CC BY
77
Нови методи и подходи в изследването
НА ТРАКИЙСКИТЕ ЕЗИКОВИ ОСТАТЪЦИ В БЪЛГАРИЯ В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК
След публикуването на «Тракийските езикови остатъци» на Д. Дечев (Detschew 1957) втората половина на ХХ век беше време на разцвет на изследванията на тракийския език в България главно въз основа на прилагането на етимологичния метод.
Самият Д. Дечев е схващал характеристиката на тракийския език като установяване на характерното развитие на индо-европейската фонемна система, т. е. историческа фонетика на тракийския език, както и сравнение на тази база с други индоевропейски езици и определяне на мястото на тракийски в индоевропейското езиково семейство (Дечев 1952; Detschew 19б0). Тази характеристика е изработена въз основа на етимологиите на незначителния брой тракийски глоси и на многобройните собствени имена — селищни, речни, планински, лични, божески и племенни. Същият метод е използван по-късно и от В. Георгиев и И. Дуриданов в книгите им за тракийския език (Георгиев 1977; Дуриданов 197б), както и от други автори (Vlahov 19бб; Russu 19б9; Poghirc 197б; Гиндин 1981 и др.).
От друга страна редица езиковеди са изказвали съмнения по отношение на достоверността на етимологиите в тракийски, както и на други собствени имена от т. нар. реликтни езици (Masson 19б0: 173; Pisani 19б1: 242, 248-250; Бернштейн 1978: 5; Polomё 1982: 885-887; Тохтасьев 1984: 43; Откупщиков 1988: 8б-93; Brixhe, Panayotou 1994: 191-193; Janakieva 1999 и др.).
Етимологизирането на собствени имена при липсата на познания за апелативната лексика на един език, какъвто е случаят
с тракийския, е рисковано начинание, което води до несигурни и понякога изопачени резултати, защото липсва единият от двата основи стълба на етимологията — семантиката. Така авторите на тракийски етимологии в повечето случаи са придавали някакви значения на собствените имена, каквито са им се стрували подходящи, но които нямат сериозна обосновка. Впрочем несигур-ността на този метод се вижда ясно и от факта на съществуването в не малко случаи на по няколко съвсем различни етимологии на едно и също име, като понякога и един и същи автор е променял два-три пъти становището си.
В последните двадесетина години се появиха и изследвания на тракийските езикови остатъци в различни направления, в които се търсят и прилагат други методи, чрез които да се избегне несигурността на етимологиите (Бояджиев 199G; Димитров 1994; Bol'adjiev 2GGG; Janakieva 1999; Slavova 2GG6). Българските изсле-дователи с такава насоченост — ученици на В. Георгиев, И. Дуриданов и К. Влахов — не отричат етимологичния метод, но смя-тат, че при тракийския език, както и при другите реликтни езици той трябва да се прилага значително по-предпазливо. Поради тези причини те се стремят да използват възможностите за ономас-тични изследвания и за установяване на характерните особености на тракийските езикови остатъци в областта на фонетиката, мор-фологичната структура и лексиката, данни за които могат да се извлекат от засвидетелстваните форми на тракийските имена и чрез съпоставянето им с формите на други тракийски собствени имена.
През последното десетилетие са публикувани множество статии с такъв характер, част от които могат да се видят в една избрана библиография по тракология (Avramova, Popova 2GG5) и продължават да излизат (Janakiewa 2GG7; Slavova 2GG8). Тук искам да обърна внимание на три монографични изследвания, които са показателни за прилагането на неетимологичните методи в три различни лингвистични области.
Монографията на Д. Бояджиев (Bol'adjiev 2GGG) е много добър пример за използването на тези методи при изучаването на етно-езиковите отношения в тракийските земи. В част първа на своята книга Д. Бояджиев се занимава със свидетелствата на античните автори от Овидий до Прокопий, които се отнасят до езиковата, културната и етническата ситуация в тракийските земи през
римската епоха. За всеки автор е направена критична преценка за достоверността на данните, съпоставка с други сведения по същия въпрос, както и интерпретация и оценка на по-стари анализи, когато има такива. Това позволява на Д. Бояджиев да установи някои очевидни грешки в изворите, да поправи някои стари интерпретации, да извлече данни от различен характер, отнасящи се до етно-езиковата ситуация и да разграничи у един и същи автор сведения с по-голяма и с по-малка достоверност. Например от съобщението на Овидий, че е написал поема на гетски език по латински образец авторът заключава, че автохтонният език по това време не е бил изгубил вокалния си квантитет и че е можел да изразява богата гама от абстрактни понятия, каквито изисквала темата на поемата. Д. Бояджиев преценява като заслужаващо доверие сведението, че говореният от жителите на Томи гръцки език бил променен от местното произношение, но смята за силно преувеличено тоталното отричане на присъствие на говорещи латински в Томи.
