CC BY
21
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
КЛИНИЧНИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ЛАЗЕРИ В ОПЕРАТИВНО ЗЪБОЛЕЧЕНИЕ И ЕНДОДОНТИЯ Весела Стефанова, Снежана Цанова Катедра Оперативно зъболечение и ендодонтия, Факултет по Дентална медицина, Медицински университет - Пловдив
CLINICAL APPLICATIONS OF LASERS IN OPERATIVE DENTISTRY
AND ENDODONTICS Vesela Stefanova, Snejana Tsanova Department of Operative Dentistry and Endodontics, Faculty of Dental Medicine, Medical University - Plovdiv
Abstract:
Laser is a device that produces a nearly parallel, nearly monochromatic, and coherent beam of light by exciting atoms to a higher energy level and causing them to radiate their energy in phase. The first laser was created by Meiman in 1960. In 1997 the first laser approved by FDA for hard dental tissue treatment is Er:YAG laser.
Nowadays dental laser systems with their ergonomic design give numerous possibilities for applications in Dental Medicine. The two lasers with optimal parameters for "optical drilling" of enamel and dentin are Er:YAG and Er, Cr:YSGG. There are also many other lasers with different wavelengths which can be used for different procedures in Operative Dentistry and Endodontic.
Key words: lasers, clinical applications, Operative Dentistry end Endodontics
Лазерът е квантово-оптично устройство, което се основава на явлението стимулирана емисия на лъчение, благодарение на което се генерира кохерентен, колимитиран и монохроматичен сноп светлина с голяма спектрална яркост (Дачев Б., 2014). Първият лазер е създаден от Х. Мейман през 1960 година, но Нобелова награда за развитие на лазерите се присъжда през 1964 година на Таунс, Басов и Прокхоров, като основите на теорията за спонтанна и стимулирана емисия на светлина се поствят от Айнщайн още през 1916 година.
В денталната медицина за обработване на твърди зъбни тъкани (ТЗТ), за да се отстрани кариес и да се изработи кавитет, с цел да се замени традиционното изборване с ротиращи инструмента са изпробвани различни видове лазери. През 1997 година FDA одобрява Er:YAG лазера за лечение на ТЗТ.
Съвременните лазерни дентални системи предлагат удобен ергономичен дизайн и мобилност. Лазерният лъч се отвежда от източника до мястото на аблация чрез система от огледала, оптично влакно или самият той се намира в ръкохватката. При някои лазерни системи има възможност за избор на безконтактна или контактна работа в мястото на препариране-използват се т.нар. типчета (Bornstein E, 2004)). Чрез тях се осъществява допълнителен тактилен контрол.
Лазерният лъч достига до зъба, благодарение на устройства, които силно наподобяват обратен наконечник и дават възможност за работа дори в най-трудно достъпните места в устната кухина, адекватност и регулируемост на водната струя (Hale GM, Querry MR, 1973). Денталните лазери предлагат меню с избор на програми, в които предварително са въведени от производителя нужните за съответната манипулация параметри. Има възможност за създаване на нови програми със задаване на желаните от денталния лекар параметри за конкретния случай (Gutknecht N, 2008).
Приложение на лазерите в Оперативното зъболечение и ендодонтия (систематизацията е дело на автора).
• Лазер за ранна диагностика на зъбния кариес (GaAlAs 635-950nm). Органичната и неорганична структура на зъба абсорбира лазерната светлина и флуоресцира в инфрачервената гама. С развитие на кариозната лезия, в резултат на увеличената деминерализация нараства степента на отчетената флуоресценция. Използва се за изследване на ямки и фисури, апроксимални повърхности, субгингивална област (Featherstone JD, 2000).
• Лазер доплер флоуметрия (785 nm±10 nm). Обективна оценка на пулпното кръвообръщение.
• Неоперативно лечение на кариозни петна и свръхчувствителност на дентина
(диодни лазери 635-950nm; Nd:YAG 1064nm - импулсни;С02лазери; Er,Cr:YSGG 2780nm, Er:YAG 2940nm - свободна генерация, повърхностен контакт)
• Оперативно лечение на зъбния кариес - препариране на ТЗТ за всички класове кавитети (Er,Cr:YSGG 2780nm, Er:YAG 2940nm)
• Обработка на засегнатия дентин при биологично лечение на дълбок кариес
(диодни лазери, CO2лазери, Ho:YAG 2100nm - импулсен, повърхностен контакт, Nd:YAG, Er,Cr:YSGG, Er:YAG)( Fried D, Glena RE, Featherstone JD, Seka W, 1997)
• Изработване на ендодонтски кавитет (Er,Cr:YSGG, Er:YAG)
• Пулпотомия (Ho:YAG, Nd:YAG, Er,Cr:YSGG, Er:YAG)
• Обработка на инфектирани коренови капали (диодни лазери, Ho:YAG, Nd:YAG, Er,Cr:YSGG, Er:Y4G)(Weichman JA, Johnson FM, 1971, Ebihara A, Anjo T, Takeda A, Suda H, 2004)
• Ускоряване на оздравителния процес след ендодонтско лечение (най-често червени и инфрачервени диодни лазери)
• Ендодонтска хирургия (Ho:YAG, Nd:YAG, Er,Cr:YSGG, Er:YAG, CO2 10600nm -непрекъснат или импулсен режим)
• Обезболяване (диодни лазери, Nd:YAG, Ho:YAG, Er,Cr:YSGG, Er:YAG)
• Лазерна акупунктура (диодни лазери)
• Лазерно избелване на зъби (аргонов лазер 488-514nm, непрекъснат режим)
• Втвърдяване на дентални композиционни материали (аргонов лазер 488-514nm, непрекъснат режим)
Er: YAG (2940 nm) и Er,Cr: YSGG (2780 nm) са двата най-често използвани лазера в денталната медицина в момента. Те предлагат най-висока абсорбция от всички инфрачервени лазери във вода и хидроксилапатит и за това се смятат за идеални за т.нар. "оптично отстраняване" на емайл, дентин и композитни обтурации
При сравнение между тях се вижда, че:
• Er:YAG лазерът има приблизително три пъти по-висока абсорбция във вода в сравнение с Er,Cr:YSGG лазера.
