CC BY
26
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
СЕКУЛАРИЗАЦИЯТА И РАЦИОНАЛНАТА ПАРАДИГМА КАТО ОСНОВА НА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО НАУКА-РЕЛИГИЯ
Любка Бурмова Фирма „ФАР"
SECULARIZATION AND RATIONALIS TIC PARADIGM AS THE BASIS OF THE CONTRADISTINCTION BETWEEN SCIENCE AND
RELIGION Lyubka Burmova „FAR" Company
Abstract
Christianity embraces all man's ideas about the universe and comprises the components of scientific knowledge by the time of the Renaissance. The ever-accelerating scientific and technological revolution displace the traditional arguments of religious belief based on the Holy Tradition; Holy Scripture and divinely inspired authorities and substitutes them with the rationalistic paradigm based only on the positivism of the real facts and its logical interpretation. According to the system of Positivism, religion is considered as a compensatory function of man's insufficient knowledge of the word. In reality, man is limited within the confines of his own mind and is not able to embrace the whole complexity of the universe. Man is incapable of understanding the uncreated nature of God, but God has given him the opportunity to approach to Him by Faith. For man's limited mental resources it is very difficult to reconcile the religion and the rationalistic paradigm both claiming to be categorical. But without this compatibility, the either methodologies of the evidence would be limited.
Keywords: religion, science, positivism, non-essence, rationalistic paradigm
В Античността целият корпус от знания е отразявал едно цялостно възприятие на света, днешната дилема между наука и богословие не е съществувала, тъй като те и двете са говорили на един и същ език и са отразявали един и същ цялостен подход към света. Дилема възниква в първите векове на християнската Църква, когато древните християни е трябвало да приемат едни елементи от интелектуалното и духовното наследство на древността, а други да отхвърлят. По-късно, дилема възниква при зараждането на западноевропейската цивилизация, когато, с появяването на различни течения след 13 век -схоластицизмът (13 в.); номинализмът (14 в.); хуманизмът или Ренесансът (15 в.); Реформацията (16 в.); Просвещението (17 в.), разногласията между науката и религията отново излизат на преден план и се проявяват с пълна сила (Metalinos, 2017). Резултатът е все по-ускоряваща се научно-техническа революция, която променя общественото съзнание до степен, господстващото положение на религията, която на запад е абсолютизирала догматите, отричала и преследвала научните методи за познание, да се заеме от науката, а на религията да се гледа като на нещо ненужно, отживелица или даже нещо вредно за обществото.
В основата на тези конфликти е абсолютизирането на едната или другата
методология на доказателствата. Научният метод се основава на експеримента и наблюдаемости и повторяемостта на резултатите. „Резултатът от един експеримент аз поставям по-високо от хиляди мнения, породени само от въображението" - казва Михаил Ломоносов. Науката формулира хипотези, които се потвърждават или отхвърлят експериментално. Една хипотеза може да се приеме за вярна и да се превърне в научна теория, само когато се потвърждава от всички експерименти, поставени при еднакви условия, и наблюдавани независимо, с повтарящ се резултат, от всички учени. Но ако се предложи дори един единствен повторяем експеримент, резултатите от който не се съгласуват с приетата до тук теория, тя трябва да бъде допълнена, за да обясни и тези резултати или ако това е невъзможно - да бъде отхвърлена. Така се развива науката.
Процесът на секуларизация, изразяващ се в замяната на системата на аргументация, основаваща се на позоваване на източници с непререкаем авторитет (Свещеното Предание и Писание, определенията на църковните събори и съчиненията на отците на Църквата) с рационалната парадигма, основана на позитивизма на фактите и логическата им интерпретация, води до абсолютизиране на рационалната парадигма. В това отношение могат да бъдат посочени многобройни изказвания на едни от най-големите интелектуалци и учени:
„Човек не може да докаже, че Бог не съществува, но науката прави Бога излишен" -Стивън Хокинг, английски астрофизик.
„Който има науката, няма нужда от религия" - Йохан Волфганг Гьоте.
Или подигравателни изказвания: „Църквата е място, където джентълмени, които никога не са били на небето, разказват измислици на тези, които никога няма да отидат там" - Хенри Луис Менкен, американски журналист, критик и лингвист.
Или даже тежки обвинения: „Религията оскърбява достойнството на човека. С религията или без нея, добрите хора ще правят добро, а лошите - зло, но за да заставите добрият човек да прави зло - за това е необходима религия" - Стивън Вайнберг, американски физик, лауреат на нобелова премия.
Следва обаче да се отбележи и това, че великите Нютон и Айнщайн са били религиозни хора. Последният си е давал сметка за ограничеността само на научния подход. Той казва: „Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа".
