CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия A. Обществени науки, изкуство и култура. Том V, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 25349368 (Online), 2019, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv. Series А. Public sciences, art and culture. Vol. V, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 25349368 (Online), 2019
ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ Тони Михова, Никола Маневски Технически университет - филиал Пловдив
DIGITALIZATION OF INDUSTRML ENTEJU>RISES Toni Mihova, OikolaManevski Departmvh°nf Man agemvnkTvchnicnl Univeasky, Bulgaria
Резюме: Внедряването на дигиталните технологии в индустрията променят цялостната индустриално-производствена верига, създава условия компаниите да увеличат ефективността на производството си, както и да станат по-гъвкави за адаптиране на производството към изискванията на пазара. В доклада са разгледани няколко тенденции, които определят дигитализацията на бизнеса. На база проведено собствено изследване за нагласите и очакваните промени в 50 предприятия са формулирани конкретни изводи. Ключови думи: дигитални технологии, дигитална трансформация, цифровизация, дигитална стратегия
Abstract: Implementing digital technologies in the industrial sector changes the overall industrial productive chain, brings about new conditions for companies with impact on efficiency growth, and on their flexibility in adapting the output to the requirements of the market. This paper examines the tendencies governing the process of digitalization of the business sector. Based on the carried survey of opinion in the context of expected changes, there are several specific conclusions made.
Keywords: digital technologies, digital transformation, digitalization, digital strategy Въведение
В специализираната литература, както и по различни научни и бизнес форуми все повече се говори за дигитализация на индустрията, нейните предизвикателства и ползи, които тя носи. Целта на доклада е да покажем някои виждания за същността на този процес, за неговите елементи и авторовата позиция относно разглежданите проблеми. Базирайки се на мащабното проучване за нивото на дигитализация в България, проведено съвместно от Siemens България и Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), проведохме собствено изследване, което внася известна конкретика по отношение на стъпките, които предприятията обмислят да направят през 2019 година. По този начин, фокусираме темата предимно към нейния практическия аспект.
Изложение
В специализираната литература съществуват редица дефиниции за бизнес средата, които са с незначителни разлики, по-скоро, свързани с формулировката, отколкото със
съдържанието. Приликата между тях е, че всички автори я разделят на вътрешна и външна среда.
Една от най-популярните дефиниции за същността на четвъртата индустриална революция е на Клаус Шваб, който я характеризира като надграждаща върху основите на цифровата революция и съчетаваща множество технологии, които водят до безпрецедентни промени в икономиката, обществото и отделния индивид (1).
В „Четвъртата индустриална революция" Шваб описва основните характеристики на новата технологична революция и очертава възможностите и дилемите, които тя носи със себе си. Важният принос на автора е, че той разглежда тази революция като наше собствено творение и посочва начините, по които можем да я насочим в определена посока, така че тя може да бъде използвана в полза на всички. (1). Според Клаус Шваб, четвъртата индустриална революция се базира на сливането на технологиите, с което се заличават границите между физическата, биологическата и дигиталната сфера (2).
Други автори, базирайки се на концепцията на Шваб, правят характеристика на дигиталната икономика, като акцентират на ползите от нея за България и Европейския съюз. Разглеждат и пречките, които възпрепятстват развитието на дигиталната икономика, както и мерките, които за взети за тяхното преодоляване (3).
Аспектът, който представлява съществен за нас е дигитализацията на бизнеса в България. Анализирайки публикациите в това направление, можем да твърдим, че има сериозни изследвания по отношение на причините за възникване на необходимостта от дигитализация на индустрията, конкретните предизвикателства пред бизнеса, както и някои от елементите на дигитализация на производствените предприятия.
В статията „Индустрия 4.0 Ще изместят ли машините хората", базирайки се на проучване на IBM, авторът обобщава същността на Индустрия 4.0 като трансформация на индустриите, в резултат от навлизането на Интернет на нещата, роботиката, 3D принтирането и когнитивните технологии, базирани на изкуствен интелект и облачните решения (4).
Близки до нашите позиции са тези, отразени в статията „Какво означава дигитализацията за индустрията" (5). В приложен аспект, дигитализирането ще означава разработването на изцяло нови бизнес модели, като в основата им са интелигентни цифрово-мрежови системи и продукти. Характерното за тях е, че те са интегрирани с хората, машини, съоръжения, логистика и продукти, които имат комуникация между тях.
Основните елементи на дигитализирането на индустриалните предприятия са: интелигентна фабрика, интелигентни операции, интелигентни продукти и служители.
Концепцията за интелигентна фабрика се изразява в комуникацията на производствените системи със съответните ИТ системи (MES, ERP, SCM) и с интелигентните продукти. При тази фабрика се постига най-високо ниво на цифровизация на веригата за създаване на стойност, чрез интегрирането на всички процеси. Трябва да отбележим, че при нея, основното предизвикателство са високите инвестиционни разходи. Кои са съществените характеристики на интелигентната фабрика?
- поставянето на цялостна сензорна технология за събиране на стратегически данни;
- обхващане и обработване на всички данни за процесите в реално време;
- анализиране на данните за информационни цели.
Най-важните ползи са свързани с повишаването на икономическата ефективност на производствените операции и се постига по-голяма гъвкавост в производствените операции.
