CC BY
57
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
ТЪЛКУВАНЕ НА ФРАЗЕОЛОГИЧНИ ЕДИНИЦИ ОТ ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ
Веселка Ненкова ПУ „Паисий Хилендарски" Незабравка Ненкова ОУ „Никола Йонков Вапцаров" с. Селановци Phraselogical Units of Children with Special Learning Disabilities
Abstract. The aim of the present study is to emphasize on some peculiarities that concern the interpretation and learning of phraselogical units by children with special learning disabilities in view of the fact that they, as is known, find difficulties in understanding and memorizing abstract concepts and phrases.
Увод
През последните години в специално-педагогическата и психологическата литература все по-актуални са темите, насочени към децата със затруднения в учебния процес. В българската специализирана литература през 2001 г. Ваня Матанова въвежда специфични нарушения на способността за учене като превод на английския термин specific learning disabilities. Тази формулировка е изградена на основата на социалния модел и се използва пред родители и пред широката общественост. Клиничният модел използва термина дислексия, който в буквален превод от гръцки означава „затруднение с думите". Това наименование включва терапията и прогнозата на нарушенията и се налага като предпочитан професионален термин в научните среди (Матанова и Тодорова 2013: 86). В педагогиката е прието и се използва названието деца със специални образователни потребности (СОП). Трите термина, макар да се използват с различно предпочитание, дефинират група деца, които имат определени затруднения в овладяването на училищните знания и умения.
На фона на цялото разнообразие от когнитивните нарушения изпъкват някои общи характеристики, свързвани с недоразвитието на психичната дейност. Като основна причина за специфичните нарушения на способността за учене се извежда дефицит в цялостната преработка на информацията чрез сензорните системи - слухова и зрителна. Водеща роля в структурата на психичния дефект имат най-вече езиковите затруднения, кратко срочната памет, дефицит в някои от параметрите на вниманието, абстрактното и логично мислене. Тези специфични нарушения могат да се наблюдават изолирано или в комбинация и се съпътстват от дефицити в когнитивното и лингвистично развитие, социални умения, емоционални и поведенчески прояви.
Както находчиво отбелязват Матанова и Тодорова (2013),
[...] важно е да се знае, че дислексията не е болест или увреждане, а състояние, което оказва влияние върху развитието на различни области във функционирането, като - четене, писане, математически умения и мислене, пространствени ориентации, организационни умения, зрително-моторна координация, езикова преработка на информация, за сметка на средно или над средно интелектуално функциониране, творчески заложби и креативност.
Една от основните характеристики на дислексията е наличието на специфичен езиков дефицит и връзката му с останалите когнитивни способности. Дислексиците боравят предимно с конкретно-образното мислене и се затрудняват при тълкуване на сложни понятия и умозаключения. Демонстрират семантични трудности при наименуване на обектите и при намиране на думите, както и при разбиране на метафорични изрази, пословици и поговорки. Езиковите дефицити са насочени към морфологията и синтаксиса, но не и към семантиката (Тодорова, 2007: 112).
Метод и процедура
Настоящото изследване има за цел да сравни способностите на децата в норма и тези с езикови нарушения при разбирането и анализирането на фразеологични единици (ФЕ). Изследването е проведено в периода от януари до май 2013 година в ОУ "Н. Й. Вапцаров" с. Селановци, пилотно училище по проект „Включващо обучение"1. Участниците са разделени в две групи: ученици с езикови нарушения (експериментална група - ЕГ) и ученици с езиково развитие в норма (контролна група - КГ). Експерименталната група се състои от 6 деца от 8 до 12 години, съответно: един ученик от 2 клас, двама от 3 клас и трима от 4 клас. Четири от тях са момчета и две момичета. Всички имат нормален слух и стандартни резултати при изследване на нивото на интелигентност (на долна граница на нормата). Всички са регистрирани като рискови по отношение на обучителните им способности, главно вследствие на езиков дефицит, поради което получават директни логопедични услуги. Контролната група се състои от равни по численост, хронологична възраст и полов състав ученици, описани от техните учители като деца без обучителни проблеми и с езиково развитие в норма.
