CC BY
22
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т. XVIII. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVIII, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine Session, 5-6 November 2015.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОРАЛНИТЕ ПИГМЕНТНИ ЛЕЗИИ: РЕТРОСПЕКТИВНО ПРОУЧВАНЕ Георги Томов*, Свитлана Бачурска** Мария Мутафчиева*, Николай
Николов* Медицински Университет Пловдив * Факултет по дентална медицина, отдел по Орална патология към
катедра Пародонтология и ЗОЛ **Медицински Факултет, катедра по Обща и Клинична Патология
DISTRIBUTION OF ORAL PIGMENTED LESIONS: A RETROSPECTIVE STUDY Georgi Tomov*, Svitlana Bachurska**, Maria Mutafchieva*,
Nikolay Nikolov* Medical University of Plovdiv *Faculty of dental medicine, Oral pathology division, Department of Periodontology ***Faculty of Medicine, Department of general and clinical pathology
ABSTRACT
AIM: The purpose of this study was to determine the distribution of oral pigmented lesions in a selected population of patients from Plovdiv, Bulgaria. METHODS AND MATERIALS: This study included a random sample of 366 consecutive patients, who attended the Oral Pathology Division of Faculty of Dental Medicine in Plovdiv between January and October 2015. RESULTS: We found oral pigmented lesions in 107 of the 360 patients (29%). The gingiva was the most commonly affected site (85%), followed by the buccal mucosa, palate and lip. The physiologic pigmentations were the most common comprising (81%). CONCLUSION: Pigmented lesions were common in this population with the highest prevalence of the physiologic pigmentation.
Пигментните лезии на устната лигавица могат да се класифицират клинично като мултифокални и/или понякога дифузни пигментни петна, включващи категории като физиологична (расова) пигментация, болестно-свързана меланоза, меланоза, свързана с тютюнпушене, лекарствено-предизвикана меланоза и пигментации от тежки метали, и единични фокални пигментации, към които се отнасят оралните меланотични петна, амалгамените татуировки, меланоцитните невуси, меланоакантомът и меланомът (Eisen D., 2000; Lenane P, 2000). Пигментните лезии се дължат на различни причини - ендогенни и екзогенни, като етиологията им може да е доброкачествена или злокачествена. Екзогенните пигментации обикновено се дължат на имплантиране на чужди частици в устната лигавица, каквито са например оралните козметични татуировки. Към ендогенните пигменти спадат: меланин, хемоглобин, хемосидерин и каротен, които се отлагат в меките тъкани по различни механизми (Mirowski GW, 2002; Kauzman A, 2004). Подобно на кожните, оралните пигментни лезии подлежат на обстойна диференциална диагностика (Mirowski GW, 2002).
Данните от анамнезата, видът на лезията, нейните симетрия и еннородност са решаващи при онределяне надиференцналната диагноза, но хистологичното изследване остава златен стандарт, особено при суспектни за малигаизация изменения.
Информацията зе разпределениета на аралните пигментни лееии в литературата е оскъднн (BuchnerA, 2004; Bregné RC, У007; Correa PH 2í00"7; De Giorgi V, 2009), а за България такава липсва.
ЦЕЛ
Целта на настоящото изследване е да се определи разпределението на оралните I пигментни лезии в избрана популация от пациенти на територията на град Пловдив, България.
МАТЕРИАЛА И МЕТОДИ
В проучването са включени 366 пациента, посетили отдела по орална s патология към ФДМ - Пловдив, в периода януари - октомври 2015г. По данните! от амбулаторния журнал са извадени клиничните фишове на всички пациенти с пигментни лезии (107 пациента), а на тези на конто е направено допълнително хистологично изследване са прибавени и фишовете с резултатите от него. Включени са данни, касаещи пола, възрастта и клиничната характеристика на оралните пигментни лезии.
На всички регистрирани пациенти, на конто е проведен преглед, като пигментните лезии са проследени в 11 определени анатомични зони: граници на вермилиона (долна и горна устна), лигавица на устните (горна и долна), гингива ( на горната и на | долната челюст), небце, букална лигавица, език, ретромоларно пространство и под на устната кухина. Диагнозата на оралните лезии клинично се опира на характеристики, като брой, разпределение, размери, вид и цвят, правилни или: неправилни граници на лезията, а при малки лезии дали те са симетрични и с еднороден цвят.
От проучването са изключени лезии на устните, засягащи кожата, както и случаите, при които пигментацията е част от системно заболяване или синдром (един случай на Адисонова болест и един пациент с невус на Ота). Данните са анализирани с SPSS софтуер (версия 15;SPSS).
РЕЗУЛТАТИ
Извадката се състои от 366 пациента с широк възрастов диапазон (18-82 години). От тях 210 са жени и 156- мъже (съотношение жени: мъже= 1.4:1). Открити са пигментни лезии в 107 от 366 пациента (29%). При тези случаи възрастовия диапазон е широк (18-78 години). Съотношението жени към мъже е 2.3:1.
При по-голяма част от пациентите, лезиите са дифузни (90%) и с размери над 2cm. Най-честото засегната повърхност е гингивата в 85%, следвана от букалната лигавица, небцето и устните. Преобладаващи са физиологичните пигментации в 81% (фиг. 1). Останалите лезии са представени от сенилни хемангиоми и варици в 6% (фиг. 2), козметични (фиг. 3) и амалгамени татуировки общо 7%, син невус в 2% и поствъзпалителна пигментация 2%, меланоза при пушачи и lingua villosa nigra с по 1% за всяка.
Таблица 1 Клинични характеристики при 107 пациента с орални пигментни лезии.
