CC BY
13педагогически науки
Клинков Георги Тодоров НАУКО МЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ...
UDC 378.014.15
DOI: 10.34671/SCH.BSR.2020.0402.0004
НАУКО МЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ-НАЧИН НА ТЪЛКУВАНЕ И УПОТРЕБА
© 2020
Клинков Георги Тодоров, PhD, гл.асистент
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4000, България, Пловдив, Цар Асен №24, e-mail: starcom2@abv.bg)
Анотация. В новите образователни реалности в България, свързани с радикалните предметни промени в СУ (средно училище) и Университетското образование от особена важност е въпроса, свързан с развитието на кадрите в тези две основни образователни структури. И ако за учителите в отделните училищни степени има изградена през годините система за професионално обучение и развитие, то в сферата на висшето образование атестирането и оценката на преподавателските кадри е бил доста схематичен през годините и не така добре осъзнат като методология процес. Причината се крие в неспособността да се възприеме най-доброто от световната практика, което да отрази в един динамичен процес развитието на научния потенциал на всеки един преподавател и то в границите на съответната научна общност, факултет или университет. В потвърждение на тази теза са и многообразните и дълги в годините опити за верификация и допълване на показателите, които да отразяват компетентно и статистически вярно и непротиворечиво нивото, до което е стигнал в своето научно и приложно развитие всеки един работещ в сферата на висшето образование и структурите на БАН. Това е особено актуално в научната област на педагогиче-ските науки , където има най-големи възможности за създаване и популяризиране на научна продукция, насочена директно към студентите и процеса на обучение в отделните предметни области. Като по този начин се улеснява процеса на ефективна подготовка и образование в границите на развитие през целия живот. Важен е и факта, че по този начин се изгражда нов, градивен имидж на научния сектор, факултет и университет. Създават се и се ползват постоянни архиви от научни публикации, които представят съответната научна област по безспорно най-добрия начин.
Ключови думи: наукометрия, развитие, оценка, показатели, критерии, особености, тенденции.
SCIENCE METRIC INDICATORS IN BULGARIA-METHOD OF INTERPRETATION AND USE
© 2020
Klinkov Georgi Todorov, PhD, chief assistant
Plovdiv University „ Paisii Hilendarski" (4000, Bulgaria, Plovdiv, str. „ Tzar Asen" № 24, e-mail: starcom2@abv.bg)
Abstract. In the new educational realities in Bulgaria, related to the radical slides changes in Su (secondary school) and university education, it is particularly important the question related to the development of the cadres in these two main educational structures. And if for teachers at individual school degrees there is a system for vocational training and development in the field of higher education, the appraisal and evaluation of the teaching staff has been quite sketchy over the years and not as well understood as the methodology process. The reason lies in the inability to perceive the best of the world practice, reflecting in a dynamic process the development of the scientific potential of each teacher and within the boundaries of the relevant scientific community, faculty or university. The confirmation of this thesis is the manifold and long years of attempts to verify and complement the indicators, which reflect competently and statistically true and consistent the level, to which it has reached in its scientific and applied development every one working in the field of higher education and the structures of BAS. This is particularly relevant in the scientific field of pedagogical sciences, where there are the greatest opportunities for creating and promoting scientific production, aimed directly at students and the learning process in the different slides areas. Thus facilitating the process of effective preparation and education within the boundaries of lifelong development. It is also important that in this way a new, constructive image of the scientific sector, faculty and university is built, and permanent archives of scientific publications are created and used, which present the relevant scientific field in an undeniably best way.
Keywords: science metric indicators, evaluation, indicators, criteria, specificities, trends.
