CC BY
23UDC 159.9.072
DOI: 10.34671/SCH.BSR.2020.0402.0009
СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИ ОТ КАУЗОМЕТРИЧЕН АНАЛИЗ И ВЪПРОСНИКА ЗА ВРЕМЕВА ПЕРСПЕКТИВА ZTPI
© 2020
Кирилов Кирил Найденов, докторант по педагогическа и възрастова психология Пловдивскиуниверситет „ПаисийХилендарски" (4027, България, Пловдив, бул. „България", №236, e-mail: drkirilov@gmail.com)
Анотация. Настоящото изследване е свързано с психологическото време на личността в биографичен мащаб, при използване на каузометричния анализ на Головаха и Кроник и въпросника за времева перспектива на Зимбардо ZTPI. Цел на проучването бе разкриване на взаимовръзки между резултатите, получавани при изследване на едни и същи лица с помощта на каузометрия и ZTPI. Основните ни задачи бяха: 1. Да се направи първоначално (пилотно) проучване. 2. Да се направи сравнение и съответна интерпретация на получените чрез двете методики резултати. 3. Да се направят съответните изводи за възможността да се използва ZTPI като допълнителна методика при извъ-ршване на каузометричен анализ. Бяха изследвани 35 лица на възраст между 21 и 68 години. Изследваните бяха разпределени по възраст, пол и образование, като се оказа, че последните два фактора влияят съществено върху резултатите. Получените от двете методики резултати, както и проведеният статистически анализ, ни позволяват да направим извода, че съществуват редица умерени и значими корелации между тях. Стигаме до заключението, че работата в това направление е перспективна и едновременното използване на двете концепции и методиките, свързани с тях, ще даде възможност за обогатяване на теорията и практиката, свързани с психологическото време на личността.
Ключови думи: психология, каузометрия, времева перспектива, Головаха и Кроник, Зимбардо и Бойд, ZTPI, психологическо време на личността.
A COMPARATIVE STUDY OF THE RESULTS FROM CAUSOMETRIC ANALYSIS AND TIME PERSPECTIVE QUESTIONNAIRE ZTPI
© 2020
Kirilov Kiril Naidenov, PhD candidate in Pedagogical and Developmental Psychology Plovdiv University „Paisii Hilendarski" (4027, Bulgaria, Plovdiv, Bulgaria Blvd., 236, e-mail: drkirilov@gmail.com)
Abstract. The present study is related to the psychological time of a personality on a biographical scale, using the causo-metric analysis of Golovakha and Kronik and the Zimbardo Time Perspective Questionnaire. Aim of the study was to detect correlations between the results obtained in the study of the same persons using causometry and ZTPI. Our main tasks were: 1. To carry out an initial (pilot) study. 2. To compare and to make relevant interpretation of the results obtained by both methods. 3. To draw a conclusion about the ability to use ZTPI as an additional methodology when performing causometric analysis. 35 individuals between the ages of 21 and 68 were examined. Surveyed were divided by age, biological sex and education, as it turned out that the last two factors have a significant influence on results. The results obtained from the two methods, as well as the statistical analysis, allow us to conclude that there are number of moderate and significant correlations between them. We conclude that the work in this direction is promising and the simultaneous use of both concepts and methods associated with them will enable to enrich the theory and practice related to psychological time of personality.
Keywords: psychology, causometry, time perspective, Golovakha and Kronik, Zimbardo and Boyd, ZTPI, psychological time of personality.
СРАВНИТЕЛЬНОЕ ИССЛЕДОВАНИЕ РЕЗУЛЬТАТОВ КАУЗОМЕТРИЧЕСКОГО АНАЛИЗА И ОПРОСНИКА ВРЕМЕННОЙ ПЕРСПЕКТИВЫ ZTPI
© 2020
Кирилов Кирил Найденов, докторант по педагогической и возрастной психологии Пловдивский Университет им. П. Хилендарского (4027, Болгария, Пловдив, бул. „Болгария", №236, e-mail: drkirilov@gmail.com)
Аннотация. Настоящее исследование связано с психологическим временем личности в биографическом масштабе при использовании каузометрического анализа Головахи и Кроника, и опросника временной перспективы Зимбардо ZTPI. Целью исследования было выявление взаимосвязи между результатами, полученными при исследовании одних и тех же лиц с использованием каузометрии и ZTPI.. Нашими основными задачами были: 1. Провести первоначальное исследование. 2. Сравнить и интерпретировать результаты, полученные обеими методиками. 3. Сделать соответствующие выводы о возможности использования ZTPI в качестве дополнительной методики при проведении каузометрического анализа. Обследовано 35 человек в возрасте от 21 года до 68 лет. Респонденты были распределены по возрасту, полу и образованию, причем оказалось, что последние два фактора значительно влияют на результаты. Результаты, полученных двумя методиками, а также статистический анализ, позволяют нам сделать вывод, что между ними существует ряд умеренных и существенных корреляций. Мы приходим к выводу, что работа в этой области является перспективной, и одновременное использование как обеих концепций, так и методик, связанных с ними, позволит обогатить теорию и практику, относительно психологического времени личности.
