CC BY
27
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия В. Техника и технологии. Том XVII, ISSN 1311 -9419 (Print); ISSN 2534-9384 (Online), 2019. Scientific Works of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv. Series C. Technics and Technologies. Vol. XVII., ISSN 1311 -9419 (Print); ISSN 2534-9384 (Online), 2019
ДЕТАЙЛНО ГИС КАРТИРАНЕ НА КОНСЕРВАЦИОННО ЗНАЧИМИТЕ РАСТЕНИЯ В ЦЕНТРАЛНАТА ГРУПА НА ЗАЩНТЕНА МЕСТНОСТ „ТОБИТИКАМЪНИ" Стоян Вергиев
Катедра „Растентовъдство", Тееничтски^иБорситет — Варна
DETAILED GIS MAPPING OF PLANTS WITH CONSERVATION STATUS ID CENTRAL NROUP OF NROTECTEDNREA POBITI NAMANI (Si NGTHEASTLAN BULGARIR) StCTai Veriiev
Department of Alant Aroduction,Technical University of Varna
Abstract
The aim of the present study is to check the current conservation status of rare, endemic, vulnerable, threatened and protected plant species in Central Group (Northern and Southern zones) of protected area Pobiti Kamani (Stone Forest). In order to investigate the distribution of 9 plant communities (Alyssum borzaeanum, Anthemis regis-borisii, Arenaria rigida, Centaurea arenaria, Dianthus nardiformis, Ephedra distachya, Aurinia uechtritziana, Erysimum quadrangulum, Verbascum purpureum), a detailed GIS mapping was performed, as well as GPS topographic survey. The collected field data were further integrated and analyzed in a GIS environment using base maps and Digital Terrain Model (DTM). As a result of the study, detailed distribution maps of investigated species communities in Central Group were drawn. Special attention is paid to the zones where two or more communities are overlapped. Localization of these hotspots is crucial for protection management.
Keywords: GIS mapping, protected area Pobiti Kamani, protected plants, vulnerability assessment.
Въведение
Правилното разпределение и целесъобразно използване на публичните финансови ресурси е важна цел в дейностите по защитата и опазването на растителните видове и техните хабитати [1]. Основната задача при определяне "къде и кои видове трябва да бъдат защитени" е да се идентифицират и приоритизират т. нар. „горещи точки" [2] и именно към тяхната консервация да бъдат насочени усилията и ограничения финансов ресурс.
Съгласно чл. 33 от Закона за защитените територии [3], защитените местности от една страна се управляват с цел опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, а от друга се вменява задължение за предоставяне на възможности за туризъм. В защитените територии с интензивно развита туристическа дейност се налага оценката на уязвимостта на хабитатите да се осъществява с по-голяма честота.
Целта на настоящото изследване е да се провери актуалния статут на консервационно значимите видове растения (редки, ендемични, уязвими, застрашени и защитени растителни видове) в групите „Център - Юг" и „Център - Север" на защитена местност „Побити камъни", като се извърши детайлно картиране на тяхното разпространение в ГИС среда. На
база припокриване на полигоните на разпространение на два или повече растителни вида, да се определят „горещите точки" на растителното биоразнообразие, достъпа до които да бъде ограничен.
Материал и методика
Проучванията на флората и растителните съобщества са извършени чрез многократни теренни проучвания през вегетационен период 2017 г. Природозащитният статут е определен според [4, 5], а ендемитите и реликтите са определени по [4, 6].
При изчертаване на картите са използвани: Картографска проекция UTM Zone 35 North, Земна координатна система WGS84 и Балтийската височинна система.
Резултати и обсъждане
За нуждите на настоящото изследване са използвани собствени проучвания и литературни данни за флората и разпространението на растителните видове в изследвания район [7, 8, 9], като е проверен актуалния природозащитен статут на растителните видове (Табл. 1). На територията на групите „Център - Юг" и „Център - Север" на защитена местност „Побити камъни" не са установени видове включени в Директивата за хабитатите (Directive 92/43/EEC) [10], както и в Приложение II на Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) [11].
Табл. 1. Видове с природозащитен статус ЧК — Червена книга на РБългария, CR — Критично застрашени, EN — Застрашени; БК — Приложение I на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция); ЗБР — Приложения III и IVна Закона за биологичното разнообразие (2002); IUCN — международен IUCN статут.