НАУКОМЕТРИЧЕСКИЕ ПОКАЗАТЕЛИ В БОЛГАРИИ - СПОСОБ
ИНТЕРПРЕТАЦИИ И УПОТРЕБЛЕНИЯ
© 2020
Клинков Георги Тодоров, гл.асистент, PhD
Пловдивский университет им„Паисия Хилендарского" (4000, Болгария, Пловдив, Царь Асен №24, e-mail: starcom2@abv.bg)
Аннотация. В новых образовательных реалиях Болгарии, связанных с радикальными изменениями средней школе и университетском образовании, особенно важен вопрос, связанный с развитием кадров в этих двух основных образовательных структурах. И если для учителей с индивидуальными школьными степенями существует система профессионального обучения и развития в области высшего образования, то оценка и оценка преподавательского состава на протяжении многих лет была довольно отрывочной и не так хорошо понятной, как методологический процесс. Причина заключается в неспособности воспринимать лучшие мировые практики, отражающие в динамическом процессе развитие научного потенциала каждого преподавателя и в рамках соответствующего научного сообщества, факультета или университета. Подтверждением этого тезиса являются многочисленные и долгие годы попыток проверить и дополнить показатели, которые компетентно и статистически отражают и соответствуют уровню, до которого он достиг в своем научном и прикладном развитии каждого работающего в области высшего образования и в структурах БАН. Это особенно актуально в научной области педагогических наук, где существуют самые большие возможности для создания и продвижения научной продукции, направленной непосредственно на студентов и процесс обучения в различных предметных областях. Таким образом, облегчается процесс эффективной подготовки и обучения в рамках непрерывного развития. Также важно, чтобы таким образом формировался новый, конструктивный образ научного сектора, факультета и университета, а также создавался и постоянно использовался архив научных публикаций, который, несомненно, представляет самым лучшим образом соответствующую научную область._
Klinkov Georgi Todorov SCIENCE METRIC INDICATORS ..
pedagogical sciences
Ключевые слова: наукометрия, развитие, оценка, показатели, критерии, особености, тенденции.
Поводът за написването на подобна статия обикно-вено би бил продиктуван от процеси, които засягат ця-лата научна общност или отделни нейни сектори, но в конкретния случай е свързан с възможностите, които академичната среда и администриращите, управленски органи да подпомогнат академичното развитие на пре-подавателите или с действията си да стопират набраната през годините позитивна енергия на всеки за промяна. Надявам се, че доста хора от академичните среди биха се припознали в една подобна ситуация.
Процеса на въвеждане на примерните национални науко метрични показатели в България за заемане на академични длъжности и придобиване на образователни и научни степени има много интересна история. Тя се свързва на първо място с трудния процес на изработва-не, обсъждане, типологизиране и валидизация на крите-риалния инструментариум в 9-е области на висше образование, а така също и в 52 професионални направления [6].
През 2013 година, по-точно на 30.09.тогавашният министър на образованието и науката проф. Анелия Клисарова в свое писмо търси експертното мнение на изтъкнати български учени от БАН и водещите универ-ситети относно необходимостта да се дискутират разра-ботените от МОН примерни науко метрични показатели, анонсирани и като критерии [7].
Ако се разгледат в детайли показателите, касаещи пе-дагогическите науки ще се открие важната подробност в първоначална редакция, която дава предимство на науч-но-издателската (публикационна) активност на бъдещи-те доктори, главни асистенти, доценти, професори.
Класификационната мярка е ясна и непротиворе-чива-публикации в това число в реферирани списания; публикации в това число в индексирани списания; цити-рания в това число в реферирани списания; цитирания в това число в индексирани списания.
В количествено отношение бъдещите кандидати за доктори следва да покрият обема от 3 статии, от които една в реферирано списание.
За главен асистент се налага да се положат пове-че усилия, намерили своето статистическо отражение в обем от 6 статии,от които 3 в реферирани списания. Цитиранията за тази група трябва да бъдат 3, от които едно в индексирано списание.
За доцента, доктора на науките и професора публика-циите нарастват релевантно по отношение на обема им в реферирани или индексирани списания 18(12); 24(20); 28(28).
Цитиранията като важен науко метричен показател се завишават както следва-15; 25; 35. Те са уточнени и като обем съответно 10; 15; 20.Този своеобразен пуб-ликационен ранг се запазва и при останалите науки-ху-манитарни; социални, стопански и правни; природни науки, математика и информатика; технически науки;а-грарни науки и ветеринарна медицина; здравеопазване и спорт; изкуства; сигурност и отбрана.
