CC BY
16
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVII, ISSN 1311-9427, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
МЯСТО И РОЛЯ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ДИСЦИПЛИНАТА „ЕКОЛОГИЧНА ЕТИКА"
Златка Ваклева ПУ „Паисий Хилендарски", Биологически факултет
PLACE AND ROLE OF INFORMATION AND COMMUNICATION TECHNOLOGIES IN THE TRAINING IN THE COURSE „ENVIRONMENTAL ETHICS" IN THE UNIVERSITY
Zlatka Vakleva PU "Paisii Hilendarski", Faculty of Biology
Abstract: In the study are presented: A review of the trends in the use of information and communication technologies (ICT) to support good teaching practices. Emphasizing this trend in the training in the course Environmental ethics in higher education in respect of the place and the role of ICT in teaching and learning; Use in the education process of any relationships in the development of the technologies and the study of environmental and eco-ethical problems.
A provocation in the examination of the relationship between environmental problems and ICT is the indisputable trend that the future of humanity depends on these two factors - technology and environmental situation. This relationship can be very positive with respect to use of technologies for learning, managing and resolving the problems of ecology by means of the ICT. Integration of these trends and relationships into education in the Environmental ethics course is prospective educational practice.
Въведение
В изследването са представени: преглед на тенденциите в използването на информационни и комуникационни технологии /ИКТ/ за подкрепа на добри преподавателски практики; открояване на тази тенденция в обучението по дисциплината Екологична етика / ЕЕ/ във ВУЗ по отношение мястото и ролята на ИКТ в преподаването и ученето; използването в образователния процес на някой взаимовръзки в развитието на технологиите и изучаването на екологичните и екоетични проблеми. Провокация в разглеждането на взаимовръзката между екологичните проблеми и ИКТ е неоспоримата тенденция бъдещето на човечеството да зависи от тези два фактора - технологии и екологична обстановка. Тази взаимовръзка може да бъде много положителна в насока използване на технологиите за изучаване, овладяване и решаване на проблемите на екологията със средствата на ИКТ. Интегриране на тези тенденции и зависимости в образователния процес по дисциплината Екологична етика е перспективна педагогическа практика. Научните дискусии в тази насока разглеждат необходимостта да се свърже устойчивостта, образованието и технологии по начини, които надхвърлят границите на знанието, местоположение, език, пол, раса, националност, култура и политика. Необходимостта да се прояви достатъчна етична далновидност като отговор на
предизвикателства за света, с които хората ще се сблъската до 2030 г и по-нататък. Явява се необходимостта да се проектират тези опасения за една бъдеща среда много по-различна от днешната.
Материали и методи
В изследването са използвани методите на педагогическо изследване: теоретико-методологичен качествен анализ на литературни източници по проблема и педагогическо моделиране.
Резултати и дискусии
Докладът на хилядолетието [8], поръчано от Организациям на обединените нации, попита 213 експерти от целия свят да насочи поглед към 2030 г и описват какво те виждат по отношение на бъдещите технологии и изучаването на подкрепа за всички хора, не само педагози, но и бизнесмени, семейства, пенсионери, и други. В резултат на проучването са посочени над петнадесет очаквани въздействия на технологиите върху оучението в бъдеще. Между тях са посочени в последователност: улеснено и създаващо простото във времето познание и обучение; индивидуално образование; е-преподаване; разширяване на използването на симулации; приложение на Web 17.0; интегрирани системи за учене през целия живот; глобални онлайн симулации като инструмент за първични изследвания в социалните науки; устройства с преносим изкуствен интелект; по-интелигентни компютри; ще се повиши използване на обществени комуникационти технологии в изучаванто на знания; разработване на национални програми за подобряване на колективната интелигентност; по-добряване паметовите възможности на човека и функционирането на мозъка; повишаване на генетично заложената интелигентност; поддържане функционалността на мозъка по-дълго; подобряване и индивидуализиране на храненето.
