CC BY
22
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т. XVIII. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVIII, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine Session, 5-6 November 2015.
МЕНИДЖМЪНТ НА ХРОНИЧНА ОБСТРУКТИВНА БЕЛОДРОБНА
БОЛЕСТ - МНЕНИЕ НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИ ЛЕКАРИ Теодора Димчева1, Гергана Форева2, Радост Асенова2, Нонка Матева1 хКатедра по Медицинска информатика, биостатиктика и е-обучение, 2Катедра по Здравен мениджмънт, икономика на здравеопазването и
обща медицина,
Факултет по Обществено здраве, Медицински университет-Пловдив
MANAGEMENT OF CHRONIC OBSTRUCTIVE PULMONARY DISEASE - GENERAL PRACTICE OPINION Teodora Dimcheva1, Gergana Foreva2, Radost Asenova2, Nonka Mateva1
department of Medical Informatics, Biostatistics and e-Learning,
2Department of Health Management, Health Economics and General Medicine, Faculty of Public Health, Medical University-Plovdiv
Abstract
The Chronic Obstructive Pulmonary Disease (COPD) is the fourth leading cause of chronic morbidity and mortality worldwide. The aim of the present study is to explor the experiences and opinions of general practitioners (GPs) about the organization of the healthcare delivery for patients with COPD. The qualitative research was performed by means of focus group, with 21 participants - GPs. The survey results show the main shortcomings in the management of COPD: overall Organizational Leadership in Chronic Illness Care does not exist or there is a little interest; effective Behavior Change Interventions and Peer Support for are not available; improvement Strategy for Chronic Illness Care is ad hoc and not organized or supported consistently; involvement of Specialists in improving Primary Care is primarily through traditional referral. The incurred conclusions contribute to improve the overall process of monitoring and care of patients with COPD.
Keywords: Chronic Obstructive Pulmonary Disease (COPD); General practitioners (GPs); Management of chronic non-communicable disease
Въведение
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един от най-сериозните проблеми на здравеопазването в световен мащаб. По данни на Световната здравна организация около 10% от населението на планетата страда от заболяването, като всяка година се регистрират близо 3 милиона смъртни случаи. Счита се, че до 2020 година ХОББ ще бъде третата водеща причина (след сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт) за умиранията сред населението [1].
ХОББ е социалено значим проблем. Тя е предотвратима и лечима, но не излечима. Макар болните да не могат да бъдат напълно излекувани, ранната диагноза и съвременното лечение могат съществено да повлияят на хода на заболяването. При правилното управление на болестта, водеща роля имат правилната и навременна диагноза, лечението на пациентите
с ХОББ води до значително намаляване на усложненията и необходимости от болничен престой, като същевременно се повишава качеството на живот [2].
Интегрираният модел при управлението на хроничните заболявания има за цел да намали общия риск във високорисковите групи, както и да се осигури адекватна медицинска помощ чрез насърчаване на ранното откриване на случаи с помощта на наличните стратегии и технологии, както и чрез предоставяне на качествени здравни услуги [3,4].
Чрез ефективен план за управление на ХОББ се постигат оптимални резултати. Той включва четири области:
(1) оценка и наблюдение на болестта;
(2) намаляване на рисковите фактори;
(3) поддържане на стабилна ХОББ;
(4) управление на обострянията.
Основните цели при ефективното, оптимално управление на ХОББ са:
• предотвратяване на заболяването;
• облекчаване на симптомите;
• подобряване на здравният статус;
• профилактика и лечение на усложненията;
• предотвратяване и лечение на обострянията;
• намаляване на смъртността.
Тези цели трябва да бъдат постигнати с минимални странични ефекти от лечението, представляващи особено предизвикателство при пациенти с ХОББ, където съпътстващите заболявания са често срещани. Степента, до която може да се реализират тези цели варира в зависимост от всеки отделен пациент [5,6].
Настоящото проучване има за цел да изследва опита и мнението на общопрактикуващи лекари (ОПЛ) относно организацията на предоставяне на здравни грижи за пациенти с ХОББ.
Материал и методи
Качествено проучване във фокус група е проведено в рамките на семинар на тема „Управление на грижите за пациенти с ХОББ", състоял се през месец септември 2015 г., сред 21 ОПЛ - специализанти по „Обща медицина" към Медицински университет - Пловдив.
За целта е използван оригинален инструмент ACIC 3.5 (Assessment of Chronic Illness Care), създаден от The MacColl Center for Health Care Innovation, за оценка на грижите за хронични заболявания. Въпросникът включва седем панела от въпроси отнасящи се до: 1) Организацията на предоставяне на грижите в здравната система; 2) Връзки в общността; 3) Подкрепа на пациенти за самоуправление на състоянието им; 4) Подкрепа при вземане на решение; 5) Организация на системата по предоставяне на грижите; 6) Информационна система; 7) Интегриране компонентите на „Модела за грижи за хроничните заболявания".
Обработката на данните е извършена с помощта на софтуерни продукти SPSS 19.0 и MS Excel for Windows.
Резултати и обсъждане
Резултатите от проучването позволяват да се оцени качеството на обгрижването на хронично болни пациенти и да се изясни какво включва ефективната система за грижи за хронично болни.
Посоченият среден брой пациенти за 2015 г. от ОПЛ е 1554 души, от които 2% (535) са с ХОББ.
Управлението на програми за хронично болни може да бъде по-ефективно когато цялостната организация на здравната система е ориентирана към грижите за хроничните заболявания [7]. В часта отнасяща се до организация на предоставяне на здравните грижи близо половината от анкетираните 47,6% са отговорили, че липсват организационни центрове за пациенти с ХОББ, особено в малките населени места. Близък до този процент - 40% е и
27
виждането им относно стратегията за подобряване на грижите за хронични заболявания, която се прави в движение и не е организирана или последователно поддържана, най-често се използва подход, при който проблемите се решават когато възникнат.
