CC BY
65
SCIENCE TIME
ВЕРОИСПОВЕДАНИЕ, СМИ И ЭЛИТА В БОЛГАРСКОЙ РЕАЛЬНОСТИ
Радка Христова Христова, Югозападный Государственнъй Университет,
Благоевград, Болгария
E-mail: azaz1969@abv.bg
Аннотация. Мы живем в разнообразном и многогранном мире, в котором есть проблемы, создающие полемику конфликтов. Для решения данных проблем нужны альтернативные подходы. Биология объясняет человека и феномен "жизни" в следующих трех компонентах : материи, энергии и биологической информации. И это всё рассматривается в гармонии (с христианской точки зрения) классического троединства духа, души и тела. Средства массовой информации в демократическом обществе имеют власть над религией. И борьба с этой властью не должна быть направлена на уничтожение СМИ, потому что что на старом месте появится кто-то новый, другой. Несомненно, существование связи между религиозными убеждениями, СМИ и элитой общества составляет основу современнного общества.
Ключевые слова. религия, СМИ, элита, современный, модерн, отражение.
Abstract: We live in a diverse and multi-faceted, even in its unfinished nature world. There are problems creating controversy conflicts. Everything is waiting for its resolution by some other techniques, alternative approaches. Biology explains the man and the phenomenon of "life" with the following three components: matter, energy and biological information. And this is in harmony with the Christian view of the classical trinity in human beings between Spirit, soul and body. Media in a democratic society -they are power over us. And the fight against this power should not be aimed at the destruction or to downgrade it because it makes sense in its place came another. Undoubtedly there is the existence of a link between religious beliefs, media, elite, society.
Key words: religious, media, elite, contemporary, modern, reflection.
»
313
Материал представлен на болгарском языке.
Медиите са част от властовата мрежа на днешното общество наред с финансите, управлението и политиката.
11-ата „божия заповед" е: "Не говори срещу медиите". Кое общество е свободно - онова, което има свободни медии или свободното от медии?
Тези провокации към дискусия бяха подадени от социолога Кънчо Стойчев на Кръглата маса "Медиите в демократичното общество", организирана от Сдружението на испаноговорещите журналисти в България с подкрепата на испанското посолство у нас. Срещата неслучайно се прави точно една седмица след оповестяването на доклада на Европейската комисия за България - целта й бе да потърси мястото на медиите у нас на прага на ЕС и сред предизвикателствата на днешния глобализиран свят. (Къдринова 2006: 259). Според Густаво де Аристеги*:
„Журналистите не са обективни наблюдатели, а главни актъори ".
Акцентът тук пада върху медиите, защото наред с тях, социолозите, политиците, дипломатите, както и цялата общественост имат ангажимента за опазване на мира в страна като България, където живеят различни етноси. Не е тайна, че за да спечелят медийното внимание и оттук публичното, политически лидери търсят начини за печелене на медийно благоволение, пък средства всякакви, чрез които да поставят медиите под свое влияние. А често и под т.нар. "политически" чадър. Дали поставени под контрола на политиците медиите все още осъществяват ролята си на независима "четвърта власт" и доколко могат да имат безпристрастна позиция?
Осигуряват ли медиите обществени дебати по актуални теми, или ги възпрепятстват, или тези действия са само половинчати? Медийната политика цели да покачи тиража на медийното издание или води до участие на медиите в политическата власт. Има примери и в двете посоки. Полемиката също е на лице. И няма как да не е в 21-ви век.
Създадени и поддържани образи и теми, се поднасят целенасочено и дотолкова трайно на индивидуалното и колективното съзнание, доколкото предизвикват желаните реакции: приемането или отхвърлянето на образите и темите (според целта). До евентуалното свикване с конюктурата и интерпретациите и имиджа, а не фактите налагат онова, което трябва да се приеме за актуално и важно. Оттук на влиянинето на медиите се приписва увеличаването на социалното недоволство, но и на социалната задоволеност. Поне така е много често от гледна точка на политиците.
Властта на медиите се разкрива очевидно в три аспекта: при тематизирането на човеко-правни или религиозни въпроси, при
характеризиране на политически фигури и при въпроса за насилието.
