CC BY
158
© Е. Недкова, 2008
ФРАЗЕОЛОГИЗМИ С КОМПОНЕНТИ НАЗВАНИЯ НА ЦВЕТОВЕ
В БЪЛГАРСКИ И РУСКИ ЕЗИК
Е. Недкова
Наблюденията ни показват, че прилагател-ните имена, означаващи различны названия на цветове, са компоненти на множество фразео-логизми (фразеологични единици - ФЕ), чието значение най - често е свързано с някакъв об-раз.Такива ФЕ са продуктивни както в българ-ския език (БЕ), така и в руския език (РЕ) като два родствени славянски езика.
Значителната употреба на ФЕ с компоненти названия на цветове в тези езици е обус-ловена от нуждите на всекидневното общу-ване, в което те изпълняват ролята на ярко номинативно-характеризиращо и експресивно средство. В този смисъл интересно е да се направи съпоставка между тези ФЕ в двата езика, което ще даде възможност да изпъкнат както общите моменти, така и характерните за БЕ и РЕ черти «особено като се има пред-вид, общоизвестното положение, че фразео-логията е една от най-специфичните особено-сти на всеки отделен език» [4, с. 212].Такива наблюдения са безспорно полезни както за теорията на фразеологията, така и поради факта, че дават интересни заключения «от-носно бита, културата и психологията на народа, който ги е създал» [пак там].
В тази посока е осъществено и настоя-щото изследване, което има за цел провежда-нето на съпоставителен анализ между ФЕ с компоненти названия на цветове в БЕ и РЕ.
Целесъобразно е съпоставката между ана-лизираните единици да бъде направена в семи-отичен план, като се вземат предвид различия-та в плана на съдържание, в плана на изразява-не и в плана на функциониране. Като отправна точка тук приемаме предложения от руския из-следовател В.Г. Гак алгоритъм за съпостави-телен анализ на библеизмите в руски и френски език [2]. С оглед спецификата на изследваните от нас ФЕ предлагаме аналогичен модел, който обединява определени лингвистични, културоло-
гични и прагматични параметри, и се характе-ризира със следните моменти:
1. Съпоставката на ФЕ в двата езика в плана на съдържанието ги различава като еквиваленти и аналози;
1.1. Ето няколко конкретни примера за ФЕ еквиваленти;
в БЕ: черна душа (‘подъл, престъпен, лош човек’)
в РЕ: черная душа *
в БЕ: бяла врана (‘нещо рядко, по-раз-лично от другите’)
в РЕ: белая ворона *
в БЕ: синя кръв (‘благороднически про-изход’)
в РЕ: голубая (синяя) кровь
*
в БЕ: гледам като бик на червено (‘гле-дам разярено’)
в РЕ: смотреть как бык на красную тряпку
*
в БЕ: съшит с бели конци (‘неловко, неумело, скрито’)
в РЕ: шито белыми нишками и много други.
Посочените ФЕ, които като цяло представят разнообразни структурни и семантични типове в двата езика, се характеризират с еднак-во денотативно и конотативно значение, напълно или приблизително еднакъв лексикален състав, лексико - граматически показатели, съчетае-мост, граматически категории и употребимост -т. е. между ФЕ в съпоставяните езици е налице еквивалентност по всички важни езикови показатели. Цитираните ФЕ са свидетелство за на-личието на междуезикова симетрия на формал-но равнище (вж.: [3, с. 72-81]).
1.2. В по-редки случаи откриваме фра-зеологични аналози, за които е характерна пълна или частична замяна на образа, опре-делящ семантиката на ФЕ. Налице е смислова еквивалентност, т. е. изразяване на едни и същи значения по различен начин.
Например на българската ФЕ зелена глава (‘млад, неопитен’) съответства руско-то фразеологично съчетание зеленый конец. В случая едно и също значение е предадено чрез аналогични ФЕ, като различни са образите, залегнали в тях.
1.3. Нерядко откриваме и такива анало-гични ФЕ (еквиваленти или аналози),
при които компонентът цвят в единия език липсва или е заменен с друг.
Например:
в БЕ: бели пари за черни дни (‘спестява-не за всеки случай на нужда’)
в РЕ: деньги на черный день
*
в БЕ: бял като платно (‘много блед’)
в РЕ: бледный как полотно и др.
1.4. Понякога аналогични по лексикалния си състав и структура ФЕ в двата езика се свързват с различно значение.
Например българската ФЕ минава ми черна котка път означава ‘претърпявам неуспех в някакво отношение’, а руската черная кошка пробежала се използва със значение ‘произтича разпра между някого’.