В свой-отговор становище проф. дин Иван Илчев, председател на асоциацията на изследователските уни-верситети, включваща 4-е академични колоси в лицето на СУ „Св. Климент Охридски,, ,Технически университет София; Медицински университет София и Химико технологичен и металургичен университет София за-стъпва тезата, която интересно не споделят голяма част от ректорите на останалите водещи университети и структури в България относно тежестта на измерване на науко метричната продукция и изяви на преподаватели-те на така предложените критерии [7].
Тя извежда на първо място констатацията за това, че „.. .предлаганите науко метрични показатели са сил-но занижени „.Освен това критериите следва да бъдат разработени за всяко едно научно направление.
„Обединяването им по области не позволява необходи-мото прецизиране, което отново ще рефлектира негативно върху провежданите конкурси, [7].
Съюза на учените в България, представен от такива изявени учени като член кореспондентите д.м.н Дамян Дамянов; д.ф.н Ангел Попов; д.т.н Мария Балтаджиева обръщат внимание в своето позитивно становище на факта, че „.науко метричните показатели се различават по числени показатели за отделните видове науки. Така например един професор по педагогически науки следва да представи 28 научни публикации, а един кандидат за професор в областта на здравеопазването и спорта съот-ветно 50„ [7].
Примерите за нуждата от прецизирането на науко метричните критерии и показателите на този ранен етап са отразени в становищата на повечето висши училища и структури на БАН. Принципната разлика е, че във висшите училища се преподава и извършва изследова-телска дейност в границите на един динамичен модел, докато в институтите и секторите на БАН се отделя мяс-то и време предимно за научни изследвания и участия в проекти.
На този етап на анализ могат да се направят извест-ни изводи, които имат преди всичко субстантивен характер. Какъв е качествения характер на предложените за разсъждения науко метрични показатели (критерии). Какъв е процента на обоснована от академичните реал-ности в България субстантивна готовност за въвеждане на науко метричните показатели при заемането на ака-демични длъжности и придобиване на образователни и научни степени.
Първият извод се налага от само себе си и е свързан с голямото разминаване на така композираните и рубри-кирани показатели за отделните научни области на ви-сше образование и редуцираните на тази основа 52 про-фесионални направления. Изводът касае преди всичко утвърдените в другите страни сегменти на обективният и необходим брой публикации в индексирани и рефе-рирани списания и съответното цитиране в тях. На този етап все още липсва методология, която да стандартизи-ра и в известна степен на унифицира публикационните изяви на бъдещите кандидати за академично израстване.
Вторият извод е свързан с ролята и значението на типичните, характерни за академичните среди научни жанрове-студии, монографии, учебници, учебни пома-гала, учебни пособия най-често ориентирани към непо-средствения процес на обучение и подготовка във ВУЗ. В предварителните работни бележки от този период те не фигурират като „тежък" науко метричен показател.
Третият извод касае възможностите да се приложат основните постулати на наукометрията, която би могла да канализира много от продължилите години опити за конструиране на науко метричната матрица за оценка. Такива не могат да бъдат открити през целия период на изграждане и развитие на националната концепция и доктрина, свързана с науко метричните показатели .
Наукометрията известна още и като scientometrics е област от науката, ангажирана с изследване на приложение на количествените методи; развиваща се научна дисциплина, подчинена на приложение на многочисле-ни измервания и статистическа обработка на популяри-зираната по различни канали научна информация (коли-чеството научни статии, публикувани за даден период от време, степента на цитируемост)[8].
Както и в много други страни така също и в България опитите да се администрира управление-то на научната дейност в един дълъг период се опира на неверни прогнози, свързани с „научната продукция" на преподавателите от различните университе-ти и звена на БАН. Основният мотив, който впослед-ствие е развит като основополагащ принцип е да се
16
Balkan Scientific Review. 2020. Т. 4. № 2(8)
педагогически науки
Клинков Георги Тодоров НАУКО МЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ...
