CC BY
13
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
ФАКТУРНА СПЕЦИФИКА НА АКОРДЕОННАТА ТРАНСКРИПЦИЯ НА ПОЛИФОНИЧНИЯ ЦИКЪЛ „БЛАГОЗВУЧНИЯТ ГОВОР НА
ПРЪСТИТЕ"
гл.ас. Мариана Митева
ПУ „П.Хилендарски"
DIE SPEZIFITÄT VON DER AKKORDEON- TRANSKRIPTION DES POLYPHONEN ZYKLUSSES „Die wohlklingende Fingersprache" Ass. Prof.Mariana Miteva PU "P. Hilendarski"
Die Zusammenfassung
In diesem Artikel hat der Autor seine Aufmerksamkeit auf die ersten beiden bulgarischen Transkription fürs Akkordeon von "Die wohlklingende Fingersprache" von Y.Matezon gedreht. Die spezifischen Merkmale haben den Überblick von den zwoelften Fugen erkundet, die für zwei Akkordeons angepasst sind. Auf der anderen Seite hat sich auf die Themen und die Ergebnisse konzentriert, im Bezug auf die Qualität der Akkordeon-Transkription.
Йохан Матезон е един от по-малко известните композитори, творили в епохата на Барока. Той е живял в периода 1685-1759 г. и са били близки приятели с Георг Фр. Хендел. Няколко години е изпълнявал държавнически функции като посланик в столицата на Английското кралство- Лондон. Автор е на редица опери и произведения за клавесин.
Разглежданият в нашата публикация опус за клавесин „Die wohlklingende Fingersprache" от Й.Матезон, представлява полифоничен цикъл, който включва дванадесет фуги с предназначение за цялостно изпълнение. Транскрипцията за два акордеона „Благозвучният говор на пръстите" е първото издание с полифонични пиеси на Й.Матезон за камерно музициране.
Фуговата форма е характерна и утвърдена в епохата на Барока като най-често се среща в комбинация с прелюд. Но в случая, комбинацията от дванадесет фуги на Матезон, които следва да бъдат изпълнени като цялостен цикъл, бихме определили като нетрадиционно явление в полифоничната литература. Предназначени са за клавесин-инструмент, навлязъл бързо и широко се е разпространил в аристократичните и дворцови кръгове.
Конструкцията на клавесина, за разлика от тази на органа, не позволява ползването на широк кръг темброви и динамически характеристики. Еднообразието на клавесинната звучност и малката динамическа амплитуда поставят пред Матезон сложна задача, за чието решение са използвани разнообразни композиционни техники за преодоляването на този съществен недостатък на инструмента. Авторът се е справил блестящо, прибавяйки към гореспоменатото решение и ползването на разнообразен тематичен материал за изграждането
на фуговата форма, както и някои специфични фактурни прийоми на съпоставяне на темите. Трябва да прибавим и разнообразието в теситурата, лада, както и някои усложнени форми на фактурното изложение като хармонически, ритмически и мелодични фигурации, колористично наслояване, свободно гласоводене и др. Промяната на характера на отделните фуги често е постигната чрез въвеждане на кратки интермедийни построения, като част от тях са носители на жанрови белези.
Често се усеща и осезателното присъствие на изразната стилистика и фактурните особености на експресията на органната звучност. Изразява се в спазване на каноничността на фуговата форма, в нейната пластичност и изразна сила, в близостта със структурата на бароковия тип фуга.
Отклонение от стремежа за постигане на органния тип звучност, откриваме в срав-нително по-голямата дължина на фуговата тема, както и в използването в някои моменти на ритмически фигурации, на тонове или акорди с по-продължително звучене. Чрез този похват се преодолява ускореното темпо на затихването (decrescendo) на гореспоменатите тонове и акорди. Приложени са и някои други специфични за клавесина форми на фактурно изложение. Затова в много случаи композиционните похвати и способи надхвърлят традиционните рамки на органната звучност и утвърждават изпълнителската стилистика и автентичността на звуковата палитра на клавесинния полифоничен бароков стил.