От друга страна, в БЕ присъства и аналогична ФЕ минава черна котка помежду ни, която се идентифицира по значение с по-сочената руска единица.
1.5. Разбира се, при една значителна част от ФЕ с название цветове не открива-ме съответствие в другия език, т. е. нали-це е езикова асиметрия. Прави впечатление, че ексцерпираните български ФЕ се характеризират с по - голямо богатство и разнообразие.
1.5.1. С подчертана експресивност се отличават например българските иронични ФЕ, при които поради при наличието на определена парадоксалност в образа (т. е. несъот-ветствие между форма и съдържание) се по-ражда ироничната отсянка в значението им: бял като въглен; бял като на тенджера-
та дъното; бял като кюмюрджия/като циганин (‘много черен‘) и др.
Сред ексцерпирантие руски единици от-криваме единствено следната ФЕ с ироничен характер: дела как сажа бела със значение (‘нещата не вървят добре’).
1.5.2. В българския език широко присъстват и ФЕ от типа на клетвите и благо-словиите, в които е налице компонент название на някакъв цвят.
Например: Да те забулят в бяло!Под бяло да легнеш!Под бяло да се засмееш! Ега хванеш черния свят (‘да умреш‘). Да те видя на бял кон (‘да се отличиш’) и др. Те пред-ставляват интересна психолингвистична осо-беност на нашия език.
Във «Фразеологический словарь руско-го языка» на А.И. Молотков и в «Българско-руски фразеологичен речник» на А. Кошелев и М. Леонидова не откриваме зафиксирани подобни ФЕ. Като преводно съответствие на българските ФЕ от типа на клетвите Под бяло да минеш (Под бяло да се засмееш) в РЕ е посочена единицата Чтобь тебя ни дна ни покрышки!, която се идентифицира единстве-но по смисъл, но не и по форма с тях. За да обясним всичките посочени различия между анализираните ФЕ, би трябвало да изтъкнем наличието на двата основни фактора, които ги определят - обективен и субективен [2, с. 55]. Ако обективният фактор - това са природните и културните реалности, свойстве-ни за едната страна и отсъстващи за другата, то субективният фактор се проявява в нали-чието на произволна избираемост, когато едни и същи реалности, еднакво характерни за две култури, намират различна трактовка във фра-зеологията на два езика.
2. Втората задача на нашия анализ е да се съпоставят различията в плана на израза във външната форма на аналогични ФЕ, съдържащи названия на цветове. Те, от своя страна, могат да бъдат от количествен или от качествен характер.
2.1. В първия случаи лексико-грамати-ческите различия се проявяват в:
2.1.1. добавяне и 2.1.2. изпускане на думи и в наложените във връзка с това трансформации в структурата на фразеологичните словосъчетания.
Например:
в БЕ: минава помежду ни черна котка (‘обяснено по-горе’)
в РЕ: чёрная кошка пробежала
*
в БЕ: гледам някого като бик на червено в РЕ: смотреть как бык на красную тряпку (‘обяснено по-горе’) и др.
Вижда се, че думите могат да бъдат добавяни или изпускани, без да се нарушава общият смисъл на словосъчетанието по си-лата на тяхното излишество.
2.2. Различията между ФЕ, които са от качествен характер, се проявяват в използва-нето на различни граматически форми и думи.
2.2.1. По отношение на граматическите форми най-често срещаните разлики се про-явяват в зависимост от типа на езика - синтетичен или аналитичен (например отсъстви-ето на падежни форми в БЕ за разлика от РЕ).
2.2.2. Друга разлика между съпоставя-ните ФЕ в граматическо отношение е употре-бата на компонентите - съществителни или прилагателни имена - във форми, които се от-личават по категорията число (ед. ч. и мн. ч.)
Например:
в БЕ: за черни дни (мн. ч. ‘за лошо неблагоприятно време’)
в РЕ: на чёрный день (ед. ч.)
*
в БЕ: описвам с черни бои (мн. ч. ‘пред-ставям в лоша светлина’)
в РЕ: нарисовать в чёрном цвете (ед. ч.) и др.
2.3. Особено интересни в съпоставите-лен план са лексикалните различия, които са по-често срещани при анализираните ФЕ в сравнение с отбелязаните по-горе граматичес-ки различия. Логическите отношения между номинациите при лексикалните различия се осъществяват най-често чрез близкозначни форми (синонимия).
