CC BY
23
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т.ХХ1. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXXI. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
ЧОВЕКЪТ KATO РИСКОВ ФАКТОР ЗА НАВОДНЕНШ1 ПО
ПОРЕЧИЕТО ВО АЕВО МОАКЦО РумАна ЕтоваОРосАислав Косвадинов^ДесиславаТодорова2 1 Каолера „Епидемиология и МБО", Кокулиси пообществено здраве,
Медицински нниосавииси - Плоорио ^аоисра медицина", Кокулиси пообществено здраве,
Медицински нниосавииси - София
HUMAN AS A MSK FACTOR FORFLOODING MAMTSA BASIN
Rumyana Etova1, Rostislav Kostadinos1 , Desislava Todorova2 ^epartme^ of EpMemiology anR Dteaster Mndfchl^Faculty of Public
Health, MtcHcal Univsr^i^i^j^ of a>lov^iv 2Department of Preventive Medicine^aridty of РиЫк Health, Medical
Universky Ff Soiia
Abrtaact:
A lot tf homae actiter ctoia trigger the flppl inciatectr.
Kht aim pf thir rtola ir to analyst rtmt pf the human actiuititr ar airk facttar fta flptlr within the Maaitra barm.
Mattaialr ana Methtar: A qufrtipnnaiaf roauey war orea to analyze rime pf the human activitier (affpafrtatipn, aiuea etllotitn ana bea c1faning) that incafarf the flppa airk in Maaitra aegipn. Khe rtoay war cpnaoctfa among 309 paaticipantr - paainaay citizenr ana fatm inrtitotipnr af1atfa to paiuintipn ana faaaicatipn pf the flppar cpnrfqofncfr.
Reroltr: 77.3% aae awaae pf the flppa thaeat along the Maaitra Riuea. Khe iaaegolaa aiuea bea cleaning (54.4%) ana difpairtatipn (53.7%) aae nptea ar main airk factoar. Khe aeroltr eapue that homan actiuitifr coola rignificantly incafarf the airk fpa flppar. Khe thaeat awaafnfrr impact the pppolatipn behauipa - 94.8% reek to auoia aiuea ppllotipn.
Reawpaar: flppar, flppa airk factoar, homan actiuity, the Maaitra Riuea
Дъосрснис: Наводненията са най-честите природни и/или антропогенни бедствия. По данни на ООН годишно на Земята стават средно 10000 наводнения, които се различават по произход и обхват. (Spasova, 2013) Многобройни са рисковите фактори водещи до наводнения. Неизправните хидротехнически системи и съоръжения, количеството и интензитета на валежите, вида на почвата и състоянието на дренажната система, непочистените речни корита са част от тях. (Strategia, 2014) По защитата на населението, критичната инфраструктура и собствеността от наводнения всяка страна провежда дълготрайна политика. (Todorova, 2012) Но, мерките по защитата, като почистването на речните корита, отстраняването на отпадъците и подържането им е задача не само на институциите, но и на самото общество. (Gupta, 2014) Многобройни проучвания разглеждат отделното домакинство с неговата култура, статус, възпитание и навици, като единица за намаляване на рисковите фактори водещи до наводнения. (Duzi В., 2014) Много
изследователи посочват, че за намаляване на риска от наводнения е необходима комуникация между институции, експерти, общини, местни лица, частен сектор и домакинства. (Smith G. J, 1999) Река Марица, като реката с най-голям водосборен басейн в Р България (34 166 км2 ) и на Балканския полуостров (53 000 км2) е източник на заплаха за наводнения в страната. (Predvaritelna ocenka) Човекът със своите действия и бездействия, култура и поведение в голяма степен може да моделира нивото на риск от наводнения. Човешката дейност дори налага предприемане на насочени превантивни мерки, които не винаги са достатъчни за снижаване на риска. (Sapundgiev P, 2010)
Целта на проучването е да се направи анализ на човека с неговите действия и бездействия като рискови фактори, за възникване на наводнения по поречието на река Марица в конкретни градове - Септември, Пазарджик и Пловдив.
Материали и методи: За реализиране на целта са използвани данни от анкетна карта сред 309 респондента от градовете Септември, Пазарджик и Пловдив, включително и работещи в определени институции, участващи в защитата на населението при бедствия (ГД"ПБЗН", РЗИ и БЧК). На базата на описателния и сравнителен методи се акцентира върху някои рискови фактори водещи до заплаха от наводнения по поречието на река Марица. Направен е анализ спрямо населеното място и местоработата на респондентите. Анкетното проучване е проведено в периода февруари-юни 2015 г.
Резултати и обсъждане:
Много човешки дейности пряко повишават риска от наводнения. Обезлесяването е посочвано от много изследователи като водещ рисков фактор. Причината е, че намалява ефекта на физическото задържане на водата от кореновата система и листната маса на дърветата. Изчезва и физическото задържане на почвата, което засилва ерозията. Така се намалява дренажната и абсорбционна способности на почвата. Отговорите получени на въпроса „В района на Вашето населено място има ли обезлесяване на горите в резултат на прекомерни сечи, пожари и др.?" са представени на фиг 1. По-голяма част от респондентите посочват, че в района им има обезлесяване. Най-висок процент положителни отговори са от района на Пазарджик (72,6%).
