CC BY
11
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФОСФОЛИПИДНИЯ СЪСТАВ НА ПАМУЧНИ МАСЛА, ПОЛУЧЕНИ ОТ БЪЛГАРСКИ СОРТОВЕ ПАМУК
М. Перифанова Университет по хранителни технологии, Пловдив, България
Investigation of phospholipid composition of cotton oils from Bulgarian varieties cottonseeds
Abstract
There is investigated the phospholipid composition of cotton oils, derived from six Bulgarian varieties of cotton seeds. The amount of phospolipids in all of the investigated oils is less than in the foreign cotton varieties. In all of the samples the predominant fraction is phosphatidylholine. Its quantity is higher than in the oils from foreign varieties.
Въведение
Основните биологично активни компоненти, съпътстващи растителните масла са фосфолипиди, стероли и токофероли.
Фосфолипидите са едни от най-важните съпътстващи растителните масла вещества с физиологично действие. Те имат и изразено антиоксидантно, а в някои случаи и прооксидантно действие [14].
Количеството на фосфолипидите в суровото пресово памучно масло се движи в широки граници от 0,48 до 1,96 % стеароолеолецитин. Това се обяснява с различното качество на семената, почвено - климатичните условия и сортовите особености, както и от режима на провеждане на пресоването [3, 6, 7, 8, 10].
Cherry и Gray [11] изследват индивидуалния фосфолипиден състав на памучни масла от американски сортове памук - госиполови и безгосиполови. Те установяват, че няма съществена разлика в техния състав, който се състои от фосфатидилхолин - 23,16 - 28,60 %, фосфатидилетаноламин 13,46 - 19,3 %, фосфатидилинозитол 10,10 - 13,41 %, фосфатидил диглицериди - 7,62 %, фосфатидни киселини - 2,38 %, лизофосфатидилхолин - 4,12 - 6,20 %, фосфатидилсерин - 22,00 %, а останалите 12 - 13 % до 100 % са неидентифицирани.
Според Vijayalakshmi и съавт. [15] изследваните от тях памучни масла съдържат във фосфолипидната фракция фосфатидилхолин - 33,00 %, фосфатидилетаноламин - 22,00 %, фосфатидилинозитол -37,00 %, а останалите 8,00 % са неидентифицирани.
В научната литература липсват данни за общото количество на фосфолипиди и индивидуалния им състав в памучно масло, получено от български сортове памук.
Материали и методи
За провеждане на изледванията са използвани памучни семена от шест български сорта
памук, предоставени от Института по памука и твърдата пшеница - гр.Чирпан: Чирпан 539, ML240, Авангард 264, Бели Искър 800, Перла 267 и Вега 412 - реколта 2005 г.
Получено е масло от семената като екстракцията е проведена с диетилов етер в лабораторни условия в апарат на Soxlet за 12 h [9].
Общото съдържание на фосфолипидите в памучното масло е определено спектрофотометрично при 700 nm, след минерализиране на маслото със смес от перхлорна и сярна киселина 1:1 (минерализиращ реактив) [4].
Фосфолипидният състав на памучно масло е определен като фосфолипидите са изолирани от останалите липидни компоненти [12], след това с помощта на двупосочна тънкослойна хроматография са разделени. След развиване на хроматограмата петната на индивидуалните фосфолипиди са идентифицирани чрез напръскване със специфични за отделните фосфолипидни групи реагенти [2, 13]:
- Реактив на Драгендорф - за фосфолипиди със свободна холинова група (фосфатидилхолин, лизофосфатидилхолин, сфингомиелин);
- Нинхидрин - за фосфолипиди със свободна аминогрупа (фосфатидилетаноламин, лизофосфатидилетаноламин, фосфатидилсерин);
- Реактив на Шиф - за фосфатидилинозитол.
За допълнително идентифициране са използвани RF - факторите на отделните индивидуални фосфолипиди, които се сравняват с RF - факторите на съответните свидетели.
Количественото определяне на индивидуалните фосфолипиди е извършено спектрофотометрично при 700 nm, след минерализирането им със смес от перхлорна и сярна киселини 1:1 и цветна реакция с молибденов реактив [5].
За статистико - математическа обработката на данните е използван софтуер Sigma Plot 2002 и Microsoft Excel 2003. При статистическата обработка е използвано ниво на доверие а=0,05 [1].
Резултати и обсъждане
Общото съдържание на фосфолипиди в изследваните масла е предстваено в табл.1. Данните показват,че стойностите на този показател са от един и същ порядък, като най-ниско е при маслото от сорта стандарт Чирпан 539 - 0,49 %, а най-високо при сорт Вега 412 - 0,54 %. Маслото от българските сортове се характеризира с едно сравнително ниско съдържание на фосфолипиди в сравнение с цитираните в литературата данни за този показател (0.48 - 1.96 %).
