CC BY
6
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия A. Обществени науки, изкуство и култура. Том V, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 25349368 (Online), 2019, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv. Series А. Public sciences, art and culture. Vol. V, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534368 (Online), 2019
ЗА ЕДИН СПЕЦИФИЧЕН КАЗУС В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО СЛОВООБРАЗУВАНЕ Красимира Чакърова Пловдивски университет„Паисий Хилендарски"
ON ONE SPE CIFIC CASE IN THE CONTEMPONANY BPLGAMAN WORD FORMATION
KrasimiraChakarova University ofPlovd ivPaisii Hil endarski
Abstract: The paper analyses the formation of derivatives from primary iterative verbs. A starting point of a scientific analysis is the belief that iterative verbs are an independent component of the so called 'aspectual triad', grammatically opposing the perfective aspect, which, however, poses difficulties with defining the iterative morpheme - va (and its allomorphs). On the one hand, it cannot be defined as a suffix (due to its grammatical character), on the other hand - as an inflection (since it contains a marker of the base). In conclusion, an answer to the question of the character of this morpheme and its role in the process of word formation has been sought.
Key woods: word formation, grammatical aspect, aspectuality, iterative verbs, aspectual bases, grammatical formant
Обект на научния анализ е въпросът за спецификата при образуването на производни думи от мотивиращи итеративни глаголи (срв.: преписвам < преписване, преписвайки, преписвал, преписващ, преписван, преписвач и др.). Изхождаме от схващането, че итеративите са самостоятелен компонент на т. нар. „видова триада", противопоставящ се граматически (по признака 'граматична повторителност') на свършения вид (вж. Chakarova, 2003), което обаче създава трудности при дефинирането на итеративната морфема -ва (и аломорфите и -ава-, -ява-, -а-, -я-, -ува-). От една страна, тя не може да бъде определена като типичен суфикс (поради граматичната си семантика), а от друга - като флексия (тъй като съдържа тематичен, т.е. класификационен, маркер за трето спрежение). Именно тази амбивалентност затруднява изследователите в опита им да определят мотивиращата основа, която участва в словообразувателния процес.
Ситуацията изглежда още по-сложна, ако се отчете фактът, че един от споменатите форманти - морфемата -а-, не се използва само при итеративация (според традиционното разбиране - „вторична имперфективация"), а и при образуване на глаголи от свършен вид (след суфикси от чужд произход като -яс-, -ос-, -ис-, напр.: брад-яс-а-м, хал-ос-а-м и др.). Това дава основание на някои автори да обобшят, че морфемите -ва-, -ава-, -ява-, -а-, -я-, -ува- нямат „чисто видообразуваща" функция, тъй като чрез тях „без изключение [...] се образуват глаголи от трето спрежение" (Lazarova, 1999: 55).
Представена най-общо, спецификата на казуса с участието на итеративите в словообразувателния процес се свежда до следното противоречие:
1. Ако се приеме, че морфемата -ва (и нейните аломорфи) е граматична, би трябвало тя да се разглежда като част от глаголния форматив, т.е. да не се включва в мотивиращата основа. Самото наличие на производни думи обаче опровергава подобно
решение. Следователно от преосмисляне и прецизиране се нуждае или терминът „основа на думата", или понятието, с което се назовава въпросната морфема.
2. От друга страна, ако морфемата -ва се интерпретира като част от мотивиращата основа, логично е се смята, че итеративите са самостоятелни лексеми (впрочем такава е ситуацията във всички съвременни речници на българския език). На пръв поглед това влиза в разрез със споделяната от нас идея, че те са граматични корелати на свършения вид и се различават от него по наличието на признака 'итеративност'.
Като допълнително доказателство за сложността на разглеждания словообразувателен казус може да се посочи наличието на диаметрално противоположни становища за същността на опозицията в рамките на българския глаголен вид. Ю. С. Маслов например ревностно отстоява идеята за граматичен характер на противопоставянето между свършения вид (маркиран с признака 'цялостност') и несвършения вид (за автора това са производните „имперфективи" с -ва). Той обаче не може да обособи представителна форма на самия глагол и затова посочва и двете, напр. дам/давам (вж. Maslov, 1959). Различна е концепцията на друга група автори, според които видът е лексикално-граматична категория независимо от „почти абсолютното лексикално тъждество" между свършения вид и производния имперфектив (т.е. напиша - написвам) (Ки^агс^, 1983: 48). Специално се подчертава, че в случая става дума за отделни глаголи в българския език, които „имат различни основи и принадлежат към различни спрежения, т. е. имат отделни парадигми" (Ст. Стоянов, цит. по Ки^агоу, 1983: 46).
В следващото изложение ще представим накратко нашето становище за статута на морфемата -ва, като предложим и подходящ термин, отразяващ нейната семантико-функционална природа. Преди това ще насочим вниманието си към популярната концепция за съществуването на т. нар. „видови основи". Целта ни е да потърсим отговор на въпроса до каква степен обособяването на такива основи би улеснило разрешаването на словообразувателния казус с итеративите.