Предвид това, че у дислексика специфичните нарушения са свързани с декодирането по време на четене, но не и с езиковото разбиране, а и поради факта, че се изразява много по-лесно и по-добре устно, отколкото писмено (Матанова и Тодорова 2013: 92), ФЕ на учениците бяха подавани устно, а не в писмен вид. На участниците беше предоставен индивидуален вербален прочит на избраните фразеологични изрази, след което им се даде време за тълкуване. Обясненията са записани и след това обработени и изнесени в табличен вид.
Въпреки многообразието на термините и различните опити за тяхното класифициране, лингвистите определят фразеологизма като устойчиво съчетание, изградено от не по-малко от две думи, чиято семантична цялост представлява сравнително устойчива структура. Един от най-дискутираните теоретични въпроси обаче продължава да е свързан с устойчивите изрази, които трябва да се включат и изследват като част от фразеологията. Понастоящем се оформят две основни тенденции. Според първата, фразеологизми са само онези устойчиви словосъчетания, изградени от най-малко две думи, които по своята структура са равностойни на една синтагма. Втората тенденция залага на теорията, че фразеологията трябва да се занимава с всички онези устойчиви комбинации от думи, които могат да дадат като резултат не само една синтагма, а и цяло обособено изречение. Второто твърдение, познато още като „широко схващане" за фразеологията, е подкрепено от повечето западноевропейски
1 Изследването е извършено в рамките на проект ВG051РО00-4.1.07 „ВКЛЮЧВАЩО ОБУЧЕНИЕ". Проектът се
осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
318
лингвисти (Anscombre 2006, Corpas Pastor 1996, González Rey 2002 и др.) и залага на изследванията на всички устойчиви словосъчетания, от най-простите по отношение на структурата до по-сложните, такива като пословиците и поговорките. В нашето изследване, след подробно проучване на критериите за определяне на устойчиви словосъчетания, които би трябвало да изучава фразеологията, застъпваме схващането за широкия смисъл на фразеологията и разглеждаме пословиците и поговорките като същински фразеологизми.
За правилното кодиране и декодиране на фразеологичните единици е необходимо те предварително да са запаметени, т.е. да са се превърнали в част от активния или пасивния речник на човека. Ако например слушателят не е запознат с даден фразеологизъм, той ще декодира информацията в зависимост от ситуацията, но този подход не му гарантира сигурен успех. Погрешно декодиране на фразеологични единици се наблюдава най-вече при идиоматичните изрази2, пословиците и поговорките, каквито има в нашето изследване.
Таблица 1
ФЕ Верен отговор Грешен отговор
ЕГ КГ ЕГ КГ
II III IV II III IV II III IV II III IV
1.Имам твърда глава * * * ** *** * * **
2. Тръгвам си с празни ръце * ** ** * ** ** * *
3. Пилея пари * * ** *** * * ** *
4. Пет пари не давам * ** * ** ** * * * *
5. Обръщам гръб на някого * ** ** * ** ** * *
6. Вали като из ведро ** *** * ** *** *
7. Когато върба роди круши * ** * ** *** * * *
8. Правя нещо на бърза ръка ** * ** * *** * * *
9. Плюя си на петите ** *** * ** ** * *
10. Гледам някого като писано яйце * *** * ** ** * * *
11. Хитър като лисица ** *** * ** *** *
12. Ако излъжеш един път, не ти вярват цял живот * * *** * ** *** *
13. Приятел в нужда се познава * * * ** *** * * **
14. Който копае гроб другиму, сам пада в него * * * * * * * ** * **
15. Всичко се купува, само здраве не се купува * ** * * *** * * * *
Резултати в проценти 58% 79% 42% 21%
2 Идиоматичността се определя като семантична особеност на някои устойчиви словосъчетания, чийто смисъл не може да се изведе от
значението на отделните думи, които ги изграждат, нито от комбинацията между тях (Zuluaga 1980: 123).
