CC BY
7
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ВРЪЗКИ НА ХАРАКТЕРИСТИКИ ОТ ВЪНШНОСТТА С КАЧЕСТВАНА ЛИЧНОСТТА Мила Балабанова* Психология, ВСУ „Черноризец Храбър"
LINKING ASPECTS OF APPEARANCE TO PERSONALITY
Milla Balabanova VFU 'Chernorizetz Hrabar"
Abstract:
Attributing appearance to personality traits has persisted throughout history as judgements on personality based on the appearance are still in common talk. Individuals continue to harbour some deep-seated associations between outward appearance and inner character and over the years psychologists keep trying to find out the factors involved in these processes. Research show that people assign more favourable personality traits and personal qualities to people they judge to be attractive and vice versa. This paper carries out an analysis of findings into physical attractiveness and the associated stereotypes with clear examples on appearance and attributions of personality.
Keywords: appearance, physical attractiveness, stereotypes, personality, attribution
Психо-социално интерпретиране на външността в дискурса на атрибуцията на качества от външността към такива от характера е актуална изследователска проблематика вследствие недостига на емпирика в анализирането на този феномен, въпреки отчетената всеобща склонност характеристики от телесната външност поотделно и като съвкупност да се възприемат и интерпретират като визуални носители на действителни морални качества и личностни характеристики. Резултатите от досегашните изследвания не поставят под съмнение съществуването на този психологичен феномен, въпреки липсата на концепция в разбирането на механизмите зад него. За това, как личностни качества се обясняват с такива от външността и дори се приравняват към нея, се твърди, че още древногръцката поетеса Сафо е обобщила, че това което е красиво, то е и добро. От древността, характеристики от външността популярно се използват като относителни маркери в опити за описване на качества и достойнства от характера на непознат или малко познат човек. Спорно и недоказуемо, наблюдението на Сафо, че това „което е красиво е и добро" продължава да показва, че привлекателната външност „дава" известни предимства. ). Общ първоначален ефект от привлекателността на едно лице е, че съответния човек бива възприет като интелигентен, а думите му като правдоподобни преди някакви обективни показатели да модифицирт тези впечатления на по-късен етап (Snyder & Rothbart, 1971). Хората с физически атрактивен брачен партньор до себе си биват също възприемани от околните по-позитивно, като им се атрибутира по-висок социален и материален статус, ръст, интелект и дори по-привлекателна външност (Patzer, 1985). За оценката на характеристики и аспекти на външността може да се твърди, че служи като своеобразен аргумент в определянето на 172
предполагаемите качества и характера на човека отсреща. Това което е красиво е и добро" е стереотип, функциониращ в определена степен в ежедневните взаимодейстия: на физически привлекателните не само се приписват социално приети, желани и търсени качества, възприемат се като позитивни и дори щастливи и външността в половата принадлежност на един човек се оказва най-видната и достъпна за другите личностна характеристика в интеракцията му с тях (Dion, et al.,1972). В съвременните западни общества, нивата на инвестиране (както поведенческо, така и финансово) във физическата атрактивност са високи защото хората продължават да прилагат стереотипни съждения за личностни атрибути като качества на характера или за професията на някого на базата на външния му вид, независимо от липсата на конкретни доказателства, че красотата или привлекателността са свързани с личното щастие (Rumsey & Harcourt, 2005). Анатомичните специфики предимно от външността на човешкото лице популярно „дават основание" на тези, които формират първоначалните си впечатления от съответния човек да прехвърлят някакви психологически характеристики, които кореспондират с индивидуалното им визуално възприятие и оценка за този човек. Така, ако външността на един индивид се възприеме първоначално позитивно, нему спекулативно могат да се припишат положителни качества на характера и обратно - отрицателни такива. Съществува всеобща склонност да се приписват положителни черти и качества на характера на тези, които са физически привлекателни и съответно негативни - на по-непривлекателните (Stamatov & Minchev, 2003). Подобно оценъчно действие скрепява „външното с вътрешното" и красивия бива възприеман като добър (Panferov, 2009). Отделните характеристики на външността, както и цялостния външен вид формират и създават една обща представа. Независимо от влиянието, което отделни цивилизационни елементи от външния вид могат да имат (облекло, аксесоари и т.