро глХвwкwе. и рывитва еда во с^ты.8 и др.), а също и такива, които се откриват в номоканоничните сборници и в Симеоновия Изборник (напр. л. 43а: Сло(в) ^а(ы) златаоуста(г). Нач.: Боуди ти члвче мира сего коуща. всако^ поыавы и перепоыы. спратающи са скорее) [Срезневский 1897: 110; Симеонов сборник 1991: л. 42г].
Следва компилация от въпросо-ответни съчинения, в която са вплетени части от Разумник, от Тълкувание на евангелските притчи [Мил-тенова 2004: 77-122] и от Устроение на светите слова [там же: 160199]: л. 63б: Слwвw григориево и василиево. Григории рече. Ктw первое ва ыарече ыа земли. ди^волъ. чтw ре(ч) въ w сего ые ^сти9. Архаичният първообраз на Устроение на светите слова добре личи в следния текст на л. 64б, сравнен с препис в сборника Виена12:
МДА 162 Виена12
Рци в іши го(д) влгов'Бсти гаврилъ и въ кое л'Втит При авгХст'В цри. м(с)ца марта въ ке. д[ы]^ хъ роди са. (8) гри(г). ре(ч). выплыщеыик гые вы кок вр'Вме вы(с). и вы к(о)к л'В(т). W. при аугост'В црв. деке(в)ра. ке.
въ печера. въ овители ли или в вертыж W. въ вертьгж да кто житель вертыпоу томоу. мХже има фрХздосъ. иже са сказаеть вс^ви(д)и.(!) (9) васи(л) ре(ч). что се слыша гыы врытыпы вы ыемыже роди се х(с)ы. Гри(г) ре(ч). име кмХ фХ^росы кже ска^акты се влгв'Врик.
Кти> ыарицахоу са волъсви иже прїнесоша дары хоу. т. дасмалъ. молихъ. валтасъ. (10) Ва(с)ли ре(ч). что се слышахХ влысви. иже дар, прїнесоше вХ. иwа(N) ре(ч). мелыхе-вХры. гаспары. и валытасары.
Кто са имеыи>ва равыыи. иже петрови створи №вержеыие. би же има вавила иже сказает са ищоущи. (13) Гри(г) ре(ч). равыыи га,же створи петра Лвр'Вщи се. что се слыша. Ва(с)ли. ре(ч). валила. кже ска^акты се просещи.
Началните въпроси и отговори на Устроение на светите слова, които са типични за първичната редакция, са разместени и се откриват в средата на компилацията, л. 66а: ыаписа .Ґ.тословець. ыачало еу(г)А. а. lскwNи
7 Включено като четиридесет и осмо слово в кратката и осемнадесето в четвъртата редакция на Златоструя. Подредбата на словата също съвпада с четвъртата редакция, но редакционните особености исикват допълнителен анализ; препис във Воскр115 вж.: [Miltenov 2010: 397 (18)].
8 Включено под № 78 (L78) в пълната, № 45 (S45) в кратката, като шестдесет и първо (H61) в третата и шестнадесето (V 16) в четвъртата редакция на Златоструя [Thomson 1982: 20-21 (L78; S45); Гранстрем, Творогов, Валевичюс 1998: 91-92, № 262]; препис в Воскр 115 вж.: [Miltenov 2010: 396-397 (15)].
9 Съчетанието от въпроси и отговори, възникнало на базата на Разумник, е типично за компилацията в южнославянските сборници от XVI в. (напр. [Сам12: л. 228а-229а; ЦИАИ117; Груич219] и др.).
Slovene 2015 №1
Anissava Miltenova
І 283
toW^. к .е I toW^ B^ W в\. г .ее. I вгъ сло^. Д.е I сь Б^ HOKWNH W в\. е .е I КСА т^мъ выш\. s.e везъ Nero Ne вы(с) ничтоже. з.е къ томъ жикотъ в^. и.е \ жикотъ в^ ск^тъ члкомъ. д.е ск^тъ къ тм^ скатит СА. Ґ.е тм\ его Ne оватъ. Текстът завършва на л. 67б: (кто) n\ земли не ходи. вгоу поклони са. Tw\№& кр(с)тль къ оутров^ мтрни. След сбирка от разнообразни тълкувания под формата на въпроси и отговори (върху Книга на пророк Исайя, пророк Михей и др.) следва препис на Тълкуванието на евангелските притчи [л. 101а]: Удкъ н^кто исходАше W иер(с)лм\ къ ерихонъ. и къпаде к развоиникы. съклекше и. и |дзкы къзложише n\ глокоу его Wидoш\ wст\клeшe ил^ (sic!) жык\ соуща. Преписът е идентичен с втория превод на произведението, който представя текста в съкратен вид и по структура и последователност на евангелските притчи показва близост с преписа в Лавр.сб. 1348 [л. 210б-213б], както и с този в сборника от Мелецкия манастир от XVI в. [Киев119: л. 149б-154а]. Следва компилация по две версии на Разумник, в която се повтарят въпроси и отговори от началната част на л. 63б. Тук са включени също така въпросите и отговорите за сътворението на Адам, л. 107а: Григорїи ре (ч). W колика частии сткоренъ вы(с) Адамъ. iw\(n) ре(ч) W и частии. ср(д)це W камени. т^лw W персти. кость w овлака. колосы w к^тра. крокь w темнаго морА. тепло w wraA. ючи w слнца. самъ во гь въ дхъ кдохну В края на тази доста обширна част (но характеризираща се със съкращения на по-обширните тълкувания в текста на отговорите) се включва кратко описание на църковната утвар и на устройството на църквата, обозначено с червенослов в долното маргинално поле на л. 108а: а се оуказі цркокши. с толко(м) [МилтЕНОВА 2004: 290-314]. От л. 110а до 117а е поместена извадка от сборника с мъдри изречения, известен като Пчела, а след това — поучителни слова от Ефрем Сирин и Йоан Златоуст. От л. 154а следват патерични разкази-примери за милостта и милосърдието, концентрирани около топоса за обличане на нищия (или мъртвия) с част от одеждата на светеца или подвижника. Тук откриваме и известния по други преписи във флорилегиите разказ за царския пратеник-магистриан л. 156: w смотреныи вки о(ч). Нач.: Глаше н^кто W wub. ^ко н^кто магистр|^ъ. посланъ вы(с) n\ равотоу цркоу и n\ поути wвр^тe некого мртка нага и кидЪкъ оумл(с)рди са. Разказът е включен в споменатия по-горе сборник Воскр115, в подобен цикъл: w магистрїан^ како мр^ка нага n\ поути покры срачицею скою. вл(с)ки w(ч)e. [л. 301а]10. Същият цикъл е налице и в сборник № 45 от библиотеката на Саратовския университет, в сходен контекст.
От л. 158а до края на разглеждания ръкопис МДА 162 са преписани поредица от текстове, които имат паралел в Княжеския изборник: * У.
10 Дж. Уъртли включва разказа в своя репертоар на душеполезните разкази (добавка към Pratum Spirituale [BHG 1445x]), вж.: [Wortley 2010: 191, W528];
У. Федер [2005: 261 (1:51)] го посочва в състава на Скитския патерик.