обоснове националното финансиране на университе-тите и структурите на БАН на базата на съответстви-ето им по отношение на науко метричната матрица. Принципът, който дълги години е бил господстващ, а именно „сравняваме и оценяваме"вече не е актуален, за-щото в повечето държави по света науко метричните показатели, критерии, индекси са свързани преди всичко с научната продукция, която влиза в класа на популярните научни статии (публикации). И на тази база популяризи-рането на този огромен научен масив посредством раз-личните видове цитирания в индексирани, реферирани списания и периодика, а така също представени в рено-мираните, световни база данни за свободен достъп.
Причината се крие в неспособността на отделни ад-министриращи структури, това с особена сила се отнася за България да се направи принципната и функционал-на разлика между понятията „експертиза" и „рейтинг". Стремежът да се оптимизира един или друг показател на академичния рейтинг на университетите се сблъска с неспособността на съществуващият методологически модел да отговори на нуждата от ефективна експертиза на научната продукция от различен ранг и жанр.
В България повечето университети и научни звена на БАН интерпретират науко метричните показатели в гра-ниците на утвърдени през годините постановки. На този етап на анализ би могло да се проследи какво е положе-нието в останалите страни по света, в които тази система е поставена при съобразяване с конструктивните основи на наукометрията.
В различните държави по света приложението на науко метричните показатели за академично и кариерно развитие имат много динамична крива на проявление.
В Германия и Балтийските страни се прилагат прин-ципите на „пространствената наукометрия", която включва основно 3 постулирани нива на оценка и анализ на научната продукция:
1/ Разпределение на публикациите и цитиранията на конкретно пространствено ниво на анализ (регион, град, университет, факултет, катедра, научно звено, изследо-вателска група, конкретен преподавател или изследова-тел).
2/ Научно влияние на статиите на основата на прос-транствената организация на изследователската дей-ност(например издателското международно сътрудни-чество).
3/ Визуализация на публикационната активност на пространствените единици (например приложение на картографията).
Подобен начин на контролиране на науко метриче-ската матрица е при запазване на основния критерий за анализ-публикация в индексирано списание и паралелно цитиране в границите на съответната тематична област
[3].
Във всички германски университети, между които доминират медицинските и инженерно-техническите се подпомага чрез регламентирано финансиране на публикации, които са представени основно в специализирани, тематични списания, числящи се към двете световни база данни Scopus и WoS.
В България от много години има изградена традиция, научните публикации, които се издават да следват логи-ката на регионалните събития - университетски конференции, чествания на факултети или научни звена, науч-ни конференции, които имат претенции да са междуна-родни, при условие, че нямат задължителните за целта индексационни науко метрични показатели (импакт фактор, който е свързан с индексационна база данни; системен ISSN номер тогава, когато проявата се планира да става системна в границите на академичната година).
Финансират се статии на преподаватели, които се издават в сборници с ISBN, факт който не подпомага реализирането на някои от приетите в световен мащаб компоненти на „пространствена наукометрия".
Повечето университети в България използват тази
схема и модел като всяка една научна среща, форум или конференция приключва с издаването на един или пове-че тематични (секционни) сборници, които притежават ISBN без да се полагат усилия да се получи индексация, DOI на всяка една от публикуваните статии, в някоя от наложилите се вече научни реферативни база данни (като например SiS-Scientific Indexing Services; Global Impact Factor). Подобно действие дава възможност този елемент от пространствената наукометрия, свързан с регионалните тежести на научните публикации (университет, факултет, звено и т.н) да притежава необходи-мите инструменти за архивиране и оценка в границите на съответната научна област за неограничен период от време.
В Англия оценката на академичната продукция на всеки един преподавател по отношение на възможното му кариерно развитие се извършва при спазването на „строги, експертни подходи". Създава се жури от екс-перти в дадена научна област (ще е интересно да се на-прави анализ на научната област педагогически науки, които се изучават в Англия на базата на строгото реду-циране на онтологическата им производна)[4].
Те оценяват научната продукция на своя колега, като основния ориентир е индексационна тежест на научните публикации и брой цитирания за потвърждение на на-личен индекс на Хирш.Става дума за Английската RAE (Research Assessment Exercise). От 2014 година се говори вече за REF- Research Excellence Framework) [4].