Независимо от мненията на множество авторитетни учени и интелектуалци, противоречията между науката и религията всъщност са привидни, защото се касае за различни сфери на човешкото познание, които взаимно се допълват. Познанието е стремеж към Бога, дори тогава, когато Го отрича. По думите на архимандрит Георгиус Капсанис „Душата на човека, който е сътворен по образ и подобие Божи (Бит. 1:27), жадува по Бога и желае да се съедини с Него... Всеки от нас е образ на Бога и Бог е негов Първообраз. Образът търси Първообраза и само когато Го намира, получава утеха в Него" (Kapsanis, 2001). Главното, което ни дава Евангелието, не е някаква нова доктрина, а великата възможност за сближаване на човека с Бога. „Аз съм пътят, и истината, и животът" (Йоан 14:6); „Аз съм светлината на света" (Йоан 8:12) - така говори в Новия Завет Иисус Христос, дошъл в този свят да спаси падналото Божие творение - човекът. Науката също е елемент от дадената ни възможност за богопознание.
Древнохристиянската Църква е била изправена пред дилемата: да приеме корпуса знания, получен от Античността или да го отхвърли изцяло. Гностицизмът възприема Античността заедно с научното й богословие и с нейната богословска наука. Спасението на човека се свежда до интелектуални усилия. Християнската църква осъжда гностицизма, а заедно с това и методологията на безусловното възприемане на Античността. Другият подход се изразява в механично отхвърляне на всичко, което идва от Античността и не може да бъде открито в Св. Писание. Най-известният от изразителите на тази традиция, Тертулиан, пише: „Ние не желаем никакви любопитни спорове, след като придобихме Христа Иисуса, не желаем никакви разследвания след радостта от Евангелието!". Тази традиция обаче също не се оказва жизнена, тъй като води много от своите последователи,
включително и Тертулиан, до сектантство. (Kiril, 2017)
Така нито един от тези два подхода не се оказва удовлетворителен, за да реши проблема с възприемането на Античността в християнската традиция. Да изразят аксиомите на християнското откровение на езика на философията се удава на кападокийските отци. Те достигат до синтез между богословието и науката, като използват науката за решаване на богословски проблеми, без да предизвикват конфликт нито с научните методи на своето време, нито с християнското откровение. (Kiril, 2017) Възгледите на кападокийските отци впоследствие помагат на Църквата да се противопостави на учението на крайните ариани Аеций и Евномий, които твърдят, че човешкият ум е способен да познава същността на Бога и да постига божествената природа пълно и адекватно. Отците отхвърлят изцяло този подход към познанието за Бога и за света, който смесва областта на божественото и на тварното. Те правят строго разграничение между областта на нетварното, областта на тварното и изразителните средства на човешкия ум. Тези области наистина се пресичат, но не трябва да бъдат смесвани. Човешкият ум не е способен да познава същността на Бога. Хората могат да познават Бога изключително чрез Неговите действия (évépyeiai) или както се изразява св. Григорий Палама, чрез проявата на Неговите божествени енергии. Но те не са в състояние да постигнат същността на Бога, а само да извикват в паметта общия опит за божествените енергии, получен чрез молитвата и тайнствата. (Kiril, 2017)
Това се отнася не само до областта на божественото, но в значителна степен и до ограничеността на познанието на тварното. Алберт Айнщайн казва: „В сравнение с реалността, цялата ни наука е примитивна и детинска. Но тя е най-ценното, което имаме". Според Карл Маркс „Научните истини винаги са парадоксални, ако се съди на основание на всекидневния опит, който улавя само лъжливата видимост на вещите". Принципна закономерност на процеса на познанието е увеличаването на неопределеността при приближаването към първоосновите на материята (принципа на неопределеност на Хайзеберг, принципа на допълнителност). Тук, като че ли се достига някаква непреодолима граница. Карл Саган пише: „Хората мечтаят за пълна определеност... Но цялата история на науката ... показва, че можем да се надяваме само на постепенно разширяване на знанията, можем да се учим от грешките и по допирателна да се доближаваме към познанието на Вселената, но никога няма да постигнем пълна и окончателна определеност." (Sagan, 1997) Известен оптимизъм проявява лауреатът на нобелова премия, Стивън Вайнберг. В заключението на своята книга „Първите три минути. Съвременни схващания за произхода на Вселената", той цитира седма книга на „Държавата" на Платон, където са описани приковани към стената на пещера затворници, които могат да виждат само сенките, хвърляни на стените на пещерата от предметите, намиращи се във външния свят. Едва когато излизат от пещерата, те постепенно се ориентират и разбират колко по-различен и прекрасен е светът. Може да се каже, че ние също се намираме в такава пещера, приковани от ограниченията на достъпните ни експерименти. За разлика от затворниците на Платон, ние не можем да се измъкнем от нея, но ако дълго и търпеливо се вглеждаме в сенките на стените, то би могло поне да уловим нещо от формите на симетрията, които даже когато са разрушени в представата, давана от сенките, отразяват красотата на външния свят и представляват точни принципи, управляващи всички явления на природата. (Weinberg, 2017)
