CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ПАДЕЖНИТЕ НАЗВАНИЯ И ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ СЕМАНТИЧНИ РОЛИ НА ПАДЕЖИТЕ В ПОЛСКИЯ ЕЗИК
Димитрина Хамзе Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
SOME REFLECTIONS ON THE NAMES AND ON THE REPRESENTATIVE ROLES OF THE CASES IN POLISH
The category case has been an attractive object of studies on the part of a wide range of specialists, but despite the vast scope of existing scientific literature on this issue, many questions still wait to be answered. The heterogeneous character of this category, determined to a great degree both by the intrinsic dissonance of the meanings within the separate sub-categories and by the semantic convergence of different case sub-categories blurs the „identity" of these subcategories and challenges their conventional status. The nominal determinants of the cases turn out largely arbitrary and fail to present a clear picture either of the internal consolidation of the meanings or of the overall case structure as a whole.
Keywords: case, identity, semantic part, spatiality, functional syncretism, redistribution
Необходимости от преподреждане на падежната парадигма с оглед на пространствено-семантичните основания, отразяващи естествените когнитивни предпоставки и опита на концептуализатора, в значителна степен е продиктувана от неточността в падежните названия. В редица случаи името на падежа не указва семантичната квалификанта, а изтъква негова несъществена характеристика, което води до припокриване с други падежи, до частична „деидентификация" и до съвпадение на функции, които са част от семантико-синтактичния регистър на различни според класическата версия падежи. Твърде често името на падежа е и резултат от смесването на различни критерии - семантични, прагматични, синтактични: mianownik - 'назоваващ (прагматично-семантичен критерий), dopelniacz - 'допълващ' (синтактичен критерий), celownik - 'цел' (семантичен критерий) biernik - 'пасив' (семантико-синтактичен критерий), narz^dnik - 'инструмент'(семантичен критерий), miejscownik - 'място'(семантичен критерий), wolacz - 'призоваващ' (синтактично-прагматичен критерий)1.
За объркването допринася неоснователно отредената и преекспонирана „главна" роля на повечето от падежите.
1. 1. Според стандартного мнение, ролята на подлог (главен аргумент) в изречението е изключителна привилегия на М: „Nauczyciel sprawdza zadanie domowe"; „Cziowiek to zwierz§"; „Piqkni i miodzi zawsze awansuj^". Но тази роля могат да поемат и други
1 От съображения за икономия ще използваме съответните инициали на полските падежи: M, D, C, N, B, Ms, W.
328
традиционни падежи: формален N с граматична позиция сказуемно определение (praedicativus) в ролята на редуплициран подлог: „On jest jego ojcem" (за някои периоди от развоя на езика, както посочва З. Клеменшевич, е характерна именителната рекция: „Tobiasz jest ojciec tego mlodzienca" (Клеменшевич 1955: 403-404)). Частен случай на М е М praedicativus с компаративния съюз-идентификатор jako „Оп jako nauczyciel pracuje w szkole podstawowej". В старополски същата функция е изпълнявал и формален N: „Оп pracuje nauczycielem". Подложният N може да насочва към различните биологични фази, през които преминава подлогът (субектът), затова тази семантика може да се изрази и с темпорални конструкции, но в случая се набляга не толкова на времевия функтор, колкото на субекта, който функционира по определен начин през указания период: „Dzieckiem w kolebce kto leb urwal hydrze"; „Piotr dzieckiem chorowal"; „Starcem pami?tal jeszcze mlode lata" (Прим. по Токарски 1973: 92).
Ергативният02 N се среща често в ролята на логичен подлог: pachnie sianem, zywicq ('zywica i siano pachn^.'), trzqsie mnq ('trz?s? si?').
Интересна е ергативно-деятелната подложна конструкция с формален N: Krwq mu nabiegfy zrenice (= krew mu nabiegla do zrenic).