Наличието на предмета и материи, които затрудняват движението на водата в речните корита води до преливането на реките и наводнения, поради което своевременното почистване на речните корита е задължителна превантивна мярка. Отговорите получени на въпроса "Почиства ли се коритото на реката която минава през Вашето населено място?" отново доказват ролята на човека като рисков фактор за предизвикване на наводнения. Само 19,4% от респондентите са на мнение, че коритото на реката преминаваща през населеното им място се почиства веднъж в годината, при изискване за неколкократно премахване на преградите пред оттока на водата. 54,4% посочват, че коритото на реката се почиства веднъж на няколко години. На фиг. 2 е представено разпределението на отговорите по населени места. Независимо от местоживеенето си
□ има □ няма □ започна залесяване
Фиг.1 Разпределение на анкетираните по отношение на обезлесяването на горите, по признак населено място
респондентите посочват, че коритата не се почистват всяка година, което отново свидетелства за снижената превантивна дейност на институциите.
Пловдив Пазарджик Септември
□ един път в год. □ 1 път на няколко г. □ не се почиства
Фиг.2 Разпределение на анкетираните относно почистването на речното корито, по признак населено място
Този извод се доказва и при анализ на получените отговори от различните групи респонденти, разделени в зависимост от местоработата си. Тревожен е фактът, че именно работещите в институциите отговорни за защитата на населението при бедствия потвърждават факта за почистването на речните корита веднъж на няколко години. (фиг. 3) Другият резултат, който трябва да се вземе под внимание е, че 45,3% от работещите в РЗИ, които осъществяват санитарния контрол са на мнение, че речното корито не се почиства изобщо, т.е. те отчитат силно повишен риск.
%
РЗИ БЧК РД"ПБЗН" ДРУГА
О един път в год. ■ веднъж на няколко год. О не ое почиства
Фиг.3 Разпределение на анкетираните относно почистването на речното корито, по
признак месторабота.
Отделният човек също може да повиши риска за наводнения чрез своята ежедневна дейност, замърсявайки речните корита, възпрепятствайки по този начин нормалния речен отток. За да се анализира готовността на населението по поречието на река Марица, умишлено да не съдейства за повишаване на риска от наводнения зададохме въпроса „Случвало ли Ви се е да изхвърляте строителни и/или битови отпадъци в коритото на реката във Вашето населено място?". Получените резултати доказват активната позиция на анкетираните - 94,8% от респондентите не изхвърлят отпадъци в речните корита.
Въз основа на представените анализи е очакван резултатът получен при изследване оценката на анкетираните относно съществуващата заплаха от наводнение в градовете по поречието на р. Марица. (фиг. 4) Средно 77% от респондентите правилно оценяват наличните опасност и рискови фактори и отговорят положително на въпроса „Съществува ли потенциална заплаха от наводнение във Вашето населеното място".. Високият процент положителни отговори дадени във всеки един от градовете доказва, че участниците в анкетното проучване са информирани относно рисковите фактори за настъппване на наводнения.
Фиг.4 Разпределение на анкетираните относно заплахата от наводнение по признак населено място
Анализът на отговорите получени при проведеното анкетно проучване е показателен, че човека със своите действия и бездействия може да бъде рисков фактор за наводнения. Високият процент от респондентите, които се стремят да променят своите дейности с цел намаляване на риска от наводнение, доказва значението на информираността на гражданите относно намаляване риска за настъпване на наводнеия, както и за превенцията им.
Изводи:
1. Получените резултати доказват осъзнаването на ролята на човека за повишаване на риска от наводнения т.е. като рисков фактор.
2. За 54,4% от анкетираните водещ рисков фактор е нередовното почистване на речното корито, 53,7% определят обезлесяването на горите също като резултат от човешката дейност.
3. 77,3% от анктираните в населени места по поречието на река Марица (Септември, Пазарджик и Пловдив) смятат, че съществува заплаха от наводнения.
4. Осъзнаването на заплахата от хората променя техните дейности - 94,8% от респондентите се стремят да не замърсяват коритото на реката.
Заключение: Хората осъзнавайки значението на своите действия и бездействия като рисков фактор за настъпване на наводнения, могат и трябва с дейностите си да спомогнат за намаляване нивото на риск. Необходимо е разработване на адаптивни стратегии на национално и местно ниво, включващи и човека като рисков фактор.
Библиография:
1. Спасова З., Промените в климата заплаха за здлавето на човека, Издание на МЗ и НЦОЗА по Национална програма за действие по околна среда и здраве, 2013,
2. Стратегия за намаляване на риска от бедствия 2014-2020 г., София,
3. Тодорова Д., Социално-икономически аспекти на бедствените ситуации и защитата на населението, Copy Partner Center, 2012, 34-35
4. Gupta J. (2014) Choked riverbeds worsen floods in Pakistan. Available on https://www.thethirdpole.net/2014/09/09/choked-riverbeds-worsen-floods-in-kashmir/ accessed at 10.04.2014
5. Duzí B., et. al., Household measures for river flood risk reduction in the Czech Republic, J Flood Risk Management, 2014
6. Smith G.J., FLOODS: An environmental health practitioner's emergency management guide, National Environmental Health Forum,1999
7. Превантивна оценка на риска от наводнения, Раздел 5, Гл. 4, ПОРН в басейна на река Марица. Достъпно на: earbd.org/files/File/PURN/P0RN/P0RN_FINAL/R05_G4_Marica.pdf
8. Сапунджиев П., Р. Костадинов, Опасност, риск, заплаха, Ръководство по управление на медицинското осигуряване при бедствени ситуации, ИК-ВАП, Пловдив, 2010, 20-21
