CC BY
13
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
ЛУДОСТТА КАТО СВЪРЗВАЩ ЕЛЕМЕНТ В КОМПОЗИЦИЯТА НА АНДРИЧЕВОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ „ВРЕМЕТО НА АНИКА"
Ина Кукунджиева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
MADNESS AS A JOINING ELEMENT IN THE COMPOSITION OF "ANIKAS TIMES" OF IVO ANDRIC
The present article focuses on the connection between the different stories, included in "Anika's Times" of Andric. The main two parts are related with the memories of the people, who, talking about the mental disorder of their priest, recall events from the times of his greatgrandfather. Aim of this publication is to prove that there is an element, that bonds the two parts more strongly - the motif of the struggle between madness and logic, between the irrational impulses, aroused by women in men, and rational inhibitions. Even if we explore the smaller stories, related to the main by analogy (the story about Tiana) or causality (the pre-history of Mihailo, the introductions of Ali Beg and Salko Hedo), we would see that all of them bear the grain of the uncontrollable mans desire for a woman.
„Времето на Аника" е произведение, което излиза в един сборник с друга творба, която засяга лудостта, а именно „Мара - любовницата на везира". За разлика от нея, в разглеждания разказ композицията оставя усещането за хлабавост. Нишката на разказа се тъче от говорещите хора и от техните приказки, има идентификация на повествователя с тях - той преразказва това, което те си говорят. Тази е и причината нанизването на двете истории - за поп Вуядин и Аника - да изглежда асоциативно и нецеленасочено. Поради тази причина остава усещането, че цел на тази не особено стегната композиция е самото говорене - един непрекъснат низ от истории, който няма начало и край, а повествователят просто се вглежда в две брънки от него.
При изследване структурата на тази творба, се забелязва, че сюжетът е изграден по такъв начин, че историята да запазва причинно-следствените връзки (например любовната връзка на Михайло в младините му обяснява странното му отдръпване от Аника), а от друга - позволява синтез на няколко разказа в един на принципа на аналогията (разказа за Тияна). Този метод на изграждане на разказа препраща изключително към основата в различието между линейното и цикличното мислене, което се среща при Андрич - схващането на времето като права линия с каузално сцепление и като спирала, пречупена по аналогия, която свързва сходните събития. Така и тук историите се свързани причинно-следствено, но и по прилика.
Историята за поп Вуядин бележи началото на новелата. Повествователят рисува детайлния му патологичен портрет. Свещеникът притежава ясно съзнание за това какво паството му очаква от него и за това какъв е характерът му всъщност. Невъзможността да се промени, тежките лишения на вдовишкия живот и необходимостта да крие своето
раздвоение между своята същност и демонстрирания пред другите образ го довеждат до етап на воайорство и в крайна сметка до лудостта.
Въпреки че героят има самосъзнание за това какъв е и какъв трябва да бъде, този факт не променя ориста му, която е подобна на съдбата на много от Андричевите герои - да бъдат ситуирани, да не могат да променят съдбата си, нито себе си. Така и поп Вуядин не може да се приспособи към ролята на свещеник и тази му неспособност го отдалечава все повече от енориашите му и от фикционалната реалност. Дадена е и гледната точка на хората - как те го виждат, как изглежда психическата му пред-болест в техните очи, но и какво всъщност се случва вътре в него. Както в „Мара - любовницата на везира", така и тук лудостта е един естествен край, когато конфликтът между човека и обществото назрява и не може да бъде решен, когато героят не може да се промени, нито колективът.
Полудяването на поп Вуядин става бележито събитие за говорещите хора от разказа, то ознаменува едно цяло лято. Покрай тази случка те започват да си спомнят за дядото и прадядото на свещеника и за историята с Аника.
Героите във фокуса на втория разказ са Аника и Михайло. Героинята обаче не е детайлно изследвана. Тя е интересна само като явление, своенравно и дръзко, което чрез мъжките нагони успява да се наложи над цял град и да предопределя събитията в него, но повествователят не проследява промените в съзнанието й. Андрич предпочита много повече да показва жертвите, наивните и малките герои. Така и Аника, макар и централна фигура, около която се задвижва втората част на разказа, се оказва по-скоро мотивировка за случващото се (семейните кавги, разговорите, промените в схващанията на народа, струпването на мъжете, разприте между тях, страха у хората), отколкото център на внимание (обратно например на психологично-сетивното съсредоточение на разказвача върху Мара).
Михайло, чужд за общността, след шест години успява да впише себе си в обществото на малкия град чрез доброто си материално положение и привичните за града дейности. Героят обаче се оказва душевно болен. Той е преживял тежка психологическа травма в миналото, ставайки съучастник на своята любима в убийство. И той, подобно на Мара и поп Вуядин, носи семето на лудостта си, което трябва да прикрива от хората. С ума и хладнокръвието си успява да избегне опасните ситуации и обезумяването си, но това не смекчава трагизма му. Неговата съвест го измъчва и затваря „вратите към щастието". Повествователят изобразява подробно патологичните изменения в съзнанието му и борбата му да оцелее и не загуби разсъдъка си. Не случайно след тежките за Михайло сцени, героят излиза и потапя ръцете си в студената вода на външните чешми. Водата в разказа е свързващият го елемент с реалността. Повествователят изследва вътрешното състояние на Михайло, а не на главната героиня, при която се случват също неочаквани и необратими метаморфози. През цялото време Аника е наблюдавана отстрани, а героят - отвътре, защото той е слабият герой, който се бори с живота и за живота си.
Михайло е една жертва на женските планове и житейските събития, същество, което е притискано от желанията и съвестта. Героят обаче е и силният, който успява да се адаптира и да запази своя разум. Неговата борба между лудостта и логиката напомня много за фигурата на поп Вуядин от първата история.
Освен това повествователят прави подробен психологически портрет и на двамата герои, показва патологичните изменения. И двете части на разказа са свързани с герои, в които зрее конфликт между ирационалните подтици и рационалните задръжки, между лудостта и разума. И при двамата лудостта е свързана с жените, с липсата им и порива към тях. Това много повече ги сродява, отколкото генетичната връзка между Мелантие и Вуядин. И ако се вгледаме в по-малките истории, които се добавят към основната по аналогия (тази за Тиана) или допълват информацията във връзка с героите (тази за Михайло, за Али бег, ценителя на женската прелест, за Салко Хедо, който от опит знае да не се задълбочава в
престъпления, в които за замесени жени), всички те имат за център подсъзнателния, нeконтролирyeм порив към жената, при някои се появява желанието да могат да я владеят, при други - страхът от това, че не я разбират. В този смисъл привидните връзки - родството, подобието, кayзaлносттa свързват логично творбата. Тя обаче добива пълен интегритет само на подсъзнателно ниво, там, където инстинктите започват да шептят.