Достатъчно фреквентни са и синтагмите с ергативен С: dolega mi zolqdek ('czuj? ból', 'cierpi? na...'), spalo mi siq dobrze ('spalem dobrze'), sni mi siq, marzy mi siq ('sni? o...', 'marz? o...'). При сравнение с френския израз се откроява логичният подлог, изразен с формален С: j■ ai réussi a quelque chose ('udalo mi si? cos'). Формалният С в ролята на подлог често е съпътстван и от инфинитива на глагола: Mnie tu ani zyc, ani umierac ('Ja tu nie chc? ani zyC, ani umierac'); Bylo im czekac ('Musieli czekac'), Nie bylo komu sluchac ('Nikt nie sluchal'). Твърде чести са ергативните конструкции с наречие в състава на фразите с подложен С: zimno mi, gorqco mi, dobrze mi, zle mi, wesolo mi, niewygodnie mi, slabo mi. Особен случай са примерите с подчинен инфинитив, в които ергативният С е безспорният семантичен подлог на съответния инфинитив: Trzeba szkapom wytchnqc ('Trzeba, aby szkapy wytchnqly'), Biada biednemu w swiecie zyc samemu ('Biada, gdy biedny w swiecie zyje sam') (Прим. по Токарски 1973: 83). Очевидно ергативният С може да бъде свързан и с неглаголни предикативи: trzeba, straszno, biada mi... Бихме могли да го обявим за типичен представител на ергативните подложни конструкции, ако нямаше (освен ергативен N) и ергативен В: boli mnie ('czuj? ból').
Ситуираният в непостредствена близост до инфинитива подложен С нерядко се среща и в неергативни синтагми (dativus cum infinitivo): „Ty ubogich trapic mozniejszym nie dasz" ('nie dasz, aby mozniejsi trapili ubogich'), „Nie daj czasowi darmo uplyn^c" ('by czas darmo uplywal') (Прим. по Токарски 1973: 83).
Понякога подлогът (от гл. т. на семантиката) сякаш се раздвоява: едната му част е в М (граматичния подлог), а другата - в N (при сказуемото): „Dzieci i zony bl^dzily tlumamf ('Bl^dzily tlumy dzieci i zon').
Ролята на семантичен подлог изпълнява и В в пасивните фрази: „ksi^zka napisana przez pisarza" ('Pisarz napisal ksi^zk?').
Не са рядкост и конструкциите с ергативен D, който изпълнява трудно различимата в семантично отношение роля на подлог-допълнение: с глаголно сказуемо: braknie, brakuje, starczy, wystarczy, nie dostaje, nie staje, ubywa, przybywa, zbywa, nie ma czego, mnozy siq (tego tyle), с именно сказуемо: wstyd, zal, szkoda, strach czego, с неглаголен предикатив: trzeba, potrzeba, brak, с количествен предикатив: duzo, dosc. Излъчвайки доминантната функция подложност, която освен представителния в това отношение М, маркира и други падежи (С, N, B, D), както показват примерите, за тази обща падежна функция предлагаме названието activ.
1. 2. Името на D недвусмислено сочи допълването (допълнението) като същностна
2 В сататията се използва терминологичният апарат, залегнал в изследването на З. Кемпф.
характеристика на падежа. От семантико-синтактично гледище тази квалификация е неточна, поради факта, че допълването се асоциира с допълнението (което освен синтактичната си роля в изречението има и семантично-комплементарна функция). А ролята на допълнение (пряко или непряко) поемат всички падежи с изключение на М (дори без изключение, ако приемем, че формалното пряко или непряко допълнение понякога може да бъде семантичен подлог, както илюстрирахме по-горе) и W, а за привилегирован по отношение на прякото допълнение минава В. Елементарните въпроси, които служат за разпознаване на традиционните падежи: kogo?, komu?, kim?, czego?, czemu?, czym?, о czym? ярко свидетелстват за афинитета на съответните обекти към синтактичната роля на допълнение. Руското название 'родительный' е по-адекватно, тъй като изтъква примарната функция на падежа - генетичната, която лежи в основата на неговата семантика и в една или друга степен предопределя останалите му приложения. Според нас, по-разумно би било да се нарече по латински образец генитив, тъй като и останалите, важни за падежа функции: посесивната (samochód ojca, uroda dziewczyny), партитивната (dach gmachu, nózka lalki), квантификативната (piqc olówków, duzo pracy, trochq mqki, butelka wina) и квалификативната (cziowiek dobrego serca, wielkiej mqdrosci) са производни на генитивната. Съществителното в D наистина допълва смисъла на управляващата лексема (szukac pracy, potrzebowac pieniqdzy), но В в ролята на пряко допълнение изпълнява същата роля (zbudowac dom, czytac gazetq, kupic rqkawiczki). Комплементарността не е маловажна, но не е нито дистинктивно, нито достатъчно основание за профилиране на семантичната структура на D. Освен близката семантика на квалификантите, производни на генитивната функция, в полза на названието „генитив" говорят и устойчивите им употреби, най-малко склонни към замяна с предложни конструкции.