Част втора е посветена на епиграфските паметници. Разгле-дани са няколко групи надписи, чиито особености и данни са показателни за състоянието на латинския език, който се е говорел в тракийските земи под римска власт, както и за някои етнически процеси, характерни за епохата.
Интерес представляват параграфите, посветени на заемките brutes, burgus и phrurus, последната от които се среща само в тракийските земи, а също и тези, в които са разгледани гръцки надписи, съдържащи тракийските думи рєХаа, Ppia и y^VTV, познати и от литературни и лексикографски източници.
Част трета е посветена на единството на антропонимичната система на тракийския език. Тази малка по обем глава има твърде съществен принос към изследването, тъй като се занимава с един проблем, който според автора е най-трудният за тракийския език - да се разбере дали той е бил единен или не, или до каква степен е бил единен през вековете. В качеството на модел на тракийс-ката антропонимична система е използван прочутият надпис от Пизос (IGBulg. III/2, № 169G), който съдържа имената на над 15G лица, почти всички тракийски и голяма част от тях двуосновни, които са особено характерни за Тракия през римската епоха. След като класифицира сигурните двуосновни имена и сигурните първи и втори съставки, Д. Бояджиев сравнява с тях личните
имена, определяни в езиковедската литература като дакийски, и установява, че те напълно се вписват в тракийската антропони-мична система, тъй като основите им се срещат сред имената от надписа-модел. В заключението изводът за единството на антро-понимичната система в Тракия и Дакия през римската епоха е посочен като най-важен във връзка с проблема за етническия състав на населението. Тази хомогенност на начина на именуване според Бояджиев би могла да се обясни по два начина — или траки и даки са образували през римската епоха един смесен етнос или това си е бил по начало един етнос. Други обобщаващи изводи от изследването са: размерът на германското присъствие не може да се определи с точност; латинският език не е успял да пусне корени в тракийските земи; тенденциите на развитието му на Балканите не се различават от тези в другите райони на империята; в областта на културата може да се говори за съществуването на три сфери - тракийска, гръцка и римска; помежду им е имало контакти, а на места вероятно и билингвизъм; миграциите и варварските нашествия са прекъснали естествената еволюция.
Книгата на Мирена Славова (Славова 2GG7) се отличава с нов подход към проблемите на тракийската фонетика, коренно различен от този на Д. Дечев, В. Георгиев и техните последователи. Приложеният от М. Славова метод за изследване на една важна част от вокалната система на тракийския език се състои във възстановяване на произношението на вокали, записвани със старогръцки <I> диграфи, въз основа на различните графични варианти на едно и също име. При това се държи сметка за фонетичната стойност на старогръцките фонеми, чрез които са направени записите, включително и в тяхното развитие, а също и за латинските транскрипции, които са показателни в много случаи, тъй като в латински не се използват диграфи за предаване на дълги гласни. Друг важен аспект на метода е изследването на тракийските имена в съпоставка с графичния контекст на надписите, т. е. като се отчита начинът на изписване на гръцката лексика във всеки конкретен надпис, в който се срещат тракийски имена. По този начин са изведени критерии, чрез които е установено кога може да се смята, че диграфът отразява дифтонг
и кога - единичен вокал, като в някои случаи е определена и дължината на вокала.