2.3.1. Синонимията се проявява чрез из-ползването на различни смислови или стилис-тични синоними като компоненти на ФЕ. Например:
в БЕ: давам зелена улица (‘давам възможност нещо да се осъществи, като от-странявам препятствията’)
в РЕ: открывать зелёную улицу
*
в БЕ: червен (румен) като ябълка (‘много червен, румен’)
в РЕ: румяный като яблоко и др.
2.3.2. Както се вижда от примерите, оп-ределени лексикални различия между съпос-тавяните ФЕ се появяват и като резултат от наличието на различни фразеологични вариан-ти, срещани и в двата езика. Безспорно нали-чието на значителен брой такива варианти в БЕ и РЕ прави възможна тяхната взаимозаме-няемост и обогатява стилистичните възмож-ности на двата езика.
3. Третият етап от проведения съпоста-вителен анализ между българските и руските ФЕ с компоненти названия на цветове е с ог-лед на тяхната вътрешна форма. Сред ана-лизизраните единици откриваме немалък брой устойчиви изрази, които се характеризират с изменения във вътрешната форма, което сви-детелства за наличието на определена меж-дуезикова асиметрия между тях. Известно е, че вътрешната форма - това е «образът, за-легнал в основата на названието и отразяващ един или няколко от признаците на назовава-ния обект, посредством който, от една страна, се облекчава обективирането на форми-раното понятие за обекта, а от друга - се на-сочва и активизира същността на назовава-ния обект» [5, с. 82].
Освен това вътрешната форма на сло-весния знак указва на творческия характер на номинацията, на нейната субективност или обективност, както и на националните, исто-рическите и културните особености на мис-ленето и светогледа на даден народ, който благодарение възможностите на езика, е в състояние словесно да разчленява и класи-фицира заобикалящата действителност. Ето защо в различните езици в качеството си на основа на названието могат да бъдат избрани различни черти на една и съща номинация, по силата на която се образуват различни по външна и вътрешна форма ФЕ (виж: [2, с. 62]). Например в БЕ и РЕ, независимо че в еднак-ва степен се свързват с признака черен, де-нят въобще и петъкът като название на определен ден от седмицата се съотнасят с раз-лични образи (макар и фактически свързани), а оттам и с различна вътрешна форма.
в БЕ: черен петък (‘лоши, тежки дни за преживяване’)
в РЕ: чёрный день.
Известно е, че въпросът за вътрешната форма е пряко свързан с въпроса за значение-то на ФЕ, което не се изразява направо, както е при лексемите, а косвено чрез образ. Освен това при ФЕ, при които образът е ясен за възприемащия, е налице известна двуплано-вост - това означава възприемане едновре-менно и на значението на образа, и на значе-нието на ФЕ [4, с. 105].
За значението на ФЕ е характерна и се-тивност, конкретност, която въздейства на въображението и чувствата, и буди опреде-лени емоции. Именно тази сетивност, обусло-веност от значението на образа, дава възмож-ност да се разшифрова съответната ФЕ (т. е. нейната вътрешна форма, свързана с образа).
За обозначаване на признака червен (респективно много черен, много жълт) в българските и сръбските ФЕ се използват често пъти еднакви образи.
Срв. в БЕ: червен (румен) като ябълка/ като мак
в РЕ: румяный как яблоко/как мак
*
в БЕ: черен като гарван/като катран в РЕ: чёрный как галка/смоль
*
в БЕ: жълт като лимон в РЕ: жёлтый как лимон.
С различен образ, а оттам и с различна вътрешна форма са свързани и редица ФЕ с компоненти зооними в двата езика.
Срв. в БЕ: бял бивол (аналогично бяла врана)
в РЕ: белая ворона (‘обяснено по-горе’) *
в БЕ: червен кон (аналогично червен петел) в РЕ: красный петух (‘обяснено по-горе’)
В този случай обаче прави впечатление, че в рамките на БЕ съществуват и такива единици, които са напълно еквивалентни на руските ФЕ, и които обогатяват стилистични-те възможности на нашия език.
Вижда се, че различията във вътрешна-та форма между аналогичните ФЕ могат да
бъдат свързани с частична или пълна замяна на образа, заложен в основата на ФЕ (или на избрания признак), когато образите са близки асоциативно или са фактически свързани, или са далечни, но логически съотносими [1, с. 85]. От друга страна, различията във вътрешната форма на такива ФЕ безспорно трябва да се обясняват с тяхната историческа и национал-нокултурна специфика. Очевидно различните образи, залегнали в посочените по-горе ФЕ, сви-детелстват за различните националнокултур-ни асоциации в съпоставяните езици. Подобни езикови факти дават основание в тях да се търси проявата на специфични черти на нацио-налната култура, тъй като представляват оп-ределени стереотипи на народното самосъзна-ние с цел самоидентификация (вж.: [6, с. 215]).
