CC BY
30
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
РОЛЯ НА ВЪНШНОСТТА ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА ВПЕЧАТЛЕНИЕ В МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА ЛИЧНОСТТА Мила Балабанова* ВСУ „Черноризец Храбър"
APPEARANCE ROLE IN FIRST IMPRESSION FORMING IN INTERPERSONAL AND SOCIAL RELATIONSHIPS Milla Balabanova VFU 'ChFrnorizetz HraSar"
Abstract:
This paper attempts at identifying some of the many psychological effects of appearance on interpersonal communication, and first impression forming, in particular. Carrying out an analysis of findings of previous research into appearance, physical attractiveness and processes involved in appearance-related first impression formation and stereotyping, emphasis is placed on the role of appearance in these processes and potential attribution on individual's own personal qualities and abilities to characteristics of their physical appearance. Additionally, appearance is observed through the extend of its persuasive nonverbal value in interpersonal communication.
Keywords: Appearance, physical attractiveness, self-presentation, first impression, self-monitoring
Изследването на психо-социалният феномен външност дава допълнителна перспектива в разбирането на механизмите зад проявите на личностното поведение и неговите особености в условията на непрекъснатото взаимодействие на личността със средата, още повече защото проекцията на този феномен върху психичното функциониране на съвременния човек (в междуличностното общуване, мотивацията и поставянето на цели, реализирането на желани партньорски взаимоотношения и т.н.) е с неоспорима значимост. В условията на информационен дефицит първоначалното впечатление обикновено служи като регулатор за последващото общуване със съответния човек. Поради недостатъчната и откъслечна информация в инициалните си контакти, в началото на всяко ново общуване хората са склонни да формират мнение въз основа на новите си непълни данни и чрез пренасянето аналогична информация от някакви други срещи от миналото си, асоциирани с тази по открити или инсинуирани признаци. В условията на първото впечатление личността бързо се категоризира стереотипно, като събраната информация е с тенденцията да формира определена нагласа върху цялостната оценка за човека. Често срещани стереотипи, адресиращи отношението външност -характер в междуличностните взаимодействия са например, че външността е обвивка за ценностите, талантите и че отразява черти от 168
характера на личността. Резултатите от изследвания върху фациалните ( лицевите) характеристики показват, че тези характеристики, във взаимодействие със стереотипи и очаквания, повлияват впечатлението от някого и неговите или нейните психологически качества и навици (Ebner, 2008). Възможният ефект от прилагането на подобни „матрици" в общуването може съответно да е приемане или отхвърляне на човека отсреща, без да се вземе под достатъчно внимание вербалното взаимодействие с него или даже още преди този човек да заговори.
Редица изследвания потвърждават ролята и влиянието на външността в дискурса на социалните и междуличностните взаимодействия. Степента на нейното въздействие не е точно измерима, въпреки че съществуват множество анализи върху психо-социалните ефекти на физическата привлекателност. Във взаимодействията на индивида с другите, външността се явява инструмент, използван в процесите на саморегулацията и себепрезентацията, с помощта на който да се демонстрират или формира представа за съществуващи или хипотетични черти и качества в тенденцията към създаването на позитивни първи впечатления, включително и посредством атрибутиране на характеристики от външността към личностни такива. Установен е модел на стереотипното възприемане на физическата привлекателност, в който тя е в положителна корелация с интелекта, социалното положение, професионалната компетентност и характера, но е в отрицателна корелация със скромността (Matsumoto, 2000). Въпреки наличието на известни културални различия и индивидуални предпочитания в стандартите, привлекателната физическа външност се явява общоприет атрибутивен маркер за позитивни качетва на личността като ментална активност, интелект, интерперсонални умения и добродетели на характера, т.е. тя „дава" известни качествени предимства (Alam & Dover, 2001). Изследователите отдавна са регистрирали феномена атрибуция на характеристики от външността към личностни такива в процесите на формиране на първите впечатления. Известно е, че за физически привлекателните индивиди се предполага да са ангажирани с по-желано социално поведение, да са по-уверени в себе си в изпълнението на определени социални роли, създават впечатление, че имат повече шансове да получат работна позиция и дори повишение, да им се окаже помощ от непознати, те се радват на повече възможности в избора на брачен партньор, а тези, с физически атрактивен брачен партньор до себе си биват възприетимани от околните по-позитивно, като им се атрибутира и по-висок социален и материален статус. Макар, че физическата привлекателност се възприема и третира индивидуално, тези с по-атрактивна външност получават по-добро отношение от другите хора в интеракцията си с тях (Patzer, 1985).
