CC BY
40
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУ1. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVL,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
Еко-БМологичнА характеристика нА МЕДИЦИНСКИТЕ РАСТЕНИЯ В ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ЧИРПАНСКАТА КОРИЯ"
Койчо Коев1, Стоян Георгиев2, Александър Ташев3
^ловдивски университет „Паисий Хилендарски", Биологически факултет, ул. „Цар Асен" 24, 4000 Пловдив, e-mai: koev_k@mail.bg 2Аграрен университет Пловдив, Факултет по Растителна защита и Агроекология, бул. „Менделеев" 12, 4000 Пловдив, e-mai: stogeorgiev@abv.bg ЗЛесотехнически университет, Факултет по горско стопанство, бул.
„Климент Охридски" 10, 1756 София, e-mail: altashev@abv.bg
Eco-biological characteristics of medicinal plants in the protected area «Chirpanskata koriya»
Koycho Koev1, Stoyan Georgiev2, Alexander Tashev3
University of Plovdiv, Faculty of Biology, 24 Tsar Asen Str., 4000 Plovdiv, email: koev_k@mail.bg
2Agricultural University - Plovdiv, Faculty of Plant protection and Agroecology, 12 Mendeleev Blvd., 4000 Plovdiv, e-mail: stogeorgiev@abv.bg
3University of Forestry, Faculty of Forestry, 10 Kliment Ohridski Blvd, 1756 Sofia, e-mail: altashev@abv.bg
Abstract
In the present work we investigated medicinal plants of the flora of the protected area "Chirpanskata koriya". A characteristic was made of the systematic structure of the eco-biological features of these plants. In result of this study medicinal plants are grouped according to their relation to the main environmental factors - water, light and heat. The species were distributed in biological groups, life forms, floral elements and flowering period. There has anthropological pressure and on this basis formulated conclusions and recommendations, that ensure the persistence of protected area „ Chirpanskata koriya „ in the system of protected areas within the Republic of Bulgaria.
Абстракт
Извършено е проучване на медицинските растения в защитена местност „Чирпанската кория". Въз основа на последното е изготвен списък на установените видове лечебни растения. Уточнена е тяхната таксономичната структура. Направена е еколого - биологична характеристика. В резултат на проучването медицинските растения са класифицирани според отношението им към водата, светлината и топлината, като екологични фактори. Видовете са разпределени по биологични групи, по жизнени форми, по флорни елементи 14
и по феноритмика. Отчетен е антропопресивен натиск и на тази основа са формулирани изводи и препоръки, които гарантират устойчивото присъствие на защитена местност „Чирпанската кория" в мрежата от защитени територии в границите на Република България.
Ключови думи: медицински растения, опазване на околната среда, биоразнообразие
Въведение
Цел на настоящето изследване е проучването на видовия състав и биологичната характеристика на медицинските растения в границите на защитена местност „Чирпанската кория", базиращо се на теренни изследвания и анализ на литературни източници.
Защитената местност „Чирпанската кория" е остатък от жековните дъбови гори покривали тракийската низина преди няколко столетия, известно от изторическите извори като „Sylva tracica".
Първите изследвания върху флористичното разнообразие на защитената територия датират от 2006-2007 и са обобщени в публикувания през 2010 г. доклад „Floristic characteristics of chirpanskata gora" (Georgiev et al., 2010). Представеното тук изследване е свързано с допълнителни проучвания през 2011-2012 и засяга конкретно рзнообразието от медицински и билкови видове, чийто списъчен състав е увеличен с нови 17 вида.
Материали и методи
Географско положение
Защитена местност „Чирпанската кория" е част от Чирпанската гора. Тя се намира на 5 км. северозападно от гр. Чирпан и на 3 км. източно от с. Черна гора, област Стара Загора. Теренът, на който е разположена, е в по - голямата си част равнинен, само в северозападния край има рязко понижаване с 5-6 м.
Защитената територията е обявена за природна забележителност „Вековна дъбова гора Чирпанската курия" със заповед № 3384 от 08.12.1966г. от МГГП (Министерство на горите и горската промишленост) с площ от 58 ha. Причината да се обяви за природна забележителност е наличието на вековни дървета от летен дъб (Quercus robur). През 2002г. със заповед №РД 850 от 18.09.2002 на МОСВ (Министерство на околната среда и водите) природната забележителност е прекатегоризирана в защитена местност с наименование „Чирпанската кория".
