CC BY
82
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
ЛИДЕР ИЛИ МЕНИДЖЪР? ДНЕС И ЛИДЕР, И МЕНИДЖЪР!
ВОДЕНИЧАРОВА А., А. ЯНАКИЕВА
„ГОЛЯМАТА ВСЕОТДАЙНОСТ КЪМ ГОЛЕМИ ЦЕЛИ ИЗГРАЖДА
ГОЛЕМИ ХОРА."
ПРОФ. Д-Р ЦЕКОМИР ВОДЕНИЧАРОВ, ДМН 10-ТЕ ПРИНЦИПА НА МЕДИКА И МЕНИДЖЪРА
Резюме:
В глобалната съвременна икономика, която определяме като икономика на информацията и знанието, източник на най-висока добавена стойност за организациите и бизнесът са великите лидери, които успяват да ангажират "ръцете" и „сърцата" на хората, които управляват. Съвременната икономика се нуждае от велики управленци, които да притежават адекватни парадигми, умения и инструменти, с които да отключат таланта и способността на хората за постигането на важните приоритети на фирмите, в които работят.
Мениджърът днес е основно информационно звено, представляващ организацията и отговарящ за резултатите от нейната дейност. Той разработва стратегия на поведението на организацията. С повишена отговорност и риск се превъплащава в различни роли и видове дейности.
Успешният ръководител трябва да съчетава качества и възможности и на мениджър, и на лидер. Той администрира, но и въвежда иновации. От значение е дългосрочната перпектива с фокус върху резултати в работата, но и с фокус към хоризонта, фокусирайки се върху системата и структурата, но и с голямо внимание към човешкия ресурс, внушавайки и печелейки доверието му.
Summary
In the modern global economy defined by us as being the economy of information and knowledge it is the great leaders , who manage to engage the "hearts" and "hands" of the people employed, that are the source of the added value to the organizations and businesses. The modern economy needs great managers equipped with adequate paradigms, skills and instruments for unlocking the people's potential and talents necessary for the achievement of the companies' important priorities.
The manager today is an important information unit both representing the organization as well as being in charge of its business results. He develops the behavioral strategy of the
organization. He enters into different roles and realizes different kinds of activities taking great responsibility and risk.
The successful manager has to combine qualities and abilities to being both a manager and a leader. He administers, but also implements innovations. Not only the long term perspective focused both on work results and on the business horizon is important; it counts not only being focused on the system
Живеем в епоха на постоянни и всеобхватни промени. Променят се организациите, хората и ценностите, променят се потребностите, личните и професионалните приоритета.
Затова днес е по-трудно да управляваш организациите и хората. Мениджърите работят в по-сложна и трудна среда. Тоталната промяна поставя хората с управленски функции пред сериозни изпитания.
Съвременният мениджър е провокиран да бъде не просто мениджър на рутинни процеси, а лидер на хора с общи цели и заедно с това да бъде не просто лидер, а лидер и на промяната.
Лидерът е човек с ясна цел и последователи. Понятието произхожда от английската дума lead - водя, карам, убеждавам, възникнало като определение за водачите на политически групи и партии. Личността на лидера, неговата ценностна система и личният пример предопределят уникалността му. Лидерът изгражда, развива, привлича, подобрява и увеличава дейността и бизнеса. Той вдъхновява служителите си и е носител на новите идеи. За да ги мотивира, е необходимо лидерът да разговаря, но не просто да предава информация, а да накара членовете на екипа да повярват в него и да го последват. Той трябва да подтикне служителите да са емоционално съпричастни към целта. Тогава има истински шанс да успее.
Мениджърът планира и управлява, организира и координира, направлява и пренасочва, измерва и контролира работата на група хора с цел постигането на предварително планувани намерения. Чрез целесъобразно използване на ресурсите в организацията и прилагането на съвременни и конкретни форми на управление, мениджърът реализира идеи и продукти. Той се характеризира с притежаването на законна власт в официалната организационна структура. Терминът мениджмънт произхожда от английската дума manage - ръководя, управлявам. Коренът на думата е man - човек. Семантичното значение на „мениджър" е „ръководещ хора". Освен това значение, английската дума има смисъла на справям се.
