CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том L, Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ТЕНДЕНЦИИ НА ПОЛИФОНИЧНОТО ФАКТУРНО РАЗВИТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ РЕПЕРТОАР ЗА АКОРДЕОН
гл.ас. д-р М.Митева ПУ"П.Хилендарски"
DIE TRENDS DER POLYPHONEN ENTWICKLUNG IN DER ZEITGENÖSSISCHEN BULGARISCHEN REPERTOIRE FUERS
AKKORDEON Dr. M.Miteva PU "P.Hilendarski"
Die Zusammenfassung
Die wichtigsten Trends sind basierend auf der Forschung und Analyse in der Entwicklung von mehrstimmigen Rechnung der barocken und der zeitgenössischen Werken im konzerten polyphonen Repertoire fürs Akkordeon umrissen, in chronologischer Reihenfolge.
Stichwoerter: Polyphonie, Rechnung, Trends, Geschichte
Настоящата научна разработка, както и интересът ни към особеностите на фактурата и тенденциите в развитието на полифоничния акордеонен репертоар, се базират на задълбочено проучване и анализ на цялата полифонична инструктивна и концертна литература за акордеон, издадена в България.
Темата за цялостното развитие на фактурата в полифоничния репертоар за акордеон е особено актуална тъй, като е в пряка връзка обуславяща сложната многоплановост на изпълнителската интерпретационна проблематика на полифоничния стил.
Целта на настоящата публикация е да се проследят и очертаят основните тенденции и насоки в развитието на акордеонната полифонична фактура след 2000 година.
Липсата доскоро на оформена визия относно динамиката на процеса на цялостното развитие на полифонията в българската акордеонна литература - от първите издания (1928г.) до днес, породи у педагози и изпълнители проблеми при решаване на дидактическата задача за усвояване на полифоничната фактура на произведения, както от барокови, така и от съвременни автори.
Анализът на полифоничната литература е направен въз основа на периодиката до 2000 година на Р.Потеров (11), като сме добавили нов - четвърти период, въз основа на изводите за качественото фактурно развитие в периода от края на 2000г. до днес.
Анализът на издаваната литература за акордеон през четвъртия период сочи, че пиесите с полифонична фактура са в значително по-голямо количество, в сравнение с тези, от предишните периоди. В него се срещат освен примери за начално усвояване на акордите с мелодично и ритмично разнообразие в лява ръка, така и преобладаващ брой арторски пиеси с разширен стилов диапазон водещ до богато фактурно разнообразие, както в авторските, така и в транскрибирани барокови пиеси за акордеон.
Сборникът с авторски пиеси - Пиеси за акордеон на Г.Митев (8) се характеризира със стилово многообразие. Пиесите са създадени първоначално с цел да запълнят концертния полифоничен репертоар за акордеон и по-късно постепенно навлизат в педагогическата
практика, получавайки широка популярност, както на концертния подиум у нас и в чужбина, така и като част от задължителната конкурсна програма.
С пиеси като Прелюд и фуга в Ре минор, Фуга-Елегия, Прелюд и фуга върху тема от Бийтълс е поставено яркото полифонично начало, което е основна стилистична насоченост в творчеството на Митев. Въпреки нетрадиционния тематичен материал, в пиесата Прелюд и фуга върху тема от Бийтълс, така и в другите две пиеси, автора се придържа към строгостта на бароковата изразна стилистика.
Интерес във фактурно отношение представляват соловите и ансамблови транскрипции от сборника на Г.Митев - Пиеси за акордеон от Фр.Купрен (7), както и тези, от полифоничния цикъл от Й.Матезон - Благозвучният говор на пръстите (6) в транскрипция за два акордеона на същия автор, които очертават цялостния спектър на технологичната и изпълнителска полифонична ансамблова проблематика.
Друга насока в развитието на полифоничната линия в авторските полифонични пиеси през този период откриваме в творчеството на Р.Потеров. Неговият почерк се отличава със използване на съвременна композиционна техника, включваща подходи на комплексно колористично наслагване, раздвижена басова мелодия, басова пасажна виртуозност, а в много от пиесите има превес художествено-натоварения тип полифонична фактура (9).
Р.Потеров е автор на 13 сборника, по-значими от които:15 студии на фолклорна основа;24 епизода; Вариации по български фолклорни теми; Прелюдии и фуги (12); Токата в До и Токата-скерцандо;6 студии за акордеон. Част от пиесите в тези издания са с фундаментална значимост за развитието на новите насоки в съвременната българска полифонична музика за акордеон.