Ключевые слова: психология, каузометрия, временная перспектива, Головаха и Кроник, Зимбардо и Бойд, ZTPI, психологическое время личности.
Постановка на проблема в общ вид и неговата връз-ка с важни научни, приложни и практически задачи.
Обект на настоящото изследване е психологическото време на личността в биографичен мащаб. Това направление в психологическите изследвания е актуално и днес, независимо от факта, че през последните десетиле-тия се работи интензивно в тази област и са предложени редица концепции.
Все повече учени обаче, търсят възможности за интерпретация на получените емпирични резултати, съ-четавайки основните идеи на различни концепции, със стремеж да се направи по-цялостна и обобщаваща теория.
Ръководени от тази тенденция, ние се мотивирахме да проучим взаимовръзките между резултатите от из-следванията, получени при едни и същи изследвани лица
Kirilov Kiril Naidenov A COMPARATIVE STUDY ..
(ИЛ), с помощта на каузометричен анализ и въпросника за «времева перспектива на личността» на Зимбардо, известен като ¿ТР1. Започвайки с причинно-целевата концепция за психологическото време на Головаха и Кроник, публикувана подробно за първи път през 1984 г. [1], и преминавайки през реализиране на адаптация за български условия на въпросника 2ТР1 с включена скала «трансцендентално бъдеще» (и поради което наречен от нас 2ТР1+) [2], естествено беше да потърсим наличието на корелации между резултатите, получава-ни от двете методики на изследване, разработени с цел операционализиране на концепциите - каузометричният анализ и 2ТР1.
Интуитивното усещане, че такива връзки същест-вуват, трябваше да бъде проверено на практика, като се покаже в каква степен те са налични и изразени или обратното, че са плод само на спекулативни хипотези. Множество разработки на различни автори обаче ни сти-мулираха да се занимаем по-подробно с този проблем, както и да направим съответни проучвания. И макар, в конкретния случай, ние да се намираме само в началото на нашите изследвания (защото тук е представено пи-лотното проучване), резултатите от това «начало» ни дават надеждата и вярата, че избраната от нас посока за научни търсения е перспективна.
Методиката, използвана от Головаха и Кроник - ка-узометрията [3], подробно операционализирана и допъл-нена по-късно от Кроник и Ахмеров [4], предполага при-лагане на постиженията на математическата теория на графите, поради което дава редица числови стойности на получаваните, и интерпретирани по съответен начин, показатели.
Това, от друга страна, дава възможност за пълноцен-но използване на необходимите и съответни статистически методи. Дефинирани са редица понятия, които са обосновани подробно, измерени са емпирично и статистически е доказана тяхната достоверност. Разбира се, авторите на причинно-целевата концепция за психоло-гическото време, познавайки отлично плюсовете и ми-нусите на «квантовата» и «събитийната» [1, 3], както и резултатите от множество други изследвания в тази област, успяват да изградят стройна теория, която вече почти 4 десетилетия се радва на успех сред научните среди.
Компютърният вариант на каузометричен анализ се използва вече не само за лична диагностика, но и в прак-тиката на специалистите по човешки ресурси на различ-ни организации и бизнес-компании [5]. Освен това, не бива да се пропуска и факта, че каузометричният анализ е отличен диагностичен и психотерапевтичен инструмент, в което вече е убеден и авторът на тази публикация, използващ каузометрията в практиката си през по-следните три години.
Въпросникът на Зимбардо за «времевата перспектива на личността» - 2ТР1 (за български условия - 2ТР1+ [2]) ни дава възможност да изследваме психологическо-то време на личността от друг ракурс. С негова помощ успяваме да определим с необходимата висока степен на достоверност, времевата ориентация на ИЛ по отношение на целия им живот.
