CC BY
24
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
КОНСТРУКТИВНОТО РАЗВИТИЕ НА АКОРДЕОНА - ФАКТОР ПРИ ТРАНСКРИБИРАНЕ НА БАРОКОВА МУЗИКА
Мариана Митева Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"
CONSTRUCTIVE DEVELOPMENT OF THE ACCORDION -TRANSCRIPTION FACTORS IN THE BAROQUE MUSIC
Mariana Miteva Paisii Hilendarski University of Plovdiv
Abstract
The article reflected the constructive development of the accordion. Its distribution is traced in Europe and Bulgaria, as well as the Baroque transcription. The report points to the need for new approaches integration of transcription and the performance of the baroque accordion transcription.
Keywords: accordion, structure, transcription, Baroque
Акордеонът е музикален инструмент, възникнал през XIX в. в страните от централна Европа. Още в началото на XV век е конструиран портативен преносим орган без тръби, наречен регал, който ползва за звукоизточник металната пластинка, както това е и при акордеона. По-късно са създадени множество инструмента със същия тонов източник. За получаване на необходимата за звукоизвличане въздушна струя, в инструментите са били използвани различни видове мехове: клинообразни, колянови, свободни и други. По това време, според изследванията на д-р Х.Лук, е създаден първообраза на хармониума от Й.Н.Мелцел. Първообразът на акордеона се появява през 1818г., наречен е от изобретателя А.Хекел физхармоника. Единият от това семейство негови инструменти е с клинообразен мех, придържан с лявата ръка по време на свирене._
Следва период на конструктивно развитие и на 25 май 1829г. К.Демиян патентова във Виена усъвършенствания от него инструмент, гайто нарекъл акордеон.
Следва период на значителни конструктивни подобрения. През 1846г. Х. Банд създава инструмента бандонеон, а през 1850г. Валтер внедрява в дисканта хроматичния звукоред, докато все още басовият мануал е с 12 диатонични тона.
Усъвършенстванията през този период водят до бързо разпространение на акордеона в Европа, а след още четири години (в 1854г.) М.Бауер представя на индустриалната изложба в Мюнхен изцяло хроматичен акордеон в дисканта и басовата част, с триредов басов механизъм и механична система за получаване на готови акорди. Видът на клавишите в дисканта е заимстван от пианото.
Следва да отбележим факта, че все още несъвършената конструкция на изобретените до този момент инструменти, не позволява изпълнението на сложен тип фактура, като полифоничната, а само - на мелодии с моноритмичен съпровод.
Конструктивното развитие на акордеона продължава и достига до установяване на различни системи и модификации, които са коренноразлични. И до днес акордеонът в Италия
носи старото си наименование, дадено му от А.Хекел - физармоника, докато обновените акордеонни конструкции в различните страни носят разнообразни наименования като хармоника, баян, концертина, банданеон и др. Така например, традиция в Русия е под наименованието акордеон да се разбира само този музикален инструмент, който е с клавиши в дисканта, независимо че той съществува освен с клавишна, така и с бутонна клавиатура. Днес в Русия съществуват девет центъра за производство на подобни инструмента.
Благодарение на конструктивното усъвършенстване и звукотембровата изразност съвременният акордеон придобива широка популярност в редица страни и на практика недвусмислено доказва своите качества и възможности на многожанров инструмент. Традиционно звукът на акордеона се свързва с народната музика - валс-мюзета и френските шансони в Европа, тангото в Латинска Америка и др. Той е популярен инструмент и в немалка част от фолклорната музика на Русия, България и други страни. Постепенно популярността на акордеона търпи развитие не само в количествени, но и в качествени показатели от различен характер. В тази връзка важно значение за развитието на специализираната литература за акордеон и баян имат събития като провеждането на първия конкурс за баянисти през 1926 г. в Москва, в който участват над 1500 баянисти от Подмосковието. Под председателството на А. Глазунов същата година, с не по-малък успех, в Ленинград протича друг конкурс за баянисти. Големият интерес и масовото участие са основание за създаване, със специален правителствен декрет, на първите класове за професионално обучение,както и на специализирана литература за баян.