Според физикогеографската подялба на България (Гълъбов, 1982) гората попада в Краищенско - Тунджанската (Преходна) зона, областта на Горнотракийската низина, в Западната подобласт, която заема Пловдивското поле.
Климат
Климатичното райониране на страната (Станев и др., 1991) отнася защитена местност „Чирпанската кория" към източнотракийската част на климатичния район на Източна Средна България, Преходно - континенталната климатична подобласт на Европейско -континенталната климатична област. Тя се характеризира със сравнително мека зима и горещо лято, с добре изразено засушаване, особено през август - септември, които са най -сухите месеци през годината. Годишната сума на валежите е 547.7 l/m2. По степен на засуш-ливост районът се характеризира с чести, добре изразени засушавания. Средногодишната температура е около 12°С. Средната влажност на въздуха е 70 %. През годината преобладават северозападни ветрове със средна скорост 2,1 m/s (в 55% от случаите). Температурните суми за периода на активна вегетация (10°С) са около 3800°С, а сумата на валежите е 347,0 l/m2. Средната начална дата на периода с устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5°С в град Чирпан е около 3 март, а над 10°С - 4 април, което е биологически минимум за повечето топлолюбиви култури. Снежната покривка се задържа най - дълго в цялата област, от средата на декември да края на февруари.
Почвите са предимно черноземни смолници, като на места са примесени с глинести.
Методи на изследване
Теренните проучвания са направени през вегетационните сезони на 2011-2012г. Периодичността на посещенията беше съобразена с климатичните условия в района и обословената от тях феноритмика. Най-ранните сборове са от началото на м. февруари, а най-късните - от край на м. септември, което даде възможност да се обхване таксономичното разнообразие и неговата сезонна динамика. Определянето на видовете е извършено с помощта на Флора на НР България (Йорданов, гл. ред. 1963-1979; Велчев, гл. ред. 1982-1989), Флора на Р България (Кожухаров 1995), Флора на България (Стоянов и др. 1966-1967), Определител на дървета и храсти в България (Граматиков 1992), Определител на растенията в България (Делипавлов, Чешмеджиев ред. 2011). Обработката на хербарните материали и характеристиката на флората са извършени по стандартни методи (Станев 1976; Василев, Андреев 1992; Гусев и др. 2004). Направена е характеристика на лечебните растения по биологични типове и жизнени форми по Raunkiaer (1934). Флорните елементи са характеризирани по класификацията на Б. Стефанов (1943) и адаптираната за флората на България класификация на Walter (Асьов, Петрова 2006). Медицинските растения са разделени на екологични групи по отношение на по-важните екологични фактори - водата, температурата и светлината. Растенията са разделени и по време на цъфтеж. Названията на растенията са по The Euro+Med PlantBase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity (2011), Определител на растенията в България (Делипавлов, Чешмеджиев ред. 2011).
Резултати
В резултат на проведените проучвания в периода 2011-2012 година на територията на защитена местност „Чирпанската кория" бяха установени 192 вида висши растения от 139 рода и 48 семейства. От тях 36 вида се отнасят към Клас Liliopsida, разпределени в 28 рода и 8 семейства и 156 вида се отнасят към клас Magnoliopsida, разпределени в 111 рода и 40 семейства.
На основата на литературен анализ на публикации за медицинските растения от флората на България (Приложение № 1 към Закона за лечебните растения, 2000, 2006; Николов, 2007; Tashev, Tsavkov 2008, Ланджев, 2010; Делипавлов, Чешмеджиев ред. 2011) и предходното проучване на флористичния състав на защитена местност „Чирпанската кория" (Georgiev et al., 2010), е установено, че в защитена територия се срещат 103 вида медицински растения (Приложение 1), от 89 рода и 44 семейства, което представлява 53.6 % от видовете, 64.0 % от родовете и 91.6 % от семействата в защитената територия. Тези растения представляват 13.8% от видовете, включени в Приложение № 1, на Закона за лечебните растения (2000, 2006). В границите на защитената местност за първи път се съобщават 17 вида растения: Althaea cannabiana L., Arctium lappa L., Betulapendula Roth, Chelidonium majus L., Cichorium intybus L., Clematis vitalba L., Colchicum autumnale L., Cynodon dactylon (L.) Pers., Heracleum sibiricum L., Lemna minor L., Lotus corniculatus L., Malva sylvestris L., Morus alba L., Paliurus spina-christi Mill., Robinia pseudoacacia L., Tribulus terrestris L., Veronica officinalis L., които допълват публикувания флористичен състав (Georgiev et al., 2010).Най-богатите на лечебни видове семейства в коментираната територия са: Rosaceae - 15 вида, Lamiaceae - 10 вида, Asteraceae - 7 вида, Fabaceae - 5 вида, и т. н. Родът с най-много видове лечебни растения е Potentilla - с 4, а с по 3 вида са род Quercus и Veronica.