2015 №1 Slovene
284 I
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
1) л. 158а: w мл(с)твмь ow3ont^. Нач.: члвкъ въ иер(с)лм^ ooawNT^ именемъ.
то иды единою сквозь гра(д) оузр^ нища Nara и печална. Текстът е на разказа за милостивия Созомен, който У. Федер поставя в началото на реконструирания Княжески изборник [Федер 2008 2: 9-12]; 2) Извлечение от т. нар. Ангелова повест, приписвана на Василий Велики, л. 160а: Слово Вассилїево. Нач.: Ангелъ гыь написаетъ слово от гда.и; 3) Извадка от житието на св. Ксенофонт, л. 161а: IK:eNe^wNTa еже к сыомъ гла. Нач.: Азъ чад'В рекоу вама члчьска жить^ №ити хочю. 4) Извадка от житието на св. Теодора, л. 162а: СТыгсе Aew (д)ры. Нач.: Въземъши же влжена^ дewдрa детища на лоно свое ловъзаше глщи. 5) Поучение на баща към сина си, л. 163б: Некоего №ца к сыоу своемХ словеса дшеполезна ги вл(с)ви w (ч). Нач.: Сыоу мои ча(д) мое приклони оухо твое и послоуи (sic!) wua своего. 6) Поучение към владетелите, л 168а: Наказанье власть держащі(м). Нач.: Пwстaвlлъ лі та кызь выл1кы санъ. лі соу(д)ю земли своеи. лі строителА гра(д) своего12. 7) Стословец, приписван на патриарх Генадий Константинополски, л. 171б (без заглавие, но с кратко предисловие): В^ро(у)и во еже оуво правоу в^роу им^ти. wсNовaNы^ довры^ъ д'Влъ есть. т^мже w в^рвша.(!) і чисть слово Na тов'В вра(т) понеже оуво в^(р) ю(с) а не лХкаво. в^д^ ^ко дасть ти гь написани словеса ключима спеанью. число (м) р". ги влгви w^e. Нач.: В'Ъроуи во wua и сиа и стго да в сТую тр(о)цю неразд^лимоу; текстът завършва с 50-та сентенция: елезъ во су (т) даръ в (ж)ии и по малоу възды^аньемъ и оумиленьемъ испросиши оу ва13. 8) Поучение на св. Василий как човек да живее добре, л. 177б: Пооученье сТго василь^ ко всако(м) члвкХ. Нач.: Л^по есть вслкомХ члкоу им^ти па(ч) всАкого жить^ да ns загараеть(с) s^w w мирьски(х). 9) Извадки от Книга Премъдрост на Иисус син Сирахов, л. 180б: Прмдр(с)ть ка сиа сира^ова. Всдка прмдр(с)ть w г(с)а. 10) Поучителни глави на Исихий Йерусалимски, л. 191а: Наказанье прозвитера иерл(с)мскат поХчеше. Стра^ъ вии им^и во инХ и лювовъ и ч(с)то к вс^(м) ср(д)цемъ; текстът 11
11 Текстът се включва в Измарагд, вж.: [ПудАЛОВ 2000: 87 (№ 12)].
12 Текстът се прекъсва на л. 169б и продължава на л. 170а: . . .и па(к) сверхоу приходи(т) тВмже да вышьнш гражане р'Вки съсоу(д) Ne наполндю(т), вж.: [МушинсКАЯ, МишинА, ГолышЕнко 2009, 1: 188]. Завършва на л. 171б: а зл'В прїемлемо храшмо зл'В дьявола і&вить са гоувА та воу же нашемоу слава и nn) и пр(с)но в втВкомъ аминь. Текстът представлява едно цяло; аргументи за реконструкцията вж.: Целесщевиъ 2011-2012: 61-78; Буланин 2014в: 482-488].
13 Произведението представлява сбирка от 100 мъдрословия, съдържащи основните положения на християнската вяра и етика (в заглавието понякога се казва: “сто глави за светата вяра”). Началото следва Символа на вярата (с варианти): Веруй в Отца и Сына и святаго Духа, троицу нераздельну. Съществува вероятност подборката от сентенции да е съществувала още на византийска почва, но гръцки първообраз не е открит; изказано е мнение, че е славянска компилация. Стословецът има две редакции - пълна и кратка, като кратката се състои от 50 изречения и представлява целенасочена преправка на пълната редакция, в която са отстранени теми, свързани със социо-културни явления, вж.: [Копреева 1980: 40-45]. Стословецът е начална статия в първата редакция на сборника Измарагд, вж.: [ПудАЛОВ 2000: 82], както и най-последния анализ на [Veder 2014: 273-285].
Slovene 2015 №1
Anissava Miltenova
І 285
завършва на л. 195б: Горе Безакоыьшку к соу(д) и во ^ру и правдівомоу поидеть. амиыь14.
Съдържанието на целия сборник е важно с това, че е свидетелство за обединяването в единен свод с древен произход на хомилии от Йоан Златоуст, компилация от въпроси и отговори, от тълкувания, сбирка от сентенции и апофтегми — с текстове, които имат съответствие в Княжеския изборник. Бих искала да обърна внимание, че независимо дали МДА 162 отвежда към стадий на развитие на състава “гама” или “бета” (последното е основателно предположение на М. Мушинскдя [2012: 9]) — без съмнение се вижда, че всички отделни извлечения, съхранени в сборника, са присъствали в един много ранен период на руската книжнина15. Те са с катехитично и дидактично предназначение, имат идентична функция и статут и са част от монашеската учителна книжнина. Правописът и отделни езикови черти на текстовете (въпреки последователно проведените руски особености) пазят характеристики, които насочват към предположението, че съставът има южноруски първообраз (с далечен южнославянски архетип), който може да е проникнал евентуално чрез посредничество на атонската традиция. В полза на това предположение говори и палеографската характеристика на почерка, кореспондиращ с подобни южноруски ръкописи от XVI-XVII в.
Заслужават внимание още два ръкописа, които съдържат следи от Княжеския изборник. Те съдържат части от състава на Изборника в разнообразно обкръжение, така че за да се установи връзката между фрагментите, е необходимо не само те правилно да бъдат идентифицирани, но и да се поставят във контекста на цялостната славянска традиция.
Първият ръкопис Хиленд189 е конволут, съставен от две части: 1-219 и 220-363. Според описанието на Д. Богданович, който е работил непосредствено с ръкописа, хартията е с воден знак с три кули и тиара на щит. Въз основа на това той датира ръкописа съответно ч. І от началото на XVII в. и ч. ІІ — 1684 г. Хартията е потъмняла, повредена от влага и от разпада на химическия състав на мастилото, така че на места трудно се чете. Първата част е с двуюсов, двуеров правопис, а втората — с руски езикови особености. Сръбският учен установява, че първата част е писана от молдавски книжовник, може би извън Хилендарския манастир. Втората част се датира спрямо приписка на книжовник на име Симеон от 1684 г. Двете части са съединени и подвързани заедно вероятно по-късно, в последните десетилетия на XVII в. Интерес с оглед на темата
14 Завършекът представлява 105 -та сентенция от произведението, т. е. текстът е от кратката редакция.