Ролята на пряко допълнение D споделя както с В, така и отчасти с N (rzqdzic, kierowac, administrowac, dowodzic, komenderowac, powodowac, poniewierac). Фактът, че последният глагол се употребява факултативно и с В (kim, kogo) подкрепя намерението ни да обединим еднаквите функции на различни падежи в една обща падежна функция (макрокатегорема), упълномощена да легитимира общата падежна стойност в резултат на структурно преразпределение. Не са малко и „двупадежните" глаголи с непряко допълнение: martwic siq czym i z czego; brzydzic siq czym i czego, cieszyc siq czym i z czego, chelpic siq czym i z czego (N=D) При някои подобни глаголи се появява смислова разлика, но това не променя синтактичната роля на втория аргумент (именно допълнението) във фразата: powodowac katastrofq (B) ('предизвиквам катастрофа'), czynami jego powodawala fantazja (N) ('фантазията ръководеше постъпките му'); dowodzic dywizjq (N) ('командвам дивизия'), dowodzicprawdy ('доказвам истината').
Функционалният синкретизъм е особено релефен при дублиране на функцията на прякото допълнение - приоритет на В - от D при dopelniacz negacji (аЫайу). Негативната функция е само формален „оразличител" на традиционния D. Полският е единственият от славянските езици, придържащи се така упорито към генитивното управление на негираните преки допълнения. Най-вероятно с течение на времето те ще отмрат и ще преминат изцяло „под егидата" на В: Nie mam dlugopisu, Nie noszq torebki, но в руски: Сумку не ношу, Зарплату я еще не получила, Я не читала газету. Родительный отрицания чувствително е стеснил обема си под влияние на разговорния език. Запазил се е преди всичко при негирани преходни глаголи с непълен обхват на прякото допълнение или изразяващи неопределени, абстрактни понятия, както и в екзистенциални фрази: Он не знает иностранных языков, Девушка никогда не видела моря, Он не писал стихов, У меня нет времени, Нет спасения. В чешки и сръбски език акузатив изцяло е изместил генитив при отрицание: Nemám pero, Ne nosím kabelku (чеш.), Не хтео je да види купу и родбину, Не чу)е молитву (срх). Следи от него са се залазили в някои лексикализирани конструкции и фразеологизми: Není tam ani zivácka (чеш.) ('Там няма жива душа'). Подобна тенденция започва да се очертава и 330
в полски (по-често след инфинитиви и след дистантно отрицание): nie chciai znowu robic awantury/awanturq, nie ma obowiqzku znac jqzyka hiszpanskiego/jqzyk hiszpanski, nie móglbys mi przeczytac listu/list, nie pracowal nawet godziny/godzinq, odradzac czegos/cos (D=B).
1. 3. Названието на С - celownik (от 'cel') също не е особено сполучливо, тъй като според нас целта е прекалено обхватна семантема3, абсорбираща голяма част от функциите на повечето от падежите и в този смисъл не може да бъде обявена като доминантна за С. Изхождайки от тясното разбиране за цел като привилегия на С, можем да посочим случаите на запазване на статуквото само в някои лексикализирани фрази с преносна телеология и леко архаичен „привкус", употребявани предимно във висок, тържествен стил: ku slawie i chwale, ku pocieszeniu. Известен като падеж на целта (finalis) още от най-стария полски (с безпредложен синтаксис - woda jestpiciu; по-късно с предлог ku - rozjidq siq ku najedzeniu (Прим. по Кемпф 1978: 94) и накрая след замяната на ku с do + D - woda do picia), С би трябвало да запази името си единствено за конструкции от този тип, а не за първичната релация на даване, предоставяне (dajq ojcu, bratu), за която безспорно по-удобното име би било dativ.
Като падеж със значение на приближаване и внасяне в центъра на нещо, формалният С е бил изразяван чрез allativus и illativus (форми на движение в посока към предмета) -в ранната фаза от развоя на прабалтославянския език и многократно в индоевропейските езици чрез безпредложни конструкции: isc domowi. Когато в праславянски език тези синтагми се заменят с предложни, алативните функции за близки цели поема предлог къ* (mówic ku ojcu). Ако става дума за далечни цели до крайната точка обаче, на цялата славянска територия се използва предлог do с D (jechac do Rzymu, siqgac do dna), който в някои езици и в определени ситуации може да бъде изразен чрез w с B (ехать в Москву). Именно тази синтактична конструкция е илативна. В началната фаза от развоя на индоевропейските езици тя е била изразявана с безпредложен В от типа wejsc dom (Примери по Кемпф 1978: 92). Неин еквивалент е днешната английска фраза to enter the room ('wejsc do pokoju'). Архаични конструкции от този тип в староруски език са засвидетелствани в средновековни писмени паметници като Летопись по Ипатьевскому списку от 1425 г. по данни на Л. Н. Якубински - поиде Киевъ (Якубински 1953: 173). Съвременни конструкции от типа mówiq mu, mówiq panu (C), mówiq do pana (D) ни дават двойно основание да ги причислим към една семантично-падежна група: 1. еднаквата пространствено-кинетична стойност на функции, традиционно принадлежащи към различни падежи; 2. алативните конструкции, засвидетелствани в по-ранни фази от историческия развой на езика (посочените по-горе примери с С), някои от които останали живи и до днес.
