CC BY
20
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XV, 2013 г. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 25-26 X 2012 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XV, ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 25-26 oktober 2012.
ОСНОВНИ СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ФИРМИ ОТ КОНСЕРВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ
инж.Иван Иванов,УХТ,Стопански факултет,катедра „Индустриален бизнес и преприемачество"
Резюме:В статията се предлагат някой основни насоки за развитието на фирми от консервната промишленост в България
Key strategies for the development of the canning industry in Bulgaria Ivan Ivanov, UFT, Faculty of Economics, Department of "Innovation Management and Entrepreneurship
Abstract: This article offers some basic guidelines for the development of the firm's canning industry in Bulgaria
В малките и средни преприятия, каквито са тези от консервната промишленост, работят повече от половината от заетитите в ЕС. Причината е във възможностите, които дават тези предприятия за задоволяване на силно диверсифицирани и малки по обем пазарни потребности от различни видове консерви. В условията на финансов дефицит и остра рецесия развитието на малкия и среден бизнес в консервната промишленост е магистрално направление в икономическо развитие.
Предприемачът от фирми от консервната промишленост, трябва да се справи със следните обичайни слаби страни:
- ниска производителност и евтино оборудване;
- неразвити стоки и услуги;
- неспециализирана разностранна дейност;
- силна конкуренция от други предприемачи.
Тези слабости трябва да бъдат компесирани от следните силни страни:
- висока способност и стремеж за действие;
- гъвкавост и приспособяемост към пазарните промени;
- способност за бързо обновяване на предлаганите стоки и услуги;
- възможност за продуктово копиране;
- възможност за дълбочинна преработка и облагородяване на продуктите, вкл. използване на отпадъчни суровини и материали;
- склонност към поемане на висок риск.
Възможните стратегии за развитието на консервните предприятия може да се сведат до следните:
1.съществуването на тези предприятия от консервната промишленост в рамките на сценария за запазване на бизнеса, се свеждат до:
- ограничаване на сферата на дейност до ефективен размер на бизнеса;
- симбиоза с големите компании.
Мотивите на първата стратегия могат да бъдат различни - малък пазар, благоприятни данъчни условия или държавни преференции, поддържане на малки разходи, лични мотиви за независимост и предпочитане на работа.Това са някои от по-често срещаните случаи и представлява възлов проблем в осигуряването на такъв обем продажби, който би могъл да поддържа ефективността или икономичността на разглеждания бизнес.
Втората стратегия (симбиоза с големите компании) се базира на намирането и изграждането на връзки с големите предприятия, които са в състояние да употребяват създадените от малките предприятия стоки и услуги. В този случай критичният обем дейност не е единственият ключов въпрос.Често още по важно е да се определи критичното равнищена зависимост на малкият бизнес от големите предприятия. Практиката препоръчва под държане на умерени връзки, които не надвишават 20% от приходите на малкото предприятие.Това означава потребност от връзки с поне пет големи партньора. Неудобството на многобройните партньори може да се неутрализира с големия риск, който възниква при обвързване само с един - потребител или доставчик.
Освен този стабилен сценарии за малките фирми, съществуват още две възможности:
Оптимистичният сценарии може да се реализира само, ако малкото предприятие попадне на хранителна бизнес ниша, която позволява бързо нарастване на производството и неговото трансформиране в среден по обем бизнес.
Песимистичният сценарий ще означава неуспешното ситуиране на бизнеса на пазара.
2.Клъстерен подход. Стимулира създаването и развитието на клъстери в България като фактор за повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия чрез предоставянето на подкрепа за изграждане и укрепване на административния и управленски капацитет на клъстера, развитие на стоките и услугите, разширяване на пазарните позиции, привличане на нови членове на клъстера, както и насърчаване на инвестициите в съвременни технологии и оборудване за общи клъстерни дейности. Такива клъстери са необходими за фирмите от консервната промишленост, за да могат за разнообразят и реализират продукцията си не само на вътрешния, но и на външните пазари, като напр. руския пазар и пазарите в арабските страни. За България е важно консервите да навлязат на Европейския пазар .
