CC BY
16
Анета Димитрова,
Златоструят в преводаческата дейност на старобългарските книжовници
София, Авалон, 2016, 456 с.
Татяна Атанасова Илиева
Кирило-Методиевски научен център (БАН)
София, България
Tatyana Atanasova Ilieva
Cyrillo-Methodian Research Centre, Bulgarian Academy of Sciences Sofia, Bulgaria
Излязлата от печат в началото на 2017 г. книга на младата българска изследо-вателка Анета Димитрова върху Златоструя в преводаческата дейност на старобългарските книжовници може да се оцени като събитие в съвременната палео-славистика. Темата на монографията е особено значима. Неин фокус е пробле-матиката на преводите в средновековната ни книжнина, съставляващи, както е известно, най-големият и дял. Обект на изследване е Симеоновият Златоструй — старобългарски сборник от избрани слова и поучения с нравоучително съдържа-ние на Йоан Златоуст, създаден по инициатива на българския цар Симеон, познат в три основни редакции с различен състав — кратка с 81 произведения, обширна със 137 произведения и хилендарска с 61 слова. Ценността на изследването се определя от факта, че анализираният паметник е сигурен представител на пре-славската книжнина, обстойното изучаване на чиито езикови и преводачески специфики е от особена важност като необходима доказателствена основа за преславския характер на отделни лексеми, употреби и граматически особености и в други паметници с все още неизяснена хронотопна принадлежност. И макар научното внимание към Златоструя да датира още от края на XVIII - началото на XIX в. (паметникът е проучван от К. Ф. Калайдович [1824: 15, 100], В. И. Григорович [1842: 207], П. Шафарик [1848: 54], А. Ф. Гилфердинг [Гильфердинг 1868: 98], П. М. Строев [1848: 109-122], С. Палаузов [1852: 84, 108-109], И. И. Срез-невски [Срезневский 1863: 39,195-196; idem 1867:1-33], В. Ягич [1871: 88-89], В. М. Малинин [1878], Г. А. Илински [Ильинский 1929], а в по-ново време от
This is an open access article distributed under the Creative Commons Attribution-NoDerivatives 4.0 International
К. Иванова [1976: 89-107], Ф. Томсън [Thomson 1982:1-65], М. Фомина [1990: 297-320; 1993: 34-53; 2000], Т. Георгиева [2003], Я. Милтенов [2013] най-вече с акцент върху кратката му редакция), преди Анета Димитрова, словата от най-архаичната част на пространната му редакция не са били обект на детайлизирано езиковедско проучване и издаване.
Представяният труд се вписва в контекста на предшестващите изследвания върху отношенията между различните редакции на паметника, запълвайки съ-ществени празнини в познанието ни за него. В монографията с последователен лингвистичен анализ са проверени, прецизирани и допълнени, а на някои места и коригирани направените от по-рано с помощта на извороведски, археографски и текстологични методи посредством "пробни сондажи" на отделни текстове изводи на предходните изследователи на паметника. Предложената разработка има важно значение за старобългаристиката изобщо и в частност за историята на сре-дновековните преводи. Тя допринася за изясняване на редица въпроси, които по-ставя Златоструят — за отношението между различните му редакции, както и между славянския превод и гръцката традиция на св. Йоан Хризостом; за текстовата история на отделни слова и на пространната версия на сборника като цяло, за това как е възникнал съставът — дали е дело на един или повече преводачи, серийно и поред ли са превеждани хомилиите в него или поотделно и безразборно, кога става дума за различни преводи на отделните слова и кога за преработки на един и същ техен превод, колко групи текстове се идентифицират, споделящи общи преводачески принципи, и т. н.