4. Анализираните на четвъртия етап различия в съотношението между форма и съдържание (с оглед функционирането на ФЕ) се проявяват в тяхната асиметрия. Това озна-чава, че един и същ израз в различните езици придобива: 1. различни значения (много-значност) и обратно 2. една и съща ситуация се описва чрез изрази, различни по своя състав, но с еднакво значение (синонимия).
4.1. В първия случай става въпрос за аналогични по форма ФЕ, при които се про-явяват определени семантични различия в различните езици.
Например:
в БЕ: черно на бяло (‘писмен документ за нещо’)
в РЕ: чёрным по белому (‘1. съвършено ясно, категорично (да се каже, да се напише);
2. писмено зафиксиране на нещо’).
Вижда се, че различията засягат и броя на значенията, с които се използва дадената ФЕ (срв. в БЕ - едно значение, в РЕ - две значения).
4.2. Синонимията пък се проявява при различни ФЕ, които имат еднакво значение (при различна вътрешна и външна форма)
Например:
в БЕ: млад и зелен/зелена глава (‘неопитен’)
в РЕ: зелёный конец
*
в БЕ: гледам през черни очила (‘възпри-емам песимистично нещата’)
в РЕ: видеть всё в чёрном цвете и др.
Очевидно е, че посочените различия между ФЕ в съпоставяните езици могат да се възприемат като отражение на различни аспекти на една и съща ситуация.
В резултат на проведения съпоставите-лен анализ между ФЕ с компоненти названия на цветове в БЕ и РЕ можем да направим следните изводи:
1. В съпоставяните езици такива ФЕ са продуктивни като прави впечатление по-голя-мото богатство и разнообразие на екцерпира-ните български ФЕ.
2. Съпоставката на тези ФЕ в двата ези-ка в плана на съдържанието ги различава като еквиваленти и аналози, като нерядко открива-ме и такива аналогични ФЕ, при които компо-нентът цвят в единия език липсва или е заменен с друг. При една немалка част от ФЕ не откриваме съответствия в другия език като проява на езикова асиметрия.
3. В плана на израза различията между анализираните ФЕ, които имат симетричен характер и могат да бъдат качествени или коли-чествени, засягат както лексикалната, така и граматическата структура на ФЕ. В първия случай лексико - граматическите различия се проявяват в добавяне или изпускане на думи, а във втория - в използването на различни гра-матични форми и думи. Лексикалните различия са най - често срещаните сред ФЕ.
4. Различията във вътрешната форма между тези ФЕ са свързани както с частична-та замяна на образа, така и с пълната му замя-на.Такива различия са обусловени най - често от наличието на определен културен компонент в значението им - т. е. налице е определена националнокултурна специфика при тях.
5. Разликите в съотношението между форма и съдържание на изследваните ФЕ (като проява на междуезикова асиметрия) се изявяват чрез различни значения, които при-добива един и същ израз в различните езици (многозначност) и чрез описание на една и съща ситуация чрез различни по своя състав изрази (синонимия) в тях.
6. Установената близост между ФЕ с названия цветове в БЕ и РЕ се дължи на факта, че като родствени езици и култури, те предоставят редица общи черти и сходства (на общославянска основа), а разли-чията (в това число и националнокултур-ните) - на обособения езиков развой и раз-личното народностно самосъзнание на българи и руси.
ЛИТЕРАТУРА
1. Влахов, С. Непреводимото в превода / С. Влахов, С. Флорин. - С., 1990.
2. Гак, В. Г. Особенности библейских фразо-ологизмов в русском языке (в сопоставлении с французскими библеизмами) / В. Г. Гак // Вопросы языкознания. - 1997. - №9 5. - С. 55-64.
3. Недкова, Е. Фразеологично богатство в творчеството на А. Константинов / Е. Недкова. -Русе, 2003.
4. Ничева, К. Българска фразеология / К. Ни-чева. - С., 1987.
5. Русев, Р. Същност и особености на лекси-калната номинация в романите на Д. Димов и Г Ка-раславов : кандидатска дисертация / Р. Русев. -В. Търново, 1989.
6. Телия, В. Н. Русская фразеология. Семантический, прагматический и лингвокультурологический аспект / В. Н. Телия. - М., 1996.