3.Изборът на стратегия може да бъде съобразен с европейските програми за подпомагане и развитие на малките и средни предприятия. Подпомагат се с инвестиции, които водят до подобряване на цялостната дейност, икономическа ефективност и конкурентоспособността на предприятията, както и на постигане на съотвествие със стандартите на ЕС.
Финансовата помощ се предоставя за изпълнение на проекти в дейности, допринасящи целите на мярката, като:
- внедряване на нови и/или модернизиране на наличните мощности и подобряване на използването им;
- внедряване на нови продукта, процеси и технологии;
- намаляване на себестойността на произвежданата продукция;
- постигане на съотвествие със стандартите на ЕС;
- подобряване на сътрудничеството с производителите на суровини;
-опазване на околната среда;
- увеличаване на производството и използването на енергия от възобновяеми енергий
ни източници;
- подобряване на безопасността и хигиенните условия на производство и труд;
- подобряване на качеството и безопасността на храните и тяхната проследяемост;
- подобряване на възможността за производство на боилогични храни;
- други .
4. Един от големите успехи на ЕС е създаването на единен пазар с над 450 млн. потребители. Въпреки това за малките и средни предприярия националните граници все още представляват значителна пречка за разширяване на бизнеса и те продължават да зависят до голяма степен, или единствено, от своите национални пазари.обезпокоително е че интернационализацията все още не се обмисля от значителна част на малките и среддни предприятия, въпреки факта , че те са изложени на на силна международна конкуренция дори в рамките на своите собствени пазари.
Проучванията вече са доказали пряката връзка между интернационализацията и доброто представяне на малките и средни предприятия (МСП). Проактивната интернационализация засилва растежа и повишава конкурентоспособността и поддържа дългосрочната устойчивост на МСП.
Въпреки предимствата си, разширяването отвъд националните граници все още е голяма стъпка за повечето малки предприятия.Те просто не разполагат с ресурсите и контактите, които биха ги информирали за подходящи бизнес възможности, потенциални партньори и възможности на чуждестанните пазари. В допълнение, необходимата финансова инвестиция за излизане на международната сцена може да бъде значителна пречка за много МСП. Също така динамичният характер на пречките предполага, че трудностите ще вървят успоредно със степента на интернационализация на предприятието.
Интернационализацията не включва само износ. Така например, трансграничното сътрудничество, участието в ползотворни мрежи, търсенето на конкурентни ресурси или нови технологии са важни елементи в стремежа на МСП към интернационализация. Интернационализираните МСП съчетават различни взаимно допълващи се подходи в своите международни стратегии.Това подчертава факта,че индивидуализираната помощ за МСП е най-ефективният тип помощ за тяхната интернационализация.Тя се изразява в цялостно анализиране и изготвяне на индивидуален план посредством множество мерки за подкрепа, които понякога дори минават отвъд интернационализацията. Проучванията са установили силни връзки между новаторството и интернационализацията - и двете имат благоприятен и причинно-следствен ефект върху конкурентоспособостта.
. Ефективното осъществяване на всяка от тези стратегии обикновено изисква пълно отдаване и подкрепящи организационни промени и действия, които биха се размили и загубили фокуса си, ако е поставена повече от една първостепенна цел. Основните стратегии представят подхода за получаването на по-добри резултати от конкурентите в съответната индустрия. В някои сектори структурата е такава, че всички фирми могат да получат високи приходи, докато в други, успешната реализация на една от основните стратегии би означавала просто да се постигнат приемливи приходи в абсолютен смисъл на думата.
Какви и колко стратегии за действие в пазарна среда могат да изберат фирмите от консервната промишленост, разгледани по-горе в детайлност, зависи от техния избор и от възможностите на мениджърите да се справят с проблемите на производството и реализацията на консервите на вътрешните и международните пазара..
Рецензент: проф. Калин Луканов