При оценката на изследването непременно трябва да се вземат под внимание и специфичните трудности за неговото осъществяване, изискващи наистина висок професионализъм у изпълнителя. От славянска страна, обект на изучаване е не цялостно единно произведение, а сборник с нехомогенна структура, достигнал до нас в различни разновидности като резултат от изключително усложнената му текстова традиция, дело на много преводачи и с относително самостойно същест-вуващи отделни части и извън състава на Златоструя. От гръцка страна, предметът на изследване е не по-малко комплициран — славянският сборник не отговаря на определен византийски прототип, а е компилация, при това не само от Златоусто-ви слова, но и от такива, принадлежащи на други автори, нееднакви по стил и съдържание, което се отразява непосредствено върху облика на стб. превод, с богата, разнообразна, невинаги достъпна и не съвсем изчерпателно проучена ръко-писна история. Изследването допълнително се затруднява от липсата на критически издания за текстовете и в двете изучавани традиции, базирани, ако не на всички, то поне на възможно най-много и най-ранни преписи, въз основа на кои-то да се установи надеждно и близко до архетипа състояние на текста. Това неминуемо налага изследователят да бъде и текстолог. Основен източник за старобъл-гарския превод на словата от 1 до 45 на пълния Златоструй са ръкопис № 33.2.12 от Библиотеката на Академията на Науките в Санкт Петербург, Русия (руски от последната четвърт на XV в.), и ръкопис № 214 от сбирката на Чудовския ма-настир, съхраняван в Държавния исторически музей в Москва, Русия (руски, XV в.), избрани поради това, че съдържат именно този състав. Наблюденията обаче не се ограничават само с тях. За сравнение са привлечени и преписи на пъл-ната редакция, обхващаща словата от 1 до 137 — ръкописите от сбирката на
Московската Духовна академия (Руска държавна библиотека, Москва, Русия) № 43 (1474 г., руски) и само в редки случаи почти идентичния с него № 44 (XVI в., руски). За изследването на гръцкия текст са използвани освен изданието на Patrologia Graeca и базата данни Pinakes множество неиздадени и неизследва-ни гръцки ръкописи, като за съпоставка напълно целесъобразно се предпочитат ръкописи, датирани не по-късно от XII в. които възхождат към близка до времето на превода епоха.
Монографията се състои от въведение, коментарна част и приложения. Въведението синтезира проблематиката, свързана със Златоструя, и излага тео-ретическите принципи и постановки на изследването, използвайки и обогатя-вайки натрупания опит в научната литература върху техниката и принципите на средновековните славянски преводи.
Макар и откъслечни, много ценни в тази част са обобщенията за използване-то на библейските цитати в Златоструя. Резултат от задълбочен анализ, те раз-криват многопластовите проблеми, свързани с тяхното използване не само в ана-лизирания свод, но и във всички паметници от тази епоха. Може да се пожелае в следващи свои проучвания изследователката да продължи наблюденията си в тази насока.
Напълно обосновани са разясненията на авторката върху гръцките ориги-нали, без които не би било възможно пълноценно да бъдат отразени характери-стиките на съответните старобългарски версии.
В коментарната част всяко слово от L1 до L45 е разгледано поотделно, като описанието на отделните слова следва един постоянен модел, който служи като матрица и позволява съпоставимост на получените резултати. Дадени са общи сведения за мястото на съответната хомилия в Златоструя, за византийския и оригинал и неговите версии, както и за съотносимостта на старобългарския пре-вод към някоя от тях (ако това е възможно да се установи и потвърди с текстов материал). Комбинират се различни синтактични и лексикални критерии, които, взети заедно, създават профила на превода. Лингвистичният анализ на словата е съсредоточен върху тези специфики на синтаксиса и морфологията, които са симптоматични за охарактеризирането на преводаческите принципи на старо-българските преводи от гръцки — членувани (субстантивирани и атрибутивни) конструкции; членуван инфинитив; причастия и причастни конструкции; декларативен инфинитив и синонимни средства за изразяване на непряка реч; начини за превод на родителния падеж за принадлежност и употреба на приименен датив; да-форми вместо инфинитив; архаична глаголна рекция и др. При по-нататъшно задълбочаване на проучванията този списък би могъл да се продължи с добавянето на други характерни морфологични показатели (напр. използване на различни форми в глаголната парадигма). Лексиката се представя чрез под-брани преводни еквиваленти от индикативни за езика на школата и отделния книжовник категории думи като терминологична и специфична лексика, заемки, композита и др. Тук може да се препоръча детайлизиране на коментара към ня-кои от лексемите.
Въз основа на така проведеното диагностициране се обособяват отделни групи слова с общи черти. В тази част се обсъждат и онези разночетения в гръц-ката традиция (според използваните в изследването преписи), които могат да
обяснят несъответствията и неясните места в превода и които свидетелстват за различен гръцки оригинал. Това до голяма степен компенсира липсата на крити-ческо издание на словата.
В приложенията индивидуалните за всяка хомилия резултати от матричното описание на различните езикови характеристики на текстовете се излагат по начин, позволяващ съпоставка и обобщение на материала на ново по-високо рав-нище на дедукция. В Приложение № 1 с подбрани илюстративни примери от от-делните слова са представени различните аспекти на превода като точност, вяр-ност, иновативност, архаичност на граматическите средства. Приложение № 2 представлява обобщение на езиковите данни за всички изследвани текстове, сис-тематизирани и успоредени в таблици според типа синтактична конструкция, начините на превод и броя употреби, което предоставя бърз поглед върху прили-ките и отликите между тях и способствува тяхната съпоставка.