Таблица 1 Съдържание на фосфолипиди в български памучни масла
Сорт Показатели Чирпан 539 ML 240 Авангард 264 Бели Искър 800 Перла 267 Вега 412
Фосфолипиди,% 0,49±0,03 0,51±0,02 0,53±0,03 0,50±0,02 0,52±0,02 0,54±0,02
Получените данни за индивидуалния състав на фосфолипидната фракция на памучните масла са представени в фиг.1. Резултатите показват, че във фосфолипидната фракция преобладава основно фосфатидилхолин (42,53 - 60,46 %), което е типично и за изследваните в литературата памучни сортове, но количеството им е минимум два пъти по-ниско (23 -28 %) от това във всички българските сортове. Количеството на фосфатидилинозитол при сортове Чирпан 539 (24.51%), Перла 267 (28.51 %) и Вега 412 20
(23.54 %) е сравнително по-високо от това на цитираните в литературата данни (10.10 -13.41 %). Данните за фосфатидилетаноламин (7,67 - 15,60 %) не се различават съществено (13.46 -19.3 %). От изследванията се вижда, че единствено при маслото от сорт Чирпан 539 е установено наличие на сфингомиелин. При маслата от сортове МЬ 240, Бели Искър 800, Перла 267 и Вега 412 е налице фосфатидилдиглицерол, който отсъства при маслата от сорт Чирпан 539 и Авангард 264. Количествата му са близки до установени при някои от чуждите изследвания (7.62 %). Количеството на лизоформите (лизофосфатидилхолин и лизофосфатидилетаноламин) е най-малко при маслата от сортове Авангард 264 и Вега 412 в сравнение с останалите, при които големи различия не се наблюдават.
Фосфолипиди в памучно масло
] Чирпан 539
□ Авангард 264
] Бели Искър800
] Перла 267
Вега 412 Перла 267 Бели Искър800 Авангард 264 1М_ 240 Чирпан 539
ФХ ЛФЕА ФИ ЛФХ ФС ФЕА ФК СМ ФДГ видове фосфолипиди
□ 1М_ 240
60
%
Фигура 1 Индивидуален състав на фосфолипната фракция на български памучни масла
ФХ - фосфатидилхолин; ЛФЕА -лизофосфаттидилетаноламин; ФИ -фосфатидилинозитол; ЛФХ-лизофосфатидилхолин; ФС - фофатидилсерин; ФЕА - фосфатидилетаноламин; ФК - фосфатидни киселини; СМ - сфингомиелин; ФДГ -фосфатидилдиглицерол
Фосфатидилхолинът участва във всяка клетъчна структура и е най-ценен от фосфолипидната фракция. В сравнение с литературни данни за слънчогледово масло -линолов тип (30 - 32 %) [14], неговото количество в изследваните масла е по-високо. То е по-високо и от цитираните в литературата данни за чужди памучни масла (23.13 - 28.60 %) [11, 15].
Изводи
1. От изследваните памучни масла от шестте български сорта памук маслото от сорт Чирпан 539 е с най-ниско съдържание на фосфолипиди (0,49 %), което е по-ниско от известните в литературата данни за чужди сортове.
2. Във фосфолипидния състав на маслата от изследваните сортове преобладаващ е фосфатидилхолинът - 60,46 %.
Литература
1. Алексеев Е., В. Пахомов - Моделирование и оптимизация технологических процессов в пищевой промышленности, Москва, Агропромиздат, 1987.
2. Арутюнян Н., Е. Корнена, E. Мартовщук, А. Мосян, Е. Аришева - Химия жиров (лабораторный практикум), Санкт - Петербург, Изд. Гиорд, 2004.
3. Арутюнян Н., Е. Корнена , Е. Нестерова - Рафинация масел и жиров, Санкт-Петербург, Изд. Гиорд, 2004.
4. Бешков М., Л. Иванова - Определяне на фосфолипиди в липидни смеси, Научни трудове ВИХВП, т.20, 1972, св.3, 231 - 234.
5. Бешков М., Е. Карова, И. Мургов - Ръководство за упражнения по микробиология, София, Изд. "Земиздат", 1986.
6. Кодыров С., Т. Черненко, A. Умаров - Исследование масел новых сортов хлопчатника, Масло-жировая промышленность, 1971, №11, 15 - 16.
7. Сирадзе М., А. Белова, С. Волотовскаям - К вопросу о качестве нерафинированного хлопкового масла, Масло-жировая промышленность, 1985, № 7, 15 - 19.
8. Стерлин Б. - О гидрофильных свойствах фосфатидов растительных масел, Труды ВНИИЖ, т 22, 1961, 100 - 107.
9. Хаджийски Ц., М. Перифанова-Немска - Производство на растителни масла (Ръководство за лабораторни упражнения), ВИХВП, Пловдив, 1994.
10. Cherry J. - Cottonseed oil, Journal of the American Oil Chemists' Society, v.60, 1983, №2, 360 - 367.
11. Cherry J., M. Grey - A review of lecithin chemistry an gladnless cottonseed as a potential commercial source, Journal of the American Oil Chemists' Society, v.7, 1981, 903 - 912.
12. Folch M., M. Kees, G. Stanley - A simple method for isolation and purufucation of total lipids from animal tissues, Journal of Biological Chemistry, v. 226, 1957, 492 - 498.
13. Kates M. - Techniques of lipidology, American Elsevier Publ.Co., New York, Elsevier Publ., 1972.
14. Pokorny J., L. Poskocilova, J. Davidek - Effect of phospholipids on the decomposition of lipid hydroperoxides, Nahrung, v. 25, 1981, 29 - 31.
15. Vijayalakshmi B., S.Venkob Rao, K. Achaya - The Nature of cottonseed phospholipids, Fette, Seifen Anstrichsmittel, v. 74, 1972, 404.