Функцията на приближаване, докосване, устремяване (стремеж) към нещо (allativus) на полски се изразява с представката przy-: przy-blizyc, przy-sunqc, przy-stanqc, т.е. с елемента, който има същата стойност като предлога ku или do, респективно като алативния датив в някои езици (немски, староруски, старополски -„przyln^la jest kosc miqsu memu" (По Кемпф 2007: 7). Към глаголите, управляващи подобни алативи през средновековието, са се отнасяли: przystac, przyblizyc siq, przystqpic, przywiqzac, przytknqc, naklonic и др. с безпредложен locativ. Днешните глаголи: przyglqdac siq, przypatrywac siq komu, czemu са също алативни, тъй като семантиката им не се различава от тази в току-що приведените примери. Като алативни с различна степен на приближаване, можем да категоризираме всички глаголи с дативна рекция в полски език. Ярък морфосемантичен експонент на голяма част от тях са префиксите (do,przy): dodac, dosypac, dolaC, dokupic, dorzucic, dolozyc, przydac, przylozyc, przysypac, przyniesc, przymierzyc; mówic, powiedziec, zapowiedziec, doniesc, oznajmic, obwiescic, radzic, przyznac, rokowac; rozkazac, pozwolic, wyznaczyc, zalecic, polecic, wybaczyc, zadac, powierzyc, narzucic, zaplacic, nagrodzic, odplacic, zyczyc, winszowac, zawdziqczac; uczynic, wyswiadczyc, wyrzqdzic, sprawic, wyjednac, wyrobic.
3 Абстрактна семантична единица, съдържаща максимума от семи, които формират съответното понятие
Идентификационната семантика на падежа, която би трябвало да се свързва с името му (dativ) носят глаголите dac, wrqczyc, dorqczyc, przekazac, przyniesc, poslac, pomoc и др., със семантичното изискване за одушевеност на обекта. Ако приемем целта за водеща квалификанта на С, то тогава той не би трябвало да я „дели" факултативно с В при глаголите: pomagac komu - wspierac kogo, sprzyjac komu - popierac kogo, dorownac komu - doscignqc kogo, klaniac siq komu - pozdrowic kogo, wierzyc czemu - wierzyc w co. Пряко свързани с цел са глаголите, управляващи традиционная D: zqdac, potrzebowac, domagac siq, wymagac, pozqdac, laknqc, zyczyc, oczekiwac, wypatrywac, szukac, както и региращите традиционния В: dopominac siq czegos/cos (D=B), prosic wsparcia/o wsparcie, blagac litosci/o litosc, zebrac milosierdzia/o milosierdzie (D=B). В последните три примера има известна стилистична диференциация - формите с D имат тържествено-архаичен оттенък, а тези с В са типични за съвременния полски език. Подходящ пример за илюстриране на алативното управление на целта е генитивната конструкция: bilet do kina, do teatru. Целта е определяща и при традиционно разнопадежни конструкции като: podolac, sprostac czemu (C) / dac sobie radq, poradzic sobie z czym (N). Многобройни са примерите за цел с предлог dla (понякога с do), т.е. с традиционно нецелевия D: dla jasnosci obrazu, wezmy dla przykladu, dla porownania, cos siq pojawia dla oznaczenia relacji, dla wlasnej przyjemnosci, przystqpic do analizy, dlugopis potrzebny do napisania... Самите фраземи celem (N) и w celu (Ms), miec cos na celu (Ms), za cel (B), byc u celu (D), dopiqc celu (D): Celem (w celu) zjednania poplecznikow oglosil odezwq do obywateli, за пореден път „снемат" разнопадежността в името на общата управляваща семантема.