В работата са разгледани последователно диграфите ЕІ, АІ и
ОІ, съдържащи се в тракийски имена, като за всяко име е съста-вено пълно досие, съдържащо всички варианти от надписите, а също и от литературните паметници, когато има такива. В изсле-дването е използван целият наличен епиграфски материал не само от надписите от България, а и от Дакия, Егейска Тракия, Македония, Мала Азия и западните провинции на Римската империя. Когато материалът не дава възможност за определено заключение, това се признава, напр. при някои имена само с £i-графии се констатира, че поради късната датировка не може да се установи дали това е първоначално [i] или [ei]. При имена, писани с диграфа <EI> за Щ-звук са определени три групи - [ei] за дълго [i] (напр. BeiGuq), за кратко [i] (напр. Aei^aq) и имена, при които не може да се определи със сигурност дължината. Едно от големите достойнства на работата е, че благодарение на този анализ може вече да се смята за сигурно какви са били първо-началните форми на редица тракийски имена, които се срещат в различни транскрипции, както и да се отхвърлят окончателно някои етимологии. Така например М. Славова установява, че дифтонгът в личното име PaiaKourcopiq е изначален (т. е. в ai-формите нямаме обратно писане на <AI> за [е]-звук), което пък означава, че със сигурност и двете предложени от различни учени етимологии на това име са несъстоятелни. При анализа на речното и селищно име "OaKioq/ OicKoq/ Oescus е установен първоначален дифтонг, а при названието на племето Muaoi/ Moiaoi/ Moesi и областта Muaia/ Moiaia/ Moesia е установен първоначален монофтонг.
Друг важен резултат от изследването е констатацията, че при използването на <I> диграфите в тракийските имена се наблюдават същите явления като при писането на гръцката лексика в надписите и това доказва развитие на тракийските дифтонги ei > i; ai> а > e; oi> б> i, което е аналогично на развитието в старогръцки език. Приложеният в работата метод е дал блестящи резултати, които поставят на нова, много по-сигурна основа изучаването на тракийската фонетика.
Тъй като и аз принадлежа към това течение в тракийското езикознание, което се стреми да използва възможностите на
неетимологичните методи, ще си позволя да дам кратка информация и за своята книга (Янакиева 2GG9). Това е ономастично из-следване, разделено на две части. Първата е посветена на все-странен анализ на данните за тракийските хидроними, който включва установяване на различните варианти на всяко название в тяхната хронологическа последователност въз основа на анализ на текстовете на античните автори; аргументиране на иденти-фикациите на хидронимите въз основа на историко-географско проучване; установяване на надеждността на етимологиите, пред-лагани от различни езиковеди, както и на езиковите данни, които потвърждават или не потвърждават принадлежността на всяко едно название към тракийския език.
Във втората част са направени изследвания на различни аспекти на тракийския език на базата на детайлните проучвания на всяко едно име, изложени в първата част. Изработена е семантична и структурна класификация на тракийските хидроними. Въз основа на засвидетелстваните форми на тракийските хидро-ними и чрез съпоставянето им с формите на други тракийски собствени имена и глоси са установени характерни особености в областта на фонетиката, морфологичната структура и лексиката. В областта както на вокализма, така и на консонантизма констатацията е, че различните варианти при водните названия не са признак за езикови или диалектни различия. Изследването на графичните варианти с редуване на беззвучна и беззвучна аспирирана експлозивна съгласна, както и на тези с редуване на звучна и беззвучна при тракийските хидроними не подкрепя раз-пространената теза за наличие на изместване на съгласните (Laut-verschiebung) в тракийски, както и тезата за наличие на два отделни езикови идиома на територията между Карпатите и Егейско море. В резултат на лексикалното изследване на тракийската хидронимия е направен изводът, че лексикалните основи на водните названия имат съответствия с тези на други тракийски имена - селищни, лични, племенни и божески - от различни области на тракийското езиково пространство. При това няма никакви фонетични противопоставяния нито във вокализма, нито в консонантизма между лексиката от различните области.
Последните глави са посветени на лексикалното съпоставяне на тракийските водни имена с ономастичен материал от съсед-ните на тракийския езиков ареал области — Мала Азия, Гърция,
западните части на Балканския полуостров и областите северно от него, както и на данните на хидронимията за изясняване на проблема за елинизацията и романизацията в тракйските земи и за проследяването на съдбата на тракийския език до края на античността.
