CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
МОТИВАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА COMMUNITY-SUPPORTED AGRICULTURE В БЪЛГАРИЯ
Венелин Терзиев, Екатерина Арабска Висше училище по агробизнес и развитие на регионите
Резюме
Съвременното земеделие, изправено пред предизвикателствата на всеобщата глобализация и нарастващите изисквания за осигуряване на качество и безопасност на храните, здраве на животните и хората и чиста околна среда, следва тенденциите на устойчиво развитие и насърчаване на предприемаческата активност в малките и средните стопанства. Настоящата разработка прави пилотно проучване на мотивацията за развитие на Community-supported agriculture в България като разновидност на алтернативните хранителни мрежи (и по-специално развита в биологичното производство), осигуряваща възможности за гарантирана реализация на продукцията и финансиране на дейностите в условията на пряко взаимодействие градски-селски райони. Проведената анкета показва, че липсата на информираност и мотивация е главна пречка за подобно развитие въпреки изразения потенциал за приложение на концепцията в България.
Ключови думи: алтернативни хранителни мрежи, Community-supported agriculture
Въведение
Алтернативните хранителни мрежи (Alternative food networks (AFNs) обикновено се определят с атрибути като: пространствена близост между фермери и потребители, съществуване на места за търговия (като фермерски пазари), Community-supported agriculture (преведено тук като „земеделие, подкрепяно от обществото), и обвързване с производство и консумация на 'устойчиви храни'. Урбанизацията и преструктурирането на селските райони са от критично значение за развитието на алтернативните хранителни мрежи, които не могат да бъдат описани просто, защото възникват в хода на политически, културни и исторически процеси [5]. AFNs са много разнообразни и се характеризират с неравномерно развитие и подкрепа за фермерите, които участват в тях. Community supported agriculture (CSA) е маркетингов подход, който насърчава местното и устойчиво производство на храни. Тази концепция възниква през 60-те години на XX век в Швейцария и Япония, където потребители, търсещи безопасни храни се обединяват с фермери, търсещи стабилни пазари за своята продукция, като от началото на 90-те в Европа и Северна Америка все повече нараства броят на CSA. Това е едно партньорство, осигуряващо директна икономическа и социална връзка между производството и потреблението на храни, което може да бъде открито в различни форми. Принципно, членовете поемат задължение да подкрепят производителите чрез предплащане на очакваната реколта от сезона. Производителите осигуряват сезонна свежа храна, като им се гарантира надежден пазар за разнообразяване на производството и стабилен годишен доход. Обикновено тези ферми, които прилагат CSA, са с разнообразна продукция, за да задоволяват търсенето. Тя по принцип е сезонна.
Малки са и по отношение на производствени площи, и по отношение на приходи. Разчитат на помощ от сезонни работници и стажанти. Разбира се върху потребителския избор на устойчиво земеделие, който е определящ в случая, оказват влияние много фактори и невинаги обществените и екологичните ценности са определящи. Затова тези ферми обикновено са насочени към градовете, към добре образовани потребители с нови ценности, достатъчни доходи, съвременни вярвания и желания. Увеличаването на преките контакти между производители и потребители подпомага не само фермерите, но способства и за изграждането на сътрудничество и доверие в обществото, обучава и дава информация на потребителите за храната, нейния произход, качество и безопасност. Понастоящем повечето от представяните подобни инициативи са за биологични ферми и се състоят от производител/и и асоциация от членове (потребители), използващи фермата/ фермите по социално, икономически и екологично устойчиви начини - 3Ps - people, planet and profit. Мотивацията за включване в подобни сдружения е различна - от качество на продуктите (биологични, пресни, вкусни), през желание за връзка с производството, чиста среда, и се стигне до подкрепа за по-устойчиви хранителни системи. Земята принадлежи на производителя, но членовете я приемат за „своя". Те могат да идват да събират реколта, да се срещат, да почиват, да помагат и т. н. Обикновено са разработени уеб-сайтове, предоставящи информация за социалните (организиране на различни събития, семинари, срещи и т. н. ) и производствените дейности (събиране на реколтата, плевене и т. н. ) във фермите. Фермите предлагат и място за забавления и обучение на децата.