Първите значими композитори за баян са Н.Чайкин, Р.Репников, Вл.Золотарьов, а по-късно - Н.Мясковски, А.Холминов, А.Репников, А.Тимошенко, както и други съвременни руски и чужди автори като Вл.Зубицки, Ф.Фугаца, Х.Бреме, В.Якоби и Т.Лундквист и др.
В периода след Втората световна война музиката за баян и акордеон преминава през различни стилови трансформации. Днес със световна известност се ползва стила „суинг" на френския валс-мюзет, импровизационният изпълнителски стил на световноизвестния акордеонист Р. Галиано, който в последно време преоткри и красотата на бароковия стил.
В Америка интересът към акордеона е свързан предимно с джазовата музика, изпълнявана от Арт Ван Дам, Фр. Мароко и др., а в Латинска Америка - с името на световноизвестния композитор и изпълнител на банданеон Астор Пиацола, който освен спецификата на стила танго създава и редица полифонични произведения за инструментален ансанбъл като носещи белезите на силното емоционално и драматично въздействие на латиноамериканската музика.
Впечатленията ни от развитието на чуждата и българска акордеонна музика са, че в протича процес на постепенно оттегляне от териториите на фолклорния и забавно-развлекателен жанр и плавно навлизане в сферата на професионалната музика за акордеон. Първоначално това започва с адаптиране за акордеон на някои известни увертюри, оперни арии и класически танцувални пиеси от Хайдн, Моцарт и Бетовен, впоследствие - и на по -леки пиеси от барокови автори.
Наред с установеното през годините водещо присъствие на инструментариума със система стандартни баси - Страдела на немската фирма Велтмайстер, се появява и съответната съвременна авторска, а също и транскрибирана литература в различни стилови направления. Особено значение през третата третина на XX век имат произведенията на автори като М.Блаха, В.Троян, Х,Бол,_Вл.Золотарьов и други. Не по-малка роля в репертоара имат аранжиментите за акордеон на пиеси със значителни художествени достойнства от различни (чужди и наши) автори като „Сцени от бала" от Хелмесбергер, "Мото перпетуо"от Паганини, "Кампанела", аранжирани от Р.Вюртнер, както и други като „Рапсодия Вардар" от П.Владигеров, „Ръченица" из „Тракийски танци" на П.Стайнов, „Заплакала е Рила планина" от Т.Попов и много други.
Европейските тенденции за стилистично разширяване на авторската музика за
акордеон се проявяват у нас чрез сътворените в български национален дух, авторски пиеси и аранжименти за акордеон от автори като Г.Гълъбов, Р.Потеров, Б.Елиезер, Г.Костов, Г.Митев и други, предназначени както за концертната практика и учебния процес, така и за участие в конкурси (наши и международны).
Важен стимул за европейското развитие на изпълнителското изкуство и на литературата за акордеон е и един от най- заначимите и до сега, международни конкурси „Дни на хармониката", провеждан в Клингентал, Германия.
Ярката проява на европейските тенденции за стилистично разширение на акордеонния репертоар води до естествения стремеж за обхващане и на бароковата инструментална музика (първоначално - в Германия). Тяхната практическа реализация обаче (не само там, по-късно и унас), първоначално се сблъсква със съществени и често непреодолими трудности: конструктивното несъвършенство на акордеона, нструментално-изразната специфика, различията в тоновия обем, мануалите, тембродинамичната характеристика, наличие на тонова инверсия в басовия мануал (при акодеонната система Страдела), както и затрудненията, свързани с техническите възможности на изпълнителя, а също - и с невъзможността и нуждата от усвояване на организацията на меховите движения. Не по-малка пречка, свързана със спазване традициите на бароковия интерпретационен стил в онзи момент, е отказът или отхвърлянето, поради неразбиране, както от страна на автора на транскрипцията или от изпълнителя, на необходимостта от прилагане на правилни, нови подходи за преодоляване на посочената проблематика.