Разпределението на таксоните по биологични типове показва, че с най-значително присъствие сред лечебните растения са многогодишните тревисти видове - 54 броя или 52.43 % от всички растения, следват ги едногодишните - 10 броя (9.70%), дърветата - 8 броя (7.77 %) и храстите с 7 вида (6.80 %). Останалите видове принадлежат към преходни биологични типове (таблица 1).
Таблица 1. Разпределение на лечебните растения от защитена местност „Чирпанската кория"
по биологични типове.
Биологичен тип Брой таксони % от ЛР в ЗМ
дърво 8 7.77
дърво-храст 3 2.91
храст-дърво 5 4.86
храст 7 6.80
полухраст-многогодишно 1 0.97
многогодишно 54 52.43
дву-многогодишно 1 0.97
двугодишно 3 2.91
едно-многогодишни 2 1.94
едно-двугодишно 9 8.74
едногодишно 10 9.70
Общо 103 100
Според биологичния спектър на изследваните видове (таблица 2), доминиращо положение имат хемикриптофитите (Н) - 38 вида или 36.90 % от общия брой медицински таксони в защитената местност, следвани от фанерофитите (РЬ) - 22 вида (21.36 %), криптофитите (Сг) - 16 вида (15.54 %), терофитите - 10 вида (9.70 %) и хамефитите (СЬ), които са само 2 вида (1.94%). Останалите видове са от преходни жизнени форми -сред тях най-много - 11 вида (10.68%), са тези които могат да бъдат терофити до хемикрип-тофити (^-Н), в зависимост от условията на местообитанието.
Таблица 2. Биологичен спектър на лечебните растения от защитена местност
„Чирпанската кория".
Жизнена форма по ЯаипЫаег (1934) Брой таксони % от ЛР в ЗМ
Фанерофити (РЬ) 22 21.36
Хамефити (СЬ) 2 1.94
Хемикриптофити (Н) 38 36.90
Криптофити (Сг) 16 15.54
Терофити 10 9.70
Терофити до хемикриптофити (^-Н) 11 10.68
Хемикриптофити до терофити (Н-^) 4 3.88
Общо 103 100
Разпределението на медицинските растения по фитогеографски центрове според класификацията на Б. Стефанов (1943) показва, че с най-голямо участие - 34.95 % са термофитите от Южния континентален център, следвани от термофитите и мезотермите от Планинския център - 27.19 %, мезотермите от Силвобореалния център - 18.45 %, термофитите от Северния континенталния център - 14.56 %, термофитите от Медитеранския център - 1,94 % и растения от други фитогеографски центрове - 2.91 % (таблица 3).
Според динамиката на разпространение, анализираните растения се разпределят по следния начин: стационарните видове са 32 (31.07 %), подвижни с вторично разширени ареали са 32 вида (31.07%) и с най-голямо участие са видовете проникнали чрез вторично
разселване - 39 растения (37.86 %) (Стефанов, 1943). Тези данни са свидетелство за значителна антропогенна намеса на територията на защитената местност в миналото.
Таблица 3. Разпределение на медицинските растения по фитогеографски центрове (по Б. Стефанов 1943) в защитена местност „ЧЧирпанската кория"
Фитодеографски център Брой таксони % от ЛР в ЗМ
1 Термофити от медитеранския център 2 1.94
2 Термофити от южния континентален център 36 34.95
3 Термофити от северния континентален център 15 14.56
4 Мезотерми от силвобореалния център 19 18.45
5 Термофити от планинския център 17 16.51
6 Мезотерми от планинския център 11 10.68
7 Растения от други фитогеографски центрове 3 2.91
Общо 103 100
Анализът на медицинските растения по флорни елементи, разпределени според класификацията на Walter показва, че с най-голямо участие са геоелементите с европейска компонента - 58 вида, или 56.31%, като сред тях най-много са евроазиатските (Eur-As) - 20 вида (19.42 %), евромедитеранските (Eur-Med) и евросибирските (Eur-Sib) с по 10 вида, а чисто европейските (Eur) са 6 вида. На второ място е групата видове с медитеранска компонента - 38 вида, или 36.90 %, като сред тях най-много са евромедитеранските (Eur-Med) - 16 вида, субмедитеранските (subMed) - с 12 вида (13.9 %), евросубмедитеранските (Eur-subMed) - 3 вида, понтийскомедитеранските (Pont-Med) са 2 вида, а чисто медитерански (Med) е само един вид. Космополитните (Kos) и видовете с бореална компонента са с еднакъв брой по 10 вида и т. н. (таблица 4).