Посочените в проекция тенденции са интересни в няколко отношения: едната е насочена към индивидуалните потребности, а другата в идеята за общност в рамките на разширяване и увеличаване на специализираната глобалната образователна общност, като постоянна формация, което предполага преодоляване необходимостта от миграции на учещите хора в съответната за учене област и регион, движени от мотивацията за образователна стерен и качество на обучението. Говори се за използване на колективните познавателни способности на човечеството, за да се предложат добри решения не само базирани на дисциплина, но и по отношение локация (град, държава, национално, регионални) решения, но интегрирация и интердисциплинарност етични решения от глобална гледна точка. В такъв контекст, въпросът колко е възможно един студент да «запомня» като субективна характеристика взривява нашите представи за това? Като се има предвид, че всички знания, които са разработени от началото на човешката история до днес в различни области ще бъдат удвоени в следващите пет месеца, предизвикателството е видно. Очевидно в глобалната среда с най-новите технологии ученето е коренно различно. В преподаването и ученето днес технологиите се използват за интерактивна лекция, представяне на проекти на студенти, онагледяване на учебния процес и др.
Друго важно влияние е по-широката употреба на симулации. Различни чуждестранни научна фондация работят в подкрепо на развитието симулации за образователни цели - т.нар. виртуални светове, като например Rainforest Research Island и др.. Студентите се учат в тези дигитални пространства да изследват екологични проблеми и да вземат решения възо-снова на комплекс от данни, както и да изследват последствията от взетите решения, чрез симулиране на промяната да се посрещнат успешно бъдещите предизвикателства [2, 6]. Ефектът на потенциалнитерешения осигурява безброй възможности за анализ, корекция и изследване на варианти от решения. Дигиталните пространства осигуряват условия мак-симално близки до реалните и интегрират компетенции и интерактивност в система на колективно знание и глобален отговор на въпроси с помощта на технологиите. Ученето е многократно по-бързо, успешно и занимателно.
Достъп до световното информационно научно пространство е едно от основните пре-димства, които осигуряват съвременните ИКТ [7]. В научната общност репродуцирането на истината е убедително докозателство за истинността на научните идеи и доказателства. Обучаваните могат да получат бърз, глобален и точен отговор чрез технологиите.
Успоредно с очертаните възможности на ИКТ за внедряване и ефект върху образова-телния процес във ВУЗ се променяти дидактпическите му измерения [4, 5, 7 ]. Те трябва да разширят сво ите ларамнтри и отеенели традиционни рамки. Между тях са преконфи гуриране на учебната зала , изгражд ане на високо структурирана учебне среда, осигуряване на студен-тите не дестетъч но възможности за себеизрнзяване, трансформир ане на консерв атиенаае лек-ционна форма в интерактивне и др. Необхоиимостта от разчупване на, обрекователни ограничения от форми и пространства зе по-ефективно препндаване и учене е един от приоротетите в преподеванетн в университета и по-специално по дисциплината „Екологична етика".
Специфики на тази Лисциплинарне област си: динамика на разглежданата тематика, казусна основа на разглежданите проблеми от научната облест г 1 ] е необходамост от фор-миране на умения за критично мнелене [9, 10], умения за вземане н а решения в етичер контекст. Традиционните образователни технологии трудно мотивират и разклриват дь-лбичитана на екнетичната тематика. Иеползванато на ИКТ в обраоветелния процес по ЕЕ е задьлжително условие за успех. Те служат за : ораанизирана ни интеракливна лекция базирана на малтимедрйнатaпрезентация и използването на интерактивна дьлка; използва-не не видеофилми и видеофрагмента в контекста на изучавзната тематика; приложение на симулационните виртуални светове и по-конкретио тези, които дават възможности за етично внемане на решения ио екологични проблеми (виж фиг 1).
ИНТЕРАКТИВНА ЛЕКЦИЯ -технологична обезпеченост
демонстриране на учебна информация /текстова, аудио визуална/ чрез интерактивна мултимедийна презентация интерактивна дъска /използване на различии похвати за интерактивна работа/ видеофилм и видеофрагмента по разглеждан проблем /готови видеоматериали от интернет пространството/ демонстриране на симулация от учебни симулационни виртуални светове /virtual world/
Фиг 1. Примерен модел на интерактивна лекция по дисциплинат а Екологична етика -тихнологична о безпеченост
Приложението н а ИКТ и по-конкретно използването на виртуални светове във висшето образование се сблъсква т много бариери [3] в международен план и у нас най-вече в технологично обезпечеване с необходима аппаратура в учебните зали, необходимо ниво на дигитална компетентност накто от страна на преподаватели така и на обучевани, налични ресурси от разработени virtuyl world предимно не чужд ееик, ограничени специализирани симулационни виртуални светове в изпледваната дисциплинарна област. Преподавателите трябва д а бъдат обуч ени да препод ават използвайки еъзможностите на виртуалните светове, а студентите да бъдат обучени да унат в такава технол огична 3D среда. Изследователите [3] са категорични, че има бъдеще з а обучението във виртуални с ветове. Техния голям образователен потенци ал ги правръща в мощни ресурси и пруктически решения за аадоверяване на арсенала от обрезователни нужди в съвременния технологичен свят.