15 Допълнителни данни в подкрепа на това предположение вж.: [МилтЕНОВА 2007: 44-60].
2015 №1 Slovene
286 I
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
представлява именно първата част, чието описание в каталозите на Д. Богданович и този на микрофилмите в Хилендарския научен център е непълно (http://library.ohio-state.edu/). В каталога на А. Турилов и Л. МошковА [1999: 303-304 (№ 769)] ръкописът е означен като сборник от догматически и полемични съчинения (І) и Апокалипсис с тълкувания на Андрей Кесарийски (ІІ).
Сборникът започва [л. 1-14] с текст под заглавие: Геиадїа златострХа патриарха цриграда. Слово о вЁрЁ. гла(в) р. Нач.: В^роужи въ wtfa и сыа и стго дха. въ тр(о)цж ыераз(д)ЁлыжА. Текстът представлява пълен препис на Сто-словеца, приписван на патриарх Генадий Константинополски. Д. Богданович го е идентифицирал като “Стоглав”; тази идентификация е следвана и в каталога на П. Матеич и Х. Томас [Matejic, Thomas 1992: 393]16 17 18 19 и от А. Турилов и Л. Мошкова. Най-старият препис, включен в Изборника на грешния Йоан, представлява комбинация от кратката и от пълната редакция [Мушинская, Мишина, ГолышЕНКО 2009, 64-65]17. Настоящият препис съдържа пълния набор от изречения, напълно коректно подредени и без липси.
Кратките паренетични текстове преписани след Стословеца, не са отразени в описа на ръкописа Хиленд189, но те са много важни за историята на състава, тъй като до голяма степен следват архетипа на Княжеския изборник. Ето накратко някои от тях: 1) Фрагмент от поучение за четенето на книгите: 16а: Ефрема w чьтеши кыи(ж)ыЁ. г. Въыемли оуво фалw(м) . . . пЁыш'е и чьтеше ст"ы (х) кыи(г). Този текст се среща и с името на Йоан Златоуст. У. Федер установява, че текстът възхожда към Азбучно-анонимната сбирка от патерични разкази и поучения [CPG 5560-5561], в която заема последно място [Veder 2005в: 131, 134]18. 2) Ексцерпт от правилата на св. Василий Велики: 16б: Великаго василїа w ыра(в). д. Иаоучи са вЁрыыи члче выти влгжгч (с)тїю дЁлате (л)19 (отнася се към честване паметта на св. апостоли). 3) Ексцерпт от Житието на св. Юлита, л. 17а: Великаго василїа w влагодаре(ы)и. Є. Сёда ыа трапезЁ млі са. Преписът следва кратката версия, позната от Изборника на грешния Йоан [Изворник от 1076 г.: л. 263б-264б; МилтЕновА 2012]. 4) Извадки от Амон мних, Йоан Златоуст, Ефрем
16 Homilitic instructions of the Holy Fathers [microform] [159-?-1684].
17 Редът на изреченията в Изборника от 1076 г. е нарушен в сравнение с други ранни преписи: 1, 2, 4, 5, 14, 15, 24-26, 30-32, 35, 40, 38, 39, 42, 43, 46, 49-52, 54, 57, 58, 67-78, 66, 79, 6-13, 16-23, 27, 28, 33, 34, 36, 37, 41, 44, 45, 48, 53, 55, 56, 59-65, 80-100. Две изречения (3 и 29) липсват, но са добавени три, които липсват в други преписи.
18 Той публикува текста по най-стария препис Воскр30, като коригира грешките в четенията по Лайден74.
19 В сборника Измарагд се приписва и на Йоан Златоуст и на Василий Велики (напр. ръкописите Тр202 и Тр203). Представлява друга версия в сравнение с текста от Княжеския изборник (гл. 9: 43-47) [Федер 2008: 135-136].
Slovene 2015 №1
Anissava Miltenova
І 287
Сирин и др., идентични с тези в сборниците Белград26 и Белград45, в Киев119, в сборника Сар45и др.; вж. напр. л. 17б: Аммона мниха къ хотАщимь сп(с)ти са. з. Уетыри вещи, аще едиыж w ыихъ има(т) члкь; л. 35а: Словеса извраыыаа. на сп(с)нїе дши, на ползж. г(л). І. Улвче въс^ прїаль еси w ва. разоумь, и съмыслъ хитрость и оумь [Федер 2008, 2: 135-136]20; л. 39а: того(ж)д^ w съмръти, и гр^с^. Ие вои са съмрти ыж гр^ха вои са. мр(т)ъ sw страши(т), а гр^(х) в вкы мжчи(т) [ТАМ же: 176]; л. 39б: W оци, и матери. Аще мти, или оць, велита что творити [там же: 176]; л. 39б: W ч(с)тот^ дшевы^и. Ходаи въ чист^ риз^. аще и едина сквръыа прилие(т) еи [там же: 149]; л. 40а: О сла(с)те(х) земны (х). Иже хоще(т) злато гравити. и дръжж въ ржкоу м^(д) и т. н. Извадките не следват някаква тематична подредба, може да се каже, че са посветени главно на християнския морал. Сравнението показва, че текстовете се припокриват най-вече със сборника Киев119, който (както е известно) е съставен от няколко източника. Цикълът от извадки завършва с непълен текст от Откровение на Методий Патарски: 42б: Исторїа w летописца. гла(в) аі. бгда изыдоста из ра^ адамь и евва двестъ(выи) в^ста (преписана е приблизително една трета от текста, до епизода с железните врата), а след него са поместени две кратки “справочни” статии за месеците, за най-важните събития от живота на Иисус Христос, за деянията на пророк Илия и Елисей.
Приликата с подобни южноруски и западноруски състави се засилва при съпоставката на цикъла от антилатински съчинения в първата част на ръкописа. Повест полезна за латините е предадена в съкратен вид, но следва особеностите на първичната редакция. След нея е преписан кратък текст без заглавие (съпов^даы|'е въкратцЪ) и Казанїе о латтин^ вТ ап (с)лоу о мпр^сноц^ъ. Следва посланието на Михаил Цариградски до Петър Ан-тиохийски, слово на Кирил Александрийски за двете природи на Христос, въпроси и отговори на Максим Изповедник и др. Не е без значение фактът, че по отношение на набора от статии, тяхната последователност и номерацията на текстовете тази част стои доста близо до съдържанието на т. нар. Архивски хронограф [ОволЕНСКИ 1851]. Според А. Николов тази композиция е била вече факт през XIII в. и се разпространявала в славянската традиция [Николов 2011: 15]. Интерес представлява Тълкуванието на молитвата “Отче наш” на л. 173б-180а, което следва архаичната версия [Милтенова 2004: 123-150], слята с Тълкуванието на евангелските притчи (най-ранен препис в ръкописа Виена12). То е съпроводено с тълкувание на Символа на вярата (л. 173б-180), отново със старинни черти. Непосредствено след него следват въпроси и отговори за вярата, приписвани на Анастасий Антиохийски.