Таблица 4. Разпределение на лечебните растения от защитена местност „Чирпанската кория"
по флорни елементи според адаптираната класификация на Walter (Асьов, Петрова 2006).
Флорни елементи по Walter (2006) Брой таксони % от ЛР в ЗМ
Adv 3 2.91
Bal 1 0.97
Bal-Anat 1 0.97
Boreal 3 2.91
Eur 6 5.84
Eur-As 20 19.42
Eur-Med 16 15.54
Eur-Med-As 1 0.97
Eur-OT 2 1.94
Eur-Sib 10 9.70
Eur-subMed 3 2.91
Kos 10 9.70
Med 1 0.97
Med-As 1 0.97
Med-OT 1 0.97
Pont 2 1.94
Pont-Med 2 1.94
Pont-subMed 1 0.97
subBoreal 7 6.80
subMed 12 11.66
общо 103 100
Разпределението на изследванита група растения според периода им на цъфтеж показва, че най-активния период е от месец май до септември. В този период цъфтят 87 таксона или 84.46% от всички лечебни растения. Сред тях най-много видове цъфтят през юни-август - 12 вида, юни-септември - 10 вида, май-юни - 9 вида, май-юли и май-август - 8 вида и т. н. (таблица 5).
таблица 5. Разпределение на лечебните растения от защитена местност „Чирпанската кория" според периода им на цъфтеж.
Период на цъфтеж, месеци Брой цъфтящи видове % от ЛР в ЗМ
I-XII 1 0.97
II-III 1 0.97
II-IV 1 0.97
III-IV 5 4.86
III-V 1 0.97
III-VIII 2 1.94
IV-V 7 6.80
IV-VI 7 6.80
IV-VII 2 1.94
IV-VIII 3 2.91
IV-IX 4 3.88
V 2 1.94
V-VI 9 8.74
V-VII 8 7.77
V-VIII 8 7.77
V-IX 6 5.82
V-X 4 3,88
VI-VII 6 5.84
VI-VIII 12 11.65
VI-IX 10 9.70
VI-X 1 0.97
VII-VIII 1 0.97
VII-IX 1 0.97
УШ-Х 1 0.97
общо 103 100
Екологичната характеристика на лечебните растения е направена по отношение трите основни екологични фактора: вода, светлина и температура. Във флората на защитената местност преобладават мезофитите, представени от 79 вида (76.71%), следвани от ксеромезофитите - 11 вида, хигромезофити - общо 10 вида. Към ксерофитите, хидрофитите и хигрофитите могат да бъдат отнесени само по един вид (таблица 6).
таблица 6. Разпределение на лечебните растения от защитена местност
Лирпанската кория" според отношението им към водата.
Екологични групи Брой таксони % от ЛР в ЗМ
Хидрофити 1 0.97
Хигрофити 1 0.97
Хигромезофити 10 9.70
Мезофити 79 76.71
Ксеромезофити 11 10.68
Ксерофити 1 0.97
общо 103 100
Анализът на разпределението на медицинските растения по отношение на светлинния фактор показва преобладаване на хелиофитите, които са повече от половината видове - 63 (61.17%), групата на хемисциофитите е от 25 вида, а на сциофитите от 15 вида (таблица 7).
таблица 7. Разпределение на лечебните растения от защитена местност „Чирпанската кория"според отношението им към светлината.
Екологични групи Брой таксони % от ЛР в ЗМ
Хелиофити 63 61.17
Хемисциофити 25 24.27
Сциофити 15 14.56
общо 103 100
Според отношението им към топлината видовете се разделят само на 2 групи. Към по-голямата се отнасят термофитите с 73 вида (70.87 %), а останалата част - 30 вида (29.13 %) се отнасят към групата на мезотермите (таблица 8). Доминиращото положение на термофил-ните видове е пряко свързано с влиянието на Средиземноморския климат, проникващо по поречието на река Марица (Гълъбов и др. 1982).
