Научная статья на тему 'Клиничен анализ на рядък случай на костоклавикуларен синдром'

Клиничен анализ на рядък случай на костоклавикуларен синдром Текст научной статьи по специальности «Клиническая медицина»

CC BY
471
25
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Аннотация научной статьи по клинической медицине, автор научной работы — В. Дошева, М. Манова, Ан. Тренова, Г. Славов

Добавъчното шийно ребро се среща при 5% от населението.В част от члучаите то остава безсимптомно и се открива случайно на рентгенография.В друга част от тях обаче то се проявява със силни болки в шията,рамото и ръката,съчетани с изтръпване,слабост,несръчност, оточност на ръката особено при носене на тежести поради притискане на съдовонервния сплит. Описан е случай на двустранно добавъчно шийно ребро с направена оперативна резекция и симпатектомия,при който въпреки декомпресията на съдовонервния сплит дълги години наред са налице тежки симптоми на болка,изтръпване,слабост и оточност в шията,раменете и ръцете с обективно и електромиографски установен синдром на увреда на плексус брахиалис повече в дясно,налагащ често консервативно лечение

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Клиничен анализ на рядък случай на костоклавикуларен синдром»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.

КЛИНИЧЕН АНАЛИЗ НА РЯДЪК СЛУЧАй НА КОСТОКЛАВИКУЛАРЕН СИНДРОМ В.Дошева,М.Манова,Ан.Тренова,Г.Славов Медицински Университет-Пловдив; Катедра по Неврология

CLINICAL ANALIZIS OF RARE CASE OF COSTOCLAVICULAR

SYNDROME V.Dosheva,M.Manova,An.Trenova,G.Slavov Medical University-Plovdiv; Chair of Neurology

Резюме:Добавъчното шийно ребро се среща при 5% от населението.В част от члучаите то остава безсимптомно и се открива случайно на рентгенография.В друга част от тях обаче то се

проявява със силни болки в шията,рамото и ръката,съчетани с изтръпване,слабост,несръчност,

оточност на ръката особено при носене на тежести поради притискане на съдовонервния сплит.

Описан е случай на двустранно добавъчно шийно ребро с направена оперативна резекция и симпатектомия,при който въпреки декомпресията на съдовонервния сплит дълги години наред

са налице тежки симптоми на болка,изтръпване,слабост и оточност в шията,раменете и ръцете с обективно и електромиографски установен синдром на увреда на плексус брахиалис повече в

дясно,налагащ често консервативно лечение

Шийното ребро е вродена локализирана аномалия,която се среща в около 5% от населението.Представлява допълнително ребро,което изхожда от седми,по-рядко шести или пети шиен прешлен и често се среща двустранно.Варира от малко рудиментарно до напълно развито,което се залавя за гръдната кост чрез хрущял.Пациентите имат оплаквания,когато е по-дълго от 5см.Шийното ребро повдига и опъва минаващия съдовонервен сплит и особено при теглене на ръката надолу при носене на тежести се появяват оплаквания. Обикновено оплакванията се характеризират с тъпа или остра пронизваща болка ,която се разпространява по цялата дължина на ръката,изтръпване,слабост,несръчност в движенията на пръстите и изпускане на предмети.Кожата на ръката е тънка,лъскава и ноктите са чупливи.Част от пациентите нямат оплаквания и разбират за аномалията случайно при направена рентгенова снимка.Лечението на оплакванията е консервативно,а добавъчното шийно ребро се премахва оперативно.

Касае се за пациентка Сафие Рамадан Юрук 50г .. от с.Фотиново ,пролежаващаежегодно в клиниката по Нервни болести на УМБАЛ Оплакванията започват преди 27години с болки в шията,изтръпване и подуване на лява ръка,посиняване на същата. Няколко години по-късно подобни оплаквания се появили и в дясната ръка..Има изтръпване на пръстите на ръцете, подуване и посиняване.Установено добавъчно шийно ребро двустранно и направена резекция с 142

торакална симпатектомия ,тогава с временно подобрение.Около година и половина след операцията пациентката се чувствала добре.След това отново се появили рецидивиращи болки в шията и ръцете, трудно повдига раменете,изтръпване и подуване на дясната ръка. Сега от 1 месец

СОМАТИЧЕН СТАТУС: нормостенен хабитус, РСД, АН 110/85, Пулс 70/ мин., Пулмовезикуларно; дишане; Корем - мек, неболезнен,; Крайници- подуване и зачервяване на дясна ръка.; Сук. реналисотр. двустранно.