В социалното интерпретиране на външността често се изхожда от нея като за признак за общественото положение на човека, за неговите ролеви функции. Следва да се прецизира, че в цялост, този признак далеч не се ограничава до физическите аспекти, измерения и характеристики на телесната външност, но и до конституционалните особености на комплесния външен вид чрез впечатлението, създавано посредством експресията на облеклото, аксесоарите, жестовете и други елементи, които спомагат за приписването на определени психологични конструкции по отношение личностните качества, достойнства, особености или недостатъци на дадения човек. Външността е неделима част от комплексната личностна невербалика (изражението на лицето и мимиките, цялостното двигателно поведение на тялото, параезиковия комплекс, стил на облеклото и аксесоари, състояние на кожата и дори видимите за другите татуировки по нея). В общата динамика на самопрезентационния процес следва да се отчетат както участието на конституционалните характеристики и физически измерения на външността, така и ролята на социо-културалните конструкти в общия външен вид. Външния вид не може да замени професионалните умения, но определено влияе върху представата за тях защото хората вярват на това, което външния вид изразява и показва и той може да подскаже за наличието на личностни качества като лоялност, амбициозност и добронамереност (Pavlov & Karaglarski, 2007). В цялост, всеки човек съди за другите не
само по думите и постъпките им, но и по външността, която се оценява често неосъзнато и интуитивно и това е от особено значение, когато все още никакви думи не са били произнесени и никакви постъпки не са били извършени (Stepanov, 2007). Индивидите като цяло са мотивирани както да създават позитивни впечатления за себе си, така и да избягват да създават нежелани такива. Независимо от това, с какво се занимават, всички хора прилагат самомониторинг в тяхното представяне пред другите - процес, дефиниран от Лиъри в социометричната теория за представянето на индивида като „ self-presentation or impression management" и човешкото поведение бива цялостно рамкирано от притесненията какви впечатления се създават у другите и какви оценки получава индивида за себе си (Leary, 2003). Под влиянието на подобни притеснения, човека се опитва да скрие или промени някакви черти, вкл. и аспекти от външността си.Тези действия са присъщи на самореулаторния процес и целят да подчертаят съществуващи достойнства на личността или пресъздадат мними такива пред другите. Тази силно аргументативна функция на външността следва да се разглежда и в контекста на известна манипулативност, доколкото повлиява обратната връзка откъм емоционалните реакции и поведението на другите. Външността участва в управлението на впечатлението, т.е. тя е фактор за упражняване на влияние върху другите. Позитивно възприетата външност предполага представянето на индивида в относително добра светлина, подпомагаща създаването на позитивно предубеждение, повлияващо благоприятно на общото впечатление за него. Някои от професионалните качества на личността не могат да се подложат на тест и проверка, затова те се приемат на доверие с помощта на визуалната представа, която човек създава за себе си (Pavlov & Karaglarski, 2007).