таблица 8. Разпределение на лечебните растения от защитена местност „Чирпанската кория" според отношението им към топлинния режим.
Екологични групи Брой таксони % от ЛР в ЗМ
Микротерми - -
Мезотерми 30 29.13
Термофити 73 70.87
общо 103 100
заключение
Проведеното в периода 2011-2012 г. допълнително изследване на флората в защитена местност „Чирпанската кория" показа, че в нея се срещат 192 вида висши растения от 139 рода и 48 семейства. От тези растения медицински са 103 вида от 89 рода и 44 семейства, което 53.6 % от видовете, 64.0 % от родовете и 91.6 % от семействата в защитената територия. Тези растения представляват 13.8% от видовете, включени в Приложение № 1, на Закона за лечебните растения (2000, 2006). Преобладаващи са многогодишните тревисти растения, хемикриптофитите, видовете с европейски и средиземноморски произход, термофитите, мезофититите и хелиофитите, които най-масово цъфтят в периода май-септември. Сравнително голямото участие на вторичните и космополитните растения във изучената флора говори за значителна антропогенна намеса в процесите, протичащи в растителната покривка на защитената територия. За намаляване на влияниео на антропогенното въздействие, трябва да се поставят предуредителни табели и да се ограничи незаконната сеч и изхвърлянето на строителни и битови отпадъци. Като обобщаващо заключение може да кажем, че в защитена местност „Чирпанската кория" се опазва значителен генофонд от ценни растения, използвани в народната медицина и фармацефтичната индустрия.
литература
Асьов, Б., петрова, А. (ред.). 2006. Конспект на висшата флора на България. Хорология и флорни елементи. Изд. БФБ. София. 454 с.
василев, п., андреев, н. 1992. Анализ на флората на Голо Бърдо. - Фитология, 42: 3-21. велчев, в. (ред.). 1982-1989. Флора на НР България. Т. 8, 9. Изд. БАН, София. граматиков, д. 1992. Определител на дървета и храсти в България. Интелсис, Пловдив. 286 с. гусев, ч., банчева, с., димитров, д., денчев, ц., повлова, д., коева, Й., патронов, д. 2004. Флористична характеристика на биосферен резерват „Узунбуджак". Дирекция на ПП „Странджа", София - Малко Търново. 64 с. гълъбов, Ж. (ред.). 1982. География на България. Физическа география. Изд. БАН, София. 513 с. делипавлов, д., чешмеджиев, и. (ред.). 2011. Определител на растенията в България. Акад. изд. Аграр. унив., Пловдив. 591 с.
закон за биологичното разнообразие. 2002. ДВ бр. 77/09.09.2002 г., с. 9-42.
закон за изменение и допълнение на закона за биологичното разнообразие. 2007. ДВ бр. 94/16.11.2007 г. с. 2-44.
закон за лечебните растения. 2000, 2006. ДВ бр. 29/07.04.2000 г., 9-21, изм. ДВ бр. 65/2006. Йорданов, д. (ред.). 1963-1979. Флора на НР България. Т. 1-7. Изд. БАН, София. кожухаров, с. (ред.). 1995. Флора на Република България. Т. 10. Изд. БАН, София. Яанджев, и. 2010. Енциклопедия на лечебните растения в България. Изд. Труд, София, 551 николов, с. (ред.). 2007. Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България. Изд. Труд, София, 566 с.
станев, с. 1976. Анализ на флората на Бесапарските ридове. - Изв. на музеите в Южна България, 11: 21-64. станев, с., кючукова, м., Яингова, с. 1991. Климатът на България. Изд. БАН, София. стефанов, б. 1943. Фитогеографски елементи в България. Печатница Книпеграф, София. 509 с. стоянов, н., стефанов, б., китанов, б. 1966-1967. Флора на България. Т. 1-2. Наука и изкуство, София. Georgiev S., Koev, K., Kalacheva, D. 2010. Floristic characteristics of chirpanskata gora preserve. Biotechnology & biotechnological equipment 24/2010/SE. 186 - 199.