Връзките между здравната система и ресурсите в общността играят важна роля в управлението на ХОББ. На въпроси свързани с компонентите от тази част на въпросника, респондентите са отговорили по следният начин: 28,6% отбелязват липсата на регионални здравни планове, които понастоящем не координират наръчниците и не оценяват качеството или ресурсите за грижи за хронични заболявания на практическо ниво; 38,1% посочват, че свързването на пациентите с външните за здравната система ресурси е ограничено до списък с различни достъпни ресурси в общността.
Ефективните програми за управление на хроничните заболявания изискват предоставящите услугите да имат достъп до базирана на доказателства информация, за да подкрепят пациентите при вземането на решения [8,9]. Това включва базирани на доказателствата наръчници и протоколи [6], специализирани консултации, обучение и мотивиране на пациентите да бъдат активни и да споделят доколко ефективни са терапиите [10]. 38% от анкетираните смятат, че информирането на пациентите за указанията в съвремнните наръчници по отношение на хроничните заболявания се случва само при поискване или чрез публикации.
Приемствеността и комуникацията с пациентите в период на преход от едно състояние в друго са от съществено значение, особено когато пациентите са лекувани за обостряния, за да се поддържат текущите схеми за лечение и своевременно да се реагира на промените в дихателната и физическа активност на пациентите. Тревожен е фактът, че 57% от анкетираните посочват липсата на ефективна подкрепа от страна на ОПЛ при подпомагането на пациентите и техните семейства за справяне с предизвикателството да се живее с хронично заболяване и намалявена на усложненията и симптомите. За съжаление у нас при включване на тесните специалисти в подобряване на първичните грижи, комуникацията между ОПЛ и тях се осъществява само чрез размяна на болнични талони, а според 43% от анкетираните липсва такава.
Ефекитвното управление на хроничните заболявания е повече от простото добавяне на допълнителни интервенции към настоящата система, фокусирана върху грижите за остри състояния. Като същаствен недостатък при организацията на проследяването (диспансеризацията) на пациентите с ХОББ, 19% посочват липсата на гъвкавост в системата, ограничена по време и брой прегледи. 28,6% от ОПЛ не планират консултациите на пациентите. Планираните и проактивни грижи могат да доведат до по-добро качество на живот и подобряване на здравните резултати за хората с хронични заболявания в частност и на тези с ХОББ.
Заключение
Оценката на грижите за пациенти с хронични заболявания ще позволи по-пълното разбиране на специфичните потребности и повишаване ефективността на клиничния мениджмънт.
Очерталите се при анализа и интерпретарияцата на данните бариери и недостатъци в основните области при обгрижването на пациенти с ХОББ, показват потребността от подобряване на качеството на цялостния процес на проследяване и обгрижване. Управлението на хронични заболявания не се фокусира върху отделни интервенции, а представлява координираща грижа, която гарантира, че хронично болните ще получат необходимата им подкрепа в подходящо време.
Библиография
1. National Heart, Lung and Blood Institute, NIH WHO. Global Initiative for Chronic Obstructive Lung Disease. 2014;(UPDATED 2013):1-128.
2. Celli BR, MacNee W, Agusti a., Anzueto a., Berg B, Buist a. S, et al. Standards for the
diagnosis and treatment of patients with COPD: a summary of the ATS/ERS position paper. Eur Respir J [Internet]. 2004;23(6):932-46. Available from: http://erj.ersjournals.com/cgi/doi/10.118 3/09031936.04.00014304
3. Gold. Global Srategy for the Diagnosis, Management, and Prevention of Chronic Obstructive Pulmonary Disease. Glob Initiat Chronic Obstr Lung Dis. 2015;
4. Kaplan A. The COPD Action Plan. Can Fam Physician. 2009;55(1):58-9.
5. Walters J. COPD diagnosis, management text. Aust Fam Physician [Internet]. 2010;39(3):100-3. Available from: http://www.racgp.org.au/download/documents/AFP/2010/ March/201003walters.pdf
6. Cave AJ, Atkinson L, Tsiligianni IG, Kaplan AG. Assessment of COPD wellness tools for use in primary care: An IPCRG initiative. Int J COPD. 2012;7:447-56.
7. Bellamy D, Bouchard J, Henrichsen S, Johansson G, Langhammer A, Reid J, et al. International Primary Care Respiratory Group (IPCRG) Guidelines: management of chronic obstructive pulmonary disease (COPD). Prim Care Respir J [Internet]. General Practice Airways Group; 2006;15(1):48-57. Available from: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16701758
8. Bourbeau J, Sebaldt RJ, Day A, Bouchard J, Kaplan A, Hernandez P, et al. Practice patterns in the management of chronic obstructive pulmonary disease in primary practice: The CAGE study. Can Respir J. 2008;15(1):13-9.
9. Bourbeau J, van der Palen J. Promoting effective self-management programmes to improve COPD. Eur Respir J [Internet]. 2009;33(3):461-3. Available from: http://www.ncbi. nlm.nih.gov/pubmed/19251792
10. Fromer L. Implementing chronic care for COPD: Planned visits, care coordination, and patient empowerment for improved outcomes. Int J COPD. 2011;6(1):605-14.
Адрес за кореспонденция:
Теодора Димчева
Медицински университет - Пловдив
Факултет по Обществено здраве
Катедра по „Медицинска информатика, биостатистика и електронно обучение"
бул. Васил Априлов 15А
4002 Пловдив
e-mail: teodora.dimcheva@abv.bg