Мениджърът днес е основно информационно звено, представляващ организацията и отговарящ за резултатите от нейната дейност. Той разработва стратегия на поведението на организацията. С повишена отговорност и риск се превъплащава в различни роли и видове дейности. Поради големия обем разнородна информация и необходимост от общуване с хората, мениджърът има дефицит на време за вземане на решения и анализиране.
Лидерството и мениджмънтът се въплъщават в различни аспекти от управлението на една организационна единица. Защо? Те представляват двете страни на една монета, а не взаимно изключващи се противоположности. И двете имат за цел да манипулират действията на други хора в правилната посока. Но как? Анализирайки заобикалящата го среда, управленецът предвижда събития и реакции и следва своя план до изпълняване на поставената цел, а понякога ... стига и много по-далеч.
Като най-важни качества за успешния управленец се очертават следните три черти на характера - съзнателност, екстровертност и съвместимост.
Определящи за успеха на организацията или звеното са следните критерии:
• Личният успех: колко бързо, ефикасно и качествено работи самият управляващ?
• Екипно изпълнение: какво е свършил екипът (в количествено изразени единици)?
• Удовлетвореност на служителите: колко доволни са хората от екипа и от собствената им работа?
• Удовлетвореност от управленеца: колко доволни са хората от екипа и управлението на мениджъра?
В управлението съзнателен е човекът, който е надежден, отговорен, ориентиран към действие, планиращ и структурен. Това качество предопредели най-силно четирите критерия за успех, в частност най-много екипното изпълнение и удовлетвореността на служителите в екипа.
Екстровертният управленец е духовен, общителен, сърдечен, в добро настроение, активен и отстояващ своето мнение. Това качество се изразява най-силно в критерия за неговия личен успех.
Съвместимостта се определя най-добре със следните отличителни белези -предизвикващ доверие, алтруистичен, сговорчив, скромен и благ. Това е определящо за удовлетвореността на екипа от техния водач. [3]
Идва момент, когато лидерите трябва да проявят умение за изграждане на нова организационна структура. Защото това, което е било перфектно вчера и днес, вече е неприложимо утре. Структурите трябва да са в крак с новите потребности, трябва непрекъснато да се адаптират. В сферата на здравеопазването най-добрият пример е с частните здравноосигурителни фондове. До скоро те бяха малко известни или се спореше по тяхната приложимост в българските условия. Днес водещи експерти и здравни политици са убедени в неотложната промяна и необходимостта от развитието на тези фондове, респ. бъдещи застрахователи. Нужни са нови лидери, които да инициират промяна в здравната култура и система и които да реализират широкото организационно развитие на частните здравноосигурителни структури, в частност разбира се приносът е за цялото здравеопазване и оттам за цялото общество. Здравото общество има възможност и време да се „занимава" с решаване на други проблеми - икономика, култура, политика и т.н.
Сложността на изпълняваните дейности в здравеопазването, свързани с екстремни ситуации и с рискове налагат необходимостта от различни лидерски стилове. Те представляват различно управленско поведение, често се преплитат и препокриват
Управленецът действа чрез своя екип. Неговата роля е преди всичко при реализиране на стратегическа и на адаптивна промяна. Стратегическата роля на лидера по отношение на целите е неоспорима и тя не може да се делегира на други членове на екипа. Но когато се касае за техническа промяна, лидерът може и трябва в определена степен да делегира функции на други членове на организацията.
Новият управленец интегрира промяната в самия себе си, превръща я в своя неизменна потребност, в свой стил на мислене и дейност.
Има много и най- различни класации, правила , принципи, препоръки, както за ефективно мениджърство, така и за лидерството. От съвременните ръководители се изисква да управляват бизнеса, докато го променят, затова има концентриране върху седем от основните изведени правила за ефективно управление.