Известно е, че този въпросник е адаптиран в множество страни по света. И това не е случайно. Чрез него, за ИЛ, улавяме една доколкото осъзната, дотолкова и неос-ъзната ориентация и начин на възприемане на психоло-гическото време в биографичен мащаб - отношението на ИЛ към тяхното минало, настояще и бъдеще. Разбира се, лесно е да се предположи, че това „отношение" е свър-зано както с конкретните значими минали преживява-ния на ИЛ, така и с преживяванията им към настоящия момент от време, а също и техните нагласи, свързани с очакванията за бъдещето - при това, не само екзистенци-алното бъдеще, но и трансценденталното. Получаваните от 2ТР1+ стойности за отделните субскали позволяват
една по-свободна и широка интерпретация, която, сравнена и допълнена с интерпретацията на Зимбардо и Бойд [6, 7], дава възможност за множество конкретни за даде-но ИЛ изводи. По такъв начин, 21Р1+ се превръща също в «инструмент», който може да бъде използван и за диагностика, и за психотерапия. Все пак обаче, получаваните числови показатели за отделните субскали на 21Р1+ са значимо по-малко, отколкото в каузометрията, и това е само една (но не и единствена) от причините да разглеж-даме използването на 21Р1+ като помощен инструмент за интерпретация на резултатите, получавани при каузо-метричния анализ.
Анализ на последните изследвания и публикации, в които са разгледани аспекти на подобен проблем, и на базата на които се обосновава и автора; отделяне и анотиране на неразрешените аспекти в хода на ем-пирическия анализ на проблема. Макар и в България да има психолози и други специалисти, запознати с основи-те на причинно-целевата концепция и каузометричния анализ, те не са много. Например, Левкова, в своя труд «Специфика на психологическото време в сценариите на живота » [8], разглежда редица основополагащи мо-менти на причинно-целевата концепция, но само в теоретичен аспект. Кеворкян в труда си «Времева перспектива в ранна зрялост» [9] описва свое изследване на 15 младежи на възраст от 19 до 25 години, в което използва елементи от каузометрията и осъществява алтернативен и контент-анализ на събитията, посочени от ИЛ. Там тя казва «Изследването имаше за цел да провери как-ви са психологическите представи на тези млади хора относно настоящето. Използвахме само първата част от методиката, за да определим кои са събитията и темите, които изпълват тези представи на младите за настоящето» [9, с. 208]. И все пак, нямаме информация за специалисти, които са опитвали да използват каузометрията (поне в един минимален, но цялостен, вариант) в психодиагностиката и психотерапевтичната практика. Може би, използваният математически апа-рат в каузометрията, пречи или дори отблъсква психо-лозите да прилагат тази методика. Именно поради това сме си поставили за цел да популяризираме в България използването на каузометричния подход за изследване на психологическото време в биографичен мащаб и да покажем, че трудностите (не само техническите, но и психологическите) са преодолими.
По друг начин стоят нещата с «времевата перспектива на личността» на Зимбардо. Множество автори в България пишат, обсъждат и говорят за този конструкт, но първият опит у нас за цялостна адаптация на 2Тр1, в пет-факторния му вариант, предлага Ангелова през 2017 г. в своя дисертационен труд „Времева перспектива и смисъл на живота в юношеска възраст" [10]. Ангелова обобщава резултатите на 559 успешно изследвани лица, на възраст между 16 и 22 години, и получава много до-бри резултати. Проданов, инспириран от редица други изследвания и адаптации на 21Р1 [11], предлага обоснована кратка версия на въпросника 2ТР1.
Все пак, считаме, че предложените от нас пълна и кратка версии на 21Р1 [2] към настоящия момент са най-надеждни за използване в практиката. Разбира се, не изключваме възможността други наши колеги да направят по-мащабни изследвания и да внесат корекции в нашите резултати.
Предвид изложеното по-горе, що се отнася до България, на нас не ни е известно да има проучвания (а и погледнато логически няма как и да има), свърза-ни с наличието на достоверни (или отсъствието на та-кива) връзки между резултатите, които се получават от каузометричния анализ и тези от 2ТР1+. Ние вярваме, че такъв подход към двата «инструмента» - каузометрия и 2ТР1+, вече има място в България и желаещите да се включат в изследването на това направление разполагат с надеждна база. Това произтича и от получените от нас
резултати при пилотното изследване, които ще покажем по-долу.
Формиране целите на статията (постановка на задачата). Цел на нашето проучване е разкриване на-личието и, евентуално, степента на изразеност, на взаи-мовръзките между резултатите, получавани при изследване на едни и същи ИЛ с помощта на каузометрия и ZTPI+. Тази цел определи и основните ни задачи: 1. Да се направи първоначално (пилотно) проучване сред 40 случайно избрани ИЛ. 2. Да се направи сравнение и съ-ответна интерпретация на получените чрез двете методики резултати. 3. Да се направят съответните изводи за възможността да се използва ZTPI+ като допълнителна методика при извършване на каузометричен анализ.