* * *
През последните десетина години, както и преди това, про-дължават да се появяват епиграфски паметници от българските земи, съдържащи както нови примери за вече известни тракийски имена, така и неизвестни до този момент имена. В. Герасимова пише за нов епитет на Тракийския Херос Totoithia / T«toi0^v« (Dat.) върху поставката на статуетка от района на Свиленград (Gerassimova 2GGG). За неизвестно досега тракийско божеско име в надпис от ІІ в. от Стара Загора съобщава в медиите археологът Х. Буюклиев. Ново тракийско женско име Tovi^a0£^ е разчетено върху гробница от ГУ в. пр. н. е. (Атанасов, Неделчев 2GG2). За нови лични имена от района на Средна Струма съобщава М. Манов (Манов 2GG7). Интересна от фонетична гледна точка е генитивната форма S^uaa на личното име SeC0aq върху златен пръстен от ГУ в. пр. н. е. (Шаранков 2GG7; Kitov, Dimitrov 2GG8).
На международна конференция «Древните цивилизации и морето» във Варна Н. Шаранков изнася данни за нови лични имена в епиграфски паметници от района на Пловдив, както и за интересната употреба на селищното название като
лично име в надпис от Филипопол от ГГГ в. С голям интерес се очаква и публикуването от Н. Шаранков на над 2G надписа от елинистическата и римската епоха от новооткрития храм на Кибела в Дионисопол (Балчик), в които също се срещат нови тракийски имена. Съвсем наскоро беше открит надпис, съобщаващ за дейността на религиозно сдружение в Пауталия (Кюстендил) от края на ГГ и началото на ГГГ в. Сред имената на членовете му има и тракийски.
Както непрекъснатото увеличаване на тракийския езиков материал, така и натрупването на редица поправки на имена от книга-та на Д. Дечев и на нови изследвания на тракийския език от последните десетилетия наложиха изработването на нов корпус на тракийските езикови остатъци. Неговото начало беше поста-вено през 2GG4 година като съвместен проект „Компютърен
корпус на данните за тракийския език” на Института по трако-логия при Българската академия на науките и Института за линг-вистични изследвания в Санкт-Петербург (Janakiewa, Falileew 2GG3-2GG4), но впоследствие продължи като самостоятелен от българска страна. Нашата нова концепция е основана на инфор-мационните технологии и предвижда създаването на on line база данни, което ще позволи непрекъснатото обновяване и добавяне на нови сведения.
През 2GG8 г. приключи първият етап от проекта. За неговите цели по задание на екипа беше разработена компютърната програма Dagis 2.G5 Glotta. Това е програма за създаване на база данни и търсене от заинтересовани потребители по фиксирани критерии, по произволна дума или по част от дума. В процеса на работа програмата се доказа като напълно подходяща за изработването на проекта. Работата по създаването на базата данни обхваща първоначално въвеждането на всички езикови единици, съдържащи се в “Тракийските езикови остатъци”. Досега в програмата са въведени около 52G езикови единици с всички текстове на антични автори и надписи, в които те се срещат, което представлява около 15% от лемите на Дечев.
Екипът, изпълнил първия проект, смята, че е необходимо работата да продължи и е подготвил нов проект „Glotta. База данни за тракийския език”. След като бъдат въведени в базата данни и останалите леми от “Тракийските езикови остатъци”, към тях ще бъдат добавяни имената от новонамерените надписи. Старите издания на надписи, които е използвал Дечев, ще бъдат заменени с новите корпуси, като ще бъдат направени съответните поправки в четенията, когато има такива. След изчерпването на материала от излезлите досега корпуси ще се премине към тра-кийските названия от новопубликувани в периодичните издания надписи. Същевременно ще започне и въвеждането на библиографски данни за новите изследвания за всяка една езикова единица. Въвеждането на надписите и на библиографията на изследванията е още по-голяма по обем работа от създаването на първоначалната база данни.
Предвижда се също да се доразвие компютърната програма и да се направят някои допълнения към нея. Особено важно е да се доработи картографският модул, който беше започнат по време на предишния проект. Когато влязат в действие неговите
функции, ще може чрез програмата да се правят карти на раз-пространението на дадено име, на група имена, на определен езиков елемент или на езиково явление.