Вид на лезиите Брой Пол Локализация Модел
Физиологична пигментация 87 Мъже: 23 Жени: 64 Гингива: 83 Букална мукоза: 4 Дифузен: 87 Огнищен: 0
Варици и сенилни хемангиоми 6 Мъже: 2 Жени: 4 Лабиална мукоза: 4 Език: 2 Дифузен: 1 Огнищен: 5
Козметична татуировка 4 Мъже: 2 Жени: 2 Лабиална мукоза Геометрична форма
Амалгамена татуировка 3 Мъже: 2 Жени: 1 Гингива: 3 Единични: 3
Меланоза при тютюнопушене 1 Мъже: 1 Жени: 0 Гингива Дифузен: 1
Син невус 2 Мъже: 1 Жени: 1 Небце Огнищен: 2
По ствъзпалителна пигментация 2 Мъже: 0 Жени: 2 Букална мукоза Огнищен: 1
Lingua villosa nigra 1 Мъже: 0 Жени: 1 Език - дорзална повърхност Огнищен: 1
Екхимоза 1 Мъже: 0 Жени: 1 Устни Огнищен: 1
ОБСЪЖДАНЕ
Информацията за относителното разпространение на оралните пигментни лезии в литературата е оскъдна (Buchner A, 2004; Bregni RC, 2007; Correa PH, 2007; De Giorgi V, 2009). Настоящото проучване откри орални пигментни лезии при 29% от пациентите.
Buchner и сътр. съобщават за 0.83% разпространение на тези лезии в тяхната популация (Buchner A, 2004), а Giorgi и сътр. за честота от 5.7% (De Giorgi V, 2009). И в двете цитирани проучвания е оценявана честотата на единични пигментни лезии, докато настоящото изследване представя както единичните, така и дифузните пигментации така, че големите разлики в разпространението се дължат вероятно на различните критерии за оценка на лезиите.
Настоящото проучване намира за най- чести физиологичните пигментации (ФП), които се наблюдават обикновено при индивиди с по-тъмен цвят на кожата (Kauzman A, 2004; Qigek Y, 2003; Gaeta GM, 2002). В едно изследване на 1300 деца в 13.5% от случаите е открита такава ФП (Amir E, 1991). В настоящото проучване повечето случаи с ФП са във възрастов диапазон 31- 40 години. Qigek и сътр. установяват, че орални пигментации могат да се открият във втората декада на живота (Qigek Y, 2003). Giorgi и Correa докладват съдовите лезии като най- чести в устната кухина, но в настоящия обзор те са представени с 6% (Correa PH, 2007; De Giorgi V, 2009).
Амалгамените татуировки се считат за често срещани (Bregni RC, 2007; Correa PH,
2007), но те се откриват само в 3% от прегледаните пациенти. Това се обяснява с все по-рядката употреба на амалгамата, като обтуровъчен материал. Действително, за разлика от миналото, се наблюдава увеличена употреба на композити от нови поколения, която не води до този феномен (De Giorgi V, 2009). За разлика обаче от амалгамените татуировки, се забелязва нарастване на козметичните татуировки, особено сред подрастващите - един социално-медицински фонемен, който още не е задълбочено изследван в нашата страна.
Поради желанието за представителност на извадката за българската популация, изследването трябва да продължи, като се направят статистически срезове по групи пол и възраст съобразени с данните от НСИ за населението на страната с цел установяване на действителното разпространение и разпределение на оралните пигментни лезии у нас.
КНИГОПИС
1. Amir, E., M. Gorsky, A. Buchner, H. Sarnat, H. Gat, 1991. Physiologic pigmentation of the oral mucosa in Israeli children.Oral Surg Oral Med Oral Pathol., 71(3): 396-8.
2. Bregni, R.C., E. Contreras, AC. Netto, et al., 2007. Oral melanoacanthoma and oral melanotic macule: a report of 8 cases, review of the literature, and immunohistochemical analysis. Med Oral Patol Oral Cir Bucal., 12: E374-E379.
3. Buchner, A., PW. Merrell, WM. Carpenter, 2004. Relative frequency of solitary melanocytic lesions of the oral mucosa. J Oral Pathol Med., 33: 550-557.
4. Ci?ek, Y., U. Erta§, 2003. The normal and pathological pigmentation of oral mucous membrane: a review. J Contemp Dent Pract., 3: 76-86.
5. Correa, PH., LC. Nunes, AC. Johann, et al., 2007. Prevalence of oral hemangioma, vascular malformation and varix in a Brazilian population. Braz Oral Res., 21: 40-45.
6. De Giorgi, V., S. Sestini, N. Bruscino, A. Janowska, M. Grazzini, S. Rossari, T. Lotti, 2009. Prevalence and distribution of solitary oral pigmented lesions: a prospective study.J Eur Acad Dermatol Venereol., 23(11):1320-3.
7. Eisen, D., 2000. Disorders of pigmentation in the oral cavity. Clin Dermatol, 18: 579-87.
8. Gaeta, G.M., RA. Satriano, A. Baroni, 2002. Oral pigmented lesions. Clin Dermatol., 20: 286-288.
9. Kauzman, A., M. Pavone, N. Blanas, et al., 2004. Pigmented lesions of the oral cavity: review, differential diagnosis, and case presentations. J Can Dent Assoc., 70: 682-683.
10. Lenane, P., FC. Powell, 2000. Oral pigmentation. J Eur Acad Dermatol Venereol, 14: 448-65.
11. Mirowski, G.W., JS. Waibel, 2002. Pigmented lesions of the oral cavity. Dermatol Ther, 15: 218-228.
