Майката и майчинството в българските и испанските паремии Текст научной статьи по специальности «Языкознание и литературоведение»

Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv

МАЙКАТА И МАЙЧИНСТВОТО В БЪЛГАРСКИТЕ И ИСПАНСКИТЕ ПАРЕМИИ

Таня Найденова ПУ „Паисий Хилендарски"

Abstract: The present comparative study aims to show how uniting the mother image can be when it comes to two nations that appear to be very different from other. As the Bulgarian and the Spanish proverbs express almost identical views on the mother and her central role in the life of every human being, the study will focus on the similarities rather than the differences in the psychology of these two nations.

Резюме: Докладът има за цел да представи начина, по който две привидно много различни една от друга нации, възприемат майката, отреждайки й централна роля в живота на всеки човек. Поради големите сходства в гледните точки, отразени в българските и испанските паремии, проучването ще наблегне по-скоро на приликите, отколкото на разликите в народопсихологията на тези две нации и та факта, че за тях майчиният образ е свещен.

В една реклама на известна марка шоколад, на няколко човека се задава въпросът: „На кого ще дадете последното си парченце шоколад?" Вероятно повечето зрители неминуемо си задават същия въпрос, щом го чуят по телевизията. Признавам, че и моята първа реакция беше същата, а отговорът почти едновременно изникна в главата ми. Преди да успея да го кажа на глас, запитаната в рекламата дама го произнесе вместо мен: „На мама! Защото тя е единствена и за мен е най-добрата на света!" Давам като пример тази реклама, не защото майките имат нещо общо с шоколада, а защото в този простичък въпрос всъщност се пита: Кое е най-скъпото и обичано от Вас същество? За кого бихте направили и дали всичко - от едно обикновено парченце шоколад до живота си? А единодушието, с което аз и интервюираната отговорихме едновременно на въпроса, ме навежда на мисълта, че за повечето хора най-скъпият човек на света е тяхната майка. Тази нейна централна роля в живота на всеки човек й е отредила и значително място във фолклора, традициите и културата на всеки един народ по света. Факт, който се потвърждава и от многобройните български и испански фразеологизми, в които се появява образът на майката.

За нас, българите, майчиният образ е свещен. Неслучайно в едни от най-красивите творби на българската лирика автори като Ботев, Дебелянов, Яворов и Вапцаров възпяват майчиния образ с безкрайна обич, изключителна нежност и много признателност. Красивите слова в непреходните им творби, говорещи за тази най-скъпа жена в живота на всеки човек, винаги успяват да ни разчувстват и трогнат, но доказателство за силната привързаност към майката са не само емоциите, които видните наши лирици успяват да събудят. Белег за тази силна обич и признателност откриваме и в българските паремии, чиято древност и непреходност носи и до ден днешен майчиния образ като нещо скъпо и свято.

В дисертационния си труд на тема „Образът на жената през паремиологичната испанска традиция" Мария Анхелес Калеро Фернандес [1] посочва, че женският образ, към който се

показва най-добро отношение както в пословиците и поговорките, така и в литературного и артистично изразяване, е този на майката

В настоящия доклад си поставяме за цел да покажем близостта, която съществува между два далечни народа в изграждането на образа на майката, отразен в паремиологичните им системи. Гореспоменатите твърдения се отнасят както за испанската нация, така и за българската, и техните паремиите ще ни покажат колко близки сме всъщност и колко обединяващ е майчиният образ.

В паремиите на тези два езика майката най-често е представена като безкрайно любяща, грижовна и щедра. Водена от своята обич, тя винаги е способна да разбере своите деца, защитава ги от всяко зло и е готова да се жертва за тях и тяхното благо: Майка на чедо зло не мисли.; Страдна майка рада и за слепаго сина.; Майката обича и келяв син.; Сина го боли пръст, а майката - сърцето.; Храната на детето пълни стомаха на майката.; Гаргата не изоставя гарджета си, че са били черни.; Авлигата е малка, а кога брани гнездото си, на усойницата надвива.; Una madre y una manta tapan muchas faltas (Майката и одеялото скриват много недостатъци); Amor de madre, que todo lo demás es aire (Само майчината обич е истинска, всичко останало е вятър); Amor grande, amor de madre (Най- голямата обич е майчината); Amor de madre, ni la nieve le hace enfriarse (Майчината обич никога не изстива); Caudal inagotable, el cariño de una madre (Майчината нежност е несметно имане); Madre que no hay más que una (Всеки има само една майка, Майката е единствена на света).