В САЩ наукометрията и традициите при оценка на академичните постижения на преподавателите са точно разчетени. Още през 2014 година се навършват 50 години от първият брой на Science Citation Index — SCI (Указател на цитираната литература, създаден от д-р Ю. Гарфилдо (Eugene Garfield). Системното излизане на списанието започва през през 1964 г. в Institute for Scientific Information — ISI (Института за научна информация) на САЩ.
Изгражда се концепция, която се поставя в осно-вата на много науко метрични доктрини в света. В ос-новата на тази концептуална схема, която е от отворен тип и непрекъснато се усъвършенства и развива е конструкта „...научната литература се явява форма за съществуване на науката, а научната статия предста-влява общоприета норма за разпространение и оценка на резултатите от изследванията, а така също решаващ (критически) фактор за придвижване по служебната стълбичка в повечето научни дисциплини" [1, с.20-21].
Новото ядро, според автора на настоящата статия се крие в новото възприемане на реферативните отправки (цитирания или от руски ссылки), които всеки един автор, пишещ научна статия прави. И преди 100 години и сега всяка една научна статия следва да има определен обем от вторични цитирания. Липсата на такива цити-рания-отправки-ссылки (нещо характерно за съжаление за българските автори, което говори за ниска научна и публикационна култура) се разглежда като показател за ниска квалификация и затруднява архивирането на науч-ната публикация.
В САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия науко метрична матрица такава каквато има в България не се прилага. Там са от значение в процеса на научното из-растване и защита на авторитет на съответното учебно заведение на следните основни критерии и показатели, представени на релевантен принцип: количество публикации Np; сумарно цитиране; средно ниво на цитирания в една научна публикация; нормализирана цитираност; децил-рангов индикатор; импак-фактор; индекс на опе-ративност; квартил-рангов индикатор; SJR-SCImago Journal Rank [2].
Михайл Соколов в своя популярна статия застъпва тезата, че „...високият научен ранг на Американските университети се дължи на централизираните с държава-та програми за поощряване на публикационната актив-ност на преподавателите в колежите и университетите
Klinkov Georgi Todorov pedagogical
SCIENCE METRIC INDICATORS ... sciences
в САЩ".
Възможната апроксимация на обема на финансиране на статии към Scopus и WoS към останалите индекса-ционни параметри показват, следната тенденция:
1/България по отношение на преподавателите, кои-то чрез своите публикации покриват FTE еквивалента (например за 2004 година, доста преди да се реализират първите опити за науко метрическа индексация), който се изразява в активност в реферираните база данни се изразява с числото 9827 човека. За сравнение Англия 164040; Франция 202377; Малта 436.
2/България приключва 2009 година с 20166 статии в базата данни на Scopus. За сравнение Англия има участия в 777979 научни публикации; Франция 477820; Малта 966.
3/В България са отделени за този отчетен период 1999-2009 година финансови средства равни на 329746 щатски долара. За сравнение в Англия 32056900 щатски долара; Франция съответно 38024854 щатски долара; Малта 416623 щатски долара.
4/В България цената на една англоезична научна публикация струва през този период 183,99 щатски долара. За сравнение В Англия тя има цена 467 щатски долара; Във Франция 896 щатски долара; Малта 440 щатски долара [9].
Индексирането по този начин на документа (статията се възприема като официален, публикуван в режим на свободен достъп документ), посредством използваните в него библиографски цитирания-ссылки показва, че другите, по-рано публикувани статии са близки по тематика до този документ.
В американската концепция за ролята и значението на научната статия, нейните вътрешни библиографски цитирания, а така допълните, вънщни цитирания след като е приключило нейното индексиране се възприема презумпцията, че „.. .цитиранията представляват симво-ли на конкретна научна концепция". Цитирането, толкова подценявано от българските автори помагат да се проследи развитието на приносният момент на автора. Придава достоверност на неговите тези, постановки, из-следвания [2].
Каква е действителността в България в настоящият момент. Всеки един университет е приел композирани-те според научната област на висше образование науко метрична матрица. На базата на автономността на ви-сшите учебни заведения и степента на администриране на тези процеси в отделните факултети могат да бъдат прилагани едни или други доминиращи показатели.