Bougheraraa et al. (2009) изследват кои са факторите, определящи участието на домакинствата в установяване на дълготрайни отношения с местни фермери. Изводът е, че това е трудно за измерване, но проучването подчертава, че това в случая са предимно опасения за опазване на околната среда. Интересен момент в изследването е начинът на разглеждане на различните атрибути на качеството: външен вид (напр. цвят и т. н. ), невизуални аспекти (вкус), доверие (околна среда), отчитащи различните етапи - преди, по време и след консумация. Авторите стигат до извода, че дългогодишните споразумения между фермери и потребители са институционална иновация. MacMillan-Uribe et al. (2012) правят проучване доколко екологичното поведение на CSA членовете могат да определят навици, свързани с храните и устойчивостта. Стига се до извода, че като цяло, екологичното поведение на CSA членовете са значителен фактор в устойчивостта и хранителните навици. Анализите на Brehm и Eisenhauer (2008) показват, че мотивацията на членовете на CSA засяга качеството на храните като най-силен мотивиращ фактор. Значението за изграждане на общност и социален капитал не се откриват като значими мотиватори в това изследване, нито като особено важни ползи от членството. Обаче, връзката на обществото в насърчаване на определени мотивиращи фактори, като желанието за развитие на по-силно чувство на общественост и желанието за подкрепа за местните производители, е значително.
Charles (2011) разглежда въпроса как да се изгради подобен модел. Откриват се индивиди, които търсят промяна, недоволни са от настоящата хранителна система, търсят достъп до местни храни и които искат да бъдат част от намирането на решение на важни въпроси. Подчертава се значението на познанието, местните мрежи и връзки, университетите, доброволческата активност и т. н. В прегледа на основните фактори, могат да се обобщят следните: човешки фактор - знания, умения, мотивация, време; обкръжаваща среда - почви, води, земя; икономика - местен бизнес; инфраструктура и управление -местни властни, подпомагащи агенции, планиране, финансиране); други институции -училища, колежи, здравни заведения, обществени групи).
В обобщение: четири са характеристиките, които различават CSA от традиционния маркетинг на храни: споделяне на риска, предплащане, пряка връзка с производителя и повишена устойчивост. Съкращава се пътя за дистрибуция и се създават социални връзки. Цялата тази концепция показва как привличането на вниманието на потребителите може да доведе до сътрудничество с производителите, възстановяващо баланса между селските и градските райони, между глобалните и местните хранителни вериги, интензивното
производство и производството в малки размери. Тези сдружения все повече разрастват своята дейност, организирайки информационни кампании в медиите и привличайки все по-голямо обществено внимание и интерес. Този подход се разглежда и като неизчерпаем източник на вдъхновение за по-устойчиви иновации, а обществената подкрепа - предпоставка за успешни иновации [1], както и съживяване на местната икономика [6].
Материал и метод
Настоящото изследване се базира на провеждане на анкетно проучване - структурирана анкета от 9 въпроса, преди провеждането на която е направено разяснение на концепцията Community-supported agriculture. Анкетирани са 49 бр. лица със следния профил: Възрастово разпределение: 15-25 г. - 53%, 25-45 г. - 39%, 45-60 г. - 8%; пол: 59% жени и 41% мъже; семейно положение: 62% женени / омъжени; 38% неженени / неомъжени; 71% без деца, 29% с деца; брой членове в семейството - от 1 до 8, най-много отговори за 1 (24%), 3 и 4 бр. (по 27%); месечен доход на член от семейството: 150-250 лв. - 12%, 250-400 лв. - 28%, 400600 лв. - 24%, над 600 лв. - 22%, 14% не са отговорили на този въпрос; образование: 84% средно, 16% висше; местоживеене: 10% село, 82% град, 8% областен център.
Резултати
65% от анкетираните не знаят за концепцията „земеделие, подкрепяно от обществото". 41% биха се включили в група / асоциация, подкрепяща местното биопроизводство, като заплащат месечна или годишна такса, за което да получават сезонна качествена и прясна храна. 45% отговарят на този въпрос с „може би", 14% - отрицателно. Отговорилите положително и с колебание посочват следните причини: подпомагане на местното производство (15% събрани отговори), закупуване на местна продукция и допълнителни познания за производството, храните и опазването на околната среда (по 14%), закупуване на биологична продукция и на добри цени (по 13%), принос в опазване на околната среда и подпомагане на малките и средните стопанства (по 12%). 7% са събраните отговори за „срещате съмишленици". Отговорилите отрицателно посочват следните причини: 50% не разполагат със средства за това, 30% не знаят за подобни инициативи, не биха отделили средства и липса на желание (по 10% събрани отговори). Никой от анкетираните не е отметнал, че не намира смисъл, че не вярва в качеството и че не е убеден в успеха.
37% от анкетираните биха участвали като членове в управлението на подобни сдружения и организацията на дейностите. 41% се колебаят, 22% отговарят отрицателно. 39% биха се включили в производствени дейности в биоферми, 43% изразяват колебания, а 18% - не биха го направили. Последните посочват следните причини за своето нежелание: 54% не разполагат с време, 23% не знаят какво трябва да се прави, 8% не харестват подобни дейности, 15% - поради други причини, които не уточняват. 43% биха се включили в социални дейности (срещи, посещения, фестивали и т. н. ) в биоферми, 39% отговарят с „може би", а 18% не биха го направили, като посочват следните причини за това: 75% са много заети, 17% поради други причини, които не конкретизират, а 8% не проявяват интерес към подобни инициативи.