Медиите от една страна са обект на контрол от новите видове цензура в демократичните общества. Контролът върху съхраняването и предаването на информации се институционализира в политическите органи. Остава под въпрос и съмнение основната привилегия на медиите: конфиденциалността, борбата срещу тероризма, която префасонира концепцията за границите на личната свобода и променя изцяло формите на защита на медиите и политическото влияние в съвременното общество. Глобализирането на икономиката, а с нея на информацията води до констатацията, че никога до този момент не се е ползвала толкова много различно и свободно осведомяване. Но същевременно се забелязва рязко поляризиране и изграждане на тематичен субективизъм, загуба на независимия характер, който би следвало да притежават и да имат отделните частни и национални медии. Песимистите виждат в това окончателна загуба на социалната отговорност, която носят медиите. Оптимистите търсят възможност за максималното й разширяване и разпространиение посредством глобализацията.
Според Густаво де Аристеги:
„Аз от години се занимавам с анализи на разликата между ислямизма като идеология на насилието и исляма като религия на мира. Онова, което ще отнеса като много важно впечатление от България, е мирното съжителство между мюсюлмани и немюсюлмани у вас. Мнозинството от вашите мюсюлмани са представени със свои организации и партии и участват активно в обществения живот на своята страна. Перфектно интегрирани са. Допринасят за мира и стабилността ". (Пак там)
Журналистите, живеещи и работещи в страна като България, би следвало да са максимално обективни при поднасянето на информацията в различните медии. Правилно представени новините, ще достигат до съзнанието на гражданите с различна идентичност (определящи се като такива) убедително, но и с финес, без излишна демонстрация на пристрастие.
Или поне, когато журналистът има собствена политическа позиция, е неморално да я крие. Респективно това се отнася и до конкретната медиа. Получателят на информацията трябва да е наясно дали авторът е обвързан, или не. Много внимателно следва да се подхожда по въпроси, към които са особено чувствителни гражданите и засягат теми като религията например.
Да, „Кое общество е свободно? Обществото, в което медиите са свободни или свободното от медиите общество?" (Пак там) Медиите се превръщат в значим фактор на обществената сцена едва с края на "класическия капитализъм". В момента, в който основната социална структура на онова общество, блестящо описана от Мишел Фуко (1926 - 1984) - средата на затваряне, рухва.
Важна гледна точка е, че медиите в съвременното общество не са някаква обособена власт над властта, във властовата формула на обществото, те са в лабиринта на мрежата от финанси, управление и политика. В този смисъл определението "четвърта власт" би могло да се оспорва, защото създава привидност само за функция на медиите. В действителност обаче в днешното демократично общество, мрежовото такова, медиите не са просто и само средство за отразяване на случващото се - те преди всичко са в "центъра на събитията"**. Други доста интересни аргументи представя и Румяна Модева ***, в своя труд "Смисълът на „религиозното спасение" в убеждаващата публичност на съвременния ПР на религиозните вярвания" (2005).
Тя насочва вниманието към въпроса за превръщането на религията в политика, който се проявява и в нетрадиционната религиозност на маргинални общества (религиозни секти) дейността, на които предизвиква сериозен социален шок. От „Народен храм" на Д. Джоунс до „Исус-сатаната" на Ч. Менсън и „Комуна - едно", се проповядва фанатизмът на „изпепеляващото прераждане", които водачите на сектите разглеждат като политика на „стабилизиращ системата фактор".
На тези тенденции остро реагира чрез политиката си църквата, която Папа Йоан Павел II вижда като обединяване на „християнския Запад и Изток" за подготовката на "гражданското и политическо обединение на цяла Европа,... която ще се превърне в сърцето на света". В книгата си „Доклад за вярата" Папа Бенедикт XVI пледира „за търсене на едно ново равновесие, след преувеличенията на онова безразборно отваряне към света, следпреувеличеното положителното тълкуване на един агностичен и атеистичен свет". (Виж по-подр.: пак там).