Изложение на основния материал на изследването, посредством пълното обосноваване на получените на-учни и приложни резултати. От предишно наше про-учване [2], с цел адаптация на въпросника ZTPI, при което извадката се състоеше от 403 ИЛ, избрахме чрез генератор на случайни числа 40 души, на които бе предложено да бъде проведен с тях каузометричен анализ. Първоначално всички се съгласиха, но в последствие петима се отказаха, поради което в настоящото пилотно проучване са включени резултатите на 35 ИЛ. По такъв начин, възрастовият обхват на ИЛ е 47 години, като те са на възраст между 21 и 68 години (X = 35.5; о = 9.2). По пол ИЛ се разпределят така: жени - 22, мъже - 13; по образование - с образование до средно включително 15, с образование над средно 20.
Първичните данни, свързани с каузометричния анализ, са събрани от автора на проучването.
В изложението по-нататък нашата работа ще бъде представена в съответствие с поставените цел и задачи.
Емпиричното изследване протече в три етапа:
1. Констатиращ етап.
1.1. Първичните данни, свързани с въпросника ZTPI+ бяха вече налични, а тези, свързани с каузометричния анализ, се събираха в продължение на 2 месеца - януари и февруари 2020 г..
1.2. Проведеното каузометрично изследване бе осъществено с помощта на «ръчния» метод описан от Головаха и Кроник, както и Кроник и Ахмеров [3, 4].
1.3. Всяко каузометрично интервю включваше опре-деляне на психологическата възраст (ПВ), посредством директен въпрос относно очакваната продължителност на живота (ОПЖ) и субективната реализираност (R) чрез методиката за оценка на петгодишните интервали (ОПИ), определяне на 15 най-важни събития от живота на ИЛ, констатиране на причинно-следствените и сред-ство-целевите отношения между тези събития (чрез по-пълване на каузоматрица), определяне «сферата на при-надлежност на събитията».
2. Етап на обработка на резултатите от изследвани-ята.
2.1. Получените първични сурови данни бяха въвеж-дани в специално създаден от нас файл в MS Excel.
2.2. Числовите данни за обработка включваха полу-чените по различните субскали на въпросника ZTPI+, както и редица такива, получени при каузометричния анализ и по-конкретно: ПВ; брой на миналите и бъде-щите събития; общ брой на причинно-целевите връзки в дадена каузоматрица, както и техния относителен дял (в проценти) спрямо общия теоретично възможен брой; брой на реализираните, актуалните и потенциалните причинно-целеви връзки в каузоматрицата, както и тех-ния относителен дял (в проценти) спрямо общия теоретично възможен брой; честотата на съобщаваните сфери на принадлежност на събитията, както и редица други производни величини.
2.3. Осъществена бе статистическа обработка на по-лучените по двете методики резултати, като акцентът се постави върху тяхното сравняване и търсене на корела-ции помежду им.
2.4. По-долу са представени последователно резултатите от обработката (включително статистическата) на данните във възможно най-икономичен вид.
2.4.1. Резултати от 2ТР1+. В таблица 1 по-долу са показани обобщените «профили» на ИЛ за извадката, както и тези, при разделянето им по пол и образование.
Таблица 1. Обобщени резултати, получени от обра-ботката на 21Р1+
МП МН НХ НФ БЕ БТ
Оощо X 3.6 2.9 33 2.8 3.6 3.4
А=35 а 0.6 Об 0.4 0.6 0.4 0.7
Жени X 3.5 3.1! 33 2.9 3.6 3.6*
л=2 2 а 0.6 0.5 03 0.5 0.4 0.7
Мъже X 3.7 2.6х 33 2.7 3.6 3.1*
и=13 а 0.5 0.6 0.6 0.8 0.5 0.6
До СО X 3.8 2.9 33 3.0* 3.6 3.1*
«=15 о 0.4 0.5 0.5 0.6 0.5 0.6
Над СО X 3.5 3.0 33 2.6* 3.6 3.7*
л=20 о 0.7 0.6 03 0.5 0.4 0.6
* р < 0.05
Съкращенията в таблицата имат следното значение: СО - средно образование; МП - минало-позитивно; МН
- минало-негативно; НХ - настояще-хедонистично; НФ
- настояще-фаталистично; БЕ - бъдеще-екзистенциално; БТ - бъдеще-трансцендентално; X - средна аритметична стойност; о - стандартно отклонение.