Първото правило за всеки лидер е, че трябва да успее да усвои двойната перспектива. Началната точка за едновременно управление и променяне на бизнеса е поддържането на наречената от Уинфърд „Дъч" Холанд „двойна перспектива". Тя означава всеки от членовете на една компания да не пренебрегва и двете посоки - да са успешни и в управлението и в постигането на промяна, когато тя е нужна, при извършването на своята работа.
Второто правило е да се стимулира поддържането на тази двойна перспектива от правилните хора. В основата на лидера стои мотивацията, но освен собствената и тази която трябва да предизвика в околните, за да постигне желаните резултати и успехи.
Успехът за извършването на промяната зависи от висшите лидери - именно те трябва да създадат стимулите и мотивацията за поддържане на перспективата „промяна". Затова и
435
те много често биват назовавани като лидери на промяната.
Без ясна визия промяната е немислима. Визията се възприема за пътеводител на промяната и трябва да допринася за чувството на стабилност в една организация, в която настъпва реорганизация. Визията за бъдещето на организацията, не трябва да се изпуска от погледа на лидера докато управлява и променя бизнеса. Освен че трябва да показва крайната цел, визията трябва да бъде и достатъчно ясна и подробна, за да послужи като основа за ежедневните действия по промяната.
Четвъртото правило определя ръководенето на работата с помощта на два бизнес-плана, един за управлението на бизнеса и друг за променянето му. Бизнес-плановете са списъци на задачите и проектите на организацията. Целите и задачите в плана на управлението на дейността се извличат от процеса на изготвяне на обичайния план за печалбите или за работата. Някои експерти препоръчват включването на не повече от седем цели във всеки такъв списък. Уинфърд „Дъч" Холанд нарича този дълъг списък опашката на промяната.
Пето правило е от голямо значение за служителите. То се отнася за това, че когато те се справят успешно със зададените им задачи, управляващия трябва да отбелязва постигнатите резултати и да определя заслужени награди, бонуси и по този начин да ги стимулира, мотивира. Тук ролята на лидера е също основна, тъй като той трябва да знае как да подходи индивидуално към всеки служител. Все пак хората са различни и изискват различни неща.
Проницателните лидери знаят, че е полезно да се провеждат редовни събрания, на които да се оценява свършената работа и да се обсъди какво предстои да се извърши. Точно това е и шестото правило.
И все пак колкото и да ни се струва, че промяната може да изчака, настъпило ли й е времето, нищо не може да я спре. Затова седмото правило ни насочва точно към това да не чакаме, а да се възползваме от разкрилите се възможности за промяна. Именно тези възможности предоставят на ефективния лидер шанса да упражнява контрол над ситуацията, за да е сигурен, че и старата работа, и работата по промяната напредват едновременно. Да се утвърди като безспорен водач в организацията и да намери своите последователи. [2]
Успешният ръководител трябва да съчетава качества и възможности и на мениджър, и на лидер. Той администрира, но и въвежда иновации. От значение е дългосрочната перпектива с фокус върху резултати в работата, но и с фокус към хоризонта, фокусирайки се върху системата и структурата, но и с голямо внимание към човешкия ресурс, внушавайки и печелейки доверието му. Бидейки добър управленец, той трябва да приема реалността, но и да я изследва, да предизвиква статуквото, отколкото да го възприема. В обобщение успехът се състои в това да правиш правилните неща правилно.
Истински ефективните лидери знаят, че няма един-единствен добър подход за управление на хора, и адаптират управленския си стил в зависимост от нивото на развитие на хората, които ръководят. Важно е да се осъзнае, че лидерите не могат да управляват хората, както парите, активите, времето и т.н. Те могат само да им влияят и да работят с тях, за да им помогнат да постигнат целите си и целите на организацията.
Източници:
1. Воденичров, Ц., 10-те принципа на медика и мениджъра, София, 2010
2. Уинфърд „Дъч" Холанд, Промяната - стилът на XXI, ИнфоДАР, ISBN 978954-761022-8, 2001
3. D. Scott DeRue & Ned Wellman. Developing leaders via experience: The role of developmental challenge, learning orientation, and feedback availability (PDF). Journal of Applied Psychology, 94, 2009, 859-875
4. http://academy-for-leaders.bg/ Изв. 04.04.2013