Raunkiaer, C. 1934. The Life Forms of Plant and Statistical Plant Geography. Oxford: Clarendon. Tashev A., Tsavkov E. 2008. Medicinal plants of the Bulgarian dendroflora. - Phytologia Balcanica, 14(2): 269-278. The Euro + Med PlantBase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. 2011. Available online at: http://ww2.bgbm.org/EuroPlusMed/query.asp Приложение 1
Списък на установените лечебни растения в защитена местност „Чирпанската кория"
Magnoliophyta
Liliopsida
Alliaceae: Allium rotundum L.; Asparagaceae: Asparagus officinalis L.; Iridaceae: Crocus chrysanthus (Herb.) Herb., Irisgraminea L.; Lemnaceae: Lemna minor L.; Liliaceae: Colchicum autumnale L., Polygonatum latifolium Desf., Scilla bifolia L.; Poaceae: Anthoxanthum odoratum L., Cynodon dactylon (L.) Pers. Magnoliopsida
Aceraceae: Acer campestre L., Acer tataricum L.; Apiaceae: Heracleum sibiricum L.; Asclepiadaceae: Vincetoxicum hirundinaria Medik.; Asteraceae: Arctium lappa L., Carlina vulgaris L., Cichorium intybus L., Inula aschersoniana Janka, Lactuca serriola L., Taraxsacum officinale F. H. Wigg., Xeranthemum annuum L.; Betulaceae: Betula pendula Roth; Boragi-naceae: Buglossoides purpurocaerulea (L.) I. M.Johnston, Lithospermum officinale L.; Brassicaceae: Alliaria petiolata (Bieb.)
Cavara & Grande, Capsella bursa-pastoris (L.) Medik., Lepidium campestre (L.) R. Br., Thlaspi arvense L.; Campanulaceae: Campanula persicifolia L.; Cannabaceae: Cannabis sativa L.; Caryophyllaceae: Lychnis coronaria (L.) Desr., Stellaria media (L.) Cirillo.; Celastraceae: Euonymus europaeus L.; Convolvulaceae: Convolvulus arvensis L.; Cornaceae: Cornus mas L.; Corylaceae: Carpinus betulus L.; Euphorbiaceae: Euphorbia amygdaloides L., Euphorbia cyparissias L.; Fabaceae: Coronilla varia L., Lotus corniculatus L., Robinia pseudoacacia L., Trifplium repens L., Vicia grandiflora Scop.; Fagaceae: Quercus cerris L., Quercus pubescens Willd., Quercus robur L. subsp. robur L.; Fumariaceae: Corydalis solida (L.) Clairv.; Geraniaceae: Erodium cicutarium (L.) L'Her.; Hypericaceae: Hypericum perforatum L.; Lamiaceae: Acinos arvensis (Lam.) Dandy, Ballota nigra L., Betonica officinalis L., Clinopodium vulgare L., Glechoma heberacea L., Prunella grandiflora (L.) Scholler, Lamium purpureum L., Lamium purpureum var albiflorum Schur, Sertum, Leonurus cardiaca L., Thymus zygioides Griseb.; Malvaceae: Alcea rosea L., Althaea cannabiana L., Althaea officinalis L., Malva sylvestris L.; Moraceae: Morus alba L.; Oleaceae: Ligus-trum vulgare L.; Papaweraceae: Chelidonium majus L., Papaver rhoeas L.; Plantaginaceae: Plantago lanceolata L., Plantago major L.; Polygonaceae: Rumex crispus L.; Primulaceae: Anagalis arvensis L., Lysimachia nummularia L.; Ranunculaceae: Clematis vitalba L., Consolida regalis S. F. Gray, Ficaria verna Huds.; Rhamnaceae: Paliurus spina-christi Mill.; Rosaceae: Agrimonia eupatoria L., Crataegus monogyna Jacq., Filipendula vulgaris Moench, Fragaria vesca L., Geum urbanum L., Potentilla argentea L., Potentilla erecta (L.) Räuschel, Potentilla inclinata Vill., Potentilla reptans L., Prunus cerasifera Ehrh., Prunus spinosa L., Pyrus pyraster Burgsd., Rosa canina L., Rubus discolor Weihe & Nees, Sorbus torminalis (L.) Crantz; Rubiaceae: Galium aparine L., Galium verum L.; Salicaceae: Salix caprea L.; Scrophulariaceae: Verbascum phoeniceum L., Veronica arvensis L., Veronica chamaedrys L., Veronica officinalis L.; Solanaceae: Hyoscyamus niger L., Solanum dulcamara L.; Ulmaceae: Ulmus minor Mill.; Violaceae: Viola odorata L.; Zygophyllaceae: Tribulus terrestris L.