В този период при неосъзнатата необходимост от съблюдаване на значителното количество фактори, за дълъгия период от време, както транскрибирането на бароковата литература, така и нейното изпълнение на акордеон, страдат от съществени недостатъци, които наблюдаваме и до днес. Те са свързани, както с проблематиката на процеса на транскрибиране, така и с изпълнението на транскрибираната полифонична фактура, поради което цялостният подход към реализацията на бароковите пиеси за акордеон се оказва особено трудна задача, поради липсата на концептуалност, изразена в избора на интегриране на цялостен подход на транскрибиране и изпълнение.
Поради изказаните дотук причини, в този първоначален период на транскрибиране на пиеси за акордеон за система Страдела, единствено възможни за изпълнение са някои леки двугласни и тригласни полифонични фактури, които не се нуждаят от специална редакционна намеса. През втората половина на ХХ век в България са популярни транскрипциите на баховите инвенции, издадени в Италия от В.Мелоки.
За нуждите на конкурса в Германия по-късно е отпечатан сборника на Х.Лук (Phlichtstucke fur Akkordeon) с авторски полифонични транскрипции на барокови автори като Фробергер, Муршхаузер, Букстехуде, Бах, Фишер и др., които по-късно намират приложение в учебната и конкурсна практика и у нас. Скоро след това и България са отпечатани няколко леки полифонични пиеси, транскрибирани за акордеон в различни сборници. Транскрипциите и изпълнението им все още страдат от конструктивното несъвършенство на инструмента и предимно - от липсата на основни познания и на съществен опит за спецификата на транскрибиране. Това се изразява в силно негативно влияние върху възможността за постигане на достоверен прочит на оригиналната фактура и пълноценно представяне на въздействието на бароковата музикална изразност. В разултат настъпват съществени неточности при въздействието на музикалното възприятие, водещи до съмнителни резултати по отношение на художествената достоверност. Така се извършва цялостна подмяна на звуковата картина, звукопространствените тембродинамични прояви и независимо от родството на органа и акордеона, осъщественият превод на звуковата картина е компроментиран.
И днес при транскрибиране все още се среща недопустимо пренебрегване на фактурния прочит, несъобразяване със спецификата на бароковата звукова автентичност
215
и превес на решенията, свързани единствено с компонента на изпълнението, водещи до неудовлетворителни стилистични резултати
Можем да обобщим, че в ранния етап от развитието на полифоничната транскрипция, осезателно се чувства липсата на разбиране и усилие на авторите на барокови транскрипции, в посока на цялостно обхващане на тази проблематика, особено за вече утвърдената акордеонна система Страдела.
От изложеното дотук следва изводът, че през всички периоди липсата на научна литература по проблемите на транскрибиране за акордеон на барокови пиеси практически утвърждава индивидуалния подход в решенията при транскрибиране. Най-често той е неточен и неубедителен, поради наличие на все още неоформена визия за необходимостта от интегративни научни подходи и критерии на транскрибиране, съобразени и с проблематиката на изпълнението.
Литература
1.Аврамов,Б.,Л.Панайотов,Школа за акордеон-3изд,НИ,С,1959
2.Аврамов,Б.,Гълъбов,Г.,Лук,Х.,Школа за акордеон,ДИ,С.,1985
3.Баева,М.,Концертен репертоар за акордеон,НИ,С.,1973
4.Гълъбов,Г.,Пиеси за акордеон,С.,2002
5.Потеров,Р.,Христоматия по акордеон,ЮЗУ,Б.,1995
6.Потеров,Р.,Леки пиеси за акордеон,ЮЗУ,Б.,1996
7.Радоев,Хр.,Пиеси за напреднали акордеонисти/аранж./-св.4,НИ,С.,1966
8.Радоев,Хр.,Виртуозни пиеси за акордеон,НИ,С.,1967
9.Сиджимова,С.,Етюди и пиеси за акордеон,ЮЗУ,Б.,1996
10.Luck,H.,Die Entwiclung der Baldinstrumente,Leipzig,1978