№ Вид ЗБР ЧК Ендеми зъм IUCN БК
1. Alyssum borzaeanum Nyár. Борзеанов игловръх + EN - - +
2. Anthemis regis-borisii Stoj. et Acht. Борисово подрумиче + EN Български ендемит - -
3. Arenaria rigida M. Bieb. Твърдолистна песъчарка + CR - R -
4. Centaurea arenaria M.B. ex Wild. Пясъчна метличина + - - - -
5. Dianthus nardiformis Janka Картъловиден карамфил + EN Балкански ендемит R
6. Ephedra distachya L. Обикновена ефедра + - - - -
7. Aurinia uechtritziana (Bornm.) Cullen & Dudley Българска ауриния (лепидотрихум) + EN - - +
8. Erysimum quadrangulum (L'Her.) Desf. Четириръбеста боянка (Сирения) + EN - - -
9. Verbascum purpureum (Janka) Hub.-Mor. Жлезист лопен + EN Балкански субендемит - +
След инвентаризацията на консервационно значимите видове, бяха изготвени карти на разпространението им в ГИС среда (фиг. 1). Беше изграден динамичен ГИС базиран модел с помощта на модула Model Builder на софтуерния продукт QGIS 3.0 Girona, с помощта на който масивите от данни бяха организирани и структурирани в атрибутивни таблици и отнесени към слоевете във векторен формат посредством релационни класове. Моделът е проектиран да оцени местата на припокриване на полигоните на разпространение на видовете (фиг. 2A), и да идентифицира площите, където се наблюдава
Фиг. 1. Карти на разпространението на консервационно значимите видове (номерацията на картите следва номерацията на видовете в Табл. 1).
Благодарности
Научните изследвания, резултатите от които са представени в настоящата публикация, са извършени по проект НП11/2018 „Създаване на ГИС модел за оценка на зависимостите полен-растителност и полен-климат в агроценози" в рамките на присъщата на ТУ-Варна научноизследователска дейност, финансирана целево от държавния бюджет.
Фиг. 2. А) Обобщена карта на припокриването на разпространението на консервационно значимите видове, Б) Карта на „горещите точки"
References
[1] Vergiev, S., Niyazi, D. M. Filipova-Marinova. 2017. GIS mapping of plant biodiversity hotspots in the Bulgarian floristic region Southern Black Sea coast. Proceedings of the 5th SSC "Ecology and environment, 47-55.
[2] Mittermeier, R. A., N. Myers, J. B. Thomsen, G. A. da Fonseca, S. Olivieri. 1998. Biodiversity hotspots and major tropical wilderness areas: Approaches to setting conservation priorities, Conserv. Biol., 12:516-520.
[3] Закон за защитените територии. Обн. ДВ. бр. 133 от 11 Ноември 1998 г.
[4] Peev, D. (Main ed.), 2011. Red Data Book of Republic of Bulgaria. Vol. 1. Plants and Fungi, IBER - BAS & MEW, Sofia, (in Bulgarian).
[5] Biodiversity Act. Annex III and Annex IV, State Gazette number 77, 9 August 2002, pp. 9-42. Last amended in State Gazette number 27, 15 March 2013 (in Bulgarian)
[6] Asyov, B., А. Petrova, D. Dimitrov, R. Vasilev, 2012. Conspectus of the Bulgarian vascular flora. Distribution maps and floristic elements, Bulgarian Biodiversity Foundation, Sofia, (in Bulgarian).
[7] Petrova, A. 1997. Rare plants in the protected areas Pobiti kamani in north-eastern Bulgaria, Bocconea, 5(2) : 461-464.
[8] Филипова, М. 1971. Растителността в района на Побитите камъни, Варненско. Изв. Нар. Музей Варна, 7:217-234.
[9] Филипова-Маринова, М., Петрова, А. 2003. Ботаническа характеристика на Природната забележителност „Побити камъни". - Изв. на Народния музей, Варна, 34-35: 339-369.
[10] Directive 92/43/EEC, Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992 on the Conservation of Natural Habitats and of Wild Fauna and Flora, Appendix II, OJ L 206, 22.07.1992.
[11] Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora, 2017, https://cites.org/eng/app/appendices.php.