По отношение на допълнението С дели пространство с другите привилегировани по тази линия падежи (В, D, N). Спрямо В напр., на преден план изпъква не толкова родството им чрез допълнението (пряко или непряко), колкото смисловата им близост на базата на негацията в семантичния профил на глаголите: sprzeniewierzyc siq komu (narodowi,wladzy) / zawiesc kogo (narod, wladzq), zapobiec czemu (wojnie, klotni) / nie dopuscic do czego (wojny, klotni). Това ни дава основание да отнесем подобни „разнопадежни" употреби към една и съща пространствено-семантична падежна категория.
Съвместните пространствени функции се откриват в дублетните рекции на някои глаголи: przewodniczyc czemu или na czym (формален superficialis) (C=Ms), panowac komu или nad kim (superesivus) (C=N), ujsc komu или od kogo (ablativus) (C=D), przymilac siq komu или do kogo (allativus) (C=D).
Безпредложните синтактични (алативни) конструкции, изразяващи придвижване, път към близка цел са изчезнали през средновековието („idzie tobie krol zbawiciel") (Прим. по Кемпф 1973: 93). Като реликт от миналото в съвременния руски език се е запазил изразът идти домой, в резултат от фонетична трансформация на дативното окончание *idti domovi. Сръбската народна поезия изобилства с подобни примери, а в днешния разговорен сръбски е фреквентен изразът idem kuci ('idç do domu'). В полски език се е запазил сравнително рядко употребяваният израз: „wyszli mu na spotkanie".
Dativus ethicus представлява eлативна конструкция, но в нейния идиректен експресивен вариант (+expressivus): babcia mi zmarla, pies mi si rozchorowal.
Повторението на субекта, на личното „аз", което сякаш се раздвоява (и редуплицира) и второто се връща към първото (преносен елатив-алатив) изразява Celownik zwrotny: Pozwolilam sobie na ten wypoczynek. Можем да го наречем реципрочен датив.
Предвид разсъжденията дотук, смятаме за по-уместно названието dativ (в руски дательный), което обаче, според предложението за нова падежна класификция, бихме запазили само за една от функциите на традиционния C.
1. 4. Името на В (от bierny 'пасивен', т.е. поемащ изцяло eнергията на activ; на руски винительный - търпящ изцяло въздействието на главния актант в изречението, сякаш като „изкупление за вина") също не е от най-подходящите. Вече видяхме, че също толкова 332
„пасивни" могат да бъдат и други падежи в същата функция на пряко допълнение. В ролята на ергативно пряко допълнение нерядко се появява N: skonczyio siq milczeniem (резултатив), tchnqio cieplem i woniq szarpnqio drzwiami, dmucha mrozem, rzuca statkiem (N=B) (Прим. по Токарски 1973: 95).
Освен това, фактът, че пасивното допълнение е обхванато тотално от подлога, т.е. маркирано със знак плюс по схемата на Йелмслев, изключва случаи като wiatr rozwiewa chmury, когато подлогът не само че не обгръща цялостно предмета, но сякаш го раздробява (диспергира) - тук знакът е минус - от средата на предмета в посока навън. Следователно, в случая не става дума за В, а за специален декомпозитивен статус, който означава минусово движение от центъра на предмета (Йелмслев 1935).
Не са редки случаите, когато прякото допълнение е под съвместната рекция на В и N. Особеното е, че само производните перфективни глаголи управляват В и именно при тях се откроява тоталното „обсебване" на допълнението, което абсорбира цялата енергия на главния аргумент, съсредоточена в глаголното действие, но това е несъществен признак от гл. т. на пространствената доминанта (supi^tiv): rzqdzic kim / zarzqdzic co, kierowac kim / skierowac, wykierowac kogo, poniewierac kim / sponiewierac kogo.
Отново в подкрепа на пространствената трактовка на падежността идват глаголи с твърде близка семантика, традиционно разпределени към различни субкатегории (В, D), но пространствено обединени от adessiv (и неговия преносен дериват protectiv): chronic, osianiac, asekurowac, zabezpieczyc kogos, cos /pilnowac, strzec, doglqdac, bronic kogos, czegos.
1. 5. Следващият падеж с не особено сполучливо название е N (narz^dnik - narz^dzie 'инструмент, оръдие, средство'), на руски - с по-рационалното име - творительный (акцентира се творческия характер на действието, който всъщност се явява резултат от използването на необходимото за процеса средство: piszq oiówkiem, poi siuch radosciq). Всъщност обаче, едва ли инструменталната функция е представителната за падежа. Социативната (schab z saiatkq, cziowiek z autem) и комитативната (ojciec z matkq Kasia z rodzinq) функции са не по-малко значими, но не достатъчно репрезентативни, тъй като нито една от трите не е незаменима със синонимни конструкции, напр. pisac przy pomocy (Ms) oiówka, cziowiekposiadajqcy auto, Kasia spaceruje w towrzystwie (w obecnosci) (Ms) rodziny.
