CC BY
12
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия A. Обществени науки, изкуство и култура. Том V, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 25349368 (Online), 2019, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv. Series А. Public sciences, art and culture. vol. V, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 25349368 (Online), 2019
ОСНОВОПОЛАГАЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТЕЛЕСКОПИЧНОТО СЛОВООБРАЗУВАНЕ ОТ КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК Корнелия Чоролеева1, БлагойАйвазов2 Университет по хранитгони TeXHorooran - Пловдин 2Медицински университет - Пловдив
FUNDAMENTAL mesearchontelesco picworD FORMATION Srom the laTe 19™ and early 20™ certumes Kornelia Choroleeva1, BRnoy Ayvaiov2 cUniverdity ofFood Technolonies-Plovdiv 2Med ical Univeisfty - Pldvd¡2
Abstract: The paper outlines the first most important linguistic studies on telescopic word formation, i.e. blending, dating back to the late 19th and early 20th centuries. The aim of the paper is to provide a cursory look at the linguists' attitude to this process of word formation when the first steps in the analysis of blending were made about a hundred years ago. All contemporary approaches to the discussion of blending have been inspired to some extent by the interest in "portmanteau-words" of prominent writers such as Lewis Carroll and linguists such as L. Pound, G. A. Bergström, O. Jespersen, and K. Sunden. The paper shows how more than a century ago the morphology, phonetic structure and semantics of blend words made it difficult for linguists to categorize them, a difficulty which contemporary linguistics has not overcome yet.
Kd- words: telescopic word formation, lexical blending, contamination, ellipsis, analogy, dvandva-compounds
Увод
Съвременната лингвистика все още не е разрешила многобройните проблеми, свързани с анализа на телескопичните думи: какви езикови и извънезикови фактори пораждат тяхното образуване, какви морфологични видове телескопия съществуват, къде се разполага телескопията в системата на словообразуването и пр. Поради това езиковедите не са се обединили около конкретна дефиниция за този словообразувателен процес и това ни кара да възприемем работна дефиниция, която е условна и подлежи на промяна. Според нас телескопията представлява композиция на две или повече основи чрез междусловно налагане или съкращаване на поне едната от тях на мястото на свързването им, при което се образува отломка (bordinary < boring + ordinary) или самостойна, пълнозначна морфема (advertecture < advertisement + architecture), като съкращаването би могло да бъде придружено от междусловно налагане. Получената производна лексема се характеризира със собствена семантика, която не се свежда до сбора от значенията на произвеждащите основи, и поради това тя може да се различава по стилистична окраска от тях.
В наши дни телескопичното словообразуване се дискутира от различни гледни точки в зависимост от целите и задачите на изследването, а именно: формално-структурен (морфологичен) подход, семантичен подход, фонетичен подход, когнитивен подход, психолингвистичен подход. Всички тези подходи към изследването на телескопията са
задължени на няколко основополагащи проучвания, свидетелстващи за интереса на лингвистиката към тази проблематика от преди повече от сто години.
Първи изследвания на телескопичното словообразуване
Интересът на лингвистиката към телескопията датира още от края на XIX и началото на XX век, когато на социалното, културното и икономическото развитие на Великобритания и САЩ се дължи навлизането на по-голям брой телескопични лексеми в английски език в сравнение с предишни периоди. Както отбелязва Л. Паунд (Pound 1914), която е сред първите езиковеди, обърнали по-задълбочено внимание на този словообразувателен процес, по онова време изковаването на телескопични думи е доста модерно, за което свидетелстват произведенията на Л. Карол, Р. Киплинг и други автори, употребата на телескопия в езика на печатните медии и популярните книжки с комикси, създаването на нови думи за новопоявили се понятия и т.н. Паунд също отбелязва, че за телескопия, или по-точно за срастване или сливане (coalescence) на думи (блендинг), за първи път се споменава, макар и мимоходом, в изследвания, посветени на жаргонната и разговорната реч, от следните автори: Уийлър в труда му за езиковите проявления на аналогията от 1887 г.; Стронг, Лоуджман и Уийлър в „Introduction to the History of Language" от 1891 г.; Йортел в неговите лекции за езика от 1901 г.; О. Йесперсен в „Growth and Structure of the English Language" от 1905 г. и пр. (по Паунд 1914).