Понятието „видова основа" е въведено в славистиката от руския българист Ю. С. Маслов за назоваване на „тази част от глаголната форма, която остава, след като се отделят всички словоизменителни морфеми, освен суфиксите за имперфективация" (Maslov 1963: 10). Сходно е мнението на Р. Русинов, за когото видовата основа е разновидност на граматичната основа (морфологичната, формообразувателната) - срв.: „Следователно при глаголите можем да говорим за различни видове граматични основи: сегашна основа, минала (свършена и несвършена) основа, видова основа (курсивът е мой - К. Ч.), основа за повелително наклонение, основа за условно наклонение и причастна основа" (Rusinov, 1971: 15). Наред с това авторът разграничава първична от вторична граматична основа, втората от които се образува с „граматична наставка".
Нов опит за класификация на вербалните основи откриваме у П. Пашов (Pashov, 1976). И в нея е направено разграничение между лексикалния и граматичния базис при глаголното формообразуване, като са обособени три отделни граматични основи - видова, темпорална и формообразуваща.
Лексикалната основа е отграничена ясно от граматичните основи. Според изследователя тя „съдържа глаголния корен (или изходната неглаголна основа) + лексикалните (словообразуващите) глаголни афикси (суфикси и префикси) (разр. е на авт. - б. м., К. Ч.) (Pashov, 1976: 48). Уточнява се, че докато всички български префикси (дори „чисто видовите" от типа на про- в двойката чета -прочета) са винаги словообразуващи, то не всички суфикси трябва да се приемат за такива. „За морфологията на глагола обаче - отбелязва Пашов - важно значение имат граматичните основи (видовите основи, основите на трите прости времена, формообразуващите основи)" ^^^ 1976: 48).
Що се отнася до видовите основи, по мнението на автора те са за несвършен вид и „се образуват от лексикалните основи + видообразуващите имперфективиращи суфикси" (Pashov, 1976: 48). Перфективиращите префикси и
суфикси се разглеждат като част от лексикалната основа, като се уточнява, че в тези случаи „лексикална и видова основа съвпадат" (Pashov, 1976: 49).
Нагледно класификацията на глаголните основи у П. Пашов може да бъде представена чрез морфемния разбор на миналото деятелно причастие посинявала (по-син-я-ва—л—а)- срв.:
по-син-я (префикс + корен + лексикален суфикс) ^ лексикална основа (ЛО) по-син-я-в (ЛО + видов суфикс) ^ видова основа (ВО)
по—син—я—в—а (ВО + тематична гласна/суфикс) ^ граматична (темпорална) основа (ТО) по—син—я—в—а—л (ТО + формообразуващ суфикс) ^ формообразуваща основа (ФО) по—син—я—в—а—л—а (ФО основа + флексия) ^ проста (синтетична) глаголна форма (вж. Pashov, 1976: 56).
Становището за четирите вида глаголни основи - лексикална, видова, темпорална и формообразувателна, е в голяма степен прецизирано от К. Алексова в статията и за типовете синтетични глаголни форми (Aleksova, 2015). Изследователката подчертава, че ако се говори за наличие на видова основа само при „вторичните несвършени глаголи" (т.е. граматичните итеративи - б. м., К. Ч.), то би следвало, че към нея е невъзможно да се прибави тематична (темпорална) гласна (подобни синтетични глаголни словоформи - и с темпорална гласна, и с видов суфикс - са съществували в старобългарския, но не и днес). Ако обаче се приеме, че видови основи имат не само „вторичните несвършени глаголи", а и глаголите от свършен вид (префигирани или непрефигирани), в които участва нулева видова морфема, то тогава е възможно добавянето на тематична (темпорална) гласна.
Именно „невъзможността от комбиниране на имперфективиращ суфикс и темпорална тематична гласна в синтетичната глаголна словоформа (отми-е-ш или отми-ва-ш, но не и *отми-ва-е-ш)" дава основание на К. Алексова да обособи два вида граматически основи: темпорална (презентна, аористна и имперфектна) и видова (Aleksova, 2015: 554), във втората от които участва „видов (имперфективиращ) суфикс".
Макар и кратък, прегледът на становищата за видовите основи в съвременния български език е убедително свидетелство за опитите на езиковедите да представят теоретични аргументи за участието на глаголите с -ва в деривационния процес, да „примирят" противоречието между традиционни лингвистични понятия, каквито са мотивираща основа и граматична морфема. За съжаление, споменатите становища не само не дават еднозначен отговор на въпроса за словообразувателната специфика на итеративите, но и съдържат някои смущаващи несъответствия:
1. Използваният в отделни публикации термин „граматична наставка" („граматичен суфикс"), с който се означава морфемата -ва (или неин аломорф) в състава на „видовите основи", е противоречив, ако се има предвид възприетото в българското езикознание определение за суфикс: „морфема, която се поставя след корена в непроизводни думи [...] или след други морфеми, стоящи след корени в производни думи, за да се образува нова дума (курсивът е мой - К. Ч.)" (Manolova, 1999: 101).
