CC BY
82
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ХЕРАЛДИЧЕСКИЯТ СИМВОЛ НА ОРЕЛА И ЗНАЧЕНИЕТО МУ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИДЕЯТА „МОСКВА - ТРЕТИ РИМ"
Мина Стойнова
ПУ „Паисий Хилендарски"
ГЕРАЛЬДИЧЕСКИЙ СИМВОЛ ОРЛА И ЕГО ЗНАЧЕНИЕ ДЛЯ РАЗВИТИЯ ИДЕИ „МОСКВА - ТРЕТИЙ РИМ"
Мина Стойнова ПУ „Паисий Хилендарски"
Резюме: В настоящей статье рассматривается идея „Москва - Третий Рим" как религиозная, духовная, экономическая и политическая концепция, отраженная в символах государственной власти. Орел является не только символом власти, силы, господства, верховенства, свободы, отваги и вообще царственого происхождения, но является и значимым фактором для развития концепции „Москва - Третий Рим", которая существует в российской культурной традиции как смысловая основа мессианских представлений о роли России, о ее религиозно-политическом значении и приеемствености по отношению к Византии.
Общовалидно е схващането за образа на птицата като символ на духовното възраждане на човешката душа, представяща стремежа й към безкрайността на абсолютного, вечното, духовното, истинното. Още от древни времена птицата е изразител на насочения поглед на човека към простора, към необятното, свързана е със соларната символика, черпи силите и мощта си от силата на слънцето. В руската хералдична традиция образът на орела е свързан с проявленията на абсолютного - с властта, с мощта и с върховенството и е опит да бъде онагледена пряката приемственост с Византия, намерила своя най-категоричен израз в изграждането на средновековната концепция „Москва - Трети Рим".
Орелът и руското културно пространство
Култът към орела, който възниква като древен езически символ, отразяващ прекло-нението на хората към стихията на въздуха (небето) и огъня и светлината (слънцето), с течение на времето в руската културна традиция постепенно изгубва изконната си езическа натовареност и придобива ново съдържание, свързано със сливането на имперското, държавническото и християнското, вечното в едно общо цяло. Двуглавата същност на руския орел символизира евразийския характер на Руската империя, онагледява едновременното обръщане и към Европа, и към Азия, и към Запада, и към Изтока, изразява най-ярко пространствеността, необятността не само на географските пространства, но и на мисловните такива, както отбелязва Бердяев: „ В душата на руския народ е останал силен природен елемент, свързан с необятността на руската земя, с безграничността на руската равнина. За руснаците природата, стихийната сила е по-силна, отколкото за западните хора... Руските историци обясняват деспотичния характер на руската държава с тази необходимост от оформяне на огромната, необятна руска равнина" [Бердяев, Н. А., с.8]. В този смисъл 196
орелът се явява въплъщение не само на силата, мощта и волята, но и на консолидацията, на обединяването, на канализирането на стихийността на руското пространство. Не случайно орелът е възприет напълно за държавен символ, когато е завършено присъединяването на руските земи около Московското княжество и е изразител на значимостта и авторитета на владетеля, на неговото върховенство и могъщество.
Генезис на образа на двуглавия орел в Русия
Орелът е една от най-древните емблеми, изразители на победоносното начало, на категорията победа във всичките й проявления. В Древен Рим полетът на орела е смятан за предзнаменование за военен успех, а при изграждане на по-късните политически доктрини присъства като символ на абсолютната империя. Духовното възприемане за Москва като Трети Рим намира своя вербален израз в думите на Филотей, който, като използва базата на националното преосмисляне на старозаветните пророчески книги на Даниил и Ездра, формулира религиозно-политическата концепция - „Яко вся христианская царства прии-доша в конець и снидошася во едино царство нашего государя, по пророчьским книгам, то есть Ромейское царство. Дваубо Рима падоша, а третий стоит, а четвертому не быти.", която се отразява и в държавните символи на Русия. Прякото взаимстване на орела като гербов знак от Византия е отречено от много учени, например Кондаков, Соловьов, Лихачов, с мотива, че във Византия не е съществувал като имперски гербов знак, но те подкрепят тезата, че е функционирал като родов герб на деспотите Палеолози, като пряка наследница на последния византийски император Константин XI Палеолог, се явява и жената на Иван III Василиевич - Зоя Палеолог, което обяснява основата на мита за „Москва - Трети Рим", въплътена в образа на орела като равнопоставеност на руските владетели по отношение на западноевропейските, като изразяване на знатен и благороден характер на управляващите, като онаследяване и на културния византийски модел и на месианистичната роля за защита на православното християнство.