1. 6. Названието на Ms (от miejsce) недвусмислено се извежда от понятието за място, но това очевидно не е единствената сематична роля на падежа. Не по-рационална е мотивацията в руското название (предложный), тъй като независимо от факта, че той е единственият падеж със задължителна препозиционална употреба, в полски език няма падеж (освен М и W), изразяван само безпредложно. Всъщност, в старополски не са редки безпредложните темпорални локативи (инесиви): ze i lecie i zimie boso chodzq w drogq (Прим. по Кемпф 1973: 104). Пространствено-семантичните роли на Ms са ясно откроени. Локативната функция на Ms съвпада с тази на N. Пространствените модификации в статичното позициониране са ирелевантни по отношение на водещата локална функция. Следователно в тази семантична роля, както Ms, така и N, биха могли да носят едно и също име. Глаголите, които се свързват с Ms: opowiadac, mówic, pisac, dyskutowac, informowac, myslec о czym, отново предполагат пространствена близост както по отношение на предмета на действието, така и по отношение на адресата. Ms, както и С, и особено W (въпреки че само на С безоснователно се приписва дискурсивност и връзка с реципиента) са най-активните в прагматичен аспект падежи. Глаголът dyskutowac може да илюстрира и други пространствени вариации: dyskutowac co (B), dyskutowac nad czym (N), но доминантна според нас е супралативната.
1. 7. Името на wolacz (от woiam - 'викам, призовавам') указва точно функцията на съответната езикова категория, но въпросът е доколко е „легитимен" нейният падежен статут. Образователната практика го популяризира като извънизреченски (екстрафразов) адресатив, т.е. като изцяло прагматична величина с номинативно-експресивна и интенционална функция. Контаминацията на апелативоподобни форми, допълнително
333
замъглява представата за падежния профил на W. Формулни възклицания като: psiakrew, cholera, Boze, Jezus Maria не принадлежат към неговите квалификанти. Независимо от това обаче, както и независимо от факта, че голяма част от формите на W съвпадат с тези на М и че теденцията е М постепенно изцяло да поеме функцията му, флективните адресативи са типични представители на звателния падеж в полския език и са интегрален компонент на изречението, а не вметната част. W онагледява диалогично-комуникативния характер на езика и доказва, че именно този характер, а не неговият абстрахиран идеал, е една от неговите универсалии.
След направеното кратко изложение по темата, бихме обобщили следното:
Преразглеждането на падежните названия в полския език и техният анализ ни дава основание да изразим хипотезата, че традиционните падежи ще се прегрупират според общите си или близки функции, оформяйки съответни субкатегории, подчинени на една обединяваща пространствена макрокатегория. Както преките, така и преносните падежни употреби имат пространствена конфигурация, изразена директно или метафорично.
Падежната редистрибуция ще наложи нови имена на падежите в непосредствена зависимост от пространствено-семантичната им функция. Така не малко традиционни употреби, отнасящи се към различни падежи, ще „се съюзят" в обща субкатегория, която ще излъчи подходящото название.
Използването на латинските названия, които онагледяват именно пространствения характер на падежно стта, и на тяхна база допълването на терминологичния инструментариум, ни се струва разумно за целите на функционалното преразпределение.
Литература
Йелмслев 1935, 1937: Hjelmslev, L. La catégorie des cas. Aerhus: Acta Jutlandica, 1935, t. I-VII, 1; 1937, t.II-IX, 2.
Кемпф 1978: Kempf, Zd. Proba teorii przypadka cz. I. Opole: Polskie Towarzystwo Naukowe, 1978.
Кемпф 2007: Kempf, Zd. Proba teorii przypadka cz. II. Opole: WUO, 2007.
Клеменшевич 1955: Klemensiewicz, Z., T. Lehr-Splawinski, S Urbanczyk. Gramatyka historycznajqzyka polskiego. !955, 403-404.
Токарски 1973: Tokarski, J. Fleksja Polska. Krakow: Wydawnictwo Uniwersytetu Jagiellonskiego, 1973.
Якубински 1953: Якубински, Л. Н. История древнерусского языка. Москва, 1953.