Навярно при извеждането на това допълващо правило се има в предвид презумпцията да се осигурят ча-сове на бъдещо хабилитирано лице, което може да не е от обявилият конкурса университет и да притежава значителен научен потенциал, изразяващ се в конструкта научна продукция.Като се забравя факта, че конкурсите в отделните университети се налагат на базата на едно единствено основание-затвърждаване на академичната специалност при наличието на подготвени местни кадри.
Всеки един е свободен това основание да го интер-претира по различен начин. И настъпва в определени моменти процеса на редукция на учебните планове за да може „кандидата" да придобие необходимият брой ча-сове и това формално на пръв поглед основание да не е съществена пречка.
Българските университети и научни звена на БАН спазват стриктно приетата оценъчна матрица [5].
Остава обаче открит въпроса какво става с този кандидат за заемане на академични длъжности и придобива-не на образователни и научни степени, ако той притежа-ва високи показатели, изразени в науко метричната таблица за съответната научна област, но поради известни трудности не притежава необходимият брой лекционни часове. Трудностите биха могли да бъдат липса на прием на студенти по съответната академична специалност (определено лош вариант); неспособност или нежелание 18
на отделните ръководства да подпомогнат с лекционни часове доказал се в годините кандидат.
Допълващите разпоредби в отделните университе-ти и факултети , касаещи науко метричните показатели следва да намерят отговор в два много важни и от морал-на гледна точка положения:
1/Кое следва да е определящо по отношение акаде-мичното израстване - безспорните научни приноси, из-граждани с години като научна продукция или наличие-то на лекционни часове, при условие,че те не са толкова константна категория и зависят от много фактори. На първо място от готовността на всеки един университет или факултет да се развива като налага и утвърждава нови специалности и доказани свои кадри. На второ мяс-то от академичната приемственост между преподавате-лите от отделните специалности.
2/Отлагането във времето на едно или друго научно академично израстване много често довежда до карди-нална промяна в нагласите на кандидата по отношение на бъдещите му публикационни и научно приложни из-яви.
Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) (1) Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности „главен асистент", „доцент" и „професор" трябва да отговарят на минимал-ни национални изисквания към научната, преподавател-ската и/или художествено-творческата или спортната им дейност, определени в този закон, наричани по-нататък „минимални национални изисквания".
(5) Висшите училища и научните организации мо-гат да определят в правилниците си и допълнителни из-исквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности при спазване на този закон и на правилника за прилагането му [10].
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА:
1. Маркусова В.А. Введение.К 50-летию Science Citation Index:История и развитие наукометрий.с.20-21. http://elar.urfu.ru/bit stream/10995/40119/1/978-5-7996-1352-5_v37_0003.pdf.
2. Галынский В.М., Кулаженко В.Г., Соловеьев П.С. Наукометрические показатели в формировании стратегии публикационной активности университета.
3. Пекер И.Ю. Применение методов пространственной науко-метрий в изучению отдельных стран и регионов. https://cyberleninka. ru/article/n/primenenie-metodov-prostranstvennoy-naukometrii-k-izucheniyu-otdelnyh-stran-i-regionov.
4. Россия обречена на наукометрию. https://indicator.ru/ humanitarian-science/rossiya-obrechena-na-naukometriyu.htm.
5. Справка Държавен вестник.Постановление №122 от 29 юни, 2018г.за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България , приет с постановление №202 на М.С.от 2010 г. обн., ДВ, бр. 75 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2011 г., бр. 9 от 2012 г., бр. 62 от 2013 г., бр. 60 от 2014 г. и бр. 57 от 2015 г.
6. Съгласно постановление 125 на МС от 24.06.2002 година.
7. https://www.parliament.bg/pub/cW/20140610110420.pdf.
8. https://ru.wikipedia.org/wiki/.
9. https://trv-science.ru/2010/10/12/lozh-naglaya-lozh-i-naukometriya/.
10. https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135680028.
Balkan Scientific Review. 2020. Т. 4. № 2(8)