Усилията, които индивида полага в самопрезентационния процес разкрива загрижеността му за образа, който би искал да има за себе си и за пред другите. Човекът осъзнава, че би могъл чрез поведението и изказванията си да повлияе на впечатлението, което оставя у другите и не е учудващо, че прави какво ли не само за да повлияе на другите хора около него (Stamatov & Minchev, 2003). С цел постигане на оптимално впечатление в социалното пространство и междуличностната интеракция, процесите на личностния самомониторинг включват самонаблюдение и действия за подобряване на външността и общия външен вид, съотнесен към комплексността на вербалното и невербалното поведение на личността. Това респективно предполага увеличаване на възможностите човека да се представи разнообразно в ситуации и роли, в които външния вид спомага за изиграването или имитирането им. Отношението към себе си мотивира в известна степен социалното поведение и в този смисъл действията за подобряване на собствения външен вид често се явяват стратегически в очакването и стремежа да се направи добро впечатление (Maiers, 1996). Вследствие желанието на всеки човек да се понрави на другите, хората се ангажират със самореклама и използват общуването за да преувеличават своите достойнства и възможности за да представят себе си в най-благоприятна светлина с помощта на атрибути като външността, във вида в който е дадена от природата или допълнително конструирана (Lebedev-Liubomov, 2002). Самопрезентирането, като процес на личностния самомониторинг е асоциирано както с управлението и регулирането на личността сама към себе си, така и с желанието за създаване на определено впечатление, което е същевременно и желание за контрол и управление (чрез това впечатление) на другия събеседник или останалите участници в групата. Желанието за създаване и управление на впечатленията се свързва в известна степен с изграждането и промяната на социалната идентичност на личността. В процеса формиране на впечатление, външността функционира като комуникат и активно участва в трансмитирането на посланието, в заложената цел за управление на реакциите на средата. Желанието за управление на впечатлението и респективно на реакциите на социума е мотивирано съответно от стремежа за себереализиране и актуализация в една или друга област на личностното функциониране (иницииране на интимни, партньорски взаимоотношения, професионални такива, кариерно развитие и т.н.). Идеята за себепрезентация в различни социални роли с помощта на
външността или по-точно - с помощта на известна промяна в нея, всъщност не е нова. В древногръцкият театър маската е служела за да онагледи същността на пресъздавания характер в изпълнението на различни роли от един и същи актьор. Тази маска идентифицира в определена степен външността на реалната личност, като я променя или подменя. Маската е необходимост и средство за да сменя актьора своята външност, самоличност и идентичност в изпълнението на различни роли. В това разбиране маската обобщава личността, придавайки „външност" на качества, създавайки впечатление за емоционалното състояние и характера.
Представянето пред другите е фундаментален момент от социалното взаимодействие с тях, когато човек прави постоянни опити - съзнателни или не, да манипулира начина по който другите хора го възприемат (Eysenck & Eysenk., 2005). Разглеждайки ролята на външността в междуличностните взаимодействия, може да се обобщи, че в интеркцията си с другите, човек постоянно се опитва да наложи собствена интерпретация на ролята си и да създаде благоприятно впечатление за себе си. Външността участва в управлението на впечатлението, т.е. тя е фактор за упражняване на влияние върху другите и спомага в конструирането на определен символичен образ, разбиран в контекста на социалното влияние и личностното въздействие.
Библиография:
1. Patzer, G. (1985). The physical attractiveness phenomena. Plenum Press New York City
2. Pavlov, P., Karaglarski, G. : Павлов, П., Калагларски, Г. ДЪРЖАВНИЯТ СЛУЖИТЕЛ -ДЕЛОВИ ВИД И КОМУНИКАЦИИ, Атлантис -ГК, София, 2007
3. Stepanov, A.,C.: Степанов, А., С. ЯЗЫК ВНЕШНОСТИ, Ексмо, 2007
4. Leary, M. R. (2003). "Commentary on self-esteem as an interpersonal monitor: The sociometer hypothesis (1995)". Psychological Inquiry. Taylor & Francis, Ltd., 270-274.
5. Alam, M., Dover, J., On Beauty. Evolution, Psychosocial considerations, and Surgical Enchancement ARC2001, H DERMATOL Vol 137,June 2001 . www.Archdermatol.com; downloaded from: http:// jamanetwork.com (08.30.2014)
6. Maiers, D.: Майерс Д., Социальная психология, (1996). Издателство Питер
7. Lebedev-Liubimov A.: Лебедев - Любимов, А. (2002), Психология рекламы. Питер, С.Петербург.
8. Matsumoto, D., Culture and Psychology. People around the World. Wadsworth. (2000)
9. Ebner, N., Age of Face Matters: Age group differences in ratings of young and old faces. Behavior Research Methods, 2008, 40(I)
1о Stamatov, R., Minchev, B. : Стаматов, Р., Минчев, Б. Психология на човека, Хермес, 2003 11. Eysenck, H., Eysenk, M. : Айзенк, Х., Айзенк, М. Наблюдение на психиката. Издателска къща София, 2005
* Мила Балабанова, докторант, к-ра Психология, ВСУ „Ч. Храбър" Възпитаник на MSU, NJ, USA. След завършване на образованието си в САЩ практикува и преподава там ефективна комуникация; манипулативен имидж и публична реч; аргументация и психология на манипулацията.
Emai: m_balabanova@hotmail.com