ОТ НЕВРОЛОГИЧЕН СТАТУС:

Коренчев синдром- хипестезия в зоната на н.радиалис в дясно и в зоната на н.аксиларис двустранно,ограничена подвижност в дясна раменна става и ограничена екстензия в дясна китка, отслабени до липсващи СНР на горни крайници двустранно,затруднена до невъзможна абдукция на рамената повече в дясно,затруднена екстензия на дясна китка

Шиен вертебрален синдром- мускулна ригидност паравертебрално в шийна област, ограничени и болезнени движения в шийния дял., Точка на Ерб/+/ двустранно. Вертижен синдром-статична атаксия,симптом на Клод Бернар Хорнер в ляво

ПАРАКЛИНИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПКК - Хемогл- 112; Еритр-4,15; Левк-6,21 Хематокр.- 0.36 , Тромбоцити-247; Биохимия- глюкоза-5,4; креатинин -92,урея 8.1.

ЕМГ -данни за двустранна увреда на брахиалния плексус за горния ствол,повече в ляво за всички изследвани нерви,най-вече за н.радиалис с данни за амплитудна депресия и удължено латентно време.

Рентгенография на шийни прешлени профил - данни за остеохондроза на ниво Ц5-6 със снишен диск и ръбови остеофити.

Рентгенография на раменни стави -не се установяват рентгенологично доловими промени на дветераменни стави.

Доплерова сонография-нормална скорост и спектрален анализ на каротидни и вертебрални артерии двустранно КАТ на ГМ и ЗЧЯ -без патологични находки

Капиляроскопия,динамометрия и студов тест -атония на лява ръка,капиляроспазъм на дясна ръка, смутена микроциркулация.

Консултация със съдов хирург -оплаква се от постоянна слабост в дясна предмишница и китка,изтръпване,оток при стоене с увиснала ръка.Оперирана за костоклавикуларен синдром с декомпресия в тази област чрез торакална симпатектомия.Обективно се установява оточна дясна предмишница и китка,студенина,липса на финни движения. Липсват пулсации на а.радиалис и а.улнарис в дясно при налични на а.брахиалис.Касае се за хронична артериална и венозна недостатъчност на дясна ръка.

Препоръчва се перманентен прием на вазодилататори и антиагреганти и режим без съдова експозиция и напрежение

ПРОВЕДЕНО ЛЕЧЕНИЕ: Алмирал 1 амп и.м 6 дни, Манитол 1банка и.в.6 дни,Трамалгин 1амп.и.м. 5дни,Софанакс 2х1т 5дни.Мидокалм 2х1т 5дни,Вестибо 2х1т 5дни ,Милгама1амп.и.м.,Пентоксифилин 2х1т 400мг

Ход /развой на заболяването/: Настъпи подобрение на състоянието по отношение на субективните оплаквания- болковата симптоматика се редуцира, увеличи се обемът на движение в дясно рамо.

ОБСЪЖДАНЕ: Анамнестичните данни за болки в шийния отдел с ирадиация към двете рамена и ръце,изтръпване,ограничена подвижност,оточност, . данните от неврологичния статус - синдром на плексус брахиалис двустранно , вертижен синдром,данните от ЕМГ и рентгенографиите, данните от капиляроскопията и консултацията със съдов хирург както и повлияването от проведената медикаментозна терапия, ни дават основания да приемем ,че се касае за увреждане на брахиалния плексус,започнало преди дълги години на базата на притискане от добавъчно шийно ребро и продължило въпреки декомпресията през годините.

Изводи:

1.Касае се за рядък случай на добавъчно шийно ребро с неврологични прояви.В САЩ са описани около 100 такива случая,но в България са публикувани само няколко случая от Проф.Чирков през 1993г.

2.Случаят е интересен както за невролозите,така и за съдовите хирурзи със съчетанието от разнообразни клинични прояви,както от неврологично,така и от съдово естество.

3.Дискутабилен е въпроса за ползата от оперативното лечение.В литературата се съобщават добри резултати, но в нашия случай оплакванията персистират дълги години след оперативната декомпресия.

Заключение:Описаният случай показва,че при пациенти с тежки,продължителни и трудно повлияващи се симптоми на увреда на брахиалния плексус съчетани със съдови промени,трябва да се мисли за добавъчно шийно ребро и при рентгенографското му доказване да се предпреме необходимото оперативно и

консервативно лечение

ЛИТЕРАТУРА

1.Чирков А.,Захариев Т.,Станкев М.,Марков Д.Costoclavicular syndrome,neurovascular compression,Khirurgia/Sofia/1993;48/1/:05-10

2.Epcoj N.,Steigner MJ,Cojner CB,Gerhard M,Rubicki FI.Diagnostic value of magnetic resonance image in thoracic outlet syndrome.AIR Am J Roentgenol 2012 maj 198/5/:1180-7

3.Lecleroa M.,Marie I.Arterial thoracic outlet syndrome.Rheumatology/Oxford/ 2014 Sept.9.PII.p.348

4.Molina IE,D,Cunha J.The vascular component in neurogenic arterial thoracic outlet syndrome.Int.J.Angiol.Sept.2008,17/2/:83-7

5. Silva M.Surgical and functional outcomes after thoracic outlet syndrome decompression via supraclavicular approach:A 10-year single centre experience.IntJ.Surg..2013 Oct.11/8/:734

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.