Съществени различия по пол, за извадката, се от-криват в две субскали: минало-негативно (МН) и бъ-деще трансцендентално (БТ). Жените имат съществено по-високи стойности по тези две субскали от мъжете. Съществени различия по образование, за извадката, са също в две скали: настояще фаталистично (НФ) и бъде-ще-трансцендентално (БТ) - ИЛ с по-високо образование имат съществено по-ниски стойности за НФ и съществе-но по-високи за БТ. Останалите различия, в случая, са несъществени. Тези резултати приемаме с известен резерв, защото при предишното ни проучване [2], при 403 ИЛ, те са малко по-различни, но за конкретната извадка са такива.
2.4.2. Психологическата възраст на ИЛ - ПВ, варира между 20 и 72 години (X = 37.4; о = 12.1). Няма съществено различие между средната календарна възраст (КВ) и средната ПВ (р >> 0.05) на ИЛ в цялата извадка.
Разпределени по пол обаче ИЛ показват следните данни за КВ и ПВ: жени - КВ (X = 36.3; о = 10.8) и ПВ (X = 40.0; о = 13.8); мъже - КВ (X = 34.2; о = 6.0) и ПВ (X = 32.0; о = 7.1). И докато между жените и мъжете няма съществено различие между средните стойности на КВ (р >> 0.05), то различието между средните стойности на ПВ е съществено (р < 0.05), а това, за тази извадка, оз-начава, че мъжете се чувстват психологически по-млади от жените.
При разпределяне по образование данните за двете групи - с образование до средно и образование над сред-но, се различават съществено както по КВ, така и по ПВ (р < 0.05). С .образование до средно - КВ (X = 39.3; о = 10.4) и ПВ (X = 43.5; о = 14.0); с образование над средно
- КВ (X = 32.7; о = 7.3) и ПВ (X = 32.8; о = 8.2).
2.4.3. За изследваната извадка, средният брой на по-сочените минали събития (МС) е X = 11, о = 2, съответ-но, на бъдещите (БС) - X = 4, о = 2. Същите величини, при разглеждането им по пол и образование, се колебаят около посочените за цялата извадка стойности и не се наблюдават съществени различия.
2.4.4. Среден абсолютен брой реализирани (Р), ак-туални (А) и потенциални (П) причинно-целеви връзки между 15-те събития, както и среден абсолютен общ брой причинно-целеви връзки. Тук е необходимо да уточним, че реализирани - Р, са тези причинно-целеви връзки, които свързват две минали събития, актуални -А, са тези, свързващи минали с бъдещи събития и потенциални - П, свързващите бъдещи събития. Общият брой връзки - т, е сумата от посочените видове причинно-целеви връзки. Тоест, т = Р + А + П. Освен това, за нас бе важно да установим и средния относителен дял на посочените причинно-целеви връзки (в %), изчисле-
Kirilov Kiril Naidenov
A COMPARATIVE STUDY .
ни на базата на общия максимален теоретично възможен брой за всеки отделен вид, при конкретните каузоматри-ци на ИЛ. Теоретично възможният максимален брой за всяка каузоматрица, изобразяваща причинно-целевите връзки между 15 събития е 210. В теорията на графите такава каузоматрица би изобразявала «пълен граф» [12, с. 13] с 15 върха. Следователно, т% = (т * 100)/210. Изчисляването на относителните дялове на Р, А и П -съответно, Р%, А% и П% се определя по аналогичен начин, в зависимост от конкретния брой на събитията (върховете), участващи в даден тип причинно-целеви връзки. Получените резултати са показани в Таблица 2 по-долу.
Таблица 2. Среден абсолютен брой и относителен дял на причинно-целевите връзки
ните, според нас, величини/променливи за конкретното пилотно проучване.
Таблица 3. Коефициенти на корелация между най-ва-жните променливи, използвани при 21Р1+ и каузомет-ричния анализ в настоящото изследване.
Р А П in PW А«/« п%
Общо X 34 26 S 68 30.S 31.9 42.4 32.6
N=35 а 23 19 7 33 16.1 21.0 33.1 15.5
Жени X 35 26 S 69 30.9 32.7 34.7 33.1
л=22 в 27 19 7 34 17 1 21.S 30.9 16.0
Мьже X 34 26 7 61 30.6 30.5 55.4 31.9
л=13 а 31 26 S 64 14.9 20.3 33.8 15.3
До СО X 25* 15** 5* 45** 20.8** 19.6** 37.2 21.4**
л=15 о 12 12 7 19 9.8 13.6 40.0 8.8
Над СО X 41* 35** 10* 86** 3S.4** 41.1** 463 41.0**
л=20 Q 28 19 6 30 16.1 20.1 25.S 14.4
* р < 0.05; ** р < 0.01
В горната таблица средният абсолютен брой на при-чинно-целевите връзки е показан с точност до 1 цяла връзка, докато средният относителен дял е с точност до 1 десета от процента. Съществени различия по пол не се откриват, но те са изразени в зависимост от обра-зованието - ИЛ с образование до средно показват зна-чително по-малко причинно-целеви връзки, отколкото тези с образование над средно. Прави впечатление, че разглеждането на относителния дял на възможните при-чинно-целеви връзки внася корекция в потенциалните такива, където макар и да съществува статистически съ-ществено различие между двете групи, когато се срав-няват стойностите по абсолютен брой, то такова липсва, при сравняване на относителните дялове на П - потенци-алните причинно-целеви връзки.