2. Макар да говорят за „видови основи", част от авторите имат предвид единствено основата на т. нар. „вторични несвършени глаголи". С други думи - обемът на родовото понятие не съответства на съдържанието на именуваната езикова реалия.
3. В семантично отношение граматичната морфема -ва е преди всичко количествен маркер; т.е. аспектуален формант, чието видово значение е секундарно, „по съвместителство" (^акагс^а 2003). В светлината на подобно разбиране би трябвало да се говори за аспектуални, а не за тясно видови основи.
Смятаме, че за успешно разрешаване на разглеждания словообразувателен казус се оказва от съществено значение прецизирането на термина, с който ще бъде назовавана морфемата -ва (и нейните аломорфи) в състава на итеративните глаголи. Както сме подчертавали и в предишно изследване (Chakarova, 2004), тази морфема има двояка функция. Тя е носител на граматичното значение итеративност, но включва в структурата си (или напълно съвпада с него) класифициращия формант (тематичната гласна) на третото
глаголно спрежение. Оказва се, че граматичният показател в случая е „скрит" в една синкретична морфема, която можем да наречем суфиксоид („полусуфикс"), понеже подобно на суфиксите участва в деривационния процес, но за разлика от тях не променя лексикалното значение на изходните глаголи.
Друг подходящ термин за нейното назоваване би бил итеративен формант. Чрез използването на този термин се акцентува върху спецификата на морфемата (бележи края на т. нар. итеративна основа на глаголите от трето спрежение1, която по своята природа не е лексикална, нито чисто граматична, а класифицираща). Фактът, че граматичният показател на итеративността е „скрит" в итеративния формант, е напълно обясним, тъй като самата категория, в която участват маркираните граматични итеративи, има „скрит" характер (това е криптокатегорията повторямост на глаголното действие) (вж. Chakarova, 2003).
Изцяло оправдано е и отделянето на итеративите като самостоятелни речникови единици в българските словници: независимо че са формални (граматични) разновидности на изходните перфективи, по отношение на същинските имперфективи (първия елемент във видовата триада) те функционират като отделни думи.
Библиография
Aleksova, 2015: Aleksova, Kr. Tipove sintetichni glagolni slovoformi v savremenniya balgarski ezik. // Slavistikata I balgaristikata dnes: vaprosi, idei, posoki. Sbornik s dokladi ot Mezhdunarodnata konferentsiya po povod 20-godishninata ot sazdavaneto na spetsialnost Slavyanska filolofiya (Blagoevgrad, 16 - 18 oktomvri 2014 g.). Blagoevgrad: UI "Neofit Rilski", 2015р 553 - 563.
Kutsarov, 1983: Kutsarov, I. Po vaprosa za kategorialnata harakteristika na glagolniya vid v savremenniya balgarski ezik. // Nauchni trudove na PU "Paisii Hilendarski", t. 21, kn. 5, Filologiya, 1983, 45 - 54.
Lazarova, 1999: Lazarova, M. Morfemnoto ravnishte — dinamichniyat konservator na ezikovata sistema. Veliko Tarnovo: Slovo, 1999, 101 s.
Manolova, 1999: Manolova, L. Rechnik na lingvistichnite termini v balgarskiya ezik. Sofia: Nauka i izkustvo, 1999.
Maslov, 1959: Maslov, Y. S. Glagol'nyj vid v sovremennom bolgarskom literaturnom yazyke. // Vaprosy grammatiki bolgarskogo bolgarskogo literaturnogo yazyka. Moskva: Izdatel'stvo AN SSSR, 1959, 157 - 312.
Maslov, 1963: Maslov, Y. S. Morfologiya glagol'nogo vida v sovremennom bolgarskom literaturnom yazyke. Leningrad: Izdatel'stvo AN SSSR, 1963, 182 s.
Pashov, 1976: Pashov, P. Za osnovite na glagolnoto formoobrazuvane v savremenniya balgarski knizhoven ezik. // Pomagalo na balgarskata morfologiya. Glagol. Sofia, 1976, 48 - 57. Rusinov, 1971: Rusinov, R. Belezhki za sadarzhanieto i upotrebata na termina „osnova na dumata". // Balgarski ezik i literatura, 1971, kn. 2, 9 - 15.
Chakarova, 2003: Chakarova, K. Aspektualnost i kolichestvo. Veliko Tarnovo: Faber, 2003,308 s. Chakarova, 2004: Chakarova, K. Za formalniya pokazatel na gramemata iterativnost v savremenniya balgarski ezik. // Balgaristichni studii, Sofia: UI "Sv. Kliment Ohridski", 2004, 128 - 135.
Адрес за връзка и кореспонденция: krchakarova@gmail.com
1 Част от глаголите, принадлежащи към това спрежение, имат и неитеративни основи - срв. [маха]-м, [поиска]-м и
др.
