CC BY
26
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
Възвръщаемост на инвестициите в човешки капитал гл. ас. д-р Венета Методиева Марковска Университет по хранителни технологии - Пловдив
Return of Investments in Human Capital Head Asst. Prof. Veneta Metodieva Markovska, PhD University of Food Tehnologies, Plovdiv
Abstract: This paper discusses different approaches that can be used to estimate return of investment in human capital. Special care is taken to present drawbacks of standard ROI measures like net present value and internal rate of return, when used for investments in human capital.
Инвестициите в човешки капитал (ЧК) привличат все повече внимание, независимо дали става дума за оценка на общата конкурентоспособност на цяла държава, на различни региони или отделна компания. За да бъде възможно да преценим ефектите от различните политики свързани с натрупването и развитието на умения, познания и възможност за получаване на по-голяма добавена стойност от хората, е необходимо да имаме ясна представа за методите и инструментите измерващи съотношението между вложените средства, време и усилия и получените резултати. По аналог с инвестициите в реални и финансови активи, тук може да говорим за възвръщаемост на вложенията в ЧК, като основополагащите изследвания в тази насока започват още от [1] ,[2] и [3]. Стремежът да бъдат използвани методи за оценка на възвръщаемостта утвърдени в корпоративната финансова практика е едновременно и оправдан (тъй като тези показатели са отдавна известни и свойствата и недостатъците им са познати), така и рискован поради факта, че вложенията в човешкия капитал имат характерни свойства, които ги правят много по-различни от останалите видове инвестиционни алтернативи:
- продължителният период, за който се отнасят инвестициите в ЧК изисква по-сложни техники от дисконтиране на очаквани ползи (за дълги периоди от време е трудно да се прогнозира дисконтов процент);
- човешкият капитал подлежи на „амортизация", но е трудно да бъде определен с точност този процес, поради едновременното въздействие на натрупаните нови компетенции и умения и „изхабяването" на вече разполагаемия човешки капитал;
- част от придобитите в процеса на формиране на човешки капитал умения са фундаментални, а друга част могат да намерят различни приложения. Благодарение на това многообразие е неточно да се разчита на методи за оценка на възвръщаемостта от инвестициите в човешки капитал, които изключват неговата гъвкава употреба;
- при определяне на ползите от формирания човешки капитал е трудно да бъдат отделени точно ефектите постигнати благодарение на неговата употреба от страничните ефекти и случайни колебания. Например, при анализа на получените доходи на един висококвалифициран лекар, трябва да се отчита не само неговият опит, но и текущата пазарна конюнктура и специфични особености (работи в частна клиника или не). Също
така, при засилено търсене на определени професии (ИТ специалисти в България), е възможвно инвестициите в точно определени компетенции и умения да дават по-висока възвръщаемост отколкото вложенията в друг „подтип" човешки капитал.
В редица иеследвания са анализирани типичните методи използвани за оценка на инвестициите в реални и финансови активи, но съотнесени към човеивкия капитал -например вътрешнана нонма на възеръщаемост (IRR) в [4] и [5], нетната настояща стойност в [6] и [7], катто и по-сложни не линейни методи за оценка в [8] . При всеки от тееи методи обаче е налице един иедостаеък - не се отоита гъвкавосттт при изиолзването на ЧК, а тово е една от важжните му характеристики, особено като се отчита факта, че в редица случаи (раз.ира се далеч не всички) „транзакционните" разходи по прехвърлянето на човешкия капитал от една област в друга могат до не бъдат особено високи Втака например един ИТ специалист с достатъчен опит може да се преориентира към друта платформл, програмен език или под-област в рамките на 1-3 месеца, без ди полага извънредни ^илин). За да бъде отра-зен ефекта на разнообразната употреба на натрупаните компетенции е по-удачно да се из-ползват измерители на възвръщаемостта, които съдържат в механизма на изчисляването си изрични оценки за тази гъвкавоае, както и за риска съпътстващ инвестициите в ЧК. В този тенст са разгледани качествата на метода за оценка на ре ални опции, като алтернативе на традицароните показатели за възвръщаемост, като вътрешна норма на лънвръщаомост или просто камулативна възвръщаемост изчислена върху определен период . Подробна информация за снщността на реалните опции и меродите за тяхната оценка, с помощта на модела на Блак-Шоулс или двоични дървета, може да бъде намерен а в [9] . Основното предимство на опцоите, като аналитичен инструменте е, че те вкаючват явно различните възмолсности и освен числен показател дава п]кедстава за „пътя" по който (ей се двилсил един рационолен икономиче ски субект в процоаа на формиране и развитие на човешкия капитал. Така например, мидела на Mincer [1] включва ограничен брой фактори показани в уравнение (1):
Цу*,х) = 1п(уо) + rS + + 132Х2,