2.4.5. Общ среден брой на причинно-следствените (ПСВ) и средство-целевите (СЦВ) връзки. Разделянето на тези две групи връзки между 15-те събития и опреде-лянето на средния им брой показва, че, за изследваната извадка, те са съответно: ПСВ - X = 35; о = 16; СЦВ - X = 33; о = 19. Отново имаме съществено различие между двете групи, разделени по образователен ценз (р < 0.01). За ИЛ с образование до средно: ПСВ - X = 24; о = 9; СЦВ - X = 22; о = 11, докато за ИЛ с образование над средно: ПСВ - X = 46; о = 14; СЦВ - X = 44; о = 18.
2.4.6. Среден брой изолирани събития (ИС). Изолирани събития са тези, които не участват в нито една причинно-целева връзка. За цялата извадка те са 30 на брой, което прави средно по 1 ИС на дадено ИЛ. Отново има обаче съществено различие между двете групи, разделени по образователен ценз (р < 0.01). При ИЛ с образование до средно имаме общо 24 ИС, което средно е 1.6 (почти 2) ИС, докато при тези ИЛ с образование над средно имаме общо 6 ИС - средно по 0.3, или на практика - нула.
2.4.7. Резултатите от определените «сфери на при-надлежност на събитията» не показаха съществени различия при разглежданите четири групи ИЛ - по пол и образование. За изследваната извадка като първа и най-важна промяна, предизвикана от събитията, ИЛ по-казват в сферата на «ценностите, мислите и чувствата» (57.1%), след това в сферата на «работата и образование-то» (17.1%) и в сферата на «семейството и бита» (11.4%).
2.4.8. Сравняване на получените по двата метода ре-зултати и корелации между тях. Тъй като сравняваните променливи са много, а стават още повече при разделя-нето на извадката по пол и образование, тук ще покажем само тези корелации, които показват слаба, умерена или по-висока пряка или обратна зависимост. В Таблица 3 са показани коефициентите на корелация между съществе-
мс ИС ПСВ СЦВ Р% А% П%
№=35 МП 0.23 -0.13 -0.18 -021 -0.16
мн -027 -
нх -020 -
НФ 032 0.2S -035 -0.22 -0.26 -037 -0.15 -0.29
БЕ 0.21 0.26 029 032 0.14 -0.15 029
БТ 0.24 -0.13 0.16 0.15 0.14
Жени л=22 МП 0.28 -0.15 -0.15 -0.11
МН -0.12 020 0.12 0.14 -020 -0.15 0.16
нх 025 -
НФ 0.45 039 -030 -0.15 -021 -037 -022 -022
БЕ 029 0.25 025 0.14 0.16
БТ 0.43 029 021 0.18 021
л=13 МП 0.27 -032 -022 -020 -029 -0.51 -028
МН 0.11 032 -037 -0.41 -032 -051 033 -0.42
нх -0.20 -0.16 -0.14 -0.64 -
НФ 0.19 0.20 -0.45 -033 -037 -0.42 -0.41
БЕ -0.19 0.56 036 0.61 032 -027 0.48
БТ -0.24 -0.20 0.13 -0.11 -0.15 -
До СО л=15 МП 0.1S -0.11 0.18 0.15 -0.17 -027 -
МН 0.24 -0.46 -026 -031 -035 -039
нх -0.16 0.13 0.17 -0.47 -
НФ 037 0.17 -0.20 023 -024 -
БЕ 0.49 0.13 -023 0.15 -029 -033 -
БТ 039 0.23 -035 -034 -028 -0.44 -038
Над СО л=20 МП 0.19 0.15 0.16 -0.16 -
МН -0.11 -038 -0 17 -
НХ -0.14 0.12 -023 -0.12 029 -0.14
НФ 0.14 -0.20 -0.17 -0.17 -0.41 -020
БЕ 0.16 0.41 0.70 0.51 0.41 0.61
БТ 0.40 -0.17 -020 -
Означенията в Таблица 3 са както следва:
а) « - » - коефициентът на корелация г заема стой-ности в затворения интервал [-0.10, 0.10] - тоест, -0.10 < г < 0.10, което означава, че липсва корелация и затова не е показана числовата стойност.