За разлика от фугите на Йохан С. Бах, тези на Матезон имат по-значителен обем. За илюстрация бихме посочили Fuga 10 (207 т.) и Fuga 6 (300 т.). Последната е с колосална цифра тактове за клавесинната фугова форма. Тази разточителност на фактурното изложение влияе не само върху значителния размер на фуговата тема, но и на сложната конструкция на музикалната форма. Сложните двойни -(6 и 8) и тройната- (10) фуги, в повечето случаи изложени от автора- с разделно представяне на експозиционния дял, създават впечатление за триделност на формата, което е новост за бароковия стил, както и своеобразна основа за развитието на нов тип музикална форма.
Спецификата на формалния анализ и музикалното възприятие, са залегнали в основата за представянето на тази музикална материя, при изпълнение на фугите от цикъла за два акордеона. Транскрипциите са съобразени и предназначени за изпълнение на акордеони със система тип „Stradella", които са с най-широко разпространение в България.
На база на подхода, свързан с формалния анализ и музикалното възприятие, пред автора на транскрипциите на фугите от цикъла са очертани следните перспективи:
- да открие и заложи във фактурното изложение на фугите, преобладаващата органна стилистика;
- да заложи във фактурното изложение разширяване и обогатяване на клавесната звучност, съобразно оригинала;
- да обогати и разшири автентичната темброва звучност чрез умело съчетаване на тембровото богатство и изразно-технически възможности на акордеона в процеса на изграждане на фуговата форма;
- да запази, с приложението на разнообразни изпълнителски прийоми, в съчетание с подходящи темброви комбинации, спецификата на клавесинната звучност в отделните епизоди и фуги;
На базата на анализа на фактурното изложение на фугите от цикъла, формулирахме следните изводи относно транскрибирането за два акордеона :
- Подходът и прийомите, приложени при транскрибиране, на дванадесетте фуги от цикъла, в максимална степен са допринесли за реализацията на изискванията на бароковата стилистика.
- Полифоничният материал е изложен чрез характерната специфика на фактурното изложение, синхронизиране с бароковата стилистика, адаптирано за два акордеона.
Зад това постижение и достойнства - разширяване и обогатяване палитрата
от изразни похвати на транскриптора, за постигане на оригиналната клавесинна звучност, стоят значителните познания за оригинала, както и използването на всички изразно-технически възможности на двата инструмента.
С пълното познаване на полифонията на оригинала на цикъла, на основата на модификацията на броя на гласовете и на разположението им в отделните мануали на акордеона, е постигнат и крайния художествен ефект в транскрибирането на дванадесетте фуги.
Библиография.
1.Карастоянов, Ас. Полифонична хармония, С.,НИ,1959
2.Манолов, Здр. Полифония, С., ДИ Музика, 1975
3.Митев, Г. Методи за усъвършенстване на меховата техника при изпълнение на полифонична музика за акордеон, Пл.,1999
4.Митев, Г. Die wohlklingende Fingersprache, Пл., АМТИИ, 2008
5. Митев, Г. Пиеси за акордеон от стари майстори, С., Музика, 1983
6.Митев, Г. Полифонични пиеси за акордеон, С., Музика, 1987
7.Потеров, Р. Фактурни особености на транскрипциите за акордеон на барокови твор-би, Бл., ЮЗУ „Н.Рилски", 2002
8.Потеров, Р. Концертните произведения за акордеон от български композитори, монография 1-ч.,Бл., ЮЗУ „Н.Рилски", 2003
9.Браудо, И. Об органной и клавирной музьiке, Л., Музыка, 1976
10.Дмитриев, А. Полифония как фактор формообразувания, Л., Музгиз, 1962
11. Золотаве, В. Фуга, М., Музгиз, 1956
12.Способин, И. Музикальная форма, ч. II- Полифонические формы, М., Музгиз, 1962
13.Тюлин, Ю. Учение о музиьiкальньiй фактуре и мелодической фигурации, М.,Музыка, 1976
14.Apel, Willi. Die Notation der polyphonen Musik, Breikob & Haertel, L.,1962
15. Ellegard, M. Polyphones Spielbuch 3 (Handel, Bach, Krieger), Procordeon, Klaus Werner, Hannover, 1985
16. Keller, H. Johann Sebastian Bach, band IV, Peters, Leipzig, 1981
17.Knorr, Jw. Lehrbuch der Fugenkomposition, Breikob & Haertel, L.,1911