Майчината обич е толкова безгранична, че дори когато децата й отговарят с равнодушие, непокорство или дори жестокост, против всякаква логика тя пак ги обича безкрайно и е готова да се жертва за тях: Мислите на майката са при децата, мислите на децата - в пустинята.; Птиците си хранят пиленцата, без да се надяват, че и тях ще ги гледат на старини.; Una madre es para cien hijos, y cien hijos no son para una madre (Майката се грижи за всичките си деца, децата не винаги се грижат за майката)

Поради тази й грижливост и жертвоготовност, когато тя се кара на децата си, упреква ги или дори физически ги наказва за грешките им, те пак разбират, че го прави за тяхно добро. Възприемат и това като част от грижата й към тях и не я упрекват, дори напротив. Според някои български паремии, боят от майката е полезен, защото е възпитаващ и е за добро, а според испанските - той не вреди на децата: Майчино око се не лъже и за правиците, и за кривиците.; Майката дето удари, лой върже.; Да го биеш, ще плаче, да му се оставиш, ще ти се смее.; Нека плаче детето, да не плаче майка му.; Детето и кучето на каквото ги научат, на такова се научават.; Azote de madre, ni rompe hueso ni saca sangre. (Ударът на майката нито чупи кокали, нито прави рани); La coz de la yegua no hace mal al potro. (Къчът на кобилата не вреди на жребчето).

В замяна на грижите и обичта си, майката е много обичана и почитана от децата си. Паремиите отразяват тяхната привързаност към нея, благодарността им за полаганите от нея грижи, признателността за даденото им възпитание. И в двата разглеждани езика този аспект се изразява най-често чрез описанието на нейната жизнена важност, която се допълва от образа на бащата: Имаш ли майка, имаш и татко, нямаш ли майка, нямаш и татко.; Дете без баща е половин сирак, без майка - кръгъл сирак.; Майчица - сенчица; Баща и майка цена нямат.; Баща и майка с пари се не купуват.; Дете, което не слуша баща си и майка си, добро няма да види.; Quien tiene madre, muérasele tarde (Който има майка, нека да е столетница); Quien madre tiene en villa, siete veces se amortece cada dia (Всеки се притеснява за майка си); Quien no tiene madre, no tiene quien le lave (Който няма майка, няма кой да се погрижи за него); Quien tiene padre, va llorando; quien tiene madre, va cantando (Който има баща, плаче; който има майка, пее).

Основната роля на майката в живота на нейните деца е да ги отглежда, възпитава и образова. Много паремии говорят за тази й така важна задача, но в тях много често откриваме 184

и още един допълнителен нюанс - вината, която тя носи, ако нейните наследници не са достатъчно добри или реализирани хора. Тази вина се хвърля основно върху майката, явно защото и двете разглеждани от нас общества смятат, че тя е отговорна за възпитанието на децата: Навиците на майката преминават у децата.; Влезе ли дявол в главата на майката, страдат децата.; Свидливамайка, крадливо дете.; Хем детенце, хем вретенце - неможе.; Mujer que se aficiona al vino, ¡Pobre casa y pobres hijos! (Горко на къщата и на децата на майка прияница); Quien no sabe remendar, no sabe parir ni criar. (Която не може да върти къщa, не знае ни да ражда, ни да отглежда деца).

В някои паремии бащата също е посочен като споделящ тази отговорност, но в тези устойчиви изрази основно се посочва ролята на бащата в отглеждането на синовете, но не и на дъщерите в семейството: По бащата се познава синът, а по майката - дъщерята.; И от добри баща и майка се раждат понякога лоши синове.; И от лоши баща и майка излязват и добри синове.; Бащата тегли от синовете, а майката от дъщерите.; De padres cantores, hijos jilgueros (Каквито са родителите, такива и децата); De padres gatos, hijos mininos (На котките се раждат котенца); Cual el tronco, tal la rama (Какъвто е дънерът, такъв е и клонът).

Това също е една много важна и интересна тенденция, от която можем да изведем няколко заключения. Първото е, че явно според човешката логика всеки от родителите може достатъчно добре да възпитава в правила и норми на поведение, да учи на занаят и на работа само тези от децата си, които са от същия като него / нея пол и съответно биха имали същите задължения, функция и грижи в своя собствен живот. Освен това, голяма част от паремиите посочват, че момчетата се поверяват на грижите на техните бащи, но почти не се откриват паремии, критикуващи синовете или бащиното възпитание. Този факт показва не, че бащата е по-добре отглеждащият родител, а че момчетата от малки се научават, че животът на мъжете е почти лишен от критики. От друга страна е майката и нейната дъщеря, и двете отблизо наблюдавани и жестоко критикувани за всяка своя грешка или недостатък. Тъй като женският живот и свят е устроен по такъв начин, дъщерята е винаги следена изкъсо от обществото и от своето бъдещо семейство, а за всяка нейна отрицателна черта или качество вината бива хвърляна както върху нея самата, така и върху нейната майка.