47% биха избрали биоферма за почивка и туризъм, 35% - може би, а 18% - не. Отговорилите положително посочват следните причини: любопитство (24% събрани отговори), контакт с традиции и ценности (23%), емоции (20%), освобождаване от стреса (19%), възможност за социални контакта (14%). Причините за отрицателните отговори са: 45% не разполагат с време, 33% не проявяват интерес, 11% не могат да си го позволят, 11% отмятат други причини, но не уточняват какви. 45% биха включили себе си и/или членове на своето семейство в обучения, организирани от биоферми, 33% се колебаят, 22% отговарят отрицателно. На въпроса „Ако разликата е цената на биопродуктите в сравнение с конвенционалните не е по-голяма от 30%, бихте ли поръчвали биопродукти от избрани от Вас ферми?" 47% отговарят положително, 49% - може би, 4% - отрицателно. Оценката на анкетираните за възможността концепцията „земеделие, подкрепяно от обществото" да се 110
приложи в страната е следната: 35% - добра, 20% -задоволителна, 18% - много добра, 10% -ниска, 4% - много ниска. 6% от анкетираните не са дали отговор на този въпрос.
Обсъждане
Проучването обхваща сравнително добре представителна извадка по отношение на възраст, пол, семейно положение, месечен доход на член от семейството, образование и местоживеене. Повечето от анкетираните не знаят за съществуването на „земеделие, подкрепяно от обществото", Като цяло, отговорите на следващите въпроси посочват колебание, но готовността за подкрепа и включване в подобни инициативи е изразена. Като основна причина за отказ от включване е липсата на средства и липсата на време. Никой от анкетираните не е отметнал, че не намира смисъл, че не вярва в качеството и че не е убеден в успеха. Интересно е, че възможностите за срещи със съмишленици и за включване в социални дейности в два от въпросите получават по-малко отметки. От друга страна сред причините за избор на биоферма за почивка и туризъм се открояват любопитството, контактът с традиции и ценности и емоциите. Има подчертана несигурност и колебания относно включването в обучения, организирани от биоферми. Резултатите потвърждават вече направеното заключение от предишните проучвания за липсата на информираност и мотивация, като основна пречка за развитието на биосектора. Отговорите на поставения въпрос за разликата в цената на био и конвенционалните продукта и връзката с вземането на решение за покупка подчертават възможностите за директна продажба на произведеното от биофермите. Като цяло, анкетираните дават добра оценка на възможността концепцията „земеделие, подкрепяно от обществото" да се развива в страната.
Заключение
Изграждането на алтернативните хранителни мрежи и развитието на иновативната концепция „земеделие, подкрепяно от обществото" (Community supported agriculture CSA) за приложение в нашата страна като възможност за осигуряване на необходимото финансиране за екологично производство и развитие на малкия и средния бизнес в селските райони могат да осигурят финансова стабилност и независимост на земеделските стопанства, осигурявайки преки икономически и социални връзки между производство и потребление. От една страна се гарантира устойчиво развитие на земеделието чрез сигурни приходи, а от друга - здравословна и безопасна храна, чиста околна среда, места за туризъм, почивка, обучения, социални контакта и т. н. Това е подход, който успешно би могъл да се приложи в страната, имайки предвид малките разстояния между градовете и селата, за развитие на малкия и средния бизнес в селските райони и повишаване на конкурентоспособността на местната продукция.
Литература
[1] Agriculture and the city: a sustained interplay. Transforum. February 2010
[2] Bougheraraa D., Grolleaub G. , Mzoughic N. (2009) Buy local, pollute less: What drives households to join acommunity supported farm? Ecological economics 68, 1488-1495
[3] Brehm J., Eisenhauer B. (2008) Motivations for participating in community supported agriculture and their relationship with community attachment and social capital. Southern rural sociology, 23(1), 94-115
[4] Charles L. (2011) Animating community supported agriculture in North East England: Strivingfor a 'caring practice'. Journal of Rural Studies 27, 362-371
[5] Jarosz L. (2008) The city in the country: Growing alternative food networks in Metropolitan areas. Journal of Rural Studies 24, 231-244
[6] Stagl, S., O'Hara S. U. (2002) Motivating factors and barriers to sustainable consumer behaviour. International Journal of Agricultural Resources, Governance and Ecology. Volume 2, Issue 1, 75-88
[7] Uribe A. M., Winham D. M. , Wharton C. (2012) Community supported agriculture membership in Arizona. An exploratory study of food and sustainability behaviours. Appetite 59, 431-436