Друг непроучен ръкопис с късни преписи на текстове, сходни с Княжеския изборник е Рум280. Обхваща 389 л., формат 4°, красив правилен
20 Включава се в Измарагд (№ 45) [Пудалов 2000: 84].
2015 №1 Slovene
288 I
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
полуустав. Хартията носи воден знак котва, с паралел последните десетилетия на XV в. Основната част на ръкописа, писан от една ръка, съдържа Лествица на Йоан Синайски, двуюсов, двуеров правопис, по оформление има прилика с ръкописите от Галиция. Във втората част на ръкописа, писана с по-древен полуустав, се съдържат постнически слова на Василий Велики, слова на Симеон Нови Богослов и Григорий Синаит, поучение на Исихий към Теодул, поучителни глави на Марк мних, поучителни изречения на Нил Синайски (сред тях за осемте зли помисли), Видение на Козма мних. В тази втора част правописът е двуеров, едно-юсов, като голямата носовка има рефлекс у. Еровете в повечето случаи са в етимологична позиция. Тук-там личат поправки от по-късно време. На л. 241б се чете следната приписка от преписвача, която е запазила името на поръчителя на сборника: ги(с)Х ми лювимцХ гермаиоу w г(с)и радовати (с), аще в Хде(т) ти иетрев^, вга ра(д) ие проклет.
На л. 239а след края на Лествицата е преписана извадка от 13 реда от Поучението на баща към сина си: Сло(в) №ца къ сиоу своемоу Сиоу мои исчадїє мое. миръ съ мимоо идеть и слава его пwгывне(т). След него се чете следният текст, също с паралел в Княжеския изборник: Слово стго ї^аиа зла(т)оуста(г) w полз^ дшви^и. w(v) вл(с)ви. Нач.: Улвче вса въспри^лъ еси w ва. разоу(м) и смыслъ и хытрость и оумъ. и вса ти покорена соу(т)21.
Какъв е пътят, по който се разпространяват извадки или цялостни съчинения, свързани в един ранен период с историята на Княжеския изборник? Съществува основателна хипотеза, че това е архаичен състав, легнал в основата на руските сборници Златая чепь и Измарагд [КопРЕЕВА 1980: 40; Пудллов 2000; 2004]. Тя се базира на аргумента, че Стословецът с името на патриарх Генадий в неговата пълна редакция от 100 сентенции е присъствал в един от източниците на тези сборници, а също така редица други произведения от същия състав. В тази версия се е включвало и последното “слово” (№ 104 в Изборника на грешния Йоан и № 48 в Погод1032), представляващо в някакъв смисъл конспективно изложение на основните идеи и теми в произведението — което именно се разпространява на Балканите и в Русия в по-късните сборници.
Друга възможност е проникването на съставите през посредничеството на западноруската традиция. А. Николов (който публикува друг антилатински памфлет от същия Хиленд189: Сказаиїе о папа(^) иечестивы(^). кїй оустави что цркви. везьчинїе и хоулоу), аргументира възможността първата част на сборника-конволут да е формирана в западноруски книжовен център, тъй като включва цял цикъл от противолатински текстове, характерни за Късното средновековие след Брестката уния в 1596 г. Нещо повече, изследователят установява източника на памфлета: световната
21 Псевдо-златоустово Слово за душевната полза [Федер 2008: 135-136].
Slovene 2015 №1
Anissava Miltenova
І 289
хроника на полския историк Мартин Белски (1495-1575). Относно връзката с Атон и с православното монашество той добавя, че известният православен деец и книжовник Иван Вишенски е пребивавал на Света гора и по-точно в Зографския манастир и привежда факти за разпространението на западноруски полемични състави в атонски преписи. В този контекст може да се нарече неслучайна приликата на Хиленд189 с Киев119, за която споменахме по-горе.
По отношение на сборник Рум280 логично изглежда и едно друго обяснение за следите от Княжеския изборник — че Слово на баща към сина си и псевдо-златоустовото Слово за душевната полза са част от аскетичните състави, в които се инкорпорират архаични преводи заедно с преводи, характерни за исихастките монашески сборници. Ако сравним състава напр. на Виена28, в който е поместен Стословецът на Ге-надий в древната пълна версия (л. 239б-251а), ще видим, че той е обкръжен както от съчинения (“главизни”) на Нил Анкирски, Таласий, Максим Изповедник, посланието на Исихий до Теодул, но така също и на Григорий Нови Богослов, на Петър Дамаскин, Никита Стетат и др. [Birkfellner 1975: 132-137, No II/41; Birkfellner 1976]. С други думи, в атонската традиция проникват редица преводни творби на ранни византийски отци, оказали голямо влияние за формирането на исихазма и съзвучни с неговите идеи. Извадките от Княжеския изборник (или от неговия първообраз) напълно се вписват в аскетичната тематика на сборниците. От всичко казано до тук се вижда, че картината на късните преписи на произведения, възхождащи към състава на Княжеския изборник е извънредно сложна и изисква по-мащабни и продължителни проучвания.
Библиография
Източници
Ръкописи
Белград26
Народната библиотека на Сърбия (Белград), № 26, Сборник.
Белград45
Народната библиотека на Сърбия (Белград), № 45, Сборник.
БРАН 13
Библиотеката на Руската академия на науките (С.-Петербург), Т.П. (бивша сбирка М. П. Петровски), № 13, Сборник от XIV в., сръбски по произход; вж.: [Veder, Turilov 1994: xxxi].
2015 №1 Slovene
290 I
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
Виена12
Австрийската Национална библиотека (Виена), Cod. Slav. 12, Сборник от ХІІІ и XIV в., пергамент и бомбицин, писан в Хилендарскя манастир; текстът е публикуван в [МилтЕНОВА 2004: 386-388].
Национална библиотека (Виена), Cod. Slav. 28, Сборник от средата на XV в., писан в Хилендарския манастир.
ВоскрЗО
Държавният исторически музей (Москва), Сбирката на Възкресенския Новойерусалимски манастир, № 30-перг, Пандекти на Антиох от XI в.
Воскр115
Държавният исторически музей (Москва), Сбирката на Възкресенския Новойерусалимски манастир, № 115-бум, сръбския по произход сборник от третата четвърт на XIV в., писан в Хилендарската обител на Атон; вж.: [Турилов, Фомина 2000].
Груич219
Музеят на сръбската православна църква (Белград), Сбирката Груич, № 219, Сборник от ок. 1550-1560 г.
КБ 22/1099
Руската национална библиотека (С.-Петербург), Сбирката на Кирило-Белозерски манастир, № 22/1099, Сборник от 60-70-те години на XV в.
Киев119
Националната библиотека на Украйна “В. И. Вернадски” (Киев), Мел. м./п., № 119 Аа 1285, Мелецки сборник от XVI в.; вж.: [Федер 1982; МилтЕНОВА 2004: 112].
Лавр.сб. 1348
Руската национална библиотека (С.-Петербург), фонд 560, № F.I.376, Лаврентиев сборник от 1348 г.; вж.: [МилтЕНОВА 2004: 100-101].