Не по-малък интерес в съвременния свят предизвиква и ислямът като най-политически активната религия. ПР на нейната убеждаваща комуникация е настъпателната публичност, която демонстрира авторитета на религиозни водачи, неоспорими в спазването на догмите на Корана. В този смисъл догмата не е никак диалогична. Ислямът обтяга обществените отношения в мюсюлманските страни (макар и да не се признава), а така категоричните догми на религията се превръщат в задължителни закони.
Интерес представляват религиозните варианти на спасението, които кореспондират с ПР на убеждаващата комуникация на политическото въздействие и са в непосредствени взаимоотношения с различните видове светска дейност, а те по своеобразен начин касаят властта, богатството, социалните връзки и динамиката в съвременното общество изобщо.
Медиите също следват модела на потенциален страх и опасност от религиозната свобода (за жалост). Показването на добрите страни на различно от православието вероизповедание е трудно, а по БНТ почти невъзможно, но когато
негов последовател се е провинил в нещо, изведнъж голямо брой медии започват да отразяват. Вместо да бъдат фактор за ново мислене, те следват старите обществени нагласи. Това състояние е постоянна заплаха, защото предизвикани от събития или от промяна в конюнктурата, обществото, медиите и политиците се настройват много бързо един друг и се превръщат в истински Бермудски триъгълник за религиозната свобода. И както там се развиват бури, без да има никакви предизвестия, така и темата за "сектите" и затягането на режима на регистрацията на вероизповеданията се появява, когато най-малко се очаква. Медиите в такива моменти имат не леката, но отговорна задача да „алармират" обществото за реалността и събитията в нея. (Митев 2009: 22/88)
Несъмнено въпросът за медиите в обществото е толкова парадигмален, колкото е и самата наука като социологията. Дискурс в обществото относно "четвъртата власт" винаги ще съществува. Но все пак има един основен акцент-извод, че:
Медиите в демократичното общество - те са власт над самите нас. И борбата срещу тази власт не бива да е насочена към унищожаването й, нито към омаловажаването й, защото е логично на нейно място да се появи друга. Битката ще бъде успешна, ако тя се насочи към "озаптяване" на самите себе си чрез механизмите на контрол върху консумацията.
Това предполага правилно отношение от страна на обществото към медиите и обратно, което се изразява в респект и уважение, т.е. взаимно зачитане.
Медии и елит.
Демократизацията на обществото е една от същностните характеристики на прехода у нас. Демократичните преобразувания могат да бъдат конкретизирани по различни начини - установяване на многопартийна система, свободно избран парламент, въвеждане, разделение на властите. В рамките на подхода в категориите на класическата социология на века една политическа промяна може да се смята за осъществена тогава, когато изцяло се е сменил политическия елит. Така проблемът за елита се появява от самото начало на промените в страните от Източна Европа. Още в края на тоталитарния режим някои от основните групи на стария номенклатурен елит започват да придобиват значителна относителна самостоятелност от централизираната номенклатурна власт.
Проблемът за елитите е от особена важност за посоката на промяната, на модернизацията на нашето общество. Елитите са субектите на осъществяващата се социална промяна.
Интересът към елитите е породен от редица въпроси като каква роля имат в обществото, до каква степен новите елити се оказват групи, излъчени от
самото развитие и до каква степен са създадени от стария елит, как властовият елит чрез контрола на медиите се опитва да ни превърне в най-мощния инструмент за демокрация, как елитите използват медиите за оформяне на желана нагласа към властта.
В теориите за елита могат да бъдат открити две страни - елит и елити. Понятието "елит" на латински означава избираем.
"Елит" в хуманитаристиката въвежда Вилфредо Парето (1848 - 1923). Той определя като елит съвкупността от онези членове на обществото, които заради изключителните си качества, вродени или придобити, постигат успехи, висши спрямо средното ниво в дадена област или дейност, и като следствие разполагат с власт и престиж. (Сартори, Дж. 1992: 237) .