н.), физическите характеристики от телесната външност на човека поотделно и като съвкупност са доминиращите маркери, които популярно се възприемат и интерпретират като визуални носители на действителни морални качества и характеристики. Аспекти на телесната външност често се тълкуват в широк смисъл като индикатори за личностни качества, защото някои такива (като откровеност, лоялност, съпричастност и др.) търсени в социалната интеракция и в процесите на подбор на партньор в личните и професионални взаимоотношения нямат физически проявления. В процесите на социално-психологическата интерпретация на личността по нейната външност се наблюдава една идентификация на възприемания човек с вече известен от личния опит социално-психологически личностен тип (Panferov, 2009). Резултати от изследвания върху възможните връзки между характеристики от човешкото лице като външни стимули и характеристики на личността показват, че базирани на житейското психологическо познание на човека от човека се правят заключения, описващи личността посредством съответните характеристики от лицето (напр.„умно чело", „зли очи", волева брадичка и т.н.) и психофизическото отражение на елементите на лицето бива трансформирано в психологична интерпретация за "невидимите" качества на личността (Panferov, 2009). В процесите на възникваща представа за някого, неговите физически и психологически характеристики биват лесно обединявани от наблюдаващия в устойчиви двойки (напр. телесна стройност и увереност; за мускулесто, атлетично телосложение на един мъж казват за него, че сигурно той е силен, мъжествен, смел, уверен, енергетичен, дързък, инициативен и др.) и въпреки, че основанията за подобно окачестяване са повече от спорни, подобни оценъчни тенденции са честа практика в ежедневието, проявяваща се на ниво общуване с обкръжаващите (Stepanov,2007). В процесите на генерирането на обратната връзка в общуването, декодирането на информацията и интерпретацията на посланието, емоционалните и поведенчески реакции, човешките лица са информационни ресурси за другия отсреща. Характеристиките на лицето, във взаимодействие със стереотипи и очаквания, повлияват впечатлението от някого и неговите или нейните психологически качества и оценката за характера и навиците (Ebner, 2008). Най-популярния и надеждния признак за подобна атрибуция е лицето и неговата експресия, защото изразителността на
човешкото лице се явява производна на емоционалните функции в психическата дейност на индивида и тя се фиксира в лицевите стимули (напр. ако ъгълчетата на устата са леко приповдигнати, той се възприема като „весел човек"); така емоция, закрепена в конфигурацията на мимическата маска на лицето предизвикава едно или друго отношение от околните и става вид психологичен „маркер" за личността (Panferov, 2009). Невербалната убедителност на външността присъства неизменно във формирането на първоначалната преценка за човека отсреща и привлекателните и делови на външен вид личности се приема да имат стабилен и сериозен характер, по-добри професионални умения, те са по-комуникативни, по-уравновесени и по-уверени от по-непривлекателните и небрежните в това отношение (Pavlov & Karaglarski, 2007).
За външността и отделни нейни аспекти на лицето и тялото може не само да се твърди, че се използват популярно като аргумент в определянето на личностни качества. Интелект, морални ценности и добродетели, уменията за общуване с другите, компетентността и личностния потенциал се атрибутират към външността на индивида, когато човека е малко познат за околните. Често, привлекателната телесна външност е визуален маркер за други, позитивни атрибути на личността като ментална активност, добри интерперсонални умения, работоспособност и морални добродетели (Bull & Rumsey, 1988). Тази концепция не е нова. Imago animi vultus est (лицето е огледало на душата), твърдял Цицерон, а писмени свидетелства показват, че в древността Питагор, Гален, Авел Корнелий Целз, Плиний Млади и Авицена също се отнасяли с изключително внимание към анатомичните характерности на лицето и неговото изражение в стремежа да се разберат психиката, интелекта, талантите, здравето и дори пороците на човека. Сократ, Платон и Питагор правили опити да определят характера на някого по лицето му. Аристотел, комуто са приписани едни от най-ранните изследвания на личността, поставя предположенията си върху връзките на физическите характеристики, особености и изражение на лицето с предполагаеми качества на характера и систематизира изследваните от него типове човешки лица във Физиогномика. В древен Китай, чертите и характеристиките от лицето, формата на очите, устата и носа, състоянието на тена на лицето са служели като карта, показваща характера на собственика му. Много по късно в Европа Чезаре Ломбросо прави опит да класифицира типовете престъпници, дефинирайки две групи от хора (непрестъпници и такива), спрямо особеностите в индивидуалната анатомична конструкция на фациалните характеристики. През 1876г. Ломброзо публикува теорията си „Престъпния човек" според която престъпника се ражда такъв и се отличава с определена външност и по-конкретно, с определени фациални характеристики. Презумцията за наличието на възможна релация между криминално поведение и физическите характеристики от лицето, обобщена в идеята за „криминален тип физически характеристики от външността" продължава неоспоримо да съществува въпреки, че директното съществуване на подобна връзка не е доказано ,а обществото продължава да подкрепя подобен стереотип (Bull & Rumsey, 1988).