Лайден74
Библиотеката на Лайденския университет, Seal. 74, Скалигеров патерик от XIII в.
МДА 162
Руската държавна библиотека (Москва), Сбирката на Московската духовна академия (ф. 173.I), № 162, Сборник, руски по произход; вж. непълно аналитично описание в: [Леонид 1887: 106-110, № 19], който го датира XVI-XVII в.; съвременната датировка въз основа на водни знаци е третата четвърт на XV в.
НБКМ 433
Национална Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” (София), № 433, Панагюрски сборник, български по произход, вероятно от ок. 1582 г.
НБКМ 1037
Национална Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” (София), № 1037, XIV в., сръбски по произход.
Погод1032
Руската национална библиотека (С.-Петербург), Сбирката на Погодин, № 1032, XV в., Сборник от XV в.
Рум72
Библиотеката на Румънската академия на науките (Букурещ), № 72, XIV в., пергаментен ръкопис, сръбски по произход.
Рум280
Манастир Антим (Букурещ), Библиотеката на Св. Синод на Румънската православна църква, № 280 (333), хартия, Сборник от края на XV в.
Рум310
Slovene 2015 №1
Anissava Miltenova
І 291
Библиотеката на Румънската академия на науките (Букурещ), № 310, хартия, XVI в., влашки по произход, безюсов, двуеров правопис.
Сам12
Самоковският исторически музей (гр. Самоков, България), № 12, Сборник от XVI в. Сар45
Библиотеката към Саратовския държавен университет (гр. Саратов), № 45, Сборник от края на XV в., руски по произход.
Тр202
Руската държавна библиотека (Москва), Сбирката на Троице-Сергиевата лавра (ф. 304.I), № 202, Измарагд от от началото на XVII в.
Тр203
Руската държавна библиотека (Москва), Сбирката на Троице-Сергиевата лавра (ф. 304.I), № 203, Измарагд от от началото на XVI в.
Хиленд189
Хилендарският манастир на Атон, № 189, Конволут от началото на XVII в. и 1684 г., хартия, 363 л.; вж: [БогдАновиъ 1978: 105 (189)].
Хиленд382
Xилендарският манастир на Атон, № 382, XIII-XIV в., пергаментен ръкопис-конволют; вж.: [МилтЕНОВА 2000].
ЦИАИ117
Църковно-исторически и архивен институт (София), № 117, Сборник от XVI в.
Издания
Getov 2006
Getov D., “Florilegium Mosquense: An Edition,” Revue d’histoire des textes, 1, 2006, 1-36. PopovsKi 1989
PopovsKi J., “The Pandects of Antiochus. Slavic Text in Transcription,” Полата кънигописьнаш, 23-24, 1989, 1-202.
Изборник от 1076 г. (= Изборник на грешния Йоан)
Вж.: [МушинскАя, Мишина, ГолышЕНко 2009].
Симеонов сборник 1991
Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), 1: Изследвания и текст, София, 1991.
Литература
АнгЕлов 1979
Ангелов Б. Ст., “За три съчинения в Симеоновите сборници”, Старобългарска литература, 5, 1979, 10-37.
БогдАновиъ 1978
БогдАновиъ Д., Каталог Нирилскихрукописа манастира Хиландара, Београд, 1978. Буланин 1990
Буланин Д., “Неизвестный источник Изборника 1076 г.”, в: Труды Отдела древнерусской литературы, 44, Ленинград, 1990, 161-178.
-----1991
Буланин Д. М., Античные традиции в древнерусской литературе XI-XIV вв.
(= Slavistische Beiträge, 278), München, 1991.
-----2012
Буланин Д. М., “Изборник 1076 года и споры о национальных приметах в древнейших славянских переводах”, Русская литература, 2, 2012, 3-30.
2015 №1 Slovene
292 I
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
------2014 a
Буланин Д. М., “Из истории текста славянского «Энхиридиона»”, в: Д. М. Буланин,
А. А. Романова, О. В. Творогов, Ф. Томсон, А. А. Турилов, сост., Каталог памятников древнерусской письменности XI-XIV вв.: (Рукописные книги) (= Studiorum Slavicorum Orbis, 7), С.-Петербург, 2014, 435-448.
------2014б
Буланин Д. М., “«Андрианты» в старшем славянском переводе”, в: Д. М. Буланин,
А. А. Романова, О. В. Творогов, Ф. Томсон, А. А. Турилов, сост., Каталог памятников древнерусской письменности XI-XIV вв.: (Рукописные книги) (= Studiorum Slavicorum Orbis, 7), С.-Петербург, 2014, 489-510.
------2014в
Буланин Д. М., “Опыт реконструкции главы 3-й Изборника 1076 г.”, в: Д. М. Буланин, А. А. Романова, О. В. Творогов, Ф. Томсон, А. А. Турилов, сост., Каталог памятников древнерусской письменности XI-XIV вв.: (Рукописные книги) (= Studiorum Slavicorum Orbis, 7), С.-Петербург, 2014, 482-489.
Гранстрем, Творогов, Валевичюс 1998
Гранстрем Е. Э., Творогов О. В., Валевичюс А., сост., Иоанн Златоуст в древнерусской и южнославянской письменности XI-XVI веков. Каталог гомилий, С.-Петербург, 1998. іелесщевиь 2011-2012
|елесщевиь Сн., “У Народно] библиотеци Србщ'е целовит препис састава делимично сачуваног у Изборнику из 1076”, Археографски прилози, 33, 2011-2012, 61-78.
Иванова 1979
Иванова Кл., “За Хилендарския препис на първия Симеонов сборник”, Старобългарска литература, 5, 1979, 57-96.
Копреева 1980
Копреева Т. Н., “Из истории болгаро-русских книжных связей”, Palaeobulgarica, 4/1, 1980, 39-47.
Леонид 1887
Леонид (Кавелинъ), арх., Сведение о славянскихрукописях, поступивших из книгохранилища св. Троицкой Сергиевой лавры в библиотеку Троицкой духовной семинарии в 1747году (ныне находящихся в библиотеке Московской Духовной академии), 1, Москва, 1887. МилтЕнов 2013
МилтЕнов Я., Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване, София, 2013. ------2014
МилтЕнов Я., “Общите пасажи между колекцията Златоструй и Княжеския Изборник”, Старобългарска литература, 49-50, 2014, 28-45.
Милтенова 2000
Милтенова А., “Ранният флорилегий от хилендарския сборник № 382 и българо-сръбските книжовни връзки през Средновековието”, у: Ме^ународни научни скуп Осам Векова Хиландара. Истори/а, духовни живот, кюижевност, уметност и архитектура, Октобар, 1998, Београд, 2000, 317-324.
------2004
Милтенова А., Erotapocriseis. Съчиненията от кратки въпроси и отговори в старобългарската литература, София, 2004.
------2007
Милтенова А., “За проникването на старобългарски въпросо-ответни съчинения в руската книжнина”, в: А. Вачева, И. Чекова, съст., Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934-2001), София, 2007, 44-60.
Slovene 2015 №1
Anissava Miltenova
І 293
-----2012
МилтЕНОВА А., “За един предполагаем източник на Супрасълския сборник”, в: Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от X век, София, 2012, 159-175.