Достъпността on line на базата данни ще направи трансфера на нови знания за тракийския език непосредствен — с въвеждането на данните както за новооткрити езикови единици от новонаме-рени надписи, така и за нови изследвания върху тях, те ще стават веднага достъпни за потребителите. Компютърната програма ще стимулира научните разработки в областта на тракийското езико-знание, тъй като ще създаде нови възможности. Търсенето по дума, по част от дума или суфикс, както и по определен критерий (лично име, селищно име, хидроним, етноним и т.н.) ще улесни изследванията на тракийските езикови остатъци. Базата данни ще бъде по принцип отворена система. И след завършването на проекта тя ще продължи да съществува и да се попълва с нови езикови данни и данни за нови изследвания. При достигане на определен обем на базата данни няма пречки при възможност корпусът да бъде отпечатан и като книжно тяло.
Проектът ще насочи езиковедските изследвания към по-висока степен на интердисциплинарност. Той цели също отварянето на тракийското и палеобалканското езикознание към другите дис-циплини, изследващи античността в балканските земи. По този начин ще се увеличи приносът на лингвистиката за цялостното изследване на тракийската древност, както и ще се създаде възможност за по-интензивно включване на изследванията по тракийски език в общата индоевропейска проблематика.
Литература
Атанасов Г., Неделчев Н. Гонимаседзе — жената на Севт и нейната гробница. // Пии^. Изследвания в чест на проф. И. Маразов, 55G-557. София , 2GG2.
Бернштейн С. Б. Палеобалканистический аспект карпато-балканской проблематики // Античная балканистика 3. Языковые данные и этнокультурный контекст Средиземноморья,. М., 1978 С. 4-б Езикът на късните латински надписи от България. Част ІІ. ГСУ, ФКНФ (1984). 199G. 78/ 2 С. 3-33.
Георгиев В. Траките и техният език. София, 1977.
Гиндин Л. А. Древейшая ономастика Восточных Балкан (Фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглоссы). София, 1981.
Дечев Д. Характеристика на тракийския език. София, 1952.
Димитров П. Палеобалканският вокализъм. София, 1994.
Дуриданов И. Езикът на траките. София, 197б.
Манов М. Нови тракийски имена в епиграфски паметници от долината на Средна Струма // Нумизматика, сфрагистика и епиграфика. 3.Част
2. София, 2GG7.
Откупщиков Ю В. Догреческий субстрат. У истоков европейской цивилизации. Л., 1988.
Славова М. <I> диграфите в тракийските имена. София, 2GG7.
Тохтасьев С. Р. О передвижении согласных во фракийском языке // Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму. М., 1984. С. 42-43.
Шаранков Н. Собственикът на печата е ясен. // Тема. 2GG7. 29 (3GG). C. 73.
Янакиева С. Тракийската хидронимия. София, 2GG9.
Avramova M., Popova R. Selected bibliography of Thracology in Bulgaria (2GGG-2GG4) // Orpheus. 2GG5. 15. 133-15G.
Bol'adjiev D. Les relations ethno-linguistiques en Thrace et en Mesie pendent l’epoque romaine. Sofia, 2GGG.
Brixhe Cl., Panayotou A. Le thrace // Langues indo-europeennes. Paris, 1994. P. 179-2G3.
Detschew D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1957 (2. Aufl.: 197б).
Detschew D. Charakteristik der thrakischen Sprache // LB. 196G. 2. S. 14б-213.
Gerassimova V. Der Name eines unbekannten thrakischen Gottes // Thracia. 2GGG. 13. P. 133-135.
Janakieva S. Vergleichende Analyse der Onomastik aus dem thrakischen und aus dem dako-m6sischen Gebiet // DIOS. 1999. 1. S. 81-93.
Janakiewa S. Die thrakische Hydronymie und einige Diskussionsprobleme der thrakischen Sprache // Proceedings of the 1Gth International Congress of Thracology (Komotini, Alexandrupolis, 18-23 October 2GG5). Athens, 2GG7. P. 238-244.
Janakiewa S., Falileew Al. Ein neues Projekt uber ein Computer-Korpus der thrakischen Sprache // Orpheus. 2GG3-2GG4. 13-14. P. 99-1G2.
Kitov G., Dimitrov P. A 4th Century BC Thracian Gold Signet-Ring from the Dalakova Tumulus (SE Bulgaria) // AB. 2GG8. 12. 2. P. 25-32.