Примери за атрибуция на красиво към добро и обратното, както и за потенциалните ползи и преимущества на привлекателнсата външност се откриват лесно в митологията, приказките, в съвременната киноиндустрия, анимационните филми за деца и т.н. Хектор, Леонид и Ахил притежават мъжествена и външност, съответната физическа сила и духовна красота, а Терсит обратно - е не само грозен и гърбав, неестетичността на физическите му характеристики съответства изцяло на подлостта на характера и физическата му немощ. Едни от най-популярните приказни характери - Пепеляшка и Снежанка са едновременно красиви и добри. Доведените сестри на Пепеляшка са по-грозни от нея, завистливи и с липса на морални добродетели. Мащехата на Снежанка, която търси постоянно потвърждение за красотата си в огледалото, инициира редица опити за убийството на Снежанка, която е по-красива, добра, състрадателна и благородна от нея. В приказките могат да се открият подсъзнателни културни послания, потвърждаващи влиянието на външността по стереотипа „това което е красиво, е и добро", като обобщават, че красивите и съответно добри момичета се омъжват за принцове и „ заживяват щастливо" с тях, че
героите са стройни и храбри, а лошите са страхливи, обикновено са по-грозни от добрите или с дистинктивни физически особености или недостатъци, предполагащи наличието на такива и в характера (Bull & Rumsey, 1988). Изводите от емпиричен анализ показват, че 94% от приказките на братя Грим са акцентуирани върху ролята на външността в контекста на развитието на интригата и действието и съдържат много препратки към физическата привлекателност, с която неизменно разполагат положителните герои (Baker-Sperry, et al., 2003). В анимационните филми, „добрите" характери са обикновено депиктирани като симетрични, с нормално тегло, големи очи и устни и усмивка на лицата си, с буйна коса, а комичните предимно като пълни, с големи бузи, месести носове, липса на коса и т.н. Следва да се отбележи екстензивността, с която образът на „грозотата" бива атрибутирана със "злия" характер - Франкенщайн, фантома от операта, Фреди Крюгер, зомбита, престъпници и др. са конструирани с помощта на стигматизирана външност -несиметричност, разкривени и деформирани черти, особености в телесните или фациалните характеристики. В масовата медийна култура външността е неизменен обект на внимание, причина и фактор в случването на събития и междуличностни взаимоотношения и атрибутирането на привлекателната външност към значими за човека социални привилегии и в удовлетворяване на потребности отдавна не е нова стратегия в рекламната изндустрия. Като следствие на покупката на рекламираната стока се предполага привличането на нови партньори с атрактивна физическа визия,трансмитиране на послание за по-висок социален статус и други, хипотетични ползи. Значителен обем от маркетинг изследванията в тази насока посочват, че „красотата продава", че по-привлекателните физически модели извикват в консуматорите по-голямо доверие, излъчват кредибилност и динамизъм, съответно депиктираните в рекламата физически привлекателни хора се възприемат като добронамерени, сърдечни, общителни, притежаващи висока самооценка и увереност в себе си (Yin & Pryor, 2012). Външността и отделни нейни характеристики се използват популярно като маркери в определянето на личностни качества, интелект, моралните ценности и добродетели, уменията за общуване с другите, степента на професионалната компетентност и т.н. Аспекти от външността се тълкуват в широк смисъл като индикатори за личностни качества и привлекателните физически характеристики биват често атрибутирани към позитивни, социално приети и търсени личностни качества, които нямат никакъв външен изразител. Библиография:
1. Patzer, G. (1985). The physical attractiveness phenomena. Plenum Press New York City
2. Dion, K.,K., Bersheid, E., Walster, E., 1972, What is beautiful is good. Journal of Personality and Social Psychology, Vol.24, No 3, p.p. 285-290
3. Snyder, M., and Rothbart, M. (1971). Communicator attractiveness and opinion change. Canadian Journal of Behavioral Science, 3, 377-387. http://psycnet.apa.org/journals/cbs/3/4/377/ (18.08.16)
4. Stamatov, R., Minchev, B. : Стаматов, Р., Минчев, Б. Психология на човека, Хермес, 2003
5. Rumsey, N., Harcourt, D., Psychology of Appearance. Open University Press, 2005 pp. 20-37
6. Panferov, V., N.: Панферов В., Н. Методологические последствия изучения социальной перцепции. Методология и история психологии 2009 с. 142-153 http://mhp-journal.ru/rus/2009 v4 n3 12 (13.02.17)
7. Stepanov, A.,S. : Степанов, A. С. ЯЗЫК ВНЕШНОСТИ, Ексмо, 2007
8. Ebner, N., Age of Face Matters: Age group differences in ratings of young and old faces. Behavior Research Methods, 2008, 40 (I)
9. Pavlov, P., Karaglarski, G. : Павлов, П., Калагларски, Г. ДЪРЖАВНИЯТ СЛУЖИТЕЛ -ДЕЛОВИ ВИД И КОМУНИКАЦИИ, Атлантис -ГК, София, 2007
10. Bull, R., Rumsey, N., Psychology of Facial Appearance. Springer -Verlag, New York Inc., 1988
11. Baker-Sperry, Lori, and Liz Grauerholz. "The Pervasiveness and Persistence of the Feminine Beauty Ideal in Children's Fairy Tales." Gender and Society 17.5 (2003): 711-26. 12 Apr. 2011. http://centerpointseniors.pbworks.com/f/beauty+and+fairy+tales.pdf (03.09.16)
12. Yin, B., Pryor, S. Beauty in the Age of Marketing REVIEW OF BUSINESS & FINANCE CASE STUDIES, Vol. 3, N # 1, 2012. 119