Приложение № 4 обединява в общ списък, състоящ се от две взаимодопъл-ващи се части — старобългарско-гръцка и гръцко-старобългарска — преводните съответствия на ексцерпираните при работата върху отделните слова лексеми, между които „преславизми" и „кирилометодиевизми", гърцизми, семитизми, пра-българизми, сложни думи, терминологична, тематична, специфична и стили-стично маркирана лексика, и по този начин дава възможност за сравнение между отделните текстове по отношение избора на лексикално съответствие при превода. Подборният ексцерпт само загатва за огромното словно богатство на Злато-струя. Би било добре по-нататък да бъде издаден пълен двуезичен речник на всички думи от архаичната част на пространната редакция на паметника, още повече, че макар и Златоструят да е между паметниците, от които Миклошич и Срезневски извличат своите материали, неговата лексика не е пълно представена в тези лексикографски справочници, предвид различния набор от слова, включен в тяхната ексцерпция.
По-особено е мястото на Приложение № 3, чийто принос засяга изворовата старобългаристика. То въвежда в научно обръщение част от най-архаичния дял на Златоструя, предлагайки билингва издание на слова L12, L40 и L42 по ркп. 33.2.12 (БАН Санкт Петербург) с гръцки паралел по Оксфордския ръкопис New College 75-76. И тук може да се пожелае авторката в бъдеще да завърши по-чнатото, като направи пълно издание на всички 45 слова от архаичната част на пространната редакция на сборника с евентуално разширяване на изворовата база.
Предимство на изследването е, че то съчетава в хармонично единство де-тайлния анализ на отделната текстова единица с широкия поглед, обхващащ по-големи групи от текстове (например при представяне битуването на словата от Златоструя освен в неговите различни разновидности, също и в други сборници — календарни, такива с постоянен състав или за самостоятелна употреба, и т. н.). По този начин трудът предоставя сведения както за отделните хомилии, така и за историята на цялото, към което те принадлежат. По необходимост това предпо-лага отлично познаване не само на конкретния обект на изследване — най-арха-ичната част на пространната редакция на Златоструя, но и на всички разновидности на сборника, а също и на старобългарското омилетично наследство в цялост.
Монографията е образец за методологическо изпълнение, задавайки модел на бъдещи изследвания чрез приложените в нея принципи:
— за начина на изследване на преводен текст — преди да се правят заключения за характеристиките на превода, да се установят чертите, присъщи на оригинала (бих нарекла този принцип принцип на първичността, обезпечаващ обективността на проучването);
— за начина на изследване на нехомогенни текстови цялости, каквито са средновековните сборници — принцип на матрицата, гарантиращ съпоставимост на резултатите: да се изготви модел за описание на анализираните характеристики на отделните текстове и единни критерии, въз основа на които да се направи сравнение между тях; принцип на взаимообвързаност на цялото и единицата: проучването на мястото на всеки един текст сред другите както в Златоструя, така и в кой да е средновековен сборник може да бъде извършено само въз основа на цялостен анализ на всички останали съпътстващи го текстове първо поотделно, а после по отношение на цялото, което съставляват;
— за начина на изработване на критерии за охарактеризиране на преводаче-ските принципи: чрез търсене и намиране на диагностициращи езикови специфики (синтактични и лексикални) въз основа на възможността за избор от страна на преводача при наличие на повече от едно решение за изразяване на едно и също значение или при липса на точно съответствие между езика на оригинала и този на превода (т. нар. езикова асиметрия) и въз основа на относителната устой-чивост и по-слаба вариативност на същите при разпространение на текста в ръ-кописна среда.
— за начина на лексикографско описание на лексикалния състав на средно-вековен сборник — с адресиране по слова, а не по кодикологична сигнатура, кое-то позволява пряко наблюдение върху разпределението на съответните прево-дачески решения по текстови единици и ясна визуализация на изоглосите между групи слова със сходни черти.
В заключение може да се каже, че ако и някои аспекти от анализа да биха могли да се разширят, монографичният труд на А. Димитрова е извънредно ценен. По-нататъшните проучвания върху старобългарската книжнина непременно ще трябва да се съобразяват с него и като конкретно изследване, и като методология за проучване на старобългарските преводни текстове.
Библиография
Гильфердинг1868
Гильфердинг А. Ф., Собрание сочинений, 1, С.-Петербург, 1868.