Основната идея на интегрираната хоризонтална верига на стойността е взаимосвързаността на всички партньори за вътрешна и външна верига на стойност от доставчика до клиента. Резултатът е мрежа от междуфирмено планиране и контрол на целия жизнен цикъл на продукта с фокус върху удовлетворяване нуждите на клиента. Вертикалната интеграция описва интеграцията в рамките на една компания - от продажби до разработване на продукти и планиране по целия път до производство, следпродажбени услуги и в крайна сметка финансиране. Тази интеграция на производствените системи
предлага широк спектър от възможности за повишаване на производителността, качеството и гъвкавостта, като тези възможности включват обмен на информация, използване на ИТ облак, фокус върху ИТ сигурността и поддържане на автономни процеси (5).
Интелигентните продукти са основата за интелигентната фабрика и интелигентните операции. На практика, интелигентните продукти са физически обекти, оборудвани с информационни и комуникационни технологии. Това ги прави уникални - те могат да взаимодействат с околната среда, да записват средата и състоянието си чрез сензори и да предлагат различни функционални възможности за добавяне.
Служителите са тези, които помагат на компаниите да реализират цифровата трансформация. Тяхната пряка работна среда се променя, изисквайки от тях да придобият нови умения и квалификации. Това прави все по-важнокомпаниите да подготвят своите служители за тези промени чрез подходящо и продължаващо обучение. Готовността на персонала за този преход се определя чрез анализиране на уменията на служителите в различни области и усилията на компанията служителите да придобият нови умения.
Дотук, направихме опит да посочим различни виждания за същността на дигитализацията, както и някои от елементите на практическата дигитализация на индустриалните предприятия.
Какво се случва на практика? Според проучване за нивото на дигитализация в България, проведено съвместно от Siemens България и Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), по-голямата част от предприятията у нас все още са в начален етап на дигитализация (6). Можем да систематизираме резултатите от посоченото изследване по следния начин:
- информираност и разбиране на ползите от дигитализация на бизнеса от по-голямата част от предприятията;
- една трета от участниците нямат цялостна дигитална стратегия;
- най-важните аспекти на цифровизацията за компаниите са: автоматизация на производството и оптимизиране на ресурсите (59); интеграцията на цифровите процеси (55);
- българските компании възлагат най-високи очаквания по отношение на оптимизацията на ресурсите (89%), подобреното планиране (89%), увеличаването на конкурентоспособността (89%) и подобреното събиране и анализ на данни (88%);
- компаниите в България ще търсят най-усилено специалисти в технологични сфери като Индустрия 4.0/автоматизация на производството (43,4%), разработване на мобилни приложения (32,9%) и анализ на големи обеми данни (32,9%). Фокусът се поставя и върху експерти с компетенции като разработване и прилагане на нови бизнес стратегии, най-вече развитие на цифрови бизнес модели (40,8%), и дигитален маркетинг (46,1%).
Проведеното от нас изследване обхваща нагласите и решенията на ръководствата на индустриалните предприятия през следващата година (2019) относно дигитализация на бизнеса. Направено е в 50 предприятия, от които 10 са големи, 32 - средни и 8 - малки. Предприятията са от високотехнологични отрасли и се намират в Южен централен район. Проучването е направено през месеците септември и октомври 2018 година, като участниците са мениджъри на различни управленски нива. Използваните методи са анкета с един въпрос „Какви са конкретните стъпки за дигитализация на бизнеса през 2019 година във вашето предприятие?" Участниците дават повече от един отговор, които можем да подредим по следния начин:
- повишаване на информираността по отношение на дигитализацията на бизнеса в нашето предприятие - 22%
- доизясняване на конкретните икономически ползи - 11%
- приемане на цялостна стратегия по дигитализацията на бизнес процесите - 35%
- възлагане на отговорност на конкретни длъжностни лица по проблемите на дигитализацията - 37%
- получаване на яснота за точния размер на инвестициите - 49%
- създаване на нагласи за радикална промяна на бизнес процесите - 56%
- създаване на условия за дигитална трансформация - 48%
- обучение на служителите за дигитализирането на предприятието - 39%. Най-високият процент - 56% от участниците са посочили, че през 2019 г. конкретните действия ще са свързани със създаване на нагласите за радикална промяна на бизнес процесите, следвани от получаване на яснота за точния размер на инвестициите и създаване на условия за дигитална трансформация.
Заключение
Аналидът на резултатите от проучването дават възможност да откроим силните страни по отношение конкретните стъпки по пътя на дигитализацията. Мениджърите осъзнават необходимостта от действия, насочени към промяна на мисленето и нагласите за дигиталната трансформация. Това ще създаде предпоставки за изпълнението на останалите стъпки, които ще доведат до дигитализирането на индустриалните предприятия в България.
Литература
(1). Клаус Шваб, „Четвъртата индустриална революция", Издателска къща „Хермес", 2016,
(2).SchwabKlaus, TheFourthIndustrialRevolutionсъздател и председател на швейцарската организация WorldEconomicForum.,http://www3.weforum.org/docs/ Media/KSC_4IR.pdf
(3).Николов, Г., Ценова, Л. Четвъртата индустриална революция и дигиталната икономика, https://www.researchgate.net/
(4). Великов, М., „Индустрия 4.0 Ще изместят ли машините хората", сп.Твоят бизнес, брой 95, 2017 г.;
(5). Борисов, Б. „Какво означава дигитализацията за индустрията", сп.Твоят бизнес, брой 95, 2017 г.;
(6). Проучване за нивото на дигитализация в България, Siemens България & Германо-Българска индустриално-търговска камара
За контакти: доц.д-р Тони Михова
Технически университет - София, филиал Пловдив e-mail: expert2009@abv.bg
докторант инж.маг. Никола Веселинов Маневски Технически университет - София, филиал Пловдив e-mail: n-manevski@abv.bg