където S е броят на годините прекарани в обучении, Х е броят на гадините натрупан опит, е базисния доход на индивнд без обучение и опит, е осреднената цена на финансирнне на обучението, а и са параметри на уравнението (най-често оценяаани с помощта на линейна региесия на база съществуващи исторически данни). (Рсвен промята на коефициентите (в резолтат на промени в иIcoномIсческит" условия) и центта на финансиране на обучението, този модел не предполага никаква гъвкавост или ди фертнциация в рамките на близки по рода си компетенции. При подхода базиран на реални опции е възможно да се реализират подобрения в праосса на оценяване на възвръщаемостта на човешкия капитал в три посоки:
• аотвръщаемостта може да се оценя на етапи (а това предполага по-голяма точност и по-малък хоризонт напред в рамките на който трябва да се оценяват промените о икономиче ската обстановка);
Оценката на инвестициите в чоаешки капитал на отделни етапи позволява не само да се постигне по-добра оценка на възврэъщаемостта, но и дна се съобрази целият процес с реалните избори, пред коино с е изправя всеки един икономически агент. Така например, ако трябва да с е оценят инвесоициите в човешки капитал, свързани с фирмнното обучение, то използването на реални опции може да отговори много точно на ситуации при които целият персонал минава базисно о°учение, а след това може да избира (или да бъде формално принуден да променя избора си) определени аспекти в дейнестта на компанията, в които да се специализира. Ако отчетем, че с напредването на процеса на формиране на компетенции хората могат да правят по-добре обосновани и по-точни преценки за собствените си интереси и възможности, то обвързването на инвестициите в човешки капитал с една единствена възможна пътека на развитие (както го правят показатели като нетпо настояща стойност и вътрешна норма на възвръщаемост) ще довеще до подценяване на ценността
135
на тези инвестиции, с всички негативни последици от това (най-вече в дългосрочен план).
• с помощта на портфейл от опции могат да се моделират по-точно сложни ситуации, които са близо до реалния избор, пред който се изправят хората.
Много често организациите и отделните икономически агенти са изправени пред сложни възможност, като изборът на най-подходящата за тях не е лесен, или зависи от множество източници на несигурност. Стандартните показатели за оценка на инвестиционни алтернативи не са създадени да се справят успешно с подобни ситуации, откъдето и тяхната надеждност намалява. С помощта на опциите може да се моделират отделните възможности, а накрая и цялата комплексна ситуация, пред която сме изправени може да се представи като портфейл от различни опции.
• както при всяка една инвестиция, влагането на средства във формирането и развитието на човешки капитал е съпътствано с различни рискове. Оценката базирана на опции позволява тези рискове да бъдат явно дефинирани и включени в процеса.
Оценката на риска, както и определянето на различните видове риск свързани с инвестициите в човешки капитал е тема, която заслужава подробно описание. Въпреки че използването на опции при оценка на инвестициите в човешки капитал позволява интегрирането на различните видове риск, то проблемите свързани с тяхната точна оценка и представяне остават и са независими от методите за намиране стойността на отделните опции (възможности за гъвкава реакция според променените икономически условия).
Заключение
В този доклад са представени различните възможности за оценка на възвръщаемостта на инвестициите в човешки капитал. Специално внимание е отделено на използването на анализ на реални опции в този процес, което позволява да се постигнат по-добри резултати и по-точна оценка за възвръщаемостта на инвестициите в човешки капитал. Използването на опции позволява при оценка на резултатите от формирането и развитието на човешкия капитал да се включат много повече фактори и да се създадат много по-близки до реалността ситуации и модели.
Използвана литература
[1] J. Mincer, „Investment in human capital and personal income distribution," The Journal of Political Economy, том 66, № 4, pp. 281-302, 1958.
[2] T. W. Schultz, „Investment in human capital," The American Economic Review, том 51, № 1, pp. 1-17, 1961.
[3] G. S. Becker, „Investment in human capital: A theoretical analysis," Journal of Political Economy, том 70, № 5, pp. 9-49, 1962.
[4] A. F. Garcia-Suaza, J. C. Guataqu, J. A. Guerra и D. Maldonado, „Beyond the Mincer equation: the internal rate of return to higher education in Colombia," Education Economics, том 22, № 3, pp. 328-344, 2014.
[5] M. Bhuller, M. Mogstad и K. G. Salvanes, „Life Cycle Earnings, Education Premiums and Internal Rates of Return," webmeets.com, 2013.
[6] C. B. P. F. S. D. Percival Jennifer C., „Return on investment for workplace training: the Canadian experience," International Journal of Training and Development, том 17, № 1, pp. 2032, 2013.
[7] A. M. E. N. E. A. E.V Maksutina, „Assessment of economic efficiency of investments into the human capital in modern conditions," Life Science Journal, том 11, № 6, pp. 376-379, 2014.
[8] S. W. a. D. T. a. T.-A. R. Polachek, „Heterogeneity in the Production of Human Capital," IZA Discussion Paper No. 7335., 2013.
[9] T. E. Copeland и V. Antikarov, Real Options: A Practitioner's Guide, New York: Texere, 2001.
136