Masson O. Dimiter Detschew. Die thrakischen Sprachreste // Kratylos. 196G. 5. № 2. S.168-175.
Pisani V. Libri recenti sulla lingua dei traci // Paideia. 19б1. 1б. N 4. P. 238258.
Poghirc C. Thrace et daco-mesien: langues ou dialectes? // Thraco-Dacica. Bucure^ti, 197б. P. 335-347.
Polome E. Balkan Languages (Illyrian, Thracian and Daco-Moesian) // CAH. 1982. III. 1. P.866-888.
Slavova M. Thracian Names Written through Greek and Latin Letters: a
Philological Approach // Orpheus 2GG6. 16. P. 79-89.
Slavova M. Inscriptions on Edonian Coins. // Kadmos. 2GG8. 47. 177-19G. Vlahov, K. Die Vertretung der indoeuropaischen a und e im Thrakischen. //
ГСУ. ФФ. 1966. 6G. C. 43-134.
S. Janakiewa
Neue Methoden und Wege bei der Erforschung der thrakischen Sprachreste in Bulgarien im XXI Jh.
(Zusammenfassung)
Bei der Knappheit an Appellativa unterliegt die Benutzung von Eigen-namenetymologien zur Erforschung der phonetischen und morphologischen Charakteristika der thrakischen Sprache einigen Bedenken wegen des gerin-geren Sicherheitsgrads dieser Etymologien im Vergleich zu denjenigen der Appellativa. Deshalb sind neuere bulgarische Erforscher der Ansicht, dass man mit Etymologien vorsichtiger vorgehen sollte und suchen neue Wege fur die thrakische Sprachwissenschaft. Drei Beispiele dafur werden erwahnt.
In seinem Buch untersucht D. Bojadshiev unter allem das anthropo-nymische System der thrakischen Sprache sudlich der Donau aufgrund der epigrafischen Denkmaler aus der R6mischen Zeit und vergleicht damit Anthroponyme aus Dakien. So stellt er gewisse Homogenitat in der Benennungsweise auf beiden Seiten des Stroms fest.
Die Monografie von M. Slavova ist den Problemen der Phonetik gewidmet. Die phonetischen Erscheinungen werden anhand einer Analyse der Schwankungen in der Schreibung untersucht und namlich auf diesem Grund werden Schlussfolgerungen gezogen - uber die tatsachliche Aus-sprache von <AI>, <EI> und <OI> in thrakischen Namen, und auch uber deren Entwicklung mit der Zeit.
Die von S. Janakiewa erforschte thrakische Hydronymie ist mit verschiedenen Aspekten der thrakischen Sprachwissenschaft wie Phonetik, Morphologie, lexikalische Entsprechungen und das Schicksal der thrakischen Sprache verbunden. Im Lichte der ausfuhrlicher aufgefassten Daten sieht die Benutzung von Hydronymenetymologien in Unterstutzung der These uber die Existenz der Lautverschiebung im Thrakischen nicht uberzeugend aus. Dabei widersprechen die Fakten auch der Hypothese von V. Georgiev uber die Existenz zweier Einzelsprachen im Sprachraum zwischen den Karpaten und dem Agaischen Meer.
Die neue Auffassung uber ein Computer-Korpus der Angaben uber die thrakische Sprache fuhrte zum Entstehen des Projekts „Glotta“. Zur Zeit arbeitet schon das Programm Dagis 2.G5 Glotta, welches wir zu den Zwecken unseres Projekts benutzen. Das ist ein Programm zum Anlegen
einer Datenbank und zum Suchen nach bestimmten Kriterien, nach beliebigen Wortern oder Wortteilen.
Die erste Etappe des Projekts ist im Jahre 2GG8 beendet. Jetzt mochten wir mit der zweiten beginnen. Nach Beendigung des Projekts werden die Angaben uber die thrakische Sprache fur alle Interessenten on line zuganglich sein und die Anwendung des Programms wird die Arbeit der Linguisten, die verschiedene Aspekte der thrakischen Sprache erforschen, bedeutendermaBen erleichtern und modernisieren. Neben der Suche nach bestimmten Kriterien, nach angegebenem Wort oder Wortelement wird das Programm auch noch einen Verbindungsanschluss an andere Programme, z. B. kartographierende und bibliographische Programme ermoglichen.