Специфично за полифоничните произведения на Потеров е мащабността на изказа, постигната както чрез по-голямия обем на пиесите, така и чрез увеличаване броя на гласовете, често достигащи до 6 на брой. Значителното количество гласове, новата колоритна изразна стилистика, както и съвременните композиционни похвати в творчеството на Потеров, дават основаное за ново, отделно научно изследване (9).
Друг автор от този период , който е ползва полифонични композиционни техники е Ст.Катранкьовски. Така например в I част - Мечката от неговия триптих, срещаме първоначално едногласно построение, постепенно усложняващо се - до контрастен полифоничен многоглас.
В сборника Пиеси за акордеон с автор Г.Гълъбов (3) са включени две негови органни транскрипции за акордеон. Първата - Прелюд в Сол минор от Й.С.Бах съдържа тригласна контрапунктична фактура, а втората бахова - Прелюд и фуга в Ми минор се отличаваща се с хармонични фигурации, достигащи до 6 гласно акордово изложение.
На базата на фактурния анализ на общо 422 пиеси от 21 издания, публикувани през IV период отчитаме следните резултати в концертната литература:
- 113 пиеси съдържат полифонична фактура, което е 27% от всички концертни пиеси.
- 61 пиеси притежават фактура от смесен тип, което е 14% от всички концертни
пиеси.
Следва да отбележим фактът, че през IV период броят на полифоничните пиеси, в сравнение с III, е два пъти по-малък, като същевременно се наблюдава значително увеличение на техния обем, както и усложнение на техническата им и интерпретационна сложност.
На базата на сравнителния анализ на периодите, отчитаме и още една тенденция:
Относителният дял на музикалните образци с полифонична фактура търпи различни промени през отделните периоди, като той е:
- най-малък през 1 период - 6,23%
- най-голям през IV период - 26,78%
Интересен факт, който следва да отбележим е, че изданията с инструктивна литература за овладяване на полифоничната техника след 2000-та година са само две:
- Пътешествие с акордеон-1 и 2 част от П.Маринов и Д.Дренска
- Школа за начално обучение от Д.Митев
Количеството упражнения за усвояване на елементарен полифоничен двуглас е минимален и в крайна степен - недостатъчен процент от цялата инструктивна подготвителна полифонична литература и не осигурява условия за овладяване на новия тип сложни изразно-техническите средства на полифоничната фактура.
Анализът на развитие на полифоничната линия в концертната литература, издадена след 2000-та година, позволява да бъдат отчетени нови тенденции за постигане на най-високото ниво в качественото развитие на фактурата, в сравнение с предходните периоди
(9).
Друга тенденция, която отчитаме касае повишаването на степента на изпълнителската трудност и стилистичното обновление, в съчетание с максимална степен на използване на новите съвременни изразно-технически възможности на акордеона.
В заключение, гореизложените данни от анализа очертават значителния стилов диапазон на акордеонния полифоничен репертоар, характеризиращ се с две основни рпаралелни направления:
- Запазването на бароковата традиция в произведенията на Г.Митев;
- Установяване на съвременния нов полифоничен изказ в творчеството на Р.Потеров.
Литература
1. Ангелов А., Контрапункт II, Пловдив, 2000.
2. Ангелов А., Теория и технология на полиморфичната структура, София, 1999.
3. Гълъбов Г., Пиеси за акордеон, One Half, София, 2002.
4. Карастоянов А., Полифонична хармония, Наука и изкуство, София, 1959.
5. Манолов Здр., Полифония, София, 1985.
6. Митев Г., Й.Матезон, Благозвучният говор на пръстите, Пловдив, 2008.
7. Митев Г., Пиеси за акордеон от Фр.Купрен, Пловдив, 2009.
8. Митев Г., Пиеси за акордеон, АМТИИ, Пловдив, 2011.
9. Митева М., Развитие на полифоничната линия в българската концертна и инструктивна литература за акордеон, дисертация, ПУ Пловдив, 2014.
10.Митева М., Полифоничната линия в художествената литература за акордеон в началния етап от развитието на акордеонното изкуство, СУБ, Пловдив, сб.т. ХШ,2011.
11.Потеров Р., Концертните произведения за акордеон от български композитори, автореферат, ЮЗУ, Благоевград, 2003.
12.Потеров Р., Прелюдии и фуги, ЮЗУ, Благоевград, 2009.