б) числова стойност на г в черен цвят: коефициентът на корелация г заема стойности или в интервала [-0.30, -0.10) или в интервала (0.10, 0.30] - тоест, г е [-0.30, -0.10)
V (0.10, 0.30], което означава, че корелацията е слаба.
в) числова стойност на г в син цвят: коефициентът на корелация г заема стойности или в интервала [-0.50, -0.30) или в интервала (0.30, 0.50] - тоест, г е [-0.50, -0.30)
V (0.30, 0.50], което означава, че корелацията е умерена.
г) числова стойност на г в кафяв цвят: коефициентът на корелация г заема стойности или в интервала [-0.70, -0.50) или в интервала (0.50, 0.70] - тоест, г е [-0.70, -0.50)
V (0.50, 0.70], което означава, че корелацията е значима.
д) в посочените интервали символите «[», «]», «(» и «)» са същите като използваните в математиката за обо-значаване, съответно, на затворен или отворен интервал (от едната или от двете страни), «е» означава «принадлежи на», а «V» в случая означава «или».
Важно е да отбележим, че съпоставяните величини са независими помежду си, което прави всяка от тях информативна за отделен аспект от каузометричното изследване, както и за величините на ¿ТР1+. Освен това, те са сведени до еквивалентни мерни единици (а именно - проценти), макар за част от тях да използваме абсолют-ните стойности. Това е така, защото за величините от 2ТР1+, за да ги превърнем в проценти, ще използваме един и същ коефициент на пропорционалност Кг = 100/5 = 20, поради използваната 5-степенна скала на Ликерт, което няма да промени с нищо коефициента на корела-ция г. Аналогично за величините МС и ИС (брой мина-ли събития и брой изолирани събития), защото общият брой на изследваните събития е винаги точно 15; в този случай, коефициентът на пропорционалност К1 = 100/15 = 6.67. За превръщане на величините ПСВ и СЦВ (брой причинно-следствени и брой средство-целеви връзки) проценти ще се използва коефициент на пропорционал-ност К2 = 100/105 = 0.95, тъй като общият теоретично възможен брой поотделно, както на ПСВ, така и на СЦВ, е 105.
Трябва да се има предвид също, че тук не са показани резултатите, свързани с влиянието на КВ и ПВ, поради това, че, на практика, не се откри статистическо значимо такова - както при всяка от двете методики поотделно, така и при търсенето на зависимости между получава-ните от тях резултати. Ние разполагаме също и с инфор-
мацията от обработката на значително повече величини от представените тук, които обаче са главно производни на посочените вече или пък дават доуточняваща информация към тази, получавана от представените по-горе данни.
3. Етап на обсъждане и интерпретация на получените резултати.
Получените по двата метода и описани по-горе ре-зултати ни дават база и възможност за търсене на съ-ответна интерпретация. Разбира се, отчитаме обстоятел-ството, че проучването е само пилотно и изследваната извадка не е достатъчно голяма за по-обобщени и, съще-временно, достатъчно достоверни изводи за генералната съвкупност..
Според нас, заслужават внимание следните по-важни факти:
1) Съществуват съществени корелации между полу-чените по двата метода резултати, които не могат да бъ-дат пренебрегнати, а напротив - добре е да бъдат взети под внимание, с цел използването на 2ТР1+ като допъл-нителен метод, при осъществяването на каузометричен анализ..
2) Най-силно влияние върху получаваните и по двата метода резултати, както и върху наблюдаваните между тях зависимости, оказва образователния ценз и пола на ИЛ. Значително по-слабо е влиянието (или почти никак-во) на възрастта, била тя календарна или психологиче-ска.
3) Прави впечатление, за цялата извадка, че колкото по-голяма времева ориентация към фаталистично-насто-яще имат ИЛ, толкова повече минали събития посочват те при каузометричното изследване. От друга страна, тези ИЛ посочват по-малко причинно-следствени връз-ки между указаните от тях най-важни в живота им съ-бития и значително по-малко актуални причинно-целеви връзки. Това би могло да ни подскаже, че високата стой-ност по 2ТР1+ за времевата перспектива "фаталистич-но-настояще» до голяма степен е свързана с понижена активност в настоящето въобще, поради което тези ИЛ не виждат съществени връзки между своето минало и бъдеще, както и ролята на свързващо звено на настоя-щето.