Съществуват и различни критерии за типологиите на елитите. Един от тях е заимстван от квалификацията на Макс Вебер (1992) за трите типа господство -традиционно, рационално и харизматично. Този критерий дава възможност да се диференцират следните типове елити:
- традиционни, чият о власт се основава на идеи, вярвания или социални структури с дълги, често унаследени традиции. За пример се сочат аристократичните елити;
- технократични елити, коит о заемат ръководни пост ове в бюрократичните администрации (правителство, държавни органи, финансови, промишлени корпорации). Властта им има рационален характер, почива върху господството на законите, зависи от прякото участие в легитимните структури на властта или достъпа до тях;
- харизматични елити, но по-правилно е да се говори за харизматични лидери, доколкото тяхното влияние се дължи на постове или собственост в обществото;
- икономически елити - властта им се основава на собствеността, която притежават и на капиталите, които контролират;
- символни елити - това са личности от артистичните, интелектуалните, журналистическите, спортните среди, превърнали се в модели на подражание. Тези елити символизират определени ценности, идеи, каузи и "произвеждат" определен стил на живот, мислене и поведение.
На българските медии им предстои да се освободят от зависимостта на политиката и управляващите, предстои заслужено да се извоюва почетното звание "четвърта власт". Бавното модернизиране на медийната система, изграждането на собствен медиен модел, приоритетът на държавното над публичното в медийната философия, липсата на достатъчно мощен икономически капитал спъват оформянето на един истински самостоятелен медиаелит.
А дали е възможно да съществува самостоятелен медиаелит в
съвременното ни общество?... Въпросът остава отворен...
Заключение
В заключение може да се каже, че българското общество в периода на прехода и днес разбира се, претърпява промени, които все още не са завършени. И естествено, динамиката в социалния живот е очевидна, което е знак, че съвършенството не е постигнато, че такова всъщност няма как да съществува. Защото, ако то е факт, тогава човешкото общество ще спре да търси отговори на въпроси, имащи глобално значение за живота, свързан с процесите, касаещи човешкия индивид - неговите действия, прояви и поведение като психично и социално същество. И не само тук в настоящето, защото, който мисли, че знае всичко - не проявява любознателност и стремеж към познание, към знание за "нещата" в природата и науката (науките). А разумният човек има нужда от развитие във всички сфери на обществения живот, тъй като той е рационален и активен (пасивен) спрямо случващото се в дадено съвременно общество - в частност, в българското общество. Държавата е променена, политиката, икономиката, религията - също.
И макар да сме съвременници, живеещи в модерен и глобализиращ се свят, традициите не бива да се забравят. Те са памет и приемственост за поколенията. Чрез тях се поддържа "огъня на действието", но именно на онова действие, което е прогресивно и съзидателно. Разрушителното води до регрес и фрустрация у личността. А на модерния човек му е необходима активност и позитивизъм, които са и ще бъдат катализаторите към създаването на ценности, морал и духовност с качествени измерения.
Да, биологията обяснява човекът и феноменът "живот" със следните три компонента: материя, енергия и биологична информация. А това е в пълна хармония с християнския възглед за класическото триединство у човешкото същество между Дух, Душа и Тяло.
Точно това проявление на триединството, е необходимо да бъде отразявано правдоподобно и безпристрастно от медиите, за да бъде от полза, както за елитите, така и за всички разумни хора, мислещи трезво относно случващото се и касаешо персонално личността - тук и сега...
Библиография:
1. Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията, София
2. Къдринова, K. 2006. "Медиите в демократичното общество". В: сп. „Тема", бр. 40. 2006.
3. Модева, Р. 2005. „Смисълът на религиозното спасение в убеждаващата публичност на съвременния ПР на религиозните вярвания". ЮЗУ, Благоевград
4. Сартори, Дж. 1992. Теория на демокрацията. Кн.1, София
5. Серафимова, М. 2006. Има ли модерно свещено. Ун. изд. „ Н. Рилски", Благоевград
6. URL: http://www.svobodazavseki.com
Сноски:
* Густаво де Аристеги е испански дипломат и професор по международни щ отношения. Участва в Кръгла маса „Медиите в демократичното общество ", 03. 10. 2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България
** Кръгла маса „Медиите в демократичното общество", 03. 10. 2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България
*** Румяна Модева е доцент в Катедра "Връзки с обществеността " към ЮЗУ "Н. Рилски " в Благоевград (вече покойник)