-----2013
Милтенова А., “Сказание о двенадцати снах царя Шахиншахи: новые данные”, в: Христианский Восток, 6 (12) (= Материалы международной конференции “Интерпретация текста в культуре Христианского Востока: перевод, комментарий, поэтическая обработка”, Государственный Эрмитаж, 14.09.2011-16.09.2011), С.-Петербург, Москва, 2013, 362-377.
МилтЕновА, ГЕтов 2002
Милтенова А., Гетов Д., “Византийският паметник «FLORILEGIUM MOSQUENSE» и неговите славянски преводи”, в: Международна конференция “Византийското културно наследство и Балканите", септември, 6-8,2001, Пловдив, Пловдив, 2002, 305-320. Милтенова, ПАВЛОВА 2003
Милтенова А., Павлова Р., “Пандекти”, в: Кирило-Методиевска енциклопедия, 3: П-С, София, 2003, 61-66.
Михаила 1977
Михаила Г., “Две копии Симеонова сборника в библиотеке Румынской академии”, v: Nahtigalov zbornik, Ljubljana, 1977, 255-280.
-----1987
МихАилА Г., “Списки Сборника царя Симеона в библиотеке Румынской академии”, Palaeobulgarica, 1987, 3, 3-20.
МушинскАЯ 2012
МушинскАЯ М. С., Текстология и язык Изборника 1076 года (Автореферат диссертации на соискание ученой степени кандидата филологических наук, Москва, 2012). МушинскАЯ, Мишина, ГолышЕнко 2009
МушинскАЯ М. С., Мишина Е. А., ГолышЕнко В. С., подг., Молдован А. М., ред., Изборник 1076 года, Изд. 2-е, перераб. и доп., 1-2, Москва, 2009.
Николов 2011
Николов А., Повест полезна залатините: паметник на средновековната славянска полемика срещу католицизма, София, 2011.
Прохоров 1999
Прохоров Г. М., “Келейная исихастская литература (Иоанн Лествичник, авва Дорофей, Исаак Сирин, Симеон Новый Богослов, Григорий Синаит) в библиотеке Кирилло-Белозерского монастыря с XIV по XVII в.”, в: Монастырская культура. Восток и Запад, С.-Петербург, 1999, 44-58.
Пудалов 2000
ПудАлов Б. М., “Литературная история 1-й («древнейшей») редакции Измарагда”, Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 2 (2), 2000, 76-94.
-----2004
Пудалов Б. М., “К литературной истории сборника «Измарагд»: формирование 2-й («Основной») редакции”, в: Труды Отдела древнерусской литературы, 55, С.-Петербург, 2004, 330-342.
Рождественская 2006
Рождественская М. В., “Священная история в познавательных произведениях литературы Древней Руси”, в: Труды Отдела древнерусской литературы, 57, С.-Петербург, 2006, 18-24. Романчук 1999
Романчук Р., “Lectio Divina: монашеское чтение на Востоке и на Западе”, в: Монастырская культура. Восток и Запад, С.-Петербург, 1999, 36-43.
2015 №1 Slovene
294 I
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
Срезневский 1897
Срезневский И. И., “Обозрение древних русских списков Кормчей книги”, в: Сборник Отделения русского языка и словесности, 65/2, С.-Петербург, 1897.
Турилов, МошковА 1999
Турилов А. А., Мошкова Л. В., Славянские рукописи афонских обителей, А.-Э. Тахиаос, ред., Фессалоники, 1999.
Турилов, Фомина 2000
Турилов А. А., Фомина М. С., “Слово Иоанна Златоуста «О Святой Троици и о твари, и о суде Божьем»”, Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 2 (2), 2000, 110-118.
Уханова 2013
Уханова Е. В., “О «новых подходах» в работе с древнерусскими рукописными памятниками: Изборник 1076 г. и Архангельское евангелие 1092 г.”, Славяноведение, 4, 2013, 3-13. Федер 1982
Федер У. Р., “Мелецкий сборник и история древнеболгарской литературы”, Palaeobulgarica/ Старобългаристика, 6/3, 1982, 154-165.
------2005
Федер У., “Скитски патерик”, в: Хиляда години като един ден. Животът на текстовете в православното славянство, София, 2005, 257-289.
------2008
Федер У., Кънлжии щборпикъ за възпитание на канартикина, 1-2, Велико Търново, 2008. BHG
Halkin F., ed., Bibliotheca hagiographica graeca, 1-3, 3rd edition, Bruxelles, 1957 [reprinted 1986]. BlRKFELLNER 1975
Birkfellner G., Glagolitische und kyrillische Handschriften in Österreich, Wien, 1975.
------1976
Birkfellner G., “Zur Literaturgeschichte einiger kirchenslavischer Codices vom Berge Athos in der Österreichischen Nationalbibliothek,” Slovo, 25-26, 1976, 241-254.
CPG
Geerard M., ed., Clavispatrum graecorum: qua optimae quaeque scriptorumpatrum graecorum recensiones aprimaevis saeculis usque adoctavum commode recluduntur, 1-6, Turnhout, 1974-2003. Leclercq 1982
Leclercq J., Love of Learning and the Desire for God: A Study of Monastic Culture, 3rd edition, New York, 1982.
Matejic, Thomas 1992
Matejic P., Thomas H., Manuscripts on Microform of the Hilandar Research Library. Resources in Medieval Slavic Studies I[ofRCMSS] andSeria Catalogorum III[ofIDCSBS], 1/2, Columbus, Ohio, 1992. Miltenov 2010
Miltenov Y., “A New Source for Studying the Symeonic Zlatostruy Collection,” Scripta & e-Scripta, 8-9, 2010, 387-404.
Miltenova 2013
Miltenova A., “Towards the History of Paraenetic Literature: Hilandar MS 382,” Scripta & e-Scripta, 12, 2013, 139-155.
Romanchuk 1997
Romanchuk R., “Monastic Culture and the Florilegium in Kievan Rus’,” Slavic and East European Journal, 41/4, 1997, 667-673.
Rousse 1976
Rousse J., “Lectio divina et lecture spirituelle. I: La lectio divina,” in: Dictinonnaire de la spiritualite, ascetique et mystique, 9, Paris, 1976, 470-487.
Slovene 2015 №1
Anissava Miltenova
І 295
Thomson 1982
Thomson F. J., “Chrysostomica Palaeoslavica. A Preliminary Study of the Sources of the Chrysorrhoas (Zlatostruy) Collection,” Cyrillomethodianum, 6, 1982, 1-65.
------1993
Thomson F., “The Symeonic Florilegium—Problems of Its Origin, Content, Textology and Edition, Together with an English Translation of the Eulogy of Tzar Symeon,” Palaeobulgarica, 17, 1993, 1, 37-53.
Veder, Turilov 1994
Veder W. R., Turilov A. A., eds., The Edificatory Prose of Kievan Rus' (= Harvard Library of Early Ukrainian Literature. English Translations, 6), Harvard, 1994.