• Освен по дължината на вълната, двата лазерни източника се различават още по наличния диапазон от пулсова продължителност.
• Er,Cr:YSGG лазерът е ограничен до продължителност на импулсите над 400^s заради бавното време на Er-Cr релаксация.
• Er:YAG лазерът може да работи с пулсова продължителност под 100^s.
• Оптималните параметри за аблация на ТЗТ се определят от дължината на вълната и продължителността на импулсите и могат да предоставят висока скорост на аблация и минимална резидуална топлинна депозиция в зъба.
• Най-нови изследвания сравняват Er:YAG и Er,Cr:YSGG лазерната аблация чрез използване на "optical triangulation method".
Er:YAG лазерът е 60% по-ефикасен при работа в емайл и 30% в дентин при измерване на скорост на аблация при осреднена лазерна мощност (Perhavec T et al., 2009 ).
Въздействията на Er:YAG лазера върху клетки на пулпата и микроорганизми, характерни за дълбок кариес не е достатъчно добре изучен. У нас термичното и антимикробно действие на Er:YAG лазера при дълбоки кариозни лезии е задълбочено изследван в работата на Доганджийска В. (Доганджийска В, 2016).
Установени са предимствата на денталния лазер пред класическите ротиращи инструмента (Lewandrowski KU et al.,1996) за отстраняване на ТЗТ, а именно:
• Възможност за контролируемо въздействие или отстраняване на тъкани (микроинвазивно препариране)
• Липса на микрофрактури
• Липса на термични увреждания на пулпата
• Подобряване на ефекта от ецването на ТЗТ
• Липса или намаляване на случаите на постоперативна чувствителност
• Намаляване на количеството бактерии в оперативното поле
• Успешно и безопасно използване при широк кръг пациенти
• Отпадане на необходимости от поставяне на анестезия
• Ефективно физиотерапевтично средство.
Съвременните дентални лазери за препариране на ТЗТ се предлагат на цени, които ограничават тяхното клинично приложение и натрупване на научни данни за евентуалните несполуки при използването им. Евнтуално недостатъците им ще могат да бъдат оценени след години, когато се натрупат изследвания обхващащи по-дълги периоди от време. Използването на предпазни очила е задължително за денталния екип и пациента. Какви ще бъдат пораженията върху зрението и кожата при неспазване на условията за безопастност, също ще бъде оценено след време.
Библиография:
1. Дачев Б. Пропедевтика на терапевтичната стоматология. Изд. Медицина и физкултура, 1999
2. Bornstein E Proper use of Er:YAG lasers and contact sapphire tips when cutting teeth and bone: scientific principles and clinical application. Dent Today 2004, (23), 84, 86-89.
3. Hale GM, Querry MR Optical constants of water in the 200-nm to 200-^m wavelength region. Appl Opt 1997 (12), 555-563.
4. Gutknecht N. State of the Art in Lasers for Dentistry. Article: J. Laser Health Academy, 2008, (3)
5. Featherstone JD Caries detection and prevention with laser energy. Dent Clin North Am 2000 (44), 955-969.
6. Fried D, Glena RE, Featherstone JD, Seka W Permanent and transient changes in
the reflectance of CO2 laser-irradiated dental hard tissues at lambda = 9.3, 9.6, 10.3, and 10.6 дт and at fluences of 1-20 J/cm2. Lasers Surg Med 1997 (20), 22-31.
7. Ebihara A, Anjo T, Takeda A, Suda H The surface of root canal irradiated by Nd:YAG laser with TiO2. Proc SPIE 2004, (5313), 97-103.
8. Weichman JA, Johnson FM Laser use in endodontics. A preliminary investigation. Oral Surg Oral Med Oral Pathol 1971, (31), 416-420.
9. Perhavec T, Diaci J. Comparison of Heat Deposition of Er:YAG and Er,Cr:YSGG Lasers in Hard Dental Tissues. J. Laser Health Academy 2009(2-1):1-6
10. Lewandrowski KU, Lorente C, Schomacker KT, Flotte TJ, Wilkes JW, Deutsch TF Use of the Er:YAG laser for improved plating in maxillofacial surgery: comparison of bone healing in laser and drill osteotomies. Lasers Surg Med 1996 (19), 40-45.
11. Доганджийска В. Въздействие на фотоакгивиранага дезинфекция и Er:YAG лазер при дълбоки кариозни лезии (експериментални и клинико-лаборагорни изследвания). Дисертационен труд за придобиване на ОНС „Доктор", 2016
За връзка и кореспонденция:
Д-р Весела Стефанова [email protected]