Общата тенденция в паремиите и на двете общества обаче е, че потомството е копие по-скоро на майката, а не толкова на бащата. Майката е човекът, който прекарва с децата си най-много време, учи ги на най-много неща и, според общата логика, по тази причина влияе най-силно на изграждането им като личности.

Тук е интересно да отбележим, че на български има оскъден брой паремии, които оневинят майката: Не знае майката каква челяд ще отгледа.; Една майка все едни деца не ражда.

Както вече споменахме, близката комуникация и връзка между родители и деца в семейството много често се базира на еднополовите отношения. По тази причина, връзката между майка и дъщеря е много силна. Техните отношения са много близки и в испанските паремии често биват описвани като приятелски. Наблюдава се такава близост между тях, че дъщерята дори не се свени да иска от майка си да й намери жених и то бързо. Този аспект не се забелязва в българските паремии поради деликатността на темата. Според нашата народопсихология е неприлично и неподобващо младата жена да има подобни сексулани помисли към мъжете и да ги изразява гласно, това е тема табу: Madre, casarme quiero, que dormir sola me da miedo (Майко, искам да ме омъжиш, че ме е страх да спя сама); Madre, casarme quiero; que ya sé freír un huevo (Майко, искам да ме омъжиш, че вече се научих да пържаяйца); Madre, casarme quiero que ya llego al candelero (Майко, искам да ме омъжиш, че вече съм голяма, стигам до лампата).

Когато става въпрос за задомяването на младата жена, българската традиция твърди, че: Майка щерки късмет не избира. И мълчи за останалото.

Що се отнася за начина, по който се описва близката връзка между майка и дъщеря или начина, по който качествата на една се унаследяват от другата, можем да посочим следните примери: Като пеят майка и щерка, Господ слуша.; Женско чедо - дясна ръка; Каквото преде майката, таквоз тъче дъщерята.; Дъщерята ще ходи по клоните на това дърво, на което се е покатерила майката.; Ако ще вземаш дъщерята, виж майката.; Ако искаш чистница жена, гледай как мете майката.; A la hija muda, su madre la entiende. (Нямата дъщеря само майка й я разбира); La madre y la hija, como la uña en la carne. (Майката и дъщерята са неразделно свързани като нокътя с пръста); Madre e hija visten una camisa. (Дъщерята се мята на майка си); Cual la madre tal la hija, y tal la manta que las cobija (Каквато е майката, такава и дъшерята); Madre acuciosa, hija vaga rosa (Майката пъргава, дъщерята мързелива).

Що се отнася до темата за майчинството, тук ще засегнем няколко аспекта от тази важна част от живота на жената. Когато разглеждаме жената като част от дадено общество, няма как да не забележим основните културни рамки и ограничения, които се свързват с нея и й биват налагани. В световен мащаб, най-честите разбирания относно нейната роля и позиция в социума, я свързват с дома, домашните задължения и семейството. Там е отреденото й поле за развитие, там тя има основна роля и функция. Основната мъжка територия, пък, е извън дома, далеч от домашните задължения. Независимо от това на кой какво място в света е отредено, обаче, и двата пола винаги са се стремели към съвършенство, към най-доброто възможно изпълнение на задълженията и функциите си. В тази връзка, една от най-важните и основна функция на жените е да продължат рода, да дадат наследници на своите съпрузи. И, както добре знаем, в миналото, това задължение винаги е било възприемано като зависещо в по-голямата си част от жената. По тази причина, вината за невъзможността на съпругата да забременее или да дари с живи и здрави наследници своя мъж, винаги е падала върху жената.

В днешно време, благодарение на развитието на медицината, знаем, че причината за подобна несгода невинаги се корени у нежната половина в едно семейство, но липсата на това знание преди векове често е водело до 'дамгосването' на жената като 'празна, ялова, недостойна'. Тя е понасяла такива жестоки обвинения, поради по-нисшата си позиция в семейството и в обществото, позиция, предполагаща несъвършенства и недостатъци.