Veder 2005a
Veder W., “The Izbornik of John the Sinner: a Compilation of Compilations,” в: Хиляда години като един ден. Животът на текстовете в православното славянство, 20, София, 2005, 185-199 (= Полата кънигописьнаш, 8, 1983, 15-37).
------2005в
Veder W., “One Translation—Many Transcriptions & Scete Patericon 3&58-93,” в: Хиляда години като един ден. Животът на текстовете в православното славянство, 23, София, 2005, 229-247. ------2014
Veder W., “Gennadius Slavicus,” in: Medieval Man and His World. Studies in Honor of the 70th Anniversary of Prof. Dr. Habil. Kazimir Popkonstantinov, Veliko Tarnovo, 2014, 273-285. Wortley 2010
Wortley J., “The Repertoire of Byzantine «Spiritually Beneficial Tales»,” Scripta & e-Scripta, 8-9, 2010, 93-306.
References
Angelov B. St., “Za tri süchineniia v Simeonovite sbornitsi,” Starobülgarska literatura, 5, 1979, 10-37.
Bogdanovic D., Katalog cirilskih rukopisa mana-stira Hilandara, Belgrade, 1978.
Bulanin D., “Neizvestnyi istochnik Izbornika 1076 g.,” in: Trudy Otdela drevnerusskoi literatury, 44, Leningrad, 1990, 161-178.
Bulanin D. M., Antichnye traditsii v drevnerusskoi literature XI-XIV vv. (= Slavistische Beiträge, 278), München, 1991.
Bulanin D. M., “Izbornik 1076 goda i spory o na-tsional'nykh primetakh v drevneishikh slavianskikh perevodakh,” Russkaia literatura, 2, 2012, 3-30.
Bulanin D. M., “Iz istorii teksta slavianskogo «Enkhiridiona»,” in: D. M. Bulanin, A. A. Romanova, O. V. Tvorogov, F. J. Thomson, A. A. Turilov, eds., Katalog pamiatnikov drevnerusskoi pis'mennosti XI-XIV vv.: (Rukopisnye knigi) (= Studiorum Slavicorum Orbis, 7), St. Petersburg, 2014, 435-448.
Bulanin D. M., “«Andrianty» v starshem sla-vianskom perevode,” in: D. M. Bulanin, A. A. Romanova, O. V. Tvorogov, F. J. Thomson, A. A. Turilov, eds., Katalog pamiatnikov drevnerusskoi pis'mennosti XI-XIV vv.: (Rukopisnye knigi) (= Studiorum Slavicorum Orbis, 7), St. Petersburg, 2014, 489-510.
Bulanin D. M., “Opyt rekonstruktsii glavy 3-i Izbornika 1076 g.,” in: D. M. Bulanin, A. A. Romanova, O. V. Tvorogov, F. J. Thomson, A. A. Turilov,
eds., Katalog pamiatnikov drevnerusskoi pis'mennosti XI-XIV vv.: (Rukopisnye knigi) (= Studiorum Slavicorum Orbis, 7), St. Petersburg, 2014, 482-489.
Getov D., “Florilegium Mosquense: An Edition,” Revue d’histoire des textes, 1, 2006, 1-36.
Granstrem E. E., Tvorogov O. V., Valevicius A., Ioann Zlatoust v drevnerusskoi i iuzhnoslavianskoipis'mennosti XI-XVIvekov. Katalog gomilii, St. Petersburg, 1998.
Birkfellner G., Glagolitische und kyrillische Handschriften in Österreich, Wien, 1975.
Birkfellner G., “Zur Literaturgeschichte einiger kirchenslavischer Codices vom Berge Athos in der Österreichischen Nationalbibliothek,” Slovo, 25-26, 1976, 241-254.
Jelesijevic Sn., “U Narodnoj biblioteci Srbije ce-lovit prepis sastava delimicno sacuvanog u Izborniku iz 1076,” Arheografskiprilozi, 33, 2011-2012, 61-78.
Ivanova Kl., “Za Khilendarskiia prepis na pürviia Simeonov sbornik,” Starobülgarska literatura, 5, 1979, 57-96.
Kopreeva T. N., “Iz istorii bolgaro-russkikh knizh-nykh sviazei,” Palaeobulgarica, 4/1, 1980, 39-47.
Leclercq J., Love of Learning and the Desire for God: A Study of Monastic Culture, 3rd edition, New York, 1982.
Matejic P., Thomas H., Manuscripts on Microform of the HilandarResearch Library. Resources in Medieval
2015 №1 Slovene
296 I
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
Slavic Studies I [of RCMSS] and Seria Catalogorum III [of IDCSBS], 1/2, Columbus, Ohio, 1992.
Mihaila G., “Dve kopii Simeonova sbornika v biblioteke Rumynskoi akademii,” v: Nahtigalov zbor-nik, Ljubljana, 1977, 255-280.
Mihaila G., “Spiski Sbornika tsaria Simeona v biblioteke Rumynskoi akademii,” Palaeobulgarica, 1987, 3, 3-20.
Miltenov Y., “A New Source for Studying the Symeonic Zlatostruy Collection,” Scripta & e-Scrip-ta, 8-9, 2010, 387-404.
Miltenov Ya., Zlatostrui: starobülgarski khomile-tichen svod, süzdaden po initsiativa na bülgarskiia tsar Simeon. Tekstologichesko i izvorovedsko izsledvane, Sofia, 2013.
Miltenov Ya., “Obshchite pasazhi mezhdu kolek-tsiiata Zlatostrui i Kniazheskiia Izbornik,” Staro-bülgarska literatura, 49-50, 2014, 28-45.
Miltenova A., “Ranniiat florilegii ot khilendar-skiia sbornik № 382 i bülgaro-srübskite knizhovni vrüzki prez Srednovekovieto,” in: Medunarodni na-ucni skup Osam Vekova Hilandara. Istorija, duhovni zivot, knjizevnost, umetnost i arhitektura, Oktobar, 1998, Belgrade, 2000, 317-324.
Miltenova A., Erotapocriseis. Süchineniiata ot kratki vüprosi i otgovori v starobülgarskata literatura, Sofia, 2004.
Miltenova A., “Za pronikvaneto na starobülgarski vüproso-otvetni süchineniia v ruskata knizhnina,” in: A. Vacheva, I. Chekova, eds., Rekata na vremeto. Sbornik statii v pamet na prof. Liudmila Boeva (19342001), Sofiia, 2007, 44-60.
Miltenova A., “Za edin predpolagaem iztochnik na Suprasülskiia sbornik,” in: Preotkrivane: Supra-sülski sbornik, starobülgarskipametnik otX vek, Sofia, 2012, 159-175.
Miltenova A., “Skazanie o dvenadtsati snakh tsaria Shakhinshakhi: novye dannye,” in: Khristianskii Vostok, 6 (12), St. Petersburg, Moscow, 2013, 362-377.
Miltenova A., “Towards the History of Paraenetic Literature: Hilandar MS 382,” Scripta & e-Scripta, 12, 2013, 139-155.
Miltenova A., Getov D., “Vizantiiskiiat pametnik «FLORILEGIUM MOSQUENSE» i negovite sla-vianski prevodi,” in: Mezhdunarodna konferentsiia “Vizantiiskoto kulturno nasledstvo i Balkanite", sep-temvri, 6-8,2001, Plovdiv, Plovdiv, 2002, 305-320.