4) Предвид резултатите и може би противно на очак-ваното, мъжете показват значително по-голяма зависи-мост от миналото си, по отношение на своите нагласи за бъдещето и неговото планиране.
5) ИЛ с образование до средно, предвид резултати-те, демонстрират значително по-голяма зависимост на своето настояще и бъдеще от преживяното минало, но тази зависимост не се представя като конструктивна. Докато тези с образование над средно показват обратна нагласа и показатели - те следят и оценяват значението на причинно-следствените връзки, но и работят добре с целеполагането, и изграждат един по-свързан и целеус-тремен начин на живот.
Изводи от изследването и разкриване на перспекти-вите за продължаващи търсения и разработки в това научно направление. Извършеното от нас пилотно про-учване ни позволява да направим няколко основни извода:
1. Концепцията за «времевата перспектива на ли-чността» на Зимбардо и «причинно-целевата концепция за психологическото време» на Головаха и Кроник ни позволяват, при съвместно използване, да придобием по-широкообхватно знание и разбиране за конструкта „психологическо време" в биографичен мащаб. Операционализирането на връзките между двете концепции би обогатило значително и теорията, и практи-ката.
2. Предвид получените резултати считаме, че е уместно изследванията, свързани с уточняването на вза-имовръзките и тяхната степен и посока на изразеност, между получаваните резултати от 2ТР1+ и каузометрич-ния анализ, да продължат и да се реализират в различни
и достатъчни по мащаб изследвания, които да покажат, освен всичко друго, и влиянието на културните традиции и особености на различните социални общности и общества.
3. Доброто познаване, от страна на специалистите, и едновременното използване на двете концепции и мето-диките, свързани с тях, ще даде възможност за по-ця-лостна диагностика, психотерапия и профилактика на нуждаещите се.
4. Използваният от нас подход е само едно начало и предполага разширяване на неговите възможности и до-пълнителни търсения за по-надеждни и цялостни решения, свързани с разбирането и прилагането му - т.е., той търпи по-нататъшно развитие. Според нас, представено-то проучване представлява една малка поредна крачка напред към осъществяване на стремежа за превръщане на психологията в истинска наука.
Надяваме се, че така представените от нас изводи не изглеждат претенциозно, тъй като нашето кредо е, че учените, посветили живота си на изучаването, дефини-рането, доказването и прилагането на посочените по-го-ре две концепции, са имали същите намерения и цел.
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА:
1. Головаха Е.И., Кроник А.А. Психологическое время личности. Киев: Наукова думка, 1984.
2. Кирилов К.Н., Василева М.А. Адаптация на въпросника за вре-мева перспектива с включена скала «Трансцендентално бъдеще» // Балканско научно обозрение. 2020. Т. 4. № 1(7). С. 43-48.
3. Головаха Е.И., Кроник А.А. Психологическое время личности. Москва: Смысл, 2008.
4. Кроник А.А., Ахмеров Р.А. Каузометрия: Методы самопознания, психодиагностики и психотерапии в психологии жизненного пути. Москва: Смысл, 2003.
5. Kronik A.A. LifeLook©. Institute ofCausometry LifeLook.Net LLC. URL:http://lifelook.net/catalog.html (Last accessed: 28.04.2020).
6. Zimbardo Ph.G., Boyd, J.N. Putting time in perspective: A valid, reliable individualdifferences metric //Journal of Personality and Social Psychology. 1999. 77/6, 1271-1288.
7. Зимбардо Ф.Г., Бойд Дж.Н. Парадокс времени. Новая психология времени, которая улучшит вашу жизнь. Санкт Петербург: Речь, 2010.
8. Левкова И.И. Специфика на психологическото време в сцена-риите на живота // Бургас: Управление и образование. 2014. Т. X (4). С. 59-64.
9. Кеворкян, В.А. Времева перспектива вранна зрелост. //Пловдив: Образование, подходи, технологии. Студентски научен форум. УИ „Паисий Хилендарски". 2013. С. 207 - 213. ISBN 978-954-423-897-1.
10. Ангелова В.А. Времева перспектива и смисъл на живота в юношеска възраст. (Автореферат на дисертационен труд за при-съждане на ОНС „доктор" по психология). URL: http://procedures. uni-plovdiv.bg/docs/procedure/1149/771026663816534854.pdf (Last accessed: 28.04.2020).
11. Проданов М.Н. Още за операционализацията на конструкта „времева перспектива" //Българско списание по психология. 2018. 1-4. С. 147-164.
12. Зыков А.А. Основы теории графов. Москва: Книга по Требованию, 2013.