Орелът е пряк символен изразител на фигурата и ролята на владетеля, може да бъде охарактеризиран с амбивалентен характер , с едновременното проявление и на човешкото, и на божественото, на двете природи на Христа. Двойствеността може да бъде и символно олицетворение на християнските добродетели, които, като наместник Божи, владетелят трябва да притежава, например: Вяра и Надежда, Мъдрост и Правда, Сила и Мъжество, Любов и Молитва, Милост и Въздържание, Кроткост и Благост, може да е обединяващо звено на двете най-важни фигури - на Царя и на Патриарха, а също така може да бъде разгледана и като дихотомно проявление на абсолютната воля на владетеля и да консолидира двата основни политически принципа при управлението на абсолютния монарх, а именно: милост към покорните и непримиримост към непокорните. Точно тези идеи в най-голяма степен са разгърнати в кореспонденцията между Иван Грозни и княз Андрей Курбски, датираща от 1564 г. - 1579 г., която маркира важен етап от развитието на руската публицистика през XVI в. и разкрива, чрез идейно опозиционните мнения на цар Иван и княз Курбски, обхвата и границите на абсолютната власт, ролята на владетеля, начините
му на управление. Обща и за двамата се явява защитата на принципа за свободата - лична и политическа, две категории, чието начало откриваме в християнското учение за човека. Но тълкуването на тези две понятия е различно, в зависимост кой се явава пряк субект на тази свобода. Курбски предлага да се даде свобода на „мъдрите съветници" и максимално да се ограничи властта на владетеля, тъй като последният не е способен самостоятелно да използва дара на свободата за благото на народа. На свой ред Иван Грозни разграничава понятията духовна и политическа свобода, като изтъква, че умението да управлява е в пряка зависимост от достигането на общественозначими цели, т.е. свободата на владетеля и неговата воля са много по-важни от свободата на отделната личност. По този начин той поставя божествената и царската воля в една идейно-смислова плоскост. Кореспонденцията пряко отразява духовната атмосфера от това време, която се характеризира с нарастване на есхатологическите виждания, които се трансформират в повишаването на духовно-нравствените очаквания към цялото общество. Формулираната по това време концепция „Москва - Трети Рим" възлага на руската държава и в частност на руския владетел голямата отговорност за благополучието на целия останал православен свят, а именно запазването, защитата и разпространението на чистотата на вярата.
Сакрализация на образа на орела
Сакрализацията на образа на орела на грамотата от 1497 г. е проява на синтеза мажду държавност и религиозност и дава отправната точка за определянето на руското православие като съзидателно и основополагащо начало на руската държава. Потвърждение за тази тенденция е самият печат на княз Иван III Василиевич, датиращ от 1497 г., на който на лицевата страна е изобразен св. Георги, убиващ змея и надпис по периферията на печата, гласящ : „Иоанъ б(о)жиею милостию господарь всея Руси и великий кн(я)зь" (Иван, по божията милост, господар на цяла Русия и велик княз, пр.м.), а на обратната страна при-съства родовият герб на Московските князе, двуглав орел с две корони, разперени криле и надпис, изброяващ руските владения: и великыи кн(я)б.влад.и мос.и нов. и пск.и тве.и уго.и вят. и пер.и бол.
Един от първите учени, които обръщат внимание на печата, е Н. М. Карамзин, който, въпреки че подлага на известна критика твърденията на историка Татишчев за произхода на руския герб, също възприема концепцията за прякото му онаследяване от Византия и отблязва в своя труд „История Государства Российского", че „Великият княз започва да използва този герб от 1497 г." [Карамзин, Н. М., с. 500]. При управлението на първия руски цар - Иван Василиевич IV Грозни в хералдическата държавна символика на Русия вече са установени същностните компоненти на руския герб - двуглав орел и каноничен образ на св. Георги, който вече е натоварен с индивидуално значение и е изобразен върху гърдите на орела, типично в духа на хералдическата традиция да бъде поместена по-малка емблема в центъра на по-голяма. Това се явява не само идейно, но и графично проявление на приемствеността и онаследяването на Византия и пряко осъществяване на религиозно-философската концепция „Москва - Трети Рим", както Силаев отбелязва - „самият отдавна
ф.2 - печат на княз Иван III , на грамотата от 1497 г.
известен в Русия двуглав орел придобива ярко изразено национално звучене, благодарение на възприетото от Византия праотеческо религиозно съдържание" [Силаев, А.Г., с. 107].
Оразът на орела и отражение на концепцията „Москва - Трети Рим"
Във връзка с настоящето изложение се оформят и следните изводи:
1)Концепцията „Москва - Трети Рим" има за своя основа пряката приемственост или онаследяването на Византия от Москва. Тя акцентира върху идейното, естетиче-ското и културното отношение между Москва и Константинопол, което утвърждава представата, закрепена в руското самосъзнание за Русия като пазителка и защитничка на православния славянски свят и се проявава чрез прякото заимстване на родовия герб на династията Палеолози при брака на Иван III Василиевич с наследницата на последния византийски император Константин XI Палеолог - Зоя Палеолог, и трансформира идеите за благороднически произход, равнопоставеност и богоизбраност на руските владетели.
2) Орелът е израз на ролята на владетеля, която осъществява своеобразен синхрон между абсолютного и религиозното, т.е. вярата гарантира и подсигурява властта, необходима за изграждането на националната идеология, отразена в кореспонденцията между цар Иван Грозни и княз Андрей Курбски
3.)Сакрализацията на образа на орела, представена чрез грамотата от 1497 г., се осъществява в три плана:
- обединяването на държавническото и религиозното, онаглдено чрез сливането на двуглавия орела с иконичния образ на св. Георги;
- доказателство за светостта и правото на управление на московските князе;
- възхвала на военните победи.
Литература:
1. Бердяев, Н. А. Истоки и смысл русского коммунизма, Наука, Москва, 1990.
2. Карамзин, Н. М. История государства Российского, АСТ Москва, Москва, 2009.
3. Лихачев, Д. С. Введение к чтению памятников древнерусской литературы, Москва, 2004.
4. Нейчев, Н. М. Литература и месианизъм. Руското литературно месианство през XIX в., унив. изд. „Паисий Хилендарски", 2009.
5. Силаев, А. Г. Истоки русской геральдики, Фаир-Пресс, Москва, 2003
6. Соловьев, В. С. Русская идея, „Москва", Москва, 2011