Miltenova A., Pavlova R., “Pandekti,” in: Kirilo-Metodievska entsiklopediia, 3, Sofia, 2003, 61-66.
Mushinskaia M. S., Mishina E. A., Golyshen-ko V. S., Moldovan A. M., eds., Izbornik 1076 goda, 2nd edition, 1-2, Moscow, 2009.
Nikolov A., Povest polezna za latinite: pametnik na srednovekovnata slavianska polemika sreshtu ka-tolitsizma, Sofia, 2011.
Popovski J., “The Pandects of Antiochus. Slavic Text in Transcription,” Polata knigopisnaja, 23-24, 1989, 1-202.
Prokhorov G. M., “Keleinaia isikhastskaia litera-tura (Ioann Lestvichnik, avva Dorofei, Isaak Sirin, Simeon Novyi Bogoslov, Grigorii Sinait) v biblioteke Kirillo-Belozerskogo monastyria s XIV po XVII v.,” in: Monastyrskaia kul'tura. Vostok i Zapad, St. Petersburg, 1999, 44-58.
Pudalov B. M., “Literaturnaia istoriia 1-i («drev-neishei») redaktsii Izmaragda,” Drevniaia Rus'. Vo-prosy medievistiki, 2 (2), 2000, 76-94.
Pudalov B. M., “K literaturnoi istorii sbornika «Izmaragd»: formirovanie 2-i («Osnovnoi») redaktsii,” in: Trudy Otdela drevnerusskoi literatury, 55, St. Petersburg, 2004, 330-342.
Romanchuk R., “Monastic Culture and the Flo-rilegium in Kievan Rus’,” Slavic and East European Journal, 41/4, 1997, 667-673.
Romanchuk R., “Lectio Divina: monasheskoe chtenie na Vostoke i na Zapade,” in: Monastyrskaia kul'tura. Vostok i Zapad, St. Petersburg, 1999, 36-43.
Rozhdestvenskaja M. V., “Sviashchennaia istoriia v poznavatel'nykh proizvedeniiakh literatury Drev-nei Rusi,” in: Trudy Otdela drevnerusskoi literatury, 57, St. Petersburg, 2006, 18-24.
Rousse J., “Lectio divina et lecture spirituelle. I: La lectio divina,” in: Dictinonnaire de la spirituality ascetique et mystique, 9, Paris, 1976, 470-487.
Thomson F. J., “Chrysostomica Palaeoslavica. A Preliminary Study ofthe Sources of the Chrysorrhoas (Zlatostruy) Collection,” Cyrillomethodianum, 6, 1982, 1-65.
Thomson F. J., “The Symeonic Florilegium-Prob-lems of Its Origin, Content, Textology and Edition, Together with an English Translation of the Eulogy of Tzar Symeon,” Palaeobulgarica, 17, 1993, 1, 37-53.
Turilov A. A., Moshkova L. V., Slavianskie ru-kopisi afonskikh obitelei, A.-Ae. Tahiaos, ed., Thessaloniki, 1999.
Turilov A. A., Fomina M. S., “Slovo Ioanna Zla-tousta «O Sviatoi Troitsi i o tvari, i o sude Bozh'em»,” Drevniaia Rus'. Voprosy medievistiki, 2 (2), 2000, 110-118.
Ukhanova E. V., “O «novykh podkhodakh» v ra-bote s drevnerusskimi rukopisnymi pamiatnikami: Izbornik 1076 g. i Arkhangel'skoe evangelie 1092 g.,” Slavianovedenie, 4, 2013, 3-13.
Veder W. R., “Meletskii sbornik i istoriia drev-nebolgarskoi literatury,” Palaeobulgarica, 6/3, 1982, 154-165.
Veder W. R., Turilov A. A., eds., The Edificatory Prose of Kievan Rus’ (= Harvard Library of Early Ukrainian Literature. English Translations, 6), Harvard, 1994.
Veder W., “The Izbornik of John the Sinner: a Compilation of Compilations,” in: Khiliada godini kato edin den. Zhivotüt na tekstovete v pravoslavnoto slavianstvo, 20, Sofia, 2005, 185-199 (= Polata kni-gopisnaja, 8, 1983, 15-37).
Veder W., “One Translation—Many Transcriptions & Scete Patericon 3&58-93,” in: Khiliada godi-
Slovene 2015 №1
Anissava Miltenova
І 297
ni kato edin den. Zhivotüt na tekstovete v pravoslavnoto slavianstvo, 23, Sofia, 2005, 229-247.
Veder W., “Skitski paterik,” in: Khiliada godini kato edin den. Zhivotüt na tekstovete v pravoslavnoto slavianstvo, Sofia, 2005, 257-289.
Veder W., Küniazhii ibornikü za vüzpitanie na kanartikina, 1-2, Veliko Tarnovo, 2008.
Veder W., “Gennadius Slavicus,” in: Medieval Man and His World. Studies in Honor of the 70th Anniversary of Prof. Dr. Habil. Kazimir Popkonstantinov, Veliko Tarnovo, 2014, 273-285.
Wortley J., “The Repertoire of Byzantine «Spiritually Beneficial Tales»,” Scripta & e-Scripta, 8-9, 2010, 93-306.
Anissava Miltenova
Institute for Literature, Bulgarian Academy of Sciences (Sofia)
Later Echoes of the So-called Kniazheskii Izbornik in Old Slavic Literatures
Abstract
There is a proposition in palaeoslavistics that the reconstructed prototype of the Izbornik of 1076 is a composition designated as the Kniazheskii Izbornik, which originated from the time of the Bulgarian Tsar Peter (927-969). This article presents an overview of the contents of three manuscripts, which are copies of texts in the so-called Kniazheskii Izbornik: No. 162 from the collection of the Moscow Theological Academy, from the 15th century, Russian origin; No. 189 from the collection of the Hilandar Monastery and which is composed of two parts: Part 1 from the beginning of the 17th century, probably written by a copyist from Moldavia, and Part 2 from 1684, Russian in origin; and No. 280 (333) from the collection of St. Synod of the Romanian Orthodox Church, 15th-16th century, Moldavian in origin. There are suggestions for primary sources of these manuscripts, and the article considers the paths by which texts identical to the Kniazheskii Izbornik found their way into miscellanies in the Late Middle Ages. The three miscellanies under discussion are important witnesses of the paraenetic literature in the earliest period of the Slavia Orthodoxa, which integrated homilies of John Chrysostom, question and answers, interpretations of the Scripture, wise sayings, narration, and apophthegmata from the Paterikon and fragments of the Kniazheskii Izbornik.
Keywords
Izbornik of 1076, paraenetic literature, compilation, composition, erotapokriseis, instructive chapters
Анисава Милтенова, проф. дфн
Ръководител на направление за стара българска литература Институт за литература, Българска академия на науките Бул. “Шипченски проход“, 52, бл. 17, София 1113 България / Bulgaria [email protected]
2015 №1 Slovene