Таблица 2
ФЕ ЕГ КГ
верни отг. грешни отг. верни отг. грешни отг.
1 0 % 100 % 33 % 67 %
2 83% 17% 83% 17%
3 33% 67% 83% 17%
4 50% 50% 83% 17%
5 83% 17% 83% 17%
6 83% 17% 100% 0%
7 50% 50% 100% 0%
8 33% 67% 50% 50%
9 83% 17% 83% 17%
10 67% 33% 50% 50%
11 83% 17% 100% 0%
12 83% 17% 100% 0%
13 33% 67% 100% 0%
14 50% 50% 50% 50%
15 50% 50% 83% 17%
В словесната верига използването на един фразеологизъм нерядко се възприема и тълкува от децата от ЕГ като свободни словосъчетания. В потвърждение на гореизложеното цитираме когато върба роди круши. Този пример ясно показва, че ФЕ е възприета от учениците от ЕГ не в смисъла на 'никога', а като свободен израз, който е интерпретиран като грешно твърдение, тъй като, според дете от ЕГ „Върбата няма плодове. Крушата е от крушево дърво". Показателни са и тълкуванията на израза имам твърда глава, за който бяха дадени следните неправилни обяснения: „не може да се счупи", „не е мека, а е твърда", „като камък е, здрава е".
Нерядко децата със СОП прибягват до тълкуване на изразите чрез предоставяне на житейски пример, в който те самите са участници. Такъв е случаят с обръщам гръб на някого. Три от запитаните деца от ЕГ отговарят съответно, че се „обръща гръб на някого при скарване", „не харесваш някого" и „не помагаш вече на някой ученик, а отиваш при другите деца". Чрез житейски пример се обяснява и значението на паремиите Който копае гроб другиму, сам пада в него: „едно дете искаше да ме удари, но аз се дръпнах и то уцели чина" и Ако излъжеш един път, не ти вярват цял живот - „леля излъга и мама вече й няма доверие.". Ученици от КГ също си послужиха с пример при обяснение на този фразеологизъм със ситуация, разиграла се в техния клас, а едно от тях даде като отговор приказката за „Лъжливото овчарче".
Интерес представлява и правилното тълкуване на смисъла на фразеологизъм, в който една от думите е непозната, както например при вали из ведро. Нито едно от децата от ЕГ и от КГ не знаеха какво е ведро, но почти всички (83% от ЕГ и 100% от КГ) обясниха, че става въпрос за "много силен дъжд".
Най-затруднени бяха децата от ЕГ при тълкуването на изразите: правя нещо на бърза ръка (67% грешни отговора), Приятел в нужда се познава (67%), Който копае гроб другиму, сам пада в него (50%) и Всичко се купува, само здраве не се купува (50%). Една немалка част от отговорите на ЕГ, както е видно от таблицата, са грешни, което всъщност е още едно доказателство в полза на твърдението, че децата със СОП се затрудняват при тълкуването на фрази с преносно значение, както и на пословици и поговорки. Необходимо е обаче да отбележим, че при тълкуване на смисъла на ФЕ плюя си на петите само едно от децата от ЕГ даде неточен отговор, другите 5 изтълкуваха правилно ФЕ. Такова е съотношението на правилните спрямо грешните отговори и в КГ.
Има и случаи, в които на въпроса какво означава дадена ФЕ децата от ЕГ отговаряха чрез посочване на друг синонимен фразеологизъм. Например за тълкуване на правя нещо на бърза ръка отговаряха с ФЕ „през пръсти", а за пет пари не давам - с „не ти пука за нищо". Подобен е случаят и с деца от КГ: пилея пари - „хвърлям пари", правя нещо на бърза
ръка - „бързо свършваш нещо, не като хората". Погрешно обаче е посочен от ученик от КГ фразеологизмът красив като писано яйце в отговор на израза гледам някого като писано яйце. Очевидно тук объркването се дължи на близките по състав два фразеологизма, в чиито конструкции фигурират думите писано яйце, но които имат различно значение: гледам някого като писано яйце означава 'с голямо внимание и старание се грижа за някого, пазя и бдя да не му се случи нещо лошо, правя всичко възможно да му е добре' (Иванова, 2005), докато хубав като писано яйце има значение на 'много, изключително хубав'.