Такива са и разбиранията на двете разглеждани общности, българската и испанската. Според тези култури, стерилната жена бива незачитана, а според испанците дори презирана. Това посочва и Мария Анхелес Калеро Фернандес [1]. Тя твърди, че стерилната жена бива презирана, но не само това. Бива наказвана, защото не е изпълнила това, което се предполага, че е нейно задължение, да е плодовита като земята или добитъка. Начинът, по който авторката изразява тази толкова важна женска функция и роля, показва унизителното, презрително и почти нечовешко отношение, към жените, които не успяват да 'изпълняват задълженията си'. Този аспект от женския живот и отношението към бездетните жени, присъства в испанските паремиите. Българската традиция също има лошо отношение към този 'недостатък', но не си позволява такива крайности и подобни паремии липсват. На испански някои примери гласят: La mujer que no pare ni empreña darla de palos, cargarla de leña (Жена, която не е раждала и не зачева, набий я с пръчка и я натовари с дърва.); Gallina que no pone y mujer que no pare, para el labrador poco valen. (Кокошка, която не снася, и жена, която не ражда, не трябват на никого); Perdido es el ganado donde no hay perro que ladre; y mal casada la mujer que no pare. (Както е безсмислено да нямаш куче в стадото, така е и да имаш жена, която не ражда).

В някои испански паремии бездетната жена бива заплашвана с изоставяне, съществуват и общества, в които е законно мъжът да се разведе с жена си, ако тя не го дари с наследници, но такива мерки не се споменават в случаи, в които мъжът е безплоден.

И на двата езика съществуват паремии, критикуващи и обратното явление, а именно -

раждането на много деца. Според испанския и българския народ, многодетството е показател за безотговорно отношение, тъй като отглеждането на много деца е трудно: Народила майка синове, да не са празни друмове.; Раждала мама синове, да не са улиците без хора.; Много чеда за хвала, а едно за храна.; Всяка година по дете, за девет години дванайсет.; Mujer muy paridora, mala criadora. (Жена, която има много деца, е лош родител); No más hijos que leche, ni más negocios que fuerzas. (Не раждай повече деца, отколкото можеш да изхраниш и не работи повече, отколкото можеш).

Друг аспект от майчинството, засегнат в паремиологията, е бременността и раждането. Испанците говорят за вниманието, което получава бременната жена, за съветите, които й се дават, за забраните, които й се налагат. Всичките тези грижи се полагат с цел нейната рожба да се развие добре, да се роди жива и здрава. В действителност, грижата е за детето, а не за майката. Набляга се и на капризите, които тя проявява заради специалното внимание, което й се обръща: La mujer embarazada debe comer por dos. (Бременната жена трябва да яде за двама); La vida de la preñada es vida privilegiada. (Бременните жени са привилегирован); Desea la preñada nieve tostada. (Иска бременната печен сняг).

Българските паремии по темата говорят само за смъртния риск, който съпровожда бременността: Дорде е жената тежка, едната й нога е наземи, а другата уземи.; На лехуса жена едната нога е в гроба.

В заключение можем да обобщим, че всички цитирани паремии доказват колко обединяващ и универсален е майчиният образ и отношението към него. Двете разгледани от нас нации безусловно, а понякога дори с близки изразни средства, изразяват голямата си обич, дълбока привързаност и безкрайна благодарност към жената, която дарява живот. Тя е тази, която прекарва най-много време с децата си, учи ги на всичко, подготвя ги за живота и влияе най-силно на изгражданото им като личности. По тази причина, ако тя не е достатъчно добър родител, отговорността за техните неуспехи и недостатъци пада върху нея.

Майчинството, пък, е основна и много сложна част от живота на една жена. В паремиите то бива разглеждано детайлно, говори се за много негови аспекти. И въпреки че в настоящия труд засягаме само малка част от тях, пред нас се разкриват големите предизвикателства в това да бъдеш не просто майка, а добър родител, като едновременно успяваш да отговориш на всички изисквания, които културата и обществото ти налагат. По тази причина можем без притеснения да твърдим, че да бъдеш майка е не само огромна отговорност, но и изкуство.

Библшграфия

1. K^repo Фернандес, М. А.: Calero Fernández, M. A. La imagen de la mujer a través de la tradición paremiológica española, Tesis doctoral dirigida por el Dr. Francisco Marsá Gómez, 199G, Estudio general de Lérida, стр. 144, 13S

Речници:

1. Стoйкoва, Стефана Български пословици и поговорки, 2007, София, ИК „ Колибри"

2. Гpигopoв, Милга; Каца|)<ж, ^стадин: Български пословици и поговорки, 19S6, София, Издателство „Наука и изкуство"

3. Лeoн, Л.; Нуньес Де Гусман, Ф.; Есгабар, Л: León, L.; Núñez De Guzmán, F; Escobar, L. Refranes o proverbios en castellano (Vol. 4), 1804, Madrid: M. Repullés.

4. Ларус: Larousse Editorial, S. A. Diccionario de Refranes, 2001, Barcelona: Larousse Editorial, S. A.

5. <https:IIwww.yumpu.comIesIdocumentIviewI14724467Iseis-mil-refranes> - интернет страницата е консултирана на 20.05.2015