Думите и мислите са творения на човешкия ум и резултат от съгласието между хората. Те не са дадени от Бога. Творецът на света не се подчинява на сътворените от Него закони на света и затова не може да бъде постигнат и обяснен от нашия разум, който е функция на същите тези закони. Законите на Неговото вътрешно битие за нас винаги ще бъдат парадоксални, даже абсурдни, макар и вътрешно непротиворечиви, но в крайна сметка - непостижими. Абсолютният творец на целия свят, неподвластен на неговите закони, е непостижим за тварите. Можем да се доближим до Него само чрез Откровението на Самия Бог за Себе Си и за Своите дела. Тук науката, или по-точно разумните и логично
произтичащи от нея изводи ни довеждат плътно до нейните граници. Тук логиката отстъпва на вярата. (Timofej, 2017)
От историческа гледна точка, православието не е взело участие в зараждането на днешната западноевропейска цивилизация. За разногласието между вярата и науката допринася научната революция в Западна Европа през 17 в. Вярата във възможността за единство на Бога и света (на тварното и Нетварното) се съхранява в Православния изток, където винаги е доминирал исихазмът (гръбнакът на Светоотеческото предание), тоест аскетико-опитното участие в Истината като общение с Нетварния. По такъв начин, противопоставянето между вярата и науката е псевдопроблем. „Това е така, защото гносеологията на Изток се определя от познаваемия ,обект', който е двояк: Нетварен и тварен. Само троичният Бог е Нетварен. Неговата троичност не се определя метафизично, а се познава опитно. Тварна е Вселената, в която живееем. Вярата е познание на Нетварния, а науката е познание на тварното. Следователно говорим за два различни типа познание, като всеки от тях има свой метод и средства." (Metalinos, 2017)
Св. Григорий Палама често виждал Божествената Светлина; по тази причина той постоянно пише за нетварната Светлина на Бога. (Ierofej, 2017) Богословието е преимуществено духовно познаване на Бога чрез Светлината - „като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината" (Кол 1, 12). Това богословие предлага безпогрешно познаване на Бога и помага на жадуващите и търсещите Бога хора, да удовлетворят стремежа си. Вярващият, който се движи в пространството на свръхестественото познание на Нетварния, не може да узнае нещо на чисто метафизично равнище или да го приеме интелектуално, а само „дълбоко да се докосне" до Бога, бидейки в общение с Него. Точно тук се утвърждава мисията на Църквата като Христово тяло, както и причината за нейното съществуване. В православието свръхестественото богословско познание не е абстрактно и теоретично приемане на „метафизични истини", а опитно съзерцаване на „истински Съществуващия", на свръхсъщностната Троица. (Metalinos, 2017)
За да има успех диалогът между богословието и науката, науката не трябва да преминава границите на тварния свят и в същото време богословието не трябва да отива твърде далеч от света на божественото. Мястото на тяхната безопасна среща се намира на границата между тези два свята. Тъй като самият човек стои на тази граница, то науката и богословието имат общ интерес и следва да полагат общи усилия, за да разберат феномена на човешкия живот и да създават рамки, в които диалогът между тях е възможен и нещо повече - да обогатяват както богословието, така и науката. (Kiril, 2017)
ЛИТЕРАТУРА
1. Ierofej (Vlahos) mitropolit Nevpatskij. „Bogoslovie kak nauka i kak dar". Doklad pered Moskovskoj duhovnoj akademii 20.09.2009 g. [20.11.2017].
<http://www.bogoslov.ru/text/470008.html>.
2. Kapsanis, G. Obozhenieto kato cel na choveshkiya zhivot. S., 2001.
3. Kiril (govorun). Sblizhenie bogosloviya i nauki - svyatootecheskij podhod. [20.11.2017]. <http://www.bogoslov.ru/text/512758.html>.
4. Metalinos, G. Spori li vyarata s naukata. (prevod - K. Konstantinov). [20.11.2017]. <https://dveri.bg/component/com content/Itemid,100796/catid,68/id,11821/view,article/>.
6. Sagan, C. The Demon haunted World. Science as a Candle in the Dark. New York. 1997.
5. Timofey (Alferov). Granicy nauchnogo myshleniya v bogopoznanii. [20.11.2017]. <http://www.scienceandapologetics.org/text/27c.htm>.
7. Weinberg, S. Pervye tri minuty. Sovremennyj vzglyad na proizhovdenie Vselennoj. [20.11.2017]. <http://e-puzzle.ru/page.php?al=stiven_vajnbergpervye_>
Автор: д-р Любка Бурмова (Lyubka Burmova); GSM: +359 889 714 548; e_mail: lyubka.burmova@gmail.com