Тълкуването на пословиците и поговорките показва, че децата със СОП, ако предварително са чули и им е бил обяснен смисълът на изразите, дават като отговор извлечената поука, например за Ако излъжеш един път, не ти вярват цял живот две от децата от EF директно посочиха извода „Никога не лъжи!" и „Не лъжи, за да ти вярват!".
По аналогия с граматическия род на съществителното лисица, за хитър като лисица почти всички деца от EГ (83%) и от КГ (100%) отбелязаха, че се отнася до „хитра жена". Само едно от децата от EГ правилно поясни, че не става въпрос само за хитра жена, а изобщо за човек, който е „много хитър и лъже".
Заключение
Изследването доказва, че за правилното декодиране на ФE решаваща роля има както степента на тяхната идиоматичност, така и честата употреба на изразите в семейната и училищната среда. Децата със СОП не осъзнават метафоричния смисъл на речта, но ако те често са чували от родителите си и са запаметили изразите, те правилно тълкуват техния смисъл. Затрудненията при дислексия, както е известно, се свързват основно с трудното сублексикално четене и графемно-фонемната преработка (Станкова и Боянова 2012: 115116), но при чуването на фразеологични изрази децата се концентрират върху значението на думите и контекста, като по този начин често стигат до правилно тълкуване на ФE. Eto защо, независимо от по-бавното декодиране, те невинаги имат проблем с тълкуването на чутия фразеологизъм. Вторият важен резултат от това изследване показа, че децата от EГ дaват по-кратки, ясни и нетрадиционни отговори от децата от КГ, въпреки че процентно по-добри резултати традиционно регистрираха учениците от КГ (общо 79% верни отговора на КГ срещу 58% на EГ). Децата със СОП възприемат нагледните примери, поради което успех при усвояването на смисъла на фразеологизмите може да се постигне чрез ясно даден реален пример.
Отговорите на учениците от контролната група доказват, че правилното тълкуване на ФE може да е проблемно дори за деца без обучителни трудности (общо 21% грешни отговора), тъй като, както отбелязахме в началото, за правилното кодиране и декодиране най-вече на идиоматичните изрази е необходимо те предварително да са чути и запаметени. Научаването и използването на ФE зависи в голяма степен от лингвистичното обкръжение, в което децата се формират, както и от социалния и професионалния статус на родителите.
Библиография
Анскомбр 2006: Anscombre, Jean-Claude "L'étude et la traduction des formes sentencieuses: notions et problèmes", en Lux Coreana, N 2. Paris: Han-Seine, 5-27, 2006.
Гонсалес Рей 2002: González Rey, María Isabel La phraséologie du français, Toulouse: Presses Universitaires du Mirail, 2002.
Иванова, Ани Фразеологичен синонимен речник на българския език, София: Хейзъл, 2005.
Корпас Пастор 1996: Corpas Pastor, Gloria Manual de fraseología española, Madrid: Gredos, 1996.
Матанова, Ваня и Екатерина Тодорова Ръководство за прилагане методиката за оценка на образователните потребности на децата и учениците, Проект „Включващо обучение", София: Министерство на образованието, младежта и науката, 2013.
Станкова, Маргарита и Виолета Боянова Методологии за работа с деца със СОП. Наръчник за учители и педагогически съветници, София: ЕТО, 2012.
Сулуага 1980: Zuluaga, Alberto Introducción al estudio de las expresiones fijas, Frankfurt am Main: Peter D. Lang, 1980.
Тодорова, Екатерина Дислексия. Специфични нарушения на способността за учене, Нов български университет, 2007.