Георгиева 2003
Георгиева Т., Златоструй от XII век, Силистра, 2003.
Григорович 1842
Григорович В. И., "Опыт изложения литературы словен в в ее главнейших эпохах", Ученые записки Императорского Казанского университета, 3, 1842, 105-216. Иванова 1976
Иванова К., "Неизвестна редакция на Златоструя в сръбски извод от XIII век", Зборник историке кмижевности Српске академи/е наука иуметности, 10, 1976, 105-107. Ильинский 1929
Ильинский Г. А., Златоструй А. Ф. Бычкова XI века (= Български старини, 10), София, 1929.
Калайдович 1824
Калайдович К. Ф., Иоанн, ексарх Болгарский. Исследование, объясняющее историю словенского языка и литературы iX и X столетий, Москва, 1824. Малинин 1878
Малинин В., Исследование Златоструя по рукописи XII века Императорской публичной библиотеки. С приложением трех палеографических снимков, Киев, 1878.
Милтенов 2013
Милтенов Я., Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване, София, 2013. Палаузов 1852
Палаузов С. Н., Век болгарского царя Симеона, С.-Петербург, 1852. Срезневский 1863
Срезневский И. И., Древние памятники русского письма и языка (X-XIV веков), С.-Петербург, 1863. -1867
Срезневский И. И., Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках, 3, С.-Петербург, 1867. Строев 1848
Строев П. М., Рукописи славянские и российские, принадлежащие [. . .] Царскому, Москва, 1848. Фомина 1990
Фомина М. С., "«Златоструй» в славянской письменности XII-XVI вв.", in: Методические рекомендации по описанию славянорусскихрукопиных книг, 3 (2), Москва, 1990, 297-328.
--1993
Фомина М. С., "Древнейшие списки сборника Златоструй в ранней славянской письменности (XI-XII вв.): К вопросу о редакции «Златоструя» А. Ф. Бычкова", Труды Отдела древнерусской литературы, 47, 1993, 34-53. --2000
Фомина М. С., "«Златоструй» как памятник литературы XII-XVI вв." (диссертация на соискание ученой степени кандидата филологических наук, Москва, 2000). Шафарик 1848
Шафарик П., "Расцвет славянской письменности в Болгарии", Чтения в Императорском Обществе истории и древностей российских при Московском университете, 7, Москва, 1848, 37-59.
Ягич 1871
Ягич В., История сербо-хорватской литературы, Казань, 1871. Thomson 1982
Thomson Fr., "Chrysostomica palaeoslavica. A Preliminary Study of the Sources of the Chrysorrhoas (Zlatostruy) Collection," Cyrillomethodianum, 6, 1982, 1-65.
References
Fomina M. S., "«Zlatostrui» v slavianskoi pis'-mennosti XII-XIV vv.", in: Metodicheskie rekomen-dacii po opisaniiu slavianorusskikh rukopisnykh knig, 3 (2), Moscow, 1990, 297-328.
Fomina M. S., "Drevneishie spiski sbornika Zlatostrui v rannei slavianskoi pis'mennosti (XI-XII vv.):
K voprosu o redakcii «Zlatostruia» A. F. Bychkova", Trudy Otdela drevnerusskoi literatury, 47, 1993, 34-53.
Fomina M. S., "«Zlatostrui» kak pamiatnik literatury XII-XVI вв." (unpublished dissertation, Moscow, 2000).
Georgieva T., Zlatostrui otXII vek, Silistra, 2003.
Ilyinskiy G. A., Zlatostrui A. F. Bychkova XI veka (= Bülgarski starini, 10), Sofia, 1929.
Ivanova K., "Neizvestna redaktsiia na Zlatostruia v srübski izvod ot XIII vek," Zbornik istorije knjizevnosti Srpske akademije nauka i umetnosti, 10, 1976, 105-107.
Miltenov Ya., Zlatostruy: starobülgarski khomile-tichen svod, süzdaden po initsiativa na bülgarskiia tsar
Simeon. Tekstologichesko i izvorovedsko izsledvane, Sofia, 2013.
Thomson Fr., "Chrysostomica palaeoslavica. A Preliminary Study ofthe Sources of the Chrysorrhoas (Zlatostruy) Collection," Cyrillomethodianum, 6, 1982, 1-65.
Илиева Татяна Атанасова, доцент, старши научен сътрудник II ст., доктор по филология
Кирило-Методиевски научен център (БАН), София 1000, ул. "Московска" 13, п. к. 432 България/Bulgaria [email protected]
Received February 9, 2018