Моето мнение като преподавател използващ възможностите на virtual world за преиодаване на ЕЕ и наблюдението ми върху поведението и уезултатите от ученето не студентите в такева среда бих искала да охарактеризирам с една фраза, а именно - това са технологични възможности с огромен образователен потенциал.
Заключение и изводи
Динамиката във всички сфери на живота не би могла да продължи хармоничното си развитие без напредък в използването на ИКТ в обрааованието. За съжаление в България този напредък се генерира главно от личния опит и мотивация на препедаватели и студенти, както и от постиженията на световната практика. Много добри глобални идеи за развитие в тази
насока приключват с изчерпване на финансите и времето за работа по съответния проект. Не се замисляме, че това е и една от причините децата ни да искат да учат зад граница.
Опитът ми сочи, че:
• Студентите не използват пълноценно възможностите на ИКТ поради неосъзнатост и липса на системност в тази насока както от страна на образователните институции и в по-конкретно на преподавателите;
• Приложението на ИКТ по-често се демонстрира показно и епизодично, отколкото е ежедневна образователна практика, за това спомага и липсата на инфраструктулна и технологична осигуреност.
• Има безкрайно много възможности за приложение на ИКТ в образователната практика във ВУЗ, но има също толкова много ограничения, които обезсърчават преподавателите.
Недостатъчно използване на капацитета на студентите и възможностите на активното обучение чрез използване на ИКТ е ограничено и от остарелия формат на учебните програми, седмичните графици и времеви характеристики на часовете, на които е базирано обучението във ВУЗ. Необходимостта от преодоляване на ограничените ресурси на преподавателя с възможностите на технологиите /ИКТ/ е многократно по-добра и неосъдната напълно възможност в образованието в университетите в България.
Благодарности: Този материал е публикуван с любезното съдействие и финансиране на Поделение НПД към ПУ „Паисий Хилендарски", по Проект СП 15/БФ005.
Библиография
1. Ваклева, З. 2011: Образователни аспекти на екологичната етика. Научни тр. ПУ «П. Хилендарски», т. 47, кн. 2, 2011, ISS 0861 - 279X, с. 73-83
2. Craven, D. 2015: Gamification in Virtual Worlds for Learning: A Case Study of PIERSiM for Business Education. In Gamification in Education and Business (pp. 385-401). Springer International Publishi
3. Gregory, S., Scutter, S., Jacka, L., McDonald, M., Farley, H., & Newman, C. 2015:.
Barriers and enablers to the use of virtual worlds in higher education: An exploration of educator perceptions, attitudes and experiences. Journal of Educational Technology & Society, 18(1), 3-12
4. Kaware, S. S., & Sain, S. K. 2015: ICT Application in Education: An Overview. International Journal of Multidisciplinary Approach & Studies, 2(1), 25-32.
5. Mryglod, O., Fuchs, B., Szell, M., Holovatch, Y., & Thurner, S. 2015: Interevent time distributions of human multi-level activity in a virtual world. Physica A: Statistical Mechanics and its Applications, 419, 681-690.
6. Rasheed, H. S., & Rasheed, H. 2015:. Performance implications of internet-based information technology in value chain management. International Journal of Information Systems and Supply Chain Management (IJISSCM), 8(2), 1-13.
7. Tsai, C. W., Shen, P. D., & Lin, R. A. 2015: Exploring the Effects of Student-Centered Project-Based Learning with Initiation on Students' Computing Skills: A Quasi-Experimental Study of Digital Storytelling. International Journal of Information and Communication Technology Education (IJICTE), 11(1), 27-43.
8. UNEP. 2005: Millenium Environment Assessment, vol 1, chapter 22, pp. 633
9. Vakleva, Z. 2014: POSSIBILITIES FOR THE FORMATION OF CRITICAL THINKING IN THE STUDENTS' SEMINARS ON ENVIRONMENTAL ETHICS. Scientific Researches of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, Series A. Public sciences, art and culture vol. I, Scientific session, 31.10 - 01.11.2014, ISSN 1311-9400, 282-285
10. Vlasova, V. K., Kirilova, G. I., & Masalimova, A. R. 2015: Information and Logistic Foundations of Pedagogical Education Design and Content Education. Review of European studies, 7(4), p54.