Сред първите изследователи на „редуциращото" словообразуване е Карл Сунден, който като анализира проявите на елипса в езика (ellipsis) и класифицира елиптичните думи в три групи (т.е. фонологична, семологична и морфологична елипса), изтъква, че елипсата трябва да се дефинира по-тясно и да се разграничи например от образуването на телескопични думи, което авторът нарича контаминация. Според него при елипсата „запазената морфема е подложена на стесняване на смисъла" (Sunden 1904: 46; преводът мой) и обозначава своя прототип, а телескопичните думи запазват смисъла и на пораждащата, и на производната морфема, поради което той ги нарича „композити двандва" (dvandva-compounds). Нещо повече, тъй като телескопичните думи се формират вследствие на конкретно комуникативно намерение, Сунден смята, че образуването им не почива на истинска аналогия, за разлика от процеса на обратна деривация например. Според Сунден образуването на думи като slithy < slimy + lithe, frumious < furious + fuming и пр. не се дължи на абревиация.
Извън категорията на телескопичните думи Сунден споменава хаплологичните образувания, за да разграничи и тях от проявленията на елипсата. Авторът подчертава, че „[...] тези морфеми, възприемани като цялост, не са съкращения на пълни морфеми, а са пряко изковани. Те са преднамерени неологизми, подчинени на мотивите за икономичност и функционалност, обуславящи елипсата, но вероятно най-вече на хаплологията" (Sunden 1904: 69; преводът мой).
За разлика от Сунден, за когото контаминацията е процесът, въз основа на който се формират телескопичните думи (portmanteau-words), в „Chapters on English" (1918) Ото Йесперсен използва термините „контаминация" и „блендинг" като взаимозаменяеми, за да обозначи „две конструкции, между които се колебае говорещият" (в Jespersen 2010: 104; преводът мой). Той разглежда контаминацията обаче предимно от синтактична гледна точка, например смесване на лична и безлична конструкция, погрешна комбинация от глагол и местоимение и пр.: thinkst thee < thinkst thou + thinks thee (у Шекспир); shall's < let us + shall we и т.н. Що се касае за лексикалната контаминация, Йесперсен изтъква, че в разговорната реч тя може да се дължи на лапсус или преход от по-приповдигнат към по-непринуден стил, например когато говорещият иска да произнесе местоимението ye, но преминавайки към по-фамилиарен изказ, произнася you (you < ye + thou). Йесперсен не предлага задълбочен анализ на лексикалната контаминация, а само изтъква, че тя съвместява два синонима, като производната единица се състои от началото на едната и края на другата изходна лексема, напр. gerrymander < (Elbridge) Gerry (губернатор на Масачузетс през 1812 г.) + salamander, rebuse < rebuke + abuse (у Шекспир) и пр. Това
негово наблюдение естествено е неточно, тъй като синонимията не е необходимо условие за образуване на телескопични единици (вж.напр. plench < pliers „клещи" + wrench „гаечен ключ"), а морфемната структура на производната лексема може да бъде най-разнообразна.
Първия по-задълбочен анализ на телескопията предлага Бергстрьом, който като Сунден основава изследването си на понятието „аналогия" в опита да разбере психологическите, както той ги нарича, процеси, водещи до различни езикови проявления. Авторът разграничава пълна (total analogy) и частична аналогия (partial analogy), уточнявайки, че при пълната аналогия два синонимни израза едновременно възникват в ума, като единият поражда другия, а новият израз напълно замества своя прототип, напр. I says вм. I say, докато частичната аналогия се базира на компромис: „Често се случва сходството в значението да предизвика групиране, а двата представителя на групата, възникнали едновременно в ума на говорещия, да направят компромис, чийто резултат е контаминирана форма, блендинг." (Bergström 1906: стр. 1-2; преводът мой). Производната единица е „компромисна форма", тъй като запазва някаква част и от двата изходни компонента. Авторът твърди, че изходните компоненти обикновено са с еднакъв или сходен смисъл, макар че признава, че това не винаги е така, напр. (лат.) grevis < gravis („тежък") + levis („лек"). Важно е да се отбележи също, че според Бергстрьом и от гледна точка на психологическите процеси, и от гледна точка на формалната структура на контаминираната форма, двата изходни прототипа не оказват влияние в еднаква степен на производната единица, въпреки че не се уточнява защо това е така.
В изследването си Бергстрьом се позовава на примери от английската литература между XIV и XX в., както и на примери от други езици, и се фоку сира предимно върху синтактични контаминирани форми и то само такива, които са образувани от синоними и сродни изрази. Подобно на Сунден, Бергстрьом предпочита термина „блендинг", когато говори за резултата, а термина „контаминация", когато говори за самия процес. Той разграничава лексикален блендинг, синтактичен блендинг и блендинг „на звуци".
Бергстрьом използва класификацията на езиковите грешки, предложена от Меринджър и Майер. В края на XIX век Меринджър и Майер (1895 г.) публикуват обширен корпус от езикови грешки в немски език, придружен от теоретична обосновка. Те правят важното разграничение между грешки в семантиката и грешки във формата на изказването, признавайки също наличието на преобладаващи грешки от смесен тип, при които семантичната субституция се базира на някакво фонологично сходство. Авторите разграничават грешки, породени от размяна (exchange), напр. mell wade вм. well made, грешки, при които втората единица повлиява първата (anticipation), напр. taddle tennis вм. paddle tennis, такива, при които първата единица повлиява втората (perseveration), напр. been abay вм. been away, и грешки, възникнали при контаминация, напр. evoid < evade + avoid (в Levelt 1999: 224). На класификацията на Меринджър и Майер се основават всички съвременни класификации на езиковите грешки, с които се занимава психолингвистиката.
Опростявайки тази класификация, Бергстрьом разграничава следните видове блендинг, в зависимост от комбинирането на изходните единици: 1) сливане на „паралелни" думи или конструкции, напр. (нем.) Überstaunt < Überrascht („учуден") + Erstaunt („изумен"); 2) кръстосване на „паралелни" думи или конструкции, напр. (нем.) Abschnatt < Abschnitt („параграф") + Absatz („абзац"). Той прави правилния извод, че колкото по-проста е дадена форма, толкова по-трудно ще бъде да установим дали тя е телескопична или не. До аналогично заключение стига и Л. Паунд (Pound 1914), която подчертава наличието на редица думи в английски език, които отдавна са навлезли в речниковия състав и не се възприемат от говорещия като телескопични, напр. boost < boom + hoist.
От семантична гледна точка, Бергстрьом се позовава на класификацията на неограматика Херман Паул, включваща: 1) блендинг на синоними, които не са етимологично свързани, напр. (нем.) Gemäldnis < Gemälde („рисуване") + Bildnis („портрет"); 2) блендинг на етимологично свързани синоними, напр. ahungry < ahungered + hungry; 3) блендинг на думи със сродно значение, които не са абсолютни синоними, напр.
preet < pretty + sweet, smog < smoke + fog и пр. Думи, често използвани заедно, според Бергстрьом представляват друг вид блендинг, напр. Gritain < Great + Britain, както и такива, изразяващи „модификация чрез очакване" (modification through anticipation), напр. plurkey < plumpudding + turkey.
Необходимо е да се спомене, че търсейки най-адекватния подход към изучаването на телескопията, Бергстрьом отбелязва, че тя може да бъде анализирана от поне две гледни точки. Тъй като според него тя се базира на асоциативното мислене, можем да я изучаваме като психологически процес. От друга страна авторът счита, че телескопията е в разрез с граматическите правила и следва да бъде анализирана също от формална, граматическа гледна точка. С тези си наблюдения той се доближава до съвременните формално-структурни, когнитивни и психолингвистични подходи към изучаването на телескопията.
Трудът на Л. Паунд също е основополагащ за изследването на телескопията, тъй като авторката се опитва да разграничи този словообразувателен процес от други, сходни с него, процеси, а именно: 1) „разширяването по аналогия" (analogical extensions or enlargements), напр. judgmatical, където производната лексема е образувана по-скоро по аналогия с judge/judgmental, вместо от сливане на judgement и dogmatical или critical; 2) народната етимология (folk etymology), напр. jawbacious < jaw + audacious или picture-askew вм. picturesque, макар че според нея телескопията и формирането на нови думи чрез народна етимология имат допирни точки; 3) аглутинативни или елиптични образувания или съкращения (contractions), възникнали вследствие на постоянна съвместна употреба на изходните единици, напр. don < do on, в която група авторката включва образувания като Samingo < San + Domingo, които ние бихме определили като телескопични; 4) „неясни композити" (obscured compounds), загубили връзка с етимологията си, напр. daisy < day 's eye (староангл; dages-eage), lord < loaf-ward (староангл.;. *hläfweard) (Pound 1914).
От друга страна, съкращаването и сливането на думи в търговски наименования от типа на Sebco < Star Expansion and Bolt Company, които днес бихме нарекли акроними, Паунд счита за телескопия в екстремална форма. Към телескопията тя също така причислява образувания като Miloma < Milwaukee + Omaha, които по наше мнение граничат с акронимите, тъй като и двата изходни компонента са запазили началната си част чрез апокопа. За разлика от Сунден, Паунд включва хаплологията в рамките на телескопията, разглеждайки я като разновидност на синкопата, напр. swellegant < swell + elegant.
Въздържайки се от обобщения за структурата на телескопичните единици, на която всъщност не се спира в детайли, авторката отбелязва единствено, че те се състоят от различен брой срички (между една и пет), но все пак обръща внимание на съществуването на форми, при които едната изходна единица е запазена в цялост в производната, както и на такива, които са хибридни от диахронна гледна точка, напр. popocrat (от гръцка и латинска дума) или soupspicion (от френска и английска). Тя въвежда термина „неопределени телескопични лексеми" (indefinite blends) за образувания като bash, които не смята за типични, тъй като могат да бъдат асоциирани с цяла група други лексеми (beat, bang, smash, mash, crush и пр.) и предлага те да бъдат анализирани извън категорията на типичната телескопия. Предложената от авторката класификация се базира на произхода на телескопичните лексеми и включва девет подгрупи, например телескопични лексеми в литературни произведения, собствени имена, терминология, търговски наименования и пр. (пак там).
За да онагледим някои сходства и различия във възгледите на К. Сунден, О. Йесперсен, Г. Бергстрьом и Л. Паунд, предлагаме следната таблица:
Контаминаци Блендингът се Хаплологията е Блендингът е
я-та (процес) дължи на вид блендинг вид
поражда аналогия и композиция
блендинг синонимия
(резултат)
К. Сунден V ' V
О. Иесперсен V
Г.Бергстрьом V V
Л. Паунд V
Заключение
В статията бе направен опит за обобщение на някои от първите лингвистични изследвания на телескопичното словообразуване от края на XIX и началото на XX век. Беше показано как първите изследователи на телескопията не са единодушни относно това - с какви морфологични, семантични и фонетични особености се характеризират телескопичните думи.
Таблицата илюстрира факта, че от самото начало телескопията до голяма степен е затруднявала лингвистите по отношение на това - как да бъде дефинирана като словообразувателен процес: произвеждащите думи, от които се получават телескопични единици, могат да бъдат съкратени и/или слети по редица начини, а езиковедите не са убедени дали съответната производна дума следва да бъде приемана за телескопична, или не. Видно е също, че телескопията поражда терминологични проблеми, тъй като, ако погледнем дори само посочените тук автори, установяваме, че те я наричат по различен начин, напр. контаминация, блендинг, композити двандва и т. н., а с времето с този словообразувателен процес се свързват още много термини, някои от които вече са излезли от употреба. В труда на Л. Паунд пък прозира, че отношенията между телескопията и други процеси от системата на словообразуването, напр. композиция и абревиация, също са проблемен обект на изследване, което отчасти се дължи на това, че някои производни думи са резултат на повече от един словообразувателен процес. Въпреки различията във възгледите на първите лингвисти, заинтересували се от телескопията, техният принос за изучаването и е безспорен. Тъй като доста теоретични проблеми в тази област още не са разрешени, ние се надяваме, че лингвистиката ще продължава да отрежда достойно място на телескопичното словообразуване в своите изследвания.
Библиография
Bergstrom G. A., On Blending of Synonymous or Cognate Expressions in English. A Contribution
to the Study of Contamination, Hâkan Ohlsson, Lund, 1906.
Jespersen O., Selected Writings of Otto Jespersen, Routledge Revivals, 2010.
Levelt W. J. M., Models of Word Production, Trends in Cognitive Sciences, vol. 3, № 6, Elsevier
Science, June 1999, 223 - 232.
Pound L., Blends and Their Relation to English Word Formation, Carl Winter's Universitatsbuchhandlung, Heidelberg, 1914.
Sundén K., Contributions to the Study of Elliptical Words in Modern English, Almqvist & Wiksells Boktryckeri, Upsala, 1904.
